Присъда по дело №4401/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда от 08.09.2021г. по НОХД № 4401/ 2021г. по описа
на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу А.А.А.,
за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че в периода от
месец април 2020 година до месец февруари 2021г. включително, в гр.
Пловдив, след като е осъдена с влязло в сила Решение № 9661/02.10.2018г. по
гр. д. № 17047/2017г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, IV- ти брачен
състав, влязло в сила на 02.10.2018г. да издържа свой низходящ - сина си
Я.Ю.А. ЕГН **********, като му заплаща чрез неговия баща и законен
представител Ю.Я.А. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 160 лв.,
съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на две и повече
месечни вноски, а именно 11 / единадесет / месечни вноски, възлизащи на
обща сума от 1760 / хиляда седемстотин и шестдесет / лева.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от
НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й се наложи
наказание „пробация“.
В открито съдебно заседание, пострадалият Я.Ю.А. се явява лично и
със законния си представител своя баща- Ю.Я.А., които не възразявят делото
да протече по реда на диференцираната процедура по глава 29 от НПК.
В открито съдебно заседание, подсъдимата се явява лично. Сочи, че се
признава за виновна. Изразява съжаление за стореното от нея. Моли съда да
измени реда на съдебното следствие, което да протече по глава 29 от НПК,
като признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената
част от обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти
и моли съда да ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. В
последната си дума, моли за минимално наказание.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимата желае
разглеждането на делото по реда на глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК.
1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата А.А.А. е родена на ***** в гр. ****, жив. в гр. *****,
ул.******, б., български гражданин, начално образование, неомъжена,
работеща, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата А. и свид. Ю.А. нямали сключен граждански брак, но
живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали дете
– Я.Ю.А., роден на *****г. За периода от месец април 2020 г. до месец
февруари 2021 г. (включително), непълнолетният Я.Ю.А. ЕГН **********,
роден на *****г. и законният му представител – баща му – Ю.Я.А. ЕГН
********** живеели на адрес: гр. *****. С протоколно определение от
02.10.2018г. по гр. дело №17047/2017г. на Районен съд- Пловдив, брачна
колегия, влязло в сила на 02.10.2019г., подсъдимата А.А. е осъдена да
заплаща месечна издръжка на своя низходящ – Я.Ю.А. ЕГН **********, в
размер на на 160,00 лева (сто и шестдесет), чрез неговия баща и законен
представител Ю.А.. След постановяване на протоколното определение
подсъдимата А. не започнала да заплаща определената месечна издръжка за
сина си, като дори не проявявала никакъв интерес да го вижда и напълно се
дезинтересирала от него. Въпреки наличието на трудови доходи и парични
средства, и като знаела за постановения съдебен акт, подсъдимата А. взела
решение да не заплаща издръжката дължима на детето й. От месец април
2020г. до месец февруари 2021 г. (включително), подсъдимата не заплатила
дължимите на низходящия си Я.А., чрез неговия баща и законен
представител, месечни вноски за присъдена издръжка както следва, а именно
11 /единадесет/ пълни месечни вноски в размер на 160.00 (сто и шестедест)
лева, на обща стойност от 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет) лева, за
периода от месец април 2020г. до месец февруари 2021 г. (включително),
всички възлизащи на обща стойност от 1760 (хиляда седемстотин и
шестдесет) лева. Неизпълнението на това задължение от страна на
подсъдимата А. към низходящия й, било съзнателно, тъй като същата знаела
за влезлия в сила съдебен акт, с който то било присъдено, знаела адреса на
детето и неговия законен представител в грП., където следвало да изпълни
задължението си. Именно чрез бездействието си по непрестиране на
присъденото парично задължение подсъдимата не изпълнила задължението
си да заплаща издръжка на детето си – Я.А. за посочения период. Бил подаден
сигнал до органите на досъдебното производство, за неизплатената издръжка.
Било образувано досъдебно производство.
От обясненията на подсъдимата дадени в хода на досъдебното
производство се установява, че подсъдимата е знаела, че следва да заплаща
издръжка за сина си, знаела е за постановения съдебен акт, но не заплащала
издръжката, защото нямала пари и нямала финансова възможност. Другите
обяснения на подсъдимата, обективирани в протокол за разпит от 06.04.2021г.
2

изясняват обстоятелства, които не касаят настоящото производство. Следва
да се отбележи и, че в хода на досъдебната фаза, подсъдимата изрично
признава виновността си по обвинението, така както е повдигнато от Районна
прокуратура- Пловдив. Съдът намира, че въпреки краткото изявление за
признаване на вина на подсъдимата, следва обясненията й да бъдат
кредитирани с доверие. На първо място следва да се посочи, че обясненията
на подсъдимата имат двояка функция- първо представляват защитна теза,
чрез прокарване на защитна версия и линия, и второ представляват годно
гласно доказателствено средство, за установяване на обективната истина по
делото. Поради това, съдът следва да цени обясненията на подсъдимата с
голяма доза критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен
анализ, като ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по
делото доказателства. Съдът намира, обясненията на подсъдимата за логични,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите
събраните по делото доказателства. Всъщност, подсъдимата не отрича, а
признава описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив,
фактическа обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по
делото доказателства. Ето защо, обясненията на подсъдимата следва да се
кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде
доказателствена тежест.
От показанията на свид. Ю.А. се установява, че с подсъдимата нямали
сключен граждански брак, но живеели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство имали дете – Я.Ю.А., роден на *****г. За
периода от месец април 2020 г. до месец февруари 2021 г. (включително),
непълнолетният Я.Ю.А. ЕГН **********, роден на *****г. и законният му
представител – баща му Ю.Я.А., ЕГН ********** живеели на адрес: гр. ***,
ул. *****. С протоколно определение от 02.10.2018г. по гр. дело
№17047/2017г. на Районен съд- Пловдив, брачна колегия, влязло в сила на
02.10.2019г., подсъдимата А.А. е осъдена да заплаща месечна издръжка на
своя низходящ – Я.Ю.А. ЕГН **********, в размер на на 160,00 лева (сто и
шестдесет), чрез неговия баща и законен представител Ю.А.. След
постановяване на съдебния акт, подсъдимата А. не започнала да плаща
постановената месечна издръжка за сина си, като дори не проявявала никакъв
интерес да го вижда и напълно се дезинтересирала от него. Подсъдимата А.
взела решение да не заплаща издръжката дължима на детето й. От месец
април 2020г. до месец февруари 2021 г. (включително), подсъдимата не
заплатила дължимите на низходящия си Я.А., чрез неговия баща и законен
представител дължимите месечни вноски за присъдена издръжка както
следва, а именно 11 /единадесет/ пълни месечни вноски в размер на 160.00
(сто и шестедест) лева, на обща стойност от 1760 (хиляда седемстотин и
шестдесет) лева, за периода от месец април 2020г. до месец февруари 2021 г.
(включително), всички възлизащи на обща стойност от 1760.00 (хиляда
седемстотин и шестдесет) лева. Неизпълнението на това задължение от
страна на подсъдимата А. към низходящия й, било съзнателно, тъй като
3

същата знаела за влезлия в сила съдебен акт, с който то било присъдено,
знаела адреса на детето и неговия законен представител в гр.***, където
следвало да изпълни задължението си. През 2018г година бил завел
изпълнително дело. Съдът дава вяра на показанията на свидетелят, тъй като
същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с
другите събрани по делото доказателства. Всъщност, показанията му не се
опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им
предава доказателствена стойност.
От показанията на свид. А.А. се установява, че същата е майка на Ю.А.-
баща на детето Я.А., като в продължение на една година синът й живеел на
съпружески начала с подсъдимата, от която има дете Я.А., роден на *****г.
Когато детето било на две седмици, синът й Ю.А. изгонил подсъдимата от
дома му. Майка му не се интересувала от него, като през 2017г. съдът бил
постановил майка му да изплаща издръжка за сина им. Подсъдимата не се
интересувала от сина си, не го търсила и не заплащала дължимата издръжка.
Сочи, че издръжката не била платена от април 2020г. Сочи, че тя се грижи за
детето с парите на баща му, като майка му не го била търсила. Сочи, че
подсъдимата не била давала пари в брой нито на нея, нито на сина й. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят, тъй като същите са логични и
последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото
доказателства. Всъщност, показанията й не се опровергават от други събрани
по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава доказателствена
стойност.
От показанията на свид. Р.А. – майка на подсъдимата се установява, че
дъщеря й живеела без брак с Ю., като с него били разделени от 15- 16 години.
Детето им било на 16 години. След като се били разделили А. била осъдена да
заплаща издръжка за детето им. Сочи, че за издръжката не може да каже
нищо. Показанията й в другата част, не засягат настоящото производство.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят, тъй като същите са логични и
последователни.
В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените
материали от досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието
на подсъдимата, съдът основа фактическите си изводи на него и на
подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства- обясненията на
подсъдимата, показанията на свид. Ю.Я.А., свид. А.Ф.А., свид. Р.А.А.,
протоколно определение от 02.10.2018г. постановено по гр.д.№ 17047/ 2017г.
по описа на Районен съд- Пловдив, изпълнителен лист, удостоверение за
раждане, тъжба, присъда, удостоверение от ЧСИ, справка за съдимост,
справка от АВ, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства.
Събраните по делото гласни доказателствени средства се подкрепят от
4

събраните по делото писмени доказателствени средства- протоколно
определение от 02.10.2018г. постановено по гр.д.№ 17047/ 2017г. по описа на
Районен съд- Пловдив, изпълнителен лист, удостоверение за раждане, тъжба,
присъда, удостоверение от ЧСИ, справка за съдимост, справка от АВ, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимата в
съдебното производство и по аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК,
не се налага по-детайлното им обсъждане.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е
изразил становището си по съответствието на самопризнанията на
подсъдимата с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен
анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска
изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния
процес. В рамките на компетентността си, съдът е разгледал делото в
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка,
че така изброените доказателствени материали, имат отношение към
самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимата действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимата, от обективна страна е извършила престъплението по чл.
183 ал.1 от НК, като в периода от месец април 2020 година до месец февруари
2021г. включително, в гр. Пловдив, след като е осъдена с влязло в сила
протоколно определение от 02.10.2018г. по гр. д. № 17047/2017г. по описа на
Районен съд - гр. Пловдив, IV- ти брачен състав, влязло в сила на 02.10.2018г.
да издържа свой низходящ - сина си Я.Ю.А. ЕГН **********, като му
заплаща чрез неговия баща и законен представител Ю.Я.А. ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 160 лв., съзнателно не е изпълнила това си
задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно 11 /
единадесет / месечни вноски, възлизащи на обща сума от 1760 / хиляда
5

седемстотин и шестдесет / лева.
От обективна страна, с протоколно определение от 02.10.2018 г. по гр.д.
№ 17047/2017г. на Районен съд- Пловдив, влязло в сила на 02.10.2018
г.,подсъдимата е била осъдена да изплаща ежемесечна издръжка на свой
низходящ – детето си Я.Ю. А.. От месец април 2020г. до месец февруари
2021г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 11 месечни вноски, като общият размер на
неплатената издръжка възлиза на 1760лв.
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се
цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се
доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно
бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на
две или повече месечни вноски.Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е
типично продължено, трайно престъпление, осъществявано чрез
непрекъснато продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства
за неговото прекратяване.Изпълнителното деяние на това престъпление може
да бъде осъществено само чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на
издръжка.
Съгласно Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката
на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на не навършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
6

за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичният режим на задължението.
Ненамирането на работа и нереализирането на доходи, не е
деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото подсъдимата се
установи, че е здрава, работоспособна и на практика сама се е поставила в
това положение на нереализиране на доходи и настъпването
на процесните вредоносни последици за собственото й непълнолетно дете.
Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се
установява действителното правно положение и се задължават страните да
съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението
задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да
отговоря на установеното от съда материално-правно положение. За това
независимо от обстоятелството, че за инкриминирания период подсъдимата е
имала ниски доказани доходи или не е била трудово ангажирана, тя не е
освободена от задължението да доставя издръжка. Съществуването на
затруднено материално положение може да има за последица изменение или
прекратяване на присъдената издръжка. Последното обаче не освобождава
дееца от задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в
случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила
съдебно решение декларира действително положение, с което всеки субект,
към който е насочено, е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато
не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на
родителските права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред
издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение.
Освен това от данните по делото се установява, че подсъдимата е в
работоспособна възраст, като въпреки това същата не е положила грижа да
изпълнява задълженията си по заплащане на присъдената издръжка за един
продължителен период от време. Съдът счита, че подсъдимата би могла, след
като очевидно успешно издържа себе си, поне от време на време да отделя
средства за детето си и ако е в обективна невъзможност да изплаща цялата
издръжка редовно, то със сигурност е могла да отделя известни суми, макар и
не в размер на определената издръжка.
Подсъдимата е наказателноотговорно лице навършило *** годишна
възраст, разбира свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, поради което следва да бъде определен като годен субект на
престъпление.
От субективна страна, подсъдимата е извършила престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавала общественоопасния характер на деянието и
е предвиждала сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искала и целяла настъпването на общественоопасните
7

последици и вредоносния резултат, като с действията си е целяла постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самата подсъдима. От изричното признание на подсъдимата и
обяснение, че съзнателно не е заплащала издръжката, тъй като е нямала
финансова възможност за това. Подсъдимата с поведението си е съзнавала, че
е осъдена да заплаща издръжка, предвиждала е, че незаплащането й ще се
отрази негативно върху емоционалното и финансово израстване на сина й, а и
върху обикновените за израстването му нужди. Подсъдимата е искала и
целяла незаплащането на издръжката, тъй като в противен случай, се би
трудова ангажирала и по този начин би осигурила издръжка за сина си, дори
в минимален или намален размер.
За извършеното от подсъдимата умишлено престъпление по чл. 183 ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. В санкцията на нормата се предвижда възможността да бъде
наложено едно измежду две или повече наказания, при условията на
алтернативност на основание чл.57 ал.1 НК. Наказанието следва да
съответства на конкретните особености на извършеното престъпно
посегателство и неговият извършител, така че генералната и лична превенция
на закона, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат
постигнати в максимална степен. Извършеното от подсъдимата престъпление
е с ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства инцидентния характер на извършеното и оказаното съдействие
на органите на реда, за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчита, че подсъдимата вече веднъж е призната за
виновна за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като на основание чл.183 ал.3
от НК, не е наказана, трудована неангажираност, продължителният период от
време за незаплащането на дължимата издръжка, немалката стойност на
дължимата издръжка- 1760.00 лева. При баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, след като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието съдът
намира, че за да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху нея и да й
се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, най-
подходящо, адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и
съответно на престъплението наказание, определено по реда на чл.54 ал.1 НК
е „пробация” за срок от 8 (осем) месеца, при следните пробационни мерки: по
чл.42а ал.2 т.1- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца с периодичност два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2- задължителни
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Този размер на
8

наказанието според настоящия състав в максимална степен кореспондира на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на
основното изискване за пропорционалност между използваната държавна
принуда и преследваните цели. При индивидуализиране на наказанието съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно
тези свързани с подрастването на непълнолетните, които се отличават не само
с особена обществена значимост, но и с потенциал за значително увреждане
на сериозни лични и обществени интереси при отклонение от предвидените
нормативи. Съдът съобрази и данните за личността на дееца. При преценка на
гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика
на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
тежест. В този смисъл /Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г./ Тук
е мястото, на което следва да бъде посочено, че съгласно чл.58а ал.5 от НК,
когато съдът налага наказанието посочено в чл.37 ал.1 т.2 от НК, а именно
„пробация“, правилата на ал.1 до ал.4 на чл.58а от НК, не се прилагат, т.е.
когато съдът налага наказание „пробация“, въпреки че производството по
делото е протекло по реда на глава 29 от НПК и по чл.373 ал.2 от НПК е
постановена осъдителна присъда, не намалява и не редуцира наложеното
наказание с една трета. Следва също така да бъде посочено и, че с присъда №
303/ 25.11.2019г. постановено по НОХД № 6483/ 2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, в сила от 11.12.2019г., подсъдимата е призната за виновна за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като до постановяване на
присъдата от първоинстанционния съд е изпълнила задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия, и се е ползвала от
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, като не е наказана. В този смисъл,
правилно Районна прокуратура- Пловдив е повдигнала обвинението, предмет
на настоящото производство, по чл.183 ал.1 от НК, а не такова по чл.183 ал.4
от НК, тъй като, в случай на предходно осъждане, с което е приложена
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, не е осъществен съставът на повторността.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
9

Номер на акта:	72
Дата:	8 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20215330204401
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юли 2021 г.

Присъда по дело №4401/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите