П Р И С Ъ Д А

№ 85

 

Град Пловдив, 20.09.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АННА ВИДЕВА

                                                                                               СПАСКА ЦАНКОВА

 

при участието на секретар Гергана Спасова и в присъствието на прокурор Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 718 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017 година, след тайно съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ф.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2009 г. в гр. П., в качеството си на дежурен лекар по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия и при независимо съпричиняване с Г.Е.М., П.Г.Т. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А., настъпила на 13.08.2009 г., като е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обц. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999 г., на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл.123 ал.1 предл.2-ро вр. с чл. 55 ал. 1 б. Б пр. 1-во вр. чл. 42 А ал. 2 вр. чл.2 ал.2 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с приложението на следните пробационни мерки:

На основание чл. 42 Б ал. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 42 Б ал. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител в съответната пробационна служба два пъти седмично за срок от шест месеца.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Е.М., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.- 09.08.2009 г. в гр. П., в качеството си на дежурен лекар по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия и при независимо съпричиняване с Г.Ф.М., П.Г.Т. и А.И.Б. /спрямо кого го наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А., настъпила на 13.08.2009 г., като е нарушил чл.4 т 1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл.123 ал.1 предл.2-ро вр. с чл. 55 ал. 1 б. Б пр. 1-во вр. чл. 42 А ал. 2 вр. чл.2 ал.2 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с приложението на следните пробационни мерки:

На основание чл. 42 Б ал. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 42 Б ал. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител в съответната пробационна служба два пъти седмично за срок от шест месеца.

 

ПРИЗНАВА подс. П.Г.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.08.2009 г. в гр. П., в качеството си на дежурен лекар по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия и при независимо съпричиняване с Г.Ф.М., Г.Е.М. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А., настъпила на 13.08.2009 г., като е е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл.123 ал.1 предл.2-ро вр. с чл. 55 ал. 1 б. Б пр. 1-во вр. чл. 42 А ал. 2 вр. чл.2 ал.2 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с приложението на следните пробационни мерки:

На основание чл. 42 Б ал. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 42 Б ал. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител в съответната пробационна служба два пъти седмично за срок от шест месеца.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Г.  Ф.М., Г.Е.М. и П.Г.Т., да ЗАПЛАТЯТ по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от по 1556,70 /хиляда петстотин и петдесет и шест лева и 70 ст./ лева, представляващи разноски направени в досъдебното производство и по сметка на бюджета на съдебната власт – Окръжен съд – Пловдив, сумата от по 3233,20 /три хиляди двеста тридесет и три лева и 20 ст./ лева, представляваща разноски направени в хода на съдебното следствие, за всеки един от тях.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

     

                                                                      

 

 

МОТИВИ: по НОХД №-718/2017г. по описа на ПОС.

 

Срещу  подсъдимият Г.Ф.М. е повдигнато обвинение по чл.123 ал.1 предл.2-ро вр.с чл.2 ал.2 от НК за това,че на 08.08.2009 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ***ска професия и при независимо съпричиняване с Г.Е.М., П.Г.Т. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А. ЕГН **********, настъпила на 13.08.2009г , като е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999г на министъра на здравеопазването.

Срещу подсъдимият Г.Е.М.  е повдигнато обвинение по чл.123 ал.1 предл.2-ро вр.с чл.2 ал.2 от НК за това,че на 08.08.2009 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ***ска професия и при независимо съпричиняване с Г.Ф.М., П.Г.Т. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А. ЕГН **********, настъпила на 13.08.2009г , като е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999г на министъра на здравеопазването.

Срещу подсъдимият П.Г.Т. е повдигнато обвинение по чл.123 ал.1 предл.2-ро вр.с чл.2 ал.2 от НК за това,че на 09.08.2009 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ***ска професия и при независимо съпричиняване с Г.Ф.М.,Г.Е.М. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А. ЕГН **********, настъпила на 13.08.2009г , като е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999г на министъра на здравеопазването.

Прокурорът поддържа обвиненията срещу тримата подсъдими и счита,че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимално предвидения в закона размер от една година,който срок да бъде отложен при условията на чл. 66 ал.1 от НК.

Повереникът на частните обвинители  счита,че обвинението е доказано и спрямо тримата подсъдими.Поддържа искането на прокурора относно размера на наложените наказания лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК.

Защитата на всеки един от подсъдимите счита,че деянието не е  доказано от фактическа и обективна страна.

Подсъдимите молят да се постанови оправдателна присъда на всеки един от тях.

Съдът възоснова на събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:

Подсъдимият Г.Ф.М. е роден на *** ***, жител и живущ ***, б., български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан и с ЕГН **********. Той  е придобил висшето си,като се е дипломирал по специалността медицина към  МУ гр. Пловдив с квалификационна степен Магистър през 2008 г., с професионална квалификация „***“,съгласно  изпитен протокол от 18.09.2008г  на Държавна изпитна комисия-т.4 л. 105 от ДП. С договор за обучение за придобиване на специалност- Платено обучение №-2752 от 01.07.2009 г. между него, от една страна и от друга страна ***на Медицински университет - Пловдив и ***на УМБАЛ “Св. Г.“*** подс. М.  е започнал специализация по ***в УМБАЛ “Св. Г.“*** към  ***л.99-102, т.5 от ДП Предвид поетите задължения по договора подсъдимият отпочнал обучението си за придобиване на тази специалност в предвидения пет годишен срок  на специализация,като  съгласно този договор бил назначен като *** ***към клиниката. Специализацията му приключила с  проведен изпит за придобиване на специалност ***на 04,05.12.2014г,който той издържал. – л. 103-150 т. 5 от ДП. Понастоящем работи като ***-***в същата клиника на болницата.

Подсъдимият Г.Е.М. е роден на *** ***, жител ***, б., български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********.

Той е придобил висшето си образование по медицина през 2008 г., с професионална квалификация „***“. С договор №- *** от 01.07.2009 г. между него, от една страна и от друга страна ***на Медицински университет - Пловдив и ***на УМБАЛ “Св. Г.“*** започнал специализация по висцерална ***в УМБАЛ “Св. Г.“***, ***. л.19-22, т.5 от ДП. Предвид поетите задължения по договора подсъдимият отпочнал обучението си за придобиване на тази специалност,като съгласно договора бил назначен като *** ***в клиниката. Специализацията му приключила за периода от 01.07.2009 до 01.07.2014г, от 01.10.2013г  е заемал длъжността *** в клиника по ***, а понастоящем работи като ***в ***клиника на същата болница.- л. 23-77 т.5 от ДП.

Подсъдимият П.Г.Т. е роден на *** ***, обл. Пловдив, б., български гражданин, женен, с виеше образование, неосъждан, ЕГН **********. Той е придобил висше  образование по медицина през 2007 г. от  МУ Варна, с професионална квалификация „***“. С договор №- *** от 01.10.2008 г. между него, от една страна и от друга страна ***на Медицински университет - Пловдив и ***на УМБАЛ “Св. Г.“*** започнал специализация по ******в УМБАЛ “Св. Г.“***, ***,като бил назначен като *** ***. л.2-5, т.5 от ДП. Тази специализация продължила до 11.01.2010г,когато била прекъсната от него с подадено заявление и същата е била прекратена от 21.07.2014г.- л. 6 т.5 от ДП. Понастоящем работи като ******в ***.

В съответствие с вътрешния правилник за работа в клиника  по ******към  УМБАЛ ***. била създадена организация на работния процес през всеки ден от конкретния месец,включително и през  почивните  дни, по  утвърден график от ***на клиниката,с който  били назначавани дежурни ***и и дежурни ***. Тоест имало определени дневни и нощни дежурни ***и и ***. Съответно първа смяна започвала от  07.30 до 13.30 часа,втора смяна от 13.30 до 19.30 часа и третата-нощна смяна  от 19.30 до 07.30 часа  на следващия ден. Освен това от значение се явявало обстоятелството дали през почивните дни клиниката се явявала дежурна клиника за града. В такъв случай  освен дневните двама и нощен дежурни ***и имало и дежурен екип от трима ***и,които  осъществявали спешни операции по-време на това дежурство,което също се отразявало в графика за месеца. Организацията на работата в клиниката включвала  и отразяване в този график  и на  дежурните ***и на повикване от клиниката,които  при условие,че клиниката не е дежурна,те през почивните дни се намирали по домовете си и  се известявали от медицинския персонал,който работи в съответната смяна, в случаи на  необходимост от спешна консултация  или необходимост от оперативна интервенция- л. 133- 135  от т.1 ДП. Тогава по спешност  и по указание на старши дежурния *** можело да се състави екип освен от *** на повикване,но и от друг ***,който да  се включи в операцията. ***,който лекува конкретен пациент пребиваващ в клиниката – лекуващ *** имал ръководещо  положение относно наблюдението над болния,като той можел да е различен от оператора осъществил оперативната интервенция.Дежурния *** нямал задължение да  търси оператора при влошаване състоянието на  пациент, а  следвало да търси съдействието на ***я на повикване или шефът на екипа-по времето,когато клиниката е дежурна,тъй като обичайно това били ***и с по-дълъг стаж и по-голям опит.През делничните дни в клиниката се провеждали три задължителни визитации- две през деня- в 08.00 часа и в 16.30 часа,в които по правило за по-тежко болните вземал участие  и лекуващия ***.Имало визитация  и вечерта, след застъпване на  дежурство от нощния ***в 20.30 часа. За тези визитации имало утвърден график в колко часа следва да се осъществят, съгласно правилник за вътрешния ред в клиниката- л.83 , т.3 от  ДП. Предвид изложените становища на *** експерти,дали своите заключения по назначените на ДП и в хода на съдебното следствие  в различните  по обем СМЕ-зи е  обоснован  извода,че  медицинската практика  е доказала,че не броя на визитациите,а състоянието на пациента определя броя на *** посещения при конкретен болен. Ако пациента бил проблемен,*** можел да  го посещава на всеки час,като няма изискване тези посещенията да се отразяват документално,освен ако  е налице необходимост от промяна на терапията. Такава практика била приета и в клиниката,където  специализирали през инкриминирания период и тримата подсъдими.  Утвърдените по график визитации по време на почивните дни и нощно дежурство се извършвали от дежурния *** и дежурна *** по предписаните правила за визитации в клиниката. Визитацията на  конкретен болен можело да се отрази в декурсуза или в ИЗ- историята на заболяването на болния. Нямало изрично вписано  разпореждане от  ръководителя на клиниката  и изискване ***,които провеждали специализация в клиниката да бъдат прикрепвани към конкретен по-опитен ***. Необходимостта от спешен преглед на болен от *** консултант от друга клиника през почивните дни и нощни дежурства се преценявала от дежурния *** и пред него не стояло задължението да уведомява за това дежурния на повикване *** или  и шеф на екипа,когато клиниката била „спешна“-  дежурна.Дежурния *** по своя преценка  и  усмотрение решавал за това.  *** специализанти участвали в дейността на клиниката  наравно с всички останали ***и в ежедневната работа на оперативните екипи и по време на дежурствата. Този вид тяхна практическа дейност представлявала същността на провежданата специализация в клиниката.

Според държавното обвинение професионалните задължения и дължимо поведение, които тримата подсъдими не изпълнили,но трябвало да спазват като ***и и имащо отношение към предмета на доказване в настоящето наказателно производство, са уредени в  Наредба № 25 от 04.11.1999 г. зa оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001 г., изм. ДВ бр.18/04.03.2014 г./, на министъра на здравеопазването,в която като „Обект на спешна медицинска помощ „ -съгласно чл. 4 ал.1  от Наредбата са всички болни  и пострадали,намиращи се в състояние,пряко застрашаващо живота им. Съгласно чл. 5 от Наредбата „ качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика“. Така според съда извън предмета на повдигнатото обвинение  и обективната страна на престъплението е останала нормативна уредба,която също  има пряко отношение към дейността на упражняващите *** професия лица: Закона за здравето,  Закона за лечебните заведения,Закона за съсловните организации на *** *** по дентална медицина.Закона за здравното осигуряване, Кодекс за професионална етика на *** в България и произтичащите от тях подзаконови нормативни актова. В чл. 6 ал.1 от Закона за лечебните заведения  се регламентира,че дейността на лечебните заведения и работещите в тях специалисти се осъществява при спазване на въведените медицински стандарти.В същия закон и в чл.57 ал.1 е определено,че клиниките имат ниво на компетентност,определено в съответния утвърден медицински стандарт и за които стандарти са били издадени съответните подзаконови нормативни актове- като Наредба №- 15/2003г, наред с издадените правилници: В случая „За  устройството,дейността и вътрешния ред на УМБАЛ“ , модули за оценяване на отделните медицински дейности,алгоритми за тези дейности, издадени от съответната клиника / в случая  ***/ и включващи най-важните указания за работа с пациентите: л. 28-62,л. 63-83 т.3 от ДП. При  тази съществуваща  правна уредба и тримата подсъдими съобразно длъжностната си характеристика за длъжността ***,която са заемали  поели задължението да спазват основните нормативни закони и вътрешни правила,които изрично са били посочени в характеристика и които пряко са касаели  дейността на  УМБАЛ и клиниката,в която постъпили на стаж.

Смисълът на  изложеното по-горе съображение съдът определя с необходимостта да се отчете,че *** професия,като вид правно регламентирана дейност   е обвързана с изпълнението или спазване предписанията на много по-широк кръг законови, подзаконови нормативни актове, правила и стандарти,освен посочения в обвинителния акт обем от прокурора. Въведените вътрешни правила за дейността на всяка категория  болнични заведения,добри медицински практики и  медицински стандарти за основните направления на медицината са предмет на непрекъснато изучаване от всички практикуващи медицинската професия–***. Това задължение произтича от непрекъснатото разширяване приложението на научнотехническите постижения в медицината, като сфера с изключителна динамика на своето развитие. Това определя ***труд  като високоотговорна и непрекъснато усъвършенстваща се професия,която  като вид творческа професия представлява съчетание от знания,умения и опит,които непрекъснато трябва да се изявяват в непосредствената дейност на *** и за това тази професия е  толкова отговорна. Тримата подсъдими са били действащи ***  и специализанти в клиниката и за тях обективно  е съществувало задължението да спазват  освен стандартите на добрата медицинска практика,но и нормативната уредба определяща основния обем специфична медицинска дейност.

Пострадалият Б.Н.А. през 2009 г. бил на 75 г. Той  и неговите близки  не знаели,че страда от тежко онкологично заболяване - тумор на стомаха, поради което на 03.08.209гг. постъпил за оперативна интервенция във *** ”Св. Г.”***, намираща се в гр. Пловдив. Операцията била извършена на 04.08.2009 г. от св.***У. - ***в клиниката- л.18 т.1 от ДП, който като оператор  вписал в оперативния протокол за отстраняване на 70 % от стомаха и лимфните възли около него, поради метастази на тумора. След двудневен престой в КАРИТ и на реанимационен режим на  06.08.2009г  А. бил приведен за възстановяване след операцията във ***- отделение ***. На главната визитация на този ден било отчетено  неговото задоволително общо състояние - в съзнание, адекватен, мек и неболезнен корем с физиологична перисталтика /която диагноза за перисталтиката се отрича да е била така отчетлива при прослушване в заключенията на вещите лица по СМЕ.-зи,които съдът е кредитирал/ . При престоя си в клиниката след 06.08.2009г   пострадалия А. бил придружаван постоянно от съпругата си - св. Ц.А.,която преди и след извършената операция на нейния съпруг не знаела  за установеното му онкологично заболяване,което следвало ,но не й  било съобщено  от оператора св. ***У.. Освен нея при оперирания А. идвали на посещение двамата му сина,  свидетелите Н. и Т. А., внукът му св. Ц.А., както и други негови близки - свидетелите С., К., Г., С. и В. С.. На 07.08.2009 г. /ден петък/ сутринта Б.А. бил прегледан от определения му за лекуващ *** св. ***Ю.И., който установил, че пациентът е субфебрилен /леко повишение на температурата/, с температура 37.5 градуса,коремът му е мек, неболезнен, с физиологична перисталтика// която диагноза за перисталтиката също е отречена да е била чута в заключенията на вещите лица по СМЕ.-зи,които съдът е кредитирал/ ,кръвното налягане е било в границите на нормата и диурезата е била в нормата,като  тези констатации свидетелят отразил в декурзуса на  ИЗ-историята на заболяването на този пациент. Освен това свидетелят  установил,че  коремните дренове  били неактивни и липсата на секреция от тях,за него  означавало,че в този момент нямало проблеми и постоперативно усложнение. Предвид ИЗ  той назначил съответната терапия,която е записана там.След като свършил работния си ден в 13.30 часа,той излязъл в отпуск от 10.08.2009г.   През следващите три дни: от  петък след обяд на 07.08.2009г до понеделник сутринта на 10.08.2009г *** наблюдение над А. се осъществило единствено от дежурните *** в клиниката. Никой от тримата  подсъдими в този период от време  не бил предупреден изрично,че състоянието на  А. предполага необходимостта от  активно наблюдение. Така както преди обедните, но и през ранните следобедни  часове на петъчния ден състоянието на  А.  не сочело  видимо влошаване,освен установеното от св.***И.  повишение на  телесната му температура. Сутринта на този ден А. бил посетен от неговата позната  св.Г.. Тя посетила А. и неговата съпруга в болничната стая. А. бил видимо добре,говорили си двамата,шегували се и свидетелката го оставила в това състояние. В късните следобедни часове състоянието на А. започнало да се влошава.Дошлия по това време на свиждане св. К. установил,че А. не  е добре,защото видимо изпитвал болки и се мятал в леглото си. Попитал св. А. дали не следва някой от медицинския персонал да  го прегледа и тя му заявила,че е ходила на  три пъти при ***,те гледали телевизия и й казали,че ще дойде ***.В присъствието на св. К. св. А. отново отишла да  търси съдействие от медицинския персонал,върнала се и му заявила същото в смисъл,че  по-късно щял да дойде ***. Докато свидетелят К.  бил в болничната стая за около половин час,не установил някой от медицинския персонал да обслужва или извършва преглед на А.. Последния стенел от болки  и непрекъснато  се местел в леглото си,което  принуждавало св. А.  и дошлия на свиждане  по това време  негов син - св. Т.А.  да го завиват непрекъснато. През този петък освен А.  в болнична стая №- ** бил  настанен и друг лежащо болен- св.Н.Т.,който лежал в клиниката до 12.08.2009. Той останал в тази стая за два дни и реално за почти денонощие имал наблюдение върху състоянието на  А.. Свидетелят Т. установил,че  първоначално,когато го настанили в стаята,  там  заварил  освен болния А. и неговата съпруга.Според свидетелят състоянието на   А. не било добро,но с настъпване на времето то видимо се влошавало. А. пъшкал цяла нощ и в един момент вече не можел да говори добре. Междувременно в този следобед при  св. Т. идвал на преглед неговия лекуващ ***,но свидетелят твърди,че няма няма спомен  А.  да е бил преглеждан от ***. Свидетелката А. поискала съдействие и се обърнала за това  към лекуващия *** на св. Т.. *** обективно нямал основание да върши  подобен преглед,но я успокоил,че  ще минат усложненията,които думи също били възприети и от св.  Т.А.. Освен това св.Т. слушал,че св. А. по време на визитациите се оплаквала на персонала за състоянието на своя съпруг.На тези визитации сутринта и   вечерта при оплакванията на А.  медицинския персонал  разпитвал за това как  се чувства А.  и че  неговата съпруга твърдяла, че съпруга  й има силни болки. Тогава  те й обяснявали,че това било нормално за след операция. Свидетелят Т. не констатирал по време на съвместния си престой в стаята с А., последният да е бил преглеждан от *** по време на визитациите. Твърди,че  той също не е бил преглеждан от *** по време на визитациите, освен от неговия лекуващ ***.Бил опериран и имал болки,което съобразно неговите разбирания  било нормално следоперативно състояние. Свидетелят Н.А.  освен на 06.08.2009г- ден четвъртък,посетил баща си и в петък, в късните следобедни часове. Установил,че състоянието на баща му  вече било различно от предния ден и видимо по-влошено.Той имал болки,бил раздразнен и  отпратил свидетеля  от болничната стая, а св. А. останала вечерта при  него в болницата.

Така  през петъчната вечер състоянието на Б.А. продължило да се влошава. То се дължало на започването на ранен следоперативен перитонит /възпаление на коремната кухина/, получено от малка инсуфициенция (пропускане) на аностомозата или пилоропластиката. С напредването на времето това състояние се явило изключително опасно за живота, тъй като водело до тежка интоксикация на организма, в резултат на която жизненоважните органи в човешкото тяло спират да изпълняват функциите си и при неоказване на спешна медицинска помощ неизбежно настъпва смърт.Необходимостта от адекватна диагноза относно това негово състояние възникнала същата вечер,когато  А. започнал  да вдига  температура,за което му били давани *** от дежурната ** за нейното овладяване,но те не подобрили това му състояние. Той бил издръжлив човек,само пъшкал,като  придружаващата го в стаята св. А. установила,че  той започнал да диша тежко,езикът му започнал да надебелява. Помолила дежурната сестра да повика дежурния ***,но  й било отговорено,че каквото е назначено от ***я,това се прави. Това състояние на А.  продължило цяла нощ без да може да заспят и двамата. Това състояние,според кредитираните от съда заключения на вещите лица по  назначените на  ДП и в хода на съдебното следствие  СМЕ.-зи  предполагало  пристъпване  към спешна коремна операция за преустановяване на перитонита и преодоляване на последиците му.

На следващата сутрин – ден събота на 08.08.2009 г. от 07. 30 ч. дневна смяна като ***във *** ***.“*** застъпил подс.  ***М.. Освен него, на този ден  клиниката била  спешна-дежурна клиника. В тази връзка  в клиниката имало спешен хирургичен екип от трима ***и,между тях  и св.***У.,която била старши на екипа. Тримата отговаряли за новопостъпилите  пациенти по време на дежурството в клиниката, нуждаещи се от спешна операция,а съобразно  с вътрешните правила на клиниката, наред  с тези лежащи в клиниката, също нуждаещи евентуално от спешна намеса,какъвто в този момент и с оглед състоянието си  се явявал и  Б.А.. Обективно  за това състоянието на болния  подс. М.  е  следвало да  уведоми и спешния екип на повикване, и най-вече старшия на екипа ***Ч. от дежурния ***. Но вместо това  подс. М. за периода  от 07.30 до 19.30 часа  не сторил това. Въпросната сутрин св. А. се обадила на сина си св. Т.А. да отиде в болницата,защото през нощта баща му вследствие с болките се бил  смъкнал „изсулил“ по леглото към долната му част.Свидетелят Т.А. също като св. А. установил продължаващото недоброто състояние на своя баща,при все,че  когато провел разговор с оператора св. У. веднага след операцията,последният му казал,че всички органи са добре,но не им казал за наличието на карценоми и онокологично заболяване.

Малко по-късно  през деня от медицинския персонал св. А. разбрала,че  т.наречената ВИП стая в клиниката е свободна. Повикала за помощ по телефона  св. Н.А.  и  със съдействието на персонала преместили болния там. При това преместване св. А. и  св. Н.А.  забелязали, че от единия дренаж потекло голяма количество тъмночервена течност. Свидетелят  установил,че състоянието на баща му не се подобрява,имал температура,потял се и дишал тежко. Майка му се изплашила при вида на изтичащата се от дрена течност  и  отишла да търси дежурния ***. Намерила подс. М.,който посетил стаята на  болния,при когото бил вече  и дошлия на свиждане  негов внук св. Ц.А.. Подсъдимият М. не извършил преглед на болния,за това  и не отразил нищо в ИЗ, но заявил на свидетелката,че нямало основание за притеснение от протичането на единия дренаж и напуснал стаята. Малко след това  и явно по указание на подс. М. в стаята пристигнала  лаборантка,която взела кръв от А. за изследване на хемоглобина. Подсъдимият М. не конкретизирал  на  св. А. какви са резултатите.Последвали още няколко вземания на кръв,като подс. М. заявил на св. А.,че състоянието на А. се стабилизирало. Действията и най-вече резултатите от взетите кръвни проби не били отразени от подсъдимия в ИЗ или в декурзус.  Според св.Н.А.,който  престоял в тази болнична- ВИП стая  няколко часа,през това  време освен явяването на подс. М. баща му не  бил преглеждан от ***. Стаята посещавали медицински *** и санитарки Свидетелят Ц.А. също пребивавал по това време за около час- час и  и половина  във ВИП-стаята при дядо си. Видял посещението на подс. М. в стаята,който бил извикан от св. А.. Също забелязал,че подсъдимият не  извършил преглед на дядо му,но заявил на св. А.,че  състоянието на  неговия дядо било нормално. При все,че състоянието на  Б.А. да не било добро,защото само лежал,не можел да говори  и бил с видимо подут език,св. Ц.А. възприел думите на подс. М. за относими към това състояние на  човек прекарал тежка операция. Освен горе-описаното посещение на подсъдимия М. за времето от около  час-час и половина св. Ц.А.  не установил друго ***ско посещение.

По това време на свиждане при тях пристигнали  свидетелите С. и  В. С..При влизането си в стаята на болницата се изненадали от състоянието му. Те имали информация, че операцията му е минала добре,но сега установили,че той е в тежко състояние.Не можел да говори,бил плувнал в пот и им махал раздразнено с ръце,показвайки им да си вървят,като св. С. забелязала,че коремът му е подут. А. им заявила,че никой от персонала не обръща внимание на  това състояние на мъжа й.На следващия ден св. Г. също получила сведение по телефона  от св. А., че състоянието на А. се влошава.

През изтичащата вечер и нощ на този ден грижите към болния от страна на медицинския персонал се изразявали в посещения на дежурната сестра,който през определени интервали идвала в стаята и сменяла системите на А.,но до приключването на смяната  на подс. М. той не посетил болния А.,на когото състоянието не се подобрявало. Свидетелката А. решила да потърси съдействието на оператора ***У. и поискала мобилния му телефон,но получила отговор от обслужващите клиниката *** по това време,че не е разрешено да се дава подобна информация.   

По време на този времеви период до  19 ч. 30 м. на същия ден състоянието на Б.А. продължило да се влошава.Той бил  със силни болки в корема и повишаване на телесната температура вследствие на развиващия се перитонит. От страна на подсъдимия М. не било предприето нищо за оказване на спешна медицинска помощ на Б.А., с оглед  установяване на неговото действително състояние. Назначените изследвания на  хемоглобина на болния  не  отразявали от гледна точка на добрата медицинска практика  поставянето на А.  под  активно наблюдение върху него. Подсъдимият не    извършил лични прегледи на пациента, не назначи физикални, образни и лабораторни изследвания, а с това и  и да повика консултанти - ***ите от спешния хирургически екип към клиниката, дежурния екип на повикване или  пък оператора на пациента. Подсъдимият М. приключил смяната си в 19 ч. 30 м. на 08.08.2009 г., без да извърши нищо от това.По този начин забавил необходимата спешна оперативна намеса за спасяване на живота на Б.А.. Дори в  медицинската документация по случая не отразил никакви записвания за състоянието на Б.А.,което да е установил през своето дежурство и най малко за резултатите от кръвните проби, които назначил да се вземат.

На 08.08.2009 г. /събота от 19 ч. 30 м. до 07 ч. 30 м. ден   /неделя/ нощна смяна в клиниката като ***застъпил  подс. ***М.. По време на неговото дежурство развитието на перитонита при Б.А. се изразявало със силни болки в корема, повишена температура, загуба на възможност на болния да контактува, тежко дишане, удебелен език и промени в изражението на лицето. За това му състояние в неделния ден св. С. се чула по телефона  със св. А. и  получила  сведение за тези признаци.

По време на дежурството на подс.  М. клиниката продължила  да осъществява дежурство и бил хирургически екип към клиниката,като старши *** бил св. ***Ч. и  *** Й. и И., които имали готовност да се намесят при необходимост от спешна интервенция,както на  приетите по време на дежурството пациенти,така и по отношение на лежащите болни в клиниката.Тази  възможност по време на дежурството на подс. ***М. също не била използвана от него  до края на неговата смяна със следващия ***в 07 ч. 30 м. на 09.08.2009г. Противно  на посочените факти за състоянието на Б.А., подсъдимия  М. не извършил преглед на А. и с това  и  не отразил по време на своето дежурство  никакъв декурзус в ИЗ на болния относно оплакванията на св. А.  за състоянието на нейния съпруг. По указанията от вътрешния правилник на клиниката,той следвало да извърши една визитация и да се запознае със състоянието на всички лежащо болни.Свидетелката А. твърди за липсата на спомен да е била извършвана визитация,но е категорична,че при всяка среща на  ***,който е посетил болничната стая е отправяла  искане за съдействие,предвид тежкото състояние на нейния съпруг. В отговор е получавала успокоителни думи,че  това състояние било нормално, след такава тежка операция. Свидетелката А.  не потвърди пред съда спомена си дали през нощта на това дежурство е търсила съдействието на подс. М..

Въпреки това подсъдимият ***М. също проявил немарливо отношение към пострадалия А.. Той не предприел нищо за оказване на спешна медицинска помощ на болния. При това състояние на А. следвало да се започне с активно наблюдение върху него,което предполагало необходимостта  да се извършват лични прегледи на пациента, да се назначат  физикални, образни и лабораторни изследвания,наред с необходимостта при видимото недобро състояние на пациента да се  повика консултант – в случая по-опитните ***и от спешния хирургически екип към клиниката, които били на дежурство или дори  да се  уведоми  и оператора св. У.. Вместо това  подс. М. приключил смяната си в 07 ч. 30 м. на 09.08.2009г г., без да извърши спешно-необходимите  и посочени по-горе действия С това той също  забавил спешната оперативна намеса за спасяване на живота на Б.А.,като в медицинската документация от ИЗ не счел за необходимо да отрази записвания за състоянието на Б.А..

На 09.08.2009 г. /неделя/ от 07 ч. 30 м. до 19 ч. 30 м. дневна смяна в клиниката като ***застъпил подс. ***Т.. В това време състоянието на Б.А. продължавало да се влошава, вече не можел да говори, бил постоянно в унесено състояние и много се потял. На този ден клиниката нямала присъствено дежурство на спешен хирургичен екип. На повикване при спешни ситуации на пациенти от клиниката имало график на разположение двама ***и- Ч. и Й., които по регламентация не присъствали в клиниката. Подсъдимият ***Т. също не проявил необходимото отношение към пострадалия А. и също като предходните двама подсъдими не предприел нищо за оказване на спешна медицинска помощ на Б.А.. Състоянието на болния  А. продължило да се влошава и св. А. в неделния ден отново потърсила дежурния ***.Срещнала се с подс.Т.,като му заявила,че болния трудно диша,побелял му е езика,хърка и е неспокоен. Подсъдимият се заинтересувал за психическото състояние на А. и как е с нервите,на което свидетелката му  заявила,че той е много спокоен човек. След около един час в стаята на болния А. и в присъствието на свидетелите А. и Н.А.  се появил  друг ***- консултант,явно  назначен от подс. Т.,който *** се представил на св. А. като ***. Той събудил унесения А.,извършил му преглед и заявил на А., че болния не е за него и не вижда каква е причината да  го изпращат за преглед на този болен.  При това  състояние на болния  следвало   да се започне активно наблюдение върху него - да извършат лични прегледи на пациента, да му се назначат  физикални, образни и лабораторни изследвания и да се повикат консултанти - дежурните ***и на повикване в клиниката или да се търси  оператора на пациента. Нищо от това надлежно необходимо не било извършено от подс.Т..

На този ден сутринта на свиждане при А.  отново дошла св. Г.. Тя установила,че след двата дни  от първото й свиждане видимо състоянието му не е добро. Бил изпотен, отпаднал,а от св.  А. разбрала,че многократно правила опити  и търси съдействие от ***,но не получила такава.Била отчаяна и казала,че  е търсила оператора св. У., но не успяла да се свърже с него,но разбрала, че  през почивните дни бил на лов.Свидетелката Г. престояла около един час и половина в стаята при А. и през това време стаята не била посетена  от лице от медицинския персонал. Свидетелката Г. решила да измери температурата на болния,но двете с А. не намерили термометър,а  св. Г. установила,че в болничната стая липсва температурния лист.Тогава  св. А.  и в този период от време на два пъти напускала стаята,за да търси съдействие от медицинския персонал,но се връщала и казала на св. Г.,че не може да намери никой от персонала. Подсъдимия Т. приключил смяната си в 19 ч. 30 м. на 09.08.2009 г., без да извърши нищо от спешно необходимите действия, като по този начин също забавил спешната оперативна намеса за спасяване на живота на Б.А.. В медицинската документация - ИЗ № 43719 в частта й относно престоя на Б.А. във ***, за: дата и час 09.08.2009 г. 09 ч. 30 м. подс. ***Т. записал „задоволително общо състояние, субфебрилен, с начеваща /не се чете/...Слабо болезнен около оперативната рана. От двата дрена около 400 мл. хеморогична секреция“.

На 09.08.2009 г. от 19 ч. 30 м. неделя  до 07 ч. 30 м. на 10.08.2009 г. нощна смяна в клиниката като ***застъпил св. ***А.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 26.01.2017 г. Състоянието на болния Б.А. вече било критично. Дошлия  да смени св. А.,за да си почине св. Н.А. видял,че баща му диша тежко, изпотявал се  и езикът му бил объл. Той правил опити да  повика съдействие на персонала,многократно звънял на звънеца в стаята,но никой не се отзовал,защото по-късно разбрал,че звънеца не работел. Посъветвал по-късно  явилата се св. А. отново да търси дежурните,но такива не се отзовали. Едва преди разсъмване на следващия ден и след като дежурната сестра установила наличието на температура от 39 градуса повикала дежурния св. Б. Той не прегледал А.,но успокоил св. А., че на сутринта нещо ще се направи и подобно на предните си трима колеги и подсъдими не предприел нищо, за да се даде началото на спешни медицински действия за оказване на помощ на пострадалия А.. Междувременно  в ИЗ № 43719 за дата и час 09.08.2009 г. 24 ч. 00 м. ***Б. записал „Оплаква се от болки в корема. Обективно: корем респираторно подвижен, палпаторно болезнен в горна половина, отслабена перисталтика, от дрена 200 мл. хеморогична секреция,“Остава под активно наблюдение“.

Действия  към спасяването на живота на А.  били започнати едва сутринта в понеделник на 10.08.2009 г., след като в клиниката пристигнал оператора св.***У..Той прегледал Б.А.  и установил признаците на тотален перитонит. Необходимостта от повторната операция била наложителна и такава  била  извършена от ***ите: - св. ***У. - оператор, първи асистент - св. ***К., втори асистент св.***Б. и анестезиолога  ***А.. При операцията бил установен тотален гноен перитонит, с наличие на 1000-1500 мл. гноевиден ексудат и фибринови налепи. При тази операция бил направен лаваж /почистване на коремната кухина/ и лапаростома /извеждане края на червото извън коремната кухина/. След повторната операция Б.А. бил преведен в КАРИТ на УМБАЛ ***.“***. На 12.08.2009г г. била проведена още една операция за щателно почистване на коремната кухина. На това основание на  св. А. било казано,че  ще следва да се даде кръв за операцията  и тя   помолила двамата си сина  Т. и  Н.,както и  св. Г. да отидат до болницата и дадат кръв,което те сторили.Въпреки двете операции на 10.08. и 12.08.2009 г., Б.А. развил полиорганна недостатъчност и на 13.08.2009г. починал. Извършена била аутопсия, при която се  потвърдило наличието на фибринозно-гноен перитонит и сепсис с тежка интоксикация, довели до смъртта. Не било установено видимо изпускане на оперативните шевове на стомаха. Патоанатомът отчел,че е налице съвпадение между клиничната и патоанатомичната диагнози.- т.1 л.57-60 от ДП.

Според съда, след както естеството и характерът на повдигнатите обвинения предполагат необходимостта от установяване  какви  е следвало да бъдат действията на подсъдимите при установените фактически обстоятелства,то е налице предпоставката на първо място да бъдат обсъдени заключенията на *** експерти по назначените по хода на  досъдебното  производство и съдебно следствие СМЕ-зи. Същите, предвид сложността и естеството на *** труд, наред със задължителната задача за причината за смъртта на Б. А. са представили своята оценката  и на други  важни въпроси в качеството си на ***и специалисти,с богати теоретични познания и практически опит. Експертните заключения и доводи в този род наказателни дела се явяват изключително  съществени,предвид изследването по принцип на особения  и сложен вид дейност на *** труд. Трайно установената съдебна практика е дала приоритетната значимост на  медицинската експертиза, когато освен причината за смъртта следва да бъде даден отговор и за действията на  ***,което да бъде обвързано от към обективната страна на  дадено обвинение  и което предполага обосноваване от медицинска гледна точка на заключения,които следва да бъдат  осмислени от неспециалисти. На това основание съдът намира,че мотивите към присъдата следва приоритетно да  представят заключенията,съображения и доводи на вещите лица от СМЕ.зи ,които следва да бъдат анализирани и обсъдени, а чрез останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства те да бъдат проверени от съда,за да се даде правилен и обоснован отговор за  тяхната относимост, както към възприетата в мотивите към присъдата фактическа обстановка,така и към предмета на обвинението.

 Така по делото  са приобщени заключенията по назначените по хода на досъдебното производство  общо пет СМЕ-зи,които са се произнесли за установяване причината за смъртта  и отговори на въпросите  относно евентуално налични пропуски на ***и при проведеното лечение на пострадалия Б.А.. Заключенията по тези експертизи извеждат единното становище на вещите лица, че причина за смъртта на А. се явява наличието на полиорганна – многоорганна недостатъчност,като последствие от  септичен- ендотоксичен шок, усложнение на сепсис от ранен следоперативен перитонит,който две  от експертизите назначени на досъдебното производство е определен и като   фибронозно-гноен перитонит или тотален фибронозно-гноен перитонит.

По въпросите за наличието на пропуски и неправилни действия на *** в посочения от обвинението инкриминиран период,вследствие на което фатално да е било забавено правилното диагностициране на болния и в какъв времеви период се е проявила симптоматиката на следоперативния перитонит, заключенията между експертизите се разминават.

Основанието  за тези различия според съда произтича  възоснова на възприемането или невъзприемането от вещите лица на част от гласните и писмените доказателства приложени по делото, в какъвто смисъл те са представили тези заключения  по СМЕ.-зи назначени по хода  ДП, но и  които са поддържали и пред съда.

 По хода на съдебното следствие  и на проведеното съдебно заседание на 07.03.2018г вещите лица Г., Л. и Г./ заменила в.лице С.  от ДП/  потвърдиха заключението си по назначената тройна експертиза /т.1 л.89-96/ от ДП . Заключението на тези експерти е, че Б.А. е починал от септичен шок и полиорганна недостатъчност, развили се от дифузен фибринозно-гноен перитонит от оперативното поле /малък теч в мястото на отстраняване на стомаха и свързването му с хранопровода/. Според вещите лица пациентът е бил наблюдаван и лекуван правилно. Пропускливостта на тъканите в оперативното поле не е резултат на *** небрежност или бездействие, а е поради особеностите на увредените тъкани от раковото заболяване. Приемат, че действията на дежурните ***и в периода 07.08. - 10.08.2009 г. от гледна точка на медицинската практика са правилни. При тежко болен,след голяма коремна операция болния е наблюдаван и практически своевременно е била направена  ревизия на оперативното поле.  При по–ранно отваряне на коремната кухина,смъртта на пациента също е можело да настъпи. Проведеното лечение на рака на стомаха е било съобразено с установената медицинска практика. Болния е бил под *** наблюдение,отразявано е било състоянието му. Не е могло  да бъде взето по-ранно решение за ревизия на оперативното поле,което било задължение на оператора. Раковото заболяване на Б.А. е било в много напреднал стадий и раковата интоксикация е довела до увеличаване на пропускливостта на тъканите,както и до общ интоксикационен синдром  на организма на болния. Поради това експертизата е дала заключение, че липсва пряка причинна връзка между *** поведение и смъртта на А..  Описаните симптоми на болки,подуване на корема,забавена перисталтика,задръжка на секрети в коремната кухина на дреновете са симптоми на перитонеално възпаление,но също така може и да е  ответна реакция на раковото заболяване и претърпяната голяма коремна интервенция. Установеният перитонит отговаря да е с давност от 6 до 12 часа, което според тези експерти прави невъзможно да е започнал развитието си непосредствено след приключване на операцията или да е започнал на 07.08.2009г. Стомахът е отстранен на 70%, с отстранени лимфни възли около стомаха и има наличие на метастази в тях. Това определя,че ракът е напреднал стадий и пациентът е раково интосикиран. Дори и да е била направена  по-ранна операция,то в мястото на отстраняването на стомаха,отново е можело да настъпи изливане на стомашно-чревно съдържание.

Предвид това заключение на СМЕ, на досъдебното производство наказателното производство е било прекратено с постановление на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив от15.07.2010г. С  определение от 02.08.2010 г. по ЧНД 2407/10 г. /т.2, л.5-6/ Окръжен съд - Пловдив е отменил постановлението на прокурора от 15.07.2010 г, указвайки необходимостта от извършването на нова съдебномедицинска експертиза, като и да се проведе разследване  и за престъпление по чл.225б от НК.

По хода на съдебното следствие  и на проведеното съдебно заседание на 13.11.2017г вещите лица  Л., Н. и П. потвърдиха заключението си  по назначената по ДП повторна тройна комисионна съдебномедицинска експертиза /т.2, л.48-59/, Наред с възприетото и от първата експертиза  заключение, че смъртта на Б.А. е настъпила от многоорганна недостатъчност като последствие от ендотоксичен шок, който е усложнение на сепсис от ранен следоперативен перитонит,експертите приемат,че  перитонинът най-вероятно е бил налице на 08.08.2009г и е развит на следващия ден - 09.08.2009 г., като тези неговите симптоми не са били диагностицирани. Тези симптоми са прогресирали - влошено общо състояние, тежко дишане, болки в корема, повишена температура, като в този период перитонитът не е бил диагностициран своевременно. Диагнозата е поставена едва на 10.08.2009г. сутринта, когато перитонитът и последиците от него са били значително напреднали. Вещите лица приемат, че е невъзможно да се определи с точност причината на следоперативния перитонит, но със сигурност причината не е грешка на хирурга при първата операция. Те сочат,че добрата медицинска практика изисква активно наблюдение на всички болни от дежурния *** и при наличието на отклонения от нормалното протичане на следоперативния период,***я трябва да алармира на първо място оператора,а при нужда шефа на клиниката.Следоперативния перитонит е опасно за живота усложнение,което освен това се диагностицира трудно и това налага активно наблюдение,внимателно и аналитично отношение към данните от физикалния преглед и тези съобщавани от пациента или близките му. При всяко съмнение за перитонит трябва да се приемат диагностични методи и консултации,най вече с оператора,за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата.В случая дежурните *** не са предприели такива  мерки в насока следоперативен перитонит.

Експертите считат,че следоперативния перитонит е с неотчетливо развитие и клиничната му картина е  воалирана,нетипична и размазана по някои отделни симпотми.Част от тези симпотми- болки в корема,сухота на устата,повръщане,температура,липса на перисталтика през първите 24-48 часа са белези на нормално протичащ следоперативен период. Част от тази клинична картина е била налице,а друга по- отношение на научно обяснените стадии и проявяващите се в тези стадии  симптоми на перитонита не са били констатирани. Според тези вещи лица  при налично установените обективни данни за тежестта на операцията,общото здравословно състояние и възраст на пациента  тази завоалираност на симптоматиката е  била нормална. Приемат,че след като данните от декурзусите  са отчитали  фактическите обстоятелства за следното: на 07.08.2009г св.  ***И. е отбелязал в ИЗ,че установил температура от  37.5 градуса,при нормален коремен статус и диуреза, за 08.08.2009г няма отбелязвания в ИЗ- тоест няма декурзус. На 09.08.2009г дневния дежурен подс. Т. отбелязва „ясно съзнание,контактен„ липсват данни за остър сърдечно-съдов инцидент, има температура, корем-щади го при дишане, вяла до липсваща перисталтика, от двата дрена изтича 400 мл. хеморагична секреция. Вечерния дежурен ***- св. Б. вече че е отбелязал  за оплаквания от болки в корема,за отслабена перисталтика и изтичане на 200мл секреция, то въпреки това болния не е бил предаден за активно наблюдение. Според вещите лица показанията на близките на болния ясно  са представили симптоми,които насочват за перитонит,но според експертите, дежурните ***и през периода 07.08. - 09.08.2009 г. не са наблюдавали задълбочено пациента, не са предприели необходимите диагностични и консултативни действия за диагностициране или отхвърляне на развиващия се перитонит. Експертите  приемат, че между първата операция на 04.08.2009 г., влошаването на състоянието на Б.А. след 07.08.2009г. и смъртта на 13.08.2009 г. няма причинна връзка. Според тях, забавеното диагностициране на перитонита силно е намалило вероятността за благоприятен изход от втората операция.В съдебното заседание от 13.11.2017г  вещите лица допълнително  поясниха,че  извършената първа операция е била наложителна,тя е била радикална и с много висок оперативен риск. В коремната кухина на починалия е имало кървене. След като на 09.08.2009г дежурния *** е отбелязал в ИЗ, че от дрена изтича 400 мл. хеморагична течност, а на следващия ден болния е постъпил в реанимацията с хемоглобин 75, това говори за сериозна кръвозагуба.Когато има кръв в продължение на два три дни,тя се инфектира и това е причина за инфектирането. Наличието на фибрин,което е установено на втората операция,според вещите лица определя,че най-вероятно перитонита е започнал още на 07.08.2009г,като първия симптом е била температурата от 37.5 градуса. Твърдят,че решението  за реоперацията в понеделник на 10.08.2009г по принцип се взема трудно. В случая то е било своевременно и правилно. За това се прави  консулт,предвид рискът за живота на болния. Това според вещите лица обяснява защо операцията  е започнала   на обяд- предвид питането на защитата, защо не е била извършена рано сутринта.Вещите лица  категорично изключиха при наличието на следоперативен перитонит да е налице перисталтика, което в научната теория се определя като  симптом на „гробната тишина“,което е отговор на отчетеното от тях  явно неправдоподобно  вписване в историята на заболяването  в декурзуса от 09.08.2009г  през деня,че било имало наличие на перисталтика.  

В отговор на въпрос на защитата вещите лица посочиха,че спящото състояние на лежащо болен  предполага извършващия визитация ***първо да се запознае с отразените в декурзусите  обстоятелства. Той няма основание основание,за  да провери истинността на отразените в тази медицинска документация нормални данни за състоянието на болния, да го буди и му извършва преглед.

Съдът намира за необходимо да посочи,че отговорът на този въпрос представи целта на защитата да бъде  направен експертен извод, че  тъй като в  декурзусите  от 07.08. и 08.08. 2009г  не имало  отразени данни за влошено състояние на болния, то дежурните ***и  не е следвало  да предприемат по активни  или спешни мерки отразяващи активното наблюдение на пациент,както  твърдят в обсъжданото заключение по тази. Но според съда  вещите лица дават отговор на този въпрос по принцип,не и във връзка с конкретния случай. При обсъждане въпросите по експертизата  те изрично са отбелязали и взели предвид  показанията на част от свидетелите  по делото,наред с констатациите отразени в медицинските документи преди и след втората операция и аутопсионния протокол. На това основание  вещите лица са извели своите заключения,че дежурните ***и в периода 07.08. - 09.08.2009 г. не са наблюдавали задълбочено пациента, не са предприели необходимите диагностични и консултативни действия за диагностициране или отхвърляне на развиващия се перитонит. Отново потвърдиха пред съда,че  перитонинът най-вероятно е бил налице на 08.08.2009г и се е развил на следващия ден - 09.08.2009 г., като тези неговите симптоми не са били диагностицирани. Потвърдиха и че са констатирали  явно неправдоподобното   вписване от историята на заболяването  в декурзуса на дежурния *** от 09.08.2009г  през деня,че било имало наличие на перисталтика.  

Експертите потвърдиха,че починалият е бил изведен от реанимация и следоперативния пероид е вървял нормално,но което не означава,че  той е трябвало да  се изключи от активно наблюдение. След такава тежка операция пациентът следва активно да бъде наблюдаван 8-9 дни,като активното наблюдение включва пулс,температура,кръвно налягане,контакт и локален статус,пуска ли газове,повръщане имали перисталтика,което следва ежедневно и няколкократно да се наблюдава.  Според тях вписванията в декурзуса през деня на  09.08.2009г вече дава ясна картина за тревожно състояние. В 09.30 часа е вписано,че е налице вяла до липсваща перисталтика, изтичане на 400мл хеморагична течност, преди това има още едно вписване,но  без посочен час на прегледа и в 24 часа през нощта още едно,така както са го отразили в своето становище.

В съдебното заседание на 13.11. 2017г  и по хода на съдебното следствие вещите лица  Р.,С. и П./ заменил вещото лице от ДП  Р./  потвърдиха по същество назначената на досъдебното производство втора повторна тройна комисионна съдебномедицинска експертиза /т.3, л.4-18/, Експертите също приемат,че причина за смъртта на Б.А.  се явява многоорганната недостатъчност, като последствие от ендотоксичен шок, който е усложнение на сепсис от ранен следоперативен перитонит. Частично приемат, че перитонитът е започнал на 07.08.2009 г. /петък/, като на 08.08. и 09.08.2009 г. /събота и неделя/ тези симптоми прогресират - значително влошено общо състояние, тежко дишане, надебелен език, болки в корема, температура и изтичане на хеморогично - гноен ексудат от десния дренаж. Твърдят,че в този период перитонитът не е бил диагностициран. Това е станало чак на 10.08.2009 г. сутринта, когато възпалителният процес и неговите усложнения са били значително напреднали. Това се доказва и от находката при реоперацията - в корема са намерени над   1 л. гноевиден излив и фибринни налепи. Експертите заключават, че следоперативният перитонит не е бил диагностициран своевременно. Приемат, че дежурните ***и не са наблюдавали задълбочено пациента, не са предприели необходимите диагностични и консултативни действия за диагностициране или отхвърляне на развиващия се перитонит. Според тях пасивността на дежурните ***и през периода от 07.08.2009 г. вечерта до 10.08.2009 г. сутринта е отнело шанса на Б.А. за благоприятен изход от настъпилия следоперативен перитонит. При наличие на такава диагноза, правилното ***ско поведение е едно единствено - спешна операция с отваряне на корема.

В  хода на съдебното следствие от 13.11.2017г вещото лице ***П.  освен поддържаното заключение по експертизата  изрази особеното си мнение по  въпроса за  причината за перитонита,като резултат от недостатъчна анастомоза. На това основание критикува избора на приложения оперативен метод осъществен на 04.08.2009г от св. У., който приема за остарял.Критикува отстраняването на слезката, довело до  допълнително отпадане на имунитета. Намира като слабост изследването само на  6 бр. лимфни възли,които са отстранени,но вместо това не са били изследвани всичките 11 бр.  Счита,че за прецизност перитонитът следва да се отчете като започнал не на 07.08, а на 08.08.2009г. За това си твърдение сочи наличните обективни данни по делото за  оплаквания от болки в корема на тази дата.  По същество потвърди заключението,че не е била налице добра връзка между  дежурните ***и и шефа на екипа,наред с липсата на вписване в ИЗ обективното състояние на болния или недостатъчно информативното вписване от дежурните ***и. В тази връзка приема,че отчетеното изтичане на кръвенист секрет от 400 мл,а след това от 200мл от дежурните ***и- подс. Т. и св. Б.   е било основание още тогава да извършат ехография на корема. Вещите лица потвърдиха,че състоянието на болния и предвид извършената му операция на 04.08.2009г е  определяла активното наблюдение върху него, което пък е задължавало *** през периода  от 07.08. до 10.08. сутринта да вписват общото му състояние- пулс,температура,кръвно налягане,локален статус, перисталтика,каквото не е отразявано в ИЗ. Необходимата система  за информиране и констатиране промените в състоянието на пациентите под активно наблюдение не е била налице или не е била спазена в клиниката.    

В това съдебно заседание  бе изслушано и прието заключението по назначената на досъдебното производство  допълнителна петорна СМЕ-за на вещите лица С., Г.,И. /-заменил вещото лице М./,Ц. и К. – т.3 л. 143-155 от ДП. Според вещите лица смъртта на Б.А. е настъпила в резултат на многоорганна недостатъчност като последствие от ендотоксичен шок, който е усложнение на сепсис от ранен следоперативен перитонит. Те приемат,че симтомите на перитонита се изявяват на петия/шестия следоперативен ден, около полунощ на 09 срещу 10.08.2009 г., когато своевременно са идентифицирани от св. ***Б. Веднага според тях е дадено началото на последователни и адекватни лечебни мерки - пациентът е поставен под активно наблюдение, проведено е антибиотично, антикоагулантно и аналгетично лечение, придружено с венозни вливания на въглехидратни и водно-електролитни разтвори, извършена е очистителна клизма. Това са задължителните терапевтични стъпки, позволяващи внимателно оценяване на усложненията, особено при хора в напреднала възраст, с раково заболяване, претърпели голяма реконструктивна операция.Действията на дежурните *** между 07.08 - 10.08.2009 г. са били правилни и в съответствие със задълженията им от гледна точка на медицинската практика, като са обосновали този си извод. Липсва причинна връзка между поведението на дежурните *** през периода 07.08 - 10.08.2009 г. с влошеното състояние на Б.А. и последвалия летален изход. Влошаването на състоянието на Б.А. е вследствие на напредналото раково заболяване с далечни метастази, предпоставящо ракова интоксикация, компрометиран имунитет и пластични свойства на тъканите, съчетано с напреднала възраст. Приемат,че кардиналните симптоми на перитонита са болка, повръщане, спиране на перисталтиката, перитонеално дразнене и рязко влошаване на общото състояние. Тази симптоматика при Б.А. е разгърната сутринта на 10.08.2009г  и до тогава, според записите на дежурните ***, такава симптоматика липсва и това се подкрепя от данните в история на заболяването върху реанимационните и температурните журнали. Според вещите лица, през този период е констатирана стабилна хемодинамика, наличие на перисталтика, липса на перитонеално дразнене. Важен аргумент в тази насока е липсата на изтичащо чревно съдържимо от дренажните системи до 24 ч. на 09.08.2009 г, както и данните от патологоанатомичния протокол за липса на инсуфициенция сред оперираните тъкани. Потвърждават,че началото на перитонита е от ранните часове на 10.08.2009 г., когато, според данните от болничната документация, се изявяват класическите симптоми на дифузния перитонит - рязко влошаване на състоянието, силна болезненост в корема, перитонеално дразнене и изчезване на перисталтиката. Механизмът на възникване на перитонита е прогресивно настъпваща бактериална транслокация от сапрофитна чревна флора, на фона на намалените защитни сили при Б.А.. В случая, повторната операция е предприета в рамките на 6 часа след предполагаемото начало на перитонита и не повече от 2-3 часа след пълното му разгръщане, тоест, от момента на установеното влошаване на състоянието, предприетите лечебни мерки са своевременни.От гледна точка на добрата медицинска практика, не се установяват никакви нарушения относно терапевтичните, хирургически и реанимационни алгоритми на поведение.

В това съдебно заседание експертите заявиха,че възоснова на медицинската документация по делото,историята на заболяването на А. и декурзусите  от *** има  фактологическа яснота. На 07.,08.  и  09.08 имало  ясно формулирани декурзуси,които кореспондират на температурните и терепевтични листове,в които няма отклонение в този  без съмнение тежък следоперационен период на  тази голяма операция. Отново потвърдиха,че  първата промяна в състоянието е регистрирана от отговорните лица на 09.08. към 23-24 часа. До този момент няма обективни данни за разгръщането на перитонит.Количеството гной било обяснимо и това е естествена реакция върху тъканите,върху които  е било манипулирано.Кулминацията е инфектирането на тази течност. Изявата на перитонита  е логична и  обективна.  Според вещите лица  обективните симптоми на перитонита са настъпили към 24 часа на 09. 08.така както са отразени в документацията. Записаното на осми август също недвусмислено сочело,че състоянието на пациента  кореспондира с температурния лист. Приемат,че  е била налична една последователна и стройна организация на наблюдение  върху А.,като на 07.,08. и 09. август през деня не открива симптоматика на перитонит, то няма основание да се приеме твърдението за перитонит в по ранен период от  този  възникнал към 24.часа на 09. август. Вещите лица приемат,че температурата от 37.5 градуса не е основание за наличие на перитонит,тъй като  има общи  и локални белези за това.Считат,че в случая тук признак е общия белег субфебрилитета и леко завишената температура,но не е имало локални симптоми,които да се следят. Случаят е свързан  и с опитността на ***.  Според тях между  възникващия хирургичен паралитичен иринус,при който липсва перисталтика,след което има подуване на корема с пускане на газове се припокрива със симптоматиката на постоперативния перитонит.Тоест *** ако констатира вяла перисталтика,може да смята,че постоперативния период върви добре,а той развива перитонит.Експертите  изключват дори  при  налично описаното в операционния протокол от втората операция на  10.08.2009г количество ескудат- 1500 мл.,мътен с много фибрин да е възникнал перитонит преди  6 до 12 часа.

По хода на  съдебното следствие съдът изслуша заключението  по назначената повторна арбитражна съдебномедицинска експертиза. В съдебно заседание на 13.09.2017г вещите лица П., Г., В., Т. и П. потвърдиха заключенията от останалите  експертизи относно причината за смъртта,която е настъпила в резултат на ранен следоперативен тотален фибринозно-гноен перитонит, усложнен с многоорганна недостатъчност и развитие на ендотоксичен шок и сепсис. Вещите лица приемат,че  най-вероятно перитонитът е започнал на 07.08.2009г,защото  за този период са налице  и показанията на неговите близки за това проявление вечерта на тази дата. Перитонитът е бил налице вече на следващия ден,развил се е на 09.08.2009г,но не е бил диагностициран своевременно. Тази диагноза е поставена на 10.08.2009г сутринта,при вече напреднал стадий/тотален перитонит/, наред със свързаните от него усложнения,довели до смъртта на болния.Вещите лица потвърждават,че добрата медицинска практика определя правилото за динамично наблюдение при подобна тежка операция в рамките на първите 72 часа или поне до възстановяване на чревния пасаж. Това включва активни визитации при болния с отчитане статуса на коремната болка,вид на корема,перисталтика,състояние на оперативната рана,секреция от дренажите и при липса на такава необходимостта от тяхното промиване,състояние на езика,раздвижване на болния,наличие на повишена телесна температура,сърдечна честото,пулс,артериално налягане,диуреза,белодробен статус-особено при хирургична дейност в горния коремен енаж и при възрастни болни.Освен това се следи  и актуализира терапията на болния,в зависимост от загубите и общото му състояние. Всички тези данни се записват задължително в ИЗ. Изследваните от експертите декурзуси са непълни,неточни или повърхностни. При активно наблюдение лекуващите *** - хирурзите  сами определят интервалите,през които  ще извършват прегледите на пациента,като през това време пациентът се намира под наблюдението на дежурния медицински персонал.При възникал проблем и невъзможност от справяне с него задължително се  уведомява оператора –независимо от деня и часа  или първия асистент.

 В подкрепа на заявеното непълно,неточно или повърхностно водене на декурзусите в инкримирания период те отчитат,че  липсата на декурзус от 08.08.2009г. На 09.08.2009г е вписано,че „болния остава“ / тоест вероятно в смисъла остава под активно наблюдение/,но  в ИЗ не е отразено  в какво точно се изразява това  наблюдение,какво се случва с него,какво е направено и какво ще се прави . Това   наблюдение върху болния  е изразено в декурзуса от 09.08.2009г, който  е кратък и непълен,като наблюдението вечерта се е изразило  в само един  и то непълен и кратък декурзус. Освен това вещите лица отчитат и че през целия престой на болния,след настаняването му от КАРИТ в клиниката от 06.08.2009г също липсват хирургични декурзуси,наред с посочените от тях  посочени слабости на *** от клиниката през целия период от 06 08.2009г до началото на инкриминирания период по делото от  08.08.2009г. По отношение съставянето на медицинска  документация заключават като слабост на работата в клиниката,че и  по време на повторното пребиваване на пациента в КАРИТ от 10.08.2009г  също  няма  надлежни декурзуси от извършени прегледи, изследвания и резултати от изследвания.Относно  тези организационни слабости и проявено нехайство за липсата или непълна отчетност за състоянието на болния вещите лица  считат,че   е налице слабост  в организацията в дейността на тази клиника. Според експертите св. Ч.,като шеф на екип е бил ангажиран с екипа през единия ден от инкриминирания период  да се занимава със спешните пациенти,но не е бил търсен от дежурния *** за консулт. Вещите лица  представят становището си че  следоперативния перитонит представлява  опасно за живота усложнение,диагностицира се трудно,което налага обективно наблюдение, внимателно и аналитично отношение към данните от физикалния преглед,лабораторни  и образни изследвания и съобщаваните от болния или негови близки за състоянието му. Според тях дежурните ***и не са предприели  диагностични и консултативни мерки и предвид  явното недооценяване на наличната симптоматика,оплаквания  от болния и неговите близки не са предприели нищо. Данните съдържащи се в показанията на близките на болния свидетелстват според  експертите за липсата на извършени прегледи от дежурните *** или на прегледи изразили се единствено в наблюдение  над болния,без да извършват прегледи при заявените оплаквания- л. 591-592 от съдебното следствие. 

Относно причината за перитонита вещите лица приемат наличието на инсуфициенция  на анастемозата / пропускане на шевовете между  хранопровода и стомаха/ като причина за  перитонита.Обясняват, че независимо,че никой от операторите не е отчел установяването на това пропускане, то няма от медицинска гледна точка друга причина за развилия се перитонит  освен  налична малка инсуфициенция на анастемозата или евентуално на пилоропластиката.Приемат,че явно е налице малък-незабележим дефект при зашиването  и очевидно при  установения теч е последвалото  състояние на болния и констатиран тотален перитонит. Този дефект не може да  определи,че първата операция е била  не прецизна и е допусната грешка.

Вещите лица излагат общо възприетата  от медицинската наука методика,която отчита симптомите на  перитонита при  не опериран пациент и стадиите на неговото проявление. Сочат,че при  опериран болен и особено в ранния следоперативен период липсват част от типичните  и възприети от медицинската наука симптоми на перитонит при неопериран болен. Посочват  общите симптоми на такава клинична картина относно температурата,болките в корема,перисталтиката и  необходимите неотложни действия,които следва да се предприемат. Описаното състояние на болния от неговите близки  от вечерта на 07.08.2009г- ден петък,когато неговото състояние започнало да се влошава,през следващите два дни с  развитие на това влошено състояние се възприема от вещите лица като класическа картина на  следоперативен перитонит. При тези данни вещите лица приемат,че  представената по делото  и бедна по съдържание медицинска документация обективно не сочи за развитието на перитонит. Експертите приемат,че констатираната по време на реоперацията на 10.08.2009г наличност от 1000-15000 мл. гноевидна материя в болния свидетелства за болестен процес  с развит перитонит от поне три дни, като за това приемат  началото на перитонита от 07.08.2009г. Експертите сочат,че  допуснатите от дежурните *** слабости  в периода  от 07.08.- до сутринта  на 10.08.2009г. се явяват липсата на проведено активно наблюдение над болния, необективно и недостатъчно отразяване състоянието на болния в ИЗ през този период, наред с наличието на други обективни предпоставки относно организационни слабости в работата на  хирургичната клиника. В съдебно заседание от 13.09.2017г  от името на експертите вещото лице проф. П.  представи допълнителни пояснения на част от възприетите от тях медицински  термини и заключения. Изясни какво се има предвид по отношение  на твърдението,че  давността на перитонита,установен при реопарацията е от повече от 24 часа, с оглед посоченото от св. У., за установено количество гнойна материя.  Поясни какво  се има предвид по отношение заявената в заключението вероятност,    че началото на перитонита е от 07.08.2009г,предвид обективните находки по време на реоперацията и анатомичната експертиза. Категорично отрече пълната истинност на декурзусите от 09.08.2009г през деня и вечерта,отразени от подс.Т. и св. Б.  относно състоянието на болния, когато е отчетено изтичането на неназовано или неуточнено по вид вещество от дренажите. Потвърди, че тези декурзуси в ИЗ и отразените в тях  обстоятелства не  отговаряли на действителната констатация на св. У. при реоперацията. На това основание  обоснова,че от медицинска гледна точка няма как в неделния ден на 09. 08.2009г да е отразено, двукратно изтичане на кръв от дренажа,веднъж 400мл,веднъж 200мл. а на следващия ден да е налице такова голямо количество гной. Вещото лице посочи състоянието на перисталтиката на червата като  първи основен белег за проследяване при такъв вид следоперативно болен,за да се отчете дали червата функционират нормално.Категорично заяви,че отразените декурзуси за установената физиологична /нормална/  перисталтика на болния  още на втория ден след операцията не отговарят на истината или поради невнимание или поради липса на опитност. Той поясни,че установената температура от 37.5 градуса  с отчитането,че болния е субфебрилен в декурзуса от  07.08.2009г през деня  е симптом за започването на  инфекциозен процес или  вследствие на  извършената операция или на белодробна пневмония. Дежурния *** е следвало да  извърши  наблюдение над белия дроб- да  назначи снимка на белия дроб, за да  установи дали това не е източника на инфекция, каквото не е било направена,дори и според вещото лице при налично установеното  противопречие за тази температура,която според св. А. е била по-висока. Според вещото лице състоянието на дренажите  и констатациите за тях в  декурзусите също не е коректно от медицинска  страна. Посочи,че не е съществено толкова количеството,което се е изляло от тях,както се описва от дежурните ***и на два пъти през инкриминирания период, а  качеството и характерът на отделеното. Дори и минимално отделено количество гной,пряко сочи наличието на възпаление. Пояснява,че състоянието на дренажите не е наблюдавано внимателно,след като в период от два дни от тях не е изтичало нищо.За това  е следвало да се проверят и с помощта на спринцовка да се аспирират,като  е било достатъчно това да се направи само на най близката до корема дупка. Експертът потвърди,че следоперативния перитонит е  трудно установима диагнозна,която изисква ***ски опит. В случая при обективни данни,че  пациентът „не върви“ е следвало да се  поиска  съдействието на по-опитен *** На въпрос от защитата  и от името на  експертите проф. П. разясни общата и различна симптоматика между неследоперативния и следоперативния перитонит и липсата на ясно изразени фази от развитието на следоперативния перитонит,за разлика от първия вид и както е описан в медицинската литуратура. Отчете важността на  решението за повторното отваряне  на корема на  болния  и неговото забавяне,поради липсата на  своевременно потърсена помощ от подсъдимите. Потвърди,че установената по делото медицинска  документация от дежурните ***и, в която е отразявано състоянието на болния в хирургичното отделение  е оскъдна,непълна и неточна. Също така потвърди,че този вид  оскъдна,непълна и неточна медицинска документация може да се  констатира,че на пациента всичко му е наред. Според съда  този отговор на въпрос от защитата не отрича  възприетото становище на експертите, че данните от  близките на  болния  и  част от свидетелите,наред с обсъдената медицинска документация сочат,че  той вече е бил с развита симптоматика на перитонит – унесен,сърдит, след това буйства, с неясен, а в последствие и затруднен говор.  

В отговор на въпрос от защитата поясни,че следоперативния период обхваща период от два  до три дни след операцията,през който рядко има усложнения,но след този период може да настъпят такива. Опитните хирурзи са установили това и  не бързат с ранното изписване на пациентите от болничното заведение.В случая при невъзстановения пасаж на перисталтиката на червата,ненастъпило раздвижване и незахранване на болния  се губи  контрол над ситуацията. Посочи,че необходимостта от щателно наблюдение на пациент с такава тежка операция от страна на оператора,лекуващ ***, с по-голям опит,старши *** или ***на клиника е следвало да се организира от последните   по начин,че да не се предостави  изцяло наблюдението върху състоянието на болния  на тримата млади ***и,които са постъпили в клиниката един месец преди инкриминираното събитие.

Според вещото лице работата на всички ***и в клиниките,без значение дали са хирургични или други  се възлага по график. В хирургичните клиники има лекуващи ***и,които работят от понеделник до петък в работни часове и в зависимост как е  изчислен графика и за да го допълнят с необходимия брой работни часове те дават дежурства- обикновено събота,неделя или през нощта.Броят на тези дежурни часове е в зависимост от  изработените часове през стандартната работна седмица. Обсъжданата  хирургична клиника един ден от седмицата е спешна- тоест дежурна клиника и приема  спешни пациенти,като тогава  по график има повече от един дежурен ***. През останалите дни в клиниката има само по един дежурен ***.  Произтичащото задължение на  оператора да следи състоянието на оперираното от него лице не  измества, отговорността на дежурния ***,както    подс. Т. ,   св. Б. и св. И.,които са отразили в декурзуси за състоянието на болния и  е следвало дежурните ***- в случая,в последователен ред подсъдимите М.,М. и Т.,както и св. Б. да осъществяват изцяло задълженията си на дежурни *** по клиника. Експертът отрече да е налице грешна диагноза от оператора – св. У.,който е определил състоянието на болния в понеделник на 10.08.2009г.  непосредствено преди реоперацията като  тотален перитонит. Това твърдение според вещото лице се подкрепя с обективно констатираните находки от оперативния  и от аутопсионния протоколи,които чрез установените хистологични находки са доказали  диагнозата.

От медицинска гледна точка и добрата световна медицинска практика експертът счита,че те са определили за пациенти претърпели подобна- голяма по-обем хирургична интервенция да се оставят под активно наблюдение, не за ден или два. След  установяване липсата на реанимационни проблеми в клиниката по интензивно лечение,  болните се преместват в хирургична клиника,където  са пак под активно наблюдение,а не просто да бъдат сложени в стая и да бъдат гледани наравно с останалите пациенти.Експертът отрече отстраняването на слезката още при първата операция да е основание да се появи установеното количество гной – субсудат повече от  литър при реоперацията. Отново потвърди,че  всички обективни находки от медицинска гледна точка,които  са обосновали диагнозата за следоперативен перитонит при релапаротомията  кореспондират с клиничната картина посочена от близките на болния,но не съвпадат с  медицинската документация на  ИЗ и  отразените обстоятелства от подс. Т. и свидетелите Б. и И. в обсъдените по-горе декурзуси. Потвърди,че няма как  установените паталогични процеси в корема на болния да са се развили за по-малко от 48 часа преди поставената от св. проф. У. диагноза в понеделник сутринта,който времеви период обективно  включва периода от три дни.- 72 часа и повече, в който се е развивал следоперативния перитонит. Отрече истинността на становището  от заключение на тройната  СМЕ на вещите лица Г., Л. и С.,представена по ДП и поддържано в хода на съдебното следствие, че едва ли не всички  раково оперирани болни  развиват перитонит.

Относно това отхвърлено от вещото лице П. твърдение,според съда следва да се имат предвид  и показанията на свидетелите  У. и И. – първия като оператор,а втория като лекуващ *** за 07.08.2009г. Съдът счита,че ако е била налице  подобна предопределеност от развиването на перитонит,то тези свидетели не  сочат в своите показания да са взимали каквито и да се превантивни мерки за  „предвидимия перитонит“ На това основание следва да се посочи,че напълно необосновано  за съда се явява  и  частта от заключението по допълнителната  петорна СМЕ-за по писмени данни на вещите лица С., Г.,И. /-заменил вещото лице М./, Ц. и К. – т.3 л. 143-155, по която и пред съда бе поддържано заключението,че  е „имало изписан декурзус  на осми август“,който   недвусмислено сочел,че състоянието на пациента кореспондирало „с температурния лист“. Внимателния преглед  на приложените по делото като писмени доказателства медицински документи установява,че  никъде в тях не е отразен дикурзус от ИЗ на болния с дата 08.08.2009г. В документацията от  историята на заболяването на А. са отразени  последователно   дикурзуси с начална дата на 04.08., на 05.08., на 06.08., на 09.08. и 10.08.2009г. Тези дикурзуси са били обект на изследване от всички назначени на ДП СМЕ-зи,включително и графологическата такава.Съвсем обосновано експертите, чиито заключения съдът е кредитирал са посочили, че липсват декурзуси от 08.08.2009г / по време на дежурствата на подсъдимите  М. и М./, освен и че декурзусите от 09.08.2009г на подс. Т. и св.Б. са непълни и неточни.  Явно е че поддържаното становище за наличен декурзус от 08.08. от тези експерти касае датата 05.08.,тъй като следващия декурсуз по ред  и на същата страница е с дата от 06.08.2009г,което те не са забелязали.-вж. том 1 л. 45-47 от ДП. На следващо место  следва да се посочи и че заявеното пред съда твърдение на експертите по тази експертиза,че състоянието на болния описано в този дикурсуз е добро се явява  обосновано, но защото касае действителната дата 05.08.2009г, което се установява  и от гласните доказателства като тези на   оператора св. У. и неговото твърдение,че след първата операция от 04.08.2009г до 07.08. А. се е чувствал добре, което обстоятелство също е потвърдено от близките  на болния. Освен това според съда няма логика и обоснованост в твърдението на тези експертите и с оглед факта,че на 07.08.2009г св. И. е отразил декурзус за  лека температура, а  на следващия ден – според тях 08.08.не била отразена такава, което било видно според тях от  „температурния лист“. За последния  и към изготвяне на тази СМЕ-за по ДП е било  установено,че е изискван от  разследващите органи, но администрацията на клиника официално  е отговорила,че не може да го представи по делото.

