№ 462
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600495 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест, депозиран от прокурор при ОП –
Пазарджик против определение №382/27.10.2022г., постановено по ЧНД
№520/2022г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е отменено постановление
12.05.2022г. по досъдебно производство №****г. по описа на ОД на МВР
Пазарджик за прекратяване на наказателното производство, водено за
престъпление по чл.206, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се, че по
делото са изяснени в пълнота всички релевантни обстоятелства, а мотивите и
съображенията за прекратяване на наказателното производство са изложени
подробно в постановлението за прекратяване, поради което и се изразява
несъгласие с виждането на съда за необходимост от допълнително
разследване, както и за липса на мотивировка към прокурорския акт. Прави
се искане атакуваното определение да се отмени и да се постанови ново, с
което да се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №****г. по описа на ОД на МВР
Пазарджик.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
доказателствата по делото и направените оплаквания намира за установено
следното:
Подаденият протест е процесуално ДОПУСТИМ – подаден е от
1
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. По същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
този състав го намира за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Окръжният съд е счел, и то правилно, че проведеното разследването е
непълно, тъй като не са изчерпани възможните процесуални способи за
събиране на доказателства в подкрепа на извода за наличието на осъществена
престъпна деятелност, респективно, за липса на доказателства за реализирана
такава. Прав е окръжният съд и за това, че изводите, изложени в
постановлението за прекратяване – за липса на „категорични доказателства“
за извършено престъпление по чл.206, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК
/или друго престъпление от общ характер/ са необосновани, тъй като се
извличат на базата на откъслечна оценка на доказателствата, част от които
или изобщо не са подложени на анализ, или са коментирани избирателно и
повърхностно и без връзка с останалите доказателствени източници, а на част
от тези източници е придаден приоритет, какъвто не се полага.
1. Факт е, че изхода от разследването – прекратяването на
наказателното производство, е мотивирано от прокурора преимуществено с
извличащото се от показанията на К. – подход, който не може да се сподели,
тъй като противоречи на изискванията за всестранно, обективно и
пълноценно разследване. Визираните показания изхождат от лице, пряко
заинтересовано от изхода на разследването, лице, което е уличено в
извършване на престъпление от подалите жалба до прокуратурата
собственици на „В.“ ООД, поради което безрезервното им кредитиране от
прокурора е в разрез със закона. Преди да се направи обоснован извод, че
тези показания са достоверни и особено в частта им, в която К. твърди, че
получените лично от него без съответно счетоводно отразяване парични суми
от отделни търговски обекти на „В.“ ООД, са вземани по разпореждане на
собствениците на търговското дружество, следва да бъдат проверени по
разписаните в НПК начини – например чрез повторен разпит на свидетелите
М. конкретно по този въпрос, чрез очни ставки между тях и К., чрез
установяване и разпит на приятелката на К. - „Д.“, за която част от
работещите в обектите твърдят, че също е вземала пари по разпореждане на
К. и др. подобни. Съдът няма задължение и право, и поради това не указва на
прокурора начините, по които да води разследването и способите, които да
използва за целта, но в случая е налице фрапираща необоснованост на извода,
че показанията на К. са достоверни, след като те не са проверени по никакъв
начин, а това, освен за необективност на разследването говори и за
необоснованост на направените правни изводи, както правилно е посочил
окръжния съд.
2. Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото е и извода,
че не може да се установи в кой период липсващите парични средства са
предавани от работещите на обектите лица на К. по негово настояване,
съответно, в кой период са реализирани установените липси. Както коректно
2
е посочил окръжният съд по делото е установен периода, в който К. е работил
за „В.“ ООД, имащ правото и задължението да инкасира заработените в
отделните обекти парични суми, внасяйки ги по сметка на дружеството.
Установено и че обектите , които К. е инкасирал са започнали работа на
15.08.2014г. Налице са показания на работещите като касиери в тези обекти,
както и данни в кой период те са работели и са предоставяли на К. парични
суми, без да са отразявани счетоводно от него и без да са внасяни в банковата
сметка на дружеството. Налице са и представени по делото тетрадки и
„листчета“, в част от които и според изготвената почеркова експертиза има
подписи на К. като получил различни суми от касиерите, а получаването на
такива суми впрочем К. и не отрича. Прокурорът е бил длъжен да съобрази
всички тези доказателства в съвкупност, преценявайки ги в контекста на
резултатите от извършените ревизии на част от обектите, които са
осъществени именно, когато К. е бил натоварен да извършва инкасирането на
приходите в тези обекти, както и да положи допълнителни усилия – разпит на
касиерите с предявяване на посочените „лисчета“, съставени саморъчно от
тях, за да установи датите и периода, в които К. е вземал парични суми от
касите без да ги отчита и да ги внася в банковата сметка на „В.“ ООД.
Прокурорът е посочил, че тъй като не са правени инвентаризации преди
първите ревизии в обектите, а и след напускането на К., е възможно липсите
да са се формирали и от действия на други служители в обектите и след
напускането на К.. Да, възможно е, но това е предположение, а
предположенията нямат място в наказателния процес.
3. Не може да има спор, че експертните изводи не могат да заместят
волята на обвинението и неговото вътрешно убеждение, което следва да се
формира не на базата на един единствен доказателствен способ, а на базата на
доказателствената съвкупност, преценена поотделно и в логическата й връзка
и цялост, в контекста на приложимите материално - правни норми. В този
смисъл, в постановлението за прекратяване изводите на назначените
счетоводни експертизи единствено са възпроизведени без да се коментират
изобщо – възприемат ли се или не, водят ли до съответни правни изводи или
не. Впрочем, в експертизата има категорично заключение за установени
касови дефицити в обектите, които К. е инкасирал, както и за инкасиране на
суми без документалното им отчитане и без внасянето им по банковата
сметка на дружеството. Тук е мястото да се каже, че констатацията на
финансовата експертиза, че изготвяните саморъчно от касиерите „листчета“ с
отразяване в тях на предавани на ръка суми на К., не отговарят на
счетоводните стандарти, не означава, че информацията в тях, проверена и
проследена чрез други способи – разпит на изготвилите ги лица с предявяване
на листчетата, не може да се ползва в наказателния процес, както очевидно
неправилно е приел прокурора. Основен принцип в наказателния процес е, че
никое доказателствено средство няма преимуществено значение и
предварително определена сила – чл.14, ал.2 от НПК. Това важи и за
показанията на К., и за заключението на финансовата експертиза, на които
3
държавното обвинение се е позовало в подкрепа на прекратяване на
наказателното производство поради липса на доказателства за извършено
престъпление от общ характер.
Като е стигнал до идентични изводи, окръжният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди, поради
което и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №382/27.10.2022г., постановено по ЧНД
№520/2022г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4