№ 87848
гр. С., 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20221110147723 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 182348/31.08.2022 г. на „/юл/, с ЕИК .... срещу М. М. Л., ЕГН **********, с адрес /адрес/
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „/юл/ срещу М. Л., с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 963,96 лв., от която: 400 лв. главница
претендирана за периода от 04.11.2019 г. до 04.05.2020 г.; 60,62 лв. договорна лихва,
дължима за периода от 04.11.2019 г. до 04.05.2020 г.; 75,26 лв . – мораторна лихва за периода
от 03.01.2020 г. до 01.08.2022 г.; сумата 100,00 лева (сто лева), представляваща разходи за
събиране на вземането, дължимо за период от 11.12.2019 г. до 01.08.2022 г.; 256,38 лева
(двеста петдесет и шест лева и 38 стотинки), представляваща договорна неустойка за период
от 04.11.2019 г. до 04.05.2020 г., 71,70лева (седемдесет и един лева и 70 стотинки),
представляваща неустойка за забава за период от 03.03.2020 г.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 369259, сключен
на 04.11.2019г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за
кредит, а именно: чл.6 вр. чл.33, ал.1 от Общите условия на /юл/, както и на Тарифата за
таксите и разходите, събирани от /юл/ в частта за претендираните Разходи за събиране на
вземането в размер на 100,00 BGN /сто лева/ , дължими за периода от 11.12.2019 г. до
01.08.2022 г.; договорна неустойка в размер на 256,38 BGN представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за
периода за период от 04.11.2019 г. до 04.05.2020 г. и Неустойка за забава в размер на 71,70
BGN дължима за периода от 03.03.2020г. до изплащане на вземането, начислена
еднократно.
Описаната в договора за кредит клауза за неустойка, представлява предвидено от
1
кредитора обезщетение в тежест на заемополучателя, в случай на неизпълнение от страна на
последния на задължението му по договора за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция, като обезпечение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната
лихва. Начислената неустойка е разсрочена по подобие на главното задължение на месечни
вноски и се дължи на същите падежни дати, заедно с вноските по погасителния план.
Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка, обезпечава непряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката
се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва
съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по
своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й
функция, което пък противоречи на принципа на добросъвестността. Уговорена по този
начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при
неизпълнение (почти половината от заетата сума), което я прави неравноправна по см. на
чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не цели обезпечаване
на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата
е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не
цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на
самостоятелно основание заобикаля закона с оглед разп. на чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР
ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели недопустимо дерогиране и
заобикаляне разпоредбите на глава ІV от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно неравноправна. Изрично в постановеното решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело
с-686/2019г. е прието, че понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуално удължаване
на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точни условия за
евентуалното му удължаване, вкл. срока на последното, са част от клаузите и условията,
договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга
страна, тези разходи са известни на кредитора.
От друга страна, предвиждането на два вида неустойка – неустойка за забава във
фиксиран размер и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, според съда е
недопустимо заобикаляне на законовата забрана, уредена в чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК,
предвиждаща (1) „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.(2) Когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.“. Двете вземания претендирани кумулативно, а не алтернативно,
доколкото обезпечават един и същи риск за кредитора, целят единствено неговото
неоснователно обогатяване, а не да обезщетят евентуалните му вреди, произтичащи от
забавата на длъжника.
По отношение на чл.6 вр. чл.33, ал.1 от ОУ - клаузата представлява неустойка, която
предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
2
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест
на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено, заедно с вноските по
погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението
на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от
вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.
Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано
висока цена при неизпълнение (почти половината от заетата сума), което я прави
неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така очевидно
клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С
оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона, с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК.
По този начин съдът намира, че визираната клауза от Договора е нищожна, поради
което рефлектира и по отношение на изчисляване на размера на неустойката, дължима при
90 дни забава (чл.5 от Договора, който препраща към Тарифата в частта за неустойка при
забава). Отделно от това, самата клаузата по чл.5, която препраща към Тарифата в частта за
неустойка при забава от 90 дни в размер на 10% от остатъка от дължимата сума,
противоречи на чл.33 ЗПК, поради което е нищожна на собствено основание.
Клаузата по чл.5, която препраща към Тарифата в частта „разходи за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска“, по същество представляват комисионна за
услуга и обезщетение на кредитора при забавено плащане. Съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени. Съгласно чл.21 ЗПК всяка клауза в
договора, имаща за цел или резултат от заобикаляне изискванията на закона е нищожна.
Клаузите по Тарифата касаят такси разходи, свързани с действия на заемодателя при забава
в плащанията, т.е. представляваща обезщетение за забавено плащане, защото са уговорени,
че при забавено плащане се дължат отнапред определени разходи за действия по събиране
на задължението. Тази отговорност представлява по същество неустойка, а не такса за
конкретна услуга, в случая „за покриване на разходи по събиране на вземането“. С
предвиждане и начисляване на тези такси по същество също се цели заобикаляне
ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираните два вида
неустойка и таксата за извънсъдебно събиране.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
3
изпълнение с вх. № 182348/31.08.2022 г., подадено от /юл/, ЕИК: .... В ЧАСТТА , с която се
иска длъжникът М. М. Л., ЕГН **********, да плати сумите: 100,00 лева (сто лева),
представляваща разходи за събиране на вземането, дължимо за период от 11.12.2019 г. до
01.08.2022 г.; 256,38 лева (двеста петдесет и шест лева и 38 стотинки), представляваща
договорна неустойка за период от 04.11.2019 г. до 04.05.2020 г., 71,70лева (седемдесет и
един лева и 70 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 03.03.2020 г. .
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4