РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Велико Търново, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100743 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Ц. К., в която се излагат твърдения, че е
собственик на лек автомобил *, по отношение на който на 24.03.2023г. е сключил с
ответника договор за застраховка „Каско” с *, със срок на валидност от 25.03.2023г. до
24.03.2024г. Изтъква се, че на 30.08.2023г. автомобилът в бил паркиран * като в резултат от
градушка са увредени ляв и десен фар, за ремонта на които застрахованият платил 5366,18
лв. Твърди се, че след уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, същият неоснователно отказал да заплати обезщетение за причинените вреди. С
оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 5366,18 лв., ведно със законната лихва, считано от
30.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключването на имуществената
застраховка с ищеца относно процесния лек автомобил като изтъква, че вредите не са
причинени от природно бедствие, поради което липсва основание за плащане на
обезщетение. Алтернативно излага доводи, че обезщетението е прекомерно и не е
съобразено с действителния размер на щетите. С оглед изложеното, отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
Предмет на делото е иск по 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Mежду * и ищеца е сключен договор за застраховка „Каско” с * 24.03.2023г. по отношение
на притежавания от последния лек автомобил*, със срок на действие от 25.03.2023г. до
24.03.2024г. На 30.08.2023г. автомобилът се намирал *като бил изложен на въздействието на
проливен дъжд и градушка, след което ищецът констатирал пукнатини и счупвания по
стъклата на фаровете му. Той уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, по повод на което е образувана застрахователна преписка по щета *, като при
извършен оглед на превозното средство на 04.09.2023г. са установени посочените повреди,
налагащи подмяна на двата фара. На 15.09.2023г. застрахователя отказал да плати
обезщетение, на основание т. 1.8, Раздел III „Изключение рискове” от Общите условия за
застраховка „Автокаско”, поради следи от пожълтяване и матиране по стъклата на фаровете,
настъпили от дългогодишна експлоатация и умора на материала. Последвал ремонт на
превозното средство в официален сервиз като повредените фарове са подменени с нови, за
което ищецът платил 5373,38 лв. От заключението на допуснатата съдебно - техническа
експертиза се установява, че причина за настъпване на вредите е удар от твърд предмет с
малък размер и значителна маса, осъществен с голям интензитет върху малка площ, което
съответства на въздействие от ледени късове при градушка. Вещото лице е констатирало
такива следи и по предния капак и по тавана превозното средство както и че подменените
фарове са с незначителни качествени промени, относно прозрачността на стъклата, което е в
рамките на допустимите норми за осигуряване на достатъчна осветеност. Пазарната
стойност на причинените имуществени щети е определена на 5366,18 лв. с ДДС без
овехтяване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В разглеждания случай е
установено сключване на имуществена застраховка „Каско” по отношение на превозното
средство към момента на настъпване на вредите, повредата по фаровете му и извършения
ремонт за сметка на застрахования. Причина за вредите е природното бедствие от
30.08.2023г., което е отразено в средствата за масово осведомяване и за което
застрахователят не е счел за необходимо съгласно т. 3.4.4, Раздел VIII от Общите условия да
изиска от застрахования справка от местната хидрометеорологична служба. Налице са следи
от повреди по други елементи от конструкцията на автомобила, които са резултат от
въздействие на сили, причинили щетите и по процесните фарове. Независимо от намаляване
на якостните качества на материалите, от които са изработени стъклата на фаровете, предвид
момента на производство и периода на употреба, пукнатините и счупванията по тях нямаше
да настъпят при липса на механично въздействие, изразяващо се в удари на ледени късове от
градушка. Поради изложеното овехтяването на частите не се намира в причинна връзка с
настъпване на вредите като при наличие на покрит риск – градушка, застрахователят
неоснователно е отказал да плати обезщетение за тях на ищеца, в уговорения 15-дневен срок
2
след уведомяване за тяхното настъпване. Това води до извод за основателност на предявения
иск като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение от 5366,18 лв.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване на вложените при ремонта материали, тъй като последният е инкорпориран в
застрахователната стойност на автомобила. От забавата за изпълнение на главницата, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е възникнало правото на кредитора да търси обезщетение в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2023г. – момента на отказа на застрахователя,
до окончателното изплащане на задължението. Претенцията относно обезщетението за
времето от 30.08.2023г. до 14.09.2023г. е неоснователна, тъй като съгласно чл. 409 от КЗ,
законна лихва за забава се дължи след изтичане на уговорения в договора срок за плащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 364,66 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице. Тъй като процесуалният представител на ищеца е
предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й. В.
М. от ВТАК сумата от 836,61 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на Д. Ц. К. с ЕГН: ********** *, сумата от 5366,18 лв. /пет хиляди
триста шестдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ - главница, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с * 24.03.2023г. за
причинени щети на лек автомобил *от градушка на 30.08.2023г. *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 364,66 лв. /триста шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането в частта за заплащане на законна лихва за периода от 30.08.2023г.
до 14.09.2023г.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Й. В.
М. *, сумата от 836,61 лв. /осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3
4