№ 81
гр. Ямбол, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря И.П.З.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Топлофикация - София" ЕАД гр.София,
представлявано от А.А. - Изпълнителен директор, чрез процесуалния представител К. П.,
против Решение №260008/12.03.2021г., постановено по гр.д. №505/2019г. по описа на
Елховски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от "Топлофикация - София" ЕАД
против Н.Х.Д. от гр.* иск по чл.422 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване по отношение на ответницата вземането на ищеца в общ размер на сумата
2796.42лв., от която 2454.12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия,
291.26 лева - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 03.12.2018г., сума за дялово
разпределение в размер на 43.48 лева - главница за периода м.05.2015г. до м.04.2018г. и 7.55
лева - лихва за периода 30.12.2015г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва от
28.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 375 от
12.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №133/2019
по описа на ЕРС.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата
инстанция, поради съществени нарушения на процесуалния закон, довели до нарушение и
на материалния закон. Счита, че районният съд в несъответствие със задължителната
практика на ВКС, а именно ТР №2/2017г. от 17.05.2018г., е приел, че е неоснователно
ангажирането на отговорността на въззиваемата, тъй като същата не е живяла фактически в
топлоснабдения имот. Твърди, че по смисъла на закона и на тълкувателната практика
меродавно е наличието на вещни права, но не и фактическото владение, а от доказателствата
в кориците на делото е установено, че ответницата Д., сега въззиваема, е собственик на
1/2ид.част от топлоснабдения имот и като такава се намира в облигационно отношение с
дружеството. Сочи още, че заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ доказват размера
на претенциите и количеството доставена топлинна енергия.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на
ЕРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да уважи въззивната
жалба, както и да му присъди направените съдебни разноски и юрисконсултско
1
възнаграждение в настоящото производство.
Въззиваемата Н.Х.Д. от гр.* е подала писмен отговор, с който е оспорила
въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд и
излагайки подробни съображения.
Третото лице-помагач "Термокомплект"ООД - гр.София не е подало отговор на
въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител, а депозира писмена молба, с която
заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата Н.Д. се явява лично в с.з., оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение на първата инстанция.
Третото лице-помагач "Термокомплект"ООД не изпраща представител в с.з.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на "Топлофикация София
"ЕАД гр.София, с която против ответницата Н.Х.Д. от гр.* са предявени искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.150 ЗЕ, чл.140 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване вземанетето на ищеца за
сумите: 2454,13лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, 291,26лв - законна
лихва за забава върху тази главница от 14.09.2016г. до 03.12.2018г., сума за дялово
разпределение в размер на 43,48лв -главница за периода м.05.2015г. до м.04.2018г. и 7.55лв.
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.12.2015г. до
03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№133/2019г. на ЕРС.
За до обоснове отговорността на ответницата за заплащане на исковите суми,
ищецът е поддържал в исковата молба, че Н.Д. е собственик на топлоснабден имот в сграда -
етажна собственост (който е подробно индивидуализиран) и е клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ, като продажбата на ТЕ за битови нужди е осъществен при посочени общи
условия на ишцовото дружество, които са одобрени и влезли в сила.
Ответницата е оспорила иска изцяло по основание и размер с основните
възражения, че не е имала достъп до имота от 17 години и не го е ползвала включително в
исковия период от време, че не е обвързана от сключен с ищеца договор за топлоснабдяване
на имота, че имотът се владее от лицето И.Т., който без нейното знание и съгласие е
извършил разделение на партидите за имота, че не е уведомявана от УС на Етажната
собственост за провежданите събрания и сключваните договори и не е получавала фактури
от ищеца за потребената топлинна енергия.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд.
Установено е, че с издадената по ч.гр.д. №133/2019г. по описа на ЕРС заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът Н.Д. да заплати на "Топлофикация
София"ЕАД исковите суми. В срока по чл.414,ал.2 ГПК след връчване на заповедта
длъжникът-ответницата е подала възражение срещу нея, при което настоящият иск по чл.
422 ГПК е предявен от заявителя в срок.
Ответницата Н.Д. не е повдигнала спор, че е съсобственик с притежавана 1/2
ид.част от недвижимия имот, находящ се в гр.******, като идеалната част е придобита в
резултат на прекратена СИО. Видно е от мотивите на Решение №9/04.02.1997г. на ЕРС по
гр.д.№150/1995г., че с договор от 15.07.1993г. посоченият имот в гр.София е бил придобит
от съпрузите Н.Д. и Й.Г. по време на брака им, който е прекратен с посоченото влязло в сила
решение на ЕРС. С бракоразводното решение жилището в гр.****, което е било семейното
жилище на съпрузите Г., е предоставено за ползване на ответницата, тъй като на същата е
било възложено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
малолетно дете М., род. на ****г.
След влизане в сила на бракоразводното решение, на 03.08.1998г. бившият съпруг
на ответницата Й.Г., за който няма спор, че е бил абонат на ищцовото дружество с абонатен
2
№160110, е подал молба до „Топлофикация- София" АД с искане да бъде закрита партидата
му по отношение на имота, като е представил бракоразводното решение на ЕРС, а с нот.акт
№26/18.07.2002г. на нотариус №031 в НотК Й.Г. е дарил на И.Н.Т. своята 1/2 ид.част от
имота.
След придобиването през 2002г. на 1/2 ид.част от имота, на 07.10.2002г. И.Т. е
подал молба до ищцовото дружество с искане да бъде разделена партидата на имота на две
части, като е посочил, че в имота ще живеят семействата на ответницата Н.Д., която ще
ползва 54/48куб.м. и това на И.Т., който също ще ползва отопляем обем от 54/48 куб.м.
По делото е установено с представени от ответницата писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните свидетели М.Г. и Д.К., че считано от 1993г. и до
настоящия момент ответницата Д. не е живяла в имота в гр.София, не е била въведена във
владение на имота и в изпълнение на бракоразводното решение на съда, била е лишена от
достъп до жилището и същото е обитавано от другия съсобственик И.Т..
Установено е, че на проведено на 07.11.2007г. общо събрание на етажните
собственици от вход ******, ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София"АД, е
взето решение за сключване на договор с „Термокомплект" ООД за доставка и монтаж на
индивидуални топломери, доставка и монтаж на радиаторни вентири с термостатични глави,
индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, прилагана от „Термокомплект" ООД. На събранието като
собственик на ап.108 е присъствал И.Т.. С Договор №Y-N 996 от 02.11.2007г., сключен
между "Топлофикация-София"АД като възложител и "Термокомплект" ООД като
изпълнител, последният се е съгласил да извършва услугата "дялово разпределение на ТЕ"
между потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един потребител
в гр.София, описани в Приложение №1, който договор е сключен за срок от 3 години.
Със заключението на вещото лице инж.Е., извършило назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че процесното жилище се намира в
сграда-етажна собственост, като обслужващата жилището на ответницата за процесния
период абонатна станция е работила на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Топломерът в абонатната станция е проверяван на две години, той е бил технически
изправен, преминал е първоначална и последващи метрологични проверки съобразно
изискванията на ЗИ. За исковия период топлинният счетоводител за сградата - етажна
собственост, в която е имотът, е отчитал разпределителите на радиаторите и топлите
водомери в отделните имоти веднъж годишно след края на отоплителния сезон, а
начисленията са били по прогнозни месечни вноски и изравнения. За процесното жилище е
била начислявана топлинна енергия за отопление от два радиатора с разпределители и един
щранг, за БГВ и за сградна инсталация и на отчет са подлежали два топлинни
разпределителя и един топъл водомер. Вещото лице е установило, че за абонат с №160110 -
3
ответницата, е начислявана сградна инсталация за 54 м, а за същия адрес - гр. София, общ.
„Младост" ж.к. „******, за абонат И.Н.Т. с абонатен № 374632 за процесния период е
33
начислявана само сградна инсталация за 54 м, при обем на апартамента от 108м по проект.
Вещото лице е установило, че общият топломер в сградата-етажна собственост е отчитан
ежемесечно, като отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер в абонатната
станция е намалено с технологични разходи за сметка на „Топлофикация-София" ЕАД в
съответствие с нормативната уредба, а останалото количество топлинна енергия е
разпределено между потребителите, присъединени към абонатната станция. Извършващото
дяловото разпределение дружество „Термокомплект" ООД е регистрирано в публичния
регистър съгласно чл. 139а от ЗЕ, като според експерта същото разполага с технически
средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността, прилага правилно методиката
за дялово разпределение, спазва всички нормативни документи при разпределяне
изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата-етажна
собственост и начисленията са съгласно отчетите на уредите за дялово разпределение в
имота на ответницата. За отчетния период 01.05.2015г.-01.05.2016г. за абонатен №160110-
ответницата, са фактурирани прогнозни 652.85лв., а след изравняване сумата е 693.67лв.; за
периода 01.05.2016г.-01.05.2017г. за абонатен №160110 са фактурирани прогнозни 756.08лв.,
а след изравняване сумата е 943.75 лв. и за периода 01.05.2017г.-01.05.2018г. за абонатен
№160110 са фактурирани прогнозни 1032.91лв., а след изравняване сумата е 816.71 лв.
Съгласно заключението, за процесния период не е начислявана сума „мощност", в общите
части няма отоплителни тела и поради това не е начислявана и сума за топлинна енергия за
общи части от сградата. В имота на ответницата е начислявана топлинна енергия за
3
отопление, за БГВ и за сградна инсталация, като топлинната енергия за отопление от
отоплителните тела и за сградна инсталация са дадени общо като сума за отопление. Вещото
лице е установило задълженията на ответницата по месеци и по пера, без изравнения, без
таксата за дялово разпределение и без лихвите за забавено плащане, отразени в Приложение
№2 към заключението, като общо дължимата сума по горните показатели за целия процесен
период е в размер на 2441.82лева, от който общ размер - сумата отопление е 1442.99 лева и
сума БГВ - 998.83 лева. След отразяване на изравнителните сметки, задължението на
ответницата за изразходената топлинна енергия е 2454.13 лв., а таксата за дялово
разпределение - 43.48 лв.
От заключението на вещото лице-икономист А.Т., извършило назначената
съдебно-счетоводна експертиза, по делото е установено, че за имота в гр.София, кв.****** е
открита индивидуална аналитична партида с абонатен номер №160110, като титуляр на
издаваните фактури на партидата на топлофицирания имот е ответницата Н.Х.Д.. За периода
м.05.2015г.-м.04.2016г. е съставен протокол за неосигурен достъп от 18.05.2016г и
начисленията са служебни, съобразно методиката за дялово разпределение; за периода
м.05.2016г.-м.04.2017г. е представен Протокол с отчетени данни от 27.04.2017г., подписан
от ползвател Иванов, а за периода м.05.2017г.- м.04.2018г. съставеният Протокол с отчетени
данни от 03.05.2018г. е подписан от ползвател Т.. Изравнителните сметки са били
предоставени на представител на етажната собственост с Приемо-предавателен протокол
срещу подпис, като вещото лице не е установило ответницата Н.Д. да е била запозната с
изравнителните сметки. При извършената от вещото лице проверка на хронологичния и
аналитичен регистър на информацията в счетоводството на „Топлофикация София" ЕАД и
при топлинния счетоводител „Термокомплект" ООД, същото е установило, че към момент
на проверката 03.08.2020г., не са заплатени суми по партидата на топлофицирания имот с
абонатен номер №160110 към ищцовото дружество, доставило услугата „за отопление на
имот" и „за подгряване на вода". В счетоводството на дружеството в сметка 401
„Доставчици" и партида 411 „Клиенти" с абонатен номер 160110 с „получател" Н.Х.Д.,
която е записана като собственик на апартамента с абонатния номер №160110, вещото лице
е установило осчетоводени и незаплатени суми общо в размер на 2796.42 лева, от който общ
размер - главница в размер на 2497.61лв. и лихва в размер на 298.81лв. Дължимата
главница от 2497.61лв. е образувана от сумата 2454.13лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. и сумата в общ
размер от 43.48лв. за предоставена услуга (такса) за дялово разпределение на топлинна
енергия за същия период, които суми не са заплатени от ответницата или друго лице.
Установено е от експерта-счетоводител, че за отоплителния сезон с отчетен период
01.05.2015г.-30.04.2016г. за абонатен номер на ответницата са били фактурирани прогнозни
количества ТЕ в размер на 652.85лв., след извършените проверки на място и корекции по
отчетните данни е съставена изравнителна фактура с №********** от 31.07.2016г. на обща
стойност с ДДС в размер на 693.67лв, като сумата за доплащане е в размер с ДДС от 40.82лв
и срок за плащане - 14.09.2016г. За отоплителния сезон с отчетен период 01.05.2016г.-
30.04.2017г. са фактурирани прогнозни количества ТЕ в размер на 756.08лв. и изравнителна
фактура с №********** от 31.07.2017г. на обща стойност с ДДС в размер на 943.73лв със
сума за доплащане общо с ДДС за 187.65 лева и срок за плащане 14.09.2016г. За
отоплителния сезон с отчетен период 01.05.2017г.-30.04.2018г. са фактурирани прогнозни
количества ТЕ в размер на 1032.91лв. и изравнителна фактура с №********** от
31.07.2018г. на обща стойност с ДДС в размер на 802.91 лева. със сума за получаване в
размер общо с ДДС от 230.00 лева и срок за плащане 14.09.2018г. Задълженията по
фактурите при отразяване на изравнителни сметки са в размер на общо 2454.13 лева, а
таксата за дялово разпределение е в размер на 43.48 лева.
