№ 2020 г. гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 18.02. 2020 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 2410 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.27,ал.4 от З-на за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ вр. с чл.144 ал.1 и чл.156,ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Г.Е.С.” ЕООД,представлявано от управителя П. И. П.,срещу решение № А-170/19.04.2019 г. на директора на Териториална дирекция „С.М.” към Агенция „ Митници” в частта му,с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 26 575,70 лв. ,заплатен за 41 138,86 л. маркирано дизелово гориво,бункеровано на плавателните съдове СПК „А.” и м/к „Г. Е. ”. С подробно развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност /чл.146,т.4 от АПК/ на оспореното решение, се иска постановяване на съдебно решение за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д.,включително с представената писмена защита с.д. 2991/26.02.2020 год.,като се претендира и присъждане на сторените по делото разноски съгласно представеният списък на разноските.
Ответникът – директорът на Агенция „Митници”,чрез упълномощения юрисконсулт С. в съдебно заседание и с представената писмена защита с.д.2925/25.02.2020 г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Съгласно наличните в ТР данни,дружествата „Г.Е.С.” ЕООД, „К.Ш.” АД и „М.” ЕООД се представляват от едно и също лице – П. И. П..
С фактура № **********/24.01.2018 г. „Г.Е.С.”ЕООД закупува от „ДМВ” ЕООД 30 000 л. маркирано с протокол № 2018/М-22/24.01.2018 г. /л.283/ синьо дизелово гориво 10ррм –корабно с размер на платения акциз от 19 380 лв. ,а с фактура № **********/11.07.2018 г. закупува от „ДМВ” ЕООД 30 000 л. от същото гориво с размер на платения акциз от 19 380 лв.,маркирано с протокол № 2018/М-285/11.07.2018 г. /л.284/. С фактура № *********/11.07.2018 г. /л.286/ „Г.Е.С.” доставя на „М.” ЕООД маркираното с протокол № 2018/М-285/ 11.07.2018 г. 30 000 л. дизелово гориво,което с бункеровъчна разписка № **********/11.07.2018 г. /л.285/ е заредено на СПК „А.” /самоходен плаващ кран/, собственост на „М.” ЕООД. Към момента на зареждането наличното на борда гориво е било в количество от 3592 кг.,т.е. със заредените 30 000 л. е имало към 00:00 ч. на 12.07.2018 г. на борда на СПК „А.” общо 28 840 кг. дизелово гориво. Доставена е от „М.” ЕООД на „Бон М.” ООД услуга със СПК „А.”,за която е издадена от доставчика фактура № **********/19.07.2018 г. /л.44/. Според съставените от „М.” ЕООД сведения за извършена работа със СПК „А.” в пристанище Леспорт /л.47-49 от преписката/ , доставените на „Бон М.” ООД услуги се състоят в извършване в периода от 12.07. до 14.07.2018 г. на превоз на товар от пристанище В. до пристанище Леспорт , на товаро-разтоВ. работа чрез крана и плаване обратно до пристанище В. . За датата 16.07.2018 г. е отбелязан в корабния дневник на СПК „А.” преход на буксир от пристанище В. до пристанище Б.. Въз основа на сключен между корабособственика „М.” ЕООД и „Х.С.” ЕООД договор за наем от 5.07.2018 г. /л.246/ ,с приложеният на л.303 от преписката приемо-предавателен протокол СПК „А.” е предаден на 17.07.2018 г. в пристанище Б. на наемателя „Х.С.” ЕООД. Съгласно съставеното от управителя на „Х.С.” ЕООД и приложено на л.146 от делото писмо,в периода от 16.07.2018 г. до 19.01.2019 г. наетият СПК „А.” е бил използван за транспортиране на бетонови елементи и акроподи от пристанище Б. до строителен обект на нос „Ч.”. Съгласно заключението дадено по т.1 от назначената комплексна съдебна експертиза,за периода от 12.07. до 12.09.2018 г. СПК „А.” е изразходвал за навигация ( задвижване, плаване, позициониране, меневриране, дрейфане и спиране) 13 092,86 л. дизелово гориво,което е част от бункерованото на 11.07.2018 г. 30 000 л. дизелово гориво с платен за него акциз на стойност 8457,99 лв.
„К.Ш.” АД е собственик на м/т „Г. Е. ” – кораб нефтосъбирач. С инвойс фактура № **********/17.07.2018 г. /л.287/ „Г.Е.С.” ЕООД доставя на „К.Ш.” АД маркираното с протокол № 2018/М-22/24.01.2018 г. 28 046 л. дизелово гориво. Заплащането на горивото е уредено чрез сключено между „Г.Е.С.” ЕООД и „К.Ш.” АД споразумение за прихващане от 17.07.2018 г. /л.300/. С бункеровъчна разписка № 20000004/17.07.2018 г. /л.305/ цялото количество гориво е заредено на м/т „Г. Е. ”. През 2016 г. е сключен между „К.Ш.” АД като изпълнител и Европейската агенция по морска безопасност /EMSA/ като възложител договор за предоставяне на услуги свързани с готовност за реагиране при нефтени разливи и предоставяне на разположение на кораб за реагиране при нефтени разливи. По силата на този договор, EMSA отправя до „К.Ш.” АД искане /л.232/ за участие на 19.07.2018 г. в учение в Б.кия залив. За участие в учението м/т „Г. Е. ” пристига на рейд Б. на 18.07.2018 г. в 18:00 ч. и напуска рейд Б. на 19.07.2018 г. в 12:00 ч. ,съгласно писмо № 18-00-77/29.10.2018 г. на директора на дирекция „РКТ-Черно море” ДП „Пристанищна инфраструктура” – л.237. За разходите по учението,доставчикът „К.Ш.” АД издава на получателя на услугата EMSA инвойс фактура № *********/24.07.2018 г. – л.238. В изпълнение на задължения по същият договор за провеждане на тренировки с тримесечна периодичност, м/т „Г. Е. ” участва в проведени на 14.09.2018г., 14.11.2018 г. и 19.03.2019 г. тренировки във връзка с които доставчикът „К.Ш.” издава на получателя на услугата EMSA инвойс фактури № **********/19.09.2018 г. , № **********/22.11.2018 г. и № **********/21.03.2019 г. / л.203-205/ за такса за разположение за съответното тримесечие. За осъществената от м/т „Г. Е. ” навигация /задвижване,плаване,позициониране,маневриране,дрейфане и спиране/ на 18 и 19.07.2018 г. , 14.09.2018 г., 14.11.2018 г. и 19.03.2019 г. в изпълнение на сключения с EMSA договор ,съгласно заключението по т.2 от извършената съдебна комплексна експертиза е изразходвано цялото заредено количество от 28 046 л. дизелово гориво, платения акциз за което е на стойност 18 117,72 лв. От страна на „Г.Е.С.” ЕООД е подадено в ТМУ- В. искане с вх.№ 32-270 104/19.09.2018 г. /л.266-267/ за възстановяване на акциз на обща стойност 37 497,72 лв. – 18 117,72 лв. относно закупено на 24.01.2018 г. гориво и 19 380 лв. относно закупеното на 11.07.2018 г. дизелово гориво. Възстановяването на акциза е отказано с постановеното от началника на Митница В. решение № 502/30.11.2018 г. След жалба на „Г.Е.С.” ЕООД решението е отменено с решение № Р-187/22.02.2019 г. на директора на Агенция „Митници”,като преписката е върната на директора на ТД „С.М.” за ново произнасяне съгласно изложените мотиви. В мотивите е посочено,че началникът на Митница В. не е събрал доказателства дали енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове са използвани за търговски цели – прието е ,че енергийните продукти,които се използват на борда на мултифункционален плавателен съд за дейности различни от движение и/или задвижване на плавателния съд ,не попадат в обхвата на освобождаванията по чл.24,ал.1,т.1 и по чл.26,ал.2 от ЗАДС и подлежат на облагане с акциз. Във връзка с последното,при новото разглеждане на преписката е изискано с писмо рег.№ 32-65043/7.03.2019 г. на с.д. директор на ТД „С.М.” /л.40/ представянето от „Г.Е.С.” ЕООД на документи доказващи каква част от доставените енергийни продукти са използвани за плаване,съответно каква част не са използвани за плаване. С молба вх.№ 32-88067/22.03.2019 г. /л.25-29/ „Г.Е.С.” ЕООД представя заверени фотокопия на машинен и корабен дневник на СПК „А.” и на Инструкция за подготовка,пускане,обслужване и спиране на силовата уредба на СПК „А.” . В молбата са дадени разяснения за работата на движителите на СПК „А.” ,които пряко осигуряват навигацията на кораба и нямат отношение към работата на крана,както и такива относно начина за изчисляване на разходваното за тяхната работа гориво. Съобразно описаният начин на изчисление е посочено в молбата,че разходваното гориво за работата на движителите за периода от 12.07. до 12.09.2018 г. е в количество от 12 023,80 литра ,а горивото разходвано от дизелгенераторите при работата на двигателите на празен ход е в количество от 1069,06 литра. По отношение на м/т „Г. Е. ” чрез изложена в молбата справка е посочено, че общо изразходеното гориво за тренировки и учения на EMSA за периода 18 и 19.07.2018 г., 14.09.2018 г., 14.11.2018 г. и 19.03.2019 г. е в количество от 26,27 тона. От страна на органа е извършена проверка на всички представени от „Г.Е.С.” ЕООД доказателства,която е приключила със съставянето на протокол за извършена проверка № 6/19.04.2019 г. /л.31-35/. Протоколът съдържа предложение за отказ от възстановяване на акциз в размер на 37 497,72 лв. с мотиви,че допълнително представените документи и обяснения от „Г.Е.С.” ЕООД не доказват по безспорен начин каква част от доставените енергийни продукти са използване за плаване на СПК „А.” и съответно каква част не са използване за плаване,а по отношение на м/т „Г. Е. ” мотивът е,че не са представени доказателства за предоставяне на услуга срещу заплащане със страна „Г.Е.С.” ЕООД. Със същите мотиви, с.д.директорът на ТД „С.М.” постановява отказ за възстановяване на акциз в размер на 37 497,72 лв. с издаденото от него решение № А-170/19.04.2019 г. Съобразявайки посочените в молбата от 22.03.2019 г. изчисления за разход на гориво на СПК „А.” в количество от 12 023,80 л. + 1069,06 л. /общо 13 092,86 л./ с платен за него акциз на стойност 8 457,99 лв. , „Г.Е.С.” ЕООД обжалва решението в частта ,с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 26 575,70 лв. – освен акциза от 8 457,99 лв. за СПК „А.”, сумата включва и акциза за м/т „Г. Е. ” в размер на 18 117,72 лв. Обжалваното решение е потвърдено с издаденото от директора на Агенции „Митници” решение № Р-697/26.07.2019 г.,което е съобщено на „Г.Е.С.” ЕООД на 31.07.2019 г. /л.21 от съд.дело/ ,а жалбата на дружеството до АС-В. е подадена на 13.08.2019 г. – л.10 от съд.дело.
При така установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима. Предмет на обжалване е решението постановено от долустоящия адм.орган – решение № А-170/19.04.2019 г. на с.д. директор на ТД „ С.М.”,но 14-дневният срок за обжалване по чл.156,ал.1 от ДОПК тече от датата на съобщаване на решение № Р-697/26.07.2019 г. на директора на Агенция „Митници”. Срокът е спазен,а за жалбоподателя е налице правен интерес от съдебно оспорване.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентния орган по чл.23а,ал.1 от Правилника за прилагане на З-на за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/ и при спазване на установената в чл.25 от ППЗАДС форма за произнасяне с мотивирано решение,но при наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,довело до неправилно прилагане на материалния закон,т.е. налице са основанията за оспорване по чл.146,т.3 и т.4 от АПК. Приложимите за възстановяването на акциза правни норми правилно са посочени в оспореното решение,но са неправилно приложени към релевантните за тях факти,като по отношение на СПК „А.” установяването на последните е извършено при допуснати от органа процесуални пропуски. Съобразно изложените в мотивите на оспореното решение факти,по делото не е налице спор относно количеството дизелово гориво бункеровано от дружеството-жалбоподател на плавателните съдове СПК“А.“ и м/т „Г. Е. “,както и относно плащането на дължимият за него акциз. Няма спор и за това,че от страна на „Г.Е.С.“ ЕООД са представени пред адм.орган необходимите нормативно изискуеми за възстановяването на акциза документи.
Спорът във връзка със СПК „А.“ е по приложението на чл.26,ал.2,изр.2 във вр. с чл.4,т.15 от ЗАДС – приемайки невъзможност за установяване каква част от горивото е използвана за плаване и каква не е използвана за плаване,адм.орган е приел по същество,че дружеството не е доказало факта,че плавателното средство не е използвано за частно развлекателно плаване. Този правен извод на органа е основан на друг такъв,че акциза за горивото използвано за работата на крана не подлежи на възстановяване,респективно че на възстановяване подлежи само акциза платен за горивото изразходвано за работата на движителите на плавателния съд. Съгласявайки се с този извод на адм.орган, дружеството-жалбоподател представя с молбата от 22.03.2019 г. данни за количеството дизелово гориво изразходвано единствено за работата на движителите на СПК „А.“,което обстоятелство по-късно става и причина решението да бъде обжалвано само в частта му,с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 26 575,70 лв. В този аспект,отказът по отношение на СПК „А.“ е обоснован от органа с невъзможност да се отграничи разхода на гориво за работа на движителите от разхода за работата на крана. Този извод на адм.орган е необоснован и извършен от него в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК – оспореното решение в тази му част е издадено без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Очевидно е,че за разделното определяне на разхода на гориво за работата на движителите и за кранови дейности на СПК „А.“ , са били необходими специални знания с оглед задължителната по чл.24,ал.1 от ППЗАДС проверка на данните предоставени от „Г.Е.С.“ ЕООД. В това отношение, необходимо е било адм.орган да приложи разпоредбата на чл.49 от АПК, като назначи необходимата експертиза с цел изясняване на посочените спорни обстоятелства. Вместо това,адм.орган е приложил материалния закон без да изясни релевантните за спора факти,именно с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Този извод се потвърждава от събраните в съдебното производство доказателства – експертно становище от „Български корабен регистър“ ЕАД /л.80-82/ и заключението по т.1 от извършената комплексна съдебна експертиза – последното установява точният разход на гориво изразходвано само за навигацията на СПК „А.“ /без кранови дейности/. Повдигнатото от ответника възражение срещу експертизата е обосновано със съмнения в достоверността на използваните от вещото лице данни от корабния и машинния дневници на СПК „А.“. Възражението на ответника,съдът намира за неоснователно като недържащо сметка за разпоредбата на чл.2 от Наредба № 5/1.09.2004 г. за корабните документи,според която корабните документи /към които спадат корабния и машинния дневници/ ,удостоверяват факти и обстоятелства,които се изискват от международните договори,страна по които е РБ,и от националното законодателство. В случая,ответникът не е оспорил в съдебния процес удостоверителната функция на представените от жалбоподателя корабен и машинен дневници на СПК „А.“,нито се е позовал по реда на чл.178,ал.2 от ГПК на наличието на каквито и да било външни недостатъци на тези частни писмени документи. Вместо това,процесуалният представител на ответника навежда без аргументи твърдението за наличие на допуснати грешки във въпросните документи. Единствената констатирана и от вещото лице неяснота на вписванията в машинния дневник за датите 29, 30 и 31.08.2018 г. и 1.09.2018 г. ,се отнася за причината,поради която е работил само единият от движителите на СПК „А.“ - съмнението не е в ущърб на ответника,тъй като се касае за разход на гориво очевидно по-малък в сравнение с хипотеза на работещи два движителя. По отношение на всички останали вписвания,не са налице каквито и да било основания за недостоверност на данните от корабния и машинния дневници на СПК „А.“. По тези съображения,съдът приема съдебната експертиза за правилна и обоснована,т.е. чрез заключението по нея се опровергава изложеният в оспореното решение извод за невъзможност да се установи каква част от бункерованото на СПК „А.“ дизелово гориво е било изразходвано за плаване и каква част не е била разходвана за плаване,съответно потвърждава се допуснатото от адм.орган съществено процесуално нарушение в това отношение. Към установените с помощта на експертизата точни данни за разход на гориво за навигация на СПК „А.“ поотделно за всеки един ден,правилното приложение на материалния закон предполага възстановяване на акциза единствено за горивото разходвано на датите 12, 13 и 14.07.2018 г. ,на които от страна на корабособственика „М.“ ЕООД е била предоставена срещу заплащане търговска услуга на „Бон М.“ ООД – факта на извършване на услугата и събраните за установяването й доказателства не са оспорени от ответника.
Съобразно последното,съдът намира за установена спорната и необходима за възстановяването на акциза законова предпоставка,а именно плавателния съд на който е бункеровано горивото да не е използван за частно развлекателно плаване – предоставянето на услуга срещу заплащане по смисъла на чл.4,т.15 от ЗАДС изключва частната развлекателна цел. По тези съображения,съдът намира отказът за възстановяване на акциз в размер на 1289,76 лв. за бункерованото на СПК „А.“ 1996,54 л. дизелово гориво, разходвано за навигация на датите 12, 13 и 14.07.2018 г., за материално незаконосъобразен – стойността на акциза е изчислена въз основа на сбора на килограмите дизелово гориво посочени в колона 15 от таблица 2 и колона 11 от таблица 3 на експертизата,който е 1680,30 кг. = 1996,54 л. х 0. 646 акцизна ставка = 1289,76 лв.
За периода от 16.07. до 12.09.2018 г. ,определеният чрез експертизата акциз е в размер на 7168,23 лв. / 8457,99 лв. - 1289,76 лв./,за който съдът намира отказът за възстановяване за материално законосъобразен.
За отбелязания на 16.07.2018 г. в корабния дневник на СПК „А.“ преход на буксир от пристанище В. до пристанище Б.,жалбоподателят не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест за установяване на необходимите за възстановяване на акциза законови предпоставки – доказателствената тежест е указана от съда на жалбоподателя в първото проведено съдебно заседание. При правилно посочване от жалбоподателя на материално-правните предпоставки за възстановяване на акциза,същият не представя доказателства за целта на вписания в корабния дневник преход на буксир – не става ясно дали се касае за търговска услуга и ако да – каква точно,от кого за кого,на каква цена,как е платена тя. Съгласно дефиницията на чл.4,т.15 от ЗАДС,жалбоподателят е следвало да докаже,че на въпросната дата СПК „А.“ не е използван за цел различна от търговската,и по-специално различна от транспортиране на пътници или стоки срещу заплащане,или предоставяне на услуги срещу заплащане,или за нуждите на държавни органи. Прехода на буксир би могъл да бъде търговска услуга срещу заплащане,но както вече бе посочено данни за доставчик и получател на услугата,за цена и плащане,не са налице по делото – такива данни не се съдържат и в писмената защита на жалбоподателя,в която за датата 16.07.2018 г. липсва изложение. При тези обстоятелства,когато от страна на жалбоподателя не е доказано,че на 16.07.2018 г. СПК „А.“ е бил използван с търговска цел и по-специално за предоставянето на услуга срещу заплащане,то платеният акциз за изразходваното за навигация на тази дата дизелово гориво,не подлежи на възстановяване съгласно чл.26,ал.2,изр.2 от ЗАДС.
За периода от 17.07. до 12.09.2018 г. се твърди от жалбоподателя,че СПК „А.“ бил отдаден от корабособственика „М.“ ЕООД под наем на „Х.С.“ ООД и съответно използван за извършване на търговски услуги по транспортиране на бетонови елементи и акроподи в районите на Пристанище Транстрой Б. , Пристанище Р. и нос Ч.та с цел обслужване на строителен обект. Съобразно така изнесените от жалбоподателя данни, не е налице спор по делото,че въпросните търговски услуги са извършени от наемателя „Х.С.“ ООД,а не от получателя на бункерованото гориво „М.“ ЕООД. При тези безспорни факти,релевантна за възстановяването на акциза е сделката извършена от получателя на бункерованото гориво – в случая това е сделката извършена от „М.“ ЕООД. Сделката е отдаване под наем на плавателния съд,но както правилно е посочено в писмената защита на ответника,наемът не представлява предоставяне от „М.“ ЕООД на услуга срещу заплащане по смисъла на чл.4,т.15 от ЗАДС. Различно по отношение възстановяването на акциза би било правното положение,ако горивото бе доставено от наемодателя „М.“ ЕООД на наемателя „Х.С.“ ООД ,но в случая то е доставено от жалбоподателя „Г.Е.С.“ ЕООД,при което по аналогия от тълкуването на чл.14,пар.1,б.“б“ от Директива 2003/96/ЕО, дадено с решение на СЕС по дело С-250/10 ,възстановяването на акциза е неприложимо в случаите,когато получателят на горивото не доставя пряко търговска услуга срещу заплащане – в случая получателят „М.“ ЕООД не извършва пряко услуга срещу заплащане по смисъла на чл.4,т.15 от ЗАДС,тъй като за периода от 17.07. до 12.09.2018 г. такава услуга се твърди да е извършена от „Х.С.“ ООД. При тези данни,според които получателят на горивото „М.“ ЕООД е отдал под наем СПК „А.“ заедно с бункерованото от „ Г.Е.С.“ дизелово гориво,то акциза за разходваното от наемателя „Х.С.“ дизелово гориво в периода от 17.07. до 12.09.2018 г. , не подлежи на възстановяване независимо, че последният може да е извършвал търговски услуги срещу заплащане.
По отношение на м/т „Г. Е. “, спорът е по правото съобразно изложеното в мотивите на оспореното решение – при приети факти,че доставките на гориво са извършени по повод участие в международно учение и тримесечни тренировки за борба с нефтените разливи по договор с EMSA сключен с „К.Ш.“ АД,органът прави извод,че условията за възстановяване на акциза не били налице,тъй като не са представени доказателства за предоставяне на услуга срещу заплащане със страна „Г.Е.С.“ ЕООД. Изразената в съдебно заседание позиция на ответника е различна – твърди се от процесуалния му представител,че данни за плаване на кораба били налични само за датите 18 и 19.07.2018 г., а в представената писмена защита наведеният довод е ,че за периода след подаване на искането за възстановяване на акциза /19.09.2018 год. - 19.03.2019 год./ ,същото не можело да бъде удовлетворено,тъй като нямало данни за какво ще бъде изразходвано горивото, затова дали ще бъдат изпълнени изискванията на закона за възстановяване и дали изобщо горивото ще бъде изразходвано.
Преди всичко,съдът счита че преценката относно правилното прилагане на материалния закон следва да бъде извършвана само и единствено спрямо фактите посочени в оспореният адм.акт – изискването за спазване на формата на адм.акт предполага фактите да са ясно и точно посочени в него. Имайки предвид изложените в адм.акт факти,съдът намира изведеният въз основа на тях правен извод на адм.орган за материално незаконосъобразен – при положение,че жалбоподателят „Г.Е.С.“ ЕООД е доставчик на горивото,то за възстановяването на платеният акциз не са необходими доказателства за предоставяне на услуга срещу заплащане със страна „ Г.Е.С.“ ЕООД,тъй като такива доказателства са необходими по отношение на получателя на горивото „ К.Ш.“ АД. Доказателства за предоставяне на услуга срещу заплащане със страна „К.Ш.“ АД са налице – сключеният с EMSA договор ; искането на EMSA към „К.Ш.“ АД за участие в учението ; потвърждението от ДП „Пристанищна инфраструктура“ за рейд на м/т „ Г. Е. “ на 18 и 19.07.2018 г. в Пристанище Б. ; вписванията в корабния дневник на м/т „Г. Е. “ за 14.09.2018 г. /л.67 от съд.дело/ , 14.11.2018 г. /л.71 от съд.дело/ и 19.03.2019 г. /л.75 от съд.дело/ относно провежданите на тримесечен период тренировки ; издадените от „К.Ш.“ АД към EMSA фактури за плащане на доставените услуги. Така събраните доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин,че бункерованото на м/т „Г. Е. “ дизелово гориво е било използвано на датите 18 и 19.07.2018 г., 14.09.2018 г. , 14.11.2018 г. и 19.03.2019 г. за извършване на предоставената срещу заплащане услуга от „К.Ш.“АД на EMSA по сключеният между тях договор. Касае се за предоставяне на търговска услуга срещу заплащане,която изключва частното развлекателно плаване по смисъла на чл.4,т.15 от ЗАДС, наличието на която при безспорните обстоятелства за внасянето на акциза и за изнасянето на акцизната стока, установява изпълнението на изискванията за възстановяване на акциза по смисъла на чл.24,ал.2 от ППЗАДС. Разходваното на 18 и 19.07.2018 г., 14.09.2018 г., 14.11.2018 г. и 19.03.2019 г. за извършване на услугата количество дизелово гориво и размерът на платеният за него и подлежащ на възстановяване акциз е установен от заключението по т.2 от извършената съдебна комплексна експертиза,която по изложените вече съображения съдът намира за правилна и обоснована – изразходвано е цялото бункеровано количество от 28 046 л. дизелово гориво с акциз за възстановяване на стойност 18 117,72 лв. Възраженията на ответника срещу тази част от експертизата съдът намира за неоснователни – заключението,както се потвърждава от вещото лице З. е базирано не на данни предоставени от корабособственика,а на обективните данни съдържащи се в спецификациите на производителя. За наличието на условията за възстановяване на акциза е ирелевантен начинът на уреждане на възникналите по повод бункероването на горивото облигационни отношения между „Г.Е.С.“ ЕООД и „К.Ш.“ /в случая чрез споразумение за прихващане/, както е ирелевантен и моментът на разходване на горивото от страна на получателя му. Във връзка с последното,неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника,че за периода след подаване от жалбоподателя на искането за възстановяване на акциза / от 19.09.2018 г. до 19.03.2019 г./ не би налице условията за възстановяване – нормата на чл.23а,ал.2 от ППЗАДС ,която регламентира момента на подаване на искането за възстановяване на акциза /не по-рано от 15-то на месеца,следващ месеца,през който са получени енергийните продукти/, не определя този момент в зависимост от момента на разходване на горивото. Наличието по тези съображения на материално-правните условия за възстановяване на акциз в размер на 18 117,72 лв. за бункерованото на м/т „Г. Е. “ 28046 л. дизелово гориво,прави отказът материално незаконосъобразен в тази му част.
Предвид гореизложеното,жалбата се явява основателна за акциз в общ размер на 19 407,48 лв. / 1289,76 лв.+ 18 117,72 лв./ ,в която част оспореното решение следва да бъде отменено. След отмяната, въпросът за възстановяване на акциза не подлежи на решаване по същество от страна на съда,поради което на основание пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 173,ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на адм.орган за ново разглеждане и прилагане на закона в съответствие с по-горе дадените от съда указания за възстановяване на акциза в посоченият размер.
За разликата до 26 575,70 лв. ,която е в размер на 7 168,22 лв. / 26575,70 лв. - 19 407,48 лв./ ,жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на делото и на основание разпоредбата на чл.161,ал.1 от ДОПК,сторените от жалбоподателя съдебни разноски следва да му бъдат присъдени съобразно уважената част от жалбата,а на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата. Сторените от жалбоподателя разноски съобразно представеният списък и наличните в тази връзка доказателства са в общ размер на 2105 лв.,включващи 50 лв. платена държавна такса, 1500 лв. платено адвокатско възнаграждение и 555 лв. платено възнаграждение за вещи лица,от които съобразно уважената част от жалбата ответникът следва да възстанови разноски в размер на 1 537,22 лв. Разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение,определени по разпоредбата на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба №1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са в размер на 1327,27 лв.,от които съобразно отхвърлената част на жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 358 лв. След извършване на прихващане, ЮЛ Агенция Митници следва да възстанови на жалбоподателя разноски в размер на 1179,22 лв.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № А-170/19.04.2019 г. на с.д. директор на Териториална дирекция С.М. в частта,с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 19 407,48 лв. по искане за възстановяване на акциз вх.№ 32-270 104/19.09.2018 г., подадено от „Г.Е.С.“ ЕООД и ВРЪЩА преписката на адм.орган за ново разглеждане в тази част при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Г.Е.С.“ ЕООД,срещу решение № А-170/19.04.2019 г. на с.д. директор на Териториална дирекция С.М. в частта му,с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 7 168,22 лв. по същото искане на „Г.Е.С.“ ЕООД.
ОСЪЖДА Агенция Митници ДА ЗАПЛАТИ на „ Г.Е.С.“ ЕООД , ЕИК ххххххххх,със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“П. К.“ № 3, представлявано от управителя П. И. П. сумата от 1179,22 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :