№ 132
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200024 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Г. Р. от гр. Велико Търново, представлявана по
пълномощие от адв. М.Б. от ВТАК, против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр.
София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендира се неговата отмяна оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателката поддържа жалбата
си, като претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
електронния фиш като правилен и законосъобразен. Също претендира разноски.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаването на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
1
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с който на жалбоподателката, за
допуснато нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300.00 лева. Същият е издаден, затова, че на 04.02.2021 г., в 12:03 часа, е
установено нарушение № BA83E3A0B7933978E053041F160AC0D8, с ППС лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с регистрационен номер А 52 23 МХ, с обща техническа допустима
максимална маса 1880, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 2, в община Велико Търново, по
път I-4, км 133+194, с посока нарастващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство.
Нарушението било установено с устройство № 40291, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I-4, км 133+194.
Видно от представеното с жалбата заверено копие на разписка за електронна винетка,
такава е била заплатена на 24.04.2020 г. - винетка № 20042460597634, 97.00 лева, Категория
К3, за ППС с рег. № А 52 23 МК, валидна от дата 24.04.2020 г. до 23.04.2021 г.
От представеното копие от СРМПС и от приобщената по делото като веществено
доказателство снимка е видно, че процесното МПС е с регистрационен номер А 52 23 МХ, а
не А 52 23 МК, което сочи за допусната техническа грешка при въвеждане на данните за
превозното средство при заплащането на електронната винетка.
От декларацията за активиране на електронна винетка се установява, че деклараторът
правилно е посочил peг. № А 52 23 МХ на лекия автомобил, но същият е бил неправилно
въведен с peг. № А 52 23 МК от служител на ОМВ България ООД.
Изискана е справка от Сектор ПП при ОДМВР, от която е видно, че на името на
жалбоподателката има регистрирано само едно МПС - „Фолксваген Пасат“, с
регистрационен номер А 52 23 МХ.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
Съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение нормативна уредба - Закона
за движението по пътищата и Закона за пътищата, е предвидено, че се заплащат такси за
преминаване по платената пътна мрежа, с която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на
база изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни последици за
всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - за движение на ППС с обща
технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона, се дължи заплащане на
2
винетна такса. В чл. 10 а, ал. 7 от ЗП е предвидено, че това са МПС, които имат най - малко
четири колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС, които имат най - малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена проходимост.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на ППС-то.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата.
В разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че "При установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице".
За да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно общата
дефиниция по чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна е необходимо да е извършено виновно.
Изложеното налага извод, че за да се приеме, че е извършено административното нарушение
на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач,
собственик, ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки
това, съзнавайки това обстоятелство, че автомобилът се е движел по път в обхвата на
платената пътна мрежа.
В конкретния случай, от обективна страна, категорично е установено, че към дата -
04.02.2021г., е била заплатена годишна винетна такса за ППС с рег. № А 52 23 МХ. При
закупуването на винетния стикер декларатора правилно е декларирал регистрационния
номер и категорията на превозното средство. Техническата грешка при посочването на
последния знак от рег. № А 52 23 МХ на превозното средство или неправилното отразяване
- в конкретния случай от служител при оператора ОМВ България ООД, не може да бъде
вменено във вина на собственика и/или лицето, което управлява ППС-то и в този смисъл не
е тъждествено, не се припокрива с виновно неизпълнение на задължение за заплащане
дължима винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа. В този смисъл
липсва умисъл за осъществяване на нарушението, тъй като лицето субективно е било
уверено, че след като заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за лек автомобил с рег. № А
52 23 МХ, е изпълнило добросъвестно задължението, което законът му вменява.
Не е спорно, че в чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
3
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние предвижда, че
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Следва да се отчете, че към момента на нарушението - 04.02.2021 г., законът не
съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса и неправилно
деклариране или допусната техническа грешка. Възможност за коригиране и поправяне на
констатирани грешки към момента на извършване на нарушението (24.01.2021г.) не е
съществувала, тъй като такова е предвидено, едва към момента на произнасяне на съда, с
направените изменения в закон за пътищата (ДВ. бр. 23, в сила на 19.03.21 г.) Това поставя
жалбоподателката в неравностойно положение, като и ограничава да упражни предвидената
в закона възможност.
Отделно от изложеното следва да се отбележи и факта, че съгласно раздел ІV от
Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ управление при
Агенция "Пътна инфраструктура" и за продажба на електронни винетки и маршрутни карти
чрез електронната страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване, не
съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса. Дори нещо
повече - изрично е предвидено в т. 24, изречение 2 от Общи правила, че "не подлежат на
възстановяване суми, събрани за пътни превозни средства, когато не са правилно
декларирани неговата категория, държавата по регистрация, емисионен клас или
регистрационният номер". В този смисъл самата публична администрация /към момента на
нарушението/ създава условия за допускане на грешки от собствениците и водачи на
автомобили, с които ще се обогати и за едно и също превозно средство ще получи два и
повече пъти заплащане на винетни такси. При това положение, след като не е предвидено
връщане на заплатена винетна такса, то във всеки случай, при който е констатирано
разминаване между регистрационен номер и категория на превозното средство, следва да
бъде разгледан от контролните органи, респективно административнонаказващия орган и да
бъде признато заплащане на винетна такса за конкретния автомобил. В този смисъл
административно наказващият орган е следвало да съобрази начина на закупуване на
винетки, възможностите на системата, наличието на техническа грешка и получаването на
паричните средства от административния орган и да приложи чл. 28 от ЗАНН, като
предупреди нарушителя. Като не е извършил това е налице неправилно приложение на
материалния закон.
На следващо място - сочената норма не би могла да обоснове
административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП, тъй като от
доказателствата по делото категорично се установи, че жалбоподателката е собственик
единствено на МПС, л.а. - "Фолксваген Пасат", с рег. № А 52 23 МХ, и поражда
задължението за съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да
4
заплати наново винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. Ако
се приеме противното, то лицето би понесло административнонаказателна отговорност за
грешката в декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като нормата предвижда задължение за водача за заплащане на
винетна такса, което самият той добросъвестно е изпълнил. В този смисъл аргументирането
на административнонаказващият орган на сочената норма, противоречи от една страна на
действителния смисъл на разпоредбата, а също така и на целта на закона. Освен това и към
настоящия момент единственият вид винетна такса от категория КЗ и стойността й е
еднаква, независимо от категорията на превозното средство. На административно наказване
по този текст биха подлежали единствено лица, които съзнателно /умишлено/ не са
заплатили дължимата такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват
автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа.
В този смисъл и при субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК,
жалбоподателката следва да съзнава общественоопасният характер на деянието - че
нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици,
чието настъпване иска/или допуска, но в настоящия случай, е безспорно установено от
доказателствата по делото, че същата е имала знание, че е закупена винетка за процесния лек
автомобил и е заплатена в полза на бюджета /електронна годишна винетка/. Категорично е,
че е съзнавала, че е закупена именно за този автомобил. Изложеното от фактическа страна,
налага извод и при субсидиарното приложение на чл. 14, ал. 1 от НПК за изключване на
наказателна отговорност на дееца, определена от констатираното незнание на
действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административното
нарушение.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен подход
и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, ЕФ отново е
незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е наложено административно
наказание, тъй като и в този случай нарушението следва да се квалифицира като маловажен
случай и по отношение на нея е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от
ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция
на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност на
нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по
неговото извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата представляваща винетна
5
такса е била платена за управлявания автомобил и фактически е постъпила в бюджета,
поради което и от деянието не са настъпили никакви вредни последици, дори е налице
неоснователно обогатяване на държавата. В този контекст същото на практика и не се
отличава с обществена опасност, което на отделно основание го квалифицира като
административно нарушение. При това положение, налагането на глоба в размер на 300 лв.,
се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на
обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе факти,
административнонаказващият орган, е следвало да извърши преценка за наличие на
маловажен случай.
По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателката е имала заплатена винетка за
ППС, и то именно управлявания л.а, но при закупуването и е посочена грешно буквата „К”
вместо правилната такава”Х”. Това е единствената разлика. Това, че има заплатена винетна
такса е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице,
което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило винетна такса, които
изключват какъвто й да е умисъл от страна на санкционираното лице. Освен това, както бе
посочено, от действията на жалбоподателката не би могло да настъпят каквито й да е
вредоносни последици или щета за държавата, тъй като реално има заплатена винетна такса
и от нея би могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой друг автомобил.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление (съответно
електронния фиш), като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
(ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС).
По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателката за допуснато нарушение
по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски: Съдът намира, че при
този изход на делото същото е основателно. В настоящият случай са направени разноски от
жалбоподателката, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Същото не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото и с оглед основателността на жалбата и на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК, следва да се присъдят в полза на жалбоподателката и направените от нея разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2,т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
6
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с който на
жалбоподателката Л. Г. Р., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 179,
ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
300.00 /триста/ лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, да заплати на Л. Г. Р.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/
лева
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7