Решение по дело №7782/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260886                                                         21.06.2021 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и пети май                                                 две хиляди двадесет и първа година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 1213 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът А.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата 1030 лева, представляваща дължима главница за периода 14.05.2019 г. до 14.04.2020 г. по договор за потребителски паричен кредит № 3676049/03.05.2019 г., сключен между „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и длъжника, 50,10 лева договорна лихва, дължима за периода 14.05.2019 г. – 14.04.2020 г., 74,04 лева обезщетение за забава, дължимо за периода 14.05.2019 г. - 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2468/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 5700/2020 г. на БРС.

Твърди, че на 03.05.2019 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит между „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и ответника. Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 1000 лева, като страните са постигнали съгласие, че общият размер кредита е 1030 лева, от които 1000 лева чиста стойност и 30 лева такса за разглеждане на кредита. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита, ведно с начислените лихви и разноски, на 12 равни месечни погасителни вноски в срок до 14.04.2020 г., като до момента кредитът не е изплатен в пълен размер. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл на 14.04.2020 г. с падежа на последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

На 18.12.2019 г. е подписан договор за цесия между „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД към длъжника е прехвърлено на ищеца.

Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответната страна чрез особен представител е изложила доводи за неоснователност на претенцията. Изложени са доводи за противоречие на договора с императивни норми на ЗПК – напр. чл. 10 и чл. 11, поради което е недействителен. Освен това ответникът не е надлежно уведомен за сключения договор за цесия.

Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за потребителски паричен кредит № 3676049/03.05.2019 г., сключен между „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и И.. По силата на договора на ответника е отпуснат кредит в размер на 1000 лева и е уговорена такса за разглеждане на кредит в размер на 30 лева. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 11.15 %, годишен процент на разходите 18.74 %, като общият размер на плащанията е 1087,98 лева. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 12 месечни погасителни вноски от по 90,66 лева, в която са включени главница и лихва. Падежът на първата вноска е на 14.05.2019 г., а на последната такава – 14.04.2020 г.

Представен е и сключеният между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД рамков договор за цесия от 02.11.2018 г., като съгласно приложение № 1 към него и индивидуален договор за продажба на вземания от 18.12.2019 г. са прехвърлени и вземанията към И..

Цедентът е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото. Представено е уведомително писмо до И., както и обратна разписка, видно от която същото е връчено на И. лично на 25.11.2020 г.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.   

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Възражението на процесуалния представител на ответника, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като същият е със шрифт 10, което противоречи на чл. 10, ал. 1 ЗПК, е неоснователно. Съдът намира, че договорът е сключен в предвидената за това форма, има всички изискуеми реквизити, към него е подписан погасителен план, в който са описани по пера и стойност размерите на дължимите ежемесечни вноски. Видно от представения оригинал на договор и общи условия към него същите действително са разпечани на шрифт 10 или 11, т. е. по-малък от 12, като за извършването на това визуално сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. В посочената разпоредба от ЗПК ясно е формулирано основанието за недействителност на договора – шрифтът на договора следва да е не по-малък от 12. Това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора, отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор, ведно с погасителен план и общи условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че нарушението не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.

Съдът намира за доказано посредством представените писмени доказателства, че „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и И. са сключили договор за кредит, по силата на който дружеството е предоставило на И. в заем сума в размер на 1000 лева. Страните са уговорили такса за разглеждане на кредита в размер на 30 лева, която е включена в общата сума на главницата по кредита. Падежът на първата вноска е на 14.05.2019 г., а на последната такава – 14.04.2020 г., видно от приложения погасителен план, подписан от страните. Поради така събраните и обсъдени доказателства съдът намира, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка по повод сключване на процесния договор.

В случая кредиторът се позовава на настъпила изискуемост на цялото задължение по договора поради настъпил краен падеж на 14.04.2020 г. Ето защо и предявеният в настоящото производство иск за главница се явява основателен до размера на падежиралите вноски, които съобразно приложения погасителен план са 12. Стойността на вноските за главница за посочения период, които не са платени от длъжника, е общо 1030 лева, тъй като длъжникът не е заплатил нито една вноска. Предвид липсата на доказателства съобразно разпределената доказателствена тежест И. да е заплатил дължимата по договора сума, искът за главница е изцяло основателен и следва да се уважи.

По отношение на претенцията за заплащане на договорна лихва за периода 14.05.2019 г.  – 14.04.2020 г. съдът намира същата за основателна. Съгласно приложения погасителен план размерът на дължимата договорна лихва за посочения период възлиза на сумата 57,98 лева. Тъй като претенцията е под този размер, същата следва да бъде изцяло уважена.

По отношение на претенцията за дължимост на мораторна лихва в размер на 74,04 лева за периода от 14.05.2019 г. до 17.09.2020 г., същата е доказана по основание, тъй като първото просрочие е допуснато за вноска с падеж 14.05.2019 г, която не е заплатена. Следващите вноски също не са платени. Размерът на мораторната лихва за забава съобразно изчисленията, които съдът направи в онлайн калкулатор (с изключване на забавата за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. при съобразяване с разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в редакцията на разпоредбата), представляваща сбор от дължимата законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до датата на подаване на заявлението, възлиза на сумата 61,60 лева, като претенцията следва да бъде уважена до този размер, а за горницата до 74,04 лева следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на новия кредитор – ищец по делото. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Дори длъжникът да не е бил надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността на договора. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера. Ответникът е получил отправеното от „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия. Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е категорична, че получаването на уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника. Тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът – ищец се явява носител на това вземане.

Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 544,07 лева за заповедното и настоящото производство, включително и определено в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Поради изложените аргументи Бургаският районен съд

      

Р ЕШ И:

       

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д, сумата 1030 лева, представляваща дължима главница за периода 14.05.2019 г. до 14.04.2020 г. по договор за потребителски паричен кредит № 3676049/03.05.2019 г., сключен между „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и длъжника, 50,10 лева договорна лихва, дължима за периода 14.05.2019 г. – 14.04.2020 г., 61,60 лева обезщетение за забава, дължимо за периода 14.05.2019 г. – 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2468/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 5700/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава над присъдения размер до пълния претендиран размер от 74,04 лева.

 ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д, сумата от 544,07 лева (петстотин четиридесет и четири лева и седем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

                                 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
вярно с оригинала!

С. Добрева