Вещото лице- икономист е установило размера на законната лихва за забава както
следва: върху главницата от 2454.13 лева лихвата е общо в размер на 291.26 лева, а върху
главница за такса „дялово разпределение" от 43,48лв.- от датата на изпадане на ответника в
забава до 03.12.2018г. лихвата е в размер на 7,55лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЕРС е отхвърлил изцяло
предявените искове, излагайки съображения, според които ищецът не е представил
доказателства за валидно възникнало с ответницата облигационно правоотношение през
исковия период на основание сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия по реда на чл.150, ал.1 ЗЕ, тъй като ищецът не е представил общите си условия за
продажба на топлинна енергия и доказателства за публикуването на общите си условия в
един централен и един местен всекидневник, каквото е изискването на чл.150, ал.2 ЗЕ и това
4
не е общоизвестен на съда факт. Съдът е изтъкнал и второ основание за отхвърляне на
ищцовите претенции, според което отчитането на топлоенергията не е извършено надлежно
през процесния период, тъй като сключеният договор с дружеството "Термокомплект"ООД,
извършващо услугата дялово разпределение, е със срок от 3 години, който е изтекъл на
02.11.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно дадените задължителни указания по
т.1 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2013г., при проверка правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Съобразно тези правомощия на въззивната инстанция настоящият съдебен състав
на ЯОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество и с оглед
заявеното в жалбата оплакване, решението на ЕРС е правилно, като съображенията са
следните:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителните
установителни искове за съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата за
заплащане на доставена топлинна енергия, вкл. възнаграждението за дялово разпределение и
съответните мораторни лихви през исковия период м.05.2015г. - м.05.2018г.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всяка страна е
длъжна да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.154,
ал.1 ГПК). Или за уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответницата като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и на възнаграждението за дялово разпределение,
изискуемостта на тези вземания, включително размера на обезщетенията за забава.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните
са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът е поддържал, че ответницата
е собственик на топлоснабден имот и има качеството на потребител на топлинна енергия по
см. на чл.153, ал.1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба ответницата е оспорила да е налице
валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
За възникване на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия приложимата нормативна уредба е следната:
Съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012г.), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл.150, ал.2 ЗЕ общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Съгласно § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от
законодателя в разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
5
различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ собственици и титуляри на ограничено вещно
право на ползване, ако ползват за собствени битови нужди топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице подлежи на
доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В този смисъл са дадените от
ВКС задължителни разяснения с ТР №2 от 17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие.
С оглед изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в
имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
При тези разяснения на приложимия закон и липсата на твърдения от страните за
топлоснабдения имот да е бил сключен договор с лице, което не е собственик на имота,
ищецът носи тежестта да докаже, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, с
която е възникнало договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известните общи условия на ищцовото дружество.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че тази доказателствена
тежест не е изпълнена от ищеца. Противно на твърденията в исковата молба, че ответницата
е собственик на топлоснабения имот, събраните по делото доказателства установяват, че
Н.Д. е съсобственик в имота с притежавана 1/2 идеална част от него, т.к. съсобственик е и
третото за спора лице И.Т., придобило другата 1/2 ид.част по силата на дарение, извършено
с нот.акт №26/2002г. на нотариус №31 в НК. В този случай и при наличие на договорна
връзка с ищеца, по правилото на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик би отговарял за
задълженията по ползването на съсобствения имот съобразно частта си и ще дължи на
ищеца стойността на ТЕ съобразно притежаваната от него идеална част от топлоснабдения
имот, а не цялата начислена сума за цената на потребената топлоенергия, която в случая се
претендира само от ответницата- единия съсобственик.
На следващо място, ищецът не е доказал общите си условия и влизането им в
сила, за да се приеме наличието на договорна връзка с ответницата при публично известни
общи условия. На окръжния съд е известна цитираната от ЕРС съдебна практика на ВКС,
според която общите условия на едно търговско дружество не могат да се приемат за
общоизвестен факт по смисъла на чл.155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване
факт. Настоящият съдебен състав на въззивния съд споделя и разрешението на въпроса,
дадено в Решение №189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, Второ ТО, в
което е прието, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на Общите условия за
продажба на топлинна енергия, но не съществува и пречка, ако на съда е служебно известно
в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочени в съдебното решение.
При съобразяване и на това разрешение, въпреки положените усилия, в случая на въззивния
състав също не е служебно известен факта на публикуването на обявените в сайта на ищеца
общи условия на дружеството, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР,
поради което и въззивният съд не може да се позове на този факт. От друга страна, за част
от исковия период от време- от м.05.2015г. до 27.06.2016г. (датата на одобрените от КЕВР
сега обявени в сайта общи условия на ищеца), самият ищец е посочил в исковата молба, че
са действали други общи условия - одобрени с Решение на КЕВР от 07.01.2008г. и одобрени
с Решение на КЕВР от 03.02.2014г., които общи условия нито са представени по делото,
нито има данни да са публикувани и влезли в сила, същите въззивният съд не намери
обявени и в сайта на дружеството. Изрично с доклада по чл.146 ГПК районният съд е
6
указал на ищеца, че носи тежестта да докаже облигационното си отношение с ответницата,
за което не е представил общите си условия за продажба на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди в гр.София, които са относимите за процесния период, че не е представил
доказателства за одобрението на общите условия от КЕВР и доказателства, че същите са
влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. След
доклада по делото, до приключването му пред първата инстанция, а също и пред настоящата
инстанция, ищецът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест в процеса и не е
представил доказателства за приемането, одобрението и влизането им в сила след
публикуването на общите условия на дружеството, при което и въззивната инстанция прави
извода, че по делото е останало недоказано възникването на облигационно правоотношение
с ответницата по продажбата на топлинна енергия при условията на чл.150, вр. с чл.153 ЗЕ -
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие,
одобрени от ДКЕВР и влезли в сила. Неустановяването на договорната връзка между
страните е достатъчно основание за отхвърляне на ищцовите претенции, без необходимост
да бъде обсъждано наличието на другите факти като предпоставки за основателност на
исковете.
Безспорно е, че при валидно възникнало задължение за ответницата по договор за
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без правно значение е
дали ответницата реално е ползвала имота през процесния период, след като е съсобственик
на жилище в топлоснабдена сграда- етажна собственост и се счита за потребител по смисъла
на закона. Отношенията между съсобствениците, вкл. този, който реално ползва имота
подлежат на уреждане по реда на ЗС и ЗЗД, като вътрешните отношения между
съсобствениците не могат да се противпоставят на кредитора - топлопреносното
предприятие. В този смисъл въззивната инстанция принципно споделя доводите на
въззивника, че без правно значение за спора е дали ответницата е живяла фактически и дали
е ползвала топлоснабдения имот. Това въведено от въззивника единствено оплакване срещу
решението на първата инстанция обаче е неоснователно, тъй като районният съд не е
формирал мотиви и не е изложил съображения за отхвърляне на иска, основани на
фактическо неползване на имота от страна на ответницата. Като основание за отхвърляне на
ищцовите претенции съдът е посочил липсата на представени доказателства за общите
условия на ищеца, при които е възникнало облигационното правоотношение между
страните и което е източник на вземанията на ищцовото дружество. Както се посочи по-
горе, общите условия на ищеца и влизането им в сила като основание за договорната връзка
на страните, не са установени и пред въззивната инстанция, при което и при съвпадане
изводите на въззивната инстанция с тези на районния съд за недоказаност на договорната
връзка на страните и от там на предявените претенции, обжалваното решение на ЕРС следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Въззивната инстанция не констатира при
постановяване на решението районния съд да е допуснал и неправилно приложение на
императивна материалноправнанорма. Поради това, въззивната жалба на "Топлофикация
София" ЕАД е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските по
делото за тази инстанция има въззиваемата Н.Д., но същата не е заявила искане за разноски,
не е направила разноски и такива не й се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260008/12.03.2021г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. №505/2019г.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца "Термокомплект"ООД гр.София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8