Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при участието на секретаря Виктория И.,
като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 5375 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №
20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г.
по описа на СРС, 160 състав, са отхвърлени предявените от Б.М.Т., ЕГН: **********,***,
против „1.ч.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***. ******,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед №
96/03.11.2017 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
2859,36 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение в периода от 03.11.2017 г. до 03.05.2018 г., и с правно основание чл.
59 ЗЗД за заплащане на сумата от 476,56 лв., представляваща удържана от
работодателя сума на основание чл. 221, ал. 2 КТ, с която последният се е
обогатил за сметка на ищеца.
С
решение № 20284190/24.12.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, е
оставено без уважение искането за допълване на решение № 20245578/06.11.2020
г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на
СРС, 160 състав, обективирано в молба с вх. № 25174782/26.11.2020 г. от Б.М.Т..
Подадена е
въззивна жалба от Б.М.Т. срещу решение №
20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г.
по описа на СРС, 160 състав, с което са отхвърлени исковете, предявени от Б.М.Т.,
против „1.ч.“ ЕООД, както и срещу решение № 20284190/24.12.2020 г., постановено
по гр. д. № 86643/17 г.
по описа на СРС, 160 състав, е оставено без уважение искането му за допълване
на решение № 20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав.
Във
въззивната жалба с вх. N
25174786/26.11.2020 г.
срещу решение от 06.11.2020 г. по гр. д. № 86643/17 г.
по описа на СРС, 160 състав, се твърди, че то е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
е необосновано.Посочва се, че изводът на първоинстанционния съд за
законосъобразност на уволнението се основава на два документа – писмо от
19.10.2017 г. от Р.В.– мениджър продажби и логистика и разпечатка от
интернетсайт, които са оспорени от ищеца, и не представляват годни писмени
доказателства по см. на ГПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е
налице нарушение на чл. 194 КТ – към датата 22.08.2017 г. с отправяне на искане
по чл. 193 КТ е започнало дисциплинарното производство, а заповедта за
уволнение е връчена на 03.11.2017 г., т. е. след изтичането на 2 – месечния
срок по чл. 194 КТ от откриване на нарушението. Посочва се, че неправилно съдът
е приел, че заповедта за уволнение е съобразена с разпоредбата на чл. 195 КТ –
в заповедта не са описани конкретни дисциплинарни нарушения, не са
индивидуализирани 111 бр. снимки, данни за предаването им на трето неучастващо
лице, причинени вреди на работодателя и злоупотреба с доверието му. Твърди се,
че неправилно съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е съобразено
с разпоредбата на чл. 189 КТ. Посочва се, че не са изпълнени коректно
изискванията на чл. 193 КТ, тъй като в искането за даване на обяснения не са
посочени конкретни въпроси, които да кореспондират с връчената заповед за
уволнение. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че е доказано извършването
на дисциплинарно нарушение, в т. ч. неправилно са кредитирани показанията на
разпитаните по делото свидетели на ответника, които са негови служители и са
заинтересовани лица, като показанията им противоречат на всички събрани писмени
и устни доказателства. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение
като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Във въззивната
жалба с вх. N 25009794/20.01.2021 г. срещу решение от 24.12.2020 г.
по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, се
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането
за допълване на решението от 06.11.2020 г. в частта му относно претендираната
законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго решение, с което да се уважи искането за допълване на
решението.
Въззиваемата
страна – „1.ч.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба срещу решение от
06.11.2020 г. по гр. д. N 86643/17 г. по описа на
СРС, 160 състав, както и отговор на въззивната жалба срещу решение от
24.12.2020 г. по гр. д. N 86643/17 г. по описа на
СРС, 160 състав, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди се, че
първоинстанционният съд е анализирал внимателно събрания по делото
доказателствен материал, като по този начин е формирал обоснован извод за
законосъобразност на уволнението. Посочва се, че удостоверените с документите
факти се ползват с определена доказателствена стойност, която подлежи на
преценка във връзка с всички други доказателства по делото, каквато преценка е
извършена от първоинстанционния съд. Поддържа се, че извършването на
дисциплинарното нарушение се установява от съвкупната преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателствени средства, в т. ч. и
свидетелски показания. Твърди се, че са изпълнени всички формални изисквания
относно съдържанието на заповедта за уволнение и относно процедурата по
уволнението. Посочва се, че доколкото претендираните от ищеца лихви
представляват акцесорно задължение, чието съществуване, респ. несъществуване, е
изцяло обусловено от съществуването, респ. несъществуването на паричните
претенции, предмет на делото, то не могат да бъдат предмет на самостоятелно
обжалване. Иска се от съда да потвърди обжалваните решения като правилни. Прави
се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът Б.М.Т.
твърди, че по силата на трудов договор от 05.07.2011 г. и допълнително
споразумение към него е работил в „1.ч.“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността
„фоторепортер“ в отдел „Фотографи“ на вестник „Б.Д.“ към ответното дружество.
Посочва, че на 03.11.2017 г. му е била връчена заповед N 96/03.11.2017 г.,
с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че
уволнението му е незаконно на следните основания – заповедта е издадена в
нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ – в нея не са изложени конкретни фактически
обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187, т. 8 и 10 КТ и чл.
190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ нарушения на трудовата дисциплина; заповедта е издадена
след изтичането на 2 – месечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, считано от
22.08.2017 г., на която дата му е било връчено искането за даване на писмени
обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; наложеното дисциплинарно наказание не е
съобразено с разпоредбата на чл. 189 КТ, в т. ч. и с липсата на предходни дисциплинарни
наказания; не е изпълнено задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, като и в двете
искания за даване на писмени обяснения не е бил посочен срок; оспорва да е
извършил твърдяното дисциплинарно нарушение. Твърди, че не е бил в договорни
взаимоотношения с Европейската пресфото агенция, както и че не й предоставял
свои снимки, нито е получавал заплащане за тях. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за незаконно уволнението му, извършено със заповед N 96/03.11.2017 г. на управителя на „1.ч.“ ЕООД, и да го
отмени, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му длъжност
„фоторепортер“ в отдел „Фотографи“, редакция на вестник „Б.Д.“ към „1.ч.“ ЕООД,
да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2859,36 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от шест
месеца, считано от 03.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 11.12.2017 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 476,56 лв., представляваща удържана му от работодателя сума
на основание чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 11.12.2017 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът
– „1.ч.“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът е получил пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението му, както и че
заповедта за уволнение е мотивирана, като в нея са посочени конкретните
нарушения, извършени от ищеца. Поддържа, че при налагане на дисциплинарното
наказание е спазена разпоредбата на чл. 189 КТ, както и че наказанието е
наложено в рамките на 2 – месечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, считано от
19.10.2017 г. – датата на получаване на информацията за закупуване на снимките
от ищеца. Твърди, че писмените обяснения по чл. 193 КТ от ищеца са обсъдени в
процесната заповед. Посочва, че индивидуализацията на снимките е посочена с
конкретни номера, място и период на публикуване на интернет сайта http://www.epa.eu, поради което
твърдението на ищеца, че липсва индивидуализация на снимките е неоснователно.
Твърди, че в случая е налице нарушение на задължението за лоялност по време на
действието на трудовия договор, при нарушение на обща или условна забрана за
извършване на конкурентна дейност от служителите, когато работодателят развива
дейност в конкурентна среда, в качеството си на търговец, като работодателят
може да обвърже по договорен път служителите си с подобни ограничения,
съответно да търси дисциплинарна отговорност при нарушаването им. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Не
се спори между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че по силата на трудов договор от 05.07.2011 г. и допълнително
споразумение към него от 03.01.2017 г. между страните е било налице трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „фотограф“ в
отдел „Фотографи“ в редакцията на вестник „Б.Д.“, департамент „Медии и
издателска дейност“ на „1.ч.“ ЕООД.
От
протоколните решения от 07.11.2016 г. на едноличните собственици на капитала на
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: *********, и на „1.ч.“ ЕООД, ЕИК: ******, е видно, че са взети
решения да се прехвърли дейността на „Б.Д.“ ЕАД към „1.ч.“ ЕООД, считано от
01.01.2017 г., с цел централизиране на издателската дейност и свързаните с нея
административни дейности, като трудовите правоотношения със заетите лица в „Б.Д.“
ЕАД да не се прекратяват при промяната на работодателя на основание чл. 123,
ал. 1, т. 7 КТ /прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго/.
От
представената като доказателство по делото утвърдена длъжностна характеристика
за длъжността „фоторепортер“ в ответното дружество, връчена на ищеца на
11.07.2011 г., е видно, че основните задължения на фоторепортера са: да
присъства по заявка на репортер, на завеждащ отдел „Вътрешен“, „Криминален“,
„Спортен“ и „Светски“ или по собствена инициатива на текущи събития и да
заснема участниците в тях; да обработва фотографиите с помощта на обработваща
програма и компютър или софтуера на фотоапарата и да ги предава на отговорния
секретар; да предлага текстове към изготвените фотографии, като отговаря за
тяхната точност и съдържание; да работи в тясно сътрудничество и със
завеждащите отделите „Вътрешен“, „Криминален“, „Спортен“ и „Светски“, заявили
съответния фотоматериал; предварително да подготвя илюстративни материали
съобразно изискванията на завеждащите и графиците на отдели „Вътрешен“, „Криминален“,
„Спортен“ и „Светски“; да изготвя портретни снимки на отделни личности и
документални снимки на различна тематика; да създава, попълва, актуализира и
поддържа фотоархив за нуждите на заявките на отделите „Вътрешен“, „Криминален“,
„Спортен“ и „Светски“; да поддържа в изправност дигиталния фотоапарат; да
извършва периодично подбор и селекция на илюстративния материал; да изпълнява
всички разпореждания на ръководителя на отдела, свързани с длъжността.
От извадката от
интернет страницата на Европейската Пресфото Агенция е видно, че в периода от
06.11.2016 г. до 14.09.2017 г. от името на ищеца са качени 111 бр. снимки на
страницата.
На 22.08.2017 г.
управителят на „1.ч.“ ЕООД е изискал от Б.Т. да даде писмени обяснения по реда
на чл. 193, ал. 1 КТ, като отговори на въпросите, формулирани в искането, които
са свързани с това дали служителят предоставя направени от него
снимки/фотоматериали за публично представяне и публикуване в полза на друго
предприятие с предмет на дейност, който е сходен с този на работодателя, какви
са взимоотношенията му с Европейската Пресфото агенция /ЕПА/ и как ще обясни
качените снимки на сайта на агенцията за продажба, както и дали има писмено
съгласие от работодателя за извършване на каквато и да е работа, включително по
гражданско правоотношение, в полза на друго предприятие, което има предмет на
дейност, сходен с предмета на дейност на работодателя.
Искането
за даване на писмени обяснения е получено от служителя Б.Т. на 28.08.2017 г.
На 05.09.2017 г. Б.Т. е депозирал
писмени обяснения с вх. N 93/05.09.2017 г., в които е
посочил, че направените от него снимки/фотоматериали са предоставени на
работодателя в изпълнение на трудовите му задължения, както и че няма
взаимоотношения с ЕПА.
По делото е
представено като доказателство писмо от 19.10.2017 г. от Р.В.– мениджър „Продажби
и логистика“ в Европейската Пресфото Агенция /в превод от немски на български
език/, в отговор на писмо от 17.10.2017 г. от „1.ч.“ ЕООД, в което е посочено,
че ЕПА е закупила от Б.Т. снимките за снимковия сервиз на ЕПА, както и че се е
разплатила с него.
На 23.10.2017 г.
управителят на „1.ч.“ ЕООД е изискал от Б.Т. да даде допълнителни писмени
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ,
като отговори на въпросите дали потвърждава, че е влязъл в договорни отношения
с ЕПА и че й е продал 111 бр. снимки, посочени в искането, дали има съгласие от
завеждащ отдела или друг работодател в работното време на вестник „Б.Д.“ да извършва
друга дейност, както и дали има договорни отношения и с други организации.
На 31.10.2017 г.
Б.М.Т. е депозирал писмени обяснения с вх. N 222/1512/31.10.2017 г., в които е заявил, че посочената в искането
покана до ЕПА, както и отговора на ЕПА, не са му били връчени за запознаване,
поради което не може да вземе отноношение по „непотвърдени твърдения“.
Със заповед N 96/03.11.2017 г. на управителя на „1.ч.“ ЕООД, връчена
на ищеца на 03.11.2017 г., е наложено на Б.М.Т., заемащ длъжността „фотограф“ в
отдел „Фотографи“ в редакцията на вестник „Б.Д.“, департамент „Медии и
издателска дейност“ на „1.ч.“ ЕООД, дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ /злоупотреба с доверието на
работодателя/ и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във вр. с чл. 186 КТ, чл. 187, т.
8, пр. 1 и 10 КТ и чл. 126, т. 9 КТ, и
е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
считано от датата на връчване на заповедта.
В
мотивите на заповедта е посочено, че в периода от 06.11.2016 г. до 14.09.2017 г. ищецът е предоставил на ЕПА
срещу заплащане за публикуване на сайта й 111 бр. снимки, а на работодателя си
е предоставил само три от тях с номера: 53332796, 53713847 и 53322734, като за
тези свои действия той не е уведомил своя работодател, нито е получил
съгласието му, и по този начин е злоупотребил с доверието, оказано му при
възлагане на изпълнението на работата за длъжността. Освен това служителят е
нарушил и задълженията си по чл. 8, б. „а“, „г“ и „е“ от длъжностната си
характеристика, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, т. 10 КТ. Посочените нарушения на трудовата дисциплина са квалифицирани от
работодателя като тежки по см. на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
Ищецът Б.Т. е
дал обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, в които е посочил, че не знае за
кои снимки работодателят му твърди, че е предоставил на ЕПА, както и че не е
виждал свои снимки на сайта на ЕПА.
За
установяване на обстоятелствата, свързани с нарушението, по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В.Г.С.и на св. Н.Т.П..
От показанията
на св. Стоянов, дадени пред първоинстанционния съд, както и от преразпита му
пред въззивния съд, се установява, че св. С.е заемал длъжността „завеждащ отдел
на фоторепортерите“ в ответното дружество, както и че през процесния период е
бил пряк ръководител на ищеца. Св. С.посочва, че ищецът е работил със служебно
оборудване, което му е предоставено от работодателя, и че същото се е ползвало
от него, докато е работил за вестник „Б.Д.“. Заявява, че когато фотограф е
изпратен да отразява дадено събитие, той е бил длъжен да предаде съответните
фотографски изделия и да ги пусне във вътрешния сервиз на дружеството, като по този начин се създава архив на
дейността. Посочва, че не му е известен случай, при който ищецът да е бил
изпратен на събитие, и той да не е предал снимките, които е направил там, както
и че в дружеството има обща мрежа, в която се поставят избраните снимки от
фотографа, които представляват неговото предложение за съответното събитие,
като освен фотографът, друг няма пряк достъп до компютъра. Заявява, че само
фотографът знае броя на снимките, които е направил за съответното събитие,
както и че всеки фотограф е длъжен да предостави всички снимки, които е
направил за дадено събитие на „1.ч.“ ЕООД.
От
преразпита на св. С.във въззивното производство се установява, че от
предявените му снимки, находящи се на л. 41 – 42 от първоинстанционното дело,
свидетелят разпознава познати кадри, които са изработвани за „Б.Д.“, както и
събития, на които е изпращал ищеца, за да снима. Св. С.потвърждава, че
предявените му снимки ги е виждал в реално време през 2017 г., публикувани на
сайта на ЕПА. Заявява също така, че на сайта на агенцията снимките са били
подписани с името на ищеца, а същевременно ищецът е бил изпращан на събитията,
за да снима за „Б.Д.“.
От показанията на св. П., дадени пред
първоинстанционния съд, както и от преразпита му пред въззивния съд, се
установява, че св. П. е бил главен редактор на вестник „Б.Д.“ през процесния
период. Заявява, че лично е видял снимки на ищеца, подписани от негово име, на
сайта на ЕПА, както и че ищецът не е искал разрешение да ги предостави на трети
лица, в т. ч. и на ЕПА. Посочва, че в личен разговор с ищеца същият не е
отрекъл, че е предавал снимки на ЕПА от събития, на които е бил изпращан от „Б.Д.“.
От преразпита на
св. П. във въззивното производство се установява, че предявените му снимки,
находящи се на л. 41 – 42 от първоинстанционното дело, са снимките, които е
видял в уеб – сайта на ЕПА, както и че снимките са били подписани с името на
ищеца.
От
извършения оглед на оригинала на трудовата книжка на ищеца в откритото съдебно
заседание на 18.10.2018 г. се установява, че след прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество, липсва вписване на последващи
трудови правоотношения.