При така представените заключения от всички обсъдени СМЕ-зи и дадени  становища по тях пред съда на  обобщения по смисъл въпрос:  какви  е следвало да бъдат действията на тримата подсъдими през инкриминирания период, с оглед при констатираното на 10.08.2009г сутринта от св. проф. У.  състояние на А. и поставена от него диагноза  тотален перитонит се установи следното: заключенията на вещите лица в две от общо назначените на ДП пет СМЕ-зи се разминават категорично по отношение  действията  на дежурните ***и  и констатираната от тях симптоматиката за състоянието на болния и началното проявление на следоперативния перитонит. В тях  вещите лица Г., Л. и Г./ заменила в.лице С./  по назначената тройна експертиза /т.1 л.89-96 и вещите лица С., Г.,И. /заменил вещото лице М./,Ц. и К. – т.3 л. 143-155 от ДП по същество намират,че  действията на дежурните ***и са били правилни,не се намират в причинноследствена връзка с достигнатия летален резултат,предвид ясно установената симптоматика на перитонита към 24.00 часа на 09.08. 2009г.  Останалите заключения и изразени становища от другите три  СМЕ-зи отричат тези твърдения.

Пред настоящия съд остана процесуалната възможността по реда на чл. 153 от НПК за евентуалното преодоляване на  тези разминавания в хода на съдебното следствие,  да назначи допълнителна деветорна СМЕ-за, в която освен вещите лица, чийто заключения се намираха в  колизия относно посочените им по-горе становища,да   бъде ангажирано и експертното мнение на *** специалист онколог. На вещите лица бе  представено  освен като задание за отговор на въпросите имащи отношение към  предмета на обвинението, но и медицинските въпроси и становища  изложени  в обясненията на подс. М.,които съдът намери за съществени по отношение направените констатации от приложената по делото медицинската документация и научни  методи приложени  в медицинската практика.

Заключението по назначената допълнителна деветорна СМЕ-за бе представена за обсъждане в с.з. на 20.09.2019г.Експертите са категорични,че водеща и основна причина  за смъртта на  болния е  белодробната тромбоемболия,вследствие  от интоксикационния  злокачествен процес.Допускат,че  тромбоемболията може и да е  вследствие  на тромбоза на парапростатния плексус. Не е било възможно да се предотврати възникването на усложнения след извършената първа операция.Наличната  обща ракова интосикация и множество лимфогенни метастази  е причина за развитието на следоперативния дифузен перитонит.Според тях липсват категорични пропуски при проведената  резекция на стомаха,както и че не е било установено изпускане на шевове при повторната операция. Приемат,че  винаги при такива авансирали злокачествени заболявания се очакват подобни усложнения.  Експертите са единодушни,че при този вид операция е необходимо  динамично наблюдение над болния,като при  стомашна ***на възрастни пациенти вероятността от усложнения е голяма,което  е налагало динамичното  активно наблюдение над болния още в КАРИТ.Ранното раздвижване на болния и дихателна гимнастика са от основно значение за предотвратяване на емболични усложнения и за каквито няма данни от медицинската документация.  

Пред съда  вещото лице  П. защити отново тезата представена в предно съдебно заседание с оглед несъгласието си,че очакването на подобни  следоперативни усложнения е възможност е не правило,че такова усложнение винаги се случва. Отново обоснова,че установеното следоперативно усложнение е с най-вероятна генеза – инсуфициенция на анастомозата, която не  е документирана за установена при повторната операция. Разясни,че от медицинска гледна точка няма друга възможност за възникване на перитонита,тъй като  явно е било налице много малък дефект при зашиването или при пилоропластиката – пропуск  вследствие на който е предизвикан теч,който пък е довел и до  възникналия перитонит и влошеното състоянието  на болния. Дори и при провеждането на периоперативна антибиотична профилактика,при някои пациенти се стига до описаните усложнения.

Вещите лица от 9-ната СМЕ-за са категорични,че плевралния излив,вътреболнична инфекция в белите дробове,захарен диабет,самостоятелно или в комбинация, не са в пряка  причинно-следствена връзка със смъртта на А.,като обобщение по представените обяснения на подс. М..

С оглед единодушно  приетото заключение,че основната причина за смъртта на лицето е развитието на белодробна тромбоемболия,вследствие на интоксикационния злокачествен процес,то пред съда вещото лице П. разясни,че перитонитът  е основната причина за смъртта,че той може да бъде спомогнат от раковата интоксикация.Тази интоксикация е фактор,който засяга целия организъм,неговия имунитет и възстановяването на организма,но в случая тя не е  самостоятелна причина за смъртта. Крайната диагноза за белодробната емболия е в следствие перитонита,който е основната причина за  смъртта на болния. Според него белодробната емболия се проявява в промяна качествата на кръвта –нейния вискозитет и опасността от нейното съсирване. Белодробната емболия може да се яви  в резултат от множество  предпоставки- перитонит, развиващ се туморен процес,възпалителни пневмонии,плеврални изливи,които са фактори,от които всеки сам по себе си е предпоставка за белодробна емболия. Вещото лице П. разясни,че възприетия извод за многоорганнна недостатъчност допълнително разяснява последствията от емболията,която пък се явява част от тази недостатъчност. Отново потвърди становището,че приетата алтернативност  за причината за възникналия перитонит- или вследствие на инсуфициенция на анастемозата или на пилоропластиката е обоснована. След като  в медицинската документация  оператора е вписал това като предположение,макар,че обективно не е открил инсуфициенция, от медицинска гледна точка няма никакво друго  основание за причината за перитонита. Потвърди категорично,че раковата интоксикация е налична но тя не е причината за перитонита,както и че двете имат отношение към белодробната тромбоемболия.Счита,че данните за състоянието на болния  говорят ясно  за инсуфициенция,като проявлението на това - пропускането на шевовете във времето може да бъде различно- ранно,което е часове след операцията, може и през втори,трети и до  осми ден. Твърди,че е имало куриози за такова пропускане  и на 11-12 ден,но няма друга причина за установения перитонит.

В съдебното заседание вещото лице Г. заяви алтернативното си становище, че пациентът бил имал перитонит още преди  първата хирургична намеса.Счита,че  още тогава е имало  възпалителен процес в корема,вследствие от раковото заболяване. Заема становището,че след като в медицинските документи от втората операция  оператора не е открил,че има пропускане на шевовете,то е  бил налице перитонит още преди първата операция.

В съдебното заседание вещото лице Г. подкрепи тезата на вещото лице Г. и заяви,че  е налице раков,небактериален перитонит и това не е нормалния инфекциозен перитонит, а се е развил перитонит от раковата болест.

В това заседание вещото лице А. посочи,че липсвали категорични данни за това,че перитонитът е започнал в петък вечерта. Имало такива съмнения за вечерта на неделния ден срещу понеделник,като  повтори  предишната тезата,тъй като не била налице медицинска документация,от която може да се  определи  наличието на  перитонит през инкриминирания период. Според  него  при всяка коремна операция има период на газова криза или следоперативна пареза на червата.Симптомите като болки в корема,подуване,завишаване на температурата е нормален следоперативен период.За това приема,че няма категорични данни за перитонит с неговите проявления в петък на третия  ден след операцията и през инкриминирания период. Установения перитонит можел да се развие за ден два. Добавя, че според него данните за перитонита за започнали 5-6 часа преди  вземане решението за втората операция на 10.08.2009г,защото тогава колегите се били усъмнили,че става нещо в корема.

При така изразеното от всяко едно от вещите лица становище по тази експертиза,че не се противопоставя на  представените допълнителни становища на взелите пред съда отношение вещи лица, но същевременно потвърждават  заключението по деветорната СМЕ-за,то съдът намира,че обективно никой от вещите лица не  се отказва от  заключенията си, които  е изложил и подписал в тази 9-но СМЕ-за,наред с поддържаните си заключения по назначени по хода на досъдебното производство експертизи и представени становища пред съда.

На това основание, съдът приема за установено следното: Налице е единно становище от всички вещи лица от Допълнителната арбитражна деветорна СМЕ-за експертиза по  отношение на отговорите на въпросите: С оглед тежестта на осъществената първа операция е било необходимо провеждането на динамично наблюдение над болния. Между  първата операция от 04.08.2009г, установеното състоянието на болния на 10.08.2009г и смъртта му на 13.08.2009г няма причинна връзка. Взетото решение за реопариция на 10.08.2009г е било своевременно и правилно.Не са били допуснати грешки при осъществените  оперативни интервенции на болния,предвид ползваните и  утвърдени хирургични практики. Следоперативния перитонит е опасно за живота заболяване,което трудно се диагностицира. Опитността на ***ите  при установяване симпотматиката на това заболяване е от съществено значение. Плевралния излив,вътреболнична инфекция в белите дробове, захерен диабет самостоятелно или в комбинация не са в пряка причинно-следствена връзка  със смъртта на болния.  Водеща причина за смъртта  е белодробната емболия,като  в танатогенезата са участвали карциномът на стомаха с лимфогенна десиминация, довели до карценомна интосикация и дифузният перитонит.Смъртта  на болния е от смесен характер. Описаните симптоми на болки,подуване на корема,забавена перисталтика,задръжка на секрети в коремната кухина на дреновете са симптоми на перитонеално възпаление,но също така може и да е  ответна реакция на раковото заболяване и претърпяната голяма коремна интервенция.

По отношение отговора на въпроса дали  при пациента през инкриминирания период са били проявени най-важните характерни признаци на напреднал перитонит и обективно свързания с това въпрос дали   в клиниката била осъществена или е била нарушена  организацията на работата през почивните дни по отношение активното наблюдение над болните претърпели тежки операции за вещите лица той не е еднозначен и е даден  отговора,че според тях на основание предоставената медицинска документация и декурзуси от ИЗ може да се приеме,че  е нямало  категорични данни за следоперативен перитонит в инкриминирания период.

Експертизата стига единодушно до отговор с обратен знак на този въпрос, тъй като приемат,че с оглед показанията на близките на болния  са налице всички признаци на следоперативен перитонит-повишена температура,болка в корема,слабо повлияна от приложения постоянно аналгин,прогресивно влошаване на общото състояние и съзнание-особено в последните 24 часа, чревната пареза е изразена с липса на спонтанни флаутеция и дефикация,прогресираща дехидратация-сух силно обложен език,изпито лице,затруднено дишане,затруднен говор,ментални промени – унасяне.

При обсъждането на тези заключения съдът намира,че не следва да възприема за обективни изводите на част от вещите лица,които при  обсъждане заключението  по деветорната СМЕ-за в хода на съдебното следствие пряко в лицето на ***Г.   или  косвено поддържаха становището: че  е бил налице перитонит още преди първата операция. Те приемат, че този перитонит е раков небактериален,който е обусловен от наличието на метастази по коремната кухина и по стените на коремните органи и се явява крайна форма на проява на ракова болест в последен стадий,което не се отрича от останалите експерти. Но наред с това твърдят и че  не са били налице категорични данни за  перитонит,който да е започнал в петък вечерта на 07.08.2009г,тъй като  установени съмнения за перитонит са били налични  едва на 09.08. срещу 10.08.2009г и в тази връзка забавяне по отношение диагностиката от дежурните ***и нямало. Тези вещи лица в лицето на  ***Г.,   ***Г.- заменила вещото лице ***С. и ***Л.-заменен с вещото лице ***Г. по същество потвърждават заключението си по СМЕ-за от досъдебното производство,каквото становище поддържат и пред съда в с.з. на 07.03.2018г,  че А. е бил  наблюдаван и лекуван правилно и действията на дежурните ***и в периода 07.08.2009- 10.08.2009г  са били правилни от гледна точка на медицинската практика. Установения гнойно-възпалителен процес отговарял  да е с давност  от 6-12 часа. Но при обсъждане въпросите по  9-ната СМЕ-за,които касаят наличния раков небактериален перитонит, обусловен от метастази по коремната кухина и по стените на коремните органи вещото лице  Г. зае противно на  горе посоченото  становище и посочи че  е бил налице перитонит още преди първата операция извършена на 04.08.2009г .

За това  явно противоречие съдът отново следва да припомни,че писменото  медицинско заключение по  тройната СМЕ-за по писмени данни на вещите лица  Г.,Г. и Л. намира подкрепа  и в заключението от петорната СМЕ-за на вещите лица  ***К., ***Ц.,***С., ***Г. и ***И., дадено по ДП, което заключение бе изложено от съда по-горе, наред с останалите заключения на СМЕ-зи дадени по ДП. По същество   това заключение прие,че перитонитът е бил с давност от 24 часа, или между 12-24 часа,като в последствие  по хода на съдебното следствие пред съда експертите уточниха,че симптомите на перитонита са се развили  в срок между 6- 12 часа.- т.3 л. 43-55 от ДП и л. 574-576 от съдебното следствие.   Според съда  в заключението на  тези експертизи, че симптоматиката на перитонита са се проявили в късните нощни часове на 09.08. срещу 10.08.2009г, с представеното становище,че още преди първата операция е бил налице перитонит и относимостта им с  обсъдените гласни и писмени доказателства е налице вътрешно противоречие и явна необоснованост.

Ако се приеме заявеното в това с.з. на 20.09.2019г  становище за перитонит още преди  първата операция, то според съда е било необходимо  оператора св. У.  при извършването й на 04.08.2009г  да установи  и опише източника на инфекцията и степента на нарушение на физиологичните функции на органите в корема.При констатация още тогава на перитонит /така както приемат тези вещи лица/ в операционния лист св. У. е трябвало да отрази  и  определи наличието на гнойно огнище,да класифицира като вид перитонита:  остър-спонтатен,вторичен,некроза на черва,транслокация на бактерии, с оглед това кой е източника на инфекцията. Свидетелят  У.,като ***и ***-***с дългогодишен опит,  не е записал нито един симптом касаещ наличието на перитонит при първата операция на 04.08.2009г. За разлика от протокола,който  той е съставил  при реоперацията на 10.08.2019г, където категорично е посочил диагнозата тотален перитонит, и където коректно е посочил единствено възможната причина за следоперативния перитонит-инсуфициенция на анастомозата,тоест изпускане на шевовете,което е допуснато от него.Освен това  свидетелят в показанията се пред съда даде достатъчен и ясен отговор какво е констатирал при извършените от него първа и втора операция и за съда не възникнаха  съмнения за тяхната достоверност.  Според съда налично отразените в протоколите от двете операции данни на оператора обективно отхвърлят тезата за наличен перитонит още преди първата операция на 04.08.2009г. На следващо место съдът приема,че кредитираните гласни и писмени доказателства по делото сочат,че както преди първата операция,така и в следващите три дни - до ранните следобедни часове на 07.08.2009г състоянието на  А. е било видимо добро.Не имало изява на каквито и да са симптоми не само на перитонит,но и възприетото за нормално от вещите лица болки,подуване на корема,забавена перисталтика,като  ответна реакция на раковото заболяване и претърпяната голяма коремна интервенция. В подкрепа на този извод на съда са фактите от показанията на групата свидетели,които са посещавали А. непосредствено след първата операция до 07.08.2009г, които съдът е обсъдил по-долу в мотивите  и на които  дава своя кредит на доверие. Те са приети за обективни и защото,според съда кореспондират с отразеното добро здравословно състояние отразено в писмени доказателства,които се съдържат в медицинските документи издадени след първата операция, което и е било обективното основание болния да бъде преместен след двудневен престой от КАРИТ в хирургичната клиника. В крайна степен  съществено е да се  посочи,че в това с.з.  вещото лице Г. изрично заяви,че  е подписала заключенията по 9-ната СМЕ-за ,но изказаното становища от нея пред съда се явява  едно предположение.- вж. л. 755 от съдебното следствие.

Съдът не приема поднесеното от тези вещи  лица  и другото свое  заключение по тройната СМЕ-за по писмени данни,което бе поддържано като становище,че констатирания от св. У. тотален перитонит на 10.08.2009г  е с давност от 6 до 12 часа  за обективно установено.

Основанието съдът да не приеме тази част от представените твърдения  и при обсъждане на първото заключение  на деветорната СМЕ-за:  че   е бил налице  и започнал развитието си  перитонит още преди първата операция или,че  такъв с давност 6-12 часа до 10.08.2009г сутринта е  и с оглед произтичащият  от  отговора на този въпрос друг свързан с него извод:,че с тези заключения  на  вещи лица се подкрепя и правилността на действията на дежурните ***и в инкриминирания период  и което също съдът отхвърля като обосновани.

Тоест при обсъждането на  деветорната  СМЕ-за пред съда вещите лица Г., Г. и А. потвърждавайки предишното си становище за наличен перитонит още преди първата операция,наред с алтернативното становище, че са установени данни за перитонит на не повече от 5-6 часа преди повторната операция на 10.08.2009г, логически обвързаха това с отговора на въпроса за липсата на причинно-следствена връзка между  поведението на дежурните ***и през инкриминирания период и смъртта на А.. Приетата от тях версия  за начално проявена симптоматика на перитонит  в късните часове на 09.08. срещу 10.08.2009г и изявата  му  5-6 часа преди проведената втора операция на 10.08.2009г обективно  изключва  отговорността  за действия на дежурните ***и спрямо Б.А. през инкриминирания период.В подкрепа на тези изводи бяха представени и поддържани твърденията им, че пациентът Б.А. е бил наблюдаван и лекуван правилно,   действията на дежурните ***и в периода 07.08. - 10.08.2009 г. от гледна точка на медицинската практика били  правилни,болния е бил под ***ско наблюдение,отразявано е било състоянието му,дори  да е била направена  по-ранна операция,то в мястото на отстраняването на стомаха,отново е можело да настъпи изливане на стомашно-чревно съдържание.

Както съдът посочи вече становището на вещите лица по този въпрос №- 4 от назначената от съда деветорна СМЕ-за експертиза за наличието на следоперативни усложнения и наличен перитонит не бе еднозначно,а както те го определят двузначно.

Първият отговор на вещите лица е основан върху  наличната медицинска документация-декурзуси от ИЗ,    в които няма категорични данни за следоперативни усложнения и наличен перитонит,с който отговор обективно се  потвърждават заключенията и подкрепящите ги становища за правилни действия на дежурните ***и в инкриминирания период.

Вторият отговор в деветорната експертиза  е на противното от горе изложения извод  и за него вещите лица  представиха  заключение с мотивите,че ако се вземат предвид показанията на близките на болния,които са обвързани обективно с установените от св. У. обстоятелства за тотален перитонит на 10.08.2009г са били налице всички признаци на започващ следоперативен перитонит през инкриминирания период:повишена температура, болка в корема, слабо повлияна от приложения постоянно аналгин, прогресивно влошаване на общото състояние и съзнание-особено в последните 24 часа, чревната пареза е изразена с липса на спонтанни флаутеция и дефикация, прогресираща дехидратация-сух силно обложен език,изпито лице,затруднено дишане,затруднен говор,ментални промени– унасяне.

Този извод от своя страна обвързва и отговора на въпроса за  изследваното поведение на дежурните *** през инкриминирания период  и причинно-следствената връзката между тяхното поведение и смъртта на А.. 

Според съда представения от медицинска гледна точка отговор на въпросите за времето, през което  е била проявена симптоматика на перитонита и дали правилно е бил диагностициран от дежурните *** намира обоснована и логически безпротиворечивата  подкрепа при обсъдените  и приети по хода на съдебното следствие заключения на вещите лица по няколкото СМЕ-зи назначени от ДП и представените становища на вещите лица по тях пред съда. В посочените  по-горе в мотивите към присъдата  експертни заключения независимо едни от други вещите лица са извели  общи  и безпротиворечиви изводи по въпросите свързани с проявена симптоматика на перитонита и дали правилно е бил диагностициран от дежурните ***.

За яснота тези въпроси следва според съда да бъдат фактологически изложени, чрез допълнително акцентиране на най-съществените за фактическата и за правна страна изводи,които са направени в тях, предвид кредитирането им от съда. Така при обсъждане  на своето заключение пред съда  вещите лица  Л.,Н.П. в с.з. на 13.11.2017г категорично сочат разликата между констатираната симтоматика в обсъдените декурзуси от 07.08. и 09.08. 2009г. и действителното състояние на болния.Те приемат,че  съгласно отразеното обстоятелство от декурзуса на 09.08.2009г,че от дрена е изтекло 400мл. хеморагична течност, по късно отчетено изтичане от 200 мл. е било ясно наличие на кървене в коремната кухина.Твърдят,че това е тревожен симптом,който предполага,че  кръвта в корема се инфектира. Според експертите отчетеното наличие на фибринови налепи при втората  операция и количество гноевиден ескудат, свързано с  данните за  отчетената температура още на 07.08.2009г през деня,  говорят за започването на следоперативен перитонит.Категорично отхвърлят обективността на част от отразените в  декурзуса на ИЗ  – от 09.08. 2009г обстоятелства за симптоми на перисталтика. Приемат,че трите вписвания /от подс. Т. и св. Б./  на този ден отчитат противоречиво състояние на пациента,след като  е отразена  констатацията на задоволително състояние, субфибрилност, слаба болезненост, вяла до липсваща перисталтика и двукратно изтичане на хеморагична секреция. Според тях отчетеното наличие на перисталтика е погрешно диагностициране,тъй като наличието на перитонит изключва наличието на перисталтика на червата,като поясняват,че медицината е определила  това състояние като  симптом на „гробната тишина“.Сочат,че  извеждането на болния от  КАРИТ  е определяло благоприятно развитие на ранния следоперативен период,но което не означава,че  активното наблюдение,което се препоръчва за поне 8-9 дни трябва да отпадне.В тази връзка поясняват необходимостта от няколкократен  ежедневен преглед на болния за  пулс, температура, кръвно налягане, контакт, локален статус-пуска ли газове, имали перисталтика. потвърдиха заключението си от експертизата,че най-вероятно перитонитът вече е бил налице на 08.08.2009г,развил се е на 09.08 и не е бил диагностициран своевременно в този период. Анализа,който са направили в обсъжданото  заключение,че налично установеното количество хеморагична секреция при реоперацията говори за възпаление, като в рамките на 10-12 часа не може да се образува такова количество гной, а е било необходимо минимум 24 часа намират за обоснован.

Според съда тези заключения  се намират в обща логическа и обективно фактическа връзка с обсъдените по хода на съдебното следствие заключение на вещите лица  Р.,С. и П. по назначената на досъдебното производство  повторна  комисионна СМЕ-за и които съдът също представи по– горе в мотивите  към присъдата. За него и по така  проведеното с.з.  на 13.11.2017г тези експерти бяха единодушни относно обстоятелствата за настъпилата многоорганнната  недостатъчност, причина за смъртта,в следствие на  ендотоксичен шок-проява на сепсиса от ранен следоперативен перитонит. Освен това представеното  особено мнение от вещото лице ***П.,че методиката на извършената първа операция на 04.08.2009г е неправилно подбрана - остаряла  и обосновава  необходимостта да се приеме,че това има косвена връзка с влошаване следоперативното състояние на лицето, няма според съда пряко отношение към отговорността  за действията на дежурните *** в инкриминирания период,който е  индивидуализиран в обвинителния акт с начало от 08.08.2009г. В тази логическа връзка  и от медицинска страна се потвърди пред съда,че причина за перитонита е инсуфициенция на анастомозата, че обективно е бил налице някакъв много малък дефект при зашиването,което е довело до  това изпускане на шевовете.Приемат, че  този следоперативен перитонит не е бил с ясно изразени  клинични стадии,което е довело до затруднение в диагнозата,поради смесването на изразената симптоматика с такава,която се проявява при  обичайно протичащ следоперативен период и че  следоперативния  перитонит не е бил диагностициран своевременно.В частта относно поддържаното становище за  допуснати слабости  по субективни причини  и предвид недостатъчното и непрецизно наблюдение на пациента от дежурните ***и, с оглед възприетите  данни от показанията на  близките на пациента,вещите лица не изключват извършването на повърхностни и непроведени  физикални прегледи през инкриминирания период,което също определят като пасивно поведение на дежурните ***. Тук отново според съда е мястото да  са припомнят обективните данни по делото за констатираното състояние на болния на 07.08.2009г и вписаното от св. Ю.И. сутринта в декурзуса. Представеното становище от вещото лице П.,че  перитонитът е започнал на 08.08.2009г,а не както приемат останалите експерти още от  07.08.2009г вечерта обективно не влияе на определения от обвинението инкриминиран период.

Според съда  посочените  по-горе обстоятелства по изложените  заключения  в тези две СМЕ-зи,които приемат за начален период на проявата на след оперативния перитонит от вечерта на 07.08.2009г или най-късно сутринта на 08.08. намират пълно развитие и разяснение в изложеното по-горе и приобщено по делото заключение по назначената петорна  повторна арбитражна  СМЕ-за на вещите лица П., Г.,В.,Т. и П..За съда от една страна то допълва  заключенията  на описаните вече две експертизи и чрез  обсъдените по хода на съдебното следствие обстоятелства за приетите от експертите изводи. От друга  внася необходимата  яснота относно съществуващите противоречия с другите две експертизи, които са обосновали противни изводи за началото на перитонита и липсата на причинна връзка между поведението на дежурните *** и смъртта на пациента. Съдът намира,че заключението  на  повторната арбитражна  СМЕ-за на вещите лица П., Г.,В.,Т. и П. и обсъдените в с.з. обстоятелства по това заключение от  експертите в максимална степен намери съответствие  със становището   изразено в заключението по назначената от съда 9-ната СМЕ, в чиято част  бе представен извода:  че ако се приемат за обективни показанията на близките на  починалия., то са били налични признаци на  следоперативен перитонит особено в последните 24 часа преди  повторната операция. което не противоречи на обсъдените заключения от другите две експертизи,които приемат липсата на своевременно диагностициране на перитонита от страна на дежурните ***, наличие на симптоматика за развиващ се перитонит от вечерта на 07.08.2009г, която е била неодоценена,липса на ред и координация между дежурните ***,шеф-екипа,оператора и ***на клиниката и непрецизното или непроведени физикални прегледи от дежурните ***.

Според съда е важно да се посочи,че в съдебното заседание на 13.09.2017г вещите лица от тази петорна  СМЕ-за експертиза потвърдиха  всички свои  заключения. От тяхно име вещото лице проф. П. представи важни разяснения на част от медицинската терминология,такива по отношение изложените в експертизата отговори  и  на поставените към експертите въпроси.  Категорично подкрепи истинността на поставената от св. У. диагноза на 10.08.2009г – тотален перитонит. На  основание оперативния протокол от втората операция бе потвърдена давността на перитонита с повече от 24 часа и правилно посоченото   твърдение на св. У. за  перитонит от 70- 72 часа.  Липсата на посочен източник за перитонита,който да е установен при втората операция от св. У. е обяснен  от медицинска гледна точка с оглед извършената връзка между  хранопровода и стомаха/ анастомоза/  и  пропускане на  шев/инсуфициенция/ през който се е  процедило стомашно съдържимо  вещество.Намират,че при неефективна сонда и коремните дренажи не са поставени на място започва инфекция дори и при  назначено антибиотично лечение. Теоретично приемат за вероятна причина за перитонита и  пилоропластиката с оглед също извършено от хирурга прекъсване на двата нерва,които инервират стомаха и това довежда до траен  спазъм на пилора. При този вид операция на анастомозата това  е задължително и се налага разрязване на пилора и отново зашиването му-пилоропластика,което приемат за другия възможен източник на перитонита. Според вещите лица изследвания оперативен протокол от 10.08.2009г ясно  сочи наличието на перитонит и той е с най-голяма вероятност от вечерта на 07.08.2009г. Отчитат липсата на компетентно диагностициране още на втория ден след първата операция на 04.08.2009г,където в отделението на КАРИТ е отразено в декурзуса от ИЗ,че е установена физиологична перисталтика,каквато от медицинска гледна точка е невярно.Отчитат важността да се проследява перисталтиката  на червата,която  до четвъртия или пети ден след операцията перисталтиката може да бъде,вяла, начална или пропукваща.Намират,че  необходимостта да се установи наличието на възстановен газов пасаж е предпоставка или индиция за подобрение,но никъде в медицинската документация от ИЗ това не е било отчетено.Счита,че посоченото от подс. Т. в декурзуса от 09.08.2009г изтичане на съдържание- 400 мл. хеморагична секреция през деня и от св. Б. веднъж 200мл хеморагична секреция късно през нощта е било гной,а не както  е посочено,че е било на вид кръвенисто съдържание.Намират за съществено  определяне не на  количеството отделено от дренажите, а  неговия характер-ако е кръв не е толкова опасно,колкото дори и да е изтекло  и  50 грама гной,което сочи възпаление. Разясни се функцията от медицинска гледна точка на поставените дренажи,тяхната необходимост и с оглед вида и характера на операцията и възможността да не са работили ефективно. Било е налице основание да се прочистят с елементарна манипулация. Бе посочено,че повишаването на температурата на опериран пациент,на когото е бил премахнат далака и  не извършено добро дрениране е основание за изразената симптоматика на перитонита. Вещото лице П. посочи,че в дадения случай освен премахнатия далак е била извършена анастомоза,което е основание да се счете,че температурата от 37.5 -37.6  градуса три четири дни след операцията алармира за сериозен проблем,който индикира някаква инфекция. Смята,че индикацията от тази установена повишена температура е била основание да се  обсъди състоянието на пациента с оглед неговата възраст,вида на операцията и провери възможността от инфекция в следствие на белодробен застой,плеврален излив и пневмония. Потвърди,че  диагностицирането на  постоперативния перитонит е трудна задача и в случая е следвало да се потърси консултация с по-опитен хирург.Отчете мнението си,че *** при визитация на  болен с такъв тип операция не следва да се доверява на това,че не е чул от болния или неговите близки симптоми индикиращи влошаване. В отговор на въпрос от защитата намери за съществено  обстоятелството,че  ако болния спи,то *** следва да  събуди болния и да го прегледа  – прослуша корема.Вещото лице П. категорично потвърди,че лекуващия ***,оператора, старши *** и ***на клиниката  следва да организират наблюдението над такъв болен в клиниката,така,че това през инкриминираните почивни дни да не се извършва само от дежурните ***и,които в случая са се оказали четирима специализанти без необходимите опит  и познания. Категорично  отрече  да е допусната грешка в поставената диагнозата от 10.08.2009г от св. У.,който е отразил в оперативния протокол тотален перитонит, тъй като  това  твърдение е доказано и хистологично,защото данните от аутопсиония протокол  потвърждават тази диагноза и тази диагноза  на св. У.  не се  явява предположение. Според експертите добрата медицинска практика  в световната ***предполага активното наблюдение над пациенти като този с много голям обем   хирургични интервенции, не само в КАРИТ,но  и след превеждането им в хирургичната клиника. Потвърдиха,че  обективно перитонита е бил установен на 10.08.2009г рано сутринта.Развития паталогичен процес в корема и съобразно  клиничния опит на вещите лица сочи,че  установената  находка при тази втора операция няма как да  е била развита за по-малко от 48 часа. Изразиха категоричното си несъгласие с част от  съдържащото се в заключението на вещите лица  Г.Л. и С. твърдение от назначената СМЕ-за на  ДП, / което по хода на съдебното следствие  бе   поддържано  и в съдебното заседание на 07.03.2018г от вещите лица Г., Л. и Г. /земенила вещото лице С./. В тази връзка посочиха,че според това твърдение при всички раково оперирани болни би следвало задължително да развиват следоперативен перитонит,което  в медицинската практика не е установено и обективно  не се случва.

По отношение възприетата от всички вещи лица квалификация в заключението от деветорната  КСМЕ-за за наличието на тип следоперативен дифузен перитонит, с което е защитената тезата за  раковата интоксикация, като  основна причина за възникналия перитонит, съдът счита, че е налице  и друго противоречие между това заключение и заключенията на вещите лица, които  отрекоха нарушаване на медицинските правила и добрата медицинска практика от подсъдимите. Съдът отново припомня,че вещите лица,които  представиха този свой извод относно правилните действията на тримата подсъдими поддържаха  две заключения: за развил се перитонит  в  нощта на 09.08. срещу 10.08.2009г в рамките на 12 до 24 часа, а другите вещи лица, че намереното  гнойно–фиброзно възпаление и течността в коремната кухина, сочат,че този процес е от 6-12 часа и все с оглед общото становище за правилните действия на дежурните  *** в инкриминирания период.

За да обосноват заключението за раковата интосикация  и установения следоперативен дифузен перитонит от 9-ната СМЕ-за всички вещи лица  обосновават за налично състоянието на пропускливост  на тъканите в оперативното поле поради особеностите на увредените тъкани от раковото заболяване,което  е представено от експертите   с необходимото медицинско обяснение, което бе  поддържано пред съда и за което  не се правят възражения от страните по делото. На това  основание заключението по  тази 9-на експертиза приема,че при извършените  оперативни намеси не е била проявена *** небрежност или бездействие.Представеното медицинско обяснение допълнително е обосновано с изводите,че при първата операция стомахът на пациента е отстранен на 70%, с отстранени лимфни възли около стомаха и налични метастази в тях. Това  е дало основание експертите да твърдят,че ракът е бил в напреднал стадий и пациентът е бил раково интосикиран. Според съда единното  заключение на 9-ната  СМЕ-за за дифузния перитонит се явява допълнително основание съдът да не възприема за обосновани заключенията за развилия се перитонит в късните часове на 09.08. срещу 10.08.2009г. или  6-12 часа преди втората операция  на  10.08.2009г.  Този извод на съда  произтича от актуалната научно-медицинска наука,която обсъжда  характеристиките  на дифузния  перитонит. Медицинската доктрина  приема,че този вид перитонит се отнася за случаи през постоперативния период, след проявлението на вторичния перитонит- под формата на  перфоративен/ какъвто не е налице в случая/ или следоперативен  перитонит- вследствие от изпускане на шевове в общо говорим смисъл, /какъвто се явява инкриминирания случай/.  Дифузния перитонит-третичен перитонит е определен в медицинската наука като възникващ без инфекциозен причинител и инфекциозно огнище. Той протича без изразени клинични проявления,но след продължително лечение на болни от  вторичен перитонит- перфоративен или следоперативен.  Тоест  възприетото от вещите лица  по назначената от съда деветорна СМЕ-за  наличие на дифузен следоперативен перитонит отчита, че той се е проявил   в периода от време след първата операция, така както са възприели експертите поддържащи  извода,че перитонита е започнал късно вечерта на 07.08.2009г. На това допълнително основание  съдът намира,че е налице съществено противоречие между  заключението прието в 9-ната СМЕ- за налично установения  дифузен перитонит  и обсъдените експертни заключения,които приемат, че в късните часове на 09.08. срещу 10.08.2009г.,  или  6-12 часа преди втората операция се е проявил перитонита,  или още по- необоснованото и противоречащо с всички останали заключения становище, че е бил налице перитонит още преди извършване на първата операция на 04.08.2009г. Освен това изключените от кредита на доверие на съда   медицински заключения не се подкрепят от обсъдените  и приети от съда други писмени доказателства и доказателствени средства, наред с актуална медицинска наука изучавана в медицинските университети. вж /Хирургични болести проф. Н. Я.- раздела за видовете перитонит.  Според съда в тази насока поясненията на вещото лице П. относно основната причина  за установения на 10.08.2009г перитонит -  проблем на шева при анастемозата  или пилоропластиката  и несвоевременното диагностициране на перитонита от дежурните ***и намират пълното си логично обяснение- вж. л. 290 съд. следствие

Основание съдът да представи в своите изводи  оценка за дадените заключения по  назначените на досъдебното производство СМЕ-зи,  с това да  възприеме за обосновани и безпротиворечиви с останалите и кредитирани от съда доказателства заключенията на вещите лица от назначената по хода на съдебното следствие 9-на СМЕ-за, с които  подкрепят от медицинска гледна точка  обвинителната теза се намира и от анализа за съдържанието на  гласните доказателства по делото.

Според съда необходимостта от обсъждане на събраните по делото гласни доказателства определи  обособяването на няколко групи свидетелски показания и обясненията на подсъдимите. Едната група свидетели касае тези,които  са установили  своето наблюдение върху състоянието на  Б.А. в качеството им на медицински лица по  време на неговото пребиваване в болничното заведение и пресъздават фактите за това. Друга група свидетели е обособена относно представянето на факти по отношение установения вътрешен ред, условията на работа и действията на медицинския персонал в хирургичната клиника  при УМБАЛ „ Св. Г. *** и които нямат спомен или преки впечатления за  състоянието на Б.А.. Следваща е  групата на  свидетелите,които са установили своето лично наблюдение за състоянието на  А. по време на неговия престой във ***за периода от  06.08. до 09.08.2009г.

От групата свидетели,които  са установили  своето наблюдение върху състоянието на  Б.А. в качеството им на медицински лица по  време на неговото пребиваване в болничното заведение и пресъздават фактите за това съдът  кредитира показанията на св. Ю.  И.. Той в качеството си на  лекуващ *** само за един ден на 07.08.2009г  сутринта  е извършил преглед на Б.А. във стая №-** на клиниката. С оглед основанията на чл. 281  ал.4, вр. ал.1 т.2 НПК свидетелят потвърди обстоятелствата изложени от него от ДП,че съобразно своя опит и познания на специализант не е констатирал проблеми с болния. Заяви  и за спомена си единствено,че е асистирал на св. проф.У. при проведената първа операция на  А. на  04.08.2009г.,но без  наличието на преки впечатления от операцията. Съдът счита,че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани,като добросъвестни. Те противоречат на приетите от съда за обосновани заключения на вещите лица по трите  експертизи :Л.,Н., П., на Р., С. и П.,на П.,Г.,Т.,В. и П. относно заключението им,че  още на 07.08.2009г установената от свидетеля температура е сигнализирала за коремен проблем. Но след като  становищата на всички вещи лица определят установяването на симптомите на перитонита като  трудна диагностика, то според съда  свидетеля,който тогава също е бил специализант в клиниката и  в рамките на своето пребиваване на този ден до 13.30 часа е извършил един преглед на болния А., явно  и обективно малкия му *** опит не е определил възможността да отчете  наличието на проблем и с това да предприеме необходимите действия за необходимото  и целенасочено изследване на болния.Освен това съществуващите и кредитирани от съда  други гласни доказателства установяват,че състоянието на болния е било видимо добро и той е нямал оплаквания.

Съдът кредитира частично показанията на св. В.У..Пред съда тя  потвърди,че в качеството си на лекуващ *** на сутрешна визитация на 10.08.2009г е констатирала наличието на остри болки в корема на пациента.Твърди,че това е бил понеделник,като е  установила също,че болния е пребивавал в клиниката в предходните три дни, като преди това  е бил опериран и е бил в КАРИТ.По отношение вътрешните правила на работа на *** твърди,че задължително *** минават на сутрешна и вечерна визитация.През делничен ден лекуващия *** има задължението да отразява резултата от визитацията и състоянието на болния в  ИЗ /история на заболяването/.Няма изискване дежурния *** през почивните дни да отразява това в ИЗ, защото не било технически възможно.Дежурния *** винаги пише рапорт за извършените от него визитации.Според вътрешните правила на тежко болните се разрешавало да пребивават в клиниката с придружител.Документалното предаване относно състоянието на болните се извършвало сутрин, чрез преглед от застъпващия *** на документацията. Сутринта в клиниката се извършвал рапорт от ***  за състоянието на тежко болните. Така при  сутрешната визитация *** преглеждали рапорта и ако е налице тежък или специфичен случай между смените *** си предавали информацията и устно. Основанието за преместването на болен от КАРИТ в хирургична клиника се извършвало след  консулт между *** от интензивното отделение и клиниката,като съществено било общото състояние на болния,а не на отделни медицински показатели. Твърди,че практиката в клиниката определяла,че ако нямало  промяна в състоянието на болния  или някакво влошаване,дежурните ***и не отразяват документално това състояние през събота и неделя.  Свидетелят сочи,че дежурния *** самостоятелно взема решение дали трябва да повика консултант-друг *** специалист за преглед на болния,без това  да се санкционира от шеф екипа. При основанията на чл. 281 ал.4,вр. ал.1 т.2 НПК бяха прочетени показанията на свидетелката относно  обстоятелствата установени чрез извършена на ДП почеркова експертиза,в чието заключение е посочено в коя част от изследваните от вещото лице документи е  изписан от св. У. текст.По отношение възникналия въпрос кога тя е изписала този текст, свидетелката категорично заяви,че текста изписан от нея е  в ден понеделник-10.08.2009г,тъй както в съботния ден е била с дежурен екип на клиниката. Според съда показанията на свидетелката в частта им относно заявеното,че установеното от нея състояние на болния  сутринта на 10.08.2009г е говорело за основна диагноза със сериозен проблем,който спокойно можело да  стане от вечерта до сутринта не следва да бъдат кредитирани.Обективността на това нейно заключение следва да се преценя двуяко. От една страна св. У. го представи с оглед посочения от нея факт,че работи в клиниката от 32 години.От друга страна възприетото от съда за обосновано експертно становище на вещите лица,че изявата на перитонита е започнала късно вечерта на 07.08.срещу 08.08.2009г почива върху щателното им изследване на гласните и писмени доказателства по делото. Освен на своя опит св. У. не се позова на други доказателства,които да подкрепят това нейно твърдение. Според съда свидетелката се намира и по настоящем в професионална връзка с двама от подсъдимите, които работят в УМБАЛ „ С.Г.“*** и това е допълнително основание да не се кредитира тази част от нейните показания.При липсата на отразена дата в декурсуза от нейното изследване обективно не може да се установи категорично кога е извършила преглед на болния.За яснота  следва да се  посочи,че нейното твърдение,че е извършила прегледа сутринта на 10.08.2009г  и с това е отразила  диагноза за влошеното  състояние на болния кореспондира частично от медицинска  и професионална гледна точка с установената малко по-късно  диагноза от св.проф.У.,че е налице тотален перитонит,но не и с предположението й кога може да се е проявила симптоматиката на перитонита.

Съдът обсъди показанията на св. Б.,който в качеството си на ***в клиниката през нощта на 09.08. срещу 10.08.2009г от 19.30 часа до 07.30 часа е извършил наблюдение върху състоянието на болния А..Свидетелят обективно отрази обстоятелствата,че  през този период е бил специализант в клиниката. При основанията на чл. 281 НПК и след като бяха прочетени неговите показания дадени на досъдебното производство потвърди пред съда ,че след като  не е записал  в декурзуса от ИЗ  болния А. да е правил оплаквания по време на извършената от него визитация, счита,че  явно не е имало  оплаквания. В обратния смисъл обаче свидетелят потвърди  показания в частта от казаното на ДП,че към 24 часа бил повикан от дежурната сестра,която заявила,че  А. иска да говори с дежурния ***.Той го посетил и извършил преглед с установената симптоматика на болки в корема,палпаторно болезнен в горната половина на корема,с отслабена перисталтика и от коремни дрен изтичане на 200 мл. хеморагична секреция.Прегледа осъществил,като опипал корема и го прослушал и това отразил в декурзуса на ИЗ,за което потвърди,че  прочетеното съдържание от този декурзус на 09.08.2009 в 24 часа е изписано от него.Посочи,че описаната в декурзуса  и установена от него  симптоматика не я счита за индикация за спешна намеса. Поставил болния под оперативно  наблюдение, което определя като изискване към по-честа визитация на болния. Същевременно свидетелят потвърди заявеното от него на разпитите му на ДП,че при смяната,в която застъпил в 19.30 часа на 09.08.2009г, предишния дежурен ***-подс. Т. не  му е предавал болния А. под активно наблюдение. Според съда показанията на свидетеля дадени на ДП следва да бъдат обсъдени в детайли. Свидетелят се позова при разпита му пред съда на липсата на спомен по отношение конкретиката на извършения от него преглед на болния. Прочетените обстоятелства от протокола за разпит на свидетел от ДП – т.1 л. 115-116 представят фактите,че болния А. бил помолил дежурната сестра да повика  дежурния ***-св.Б./ както твърди  свидетеля/. По делото е установено,че  още в съботния ден състоянието на А. е било тежко,че той не е бил в състояние да  говори и отношение за това му състояние е вземала многократно св. А.,която се оплаквала  по време на визитаците още от петък-вечерта на медицинския персонал за влошаващото се състояние на нейния съпруг. Наличните за това състояние на болния  многобройни гласни доказателства са подкрепени и от заключенията по кредитираните от съда СМЕ-зи на вещите лица,които са обосновали това състояние на А. за обективно в този период от време. Очевидно,че  след многократно търсене на медицинския персонал и настояване да бъде прегледан болния ,наред с влошаващото му се състояние наложило   към  полунощ в стаята да се яви св. Б.. Последното   кореспондират със заявеното него,че е  извършил преглед на А..Относно  отразеното в дикурзуса основание за оперативно  наблюдение на болния, съдът приема,че  този  извод на свидетеля е бил обективно пожелателен и формален,тъй като нито св. Б.,нито св. А. съобщават за последвали до сутринта на 10.08.2009г прегледи на болния и за което св.Б. не потвърди пред съда дали въобще възприетата от него необходимост от оперативно наблюдение е предпоставяла необходимостта от извършването на някакви конкретни действия. Фактически св. Б. не е отразил друго обстоятелство за последващ преглед,които кореспондира с показанията на св. А.,че св. Б. й заявил,че ще се изчака до сутринта и тогава ще се предприемат необходимите действия.Съдът намира,че следва да се оставят без необходимия кредит на доверие косвено заявеното в показанията на свидетеля твърдение,че болния е бил в състояние да говори.Анализа на това обстоятелство  е важен,тъй като ако се приеме смисълът на заявеното, че болния е говорил с медицинската сестра, то е налице и индицията, че неговото състояние е започнало да се влошава в този момент,което според съда е опровергано категорично.В останалата им част показанията на св. Б. следва да бъдат кредитирани с оглед това,че познанията му като специализант и млад *** не са позволили да констатира симптомите на започналия следоперативен перитонит,което  той представя с извода си на ДП,че с този вид заболяване изразените болки от А. може по-трудно да се интерпретират,защото не са абсолютна индикация за спешна оперативна намеса- т.1л. 115-116 ДП, но свидетелят не се ангажира с отговор защо не е потърсил  консулт с по-опитен колега,след като е знаел за тази  възможно-трудна  индикация предполагаща спешна оперативна намеса. Свидетелят заяви пред съда,че  по-принцип приема необходимостта да се извършва проверка на дреновете,но не потвърди дали той е  извършил такава.За това обстоятелство относно прочетените по реда на чл. 281 НПК показания се установи,че на извършения му повторен разпит  е заявил,че бил проследил секрецията  от дреновете - за което св. У. на обратното становище потвърди пред съда,че при втората операция на 10.08.2009г е констатирал запушване на двата широки дрена и в следствие на това е установил голямо количество гноен секрет./л. 286-гръб съд.следствие/. Пред съда св.Б. се ангажира   и със становище за характеристиката на установеното  и описано от него съдържание на изтекъл 200мл секрет,което определи,че  не представлява паталогична секреция. Това твърдение   е  отречено за обективно от  групата експерти,дали своите обосновани заключения по назначените СМЕ-зи със становище за липса на своевременно поставена диагноза перитонит от дежурните ***и. Според съда  не е налице основание показанията на св. Б. относно това обстоятелство да  се приемат за достоверни,тъй като   неговия практически опит през инкриминирания период не е давал възможност за правилна оценка  на  констатирано от него обстоятелство,но обективно е следвало  той да предприеме действия,които  формално е посочил в декурсуза си.

Съдът кредитира показанията на св. У.,който в качеството си на оператор  е извършил първата и последващите две оперативни интервенции над  А..Заявените от свидетеля обстоятелства за основанието да извърши операцията на 04.08.2009г,както и диагнозата която е поставил на болния сутринта на 10.08.2009г са обект на подробно анализиране  и оценка от вещите лица дали заключенията си по всички назначени в това наказателно производство СМЕ-зи. В тях не е посочено да е допусната грешка от оператора. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля относно  констатациите за състоянието на  А.,който от ден вторник след операцията  до сутринта на 07.08.2009г- петък  е бил в добро състояние, но  в понеделник на 10.08.2009г свидетелят установил тежкото му състояние,поради наличието  на тотален перитонит.Също така се кредитира заявеното от свидетеля,че  е било налице запушване на поставените дренажи,което също се явява обективно и подкрепено в експертните заключения,които са кредитирани от съда.Според свидетеля организацията на работа в клиниката през почивните дни определя възможността дежурния *** да търси помощ-консултация от дежурния *** на разположение,евентуално от дежурните ***и,когато клиниката е „спешна“,както и възможността  всеки оператор да бъде търсен при спешна необходимост,каквато е търсена при други случаи от него  и   което напълно се кредитира от съда. Това се подкрепя от показанията на останалите свидетели по делото,които са имали  отношение към дежурствата в клиниката като дежурен ***, дежурен екип от ***и  или *** на повикване.Обосновани се явяват показанията на свидетеля и относно причината за възникналия следоперативен перитонит и настъпилата инсуфициенция.Съдът прие за обективно заявеното от него,че проявената от петък нататък симптоматика алармира,че този болен трябва да се „види“- наблюдава и нещо допълнително да се направи. Посочи,че установения от него перитонит на 10.08.2009г може да се развие поне  за от около 70 часа,както и че установеното в изследваните от СМЕ-зи декурзуси и отразеното в тях,че  е имало  някаква форма на перисталтика, счита за не обективно, тъй като  ако има възпаление,няма перисталтика. Съобразно своя опит посочи,че според него само количеството гноевиден ескудат не може  обективно да определи от колко часа се е развил перитонита,тъй като  това е индивидуален показател и практиката показвала различия в проявата на същия. На това основание свидетелят допусна  възможността при  това онкологично заболяване и възраст на пациента,че е било възможно  възпалението при него  да се получи  и за 12 часа.Според съда това предположение на свидетеля  обосновано с довода,че има изключения  от правилата следва да не бъде кредитирано. От една страна свидетеля посочи,че  той обективно е установил състоянието на пациента на 10.08.2009г като тотален перитонит,който  е бил на „фаза поне за 70 часа някъде“.От друга страна  обсъдените и кредитирани от съда заключения по СМЕ-зи  сочат  наличието на гласни и медицински писмени доказателства за  началното проявление на перитонита,което съвпада с тази негова констатация.Това определя необходимостта  да се отчете за налично вътрешно противоречие в тази част от показанията на свидетеля в това негово предположение за  възможно възпаление в рамките на 12 часа,при така установената от него диагноза за тотален перитонит,което да е  подкрепено от  възприетите от съда  за обосновани доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, които  са установили от медицинска гледна точка  началното проявление на възпалителния процес у болния.Според съда изказаното и не кредитирано от съда  твърдение на свидетеля косвено кореспондира желанието му да  минимизира установените по хода на съдебното следствие слабости в организацията на работа в клиниката по отношение на болните,които  е следвало да бъдат поставени под активно наблюдение,каквото е изисквало състоянието на  Б.А.. Свидетелят У. като  специалист със значителен професионален опит и образователен ценз на *** имал отношение към  тази организационна дейност,наред с отговорностите му на преподавател,наставник и председателстващ изпитни комисии,пред които подсъдимите са се явявали за придобиване на специалност ***и което според съда  също кореспондира с част от установената от съда  съществуваща професионална етика по възможност да не се  утежнява  положението на подсъдимите.

Съдът кредитира показанията на св.Ч., отнесени към групата на свидетелите представили факти относно установения вътрешен ред, условията на работа и действията на медицинския персонал в хирургичната клиника  при УМБАЛ „ Св. Г. *** и които нямат преки впечатления за  състоянието на Б.А.. Неговите показания се явяват потвърждение за организацията на работа на *** в клиниката по време на  нормален работен ден, като лекуващи *** или като дежурни.В качеството си на  главен асистент в клиниката разясни наличието на график за разпределение ***  екипи от трима  дежурни ***,когато клиниката е „спешна“ и които поемат спешните –нуждаещи се от операция пациенти.По график освен това дежурството  в клиника се осъществявало от   дежурни *** на смени.Когато клиниката не е дежурна  графика  определял  кои са дежурните ***и на повикване.Тоест  освен дежурния *** в клиниката,при необходимост  е била  наличната ангажираност и на *** на повикване.Твърди,че при преценка и според случая е налице възможност да се ангажира и друг *** на повикване. ***ят на повикване и съгласно определението „шеф на екип“  винаги е с по-голям практически опит. Заявеното от свидетеля,че лекуващия ***  е ангажиран с лежащо болните  в конкретната  болнична стая бе представено в смисъла,че  той осъществява  наблюдението над тях през  делничните работни дни.В тези дни състоянието на оперираните се следи  и от оператора.Според свидетеля през почивните дни не е налице  служебен ангажимент от страна на оператора да следи състоянието на болните. Това е ангажимент на дежурния и *** и *** на повикване. В клиниката е създадена организация за провеждане на визитациите- два пъти,което се извършвало сутрин в 07.30 и след обед,както и трета - нощна визитация от вечерно застъпвания на смяна дежурен ***.Няма налице възможност да се прескочи болнична стая при визитация. Ако има проблемен болен на всеки час може да се извършва *** наблюдение,но не всяко посещение на  такъв болен  се отразява в декурзуса и ИЗ. Допуска,че този ред за визитации  можел да бъде поставен под съмнение, тъй като винаги  има недоволни пациенти,но не сочи подобен случай.Според свидетеля няма индивидуално изискване  специализантите,които дават дежурство в клиниката да се прикрепени към определен ***.Представя много добрата си оценка за работата на тримата подсъдими,които лично познава.Твърди,че университетската клиника,в която работи специализанта предполага  неговото непрекъснато обучение и участие в целия работен процес на клиниката.В отговор на въпрос на защитата поясни,че всеки ***има перогатива и преценката  дали е необходима консултация с друг *** специалист и дали следва  да уведомява шефа на екипа за това.Свидетелят потвърди пред съда автентичността на предявения му график на клиниката за дежурствата за м. август 2009г  и разясни отразеното в него съдържание за датите на дежурствата,***ите,които са дежурни в съответните смени през тези дни.

Съдът кредитира показанията на св. Н.К. дадени на досъдебното производство,които бяха приобщени,чрез прочитането им по реда на чл. 281 НПК относно заявлението,че няма  ясен спомен за участието си в екипа извършил хирургичната операция на 10.08.2009г,освен,че св. У. е бил оператор,а той и св. Б. му асистирали. Потвърди пред съда,че  е бил установен на тази операция перитонит,като до 12.08.2009г са били полагани усилия за преодоляване на тази инфекция.

По отношение наведените пред съда от свидетеля обстоятелства за  практиката в клиниката  дежурствата давани от специализантите,както и кога според него бил възникнал  установения перитонит  съдът не кредитира тази показания изцяло. Пред съда в с.з. на 13.11.2017г първоначално свидетелят заяви,че  няма траен спомен за случая,но  посочи,че е имало практика в клиниката специализантите първоначално да дават дежурства съвместно със старши ***,за да се допитват до него.Според свидетеля това  се прилагало поради липсата на общ стаж и опит от специализантите за няколко месеца. В уверение на това поясни и че сега имало подобна практика.Съдът намира това твърдение за противоречащо на събраните и кредитирани  гласни  доказателства по делото. Никой от  свидетелите явяващи се част от медицинския персонал към клиниката или изпълняващ  съответна административна функция  не посочиха  обстоятелството,че дежурството поето от ***-специализант към клиниката се осъществявало съвместно и с друг старши *** Това обективно не е отразено и в обсъдения по хода на съдебното следствие и приложен поделото като писмено доказателство  ГРАФИК ЗА ДЕЖУРСТВАТА през м. август 2009г, от който  също не може да бъде изведен подобен извод. Наред с това свидетеля не отговори положително по този въпрос и дали е имало изрична заповед за това,но пък потвърди,че той като специализант  е давал самостоятелно дежурства.  Видно от показанията на свидетелите  У., И., Б., У., Ч. и С. те не сочат в частта от показанията си за организацията на дейността на клиниката,че  дежурните ***и-специализанти до придобиването  на  „стаж и опит“ провеждали дежурството си със старши ***. Според съда  показанията на свидетеля следва да останат извън кредита на доверие и относно заявеното от него пред съда, че  при асистенцията му на 10.08.2009г отчетеното количество ескудат в корема на оперирания  и описаните налипи отговаряли за развитие на перитонит от около 24 часа. При обсъждането на това твърдение съдът намира,че следва да се  отчетат няколко факта. Както  на разпита на свидетеля на досъдебното производство през м. ноември 2016г,така и пред съда свидетеля първоначално се позова на  липсата на ясен спомен.Пред следователя той се е запознал с медицинския протокол от  операцията и отразеното в оперативния протокол участие. Потвърдил е установената от св. У. диагноза перитонит, какви оперативни техники са били приложени, какво е установено като съдържание в корема на оперирания и какви са били действията на  екипа при последващата операция на 12.08.2009г, но без да  спомене подробности за началото на перитонита. Пред съда  отново  първоначално заяви липса на ясен спомен и показанията му на свидетеля от ДП бяха прочетени при условията на чл.281 НПК и които той потвърди. След което свидетелят представи своите вече възникнали спомени   как са се провеждали дежурствата на специализантите в клиниката и че според него  съдържимото в корема на оперирания на 10.08.2009г  сочело за перитонит от около 24 часа. При невъзможността да  се констатира противоречие с показанията дадени на ДП за това обстоятелство съдът приема тази част от показанията  да бъдат оставени без доверие от гледна точка на тяхното съществено противоречие с обсъдените и кредитирани заключения на вещите лица. В тях  категорично са  посочени основанията,че  установените фибринови налепи при втората операция, тези от протокола на патоанатома и количество ескудат, определят наличието на следоперативен перитонит от 07.08. 2009г вечерта или от сутринта на 08.08.2009г.На следващо место съдът приема,че нововъзникналите твърдения на свидетеля не намират  подкрепа в показанията на оператора св. У. , който предвид значимия си професионален опит не изрази пред съда  подобна увереност,при все изказаното от него първоначално твърдение за перитонит поне от около 72 часа,а в последствие допускайки възможни изключения следоперативен  перитонит да се е развил за около 24 часа. Според съда изявената  промяна относно  „спомените“ в тази част от показанията на свидетеля К.  представлява опит да се изградят условия за отпадане на обвиненията спрямо  подсъдимите,което  е ответно на съществуващата професионална връзка между ***и,част от които  и понастоящем работят в едно и също медицинското заведение с този свидетел.

Съдът кредитира показанията на св. А.С. с оглед посочените от него обстоятелства, че от 2008 до 2013г. специализирал обща ***в посочената клиника към УМБАЛ „ Св. Г.“.Свидетелят няма  конкретен спомен за  случая,но заявява,че  е давал дежурства в клиниката,което дежурство било самостоятелно.Има спомен за присъствието на дежурен екип по време на  свое дежурство. В отличие от показанията на св. Ч. твърди,че всеки  специализант е имал  супервайзър,отговарящ за специализантите,но пояснява,че това обстоятелство не  било пречка по време на работа да се търси съдействие от по-старшите ***.Потвърждава,че  той като ***в клиниката е взимал самостоятелни решения. При проблем е питал старши ***,а при необходимост е  провеждал консултация с външен специалист,която консултация се отразявала в ИЗ. Клиниката била голяма,с множество лежащо болни и при визитация се отразявали дикурсузи само  на тежко болните.Според свидетеля относно естеството на оплакванията, медицинския проблем  и в зависимост от  симптомите,които са установени  дежурния *** вземал самостоятелно решение.

Показанията на групата свидетели Б. Б.,М. Г. и Е. Д. представят  техните възприятия за реда в клиниката относно носенето на дежурството от *** и дежурните ***,броя и начина на проведените визитации, и взаимодействията на дежурните екипи в клиниката. Свидетелките  нямат конкретен спомен за инкриминирания случай и състоянието на болния А.. Б.и Г. твърдят за служебното си познанство и добри професионални взаимоотношения с тримата подсъдими в периода,когато последните са били специализанти в клиниката.Свидетелката Д. заяви,че  от 07.08.2009г се пенсионирала като  хирургична сестра. През деня визитацията на болните се осъществявала от лекуващия ***,а вечерта от дежурния *** и дежурна сестра.По  причина,че се е пенсионирала в този период   няма наблюдение над работата на тримата подсъдими.

Свидетелката Б.потвърждава установените пред съда обстоятелства за  времетраенето от 12 часа на едно дежурство през почивните дни,присъствието на екип от трима ***и,освен дежурния ***, когато клиниката е  дежурна-спешна.

Твърди,че когато има проблемен болен дежурния *** го посещава винаги,като *** сам си следи такъв пациент,или ако сестрата установи,че има проблем обикновено сигнализирала ***. Твърди,че е имало не кратък период, в който звънците в болничните стаите на клиниката не работили. Представя знанието си,че не се е случвало ***и стажанти да са без надзора на ***-специалист.Сочи,че е имало случаи специализантите да дежурят сами,но те били в непрекъснат контакт със стар ***,а през 12-те часа на нощното дежурство и ако нямало дежурен  екип, специализанта държал връзка с ***,който е на разположение. Тази част от показанията на свидетелката  относно начина,по който дежурния *** търсил съдействието на по-опитни ***и съдът намира за частично обосновани.Те според съда  представят част от факти,за които свидетелката предполага,че се случват императивно в клиниката и в съответствие с установените вътрешни правила. Защото твърденията й, че  *** стажанти не били без надзор на ***-специалист, че специализантите били в непрекъснат контакт със стар ***,а през нощното дежурство и когато нямало дежурен  екип, специализанта държал връзка с ***,който бил на разположение се явяват  предположение, а не конкретизирани факти за  подобни действия. Освен това установените в тази връзка обстоятелства по делото опровергават твърденията на свидетелката относно заявената категоричност,че този ред в клиниката се спазвал постоянно. Показанията на свидетелката относно  обстоятелствата за работата с температурните листове,които е следвало да се намират в стаите при пациентите се явяват    необосновани. Вложения от нея смисъл предполага,че било нормално пациентите или техните близки да се разпореждат самодейно  с температурните листове,в които следвало да се отразява времето и констатираната температура на лежащо болния. Според съда  с тези показания удобно е привнесен умисъла при  установената по хода на ДП  липса на температурния лист  касаещ  болния   А. по време на престоя му в клиниката от 07.08.2009г до 10.08.2009г,чрез така представените факти от свидетелката да се отклони възможността, чрез още едно писмено доказателство да се установява действителното състояние на А., в конкретен времеви период. В уверение на това свидетелката заяви пред съд,че дори пациентите си увивали всякакви  неща с тези листове,което според съда   не може да се  приеме за нормално  случващо се  явление,предвид и заявеното от нея, че данните от температурния лист задължително се записват в ИЗ,а с това  според съда  наличие   на несъмнен ангажимент на болничния персонал да следи за съхранението на температурните листове.

Съдът кредитира също показанията на св. М. Г. в частта им относно обстоятелства за  осъществяването на дежурствата,броя на *** по време на  спешно дежурство на клиниката и когато тя не е спешна.Броя  и времето на  визитациите които се извършват в клиниката,наред с нейното възприятие за добрата медицинска практика при обслужването на пациентите.

Показанията на този свидетел се явяват относими към част от  останалите гласни доказателства и досежно посочената пред съда  техническа повреда на алармата за известяване,която е била монтирана в болничните стаи и за която св. Г. твърди,че не е работила от години.В същата връзка за обективност съдът кредитира показанията в частта им относно  представените факти за създадената организация в клиниката,когато при необходимост дежурния *** следвало да извести  дежурния *** или дежурен екип на разположение, на което тя била свидетел,  предоставената  възможност дежурния *** да преценява тази необходимост, създадената практика на взаимодействия между ***и и медицински *** по време на работа,както и добрите й професионални взаимоотношения с подсъдимите М. и  М.,които  провели  пълния курс на своята специализация в клиниката.

Извън кредита на доверие съдът оставя показанията на св. Г. в частта относно заявеното пред съда,че била налице възможност пациентите или техните близки сами да си сменят торбичките с дренажа или възможността  сами да включват системите за вливане.Според съда  заявената възможност  е обективна,но  представена с тази категоричност от свидетелката предполага,че едвали не в клиника  са налице  перманентни пропуски в спазване правилата за вътрешния ред и   отговорност обслужващия медицински персонал  и медицински ***, които следва да следят  и контролират за недопускането на такива съществени нарушения. Не следва да се  възприема  за обективен в  показанията на свидетелката  представения извод,че  имало свръх взискателни клиенти,които имали претенции да бъдат вип-обслужвани,особено тези,които били настанявани във вип-стаите на клиниката.Съдът намира,че това заявление  косвено  и некоректно препраща към установеното обстоятелство по делото,че  Б. А. е бил настанен във вип-стая на клиниката и към твърденията на св. А. за многократните си  и повечето неуспешни опити да ангажира *** и най-вече ***персонал в клиниката да обърнат внимание на нейния съпруг от вечерта на 07.08. до сутринта на 10.08.2009г. За това  правилно свидетелката отговори на въпроса, че не е възможно пациентите да се разделят преимуществено според мястото им на настаняване и което логично не е било въведено като медицинска практика в клиниката.

Относно преценката за достовореността на показанията на групата свидетели Р. Г., Г.В., Хр. И., Ив.П., П. К. и М З., които са  били приети като пациенти в някое от отделенията на клиника в инкриминирания или близко до инкриминирания период съдът приема необходимостта да ги възприеме като  показания на свидетели представящи  факти за времетраенето на тяхното пролежаване в болницата и какво е било отношението на болничния персонал към тях.

Показанията на св. Р. Г. се кредитират с оглед прочитането им по реда на чл. 281 НПК и възстановения й спомен,че е лежала три пъти в клиниката през м. януари,по  времето на Великден и лятото на 2009г за около от пет до седем дни.Няма спомен дали е била през почивни дни в клиниката.Твърди,че е доволна от обслужването в клиниката,редовно се провеждали визитациите,правили са и изследвания и са я питали какво й е състоянието,а когато се е оплаквала са и променили лечението. Не й се е налагало до търси по спешност *** докато лежи в отделението.Нейни близки също са лежали  в хирургичните клиники на  УМБАЛ ***.-*** и също били доволни.

Показанията на св. Г. В. са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 НПК също с оглед установената липса на спомен.Твърди,че е лежала в клиниката само пет дни,без почивните.*** минавали редовно на визитации сутрин и вечер, обръщали внимание на болните. Не се е налагало на нея или на  лежащите в нейната стая да търсят по спешност ***.Твърди за знанието си,че през нощта *** стояли в тяхната си стая или обикаляли по коридорите и стаите. 

Показанията на св. Хр. И. пред съда бяха проверени чрез прочитането им по реда на чл. 281 НПК,като свидетелят си спомни,че  е бил приет по спешност в клиниката,където бил опериран от херния. Лежал седем дни и *** редовно минавали на визитация.Неговия оператор също минавал и  го преглеждал. След операцията получил информация,че може да бъде настанен във вип-стая и той се възползвал,като на третия или четвърти ден го преместили. Във тази стая сутрин и след обяд минавал *** и го питал дали всичко е нормално. Твърди,че когато е викал *** за съдействие те винаги са му помагали.

Показанията на св. Ив. П. са кредитирани от съда относно заявеното,че била приета по спешност на 08.08.2009г в тежко състояние,като на  13 август  изпаднала в клинична смърт и била отведена в КАРИТ. Там стояла  още  8-10 дни  и отново била върната в клиниката. Оператора ***Й. я наблюдавал непрекъснато.Другите *** също идвали в стаята й по време на визитация и я питали дали се оплаква от нещо. Измервали и кръвното. Тя нямала оплаквания  и не търсила съдействието персонала нощно време.

Показанията на св. П. К. са приобщени към доказателствения материал и чрез прочитане по реда на чл. 281 НПК.Пред съда свидетелят заяви,че  няма точен спомен кога през 2009г е бил приет в клиниката,където лекуващ *** му бил св. У..Приели го в понеделник и в сряда св. У. го оперирал. Визцитация имало всеки ден сутринта от лекуващия ***.През нощта имало визитация от дежурната сестра,която слагала системи и няма спомен да е минавал по това  време дежурен ***, понеже той повечето време е спял.В болницата бил повече от седмица и *** следели непрекъснато състоянието на неговата рана.При установената от съда липса на спомен у свидетеля  и прочитане на неговите показания, той изрази увереността си за  заявено от него на разпита му като свидетел на ДП,че за времето след операцията всяка вечер минавали *** и го питали дали има оплаквания,както и че св. У.  след операцията няколко пъти  идвал да го види и му разяснявал как да се възстанови.

Показанията на св. М. З. се кредитират от съда предвид заявеното,че  през 2009г бил в клиниката,където престоял един месец.Визитациите били редовни  като стаята посещавали  и дежурните ***. На визитациите *** питали пациентите дали са добре.Той не е търсил вечерно време съдействие на ***  и в неговата стая също никой пациент не е търсил вечерно време ***.Всички било доволни от ***. 

Според съда е налице необходимост да бъда дадена обобщена оценка на показанията на тази група свидетели относно  интерпретираните от тях  факти. Всеки един от тези свидетели е посочил липсата на конкретно оплакване от медицинския персонал на клиниката за времето,през което е  пребивавал там. Независимо едни от други всеки от свидетелите посочи,че стериотипа на работа на *** извършващи визитация се е изразявал в това,че  те питали пациентите дали са добре. Този пациент,който  спял не бил обезпокояван от  извършващия визитацията  персонал.Никой от  посочената група свидетели освен св. Р. Г.  не конкретизира да е навеждал оплаквания пред *** и с това  да му е било променяно лечението. Никой свидетел не заявява,че по време на пребиваването си в клиниката да му се е налагало да търси вечерно време по спешност дежурен ***.Повечето отразяват добрите и своевременни грижи полагани от медицинските ***.

Показанията на св. Н. Т. следва да бъдат обсъждани отделно от  посочената горе група свидетели,тъй като освен, че свидетеля е бил пациент в  клиника през инкриминирания период и заявява какво е било отношението на болничния персонал към него, той пресъздава факти имащи конкретно отношение към съвместното си пребиваване с пострадалият А.  в една болнична стая за определен период от време.Пред съда свидетелят заяви какъв е бил повода да бъде приет в клиниката,където престоял две седмици. Медицинските *** минавала редовно,а когато имало нужда го преглеждал неговия лекуващ ***.Визитациите се извършвали сутрин и вечер,като *** го питали дали има нужда от нещо и предвид  лечението се разпореждало да  му се слагат обезболяващи инжекции.Твърди,че не му се е налагало да търси  по някакъв повод медицинския персонала. Свидетелят посочи  спомена си,че при липсата на работеща апаратура на няколко пъти бил преместван в различни болнични стаи. Така бил преместен в стая,където заварил пострадалия Б.А. и неговата съпруга-св. А.. Според свидетеля видимо А. бил със силни болки. Това обстоятелство се изтъквало  по време на визитациите от св. А., като от  медицинския персонал твърдели, че това състояние е било нормално за след операция. Т. сочи за спомена си,че А. имал силни болки,от които не можел да говори. Това състояние на А. наблюдавал за един или два дни,след което А. бил преместен,но през това време състоянието на  последния не се подобрявало,  не бил видимо добре и пъшкал.Свидетелят Т. също бил опериран в този период от време  и не обръщал по-детайлно внимание за подробностите относно състоянието на  А..В условията на чл. 281 НПК  на свидетелят бяха прочетени показанията  и констатирано противоречие с дадени на ДП такива по отношение дали е било налице промяна в състоянието на  А.. С уговорката,че вечер на него му биели обезболяващи и той е спял,свидетелят потвърди заявеното на разпита му пред следователя,че състоянието на А. първоначално му изглеждало тежко,но след това се влошило още повече. Потвърди пред съда, че  той не е търсил съдействие от минаващите  на визитация ***и, както и че не е виждал *** да извършва преглед на А.. - л. 230-232 съд.следствие.

Съдът намира,че тази проверка на показанията на св.Т. определя необходимостта те да бъдат оценени като  обективни,последователни и относими към останалия доказателствен материал по делото.От значение по делото следва да се отбележи,че  констатираното от съда противоречие в тези показания не ги компрометира, а  внася допълнителна яснота по отношение промяната в здравословното състояние на Б.А. в периода от вечерта 07.08.2009г,за което по делото са събрани и кредитирани от съда множество гласни и писмени доказателства. За посочената от св. Т. условност за времето,през което  той е прекарал в една стая с А.- /ден или два/ съдът намира,че е налице  обективна причина. От проведения на свидетеля разпит на ДП на 05.01. 2011г е изминал значителен период от време. На този разпит свидетелят също   е изразил  несигурност за това обстоятелство,като  тогава  е заявил,че не помни на кой ден А.  бил преместен в друга стая. От събраните гласни доказателства по делото съдът е възприел фактическата обстановка за това обстоятелство,че пострадалия А. е пребивавал от късния следобед на 07.08.2009г до  късния предиобед на следващия ден в една стая със св. Т.. На това основание  съдът счита,че  показанията на свидетеля  са от значение за правилното изясняване на фактическата страна по делото. Съотнесена спрямо останалите  гласни и писмени доказателства  се налага извода за тяхната обективност,добронамереност и непредубеденост.

Показанията на групата свидетели Цв. А.,Н.А.,Т.А.,Цв. А.,С.,С.,С.,Г. и К. се кредитират от съда с оглед  проверката  и оценката за тяхната достоверност,непредубеденост и логическа връзка с  кредитираните гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и  способи за доказване. При преценката  за  достоверност следва да се отчете обстоятелството,че тези показания са дадени от лица имащи или пряка роднинска и семейна връзка с  пострадалия Б.А.,били са негови приятели и познати,както и че  Ц.А., Н.А. и Т.А. са  и частни обвинители по делото.

Показанията на свидетелите  Сп. С.,В. С., П. Г.,  Д. К. и  Ст. С.  представляват важен източник  на доказателства предвид обстоятелствата,че те  всички поотделно,а фамилия С. заедно са посетили Б.А. в болницата в периода между  06.08- 08.08.2009г. Свидетелката П. Г. твърди,че  е посетила А. в болничната стая на два пъти. Първия път е била на 06.08.2009г-два дни след като А. е бил опериран,при което посещение твърди,че заварила А. в добро състояние. В присъствието на св. Цв. А. тя провела разговор с Б.А. за евентуални техни бъдещи занимания от битов характер и се шегували. Два дни по-късно на 08.08.2009г св. Г. твърди,че отново  посетила в болницата А. в късния преди обед. Констатирала,че той видимо не е добре, горял - с висока температура и видимо отпаднал. Забелязала по тялото на А. катетър и два дренажа, но не установила наличие на съдържание в торбичките- сякаш  току  що  били сложени. Предвид това състояние св.А. излязла от стаята за да търси ***, а св. Г. останала при болния. За период от  около час и половина свидетелката твърди,че А. ходила да търси съдействие от медицинския персонал два или три пъти,връщала се  и й казала,че не може да намери никой. Освен това А. й съобщила, че по време на визитациите *** само питали как е А. и  не му  обръщали повече внимание. Свидетелят Д. К. твърди,че посетил Б. А. на 07.08.2009г в късния след обед заедно със своето семейство. Там заварили съпругата и единия син на А.. Свидетелят констатирал недоброто състояние на болния. Престоял в стаята около половин час и установил,че А. изпитва силни болки,тъй като се мятал в леглото и отказвал да говори.К. забелязал,че от дренажите поставени на болния не изтичало нищо  и запитал А. защо е така. Тя му казала,че също се чуди за това  и че е ходила да  търси персонала. Свидетелят твърди че в този период от време св. А.  ходила на три пъти да търси съдействие от медицинския персонал,но никой не дошъл. Семейство С.  посетили болния на 08.08.2009г. Той се намирал във вип-стая на клиниката,но според св. С. не бил в добро състояние.Махал нервно с ръце като с това показвал,че не иска да  престояват в стаята при него. Свидетелката А. му съобщила, ,че се опитва да извика ***,за да прегледа съпруга й,но все още не бил идвал *** за преглед. Правила опит да потърси опериращия ***,но разбрала,че той бил на лов през почивните дни.Свидетелката С.  потвърди спомена си пред съда,че  Б.А. починал на 13.08.2009г а тя заедно със своя съпруг ходили на свиждане  в съботния ден на 08.08.2009г. Заварили го в много тежко състояние,което описва като  силно изпотен, правил непрестанни  опити да се отвива,  а после да се завива с чаршафа.Свидетелката  заявява,че имала първоначална информация от св. А., с която разговаряла по телефона,че  операцията била  успешна и първоначално съпруга й бил добре.След това А. й съобщила,че състоянието му се влошава,което принудило семейство С. да  го посетят в болницата.Свидетелката твърди,че А. за краткото време,през което те били при него той не говорил, но правил знаци,че не бил добре и показвал желанието му те да напуснат болничната стая. Показанията на св. С. също съдържат потвърждението на факта,че  тя заедно със св. Цв. А.-внук на починалия го посетили в болничната стая. Твърди,че  това свиждане било в деня на  смъртта на Б.А.. Заявява за липсата на конкретен спомен как е изглеждал болния, заяви спомена си,че той не можел да говори. На следващия ден разбрала,че е починал.Първо бил опериран, а след това разбрала,че е получил „някакъв“ перитонит.

Показанията на св. Цв. А. представляват интерпретация на факти от свидетел,близък роднина на  починалия - негов внук. Те се кредитират от съда като  логични и непротиворечиви на кредитирания от съда доказателствен материал по делото.Свидетелят твърди,че е оставил своя дядо в болницата за извършване на първата операция,която се състояла на 04.08.2009г-ден вторник. Интересувал се как протича лечението и разбрал,че оператор е св. У.,който заявил,че  били важни първите 48 часа след операцията.Разбрал от своите  роднини,че след операцията бил добре. Свидетелят твърди за посещението си в неделния ден на 09.08.2009г, в болницата и установил тежкото състояние на дядо си.Бил с удебелен език,не можел да говори, не му давали да пие вода, а неговата баба -св. Цв. А. била притеснена и твърдяла,че  болния  има перитонит. По тяхно настояване пред медицинската сестра в стаята се явил дежурен ***. Последния не прегледал болния и заявил,че това било нещо нормално след такава тежка операция.

Показанията на свидетелите Цв. А.,Н.А. и Т.А. се оценяват от съда като източник на доказателства и едно от процесуалните средства на обвинението да докаже своята теза. Тримата свидетели са конституирани като частни обвинители в наказателния процес и техните показания според съда,след като са съпоставени с останалите гласни доказателства пресъздават достатъчно ясна   и хронологична фактическа обстановка,която се намира в съответствие със събраните по делото и кредитирани от съда   останали доказателства. Друго съществено  обстоятелство за възможността да бъде дадена такава обща оценка за  показанията на тези трима свидетели  е че  те са последователни и в хода на съдебното следствие не сочат промяна, нови факти или да внасят допълнителни уточнения, в сравнение с заявеното на ДП, а с това и  стремеж  за  допълнителна подкрепа на обвинението.  Показанията на свидетелите Н. и Т. А. представят,че те като синове на починалия Б.А. ангажирали своето внимание по отношение необходимостта техния баща да постъпи в болница и му  се извърши операция на стомаха.С оглед заявеното им от св. У. като оператор разбрали,че е извършена тежка операция и становището му, че е минала добре. Двамата свидетели независимо един от друг посетили баща си в четвъртък на 06.08.2009г,когато той вече бил приведен от КАРИТ в хирургичната клиника и установили,че  е добре,весел и приказлив. Според св. Н.А. на следващия ден в петък след обед отново посетил баща си в болницата към 18.00 часа и установил,че състоянието му започнало да се влошава. Било му лошо и дори изгонил от болничната стая дошлите при него на свиждане. Предвид  това негово състояние вечерта при него останала св. А.. На следващия ден  събота св. Н.А.  отново  посетил болницата  и  присъствал на преместването на баща му във вип-стая. Болния не бил добре,бил потен, дишал тежко,не можел да говори и  посочил на свидетеля,че  го боли корема. При това преместване видял,че  поставените  два дренажа от ляво и дясно протекли и торбичките се били напълнили,което не констатирал предния ден. Според свидетеля по-късно на този ден в болничната стая пристигнал ***,който извършил преглед на Б.А.. ***ят заявил,че не е констатирал ***ично заболяване. Свидетелят посетил баща си и в неделния ден и  установил продължаващо влошаване състоянието на болния,който вече бил с видимо надебелял език.  Той и майка му правили опити чрез намиращия се в стаята звънец  да известят персонала за това състояние на болния,но това било безуспешно. По-късно той я посъветвал да  потърси  ***,което тя сторила.Върнала се и му казала,че от персонала никой не й е обърнал внимание. Вечерта при болния останал свидетеля,сменяйки св. А., която следвало да си почине.Свидетелят твърди,че през нощта на неделя срещу понеделник в стаята минала сестра,която  сложила инжекция за температурата,която била 39 градуса  и в тази връзка извикала дежурния ***. В болничната стая  се явил дежурния ***,който свидетеля не  помни / съгласно графика на дежурствата в клиниката това бил  св. Б. /. Той дошъл в стаята,но според свидетеля А. не извършил преглед на болния,а заявил, че на сутринта ще го прегледат на ехограф и ще преценят какво да правят.

Показанията на св. Т.А. не се отличават от тези на св. Н.А. по отношение  констатираното от него влошаване състоянието на неговия баща след  операцията извършена от св. У.. Свидетелят представи спомена си с уговорката,че няма да е точен, в това дали е било точно петъчен ден,когато посетил своя баща в болничната стая и там заварил друг лежащо болен- / предвид  обсъдените по-горе показания на свидетелите това е св. Т./. Заяви пред съда, че другия болен бил прегледан от  *** и  тогава св. А. помолила този *** да обърне внимание и на съпруга й. ***ят отказал с аргумента,че състоянието на болния е нормално,предвид тежката операция,а съобразно показанията на св. Т., това бил неговия лекуващ *** и според съда той нямал обективен ангажимент към  болния А.. Изрично заявената от свидетеля Т.А. пред съда несигурност дали  това се е случило в петъчния или в съботния ден и дали той отново е посетил баща си в неделния ден определи  основанието  на чл. 281 от НПК да бъдат прочетени показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство. При това  съдът констатира,че  при проведения  по хода на съдебното следствие  разпит свидетеля добросъвестно заяви,че  не се сеща за обстоятелствата свързани с това дали е посетил своя баща в петък или в събота,когато е констатирал неговото състояние.След прочитане показанията му дадени на досъдебното производство  свидетеля потвърди своя спомен за първото си посещение след операцията на своя баща.Потвърди обстоятелството, че  на този ден в болницата останали брат му и  майка му. В неделния ден е говорил по телефона,за да разбере,че състоянието на баща му се влошава. Поисканото от защитата и констатирано несъответствие в показанията на свидетеля дадени пред съда с тези от досъдебното производство, по отношение обстоятелството,което тогава е заявил,че  двама ***и са посетили  и извършили преглед на св. Т., в присъствието на св. Т.А. обективно бе установено. Пред съда свидетелят заяви спомена си,че е бил един ***, но  допусна да  е забравил с оглед  изминалия период от време. Така констатираните несъответствия и  липса на спомен у този свидетел не се възприемат от съда  като опит и по този начин частното обвинение да подържа обвинителната теза по делото, чрез пресъздаването на несъществуващи фактически обстоятелства. Показанията на св. Т.А. дори с отразените несъответствия се ползват от съда с необходимия кредит на доверие. В цялостната пресъздадена в тях логика те не се намират в противоречие с показанията на  групата свидетели посочили  какво е било  състоянието на Б.А. в периода след първата операция на 04.08.2009г. Достоверността на тези показания по отношение несигурността дали един или двама ***и са преглеждали св.Т. не ги компрометира,тъй като този факт не се отнася към  преките и съществени доказателствени факти по делото. Освен това показанията на св. Т. пряко подкрепя логичността  на показанията на свидетеля Т.А. за случилите обстоятелства с него,че е бил посетен от неговия лекуващ *** в петъчния ден и в тази връзка,когато  св. А. е потърсила съдействието на този ***,последният и отказал.

Показанията на св. Ц.А. се разглежда и оценяват от съда с необходимото внимание предвид  качеството й на частен обвинител,която страна  в наказателния процес е заинтересована  от изхода на делото.Освен това те представляват показания дадени от свидетел, който  в най-продължителната част от  инкриминирания период от време  е имал наблюдение върху  състоянието на болния и е посочила  в какво се е изразило отношението на болничния персонал в този период.Показанията на свидетелката се ползват с достатъчен  кредит на доверие от съда,тъй като  се намират в обща логическа връзка с показанията на  групата свидетели представили в своите показания фактите за състоянието на  болния А. при престоя му в болницата от ден четвъртък  на 06.08.2009г  до следобедните часове на неделния ден на 10.08.2009г.  На това основание  представените от нея факти за  развиващото се влошаване състоянието на нейния съпруг при установения инкриминиран период се намират в съответствие и със заключенията на вещите лица  по обсъдените и кредитирани СМЕ-зи и не се опровергават  и от останалите  кредитирани от съда  доказателствени източници. Според съда цялостната проверка  на показанията на свидетелката дава основание те да бъдат оценени като добросъвестни и наведената от защитата презумпция  за недобросъвестна заинтересованост от изхода на делото в случая не е констатирана от съда.  Фактическото изложение на нейните показания при условията на устност и непосредственост се възприемат от съда като съществени  и внасящи допълнителна яснота относно обективната страна на осъщественото деяние. В контекста на  събрания доказателствен материал  основното съдържание в показанията на свидетелката се явява едно от преките свидетелства поддържащи  обвинението.

Според  съда  наличното основание  да се оценят като логични и обосновани показанията на свидетелката  е предвид посочените от нея обстоятелствата,че след   двудневен престой в КАРИТ на  06.08.2009г Б.А. бил приведен за възстановяване във ***- отделение ***. Първоначално на главната визитация на този ден било отчетено  неговото задоволително общо състояние. - в съзнание, адекватен, мек и неболезнен корем с физиологична перисталтика /която диагноза за перисталтиката се отрича в заключенията на вещите лица по СМЕ.-зи,които съдът е кредитирал/. При този престой в клиниката след 06.08.2009г св. А. придружавала съпруга си  с изключение на една нощ,когато била сменена от  своя син св. Н. А..Свидетелката заяви, че  нейните синове и след извършената операция не знаели  за установеното от оператора св. У. онкологично заболяване,което следвало той да им съобщи. В периода до 09.08.2009г при болния  освен синовете тя  посочва явяването на  по-голямата част от дошлите тогава на  свиждане група свидетели Ц.А.,  С., К., Г., С. и В. С.. Категорично посочи данните относно  това, че през трите  инкриминирани дни,считано от петък след обяд на 07.08.2009г до понеделник сутринта на 10.08.2009г ***ското наблюдение над А. се осъществило единствено от дежурните ***и в клиниката. За това наблюдение свидетелката категорично твърди,че никой от дежурните ***и в този период не е извършвал преглед по начин,че  да се преглежда  стомаха на болния,чрез пулпация или  слушане със слушалки. При констатираното от нея влошаване на състоянието на съпруга през инкриминирания период  и многократно търсеното съдействие от медицинския персонал получавала успокоителните отговори, в смисъл,че е  нормално да има болки, при тежка операция. Свидетелката не изказва упрек към действията  на медицинските ***,за което заявя,че  те  посещавали редовно болничната стая,сменяли системите и  слагали инжекции,като на заявленията й че болния има силни болки отговаряли,че  изпълняват назначената от ***я терапия. Относно взетото от медицинския персонал отношение на нейните оплаквания,че се влошава състоянието на болния е категорична,че е било проявено неглижиране на нейните молби за преглед,дори и когато ходила да търси дежуреия *** получавала отговори,че *** ще посети болничната стая,което  ако се случвало изминавали часове.

По хода на съдебното следствие  бяха констатирани противоречия между показанията дадени от свидетелката пред съда, с тези дадени на досъдебното производство относно обстоятелствата на коя дата в инкриминирания период – на 08.08. или на 09.08.2009г-  събота или неделя  Б.А. е бил прегледан от ***, и в коя част на деня  бил извършен този преглед. Тези противоречия съдът  намира,че нямат необходимата сила и значение, каквато преследва процесуалния закон,за да се приеме обобщаващия  извод,че показанията на свидетелката са компрометирани. Искането на защитата  за това обстоятелство кореспондира с възможността да се установи евентуално  кой от подсъдимите М. или Т. е  назначил консултация с *** ***, за което е бил извършен преглед на  Б.А.,както добросъвестно твърди свидетелката. От друга страна достоверността на това обстоятелство е подържано единствено от обвинението, никой от подсъдимите не твърди за този факт и  съдът намери за необходимо да  провери  и оцени този факт с  възможните процесуални средства.  В съдебно заседание св. А. заяви,че това е станало  в събота след обяд,когато,след проведен от нея разговор за състоянието на съпруга й с дежурния ***  в болничната след това  дошъл *** ***. Той извършил преглед на А. и заявил,че не е налице ***ично заболяване. Пред съда свидетелката изказа съмнението си да има ясен спомен дали това е станало през съботния ден вечерта или неделния ден сутринта. С прочитането на показанията на свидетелката дадени на досъдебното производство на 24.02.2010г,се установи заявеното от нея,че това се е случило в неделния ден.- л. 108 Том 1 от ДП. При основанията на чл. 281 ал.1 т.2 НПК и прочитане показанията на свидетелката  дадени на ДП пред съдия  на 02.08.2016г се установи,че тогава тя добросъвестно е  заявила липсата си на ясен  спомен за този факт,  точно на кой ден,след като  съобщила на ***я за състоянието на съпруга си, той е изпратил  *** ***.Съдът намира,че установената колебливост за това  обстоятелство в показанията на св. А.  дали в съботния или  през неделния ден  и точно в коя част на деня е бил извършен прегледа от ***а няма съществено значение за обективната страна на деянието  и относно възприетата от съда фактическа обстановка. Това обстоятелство не опровергава дадената от  св. А. и подкрепена от  значима група свидетели оценка  в инкриминирания период от 07.08. до 10.08.2009г сутринта за състоянието на  Б.А. в този период и какви са били конкретните действия и отношението   на медицинския персонал в тази връзка.Съществената оценка,която следва да се  направи за този факт,  според съда е не  кой от двамата подсъдими  М. или Т.  е потърсил съдействието на *** консултант,а дали преценката за тази необходимост е била правилна и адекватна за подобряване състоянието на болния. Категорична  оценка за  извършения преглед от *** на Б.А.  дават експертите по назначените СМЕ-зи, чийто заключения са кредитирани от съда. В тях  недвусмислено е посочена липсата на адекватен и своевременен анализ на състоянието на болния от тримата подсъдими и  мерките от медицинска гледна точка,които е следвало да предприемат при възникналата симтоматика. В нито едно заключение на вещите лица по назначените СМЕ-зи на  досъдебното и в съдебното производство не е била и  не бе посочена посочена необходимостта от назначаването на *** преглед на болния. Освен това  част от оценката на вещите лица,чийто заключения са кредитирани от съда включва извода за  липсата на обективно отразяване в дикурзусите от ИЗ каква е била констатацията на всеки ***за състоянието на болния, наред с липсата на каквото и да е  отразяване. Последния факт пряко се отнася и до  обсъжданото обстоятелство  за *** преглед, за който съобщава добросъвестно св. А.. Предвид така изложените  факти съдът намира,че показанията на св.  А. следва да бъдат оценени като на основен свидетел по делото. Тези показания се явяват особено важни,тъй както кореспондират пряко и косвено в основното си съдържание с показанията на всички групи свидетели,които съдът е обсъдил и кредитирал. Дори така констатираните две противоречия в показанията на свидетелката  не се явяват съществени по отношение предмета на делото. На това основание  съдът,възоснова на обсъдения доказателствен материал  и изграденото си вътрешно убеждение намира,че  показанията на св. А. са обективни,логични и съответни  на останалите събрани по делото доказателства. На следващо место  съществено е да се  оцени, и че в отличие от  една част от показанията на  някои свидетели,показанията на св. А. не се приемат от съда като изградени върху  целта  за изхода на делото  или друга зависимост.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите, които с оглед извършената им от съда селекция по групи,  относно възприетите и пресъздадени от тях факти са оценени като достоверни на основата на обективната им съпоставка  между тях и останалата  и кредитирана от съда доказателствена съвкупност. Възприетата фактическа обстановка  е установена и възоснова на свидетелските показания,които съдът частично е кредитирал  и обосновал защо  приема определена част от тях за  достоверни,при налично установената им логичност и безпротиворечивост с останалите доказателства и на какво основание  е изключена и не приета с необходимия кредит на доверие от съда останалата част на тези гласни доказателства.

Наред със свидетелските показания фактическата обстановка се намира в съответствие с  обясненията на  подсъдимите  М.,М. и Т., в които се съдържат фактическите обстоятелства за това те на каква длъжност са били назначени и какъв вид дейност са осъществявали в инкриминирания период от време в хирургичната клиника. Съдът кредитира  и тази част от тези обяснения, които съдържат факти или не опровергават такива относно  създадената организация за работа на дежурните ***и в хирургичната клиника на  УМБАЛ „ Св.Г.“*** в този. По отношение частта от обясненията на подсъдимите,в които са заявили липсата на конкретни спомени относно  болния А. и неговото състояние,съдът намира за невъзможно да  обори твърдението с установени доказателства по делото.Фактическата обстановка е установена и от  приложените по делото протоколите и документите приложени по делото: Медицинска документация – л. 11 Епикриза, документация изпратена от  УМБАЛ „ Св.Г.“***-55,аутопсионен протокол-л. 57-60, СМЕ-за по писмени данни- л.89-96,смъртен акт-л. 126,удостоверение за наследници-л. 127, графици за дежурствата-л. 132.- 135 от Том 1 на ДП., Протокол вземане на сравнителни образци-л.16, Комисийна СМЕ-за л. 52-63, Почеркова експертиза-л. 64-73,Списък на пациенти приети за стационарно лечение от 07.08. 2009г зо 10.08.2009г в С.***при УМБАЛ „ Св.Г.“ ЕАД-л. 81, Длъжностни характеристики на длъжността ***-л.85-86, л. 92-94,Длъжностна характеристика на длъжността хирург-л. 87-88 л. 89-91 от Том 2 на ДП. Повторна комисийна СМЕ-за л. 4-18,  Правилник за устройството,дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „ Св.Г.“*** л. 28-62, Модули за  оценяване на отделни дейности в  УМБАЛ „ Св.Г. л. 63-82,Правилник за вътрешния ред в клиника по С.***–л. 83,Ежедневен график за работата на *** в ***-л. 84,Правила при прием на пациенти в клиника по С.***за-л.85,Алгоритъм за прием на пациенти в   ***-л. 86, Длъжностна халактеристика-л. 90-921л.93-95,л.96-98, св. съдимост-л. 103,л.107,л.109, Допълнителна СМЕ-за по писмени данни-л. 143-155 от Том 3 на ДП, повторна петорна арбитражна СМЕ-за-л.55-76, Трудови договори- -л.96,102,107,Дипломи за завършено висше образование- л. 97-99, 101,105-106, Удостоверение-л. 100,Договор за обучение и придобиване на специалност-л.103-104, Заповед за прекратяване на специализация-л. 109, Доклади и уведомително писмо-л.112-114,Медицинска документация.- л- 119-171 от Том 4 на ДП, Договори за обучение и придобиване на специалност-л.2-6,л.19-22,л.99-102,л. 261-264, Удостоверения-л. 6, л.23,л. 29,л. 73,л.145,Специализантска книжка-л.18,л.150, Атестати-л. 30 , Медицински протокол от извършена проверка-л. 156-158, Условия за сключване на договори с изпълнителите на медицинска и дентална помощ определени от  НЗОК-л. 166-229, Съвместен доклад  на РЗОК-л. 241-242, Характеристики-л. 275-277 и  Препоръки- л. 297-311 от Том 5 на ДП, а така също и от:  Писмо на  РЗОК-Пловдив  и изпратени  писмени документи- Том 1 л.318 -325 съд.следствие, Писмо от УМБАЛ „ С.Г.“*** и изпратени документи.л. 337-350 и писмо от РЗОК Пловдив- л.377 от съдебното следствие.

Съдът кредитира  събраните от досъдебното производство и тези по хода на съдебното следствие писмени доказателства,които са прочетени,не са  оспорени от страните и на това основание са приобщени  към останалите доказателства.Всички те са  били поискани от разследващите органи на ДП или по допусната от съда възможност да се изискат такива.Писмените доказателства съдържащи факти отразени в медицинската документация пространно са били изучавани и оценявани от вещите лица,представили своите заключения по назначените СМе-зи  и Почеркова експертиза на ДП, като в хода на  съдебното следствие вещите лица също са коментирали съдържанието на медицинските документи,в които са отразявани  констатации от значение за делото или  документи,в които липсва или не е била посочена коректно необходимата от медицинска гледна точка констатация,свързана със здравословното състояние на  А.. На това основание съдът намира,че няма основание  да изключи от доказателствената съвкупност документите касаещи осъществените оперативни интервенции и съставените за това медицински протоколи,наред с документите отразяващи извършените медицински изследвания и резултатите от тях, които касаят починалото лице. На същото основание са кредитирани и  документите касаещи трудово-правните взаимоотношения на тримата подсъдими  и  медицинската администрация при УМБАЛ.

Част от оспорените  в обясненията на  подс. М. факти, относно  допуснатата от него възможност той да не е бил ***на 08.08.2009г, наред с наведените му доводи за статута,който  заема специализанта по време на  проведения стаж в хирургичната клиника,са факти отразени  в част от  приетите и кредитирани от съда като писмени доказателства  документи. Тези обстоятелства,наред с обясненията дадени от  всички подсъдими по хода на съдебното следствие съдът намира,че   следва да бъдат обсъдени подробно в мотивите към присъдата, в отделна част относно фактическата и правна оценка,която следва да представи съда за тях.Основанията за това  обясненията дадени от подсъдимите и наведените в тази връзка съображения на защитата да бъдат оценявани отделно от тези на  останалите гласни доказателства са свързани с обстоятелството,че тримата подсъдими заявяват липсата на спомен за фактите  касаещи инкриминирания  период,които са описани в обвинителния акт. Обясненията съдържат доводи относно оценката на  подсъдимите за  представените заключения на вещите лица по  назначените СМЕ-зи  взаимно са обвързани на това основание  с представените защитни тези.

От заключението на вещото лице Ч. по назначената на досъдебното производство  Съдебно-почеркова експертиза и прието в с.з. на 12.09.2017г се установява следното:Предмет на изследване по експертизата  е   писмен документ – История на заболяването,съдържащ отразен в него ръкописен текст  и иззет сравнителен материал,саморъчно изписан от  подс. Т.,св. А.Б.,св. Ю.  И. и св. В.У..Според вещото лице  ръкописния текст изписан на стр. 4 от  изследвания документ История на заболяването,/ отбелязана в горен десен ъгъл с цифра 54/,срещу датата „7.08“ е изпълнен саморъчно от св. Ю.И.. Ръкописния текст изписан на стр.6 от  изследвания документ История на заболяването, /отбелязана в горен десен ъгъл с цифра 47/, срещу датата „09.08.2009г. 9:30“ е изпълнен саморъчно от подс. Т.  Ръкописния текст изписан на стр.6 от  изследвания документ История на заболяването, /отбелязана в горен десен ъгъл с цифра 47/ ,срещу датата „09.08.24ч“ е изпълнен саморъчно от св. А.Б. . Ръкописния текст изписан на стр.6 от  изследвания документ История на заболяването, /отбелязана в горен десен ъгъл с цифра 47/, срещу датата „10.08.“не е изпълнен  от св. В.У.. Съдът кредитира заключението по  съдебно-почерковата експертиза, понеже е изготвено с необходимия опит в съответната област на човешкото познание.  

Възоснова на установената фактическа обстановка съдът представя своите правни изводи и намира,че подсъдимите са осъществили от обективна и от субективна страна  съставомерните признаци на престъпление,както следва:

Подсъдимият Г.Ф.М. е осъществил престъплението  по чл. 123 ал.1 предл.2-ро вр.с чл.2 ал.2 от НК за това,че на 08.08.2009 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - *** професия и при независимо съпричиняване с подсъдимия  Г.Е.М., подсъдимия  П.Г.Т. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А. ЕГН **********, настъпила на 13.08.2009г, като е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999г на министъра на здравеопазването.

Подсъдимият  Г.Е.М.  е осъществил престъплението по чл.123 ал.1 предл.2-ро вр.с чл.2 ал.2 от НК за това,че на 08.08.2009 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ***ска професия и при независимо съпричиняване с  подсъдимия Г.Ф.М., подсъдимия  П.Г.Т. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А. ЕГН **********, настъпила на 13.08.2009г , като е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999г на министъра на здравеопазването.

Подсъдимият П.Г.Т. е осъществил престъплението по чл.123 ал.1 предл.2-ро вр.с чл.2 ал.2 от НК за това,че на 09.08.2009 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ***по клиника във *** ***.“***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - *** професия и при независимо съпричиняване с  подсъдимия Г.Ф.М., подсъдимия Г.Е.М. и А.И.Б. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ е причинил смъртта на Б.Н.А. ЕГН **********, настъпила на 13.08.2009г , като е нарушил чл.4 т.1 и чл.5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 16.11.1999г на министъра на здравеопазването.

От обективна страна  приетите от съда за установени факти несъмнено   потвърждават,че  тримата подсъдими  в установения инкриминиран период са  били завършили своето висше образование. Подсъдимият М. придобил висшето си образование  и се дипломирал по специалността медицина към  МУ гр. Пловдив, с квалификационна степен Магистър през 2008 г., с професионална квалификация „***. С договор за обучение за придобиване на специалност- Платено обучение №-2752 от 01.07.2009 г. започнал специализация по ***в УМБАЛ “Св. Г.“*** към  ***. Съгласно договора бил назначен като *** ***към клиниката. Специализацията му приключила с  проведен изпит за придобиване на специалност ***на 04,05.12.2014г и понастоящем работи като ***-***в същата клиника на УМБАЛ.

Подсъдимият Г.Е.М. придобил висшето си образование по медицина през 2008 г., с професионална квалификация „***“. С договор №- *** от 01.07.2009 г. започнал специализация по висцерална ***в УМБАЛ “Св. Г.“*** във, ***. Съгласно договора бил назначен като *** ***в клиниката. Специализацията му приключила за периода от 01.07.2009 до 01.07.2014г,  а от 01.10.2013г  е заемал длъжността *** в клиника по ***,. Понастоящем работи като ***в ***клиника на същата болница.

Подсъдимият П.Г.Т. придобил висше  образование по медицина през 2007 г. от  МУ Варна, с професионална квалификация „***“. С договор №- *** от 01.10.2008 г. започнал специализация по ******в УМБАЛ “Св. Г.“*** във ***,като бил назначен като *** ***. Специализацията му продължила до 11.01.2010г,когато била прекъсната от него с подадено заявление и същата била прекратена на 21.07.2014г.Понастоящем работи като ******в ***.

Трайно установената съдебна практика е определила,че  медицинската професия е правно-регламентирана дейност,тъй като  в законодателството на Р. България  ясно са определени  правилата за нейното осъществяване. Те определят необходимостта тази професия да се упражнява от  лица завършили висше образование, с диплома  по специалността – Медицина и нейните подразделения – дентална медицина,фармация и здравни грижи-чл. 183 ал.1 в ЗЗ  и чл. 3 т.1  от Закона  за съсловните организации на ***…. Съществуващата нормативна уредба съдържа  съответните права и задължения относно осъществяването на медицинската дейност. Доктрината е приела,че огромното разнообразие  и многопосочност в изявата на *** труд са довели до необходимостта освен от нормативно закрепени правила,*** труд  да се ръководи  и от трайно установени от научна гледна точка  и медицинска практика правила,които са относими към  конкретен вид заболяване и свързаното за това лечение.Тези правила  са възприети като  Добра медицинска практика,в която са залегнали общоутвърдени медицински стандарти. От своя страна  тези медицински стандарти са обосновали различните  медицински  заведения в страната да създадат съответни свои вътрешни правила, алгоритми и модули  за установяване и лечение на множеството заболявания, каквито  в УМБАЛ гр. Пловдив и специално в хирургичните  клиники на  болницата са били налице към разглеждания инкриминиран период. Тяхното предназначение  има ролята на задължително учебно и практическо помагало на *** хирурзи,които   са осъществяват съответните  медицински дейности. Самата функция  и предназначение на  университетската болница „ С.Г.“ освен  като  заведение за активно лечение, осъществява  дейност по  учебна и научна дейност,както и  такава свързана с клиничното обучение на студенти,докторанти  и следдипломно обучение  на *** - специализанти. На това основание  лицата упражняващи  медицинската професия  *** в  УМБАЛ и в частност хирургичните клиники към болницата  имат  съответната  възможност и задължение да знаят и спазват  нормативната уредба предписана в законовите и подзаконовите нормативни актова на Държавата и да  се запознават и спазват указанията предписани в издадените правила,алгоритми и модули за съответната медицинска дейност.С  предписанията  на Добрата медицинска практика и понастоящем  се осигурява оптимално-ефективното приложение на научните постижения  в медицината  и с това се осигурява ефективното упражняване на  *** професия и  професионално дължимото поведение на лицата,които  я упражняват. Именно и на това основание  правната доктрина  определя *** професия като вид творчески труд,който не може да бъде обхванат изцяло с нормативни правила.

*** професия е източник на повишена опасност,предвид  ролята и функцията,която заема *** при диагностициране на заболяването,необходимата терапия,която следва да се проведе,необходимостта от предприемане на живото-застрашаващи организма действия и всички произтичащи от това рискове при опазването и спасяването на човешкия живот.При  определени условия или заболявания тази повишена опасност предполага,че и при  най-малкото проявено невнимание на медицинските лица това може да стане причина за отнемане живота или увреждане здравето на хората. *** професия е основно  средство за активно и целенасочено въздействие при лечението  на човешкия организъм, което представлява единство от знания и специфични умения. Именно поради тези особености *** професия се определя като източник на повишена опасност,от което  произлизат  и трудностите  за нейното упражняване и правното й регламентиране.

Съдебната практика и правна теория  определят чл. 123 ал.1 от НК като резултатно престъпление, като формата на вината му е непредпазлива по смисъла на чл. 11 от НК. Вината като субективно отношение на дееца към съставомерния вредоносен резултат за това деяние не е целен или съзнателно допускан,а е пренебрегван поради незнание или немарливо отношение към задължения предписани в законови,подзаконови нормативни актове, от съответната практика или  специфични правила  и технически параметри.Субекти на това престъпление може да бъдат не само преките изпълнители на такава дейност,но и лица имащи задължения по организацията,контрола и ръководството на  конкретната дейност. Съдебната практика е определила,че субекти на това престъпление може да бъдат и  лица,чиято дейност и след осъществяването й, тя се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, тоест когато  не е налице неправомерна дейност на друго лице,която да опосредства  и да прекъсва тази пряка причинно-следствена връзка.  Наред с това субект на това престъпление се явяват лицата,които непредпазливо нарушават или не изпълняват правилата при осъществяване на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,като определящо към субективната страна на престъплението е непредпазливото му отношение към настъпилия вредоносен резултат - ППл.ВС №-2/1979г .

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 ал.1 от НК представлява неправомерно упражняване на занятие или друга правнорегламентирана дейност,източник на повишена опасност, което законодателят е  определил като дейност извън или в нарушение на правилата,които я регламентират. Съобразно конкретно повдигнатите обвинения, в случая то е относимо  към  т.нар. ***ска грешка,поради немарливо  изпълнение на правнорегламентирана  дейност,от която е причинена смъртта на  пациента. В основата на изпълнителното деяние  държавното обвинение  е възприело допусната *** грешка,осъществена от  тримата подсъдими  М., М. и Т.,които като дежурни ***и  при  *** „ С.Г.“*** са я допуснали и тя се е изразила в нарушение на нормативно предписаните правила  на подзаконов нормативен акт Наредба №- 25/04.11.1999г за оказване на спешна медицинска помощ,в сила от 16.11.1999г- ДВ бр.98/1999г.Приложимостта на нормите на чл. 4 и чл. 5 от наредбата,които са вменени като  нарушение на подсъдимите произтича на първо место от основанието за приложението на този подзаконов нормативен акт, а именно да се положи необходимата грижа,която следва да се указва към пациентите нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Установеното състояние на  починалия А. считано от късните следобедни часове на 07.08.2009г  и  вече проявило се в началото на инкриминирания период  сутринта на 08.08.2009г е посочено от  експертните заключения, като  пациент нуждаещ се от спешно указване на медицинска помощ- „спешен пациент“ Обективно  установеното по делото обстоятелство е че в неговата  ИЗ  и след превеждането му от КАРИТ във ***изначално не е било отразено задължителното предписание да бъде поставен под активно наблюдение. Това не обуславя  според съда, че не е било реализирано самостоятелно от всеки един от подсъдимите престъплението по чл.123 ал.1 от НК.

Обвинението отразява  формата на изпълнителното деяние немарливо  изпълнение на правнорегламентирана деяност и  от   тримата подсъдими.При  тази форма на изпълнителното деяние  деецът притежава  необходимите знания и  необходима квалификация, за да диагностицира конкретния спешен случай, с това да предприеме правилния начин за лечение и при  знанието  за евентуалните рискове от  конкретно заболяване. При немарливото изпълнение ***ят не постъпва така,както трябва и знае,че трябва да  постъпи по съответния начин. Той не изпълнява задълженията си според правилата предписани в нормативната  уредба и установени стандарти в медицинска практика,като специфични за спазване изискванията към *** професия, а с това  и не е упражнил професионално дължимото си поведение поради неточно, неправилно, лошо или непълно изпълнение на своите задължения.

Според съда очертаните обективни признаци на състава на престъплението по чл. 123 ал.1 пр.2 от НК по повдигнатото обвинение и събраните доказателства  по делото  са налице,тъй като :

Подсъдимият М.  е бил в качеството си на ***на работа  от 07.30 часа до 19.30 часа на 08.08.2009г във *** „ С.Г.“. На този ден клиниката била спешна-дежурна  и имало спешен хирургичен екип от трима ***,между тях  и св.У.,която била старши  на екипа с още двама ***.Съобразно това този екип от *** отговарял за новопостъпилите  пациенти по време на дежурството в клиниката, нуждаещи се от спешна оперативна интервенция. Освен това съобразно  вътрешните правила на клиниката, наред  с новоприетите  пациенти следвало да поемат отговорност и към лежащите в клиниката, при евентуална сигнализация от дежурния *** за консултация или спешна намеса,какъвто в този момент и с оглед състоянието си  се явявал случаят с Б.А.. Обективно  за това негово състояние следвало да бъде уведомен старшия на екипа,но вместо това подс. М. за периода  от 07.30 до 19.30 часа на този ден   не сторил това. По време на това дежурство носено от подс. М.  състоянието на Б.А. продължило да се влошава.Той бил  със силни болки в корема и повишаване на телесната температура вследствие на развиващия се перитонит. През този период от време подс. М. не проявил необходимото внимание и отношение към състоянието на пострадалия А.. От подсъдимия М. не било предприето нищо за оказване на спешна медицинска помощ на болния, с оглед  установяване неговото действително състояние. Назначените от него изследвания на  хемоглобина  не  отразявали от гледна точка на медицинска практика  поставянето на А.  под  активно наблюдение. Заключенията на експертите са категорични,че подсъдимият не  отразил никакви данни в декурсуза от ИЗ. Имал е времеви  и техническия ресурс да назначи физикални, образни и лабораторни изследвания, а с това и необходимостта да повика консултанти - ***ите от спешния хирургически екип към клиниката или оператора на пациента. Подсъдимият М. приключил смяната си в 19 ч. 30 м. на 08.08.2009 г., без да извърши  дори  личен преглед  на пациента  и нищо от това, което е  било надлежно необходимо. По този начин  забавил необходимата спешна оперативна намеса за спасяване на живота на Б.А., която се е явявала единствената алтернатива. Не се съобразил с установените от медицинската наука  и практика правила за лечение и неправилно  е изключил  възможността за възникващо заболяване от перитонит,а с това свое бездействие проявил немарливо отношение към здравословното състояние на  пациента.  В  медицинската документация по случая не отразил никакви записвания за състоянието на болния,което да е установил през своето дежурство и най малко за резултатите от назначените от него кръвни проби,за които съобщава св. А.,че се били взети  на този ден  и се отнасяли за установяване  стойностите на хемоглобина. Подсъдимият не отчел и че в случая е налице състояние на пациент в напреднала възраст,претърпял тежка оперативна интервенция,поради раково заболяване и което  предполага поставянето на пациента под активно наблюдение. Съгласно вътрешните правила на хирургичната клиника  предаващия дежурството *** е следвало да съобщи за  лежащо болните,които са претърпели тежки операции или имат определена тежка диагноза. Подсъдимият М. явно не отчел с необходимото внимание  диагностицираното заболяване на  болния, не преценил правилно  неговото моментно състояние и не уведомил застъпващия на следващо  дежурство *** –подс. М. за това състояние на пациента.

Подсъдимият ***М. е бил в качеството си на ***на работа  във *** „ С.Г.“ на  08.08.2009г. от 19 ч. 30 м- ден събота до 07 ч. 30 м. -ден неделя. Той бил  нощна смяна в клиниката и по време на неговото дежурство развитието на перитонита при Б.А. се изразявал със силни болки в корема, повишена температура, загуба на възможност на болния да контактува, тежко дишане, удебелен език и промени в изражението на лицето. По време на това дежурство ***продължила  да осъществява дежурството на  спешна клиника и налице бил втора смяна хирургически екип към клиниката.Старши на екипа бил св. ***Ч. и подобно на първия дежурен екип,те имали задължителната готовност да се намесят при необходимост от спешна интервенция или консултация, както на  приетите по време на дежурството пациенти,така и по отношение на лежащите болни в клиниката.Тази  необходимост по време на дежурството на подс. ***М. също не била използвана от него  до края на неговата смяна в 07 ч. 30 м. на 09.08.2009г. Противно  на посочените факти  изложени в ИЗ на болния  и  данни от гласните доказателства за състоянието на пациента, подсъдимият  М. не извършил преглед на А.,  не отразил неговото  обективно състояние по време на своето дежурство  и не изготвил декурзус в ИЗ на болния. С това подс. ***М.  проявил немарливо отношение към пострадалия,тъй като не предприел нищо за оказване на спешна медицинска помощ на болния.При това състояние на последния следвало да се започне с активно наблюдение върху него,което предполагало необходимостта  да се извършват лични прегледи на пациента, да се назначат  физикални, образни и лабораторни изследвания,наред с необходимостта при видимото недобро състояние на пациента да се  повика консултант – в случая по-опитните ***и от спешния хирургически екип към клиниката, които били на дежурство или дори  да се  уведоми  и оператора св. У.. Вместо това  подс. М. приключил смяната си в 07 ч. 30 м. на 09.08.2009г г., без да извърши спешно-необходимите  и посочени по-горе действия и също  забавил спешната оперативна намеса за спасяване на живота на Б.А.. Подсъдимият  М. не отчел, че в случая е налице състояние на тежко болен пациент, в напреднала възраст,претърпял тежка оперативна интервенция,поради раково заболяване и което  предполагало поставянето му под активно наблюдение. Съгласно вътрешните правила на хирургичната клиника  той  като предаващ дежурството ***, следвало да съобщи за  лежащо болните,които са с по-тежка  диагноза,каквато  е била  в случая. Подсъдимият М. обективно не отчел това с необходимото внимание и не уведомил застъпващия на следващо  дежурство *** –подс.Т.  за състоянието на пациента.

Подсъдимият Т.  застъпил  като ***на 09.08.2009 г. /неделя/ от 07 ч. 30 м. до 19 ч. 30 м. дневна смяна. В това време състоянието на Б.А. продължавало да се влошава, вече не можел да говори, бил постоянно в унесено състояние и много се потял. На този ден клиниката нямала присъствено дежурство на спешен хирургичен екип. На повикване при спешни ситуации на пациенти от клиниката имало график,който определял на разположение да бъдат двамата ***и ***Ч. и ***Й., които по регламентация не присъствали в клиниката. Подсъдимият Т. не проявил  инициатива да проведе консултация  с някой от двамата  ***и, а бездействие. Както предходните двама подсъдими не предприел нищо за оказване на спешна медицинска помощ. При указаното от св. А. настояване подсъдимият Т. се заинтересувал от нея за психическото състояние на болния  и известно време след това повикал като консултант ***,който не констатирал ***ично заболяване заявил,че не вижда каква е била причината да  го изпращат за преглед.  При това  състояние на болния  подс. Т. следвало  също  да започне активно наблюдение върху него - да извърши лични прегледи на пациента, да му назначи физикални, образни и лабораторни изследвания и да повика консултанти - дежурните *** на повикване в клиниката,които притежавали богат  практически опит  в диагностициране на перитонитното заболяване,като  подс. Т.  не предприел опити да се свърже  и консултира с оператора на пациента св. У.. Освен описаните действия, подс. Т. по време на своето  дежурство не извършил щателно необходимия преглед на болния,но удостоверил в медицинската документация от  ИЗ № 43719 в частта й относно престоя на Б.А. във ***, за: дата и час 09.08.2009 г. 09 ч. 30 м. дикурзус  „задоволително общо състояние, субфебрилен, с начеваща /не се чете/...Слабо болезнен около оперативната рана. От двата дрена около 400 мл. хеморогична секреция“. Тези негови констатации  са обсъждани в кредитираните от съда  заключения на експертите по СМЕ-зи и които са определени като  непълни  и неточни  относно заключението за отчетеното  „задоволително общо състояние“,наличие на начеваща…/ не се чете/,  логично според вещите лица  и съобразно извършената последваща  хирургична интервенция  подсъдимият е имал предвид  начеваща перисталтика, каквато вещите лица изключват да е  била налице,наред с непълното  изясняване за вида и характеристиката на  установената секреция. Подсъдимият Т. не отчел с необходимото внимание  диагностицираното заболяване на  болния, не преценил правилно  неговото моментно състояние на тежко болен, в напреднала възраст,претърпял тежка оперативна интервенция,поради раково заболяване и не уведомил застъпващия на следващо  дежурство ***–св. Б.,че състоянието на пациента предполага  неговото активно наблюдение.

Според заключенията на вещите лица, активно наблюдение в хирургията се извършва на критично болни, на болни в ранния следоперативен период или при болни с различни проблеми, които търпят динамика и могат да застрашат живота на пациента или при болни, при които трябва да се вземе решение за спешна операция. При „активно наблюдение“ *** сам определя интервала, на който се извършват прегледите на пациента (на 1 час, на 2 или повече часа, но не повече от 3-4 часа). През това време пациентът се намира и под наблюдение на дежурния *** персонал, провеждат се лабораторни изследвания, инструментални процедури в зависимост от естеството на проблема. Всеки преглед задължително се отразява в ИЗ като декурзус с дата и час на записа, вписват се всички назначения, резултатите от проведените процедури, задължително при диагностични проблеми трябва да се търси мнението на по- опитен колега, вкл. и до ниво ***клиника, без значение от деня и часа. При невъзможност за справяне с проблема на локално ниво се търси помощ от т. нар. „национални консултанти“. При опериран болен задължително (независимо от деня и часа) трябва да се уведоми оператора или първия асистент (при невъзможност за връзка с оператора). Колкото по-рано бъде установено усложнение от този характер и бъдат предприети оперативни действия, толкова по-голяма е вероятността за овладяване на състоянието и евентуален благоприятен изход. Ранно поставената диагноза „следоперативен перитонит“ води до ранна реоперация, която би трябвало да открие източника на инфекцията, да го отстрани и по този начин да даде началото на нормален възстановителен период.Установената  добра медицинска практика изисква активно наблюдение на всички болни в ранния следоперативен период  от дежурния *** и при наличие  на отклонения от нормалното протичане на следоперативния период, да се алармира на първо място по-старшият на разположение, операторът, а при нужда ***на клиниката.

Тоест съдът намира,че всеки един от тримата подсъдими  е проявил бездействие,след като    не е извършил необходимите изследвания и не е съобразил  необходимостта  да предприеме  бързи и спешни мерки за  установяване на правилната диагноза „перитонит“ и неизвършване на необходимите  и приложими  мерки съобразно добрата медицинска практика и  приет в клиниката алгоритъм за лечение на това заболяване.

Възприетите от правна страна в обвиненията подзаконови норми,които Държавното обвинение е вменило като виновно поведение съдът намира,че са осъществени. В случая съдът счита,че подсъдимите не са спазили чл. 4 т.1 от Наредба №-25/04.11.1999г за оказване на спешна медицинска помощ,който определя,че „Обект на спешна медицинска помощ са всички болни и пострадали,намиращи се в състояние,пряко застрашаващо живота им“. Според  кредитираните от съда показания на свидетели  и заключения по СМЕ-зи  състоянието на  болния А. не е било диагностицирано своевременно като ранен следоперативен перитонит,предвид  неговата възраст,претърпяна хирургична интервенция,в следствие на онкологично заболяване на стомаха и премахване на далака. Не е бил спазен  и чл. 5  от Наредба №-25/1999г за оказване на спешна медицинска помощ,съгласно който „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на  добрата медицинска практика“. На това основание в обсъдените от съда и приети заключения на експертите от СМЕ-зи и изразени от тях становища пред съда са посочени какви по вид и спешност е следвало в случая  да бъдат действията на дежурните ***,за да се осъществи адекватна  медицинска помощ.Това е определяло поставянето на пациента под активно наблюдение,консултации с ***и с професионален опит,при наличен такъв дежурен екип или ***на повикване и което  сочи за  липсата на съответствие между поведението на  подсъдимите  и правилата за добрата медицинска практика.

Посочените нарушения на чл. 4 т.1 и чл.5 от Наредба №-25/1999г  според съда се намират в пряка причинно-следствена връзка  с настъпилия обществено опасен резултат-смъртта на Б.А.. Констатираната т.нар. *** грешка в случая се изразява в проявеното бездействие от страна на подсъдимите,което е   определено от кредитираните от съда експертни заключения като липса на осъществени, неадекватни и некомпетентни  действия и като нарушения на  общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила и добри медицински практики.

Според съда  е налице  и обективния признак на престъплението, а именно „немарливо изпълнение на *** дейност“ от страна на тримата подсъдими. Те са  имали  едногодишен, а за подс. Т. двугодишен практически опит на ***, който  е предполагал знанието  и задължението да спазват минимално изискуемите правила въведени в хирургичната клиника,  да търсят съдействието и консултацията от по-опитните  и намиращи се на разположение ***. Обсъдените и приети от съда експертни заключения са категорични,че провежданото медикаментозно лечение,с антибиотици  и  ***за понижаване на температурата не са били достатъчни. На това основание според съда ирелевантни са причините, които се навеждат от подсъдимите и защитата, изтъкващи  доводи, защо не били спазени необходимите правила за оказване на спешна медицинска помощ. Представеното  единно становище на вещите лица заключава, че заболяването перитонит  изисква необходимостта от незабавна  и спешна помощ, а от фактическа страна съдът приема,че такава е следвало да окаже всеки един от подсъдимите. Проявената  немарливост от тях се е изявила освен в неизпълнението на  утвърдените вътрешни правила за взаимодействие в клиниката,но и от  утвърдените от медицинската наука и визирани в  нормата на чл.5 от Наредба №25/199г. правила на добрата медицинска практика,която задължително се изучава  и ползва от практикуващите медици. Несъмнено с  така установените трудово–правни  отношения между подсъдимите и УМБАЛ се презюмира,че заеманата от тях длъжност на  ***-***във ***предполага те да  са изучили и познават правилата на добрата медицинска практика,която съдържа наложените и приложими медицински стандарти относно  лежащо болните с повишен риск,претърпели тежка хирургична интервенция и болни с такъв статус, при които видимо се  установява влошаване на тяхното състояние. Отразеното в медицинската документация от  ИЗ  състояние на болния, при повторно извършената от св. У. операция  и изготвения оперативен протокол за това сочат за  достигнато изключително тежко състояние.В тази връзка  кредитираните от съда експертни заключения определят,че  състоянието  на болния   на  10.08.2009г е вследствие на  неодоценяване на моментното му състояние в инкриминирания период, подценяване и игнориране на важни медицински показатели и информация съобщена от близките на болния,  с което  е  дефинирано немарливо  изпълнение на  *** задължения, а с това подсъдимите са намалили или  елиминирали  шанса за живот на  пациента.

От субективна страна  деянието е извършено по непредпазливост с проявената му форма на небрежността. Всеки един от подсъдимите  не е предвиждал общественоопасните  последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Установеното от медицинската документация и свидетелски показания състояние на  болния е било тежко,като заболяването е прогресирало с изявяващи се  признаци и симпотматика. Но  това не е  било взето предвид от подсъдимите,които нито са  осъществили по предписаните  правила личен  и  щателен преглед на  оперирания стомах,чрез пулпация и слушалки, не са обърнали внимание дали поставените дренажи функционират,нито  са предприели действия по  консултиране за въпросната симптоматика с по-опитните дежурни ***и,нито са разпоредили  отпочването на изследвания,които да установят с необходимата  достоверност състоянието на  болния и  с това  незабавно свикване на екип за  оперативна интервенция.

Предвид тези съображения съдът приема,че подсъдимите от обективна и от субективна страна са осъществили съставомерните признаци на престъплението по чл. 123 ал.1 от НК.

Съдът възприема  частта от обвинението,че вредоносният резултат е постигнат при условията на  независимо съпричинителство, тъй като всеки един от подсъдимите независимо един от друг и в различен  инкриминиран период от време  е осъществил самостоятелно  нарушение на чл. 4 т.1 и чл. 5 от наредбата за оказване на спешна медицинска помощ.  Всеки от тях  е наказателно отговорен за  онова,което обективно е допринесъл и съобразно  формата и обсега на своята вина. Категорично  се налага извода,че  в установения инкриминиран период пострадалият е бил предоставен на грижите и вниманието на болничния персонал. Тримата подсъдими,всеки в  качеството си на *** заемали водещата ръководна функция  за  осъществяване на тези грижи в своето дежурство. С  проявеното от тях немарливо изпълнение на  *** си задължения всеки независимо  един от друг  е допринесъл за  причинения съставомерен резултат и  достигнат летален  край. Всеки подсъдим  е имал обективната възможност  и задължение да извърши  предписания в добрата медицинска практика преглед на болния,който според експертните заключения е бил задължителен. По време на  своето дежурство, подсъдимите  са можели  да предприемат действия по  диагностициране на състоянието на болния и  от медицинска гледна точка, експертите потвърждават,че е била налице  възможността да бъде преодолян леталния изход. Тази възможност е била пропусната именно поради немарливото изпълнение на  *** задължения от страна  и на тримата подсъдими. В този случай въздействието на независимите един от друг фактори за нарушаване на установените правила от всеки един от тях, с нищо не засяга причинната връзка  между действията  и бездействията им и значението  им за  обществено опасния резултат. Всяко  едно инкриминирано виновно поведение на  единия подсъдим  е било последвано от също такова по обем виновно поведение  от следващия и  обективно не е налице прекъсване на  виновното неизпълнение на *** задължения за оказване на спешна медицинска помощ. На това основание съдът намира,че  е установената отговорност за престъплението по чл. 123 ал.1 от НК,в следствие на  установеното виновно поведение се намира в отношение към достигнатия вредоносен резултат, с  проявен равностоен принос на всеки един от тримата подсъдими.На това основание  и изложените съображения съдът намира,че  подсъдимите М.,М. и Т. от обективна и от субективна страна са извършили деянието,представляващо престъпление по чл. 123 ал.1 пр. 2 от НК при условията на независимо съпричинителство.

Според съда съдържание на правната характеристика на деянието се намира в съответствие с наказателната доктрина на ВС и ВКС предвид: ППВС №-6 т.7-10,ППВС №-2/79г, ППВС №-7/87г, Р №- 1229/71г по н.д. №-1104/71г  III н.о.,Р №- 319/72г по н.д. №-55/72г  III  н.о., Р №- 811/72г по н.д. №- 575/72г III н.о., Р №- 146/90г  по н.д. №-94/90г III н.о. По  Р№-30/2004г ВКС н.д. №-648/2003г I н.о.Р №- 468/2010г по н.д. 446/2010г  I н.о.,Р. №- 90/2011г н.д. №- 731/2010г  I н.о.,Р№-36/2012г н.д. №-46/2012г I н.о.,Р№-57/2012г н.д. №-3112/2011г I н.о.,Р. №-367/2015г н.д. №$ 1047/2015г I н.о.,Р. №-81/2016г н.-д. №- 151/2016г II н.о.,Р. №-9/2017г н.д. №-1322/2016г III т.о., Р. №- 31/2017г по н.д. №-1252/2016г I н.о., Р.№-124/2017г  н.д. №-504/2017г   III  н.о., Р. №-167/2017г н.д.№-475/2017г   II н.о., Р.№-261/2017г н.д. №-953/2016г и  Р. №- 236/2019г н.д. №- 910/2018г I н.о.  

Както по хода на  съдебното следствие,така и в хода съдебните прения тримата подсъдими и  техните защитници  представиха множество доводи от фактическата-доказателствена  страна и  от медицинска гледна точка за своето  несъгласие относно съставомерността на деянието,предвид наведените с обвиненията срещу тях за  немарливо изпълнение на  осъществените от тях  действия.

На отделно основание в  обясненията на подс. М.  освен тези доводи бе представена и тезата,че с оглед изминалия значителен период от време има липса на негови конкретни спомени,както за  този случай,така  и за инкриминирания период. С това, според него е налице основание да не се  възприема категорично,че той е  изпълнявал задълженията си в този период като дежурен ***. Обективна подкрепа на това твърдение съдът  намери и с оглед факта,че по хода на съдебното следствие нито св. А.,нито другите близки на  починалия  А. разпознаха кой от подсъдимите, в кой период  от време е  носил съответното дежурство.  Подсъдимият М. аргументира оценката си за приложения и приет като писмено доказателство  График на дежурния персонал на *** и медицинските  *** от Клиниката по С.***на УМБАЛ за периода 06.08.2009- 10.08.2009г.-  Том 1 л. 132-135 от ДП. Според него  този график не следва да се приема от съда като официален документ.Представлява един „хвърчащ“ лист,без заверен печат за достоверност и изходящ номер и това не давало основание да се приеме от фактическа страна,че е бил ***в отразеното в този график обстоятелство  и  на посочения в обвинението му инкриминиран период.

На същото основание защитата на подс. М.  подкрепи изложената теза на подзащитния си, че  обсъждания график за месец  август 2009г. в клиниката не следва да се приема като доказателство по делото,а от това и  че приетия в обвинението инкриминиран период,в който  подсъдимите са  били дежурни ***и  е доказан.  Косвена връзка  в тази насока представи и защитата на подс. Т.,предвид заявената липса на конкретен спомен за този период от време.

Съдът приема за обосновани доводите на подс. М.  и защитата на подсъдимите относно изминалия значим период от време и с това обективната  липса на конкретен спомен за времето,в което те са били  дежурни ***и.По  отношение  изказаната липса на спомен за конкретния случай и  достигнат летален изход,според съда необходимата доза кредитация  макар и условна следва да бъде приета. Частична резервираност на съда за истинността на заявената липса на спомен следва да се  отнесе към обстоятелствата,че едва ли в клиниката толкова често са се случвали такива инциденти. След като достигнатия  негативен резултат подлежи на класифициране и отчетност,то  със същата степен на увереност  следва да се приеме,че случаят най-малко е бил коментиран от ръководството на клиниката,за да  се приемат мерки срещу подобни неблагоприятни  последици и така дефинираната от подсъдимите липса на спомени е изненадваща.  Освен това в кориците на делото  и като писмено доказателство  има приложен доклад от инспектората при  РЗОК,който е извършил независима проверка  и медицински одит на случая и е дал своята оценка за случая. Това обстоятелство  и как тази проверка е останала „скрита от пряко заявилите пред съда подсъдими  М. и Махмед,че нямат спомен за случая също е изненадващо. Според съда  заявената от подсъдимите  липса на спомен все пак се явява факт относим  към паметовите способности на  отделния индивид. Но в тази насока защитата на подс. М.  и относно  оценката  си за показанията на роднините на  починалия си послужи с некореспондиращия за случая и необосновано избран психологически извод,че  съзнанието не търпи незавършени неща и на това основание някой заживеел ли с мисълта,че се е случило нещо по някакъв начин,то обективно съзнанието имало способността да довърши  тази мисъл.Според съда  този извод може да бъде отнесен и  спрямо заявената от подсъдимите липса на спомени. Важното е едно такова твърдение на защитата да бъде подкрепено от факти,каквито в случая по делото не са установени. По същественото е да се отчете,че на същото основание психологията на отрицанието  се определя в науката като опит човека  да избяга от  негативната и отрицателна информация за себе си и представлява психологически механизъм за защита на съзнанието,с цел отхвърляне на реални факти. Тоест съдът намира,че  един  възможен факт може да бъде възприет,игнориран или опроверган само ако е налице подкрепа от други  факти,чиято оценка води до единствения извод за истинност, а не както защитата фриволно изложи предположения или изтъкване на част от способностите на човешкото съзнание, но които не са подкрепени с доказателства по делото. За разлика от тези доводи на защитата и подсъдимите съдът намира,че представения по делото и приет от съда като писмено доказателство График на дежурния персонал на *** и медицинските  *** от Клиниката по С.***на УМБАЛ за периода 06.08.2009- 10.08.2009г се явява годно доказателство. Той е приложен на две места по ДП , с  официално писмо изхождащо от  ***на УМБАЛ,с изходящ номер и печат, което представлява официален документ и  на това основание квалификацията му като  „хвърчащ лист“ е необоснована. Съдът приема,че съдържанието на писмото  конкретизира истинността на отразените в графика обстоятелства. Това твърдение на съда не се явява изолирано предвид  събраните  по наказателното производство  и проверени по хода на съдебното следствие  доказателства. Фактите изложени в показанията на свидетелите У. и Ч. сочат,че  и двамата са  били старши ***и на дежурни екипи на 08.08.2009г към клиниката- съответно първа и втора смяна.Твърдят,че на този ден кликата е била „спешна“, а св. Ч. в своите показания потвърди дежурството си в екип, както и че в периода на почивните дни е бил ***на повикване.Тези гласни доказателства според съда се намират в безпротиворечиво единство, с оглед заключението от извършената Съдебно-почеркова експертиза,която е приета от съда в с.з. на 12.09.2017г. Същата е с предмет на изследване ИЗ на Б.А.  и  отразените в тази  история на заболяването ръкописни текстове са били сравнени  със саморъчно изписан такъв от  свидетелите Ю.  И., В.У., А.Б. и подс. Т.. Вещото лице категорично  е установило,че ръкописния текст изписан на стр. 4 от документа ,срещу датата „7.08“ е изпълнен саморъчно от св. Ю.И.. За това обстоятелство св. И. потвърди,че действително на тази дата той е  извършил преглед на  А., като лекуващ ***,отразил е в декурзуса,това което е установил от прегледа и след този ден от след обяд се е намирал в отпуск и което обстоятелство за неговото дежурство е отразено в обсъждания график. Свидетелите Б. и  У. не отрекоха обстоятелствата  за това кога, като дни от месец август 2009г са били дежурни в клиниката,кой  и какво е констатирал  по отношение  на болния  А.  и отразил в съответните декурзуси. Видно от отразените в обсъждания график данни, показанията на  посочените свидетели се намират в пълно съответствие с тези данни. На същото основание в заключението по тази експертиза е прието,че ръкописния текст изписан на стр.6 от  изследвания  документ и срещу датата „09.08.2009г. 9:30“ е изпълнен саморъчно от подс. Т.. Защитата и подсъдимият Т.  не  представиха възражения  по това заключение на експертизата,нито относно  обсъжданата и изписан в документа  от него текст и дата. Видно от  обсъждания  График данни е налице единство между отразената в него последователност на дежурствата на *** от клиниката в инкриминирания период, с обсъдените в тази връзка гласни и писмени доказателства,наред с използвания способ за установяване и проверка на  доказателствата,каквато се явява почерковата експертиза. На това основание съдът не възприе тезата на подс. М., подс.М. и защитата за обоснована и основателна.

Защитата на подсъдимите  изгради  една обща теза относно частта от обективно установените факти по делото, относно инкриминирания период,в който подсъдимите са  били дежурни ***и в непрекъсната последователност през  12 часа в хирургичната клиника.Според защитата функцията им на специализанти   в клиниката, притежавали са малък стаж и опит като ***и, обективно  установената по делото сложност на случая по своевременното установяване  и диагностициране заболяването  от перитонит, следва да се вземе предвид.Подкрепа на този довод защитата намери и в заключения на експертите по назначените СМЕ-зи,където потвърждават,че  симптоматиката на  следоперативния перитонит  предполага  медицински опит,какъвто подсъдимите са нямали.В същата насока защитата на подс. М. посочи,че в инкриминирания период тримата подсъдими били изоставени в отделение със 150 болни,което не можело да обоснове обвинението за немарливост.Развитието на  тази защитна теза върху основата на част от обективните факти, че  подсъдимите са били специализанти в клиниката и сложността на  възникналото заболяване,  в общ смисъл бе обосновано  с твърденията,че действията на тримата подсъдими представлявали отговор на тяхното  незнание,малък  опит и липса на квалификация. Освен това в тази насока защитата на подс.М. изрази уверението,че  е съмнително дали подсъдимите са знаели от медицинска страна за проблема на  болния. Посочи,че подсъдимите не са знаели какво да правят и какви решения да  вземат,тъй като  не са били достатъчно подготвени,за да установят ранния следоперативен перитонит. Наредбата  за оказване на спешна медицинска помощ нормативно предвиждала,че специализантите не можели да извършват каквато и да е дейност.Защитата на подс. М. изложи извода,че след като св. А. е посочила,че в периода,в който този подсъдим е бил дежурен са били назначени взимането на кръвни проби,то следва да се възприеме,че  той е преглеждал А. и е направил необходимото за неговото лечение. Защитата на подс. Т.  изложи твърдението, че  качеството на специализант не означавало, че подсъдимите били ***и. Тримата били оставени да се справят със ситуации,които  са виждали само в  по учебник.

Според съда същността на изложените от защитата съображения правилно кореспондира с медицинската практика  и с отчетеното от правната доктрина,че  в медицината е налице огромно разнообразие от симпотматика на заболяванията. Това  предполага  действията на медицинския персонал да се ръководи от установените в медицинската  наука  и практика правила,които не може изцяло да бъдат нормативно посочени-уредени или кодифицирани. Именно на това основание  в медицинската наука и в заключенията на вещите лица по СМЕ-зи назначени на досъдебното производство,наред с тази по хода на съдебното следствие се отчита,че използването на такива правила определя Добрата  медицинска практика. Тя съдържа  възприети в медицинската наука  и практика осреднени правила, а не  най-новите постижения в медицинската наука и техника. На това основание в чл. 123 ал.1 НК  са криминализирани пропуските  при осъществяване на правно регламентираната дейност,представляваща източник на повишена опасност за живота и здравето на хората като едно непредпазливо  деяние. Тоест  когато съставомерния резултат  се дължи на незнание или от немарливо  изпълнение на задълженията на тези лица,произтичащи от конкретни норми в законови,подзаконови нормативни актове или създадени възоснова на тях правила,утвърдени от съответната практика.Законодателя обвързва осъществяването на  конкретната  дейност,чрез знания, за които субектите на това престъпление е следвало да са добили при получаване на съответната правосопособност и когато я упражняват. В конкретния случай заключенията на всички вещи лица по назначените СМЕ-зи  са отчели  възможностите на тримата подсъдими и малкия им трудов стаж като ***и. Но няма  експерт,който да  е потвърдил тезата на защитата,че е било налице незнание от подсъдимите ***и какви действия да предприемат. В кредитираните  от съда заключенията  на вещите лица по отношение пропуснатата  своевременна възможността дежурните ***и да предприемат следващите се и в зависимост от състоянието на болния действия е изложен обективния извод за сложността за установяване на ранния следоперативен перитонит.Наред с това обаче е представена  негативната оценка за липсата на извършени лични  прегледи, назначаване на лабораторни изследвания, образна диагностика и необходима консултация с дежурния *** на повикване или оператора. Тоест обективно установените доказателства по делото според съда ясно  установяват,че съставомерния  резултат е настъпил не съобразно    конкретните възможности на тримата подсъдими, който да е в следствие на пропуски в техните  медицински познания,  а в  резултат на немарливо изпълнение на  техните професионални задължения. Според съда  определената от законодателят форма на изпълнителното деяние в хипотезата на чл. 123 ал.1 НК  незнание не е била осъществена от подсъдимите,като  обвинението правилно не е вменило такова виновно поведение. Липсата на практически опит, каквото становище коректно е изложено  в кредитираните от съда заключения по СМЕ-зи и  за каквато липса на опит у тримата подсъдими  бе изтъкната като довод от защитата,не се възприема от съда като основание да се възприеме формата на изпълнителното деяние  незнание.Правната доктрина по принцип изключва немарливото  изпълнение на съответните правила при незнание,защото незнаещия правилата  не може да бъде винен за това,че немарливо ги е изпълнил. Това е обосновано,тъй като  незнанието предполага вид проявена небрежност,когато деецът е  трябвало  да е знае какво да направи в конкретния случай. Но в случая защитата  избирателно възприема  заключенията на експертите,в които са изложени  доводите за сложността за установяване на ранния следоперативен перитонит и необходимия практически опит за това. Несъмнено следва да се възприеме,че наличието на тази форма на непредпазливост съобразно опита на ***и-специализанти, който подсъдимите са имали,косвено  е налице,при установяване на заболяването от перитонит. За съда без алтернатива остава обаче немарливото  изпълнение на  правилата вменени в нормативната уредба на чл. 4.т.1  и чл. 5 от Наредба №-25/1999г и произтичащите от тях  условия на добрата  медицинска практика, *** да съобрази необходимостта да извърши личен преглед, да вземе предвид наведените оплаквания за състоянието на  пациента,да назначи образни и диагностични изследвания и  проведе консултация с по-опитен ***. Няма обективно основание да се приеме,че подсъдимите като лица с придобита квалификация на общо практикуващи *** не „знаели“ за необходимостта да вземат отношение към конкретно оплакване и минималното изискване за диагностициране на конкретна симтоматика, или  при данни за повишена температура да е налице  необходимост  от проверка стойностите на кръвното съдържание и евентуално наличие на възпалителен процес, което е известно дори и в общопопулярен план. Установен по делото факт е  че през дежурството на подс. М.  е била взета кръвна проба- на два пъти от болния,но никъде в ИЗ не е отразено на какво основание са прави  това изследване и по същественото  е какви са били резултатите от него. На това основание съдът не приема тезата на защитата, че подсъдимите не знаели какво е следва да направят,че били изоставени да се справят със случай,който само са учили в учебниците. 

На следващо место съдът приема за необосновани твърденията на защитата,че подсъдимите не били *** и  цитираната наредбата  за оказване на спешна медицинска помощ нормативно предвиждала,че специализантите не можели да извършват каквато и да е дейност.Внимателното проучване на Наредба №25/04.11.1999г от съда не  установи, в която и да е норма от наредбата да е налице  подобно разпореждане.Без основание съдът оставя и твърдението на защитата на подс. Т., че  качеството на специализант не означавало         че подсъдимите били ***,което не отговаря на  чл. 183 ал.1 от ЗЗ,наред с произтичащите се от този закон и Закона за съсловните организации на ***….норми  определящи същността на *** професия и множество  други подзаконови актове определящи правата и задълженията на ***,каквато се явява и Наредба №- 25/1999г.

Съществена част в пледоарията на защитата на подс. М.  заеха аргументите за необходимостта да се  изключат от доказателствената съвкупност показанията на св. А. и  роднините на  починалия. За това  бяха изложени  доводите за  изразената  в нейните показания градация на оплакванията й по случая. Според защитата първоначално свидетелката  се оплаквала срещу  парите,които й поискал св. У. за материали обезпечаващи операцията.След това за парите,които тя дала за самата операция и едва в  един по-късен  и далечен времеви период се оплакала, че по време на пребиваването на съпруга й в болница никой не му е обръщал внимание. Като аргумент в подкрепа на  версията показанията на тези свидетели да не бъдат кредитирани защитата посочи,че в хода на  наказателното производство спрямо св.У. са били събрани  данни за корупционна постъпка,но  не били  подкрепени с необходимата достатъчност,предвид  единствено показанията на св. А. и  двамата й синове- Н.А. и Т.А.,които съдържали такива данни.Според защитата  показанията на  А. представяли  необяснимо развитие в нейните възприятия за симптомите на перитонита,които се проявявали при състоянието на нейния съпруг в инкриминирания период. Освен това  защитата  отчете,че  професионалния опит на водещия разследването  било  едно обективно основание да не се  ангажира обвинение спрямо св. У., предвид  разбирането за налични единствено показания на свидетели и тяхната заинтересованост,които не са подкрепени от други доказателства. Предвид тези аргументи защита представи заключението си и че след като прокурорът фактически е възприел,че само  показанията на тези свидетели не са достатъчни, за да подкрепят инкриминирано поведение от св. У.,то със същата сила следва да се отчита,че в останалата им част показанията,с които те уличават подсъдимите също не следва да бъдат оценявани  и с това кредитирани от съда. Освен това защитата представи изводите,че показанията на св. А. и нейните роднини звучат неубедително при сравненията им с показанията на групата свидетели,които представиха факти от своето пребиваване и лечение в хирургичната клиника и които заявяват,че са доволни от отношението на медицинския персонал. В това отношение  защитата посочи фактите изложени от свидетелите – колеги на подсъдимите,които пряко или косвено са потвърдили,че дежурния *** не може да не  мине на визитация,която е определена с вътрешните правила на клиниката и утвърдения график за визитациите. Аргумент за необходимостта съдът да  не кредитира показанията на св. А. представи и защитата на подс. М.. Според защитата показанията на св. А. представят фактите за двукратното  вземане на кръв от болния й съпруг  по време на дежурството на подс. М.. Това обстоятелство  изключвало  нейните твърдения,че подс. М. не бил преглеждал болния и тези му действия са обективното основание да се приеме,че подс. М. е направил всичко необходимо за правилното лечение на  Б.А..

Съдът не намира представената и така обобщена версия на защитата относно показанията на св. А. и нейните роднини да не бъдат кредитирани за обосновани и основателни. Твърдението на защитата,че първоначално свидетелката  се оплаквала срещу  парите,които й поискал св. У. за материали,обезпечаващи операцията,след това за парите,които тя дала за самата операция едва в  един по-далечен времеви период ескалирали с оплакването,че по време на пребиваването на съпруга й в болница никой не му е обръщал внимание са необосновани.Проведените подробни разпити на свидетелката на досъдебното производство,съответно на 24.02.2010г и 02.08.2016г-пред съдия не съдържат признаците на изказаното от защитата на подс.М. твърдения за ескалиране показанията от посока уличаването на св. У. към  оплаквания срещу действията на медицинския персонал. И в двата проведени разпита свидетелката е последователна по отношение на  фактите за  правилните и навременни,според нея действия на св. У. и доброволното решение на семейството да  му се „отблагодарят“. В тази си показания свидетелката в значим обем сочи негативните факти за  липсата на  внимание от  болничния персонал и по специално дежурните ***и в инкриминирания период,които или проформа посещавали болничната стая при съпруга й,заявявали,че  състоянието му е нормално,предвид тежката операция, но без да го преглеждат или не се отзовавали при  многократните й опити  и молби от нейна страна да го прегледат и помогнат,поради влошаващото му се състояние. вж том 1 л. 106-109, том 4 л. 81-84.

Аргументът на защита, че след като прокурорът фактически е възприел,че  показанията на тези свидетели не са достатъчни, за да  обосноват  обвинение спрямо св. У., то на същото основание следвало съдът да приеме, че  и в останалата им част показанията,с които уличават подсъдимите също не следвало да бъдат кредитирани от съда не се възприема за правилен и обоснован. Несъмнено съдът намира за необходимо да посочи,че  пълната или частична кредитация на  едни показания следва да се приема на основата на пълното им изследване и съпоставяне с останалия доказателствен материал. В частта досежно  обсъждането на  гласните доказателства по делото съдът е  представил  своя анализ на  посочените в случая  от защитата гласни доказателства. С оглед основанията на чл. 281 от НПК  показанията на  тази свидетели са били подложени на допълнителна проверка,като при съпоставянето им с останалите показания на свидетелите по делото,тези на подсъдимите и  останалите доказателства   съдът е посочил,че  в случая показанията на св. А.,нейните синове,внук и семейни приятели не може да бъдат разгледани  на основата,че са показания  на свидетели заинтересовани  единствено от изхода на делото.Съдът е посочил защо намира,че  констатираните противоречия в показанията на свидетелите А., Н А. и Т. А. се явяват  не единствено аргумент за  тяхната противоречивост,на какво основание  и за кои факти свидетелите са проявили колебливост в спомените си. За това при оценката си на тези показания съдът е приел,че те внасят допълнителна яснота относно фактическата обстановка по делото,но не и в смисъла, който влага защитата за тяхната стойност.вж.с.з. от 13.09.2017г и 26.09.2017г.

Защитата на подс. М. освен това представи заключението си, че показанията на св. А. и нейните роднини звучат неубедително при сравненията им с показанията на групата свидетели,които представиха факти от своето пребиваване и лечение в хирургичната клиника и които заявяват,че са доволни от отношението на медицинския персонал. Тук следва да се  отчете,че при  извършения от съда анализ на показания на групата свидетели Р. Г., Г.В., Хр. И., Ив.П., П. К. и М З., които са били лежащо болни е възприето,че те са показания на свидетели представящи  факти за времетраенето на тяхното пролежаване в болницата и какво е било отношението на болничния персонал към тях. Съдът  е представил своята обобщена оценка за тези показания  и относно  интерпретираните от тях  факти. Всеки един от тези свидетели  е посочил пред съда,че не е имал конкретно оплакване от работата на  медицинския персонал на клиниката за времето,през което е  пребивавал там. Независимо едни от други всеки от свидетелите твърди, че методиката на работа на *** извършващи визитация се е изразявал в това да питат дали са добре и никой свидетел не заяви,че е бил преглеждан от дежурен ***,освен от своя лекуващ. Част от тези свидетели  заявиха,че когато те са спели не били обезпокоявани от  извършващия визитацията  персонал. Никой от  посочената група свидетели освен един не конкретизира да е навеждал оплаквания пред дежурните *** и с това  да му е било променяно лечението. Никой свидетел не заяви по време на пребиваването си в клиниката да му се е налагало да търси нощно време по спешност дежурен ***. В случая следва да се припомни,че  друг лежащо болен- св. Т.  представя в своите показания същите факти подкрепящи тези изложени от посочените свидетели относно стериотипа на дейност на дежурните *** по време на визитация. Показанията на св. А. не се отличават и не противоречат на показанията на посочената група свидетели, а напълно ги подкрепят, наред с  допълнително изявените от нея  факти за липсата на  конкретно извършени прегледи от дежурните ***,при  все  заявените й от нея молби да прегледат и помогнат на нейния съпруг. Според съда не е налице също каквато и да е противоречие  между показанията на св. А. и тези на св. Т.,който е категоричен,че по време на съвместното си пребиваване в болничната стая с починалия  и във връзка с констатираното от него   влошаване на състоянието  на А., не е установил да е извършван преглед от ***на последния.Тоест необоснован за съда е извода на защитата,че  показанията на А. и нейните синове стоят неубедително при сравнение с показанията на  посочената група свидетели,защото защитата не прави сравненията си по отношение заявеното обстоятелството,че никой от тази група лежащо болни свидетели не е имал здравословни оплаквания,които да го принуждават да търси  съдействието на дежурен ***,а  това, че са останали доволни от медицинските  грежи. Установен факт е че свидетелите не са имали оплаквания и не им се е налагало да търсят по спешност ***по време не своето  престояване в клиниката,за разлика от св. А. и нейните оплаквания. Наведеното съображение  на защитата,че показанията на  А. представяли  в развитие нейните възприятия за симптомите на перитонита,които се проявявали при състоянието на нейния съпруг в инкриминирания период бе представено като допълнителен довод за необходимата  оценка на тези показания като предубедени. Според съда  визираните от защитата на подс. М. два разпита на св. А. на досъдебното производство и  този по хода на съдебното следствие не могат да бъдат оценени с направения от защитата извод за  предубеденост. Развиващото се в следствие на започналия ранен следоперативен перитонит усложнение в  състоянието на  А.  е било заявено за първи път от нея в протокола за разпит на свидетел на 24.02.2010г-/т.1 л. 108-109 от ДП/  Към този момент по хода на  досъдебното производство не е била изготвена нито една СМЕ-за,в която да са  били обсъждани въпросите относно симптоматиката на перитонита,каквито е посочила на разпита си свидетелката. Представените от защитата твърдения за „градиране“ на показанията на свидетелката относно  изразените от нея симптоми в състоянието на съпруга на досъдебното производство са проверени от съда по хода на съдебното следствие,чрез тяхното прочитане.Констатираните от съда противоречия касаеха единствено фактите  на коя дата съпругът й е бил прегледан от ***, на кой ден е била взета кръв за изследване  и  в кое време на денонощието на 09.08.2009г  е търсила  дежурен ***.Съдът не констатира противоречия между показанията на свидетелката от двата разпита на досъдебното производство  и тези  пред съда за посочените от нея симптоми в състоянието на нейния съпруг през инкриминирания период - л. 274-281 съдебно следствие Относно представеното от защитата твърдение за  ескалиране и градация в показанията на св.А.  се акцентира  и със заключението, че посочените от нея  симптоми се явявали преразказ на учебник по хирургия. Всички кредитирани от съда  заключения на вещите лица,включително и  това от  9-ната СМЕ-за  назначена по хода на съдебното следствие  са възприели,че на базата на показанията на близките на болния са налице всички признаци на следоперативен перитонит.-л.656 на съдебното следствие. Никой от вещите лица  в своите заключения или при изразените им становища пред съда не е посочил или изразил съмнение за съобщената от близките на болния  симптоматика. Според съда следва да се  припомни че освен роднините на болния по делото са  представени и кредитирани от съда показанията на групата свидетели,които са посетили А. в периода от 06.08. до 10.08.2009г.В своите показания тези свидетели, както и св. Т. също  са  посочили  в какво се е изразявало състоянието на болния.Показанията им са били предмет на анализ  и от  експертите дали своите заключения по  медицинските експертизи и няма  тяхно писмено или заявено пред съда  становище на експерт за съмнение в преекспониране на установеното състояние на  А..

В същата насока по отношение възможността да не бъдат кредитирани показанията на св. А. за проявеното бездействие на дежурните ***и, защитата намери подкрепа в съдържащите се факти изложени от свидетелите – колеги на подсъдимите.Според защитата пряко или косвено колегите на подсъдимите  са потвърдили,че дежурния *** не може да не  мине на визитация,която е определена с вътрешните правила на клиниката и утвърдения график за визитации,което обективирало на това основание,че подсъдимите са  вършили добросъвестно своите задължения.Аргумент в същата посока  посочи защитата на подс. М.,предвид необходимостта съдът да  отчете  фактите съобщени от св. А.,че  двукратното  е била вземана кръв от болния й съпруг  по време на дежурството на подс. М.  и с това,че подс. М. е направил всичко необходимо за правилното лечение на  Б.А..

Според съда по делото не се събраха достатъчно обективни доказателства,които да опровергават твърдението на защитата,че подсъдимите са провеждали предписаните по време и брой визитации. Това твърдение обаче не се намира в противоречие с предявеното обвинение за немарливо изпълнение на носеното от тримата подсъдими дежурство,тъй както с провеждането на  съответната дневна или нощна визитация не се изчерпват предписаните правила за добра медицинска практика. Тоест ясно е че  визитацията се е явява едно от условията  или  предпоставките за  осъществяване на необходимото  над  болния наблюдение,която предпоставка  в зависимост от конкретния случай  е основание за извършването на последващите и предписани правила за съответното заболяване. В случая обвинението сочи липсата на правилна преценка за състоянието на болния, с оглед съществени пропуски в наблюдението, в извършването на прегледи и назначаване на необходими  изследвания. Категорично представените от св. А. данни,че по време на дежурството на подс. М. двукратното  е била вземана кръв от болния й съпруг,според съда не  доказват твърденията на защитата,че  той бил направил всичко необходимо за правилното лечение на болния.В това твърдение на защитата съдът намира,че е вложен замисъл,който напълно обезценява отговорността и сложността на ***труд,с което защитата наивно предлага на това основание  да се възприеме съдържанието за носената от дежурния *** отговорност.

Съществено място в защитните пледоарии,относно изводите за липсата на установено от медицинска гледна точка  неизпълнение на правилата за добрата медицинска практика от тримата подсъдими  заеха и съображенията  за съществуващите противоречия  в изводите от заключенията на вещите лица по назначените на досъдебното производство  СМЕ-зи, а с това и съображенията  касаещи обективната страна на  престъплението по чл. 123 от НК. В общ план защитата представи  становището,че  заключенията на експертите поддържащи  извода за пропуски в действията на тримата подсъдими  и не изпълнени правила на добрата медицинска практика не следва да бъдат приети от съда за обосновани. Според тях заключенията на експертите изразили противно становище следва да бъдат приети като обосновани,тъй като ясно сочили липсата на обективен принос на подсъдимите към  вредоносния резултат, доказвали,че не е било възможно да се предотвратят възникналите усложнения и че заболяването перитонит било започнало  още преди първата операция.Съдът следвало да възприеме заключението по  назначената от него  9-на СМЕ-за,която е категорична по отношение причината за смъртта и с това се изключва перитонита,като причина за смъртта.Освен това липсата на конкретно установена причина за възникване на перитонита,както се твърди в няколко писмени доказателства по делото  било основание да не се възприемат заключенията на експертите,които са приели общото  мнение,че началото на перитонита започва в късните часове на 07.08. или сутринта на 08.08.2009г.Според защитата не следвало да се възприемат и кредитират показанията на св. У.,който твърди, че на 06.08.2009г той е предал болния  в нормално състояние,тъй като  в част от заключенията на вещите лица е възприето наличие на небактериален перитонит още при първата операция.Защитата намира, че  в нито едно заключение по СМИ-зи не е била посочена диагноза какъв точно е бил установения перитонит- тотален,ранен или следоперативен, но пък  е налице  становище на едни от експертите,че още на 04.08.2009г при първата операция е било налице такова заболяване. 

Защитата на подс. М.  посочи,че същностното значение  за решаване на правния въпрос за отговорността се явява обстоятелството,че  поставянето на болния под активно наблюдение е било наложително. Подкрепа  на това становище единодушно са изразили всички експерти в своите заключения,но никъде от документите на ИЗ на болния не е било отразено такова,че още с постъпването му в хирургичната клиника, болния остава под активно наблюдение. В тази връзка защитата  посочи,че при липсата на документирана опасност от влошаване състоянието  на болния не е била  налице необходимостта  дежурните ***и да  извършват належащо необходимите действия по отношение на болен поставен под активно наблюдение,както възприемат една част от експертите в своите заключения. Това според защитата е основание да не се възприемат посочените с обвинението претенции към подсъдимите за проявено бездействие. Защитата посочи,че при така установеното обстоятелство за липсата на сведения за активно наблюдение,  установения факт по делото,че св. А. не е търсила ***през  нощта на 08.08. срещу 09.08.2009г,то нямало как  дежурния *** – в случая подс.М.  да отгатне,че състоянието на болния се влошава,още повече и  ако спи. Този извод защитата представи с оглед твърдението на експерта проф. П. за необходимостта провеждащия визитацията *** при необходимост да събуди и прегледа болния.

Съдът намира за необходимо да представи своите съображения относно защитните пледоарии  съобразно същностното им значение към повдигнатите обвинения и кръга от установените по хода на делото факти. На това основание намира необходимостта да даде приоритет по изложените от защитата на подс. М. доводи за активното наблюдение,под което е следвало да се намира болния А. и които намира за обосновани. В преобладаващата част от заключенията на вещите лица по назначените СМЕ-зи на досъдебното производство, подкрепени от тях пред съда с необходимите разяснения какво представлява активното наблюдение над пациент,както и в назначената от съда  9-на арбитражна  експертиза, категорично  е направен извода, че болния е следвало да бъде поставен под активно наблюдение още с преместването му от КАРИТ в хирургичната клиника.При направения по-горе в мотивите на съда анализ  на заключенията по всички  СМЕ-зи  е приет като правилен и обоснован  този извод на експертите. В своята същност  те са посочили,че активно наблюдение в хирургията се осъществява на критично болни, на болни в ранния следоперативен период, при болни с различни проблеми, които могат да застрашат живота на пациента или при болни, при които трябва да се вземе решение за спешна операция. Според тях,  освен това активното наблюдение представлява самостоятелната  преценка на ***я да определи интервала, на който да се извършват прегледите на болния,които според състоянието се извършват през 1 час,  2 или повече часа, но не повече от 3-4 часа. При това наблюдение следва да се провеждат лабораторни изследвания, инструментални процедури в зависимост от естеството на проблема. Експертите сочат,че добрата медицинска практика изисква активно наблюдение на болни от дежурния ***, при наличие на отклонения от нормалното протичане на следоперативния период,което предполага  и необходимостта да се алармира на първо място старшият *** на разположение, операторът, а при нужда ***на клиниката. Безусловно от медицинска страна  и в защита на добрата медицинска практика  вещите лица  излагат единното становище за необходимостта всеки преглед задължително да се отразява в ИЗ като декурзус с дата и час на записа. В него да бъдат вписани всички назначения и резултатите от проведените процедури,като при установяването на диагностични проблеми да се търси мнението на по-опитен *** или друг специалист консултант,което  без алтернативно вещото лице проф. П. уточни – без значение за ден и час. На същото основание при опериран болен задължително (независимо от деня и часа) трябва да се уведоми оператора или съобразно установените вътрешни правила на клиниката дежурния *** на повикване.

Смисъла на посоченото от защитата  обстоятелство че в хирургичната клиника е било допуснато болния да бъде приет,без да е документирано,че следва да бъде поставен под активно наблюдение се явява  обективен факт. Явно този  факт има отношение към наличната опасност от влошаване състоянието  на болния,който е претърпял тежка операция и съобразно неговата възраст и  обем на хирургична интервенция,  това да бъде  наблюдаван с този приоритет е било без алтернатива. Според съда  тук следва да се възприеме общото становище на кредитираните от съда заключения по всички експертизи,че това се явява  пропуск  в организацията на работата на хирургичната клиника. Това е  определило,че в инкриминирания  двудневен период от време състоянието на  оперирания А. е било предадено за наблюдение на тримата подсъдими с малък *** опит  и без  документално да е била отразена възможната  опасност от влошаване на неговото състояние. Според съда  дали  е имало наличие на  обективното знание от страна на тримата подсъдими,че болния  А. се намира в ранен следоперативен период не би следвало да има съмнение. По отношение отговора на въпроса дали подсъдимите са имали познанията,че следва да  осъществяват активно наблюдение над болния е налице съмнение,най-малкото предвид техния *** опит.  Но продължението на вложения смисъл в защитната пледоария преследва основанието да не бъде уважено  претендираното от прокурора обвинение,че подсъдимите са проявили бездействие, а с това и немарливо отношение към *** си задължения, което становище на защитата не се  възприема от съда за обосновано.В обсъдените от съда и кредитирани заключения на експертите се приема, че констатираното заболяване от ранен следоперативен перитонит  е вид усложнение от извършената операция,което е предполагало  да се предприемат активни действия за неговото установяване и с това да се осъществят  възможно най-бързо и оперативни такива,колкото по рано,толкова и по-голяма вероятност за благоприятен изход. Несъмнено експертите,които са взели отношение в своите  заключения към необходимостта в случая  пациента да бъде поставен  под  активно наблюдение, изрично са посочили тази организационна слабост в работата на  клиниката.Но същевременно съдът е констатирал и приел,че  тези  вещи лица,които са изразили становище и подкрепили заключенията си,че  действията на  подсъдимите са били правилни и в съответствие с техните задължения на дежурни ***и се явяват необосновани и  противоречиви не на основанието,че болния не е бил изрично поставен под активно наблюдение от оператора или лекуващия ***. Напротив в обсъдените и  представени пред съда становища по кредитираните  заключения вещите лица са категорични,че тримата подсъдими са проявили недооценяване симптоматиката и оплакванията на близките му. Не са спазили изградения вътрешен ред за координация между всички дежурни ***и в клиниката.Не са  извършили  необходимите  физикални прегледи и необходими при това проявление на симптоматиката образна диагностика и  други изследвания.Или при  осъщественото изследване на кръвта и взетата по време на дежурството на подс. М.  кръвна проба не е отразен никакъв резултат. На същото основание  търсеното съдействие от подс. Т. от консултант невро***е отчетено като неотносимо  към състоянието на пациента.

Посочения от защитата извод в същата насока, че при липсата на документирана опасност от влошаване състоянието  на болния,то пред подсъдимите не е била  налице необходимостта те да извършват належащо необходимите действия, така както част от експертите са възприели в своите заключения, не се възприема от съда за обоснован. Тези  експертни заключения и становища не са кредитирани от съда, предвид тяхната необоснованост, липса на подкрепа от множеството гласни и писмени доказателства,в които се намират в съществено противоречие. При  обсъждане по хода на съдебното следствие на кредитираните заключения по СМЕ-зи категорично  бе потвърден общия извод,че добрата медицинска практика  изисква наблюдение,което при установяване на  отклонения от нормалното протичане на следоперативния период изисква да се предприемат необходими действия. На това основание  по делото са установени безспорните факти, че на болния А.,  след последния документиран физикален преглед извършен от св.И.  на 07.08.2009г, до  10.08.2009г сутринта,когато св. У. е констатирал тотален перитонит,  не  е извършван и отразен *** преглед на болния. Този факт е посочен от вещите лица,които са посочили в своите заключения за  установените *** пропуски и проявено  бездействие от подсъдимите,което са обосновали с обсъдените от тях показанията на група свидетели и  приложени по делото писмени  документи от ИЗ. Вещите лица  приемат,че освен липсата на декурзуси на 08.08.2009г,по време на дежурството на  подсъдимите М. и М., то отразения такъв на 09.08. през деня- от подс. Т.  е повърхностен и обективно неточен,какъвто в общ смисъл се явява и  декурзуса от нощния дежурен -св. Б.,който вече е съобразил,че болния се нуждае от активно наблюдение,посочил е писмено необходимостта от такова наблюдение,но каквото в същност не извършил до сутринта. Според съда  е явна несъвместимостта и противоречията между фактите представени от свидетелите за състоянието на  болния от 07.08 до 10.08.2009г, анализираните писмени доказателства съдържащи се в оперативните и аутопсионен  протокол  и останалата медицинска документация от една страна  и обсъдените декурзуси от друга. На това основание дефинирания от защитата приоритет на съдържанието на един неточно изписан от подс. Т. дуекурзус, или липсата на декурзуси през двете дежурства на  останалите двама подсъдими, с извода,че явно болния не бил показвал симптоматика към влошаване  в инкриминирания период и затова не е бил преглеждан, не се възприема от съда за достоверен и относим към  останалия доказателствен материал.В случая защитата направи опит да обвърже липсата на документираната опасност от непоставянето на болния  под активно наблюдение, с липсата на реално извършени прегледи от подсъдимите,които не можели /не знаели/  да предположат евентуалната опасност от ранен следоперативен перитонит, а с това и  основанието да отпадне  отговорността от престъпно бездействие. Отново според съда защитната  теза се основава на повърхностното акцентиране  върху обективните факти,каквито се явяват активното наблюдение и малкия ***опит, но без да се отчита доказателствената съвкупност от гласни и писмени доказателства, които  сочат пропуски в приложението на добрата медицинска практика, проявено бездействие  и недооценка на състоянието на болния, с оглед оплакванията на близките в тази връзка и пропуснатото ценно  време за лечение на  заболяването от перитонит.

В същата насока защитата на подс. М. представи аргумента и че при установеното обстоятелство за липсата на документирана необходимост болния да бъде поставен под активно наблюдение,то факта по делото,че св. А. не е търсила ***през  нощта на 08.08. срещу 09.08.2009г, отразявал невъзможността дежурния *** /в случая подс.М./ да отгатнел, че състоянието на болния се влошава,още повече ако спи.Този извод защитата представи в противовес на твърдението на експерта проф. П.,както и  становищата на експертите,които го подкрепят за необходимостта провеждащия визитацията *** при необходимост да събуди и прегледа болния,така както изисква добрата медицинска практика / за каквато се съобщава от близките на болния,който е бил прегледан от ***а/. Според съда това становище на защитата дали следва  осъществяващия визитацията *** да предполага/да гадаел/ за състоянието на даден пациент щом той спял  се явява необоснован опит да се абсолютизира факта за спящия пациент,което състояние се явявало „пречка“  пред   *** да следи за състоянието на пациента. От фактическа страна по делото е установено,че подсъдимите са знаели за претърпяната тежка операция,както и че св. А. многократно е търсила съдействието на дежурните ***и по време на инкриминирания период,предвид влошаващото се състояние на нейния съпруг. Това тя е изразявала и по време на визитациите,за които твърди,че  са били инцидентни през двата почивни дни на 08.08. и 09.08.2009г. По изричното искане на защитата  и съгласно условията на чл. 281 ал.1 т.2 НПК бяха прочетени показанията на св. А. от ДП – т. 4 л. 83-долу  и бе установено,че свидетелката е преустановила да търси съдействието на ***сутринта на 09.08.,но по-късно на този ден отново безуспешно потърсила съдействие,за което известила св. Н. А.. В пледоарията  на защитата на подс. М. се посочи,че свидетелката не била търсила подс. М. през нощта и който факт дава разбирането на защитата,че  този подсъдим не е знаел какво е състоянието болния. Както на ДП, така и пред съда св. А. е категорична конкретно, че вечерта на  осми срещу девети август / по време на дежурството на подс. М./  *** не е преглеждал нейния съпруг,както впрочем и че освен извършения  преглед от неврлог, през инкриминирания период друг *** не е преглеждал болния й съпруг. При изразеното уверение на свидетелстващите ***,работещи в клиниката,че  няма възможност да бъде пропуснато провеждането на задължителните сутрешна и вечерна визитации, противно на твърдените от св. А. и  близките свидетели за  тези обстоятелства,съдът намира необходимостта да се  приеме,че по време на своето дежурство всеки един от подсъдимите  е осъществил задължителна визитация на болните. Съответно  подс. М. сутринта на 08.08.2009г./  събота/  е провел сутрешна визитация  и е посетил болния А.,  вечерта на този ден подс. М. е провел вечерна визитация и също е посетил болния,което е сторил и подс. Т.,  провеждайки сутрешна визитация на 09.08.2009г.  Това предполага,че ако св. А. е заявявала при тези визитации твърдения,че състоянието на съпруга й се влошава,то е  следвало да се предприемат действия от страна на медицинския персонал.Според А.  при заявените от нея опасения- не само по време на визитациите, но и когато е  търсила съдействие от дежурните е получавала уверенията, в смисъл,че това е тежка операция и е нормално да има болки. Другата алтернатива, за да се оправдае  поведението на подсъдимите и се  постигне съгласие  с тезата на защитата,че подсъдимите били поставени пред факта да гадаят какво е било състоянието на спящо болния  е никой   да не е навеждал по време на визитациите опасения за състоянието на болния. Както удобно защитата твърди, от ИЗ и отразените декурзуси  не можело да се установи  това състояние,което категорично  и последователно,от началото на заведеното наказателно производство, така и по хода на съдебното следствие се опровергава  от значителен брой свидетели пребиваващи в болничната стая при лежащия  А.. Според съда при липсата на основание показанията на групата свидетели,които представят фактите относно  състоянието на А. в периода 04.08. до 10.08.2009 включително и  фактите за многократно търсеното съдействие от медицинския персонал в периода  от 07.08. до  10.08. през нощта да не бъдат кредитирани, това твърдение на защитата на подс. М.,че подсъдимите не можели да установят състоянието на болния се явява необоснована от фактическа страна теза,но и намираща се в пълно  противоречие на естествено необходимото и  предписано от добрата медицинска практика  поведение на ***.

Логическата връзка между генералния извод,който представи защитата за липсата на осъществено престъпление се яви  и тезата определяща,че    заключенията на експертите,които поддържаха становището за пропуски в действията на тримата подсъдими  и не изпълнени от тях правила на добрата медицинска практика не следва да бъдат приети от съда поради тяхната необоснованост. Според защитата заключенията на експертите изразили противното становище за липсата на обективен принос на подсъдимите към  вредоносния резултат, следва да бъдат приети за обосновани,тъй като доказвали,че не е било възможно да се предотвратят възникналите усложнения и че заболяването перитонит било започнало  още преди първата операция.При обсъждане  заключенията по назначените  СМЕ-зи на досъдебното производство и изразените от експертите становища по своите заключения съдът  е представил мотиви относно  основанията  си защо приема, че  една част от тези заключения са изцяло безпротиворечиви между си, намират се в обща логическа връзка между си  и с останалите  и кредитирани от съда доказателства. Защо се явяват обосновани  с оглед направените оценки от медицинска гледна точка на гласните и писмените доказателства и в коя част  заключенията са взаимно противоречиви,изключващи се, и на какво основание едните заключения са кредитирани от съда и защо другите са отхвърлени като необосновани.

Вече бе посочено,че в хода на досъдебното производство  са били назначени общо пет СМЕ-зи,които са се произнесли за установяване причината за смъртта,като в тях експертите са дали отговори на въпросите  дали  са установени  налични пропуски на *** при проведеното лечение на пострадалия Б.А.. Отново следва да се припомни,че всички заключения по тези експертизи извеждат единното становище, че причина за смъртта на А. се явява наличието на полиорганна – многоорганна недостатъчност,като последствие от  септичен- ендотоксичен шок, усложнение на сепсис от ранен следоперативен перитонит Това становище не влиза в противоречие със заключенията от две от тези СМЕ-зи,назначениа на досъдебното производство,където той е определен и като  фибронозно-гноен или тотален фибронозно-гноен перитонит. Освен това съдът е възприел,че тези заключения не влизат в противоречие с отговора на този въпрос  и по назначената по хода на съдебното следствие 9-на  КСМЕ-за.

Също следва да се припомни,че по въпросите за наличието на пропуски и неправилни действия на подсъдимите ***и в посочения от обвинението инкриминиран период,вследствие на което фатално да е било забавено правилното диагностициране на болния и в какъв времеви период се е проявила симптоматиката на следоперативния перитонит, заключенията между експертизите значително се разминават. Основанието  за тези различия съдът вече е обосновал по-горе в своите мотиви, с разбирането, че основно те  произтичат съобразно  възприемането или невъзприемането от експертите на част от гласните и писмените доказателства приложени по делото, в какъвто смисъл те са представили своите оценки  и становища в тези заключения от назначените СМЕ-ди  по ДП, но  които поддържаха и пред съда.

Предвид немалката фактология, с която е следвало вещите лица по всички експертизи да се запознаят и оценят,съдът намира необходимостта да  синтезира съществените заключения  и становища на експертите от двете експертизи, за които защитата представи в пледоариите си искането те  да бъдат кредитирани от съда и в каквато връзка изложи мотиви в пледоариите  за тяхното кредитиране.

Искането на защитата бе съдът да възприеме  изцяло заключението по назначената тройна СМЕ-за по писмени данни от ДП /т.1 л.89-96/, по което  при проведеното съдебно заседание на 07.03.2018г вещите лица Г., Л. и Г./ заменила вещото лице С./  потвърдиха своето заключение. Те потвърдиха общоприетото от всички експертизи,че Б.А. е починал от септичен шок и полиорганна недостатъчност, развили се от дифузен фибринозно-гноен перитонит от оперативното поле /малък теч в мястото на отстраняване на стомаха и свързването му с хранопровода/.  Но за разлика от  обсъдените и кредитирани от съда експертни заключения по други  три СМЕ-зи,   твърдят, че  пациентът е  бил наблюдаван и лекуван правилно, и че действията на дежурните ***и в периода 07.08. - 10.08.2009 г. от гледна точка на медицинската практика са правилни. Подкрепят това с доводите,че е налице тежко болен,след голяма коремна операция,който бил наблюдаван и практически своевременно му е направена  ревизия на оперативното поле.Болния е бил под *** наблюдение. Не е могло  да бъде взето по-ранно решение за ревизия на оперативното поле,което било задължение на оператора. Раковото заболяване било в много напреднал стадий и раковата интоксикация е довела до увеличаване на пропускливостта на тъканите,както и до общ интоксикационен синдром  на организма на болния. Според тези експерти описаните симптоми на болки,подуване на корема,забавена перисталтика,задръжка на секрети в коремната кухина на дреновете са симптоми на перитонеално възпаление,но също така може и да е  ответна реакция на раковото заболяване и претърпяната голяма коремна интервенция. Пред съда потвърдиха становището си,че установения на 10.08.2009г сутринта от св. У.  перитонит отговаря да е с давност от 6 до 12 часа.Според тях  е невъзможно перитонитът да е започнал развитието си непосредствено след приключване на първата операция или да е започнал на 07.08.2009г вечерта.  За потвърждение на това свое становище посочиха обективните данни за отстранения на 70% стомах, отстранени лимфни възли около стомаха и установените при първата операция метастази в тях. Това говорило за рак в  напреднал стадий и че пациентът е раково интосикиран. Според тези вещи лица дори и да е била направена  по-ранна операция,то отново в стомаха е можело да настъпи изливане на стомашно-чревно съдържание.

Според съда  в синтезиран вид следва  да се даде отговор по така наведеното от защитата искане да се приемат за обосновани тези заключения и поддържани становища, въпреки предвид изложеното по-горе в мотивите към присъдата  обсъждане на  заключенията по тази експертиза. От медицинска  страна  изложените от тези експерти  заключения,че болния А. е  бил наблюдаван и лекуван правилно, и че действията на дежурните *** в инкриминирания период от гледна точка на медицинската практика били правилни са опровергани категорично от заключенията и поддържаните по тях становища от експертите представили ги по останалите три СМЕ-зи :  Л., Н. и П. по назначената по ДП повторна тройна комисионна съдебномедицинска експертиза /т.2, л.48-59/, Р.,С. и П./ заменил вещото лице от ДП  Р./  по назначената втора повторна тройна комисионна съдебномедицинска експертиза /т.3, л.4-18/ и П., Г., В., Т. и П. по назначената повторна петорна  арбитражна съдебномедицинска експертиза / т.4 л. 55-76/. Както в тези заключения така и пред съда посочените експерти обориха с медицински аргументи, посочиха  конкретни гласни и писмени доказателства становището,че болния бил наблюдаван и лекуван правилно. На това основание  се посочиха фактите за липсата на адекватни действия от дежурните ***, които да установят действителното състояние на болния. Аргументите за постоянното *** наблюдение кореспондират с установения от фактическа страна стериотип на работа от дежурните *** само да питат пациентите дали имат оплаквания, с конкретно изразяваното пред св. А. заключение,че е претърпяна тежка операция и е нормално да има болка, бяха само част от представените от тези експерти  съображения защо отхвърлят  изводите за правилното лечение на болния, за това,че било правилно отразявано неговото състояние и че действията на дежурните *** в инкриминирания период от гледна точка на медицината били правилни. Както от научно-медицинска гледна точка,така и от обсъдените факти съдържащи се в множеството гласни и писмени доказателства,  заключенията по кредитираните от съда експертизи  игнорират  действителността на  твърденията в обсъжданата  експертиза, че перитонита установен от св. У. на 10.08.2009г  сутринта отговарял да е с давност от 6 до 12 часа, че било   невъзможно перитонитът да е започнал развитието си непосредствено след приключване на първата операция или да е започнал на 07.08.2009г вечерта,наред с  твърдението,че дори и да е била направена  по-ранна операция,то отново в стомаха е можело да настъпи изливане на стомашно-чревно съдържание,което да доведе до инфекция. Отхвърлянето на тези изводи бе обосновано с възприетото от съда становище на експертите,че те не се подкрепят с конкретни доказателства, а се явяват предположения какво е можело да се случи. В кредитираните от съда заключения са обосновани научно неаргументираността  на твърденията, че едва след 24.00 часа на 09.08.2009г се била изявила симптоматиката на перитонита и разбира се неговото установяване сутринта на 10.08.2009г потвърждавало давността му от около 6-12 часа. Посочени са развитието на  симптоматичната проява на перитонита с приблизително си начало  от вечерта на 07.08. или рано сутринта на 08.08.2009г,което е подкрепено с косвени и преки гласни доказателства. Такива доказателства изрично са  представени и анализирани относно установената на 07.08.субфибрилност, значително изтичане на кръвно съдържима течност от единия дренаж на следващия ден, болки и подуване на корема.Събрани са доказателства  за последващото  развитие на тази симптоматика на болестта на 09.08., констатирания тотален перитонит на следващия ден от св. У.,отразените от него в  операционния  протокол и протокола на патоанатома обстоятелства за приблизителната давност на  перитонита, анатомични  белези  и състояние на интревенираните  части на стомаха,наред с констатацията на св. У. на 10.08.2009г сутринта,че има запушен дренаж. Тук е мястото да се припомни и становището,което изложи пред съда вещото лице Г. при обсъждане двете взаимно изключващи се заключения по  назначената от съда  9-на СМЕ-за,които бяха възприети от всички вещи лица под условие. В съдебното заседание на 20.09.2019г тя  потвърди,че с оглед констатираното раково заболяване перитонита е бил наличен още преди първата операция извършена от св. У. на 04.08.2009г.,което становище косвено бе подкрепено  и от вещите лица Г.  и Т. в същото заседание. Съдът констатира,че това становище се намира във вътрешно противоречие с тяхното заключение,че  перитонита установен на 10.08.2009г бил с давност 6-12 часа от експертизата – вж. т.1 л 89-96 от ДП, а така също и с варианта от заключението по 9-ната СМЕ,който подкрепя обвинителната теза, което те са подписали под условие. Несъмнено това становище се намира в противоречие  и с необорените факти за състоянието  на  А.  в периода  04-07.08. и неговото  влошаване след това до   втората операция.В крайна това твърдение обективно противоречи  и на представената обща защитна теза,че изявата на  симптоматиката на перитонита не можело да се установи в инкриминирания период.

На същото основание защитата предложи да бъде прието изцяло заключението по назначената на  досъдебното производство допълнителна петорна СМЕ-за по писмени данни  на вещите лица  С., Г.,И. /-заменил вещото лице М./, Ц. и К. – т.3 л. 143-155 от ДП. В  част от защитната пледоария на защитата на подс.М. и подс.М. изрично се изложиха  доводи в подкрепа на представените в нея медицински изводи. За тях следва да се припомни,че  в с.з на 13.11.2017г  те бяха поддържани от експертите. Пред съда потвърдиха общоприетото  становище от всички експертизи,че  смъртта на Б.А. е настъпила в резултат на многоорганна недостатъчност като последствие от ендотоксичен шок, който е усложнение на сепсис от ранен следоперативен перитонит.

Но освен това вещите лица  подкрепиха заключенията,че основните  симптоми на перитонита са се разгърнали сутринта на 10.08.2009г,  до тогава, според записите на дежурните ***и, такава симптоматика липсвала и това се подкрепяло  от данните в история на заболяването върху реанимационните и температурните журнали. В тях  било отразена изявявата на класическите симптоми на дифузния перитонит- рязко влошаване на състоянието, силна болезненост в корема, перитонеално дразнене и изчезване на перисталтиката

В потвърждение на това приемат, че до  23- 24 часа на 09.08.2009г нямало обективни данни за разгръщането на перитонит.Изключват  дори  и  при  налично описаното от св. У. в операционния протокол от втората операция на  10.08.2009г количество ескудат- 1500 мл.,мътен, с много фибрин“ да е възникнал перитонит преди  6 до 12 часа. Като аргумент в тази насока сочат липсата на изтичащо чревно съдържимо от дренажните системи до 24 ч. на 09.08.2009 Количеството гной било обяснимо и това е естествена реакция върху тъканите,върху които  е било манипулирано.Кулминацията е инфектирането на тази течност

Подобно на  тройната СМЕ-за по писмени данни,която защитата също пледира да се кредитира изцяло, тук вещите лица също приеха, че изявата на перитонита била логична и  обективна. В своите допълнителни пояснения пред съда допълниха становищата си за  установената от тях последователна и стройна организация на наблюдение  върху А. за периода от 07 до 09 август включително, тъй като в този период нямало открита  симптоматика на перитонит и  нямало основание да се приеме твърдението за перитонит в по ранен период от  този,според тях  възникнал към 24.00 часа на 09. август.

В мотивите  към присъдата съдът е представил множеството си съображения защо  е възприел,че  тази заключенията по обсъжданата  петорна СМЕ-за скпертиза, наред с ангажираните пред съда становища на вещите лица са немотивирани,необосновани или противоречиви на множество кредитирани от съда доказателства и с това възникват съмнения за тяхната правилност. Съдържанието на  съображенията  на съда относно всички  СМЕ-зи се намират от л. 12  до л. 34 в мотивната част от присъдата, където  е даден пълен анализ  и основанията на съда защо кредитира  заключенията  от СМЕ-зи назначени по ДП и заключението от допълнителната  деветорна  арбитражна  СМЕ-за,в които  е възприето становището за  налично установените  общи и специфични признаци на  следоперативния перитонит,предвид показанията на конкретна група свидетели, установената симптоматика в оперативния протокол от 10.08.2009г и аутопсионен протокол от 13.08.2009г, а  с това и  причинната връзка между проявеното бездействие на  подсъдимите  и  достигнатия летален изход.

Така по направеното искане  и предвид аргументите на защитата по хода на съдебните прения съдът да приеме заключенията и изложените становища от вещите лица по тази допълнителна петорна СМЕ-за по писмени данни  на вещите лица  С., Г.,И. /-заменил вещото лице М./, Ц. и К. – т.3 л. 143-155, също отново следва да бъдат маркирани основанията,с които  съдът  е възприел една част от тях като  обосновани и защо останалите не ги възприема като такива.

Според съда част от тези заключения и поддържани пред съда становища отразяваха обективно проявени и установени факти,които също се поддържат в  останалите експертни заключения. Такива са изводите,че случаят касае тежко болен,след голяма коремна операция и практически своевременно му е направена  ревизия на оперативното поле. Раковото заболяване  е било в много напреднал стадий и раковата интоксикация е довела до увеличаване на пропускливостта на тъканите,както и до общ интоксикационен синдром  на организма на болния. Описаните симптоми на болки,подуване на корема,повръщане забавена перисталтика или нейното спиране,задръжка на секрети в коремната кухина на дреновете, перитонеално дразнене и рязко влошаване на общото състояние са симптоми на перитонеално възпаление,но също така може да показват  ответна реакция на раковото заболяване и претърпяната голяма коремна интервенция. Възникващия хирургичен паралитичен иринус,при който липсва перисталтика,след което има признаци  на подуване на корема с пускане на газове, се припокриват със симптоматиката на постоперативния перитонит,поради което ако *** констатира вяла перисталтика,на това основание може да смята,че постоперативния период върви добре,вместо развитието на перитонит. Че  е било проведено антибиотично, антикоагулантно и аналгетично лечение, придружено с венозни вливания на въглехидратни и водно-електролитни разтвори, извършена е била  и очистителна клизма. Приемат,че влошеното състоянието на болния е вследствие на напредналото раково заболяване, предпоставящо ракова интоксикация, компрометиран имунитет и пластични свойства на тъканите, съчетано с напреднала възраст.

За една част от тези обективно възприети от фактическа и от медицинска страна твърдения на вещите лица съдът намира,че те следва да бъдат  оценени и с оглед  произтичащите от тях изводи,които са използвани и от защитата при аргументацията за липсата на виновно поведение.

Възприетото обстоятелство,  че в инкриминирания период било  проведено антибиотично, антикоагулантно и аналгетично лечение,наред с осъществени вливания на разтвори  не  дават според съда обективното основание да се твърди,че  е било провеждано необходимото лечение. Резултатът от това,според квалификацията на тези експерти проведено „необходимо   лечение“ е бил установен сутринта на 10.08.2009г от св. У.,като тежък перитонит. Освен това в кредитираните от съда заключения  и становищата на вещите лица по тях  многократно е  посочена липсата на адекватно проведено лечение,което се дължи в следствие на несвоевременно установената диагноза на  заболяването от перитонит и  пасивно поведение на дежурните ***. Според съда данните за  извършените манипулации не представляват  взето  отношение или решение на някой от тримата подсъдими, а дадените предписания от лекуващия ***,които са били с меродавност още от   преместването на болния А. от КАРИТ в клиниката. Несъмнено  представеното в тази експертиза заключение за връзката между влошеното състоянието на болния,предвид напредналото раково заболяване,  компрометиран имунитет, пластични свойства на тъканите и напреднала възраст са обективни данни,които не са отречени в нито една от останалите СМЕ-зи. Вложения смисъл в обсъжданата  експертиза на този извод обаче според съда  е търсенето на подкрепа за необоснованото заключение, че изявата на перитонита била логична и  обективна. Последното категорично е  отречено освен в кредитираните медицински  заключения,но и в най-пълното и конкретизирано пред съда становище от вещото лице П.,че  този извод е необоснован, тъй като предлага да се възприеме твърдението, че при всяка онкологична операция  настъпвал перитонит,което в медицинската практика  не е правило, а вероятност,за което трябва да се следи  и каквато обективно е била  една от задачите на  *** в инкриминирания период. 

Според  съда при анализа на обективните факти по делото и налични писмени доказателства вещите лица от посочената като приоритетна от защитата  петорна СМЕ-за  са достигнали до противоположни  на  останалите и кредитирани от съда експертни заключения, наред установената им   противоречивост с  гласните  и писмени доказателства,които съдът е анализирал и кредитирал. 

Извън кредита на доверие  на съда  остават  твърденията в тези заключения, че пациентът бил наблюдаван и лекуван правилно,с оглед обсъдените от експертите действия на дежурните ***и в периода 07.08. - 10.08.2009 г. от гледна точка на медицинската практика и извода,че те са били правилни. В тази връзка е представено необоснованото в тази експертиза твърдение,че  болния бил поставен под активно наблюдение.Съдът е приел вече  и обосновал,че липсата на осъществено активно наблюдение  над болния е отчетен обективен пропуск на  администрацията и лекуващия ***,който факт е извън виновното поведение на тримата подсъдими и няма основание това твърдение да се приема за обективно. Но  възприетия пропуск не следва според съда да бъде  обвързан с липсата на обективното  отразяване от страна на подсъдимите  какво е било  състоянието на пациента. Тоест същественото в случая е установената липса на декурзуси от страна на подсъдимите М. и М., установените факти,че те не са извършили преглед на болния, както и че анализираните  два декурзуса на подс. Т. и св.Б. са определени в кредитираните заключения на вещите лица като непълни, неточни  и се намират в съществено противоречие с гласните и писмени доказателства по делото,от които се установява,че  от късните часове на 07.08.2009г състоянието на  А. е започнало да се влошава и се е разкрила симптоматика на ранен следоперативен  перитонит.Напълно необосновано експертите по тази експертиза твърдят,че с проявената пълна симптоматика на перитонита към 24.00  на 09.08.2009г било  осъществено активно,динамично наблюдение със съответна терапия. Този извод не се подкрепя от  нито едно доказателство.В цитирания от експертите часови период има единствен отразен декурзус на св. Б.. Отново следва да се припомни дадената оценка за действията на този свидетел в останалите и кредитирани от съда експертни заключения,че декурзуса е непълен, неточен, без да са предприети  каквито и да са действия от страна на  св. Б., по иначе правилно отразеното от него  в декурзуса становище за необходимост от активно наблюдение.

 Няма как да не се потвърди липсата на  каквато и да е обоснованост    в заключението по тази експертиза,че възоснова на медицинската документация по делото,историята на заболяването на А. и декурзусите  от *** има  фактологическа яснота, „тъй както на 07.,08.  и  09. август имало  ясно формулирани декурзуси,които кореспондират на температурните и терепевтични листове,в които няма отклонение в този  без съмнение тежък следоперационен период на  тази голяма операция. Съдът вече ясно е посочил  и възприел своята оценка  за декурзусите, тяхната действителност, липсата на 08.08. 2009г изобщо да е бил съставен такъв от дежурен ***,каква е причината  експертите от тази експертиза   погрешно да твърдят,че обсъдения от тях декурзус бил съставен на 08.08.,а в действителност е от 05.08.,наред установената по делото липса на температурни листове,които да се приложени към ИЗ и за които незнайно защо тези експерти твърдят,че са се запознали с тях.

Представените заключения  и  становища по тази приоритента  за  защитата експертиза  приемат, че установения на  10.08.2009г сутринта от св. У.  перитонит отговарял да  е с давност от 6 до 12 часа, невъзможността перитонитът да е започнал развитието си непосредствено след приключване на първата операция или да е започнал на 07.08.2009г вечерта. Това се обосновава с обективно установените факти,че  е бил отстранен на 70% стомаха, отстранени лимфни възли около стомаха и метастази в тях,което говорило за рак в  напреднал стадий и че пациентът е раково интосикиран,което се явявало  предпоставка за дифузен перитонит. На първо место следва да се  припомни,че тези заключения и  потвърдени пред съда становища  противоречат на установените в медицинската наука познания за времевото проявление на дифузния перитонит, които съдът е  посочил в своя анализ по-горе. На следващо те противоречат на показанията на св. У.,които са обсъдени и приети като обосновани  и от медицинска гледна точка в кредитираните от съда  експертни заключения, които са ги обвързали с вписаните от този свидетел данни  в двата оперативни протокола. В тях и при първата и при втората операция свидетелят е отразил установеното от него състояние на болния,като  във втория оперативен протокол е посочил причината за възникналия перитонит  и е поставил своята диагноза за тотален такъв. Освен това заключенията по тази експертиза се намират в противоречие с данните отразени в аутопсионния  протокол на патоанатома,който е обосновал причините за леталния резултат,както и на следващо место с изложените пред съда  становища  на вещите лица поддържали  заключенията си по останалите три СМЕ-зи,назначени на  досъдебното производство,в които те потвърждават началото на  проявената симптоматика на перитонита от вечерта на 07.08 или в окончателен вариант сутринта на 08.08. Несъмнено  и видимо различен  и значително по-дълъг от приетия  в обсъжданото от тази  експертиза заключение за времеви  период на перитонита с давност едва от 6-12 часа.

Отново следва да се  припомни,че  при обсъждането на заключения по  приетите и кредитирани  от съда  СМЕ-зи назначени на ДП : Комисийно СМЕ-за  Л.,Н.,П., Повторна комисионна СМЕ-за Р., С.,П.  и повторна  арбитражна  СМЕ-за  П., Г., В., Т. и П. те бяха подкрепени с допълнителни разяснения  от вещите лица   пред съда. От медицинска страна  експертите обосноваха защо не  възприемат заключенията: че  симптомите на перитонита са се изявили на петия/шестия следоперативен ден, около полунощ на 09 срещу 10.08.2009 и се разгърнали  сутринта на 10.08.2009г, че обсъжданите декурзуси  съставени в инкриминирания период от 07.08. и 09.08. 2009г не са били ясно формулирани, защо не  възприемат предположението,че  дори и да е била направена  по-ранна операция,то отново в стомаха е можело да настъпи изливане на стомашно-чревно съдържание за меродавно, че  нямало причинна връзка между поведението на дежурните ***и през периода 07.08 - 10.08.2009 г. с влошеното състояние на Б.А. и последвалия летален изход.

Защитата поиска да бъде даден приоритет и кредитиране на представените заключения по обсъжданите две експертизи  и предвид  общия извод от всички заключения  на СМЕ-зи,че  установените симптоми на болки,подуване на корема,забавена перисталтика,задръжка на секрети в коремната кухина и на дреновете са симптоми на перитонеално възпаление.Тези симптоми също така може да показват  ответна реакция на раковото заболяване и претърпяната голяма коремна интервенция,тъй като възникващия хирургичен паралитичен иринус,при който липсва перисталтика,след което има подуване на корема с пускане на газове се припокрива със симптоматиката на постоперативния перитонит.

На това основание вещите лица по тези две възприемани за обективни от  защитата експертизи аргументираха своите становища пред съда с другия извод, че при тези обстоятелства и  ако *** констатирал вяла перисталтика,може да смята,че постоперативния период върви добре,вместо да установи развитието на перитонит. Според съда този извод на  експертите е необоснован, но не предвид посочената от тях симптоматика на проявление,която  припокрива перитониалното възпаление, с тази на  следоперативното състояние на болен от раково заболяване и възникнал паралетичен иринус със същата  изява. Той е неоснователен, предвид обвързаната с него констатация и подкрепа на  изразените в тези две експертизи заключения за липсата на причинно-следствена връзка между поведението на  подсъдимите в инкриминирания период и последвалия летален изход. За съда на основата на  този експертен извод, изказаното от защитата такова твърдение е нелогично. То се стреми да внушава,че след като има припокриване на симптоматика,то *** може да стои  безучастно и се надява,че в случая  влошаващото се състояние  на пациента било нормално проявление на следоперативното му състояние-в случая от раковото заболяване, а не на перитонит. Подобно твърдение, с  така изказаната вероятност е най-малко необосновано,тъй като  с него се прави опит да се заменят спешно необходимите действия на дежурните *** с дилетантско предположение,не присъщо дори  и на  студент-медик.     Доводи и основания по този въпрос,както и по останалите въпроси от СМЕ-зи, които касаят  евентуалната отговорност и  допуснатите нарушения на добрата медицинска практика са представени и поддържани от всички експерти. Те без изключения  и  единодушно са възприели фактите за малкия  ***ски опит на подсъдимите, трудността на диагностицирането на перитонита- особено по отношение на перисталтиката и  налична симпотамитка на перитонит, част от чиито белези се припокриват с раковата интоксикация. Но освен това  в заключенията от СМЕ-зи, в които  е изразен общия извод за връзката между пасивното поведение на  подсъдимите, с несвоевременното диагностициране на перитонита, причинно-следствената връзка между поставянето на тази диагноза, забавянето на втората операция и достигнатия летален изход, подробно са  изложени какви е следвало да бъдат действията на  дежурните ***.Посочени са  нарушенията  на  добрата медицинска практика  и установените вътрешни правила  в клиниката. В тези кредитирани от съда заключения категорично  са посочени  необходимите  и не  проявени действията на  дежурните ***и- лични  прегледи на болния, назначени физикални,образни и лабораторни изследвания и проведени консултации с по-опитните дежурни *** на повикване.

Друг съществен аргумент в пледоарията на защитата на подс. М. бе  изказаното становище от членовете на тази експертиза пред съда на 13.11.2017г , че след като никъде в оперативния протокол оператора или пък аутопсионния протокол на патоанатома  не било отразено установяване на инсуфициенция, то тяхното заключение,че първо е протекла транслокация между  съдържанието в червата и кръвта на пациента и след това  към 24.00часа на 09.08.2009г е започнала изявата на перитонита е правилно. Тук преди всичко според съда следва да се посочи,че  всички  експертни заключения представени по назначените на ДП  СМЕ-зи се намират в обща  и непротиворечаща връзка със заключението от назначената по хода на съдебното следствие 9-на арбитражна СМЕ-за относно причината за смъртта на болния А.. В това заключение  причината за смъртта е определено,че има комплексен характер.Според деветимата експерти в танатогенезата имат участие карценомът на стомаха с лимфогенна дисеминация, довели до  карценомна интоксикация и дифузно-гноен перитонит. Непосредствена причина за смъртта се приема белодробната тромбоемболия,която е свързана с горепосочените нокси- т.3 л. 657 от съдебното следствие. При обсъждането на това заключение в с.з. на 20.09.2019г - л.753  от съдебното следствие, вещото лице  П. представи от научно-медицинска страна разяснение за общата взаимовръзка между двете възприети от вещите лица диагнози: карценомът на стомаха с лимфогенна дисеминация, довел до  карценомна интоксикация и дифузно-гнойния перитонит. Той категорично потвърди,че раковата интоксикация може да спомогне  развитието на перитонита,но не може да бъде самостоятелна причина за смъртта. На това основание разясни,че установения перитонит  е главната причина да възникне  инфекциозния процес,като съвместно с  туморния процес са  фактори за  настъпилата белодробна тромбоемболия. Последната се изявява в промяна вискозитета на кръвта / в сгъстяването й /  и невъзможност да функционират вътрешните органи,за който вискозитет перитонитът има  водеща роля. Против  това разяснение на вещото лице П. не постъпиха възражения от медицинска страна.При това уточнение според съда отново следва да се  припомни,че при обсъждането на  заключенията от назначените на ДП  пет броя СМЕ-зи,всички без изключение  приемат,че обсъжданите  от тях усложнения довели  до леталния изход  имат  за основна причина : дифузно фибринозно-гноен перитонит- т.1 л. 94., усложнение от сепсис от ранен следоперативен перитонит- т.2 л. 60, т. 3 л. 12 и  л.151 и  тотален фибринозно-гноен перитонит, усложнен с многоорганна недостатъчност и развитие на ендотоксичен шок и сепсис.Съдът представи  своите съображения защо кредитира заключенията от експертизите,в които  бяха представени  изводи за развилия се следоперативен перитонит, но с обобщено начало повече от 24 и приблизително 72 часа,преди неговото диагностициране от св. У. на 10.08.2009г. В кредитираните от съда заключения отразени в  тройната комисийно СМЕ-за  Л.,Н.,П., Повторна комисионна СМЕ-за Р., С.,П.  и повторна  арбитражна  СМЕ-за  П., Г., В., Т. и П.  освен категорично приетата причината за смъртта на  А. от ранен следоперативен перитонит,в тези заключения за начално  развитие на перитонита се приема периода от вечерта на 07.08.2009г, а предвид изразеното особено мнение от вещото лице П.- сутринта на 08.080.2009г и който времеви  период не  се намира в противоречие с възприетия от обвинението инкриминиран период.

При това единно мнение по основната причина за смъртта на А.,  относно източника, за да се развие този перитонит, най-всеобхватното, подкрепено с доводи и не оборено от медицинска гледна точка от никое друго медицинско заключение се яви представеното становище на вещото лице П. в  с.з. на 13.09.2017г. При липсата на  ясно зададен въпрос по  назначените на ДП СМЕ-зи  за източника да се развие следоперативния перитонит вещото лице  разясни пред съда,че  липсата на посочен източник на перитонита и че такъв не е бил посочен в оперативния протокол от св. У. при повторната операция на 10.08.2009г не означава,че не е имало такъв източник и потвърди,че  винаги има източник. Вещото лице убедително и в достъпна форма   разясни единствено две възможни причини за вазникналия перитонит. Първата  и според него по-вероятна е пропускането на  шевовете,които се правят на ръка от оператора между връзката между хранопровода и стомаха-анастомоза.Друга възможна причина е пилоропластиката,при която  в този вид операция задължително се прекъсват двата нерва,които отговорят за ритмичното  отваряне на пилора и пропускане на чревно съдържимото към дванадесетопръстника.Тоест вещото лице П. категорично  отрече становището от медицинска гледна точка  да се възприема,че източника на перитонита не е бил установен,защото не бил открит, а  поясни,че перитонит може да възникне и от пропускане между конците,а не от видима „дупка“ между шевовете.В подкрепа на това становище се явява и  отговора на вещите лица в заключението по назначената  арбитражна  9-ната СМЕ-за,че следоперативния перитонит е с най-вероятна  генеза инсуфициенция на анастомозата, независимо,че не е била установена при повторната операция/ но е предположена от оператора св. У./-  вж. л. 651 от съдебното следствие. При тези  изложени съображения искането на защитата  да се възприеме становището, че след като никъде в оперативния протокол оператора или пък аутопсионния протокол на патоанатома  не било отразено установяване на инсуфициенция, то  явно няма такъв източник се явява необосновано.Освен това становището на тези експерти се яви в подкрепа на тяхното заключение,че след като  не е установен източника на перитонита обяснението,че  първо била протекла транслокация между  съдържанието в червата и кръвта на пациента и едва тогава към 24.00часа на 09.08.2009г била започнала изявата на перитонита. Но  никъде в  това заключение не бе  разяснено при обективно установеното раково заболяване тази транслокация кога е започнала. Никъде  в предложените за кредитиране от защитата заключения по двете СМЕ-зи не е обосновано развитието на инфекцията извън  заетото общо становище,че  видно от  наличната медицинска документация –декурзусите  от СЗ яма категорични данни за  следоперативни усложнения, а с това и удобното твърдение,че такова е започнало едва към 24.00 часа на 09.08.2009г,което бе напълно опровергано,както от медицинска страна,така и с оглед кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.

Освен така изложените аргументи защитата представи съображението, че  съдът следвало да възприеме заключението по  назначената от него  9-на СМЕ-за,която е  меродавна по отношение причината за смъртта и с това бе  представен извода,че по този начин се изключвало перитонита,като причина за смъртта.Внимателният прочит на представеното медицинско заключение по тази експертиза представя различен от направения от защитата извод. Вещите лица от експертна  гледна точка  ясно са  посочили комплексния характер на причината за смъртта. Посочили са участващите в танатогенезата  две причини:  карценомът на стомаха,довел до  карценомна интоксикация и  дефузния  фибронозно-гноен перитонит. Непосредствената причина за смъртта-  белодробна тромбоемболия  категорично е обвързана с  посочените две причини – вж. л. 657 от съд.следствие. В това отношение отново  следва да се  посочи становището на  вещото лице П. при обсъждане на това заключение на 9-ната експертиза.Той ясно обоснова,че  белодробната  тромбоемболия се явява последствие на посочените две причини,като сама по себе си карценомната интоксикация не може да бъде самостоятелна причина за смъртта, а така се явява перитонита.

Обвързано с искането на защитата да се постанови оправдателна присъда се яви и  становището,че съдът следва да  вземе предвид установената липса на част от медицинската документация от ИЗ на болния. На това основание  и при  тази липса било необосновано да се вменява виновно поведение. Като аргументи в тази насока защитата посочи издирваните  и не представени по делото още на ДП  температурни листове,както и че част от показанията на св. У.  не следвало да се възприемат безкритично. Последните касаят твърденията на свидетеля,че на 06.08.2009г той е предал болния А.  в нормално състояние,което не било обективно,тъй като в част от изразените становища при  обсъждане заключенията на 9-ната  арбитражна  СМЕ-за е заявено,че още преди първата операция имало показания за небактериален перитонит.

Това становище от пледоарията на защитата  не се възприема от съда,предвид направения  извод за липсата на виновно поведение осъществено от подсъдимите. Той бе обвързан с твърдението за липсата медицинска документация на болния,което твърдение се явява значимо пресилено. В частта относно обсъждането на доказателствата по делото съдът е отделил достатъчно внимание относно установената още на ДП липса на температурни листове,които да се приложени към ИЗ. В тази връзка по делото има наличие на кореспонденция между разследващия орган и  администрацията на  хирургичната клиника и за което е дадено  обосновано според съда обяснение за тази липса. При  обсъждането на  доказателствата съдът е представил своя анализ и оценка за съдържанието  на медицинската документация за ИЗ и  това  че последната е била  обект на изследване от всички експертизи.Съдът е приел, че липсата на  температурните листове- техния брой и евентуално данните отразени в тях не е основание да се приеме,че не може да се  обсъжда съдържанието на наличната  ИЗ и от нея да се правят изводи. Няма  нито едно заключение на вещите лица по назначените СМЕ-зи по делото,в което да се твърди,че липсата на температурните листове е основание те да не могат да отговорят на някой от така зададените въпроси. Направеното от защитата  внушение,че някой бил поръчал да бъде прочистена медицинската документация кореспондира с  несериозността или  е наивен стремеж да се възприеме на това основание защитната версия.

Другия аргумент на защитата бе твърдението,че в част от заключенията на вещите лица е възприето наличие на небактериален перитонит още при първата операция и на това основание показанията на св. У.,че той на 06.08.2009г бил предал болния А. в добро здраве не били обективни. Съдът вече е дал своята  оценка относно взетото от вещото лице Г. отношение и изразено становище при обсъждане заключенията от 9-ната  СМЕ-за в с.з. на 20.09.2019г,което косвено бе  подкрепено от други две вещи лица. Предвид представения от нея извод,че  още преди  първата  операция болния е имал перитонит,съдът е обсъдил и възприел това като медицинско становище намиращо се в пълно противоречие с представените до  този момент заключения, включително  и  в които тя е взела участие до този момент. Тук е мястото отново да се  посочи,че при отговора на въпроса дали се поддържат заключенията  по  арбитражната СМЕ-за назначена от съда, вещото лице Г. определи това свое ново становище като  предположение.

Последния аргумента на защитата за липсата на основание да бъде приет от обективна страна  посочения от прокурора период,в който да се е развил перитонита бе твърдението,че  нито една от медицинските експертизи не била категорична какъв е вида на перитонита.Защото според защитата вещите лица са  използвали  терминологията за тотален,ранен,следоперативен или,че  е имало наличие на такъв още преди първата операция,което не обосновавало единно мнение в подкрепа на обвинителната теза.

Този аргумент на защитата не се възприема от съда за обоснован.Съдържащата се оценка за причината за смъртта на  А. в заключенията от СМЕ-зи назначени на ДП сочат едни и същи  белези в проявлението на това заболяване. В три от тези експертизи  е посочено,че  причина за смъртта  е вследствие на сепсис от ранен следоперативен перитонит. В другите две експертизи причината е определена като дифузен фибринозно-гноен и тотален фибринозно-гноен. Между тези заключения съдът не намира противоречие в това, че една част от експертите са посочили проявата на ранен следоперативен перитонит, защото в други две експертизи заболяването  е  изследвано в дълбочината на  останалите условия,които са  способствали неговото развитие и за което  експертите са дали една по мащабна оценка на причините способствали смъртта.Освен това различията в медицинските изводи по всички експертизи  са основани върху  различната оценка за съдържанието на част от медицинската документация от ИЗ и гласни доказателства, от там и  началото на симптоматиката  на  заболяването, а не  за наличието на  перитонит. При обсъждането на тези заключения по хода на съдебното следствие пред съда не постъпиха възражения от експертите относно  определената характеристика на перитонита  и използваните определения- тотален, ранен,следоперативен,за да се твърди,че е налице   противоречие за причината за смъртта на болния. Освен това частта от заключението по назначената от съда  арбитражна експертиза по този въпрос представи още по-пълно обоснованата диагноза за дифузен фибринозно-гноен перитонит.Според съда тук следва да се възприеме  становището,че прочита на  всички представените медицински заключения не констатира противоречия между тях  за причината  за смъртта, а с това и вложените от експертите  означения за перитонита. С  представеното последно  заключение в арбитражната експертиза за дифузен фибринозно-гноен перитонит,според съда бе представена картината на всички съществени  и обективно диагностицирани заболявания допринесли до влошаване на общото състояние на болния  и установения  и изрично посочен от вещите лица комплексен характер за причината на смъртта,в чиято основа е заболяването от перитонит.

Предвид изложеното съдът не  възприема представените от защитата доводи,становища и аргументи за обосновани.

При така посочената правна квалификация  и в дейността си по индивидуализация на  наказанието, съдът съобразно правилата на гл. V от  НК изследва  всички обстоятелства  относно степента на обществена опасност на деянието, тази на всеки един от подсъдимите,причините и условията за извършване на престъплението,всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства  и особени правила определени в  НК.

Съдът намира,че индивидуализацията на наказанието следва да бъде обвързана с императивната разпоредба на чл. 2 ал.2 от НК,която определя,че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони,прилага се законът,който е най благоприятен за  дееца. От осъществяване на деянието  до постановяване на настоящата присъда  разпоредбата на чл. 123 ал.1 от НК  е претърпяла  нова редакция съгласно  ДВ  бр. 26 от 06.04.2010г и от когато е влязла в сила. Санкционната част на тази норма  е изменена, като   наказанието “до пет години  лишаване от свобода“ е изменено  на „от една до шест години“. Безспорно необходимостта от  приложението на старата редакция на чл. 123 ал.1 от НК е налице,тъй като преди всичко наказателната доктрина  категорично е определила възможността по реда на старата редакция на текста  да се използват в разширен обем преференциалните условия на чл. 55  НК при наказанията лишаване от свобода, тъй като не е предвиден изричен минимум. На следващо место новата редакция предвижда по-висок по размер максимално наказание лишаване от свобода. И на следващо основание повдигнатите обвинения спрямо тримата подсъдими касаят инкриминиран период преди  изменението на  закона от 26.04.2010г.

Според съда приоритетно значение относно законосъобразното и справедливо определяне на наказанието на тримата подсъдими е обсъждането на възможността дали да се наложи наказание при условията на чл. 55  или  при общите условия на чл. 54 от НК. На това  основание съдът намира,че по делото е установено наличие на многобройни  смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема чистото съдебно минало на тримата подсъдими,младата им възраст при осъществяване на деянието,добрите характеристични данни по време на инкриминирания период,ведно с последващите такива за  изявата им на специалисти в сфера с изключително обществено значение. Според съда  възприетото в мотивите към присъдата обстоятелство от обективната страна на деянието,че тримата подсъдими са били  поставени в условия на  допуснати слабости от административното  управление на хирургичната клиника, които касаят комуникацията между  дежурните ***и,   също представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Налице е друго,  явяващо  се изключително  смекчаващо отговорността обстоятелство,което касае  продължителността на проведеното наказателно  производство на ДП и пред първоистанционния съд. То се явява изключително  съобразно естеството на разглеждания казус.Несъмнено по делото е установена обективната необходимост от процесуално време за изготвянето на  многобройните СМЕ-зи, с цел установяване обективната истина по делото. Такова е протекло относно невъзможността да  се сформира експертен  състав по някои от експертизите,свързана със сложността на казуса и неговото изясняване,  дори  и при отказ на  експерти да се явят и защитят своите заключения пред съда. Това определя  изминалия период от  осъществяване на  деянието през август 2009г до постановяване на присъдата  за обстоятелство извън разумността на срока, в който протича наказателното производство и за което подсъдимите нямат отношение. На това основание съдът намира за налично това изключително  обстоятелство,което обосновава приложението на чл. 55 от НК. Наказателната доктрина  категорично е определила,че при използването на чл. 55 от НК  и за слизане под най-ниския  предвиден в закона размер на наказанието лишаване от свобода или преминаване към друг, по-лек  вид наказание,  освен констатирането на многобройни или изключителни  смекчаващи отговорността обстоятелства , да се прецени дали и най-леко предвиденото в закона наказание би се явило  несъразмерно тежко в конкретния случай. Несъмнена за съда  е необходимостта от отчитане спецификата на обстоятелствата,при които  е било извършено престъплението от тримата подсъдими. Те  са обвързани с безспорно установените факти,че всеки от тях самостоятелно  и обективно е бил  поставен в затруднените  условия за преценка  на какво се дължат  проявленията на болки и подуване на корема на болния А.. Дали  липсата или констатирана от подс. Т.  забавена „ вяла“  перисталтика, спирането или задръжката на изтичане на  секрети от  дреновете в коремната кухина  и  влошаване на общото състояние не са  симптоми вследствие на осъществената голяма коремна операция. За такова разбиране на медицинския персонал сочат показанията на св. А.,която без да конкретизира  точно времето през инкриминирания период твърди,че  в двата почивни дни на няколко пъти е получавала подобни заявления от  *** медицински персонал за претърпяната голяма хирургична интервенция и нормалната  от това реакция на болка. В тази връзка допълнителното основание  се явява и отчетеното обстоятелство от всички  експерти дали своите заключения по СМЕ-зи, за слабости в административното  управление на хирургичната клиника, които касаят комуникацията между  дежурните ***, особено в периода на почивни дни и повереното  дежурство на трима неопитни ***.С оглед тяхната  квалификация и малък *** опит  е следвало изрично да им се укаже необходимостта от активно наблюдение на болния и  вероятността от развитие на ранен следоперативен перитонит. Тоест  налице е било задължението от щателно наблюдение на пациент с такава тежка операция,което  е включвало освен изпълнение на  *** задължения от тримата подсъдими,но   ангажираност от страна на оператора,лекуващия ***, старши *** или ***на клиника,които е следвало да организират това наблюдение така,че да не се оставя неговото осъществяване в почивните дни изцяло на тримата подсъдими,които като млади ***и са постъпили в клиниката близо месец преди инкриминираното събитие. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.

Тези обстоятелства представляват общите признаци на задължителната за съда индивидуализация на наказанието,които касаят и тримата подсъдими. От  правна страна основанията да бъде ангажирана наказателната отговорност за всеки  от подсъдимите се явяват дължимите действия,които е следвало да осъществи всеки по време на своето дежурство. Поради  осъщественото немарливо изпълнение на  предписани правила не са ги осъществили, чрез проявената от всеки един от тях форма на непредпазливото деяние небрежността. Независимо един от друг всеки  подсъдим е  извършвал визитация и се е запознал със състоянието на болния. По делото  е установено от фактическа страна,че  престъпния резултат е съпричинен от възприетото виновно поведение на подсъдимите в посочения инкриминиран период. При условията на независимо съпричинителство тяхното виновно поведение  е имало пряко въздействие върху достигнатия неблагоприятен резултат. Това въздействие се е характеризирало  с проявата на независими един от друг обективни фактори относно самостоятелно проведеното 12 часово дежурство от всеки подсъдим. Установеното  неизпълнение на задълженията  по чл. 4 т.1 и чл..5 от Наредба №- 25/1999г от всеки  от подсъдимите се намира в пряка  и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалото лице. Тази причинна връзка  не е била прекъсвана при всяко последователно поемано дежурство,при което с последващото неизпълнението на  регламентираните правила  е възниквала нова причина, предизвикана от друг подсъдим,но и която причина се  е намирала в пряка зависимост от първата.

Съдът намира,че разпоредбата на чл. 160,която регламентира възможността за извършеното престъпление по чл. 123 от НК  да се постанови  и наказанието„ „лишаване от права“ по чл. 37 ал.1 т.6 или т.7 НК  не следва да се прилага. Установените данни за  професионалната реализация на тримата подсъдими  и ниска степен на обществена опасност не може според съда да определи,че целите на  генералната превенция не биха се изпълнили с постановяване и на това наказание.

Предвид тези основания съдът намира,че  на тримата подсъдими следва да бъде наложено еднакво по вид и размер наказание при условията на чл. 55 ал.1 б. Б пр.1-во от НК. Предвиденото от закона наказание ПРОБАЦИЯ се възприема от съда като относимо спрямо  целите на наказанието. По размер тя следва да бъде  определена на минимално предвидения в чл. 42 А ал.3 т.1 НК срок от шест месеца. Последният се явява съобразен към броя на  нарушените  и законови регламентирани правила  на добрата медицинска практика и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложените  по вид и размер наказания  са достатъчни,за да се реализира и личната превенция на закона.  

Най-справедливо е на подс. Г.Ф.М., за  така извършеното престъпление по чл. 123 ал.1 предл.2-ро вр. с чл.2 ал.2 от НК да се наложи наказание  ПРОБАЦИЯ по чл. 42 А  ал.2  от НК  с приложение на  пробационните мерки:

  На основание чл. 42 Б ал.1 НС .- Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два  пъти седмично за срок от шест месеца.

На основание чл. 42 Б ал.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител в съответната пробационна служба два пъти седмично  за срок от шест месеца.    

Най-справедливо е на подс. Г.Е.М., за  така извършеното престъпление по чл. 123 ал.1 предл.2-ро вр. с чл.2 ал.2 от НК да се наложи наказание  ПРОБАЦИЯ по чл. 42 А  ал.2  от НК  с приложение на  пробационните мерки:

  На основание чл. 42 Б ал.1 НС .- Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два  пъти седмично за срок от шест месеца.

На основание чл. 42 Б ал.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител в съответната пробационна служба два пъти седмично  за срок от шест месеца.    

Най-справедливо е на подс.  П.Г.Т.,  за  така извършеното престъпление по чл. 123 ал.1 предл.2-ро вр. с чл.2 ал.2 от НК да се наложи наказание  ПРОБАЦИЯ по чл. 42 А  ал.2  от НК  с приложение на  пробационните мерки:

  На основание чл. 42 Б ал.1 НС .- Задължителна регистрация по настоящ адрес ***-1, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два  пъти седмично за срок от шест месеца.

На основание чл. 42 Б ал.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител в съответната пробационна служба два пъти седмично  за срок от шест месеца.    

На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимите  Г.Ф.М., Г.Е.М. и  П.Г.Т. следва да заплатят по сметка на ОД МВР Пловдив сумата от  по 1556.70 лева, за всеки един, представляващи разноски по  досъдебното производство. Те следва да заплатят по сметка на  съдебната власт- Окръжен съд Пловдив и сумата от по 3233.20 лева,за всеки един,представляващи разноски по хода на съдебното следствие.

Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата си.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.