В
първоинстанционното производство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на
ищеца за последен пълен отработен месец преди уволнението му е било в размер на
476,56 лв.
По делото се спори между страните, че
при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е удържал от ищеца
сумата от 476,56 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивните жалби
са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирана страна,
поради което са допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваните решения
са валидни и допустими. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във
връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността
на решението от 06.11.2020 г., въззивният съд намира следното:
Не се спори между
страните по делото, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „фотограф“ в отдел „Фотографи“ в
редакцията на вестник „Б.Д.“, департамент „Медии и издателска дейност“ на „1.ч.“
ЕООД.
Със заповед N 96/03.11.2017 г.,
издадена от управителя на „1.ч.“ ЕООД, връчена на ищеца на 03.11.2017 г., му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4,
пр. 1 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ
във вр. с чл. 186 КТ, чл. 187, т. 8,
пр. 1 и 10 КТ и чл. 126, т. 9 КТ, и е прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, считано от 03.11.2017 г.
Твърденията в исковата молба за незаконност на
уволнението, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че не е изпълнено
задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, като и в двете искания за даване на писмени
обяснения не е бил посочен срок за представяне на обяснения; че заповедта е
издадена след изтичането на 2 – месечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, считано от
22.08.2017 г., на която дата на ищеца е било връчено искането за даване на
писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; че заповедта е издадена в нарушение на
чл. 195, ал. 1 КТ – в нея не са изложени конкретни фактически обстоятелства,
формиращи съставите на визираните нарушения на трудовата дисциплина; че
наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с разпоредбата на чл. 189 КТ, в т. ч. и с липсата на предходни дисциплинарни наказания, както и че не е
доказано, че ищецът е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение.
Правилно първоинстанционният съд е
разпределил доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, като е указал, че в тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното
наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и
материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение.
Ето
защо, на първо място следва да се обсъдят доводите на въззивника - ищец,
касаещи спазването на процесуалноправните изисквания на закона за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по –
късно от два месеца от откриване на нарушението и не по – късно от една година
от извършването му, като тези срокове не текат, докато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или стачка /чл. 194, ал. 3 КТ/. С изтичането на посочените срокове се
погасява правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника или служителя.
Според
трайната съдебна практика на ВКС /Решение № 203/ 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о., Решение
№ 256/ 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, IV г. о. и Решение
№ 363/10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г. на ВКС, I г. о./ „откриване на нарушението“ по
смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в
рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния фактически състав,
работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните
необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая.
Видно от процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на въззивника – ищец
е наложено дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина,
извършени в периода от 06.11.2016 г. до 14.09.2017
г.
Въззивният съд споделя
извода на първоинстанционния съд, че работодателят е узнал за извършеното
нарушение на трудовата дисциплина от ищеца на 19.10.2017 г. – с получаването на отговор от ЕПА, в който е
посочено, че ищецът е предоставил на ЕПА процесните снимки, намиращи се на сайта
на ЕПА, срещу заплащане. Това е така, тъй като към този момент са били
установени от работодателя съществените елементи от фактическия състав на
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина „злоупотреба с доверието на
работодателя“, изразяващо се в злепоставяне на интересите на работодателя.
От събраните по делото
писмени доказателства действително се установява, че на 22.08.2017 г.
работодателят е отправил искане до ищеца
за даване на обяснения във връзка с констатация, че на интернет страницата на
ЕПА са били качени снимки, за които е посочено, че Б.Т. е техен автор, за това дали е
предоставял направени от него снимки/фотоматериали за публично представяне и
публикуване в полза на друго предприятие с предмет на дейност, който е сходен с
този на работодателя, какви са взимоотношенията му с ЕПА и какво е обяснението
му за качените снимки на сайта на ЕПА за продажба, както и дали има писмено
съгласие от работодателя за извършване на каквато и да е работа, включително по
гражданско правоотношение, в полза на друго предприятие, което има предмет на
дейност, сходен с предмета на дейност на работодателя.
След
получаването на отговор от ЕПА на 19.10.2017 г., че агенцията е закупила от
ищеца снимките за снимковия сервиз на ЕПА, както и че се е разплатила с него,
на 23.10.2017 г. работодателят е поискал от ищеца да даде допълнителни писмени
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, като отговори на въпросите дали потвърждава,
че е влязъл в договорни отношения с ЕПА и че й е продал 111 бр. снимки,
посочени в искането, дали има съгласие от завеждащ отдела или друг работодател
в работното време на вестник „Б.Д.“ да извършва друга дейност, както и дали има
договорни отношения и с други организации. Тъй като работодателят е установил
съществените признаци на твърдяното дисциплинарно нарушение с получаването на
отговор от ЕПА на 19.10.2017 г., а именно - субект на нарушението, време и място на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение, и в тази
връзка е изискал допълнителни обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ,
то следва да се приеме, че работодателят е узнал за нарушението на 19.10.2017
г.
Ето защо, въззивният
съд приема, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание /03.11.2017
г./ не е бил изтекъл 1 – годишния срок от извършване на твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина /в заповедта е посочено, че е извършено в периода от
06.11.2016 г. до 14.09.2017 г./, нито 2 – месечния срок от узнаването му –
19.10.2017 г.
Въззивният
съд намира, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил
и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е дал възможност на ищеца да представи
писмени обяснения във връзка с
нарушението на трудовата дисциплина, посочено в искането на
работодателя.
Въззивният съд
счита, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговоря на
изискванията за мотивиране, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта са
посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага, т. е. в нея е посочено достатъчно ясно,
точно и пълно дисциплинарното нарушение, за което ищецът е наказан.
В заповедта
действията на служителя са квалифицирани от работодателя като нарушения по чл.
187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и чл. 187, т. 10 КТ –
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с доверието му.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя представлява
дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.
1, т. 4, пр. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ, а именно – злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане на изпълнение на работата за
длъжността.
Нарушението
може да се прояви в различни форми, но общата им характеристика е злепоставяне
на отношенията на доверие между работника или служителя и работодателя. Злоупотреба
с доверие е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на
имотна облага, както и когато без да е извлечена имотна облага, работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил деяние,
компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на
работодателя, независимо дали деянието е извършено умишлено.
В случая, от
представената като доказателство по делото извадка от интернет страницата на
Европейската Пресфото Агенция се
установява, че в периода от 06.11.2016 г. до 14.09.2017 г. на сайта й са били
качени 111 бр. снимки, за които като техен автор е посочен Б.Т.. Същевременно
от показанията на св. С.и св. П., дадени пред първоинстанционния съд, както и
от преразпита им пред въззивния съд, се установява, че те лично са видяли в
реално време посочените 111 бр. снимки на интернет страницата на Европейската
Пресфото Агенция, подписани от името на ищеца, като снимките са били от
събития, на които ищецът е бил изпращан да ги отразява за вестник „Б.Д.“. Св. П.,
който е и главен редактор на вестника, посочва, че ищецът не е искал разрешение
да предостави снимките на трети лица, в т. ч. и на агенцията. Св. П. разказва и
за това, че през 2017 г. е провел разговор с ищеца, в който същият не е
отрекъл, че е предавал снимки на ЕПА от събития, на които е бил изпращан от
вестник „Б.Д.“.
Доколкото и
двамата разпитани свидетели са служители на ответното дружество, то показанията
им следва да ценят при условията на чл. 172 ГПК. Въззивният съд намира, че
същите следва да се кредитират като
достоверни, тъй като пресъздават факти и обстоятелства, които лично са
възприели, същите са ясни и последователни и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото, в т. ч. и писмо
от 19.10.2017 г. от мениджър „Продажби и логистика“ при ЕПА, в което е
посочено, че ЕПА е закупила от Б.Т. снимките за снимковия сервиз на ЕПА, както
и че се е разплатила с него.
Доводите на
въззивника, касаещи приемането като писмено доказателство на писмото от
19.10.2017 г. от мениджър „Продажби и логистика“ при ЕПА, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, изр. 1 ГПК документ, представен на чужд език,
се придружава с точен превод на български език, заверен от страната. В случая,
писмото е представено в превод на български език, заверен от страната, като
доколкото съдът е посочил, че притежава необходимите знания за проверка
верността на превода, то не е било необходимо назначаването на вещо лице за
извършване на проверка. Не е било налице и другото основание, предвидено в чл.
185, изр. 2 ГПК, за назначаване на вещо лице за проверка на превода, а именно –
осъществено от другата страна конкретно оспорване на верността на превода.
Действително
посоченият по – горе документ е частен свидетелстващ документ, който не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Това обаче не
означава, че същият не притежава доказателствена стойност по отношение на
удостоверените с него факти, която съдът цени в съвкупност с останалите събрани
по делото доказателства, в т. ч. и показанията на разпитаните свидетели.
Предвид
изложното по – горе, въззивният съд приема за доказано по делото при условията
на пълно и главно доказване, че въззивникът - ищец е предоставил на
Европейската Пресфото Агенция срещу заплащане 111 бр. снимки, направени от
него, в периода от 06.11.2016 г. до 14.09.2017 г., без знанието и съгласието на
работодателя си.
С извършването
на посочените действия ищецът е нарушил и забраната, уговорена в т. 8, б. „а“ и
„г“ от трудовия му договор, а именно – да не извършва без писмено съгласие на
работодателя каквато и да е работа, в т. ч. и на хонорар или друг вид
гражданско правоотношение в полза на лице /предприятие/, което има предмет на
дейност, който е сходен с предмета на дейност на работодателя и на свързаните с
него дружества, както и да не предоставя на други лица документи, материали и
резултати от своята дейност, придобити по време на работата, извършвана в
изпълнение на задълженията по сключения трудов договор.
Визираните
задължения касаят отношенията на лоялност и доверие в отношенията между
работодателя и служителя и неизпълнението им представлява злоупотреба с доверие
по см. на чл. 187, т. 8 КТ.
На
следващо място, следва да се посочи, че въззивният съд намира за неоснователен
довода на въззивника, че работодателят не е съобразил с разпоредбата на чл. 189 КТ, според която при определяне на наказанието следва да се вземе предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника.
При преценката
за съответствие между извършеното нарушение и наложеното наказание следва да се
вземе предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от ищеца в
продължителен период от време от около 1 година, през който ищецът периодично е
предоставял на Европейската Пресфото Агенция, която извършва дейност, сходна на
дейността на работодателя, снимки срещу заплащане, без знанието и съгласието на
работодателя, както и че то е извършено умишлено, тъй като ищецът е съзнавал,
че по този начин нарушава и забраната за това съгласно т. 8, б. „а“ и „г“ от
трудовия договор. Ето защо, съдът приема, че при индивидуализацията на
наказанието не е нарушена разпоредбата на чл. 189 КТ.
Предвид
изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед N 96/03.11.2017 г. на управителя на „1.ч.“ ЕООД, следва
да се отхвърли като неоснователен.
Предвид
отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то следва да
се отхвърлят като неоснователни и обусловените искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
С
оглед формирания извод за законосъобразност на дисциплинарното уволнение на
ищеца, следва да се отхвърли като неоснователен иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД /първоинстанционният
съд неправилно го е квалифицирал като иск с правно основание чл. 59 ЗЗД/ за
заплащане на сумата от 476,56 лв., представляваща удържана сума на основание
чл. 221, ал. 2 КТ.
Поради
съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд решение № 20245578/06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, следва
да бъде потвърдено като правилно.
Въззивният
съд намира, че въззивната жалба срещу решение от 24.12.2020 г. по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав, с което
е оставена без уважение молбата за допълване на решение № 20245578/06.11.2020
г., постановено по гр. д. № 86643/17 г. по описа на
СРС, 160 състав, с искането за законната лихва върху процесните суми, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Присъждането на
законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане, не представлява самостоятелен иск, а законна последица
от уважаването на иска за главница. В случая, исковете за главници са
отхвърлени от първоинстанционния съд, поради което той не е бил длъжен да се
произнася с изричен отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираната
законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
Поради
съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд решение от 24.12.2020 г. по гр. д. № 86643/17 г.
по описа на СРС, 160 състав, постановено по реда на чл. 250 ГПК, следва да се
потвърди като правилно.
Предвид
изхода на спора в полза на въззивника не следва да се присъждат разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20245578/06.11.2020 г. по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20284190/24.12.2020
г. по гр. д. № 86643/17 г. по описа на СРС, 160 състав,
постановено по реда на чл. 250 ГПК.
Решението
в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, а в останалата му част – не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: