Р Е
Ш Е Н
И Е
№........
град
Шумен, 30.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д № 225 по описа за 2020г. на Административен съд -
град Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.148, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), по жалба от „А.“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.П.А., против Заповед № 194/28.04.2020г., издадена от К.А.Я.- Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – град Пловдив, с която е отказано изплащането на обезщетение за унищожаването на 86 400 броя яйца от кокошки, отглеждани в Животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег.№ 3BG16015, находящ се в с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив, претендирано със Заявление с вх.№ 1543/21.04.2020г., подадено в ОДБХ-гр.Пловдив от А.П.А., в качеството му на управител на "А." ООД с ЕИК *********.
В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й въз основа на неверни констатации относно приложените в обекта мерки на биосигурност. Иска се отмяна на същата и присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от управителя Д.С.В и процесуален представител - адв. Т.С. ***, които в хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвиват.
Ответникът по жалбата – Директор на ОДБХ – гр.Пловдив, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт С.Х.-К., която в открито
съдебно заседание и в писмени бележки излага аргументи за неоснователност на
оспорването. Претендира присъждане на разноски, като прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, платено от насрещната страна на процесуалния
й представител.
Шуменският административен съд, след
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се
спори, а и се установява от приложените по същото доказателства, че жалбоподателят „А.“ООД, *** е собственик на животновъден обект за отглеждане на кокошки
носачки с рег. №3BG16015, регистриран съгласно чл.137 от ЗВД с удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 980/03.12.2012г., с общ капацитет 64
470 птици, намиращ се в землището на
с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив. В животновъдния обект имало две
халета за отглеждане на кокошки носачки, разположени в две отделни сгради,
успоредни една на друга, намиращи се на отстояние около 10-15 метра. Използваната
технология за отглеждане била посредством клетъчни системи. Към момента на
възникване на "Инфлуенца А" в обекта в началото на м.март 2020г., кокошки
се отглеждали само в хале № 1. В
животновъдния обект имало и пакетиращ център за яйца с ветеринарен
регистрационен номер BG 1619001ЕО.
Животновъдният обект, собственост на
"А."ООД, бил на разстояние от около сто метра спрямо друг
животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег.№ BG16024, собственост на „Велди-1“ ООД.
И в двата обекта за отглеждане на кокошки през 2017г. било установено
заболяване от „Инфлуенца А“ по птиците,
като заразата възникнала първо в предприятието на "А."ООД, което било
обезщетено в процедура по реда на Раздел
III от ЗВД. През
месец февруари 2020г. било констатирано огнище на зараза от „Инфлуенца А“ и по
птиците, отглеждани в обекта на "Велди 1"ООД, в резултат на което последните
били евтаназирани в периода
25.02-10.03.2020г.
В близост до обекта на оспорващото
дружество се намирало и Държавно ловно стопанство „Чекерица“, в което били
отглеждани яребици и фазани, като в същото било установено огнище на „Инфлуенца
А“ по птиците през април 2018г.
На 24.02.2020г. било направено изследване на кръвни проби на птици, отглеждани от „А.“ООД, което, видно от приложения по делото Протокол за изпитване № ЛД 74/1-6/ на Централна ветеринарна лаборатория- гр.София (л.101), било с отрицателен резултат за „Инфлуенца А“ по птиците.
Със Заповед № РД 11-556/24.02.2020г. на Изпълнителния
директор на БАБХ било обявено първично огнище на „Инфлуенца А“ по
птиците в животновъдния обект за отглеждане на кокошки носачки, собственост на
„Велди-1“ ООД, намиращ се в съседство с предприятието на дружеството-жалбоподател и
били предприети мерки за ограничаване на заразата. Съхраняването и
унищожаването на труповете на птиците било осъществено в близост до оградата от
страната на „А.“ООД и продължило от 25.02.2020г. до 10.03.2020г.
На 29.02.2020г. в
животновъдния обект, собственост на "А."ООД, била установена завишена
смъртност на птиците от собственика на обекта, поради което на същите бил
извършен бърз тест за „Инфлуенца
А“ , чийто резултат бил
отрицателен. На 02.03.2020г. при
сутрешна проверка собственикът на обекта констатирал наличие на 27 умрели
кокошки, а при следобедната проверка в 15,30 часа умрелите кокошки били 90. Извършеният
бърз тест за „Инфлуенца А“ по птиците бил с положителен резултат.
С Акт за възбрана № 002 от
02.03.2020г. д-р С.А.Д.– официален ветеринарен лекар в отдел
"Здравеопазване на животните" при ОДБХ-гр.Пловдив, възбранил 32 322
броя кокошки носачки на възраст 55 седмици от хале № 1 в животновъдния обект и
45 613 броя кокоши яйца за консумация, собственост на "А."ООД, с произход
пакетиращ центар за яйца с ветеринарен рег.№ BG 1619001ЕО,
като забранил описаните кокошки и яйца да напускат посочените обекти, както и
взел проби – 4 броя цели трупове на умрели кокошки носачки, които с Писмо №
15/02.03.2020г. изпратил на Национална референтна лаборатория по Инфлуенца и
Нюкясълска болест към НДНИВМИ – гр.София при БАБХ.
Видно от приложения
Протокол № 114 ИП от 04.03.2020г. на Изпитвателна лаборатория "Екзотични и
особено опасни инфекции" към НДНИВМИ – гр.София при БАБХ (л.32), при
извършеното на 04.03.2020г. изследване бил потвърден положителният резултат за "Инфлуенца
А" по птиците, тип Н5, което е „високопатогенна инфлуенца по птиците“,
съгласно Приложение I т.2 от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005.
Със Заповед № РД 11-631 от 05.03.2020г.
(л.34), издадена на основание чл.47, ал.1, ал.2 и ал.6 и чл.117, ал.1, т.1, 2,
7, 8, 9, 12 и 13 от ЗВД и Наредба № ДВ-103 от 21 август 2006г. за мерките за
профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по
птиците, Изпълнителният директор на БАБХ обявил първично огнище на "Инфлуенца А" по птиците в обекта
на „А.“ООД (т.I); както и разпоредил на Директора на
ОДБХ-гр.Пловдив да организира принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане
на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект (т.II); да предприеме мерки
за почистване и дезинфекция на помещенията за птици (т.V);
собствениците на убитите животни да бъдат обезщетени съгласно чл.141-148 от ЗВД
(т. V); определил граници на предпазна и наблюдавана зона
(т. VII), като
предпазната зона около животновъдния обект била определена в радиус от 3 км
(подт.1).
Със Заповед №141 от 05.03.2020г. (л.37) Директорът на ОДБХ – гр.Пловдив наредил
комисия в определен от него състав да организира убиване, обезвреждане и
унищожаване на птиците в обекта, собственост на "А."ООД. Впоследствие,
с Протокол за загробване на животни №003 от 10.03.2020г.(стр.50),
съставен и подписан от председателя и членовете на комисията, формирана със
Заповед №141 от 05.03.2020г., било
надлежно документирано извършено загробване на 31 322 броя кокошки носачки,
порода „Ломан браун“, собственост на „А.“ООД.
Междувременно с Констативен
протокол № 0056330/06.03.2020г., съставен от комисия от трима главни инспектори
от отдел "Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив, било установено,
че в резултат на извършена на 06.03.2020г. проверка в пакетиращ център за яйца
№ BG1619001ЕО към животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег.№ 3BG16015, намиращ се в землището на с.Трилистник, собственост на "А."ООД, за периода от 12.02.2020г. до 06.03.2020г. в
обекта са добити общо 562 860 броя яйца, като от тях в пакетиращия център са
налични 50 760 броя яйца, опаковани в овоцелни табла, поставено върху палети,
общо 510 814 броя яйца са реализирани на пазара, а 1 260 броя яйца са негодни
за човешка консумация.
В изпълнение на Заповед №
11-631/05.03.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с Акт за забрана №
004729/06.03.2020г., издаден от д-р С.Я., главен инспектор в отдел
"Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив, било забранено
транспортиране, търговия и пускане на пазара на пресни кокоши яйца – 50 760
броя, произведени от "А."ООД, добити в периода от 01.03.2020г. до
06.03.2020г., намиращи се в обект – пакетиращ център с рег. № BG1619001ЕО към животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег.№ 3BG16015, поради обявено първично огнище от "Инфлуенца А" по
птиците.
Във връзка с издадения акт
за забрана, с Протокол за отговорно пазене № 0002897/06.03.2020г., издаден от
д-р С.Я., главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при
ОДБХ-грПловдив, описаните по-горе 50 760 броя пресни кокоши яйца, произведени
от "А."ООД, добити в периода от 01.03.2020г. до 06.03.2020г., били
възложени за отговорно пазене на Б.П.А., надлежно упълномощен от управителя на
"А."ООД да представлява дружеството пред ОДБХ-гр.Пловдив.
С Предписание №
0002880/06.03.2020г., издадено от д-р С.Я., главен инспектор в отдел
"Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив, на "А."ООД били
дадени указания за уведомяване на всички клиенти, закупили яйца в периода
11.02-29.02.2020г., за спиране на реализацията им, с цел профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестта "Инфлуенца А" по птиците.
На 09.03.2020г. д-р С.Я.,
главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив,
извършил още една проверка в обект – пакетиращ център с рег. № BG1619001ЕО към животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег.№ 3BG16015, при която установил наличие на 35 640 броя добити кокоши яйца през
периода от 07.03.2020г. до 09.03.2020г. вкл., опаковани в овоцелни опаковки по
30 броя, поставени върху палети, които се съхраняват в складово помещение към
пакетиращия център за яйца в обекта на "А."ООД. Направените
констатации били документирани с Констативен протокол № 0056330/09.03.2020г.
С Акт за забрана с №
004730/09.03.2020г., издаден от д-р С.Я.,
главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив,
било забранено транспортиране, търговия и пускане на пазара на пресни кокоши
яйца – 35 640 броя, произведени от "А."ООД, намиращи се в складово
помещение към пакетиращ център с рег. № BG1619001ЕО към
животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег.№ 3BG16015, поради обявено първично огнище от "Инфлуенца А" по
птиците.
Във връзка с издадения акт
за забрана, с Протокол за отговорно пазене № 0002898/09.03.2020г., издаден от
д-р С.Я., главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив,
описаните по-горе 35 640 броя пресни кокоши яйца, произведени от "А."ООД,
добити в периода от 07.03.2020г. до 09.03.2020г., били възложени за отговорно
пазене на Б.П.А., надлежно упълномощен от управителя на "А."ООД да
представлява дружеството пред ОДБХ-гр.Пловдив.
С Протокол за подлежащи
на унищожаване суровини и храни от животински произход
№0002240/11.03.2020г.(стр.51), издаден
от д-р С.Я., главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при
ОДБХ-гр.Пловдив, било установено наличие на 46 000 броя пресни яйца,
находящи се в пакетиращ център за яйца, добити в обект с рег.№ BG1619001ЕО, собственост на
"А."ООД, подлежащи на унищожаване във връзка с установено първично
огнище на "Инфлуенца А"
по птиците в обекта.
С Разпореждане за насочване за
унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000754/11.04.2020г.(л.52),
издаден от д-р С.Я., главен инспектор в
отдел "Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив, яйцата, описани в Протокол
за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход
№0002240/11.03.2020г., били насочени за унищожаване чрез директно изгаряне.
С Протокол за подлежащи на унищожаване
суровини и храни от животински произход №0002241/11.03.2020г.(стр.53), издаден от д-р С.Я., главен инспектор в отдел
"Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив, било установено наличие
на 40 400 броя пресни яйца, добити в пакетиращ център за яйца с рег.№ BG1619001ЕО, собственост на
"А."ООД, подлежащи на унищожаване във връзка с установено първично
огнище на "Инфлуенца А"
по птиците в обекта.
С Разпореждане за насочване за
унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000755/11.04.2020г.
(л.54), издаден от д-р С.Я., главен
инспектор в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ-гр.Пловдив, яйцата,
описани в Протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от
животински произход №0002241/11.03.2020г., били насочени за унищожаване чрез
директно изгаряне.
На 11.03.2020г. от обект с
рег.№ 3BG16015, собственост на "А."ООД, на "Еко БГ-СЖП" ЕООД –
дружество, осъществяващо обезвреждане на странични животински продукти, били
предадени общо 86 400 броя яйца в опаковка. Посоченото обстоятелство се
установява от Потвърдителна бележка № 817/11.03.2020г. за получени 46 000 броя
яйца и Потвърдителна бележка № 818/11.03.2020г. за получени 40 400 броя яйца.
Предаването на яйцата било извършено под контрола на официалния ветеринарен
лекар д-р С.Я. – главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при
ОДБХ-гр.Пловдив, за което бил съставен Констативен протокол №
0056332/11.03.2020г.
Със Заповед № РД 09-253/10.03.2020г.,
издадена на основание чл.25, ал.4 от ЗА, във връзка с чл.142, ал.2 от ЗВД,
Министърът на земеделието, храните и горите определил Постоянна комисия за извършване
на епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл.47 ал.1
от ЗВД с председател проф.П.Ж.– Изпълнителен директор на БАБХ, заместник-председател
и членове, и утвърдил правила за организация на дейността й.
Със Заповед № РД 11-680 от
11.03.2020г., на основание чл.5, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Устройствения
правилник на БАБХ, във връзка с горепосочената заповед на министъра, Изпълнителният
директор на БАБХ определил комисия за извършване на епизоотично проучване, в 4
животновъдни обекта в област Пловдив, сред които и този на дружеството-жалбоподател.
На 20.03.2020г. бил
изготвен доклад, по отношение на който било проведено гласуване по реда на
чл.10 от Правилата за дейността на комисията, като същият бил приет и изпратен
на Министъра на земеделието, храните и горите. Документът съдържал, съгласно
чл.16 от Правилата, информация относно засегнатите обекти, брой на животни в
риск и техния здравен статус, организация на система на биосигурност и др. По
т.1 от Доклада, относно предприятието на „А.“ООД, било прието, че са налице
допуснати множество грешки и пропуски в мерките за биосигурност, което било
квалифицирано като нарушение на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД, а именно, че не се
води дневник на посетителите, дневник за дезинфекцията и не се извършва
дезинфекция на излизащите превозни средства - нарушения на чл.19, т.8 и т.12,
б“б“ от Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти. Във връзка с изложеното заключение, комисията предложила
спрямо обектите, при които са констатирани нарушения, да се приложи разпоредбата
на чл.142, ал.1, т.1 от ЗВД, а именно - на
собствениците на обектите да не се изплаща обезщетение.
На 21.04.2020г.
управителят на „А.“ООД подал до
Директора на ОДБХ – гр.Пловдив Заявление с вх.№1543, съдържащо искане за
изплащане на представляваното от него дружество на обезщетение на основание
чл.141, ал.1 от ЗВД за принудително унищожените 86 400 броя кокоши яйца, като
декларирал, че същите не са били застраховани.
На 28.04.2020г., Директорът на ОДБХ –
гр.Пловдив издал оспорената по делото Заповед № 194/28.04.2020г., с която
отказал изплащане на обезщетение за унищожаването
на 86 400 броя яйца, добити в Животновъден обект за отглеждане на кокошки
носачки с рег.№ 3BG16015,
претендирано със Заявление с вх.№ 1543/21.04.2020г. по описа на ОДБХ-гр.Пловдив.
В мотивите на акта се позовал на констатациите в съставения доклад относно
допуснати нарушения на спазване на мерките за биосигурност в обекта, а именно -
неотразяване на посещенията на външни лица в специален дневник и неосигуряване
на редовно механично почистване и дезинфекция
на излизащите от предприятието транспортни средства.
Заповедта била връчена на представител на дружеството на 29.04.2020г., като срещу нея била подадена жалба с вх.№ 1841 от 13.05.2020г. по описа на ОДБХ-гр.Пловдив, чрез Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Обжалваната заповед засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на нейния адресат, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, рефлектиращ неблагоприятно върху правата и законните интереси на оспорващия, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Същата е връчена на представител на "А."ООД на 29.04.2020г., а жалбата срещу нея е депозирана на 13.05.2020г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Поради това, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр.Пловдив, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.148, т.3 от ЗВД, в съответната писмена форма и
съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити и мотиви относно фактическите
и правни основания за нейното издаване, което го прави валиден административен акт.
Относно твърдението на ответната страна за липса на утвърден от ОДБХ-гр.Пловдив
План за биосигурност, следва да се посочи, че доколкото липсата на такъв не е
посочена като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, това
обстоятелство е ирелевантно за преценка законосъобразността на административния
акт. При издаването на заповедта са спазени процедурните правила, предвидени в Раздел
„Ред за обезщетяване“ от ЗВД, като
административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат
правото на защита на жалбоподателя, и които да обосноват незаконосъобразност и
отмяна на оспорената заповед на това основание, такива не се сочат и в жалбата.
Съдът намира обаче, че обжалваната
заповед не е съобразена с материалните разпоредби на закона и неговата цел, тъй
като в административното производство и по делото не се установи, че е била
налице материалната предпоставка за издаването ѝ, посочена като
фактическо основание в заповедта, а именно – обстоятелството, че дружеството - жалбоподател
не е изпълнило изискванията на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД да осигурява и спазва
мерките за биосигурност, което е и основният спорен въпрос между страните.
За установяване на фактическите
обстоятелства по делото бяха разпитани петима свидетели – Е.Б.Г.– ветеринарен
лекар, консултант по птицевъдство на жалбоподателя и Е.Д.С.- шофьор на камион
към фирма "Оптимал", извършвал превоз на соев шрот до животновъдния
обект на "А."ООД, които са допуснати до разпит като такива по искане
на оспорващото дружество; както и С.К.Я.-
главен инспектор в отдел "Контрол на храните" в
ОДБХ-гр.Пловдив, Р.М.М.и Д.В.Д.– служители в ЦУ на БАБХ-гр.София, участвали в
проверката в животновъдния обект на оспорващото дружество, при която било
осъществено епизоотично проучване, резултатите от което били документирани в
Доклад за епизоотично проучване, подписан на 20.03.2020г. – разпитани като
свидетели по искане на ответната страна.
От показанията
на разпитаните свидетели и в частност тези на св.Г. и С.се установява, че на
входа на обекта се извършва дезинфекция на транспортните средства, влизащи в
него, като същите се пръскат механично с дезинфектант и преминават през
дезинфекционна площадка, намираща се на входа на обекта, както и, че тези
превозни средства на излизане минават през същата дезинфекционна площадка.
Установява се също наличие на забрана на достъпа на всички външни лица в обекта,
за което е била издадена съответната заповед на управителя на дружеството,
приложена по делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и С.като
обективни, последователни и непротиворечиви досежно сочените от тях
обстоятелства, доколкото същите се потвърждават от заключението по СТЕ, а и
самите свидетели не се намират в пряка служебна зависимост от „А.“ ООД, тъй
като не са служители на дружеството, което изключва тяхната заинтересованост от
изхода на правния спор. Вярно е, че св.Г. е консултант на оспорващото
дружество, но това обстоятелство само по себе си не обуславя заинтересованост
на този свидетел, още повече, че неговите показания са в унисон с показанията
на св.Славов, който не е служител на обсъжданото ООД.
Що се отнася до показанията на
свидетелите С.Я., Р.М.и Д.Д., същите потвърждават обстоятелствата, описани в
Доклада за епизоотично проучване и останалите документи, съставени от тях в
хода на административното производство. По-конкретно, от показанията на
служителите на ЦУ на БАБХ се установява, че те са посетили обекта, след като в
него вече не са били отглеждани животни. Свидетелите Д. и М.сочат, че на входа
на обекта има изградена площадка за дезинфекция, но не е бил изследван
разтворът, който е бил използван за дезинфекция. Сочат също, че е съществувала
изградена тунелна вентилация на халето с филтри. Твърдят, че липсвали редовно
водени записи в дневниците, от които да се направи извод, че дезинфекцията е
осъществявана системно и качествено. Отделно управителят на дружеството, който
бил ангажиран с нея, не притежавал необходимия сертификат за това (такъв не
беше представен и в хода на съдебното производство). Доколкото обаче
констатациите, обективирани във въпросния доклад, респективно показанията на
свидетелите Д. и М., се опровергават от заключението по СТЕ, съдът намира, че
свидетелските показания в тази им част не следва да се кредитират, още повече,
че същите се базират на проверка, извършена по време, когато в обекта не са се
отглеждали кокошки, респективно не е имало необходимост от извършване на
дезинфекция по начин, който да елиминира разпространението на заразни
заболявания и в частност на „Инфлуенца А“ по птиците.
По искане на оспорващия по делото е назначена
съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, заключението на която е прието като
неразделна част от съвкупния доказателствен материал. Съдът цени експертизата
като изготвена обективно от компетентен в съответната област специалист и
същата допринася за изясняване на фактите по делото. Действително ответната
страна застъпи становище, че заключението е непълно и вещото лице не би могло
да даде обективно заключение, но не направи изрично възражение за приемането й,
предоставяйки преценката на съда, нито направи искане за допускане на повторна
такава, поради което съдът намира така обективираното становище за
неоснователно. Още повече, че вещото лице, изготвило експертизата, е вписано в
списъка на вещите лица към Окръжен съд-гр.Пловдив и същото е назначено в
открито съдебно заседание, в присъствие на представител на ответната страна,
който заяви, че не се противопоставя на назначаването му.
По отношение на
провежданата дезинфекция в предприятието като заемаща основно място в комплекса
от мерки за превенция и защита от заболяване, вещото лице е установило, след
запознаване с водената документация и оглед на място, че са провеждани
дезинфекционни мероприятия с помощта на техника – моторни пръскачки и
съоръжения, изградени във фермата - дезинфекционна яма за ходовата част на превозните
средства, дезинфекционна стелка на входа на всяко хале, мокри филтри със
съблекалня и баня за гледачите на птичи и персонала за центъра за пакетиране на
яйца. От дневника е видно, че е ползван предимно препарат Virocid в 2% концентрация, което е достатъчно
да инактивира вируса при експозиция на препарата 30 минути. От 06.01.2020г. до
20.02.2020г. дезинфекции и зареждане на вани, стелки, дозатори и др. били
извършвани през 3-4 дни, а от 20.02.2020г. е правена редовна ежедневна
дезинфекция на хале 1, складове, пътища, санитарни възли, филтри и др., като
така извършените дезинфекции осигуряват добро ниво на биосигурност. Вещото лице
посочва още, че дори да се приеме, че предприетите мерки съответстват в пълна
степен на нормативните изисквания по отношение на изискуемото ниво на
биосигурност, непосредствената близост между обекта на "А."ООД за
отглеждане на птици и обекта със същото предназначение на
"Велди-1"ООД води до много висок и непреодолим риск за предаване на
инфекциозния причинител между стопанствата, като пример за това е инфекцията в
тях през 2017г. Вещото лице пояснява, че
инфектирането с „Инфлуенца А“ по птиците със щама, установен във „Велди-1“ ООД,
който е изключително опасен и се разпространява много бързо, се реализира чрез
непосредствен контакт и вдишване, като пренасянето на заразата може да се
осъществи чрез прахови частици, носени от силен вятър, гризачи, инсекти, хора и
съоръжения. След инкубационно време от няколко часа /12 часа/ до 2-3 дни,
заразените птици умират, като не съществува
лечение и ваксина. С оглед на направена справка относно силата и посоката на
вятъра, в периода на унищожаване на птиците в съседното на дружеството-жалбоподател
предприятие и дългия период от време - 15 дни за провеждането му, вещото лице
счита, че е напълно възможно да са пренесени частици, които да са преминали
през охладителната система на „А.“ООД и да са предизвикали заболяването.
От представените
в хода на съдебното производство от страна на оспорващия писмени доказателства,
които по правната си същност представляват частни документи и не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, е видно, че в животновъдния
обект се е водил дневник на влизащите превозни средства и на използваните
дезинфектанти в предприятието, по отношение на които регистри липсва изискване
за форма и реквизити в закона и подзаконовия нормативен акт, регулиращ
задълженията на собствениците на животновъден обект - Наредба №44 от
20.04.2006г. Обектът имал и изготвен План за биосигурност от м.февруари 2018г.,
който не притежава достоверна дата по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК. Планът не
е одобрен от компетентния орган, съгласно Регламент (ЕО) № 616/2009 от 13.07.2009
за прилагане на Директива 2005/94/ЕО по отношение на одобрението на отделенията
за домашни птици и отделенията за други птици, отглеждани в затворени помещения,
във връзка с инфлуенцата по птиците и допълнителните предпазни мерки за биологична
сигурност в такива отделения. Тези писмени доказателства следва да бъдат
ценени, само доколкото се подкрепят от другия събран доказателствен материал.
При така
събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че не са безспорно установени
посочените от административния орган нарушения на чл.19, т.8 и т.12, б“б“ на Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти. Действително в обекта не се води дневник
на посетителите, съгласно чл.19, т.8 от Наредба № 44 и чл.19 т.“з“ от Директива
2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 година, но не е установено наличие
на външни лица в обекта. Лицето Б.А., за когото е посочено в доклада, че е имал
достъп до фермата, е пълномощник на дружеството, а не външно лице –посетител,
видно от представените доказателства по делото, като в самия доклад е посочено,
че обектът е семейна ферма с трима собственици - майка- управителя Д.В и двамата
ѝ сина.
В обекта е воден дневник за
дезинфекцията, съгласно чл.19, т.9, б.“е“ от Наредба № 44 и се е извършвала
дезинфекция на излизащите превозни средства, понеже същите са напускали фермата
през мястото на влизане и съответно са преминавали през дезинфекционната
площадка, в съответствие с изискванията на чл.19, т.12, б.“б“, предл.2 от
Наредба № 44.
Съгласно §1, т.7а от ЗВД, "биосигурност"
е комплекс от управленски и физически мерки, които намаляват риска от
проникването, развитието и разпространението на болести по животните. Същите са
подробно детайлизирани в подзаконови нормативни актове, като Наредба №44 от
2006г. и Нaредба № ДВ-103 от 21.08.2006г.,
които установяват множество задължения за собствениците. Съдът намира, че не
всяко нарушение на мерките за биосигурност следва да рефлектира върху правото
на обезщетение, в т.ч. за принудително унищожените пресни кокоши яйца, а само
това нарушение, което с оглед естеството си е допринесло за възникване на
заболяването в предприятието. Посочената в акта липса на дезинфекция на
излизащите превозни средства не се намира в причинно-следствена връзка с
установената в обекта "Инфлуенца А"
по птиците. Тази мярка е насочена към предпазване на разпространението на
заразата извън обекта на "А."ООД и същата е превантивна, но
неотносима към задължението за дезинфекция на конкретното предприятие и
възможността да бъде обезщетено за претърпените загуби, тъй като по никакъв
начин не води до внасяне на заразата в
животновъдния обект. Отделен е въпросът, че след като при влизане в обекта
транспортните средства преминават през тази дезинфекционна яма и
административният орган приема същата като достатъчна за изпълнение на
задължението за дезинфекция на влизащите МПС, а на излизане преминават през
същата яма, защо органът счита, че при излизане на превозните средства такава
дезинфекция не се извършва. Както беше посочено обаче, в случая това не е от
значение, тъй като дори и да липсва каквато и да било дезинфекция на излизащите
от обекта МПС, това не би могло да доведе до заразяване на птиците в обекта на
"А."ООД.
С ДВ бр.13 от 2020г., в сила от
14.02.2020г., дни преди възникване на първоначалното огнище на зараза, е
направено изменение на основанието за отказ по чл.148, т.3, във връзка с чл.142,
ал.1, т.1 от ЗВД, като е въведено такова при неспазени мерки на биосигурност, а
именно „Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които не са
изпълнили изискванията по чл. 132, ал.1,
т. 1–
6, 10– 12, 15– 20, 24, 26 и 27“.
При решаването на настоящия казус и
тълкуването на закона, съдът следва да съобрази волята на законодателя,
съдържаща се в доклада към законопроекта, публикуван на страницата на Народното
събрание, а тя е да се регламентират допълнителни задължения за собствениците
на животновъдни обекти, свързани с програми за самоконтрол на болести, с цел
подобрение на превенцията на заболяванията. От изложеното следва, че неспазването
на мерките в резултат на конкретни действия от страна на оператора или липса на
предприети такива е въведено като причина, способствала възникването на огнище на
болест и в резултат може да доведе до постановяване на отказ за обезщетение или
редукция на неговия размер. В този смисъл е и европейското законодателство -
чл.26 т.12 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година
относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и
горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар, а
именно, не се предоставя индивидуална помощ на предприятието, представляваща компенсиране
на щетите, причинени от болести по животните, когато се установи, че болестта
по животните е била причинена умишлено или по небрежност от бенефициера.
Следва да се отбележи, че европейското
и българското законодателство /Директива 2005/94/EО на Съвета от
20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата
по птиците и Наредба №ДВ-103 от 21.06.2006г. за мерките на профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птиците/, предвиждат
съвместна отговорност в действията по превенция на болестите на компетентните
държавни органи и на собственика на обекта. В чл.17 от Директивата е посочено,
че компетентният държавен орган, в случая ОДБХ-гр.Пловдив, гарантира, че в
границите на предпазната зона с радиус 3 км, в която се е намирало
предприятието на „А.“ООД, след обявяване на огнище на зараза в съседното
предприятие, е въведен режим, който позволява проследяването на всичко, за
което има вероятност да спомогне за разпространението на заболяването и
съгласно чл.19 и Приложение VI, отново
той осигурява прилагането на мерките относно обезвреждане на труповете възможно
най-бързо, подлагането на транспортните средства на дезинфекция, одобряване на
използваните за дезинфекция препарати и тяхната концентрация, като собственикът
поддържа регистри на посещаващите стопанството лица. В този смисъл е практиката
на ВАС - Решение №9371/14.07.2014г. по адм.дело №14144/2012г., във връзка с
бездействие на БАБХ и непредприети мерки за ограничаване и неликвидиране на заболяване. С оглед на така разпределената
отговорност, съдът намира, че поставянето изцяло в тежест на собственика на
обекта на неблагоприятния резултат от унищожаването на яйцата на отглежданите кокошки
носачки, респективно свързаните с това икономически загуби, е незаконосъобразно
и противоречи на целта на закона. Осъщественото умъртвяване на животните и
унищожаване на техните яйца е проведено като административна мярка и е било
наложително в обществен интерес и поради това Съдът на ЕС в свое решение
посочва, че принудителното умъртвяване на животни не представлява нарушение на
правото на собственост /Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00,
EU:C:2003:397/. Но пълната липса на обезщетяване, при отсъстваща застрахователна
защита, в настоящия казус би довела до затруднение или невъзможност на
предприятието да проведе необходимите последващи мероприятия по дезинфекция на
обекта и да възстанови дейността си, като засели нови животни, което не е целта
на закона.
Съдът съобрази и практиката на Съда на
Европейския съюз- Решение от 22 май 2014г. по дело C‑56/13, ECLI:EU:C:2014:352
между Érsekcsanádi
Mezőgazdasági Zrt и Bács-Kiskun Megyei
Kormányhivatal, постановено по преюдициалното запитване във
връзка с тълкуването на Директива
2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки на Общността
за борба с инфлуенцата по птиците, където се посочва в т.48, че въпреки, че
липсва общ принцип за обезщетяване при всички обстоятелства, според практиката
на Съда при упражняване на широкото си право на преценка в областта на
селскостопанската политика законодателят на Съюза може да счете, че
собствениците на стопанства, в които са унищожени или заклани животни, трябва
да бъдат изцяло или частично обезщетени.
споделя доводите
на ответната страна за неоснователност на оспорване
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при съблюдаване на изискванията за форма и на административно производствените
правила, но в несъответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона,
поради което жалбата против него се явява основателна и следва да бъде уважена. Административната преписка следва да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне по депозираното
заявление за обезщетение, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК,
на оспорващата страна се следват направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 50 лева, депозит на експертиза – 500 лева и възнаграждение за
един адвокат. Видно от приложените по делото доказателства (фактура №
905/13.05.2020г. и фактура № 924/24.06.2020г., както и два броя банкови
извлечения от 14.05.2020г.), за изготвяне на жалбата срещу оспорваната заповед
и процесуално представителство по делото на адвоката на оспорващия е заплатено адвокатско възнаграждение в размер общо на 1
800 лева. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответната
страна за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 1800
лева, тъй като предмет на обжалване е индивидуален административен акт,
съдържащ отказ за заплащане на обезщетение, т.е. се касае за
административноправен спор без определен материален интерес. В този случай
съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е
500 лева. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, проведените две
открити съдебни заседания и факта, че по делото са разпитани множество
свидетели и е изслушано вещо лице, съдът намира, че възнаграждението следва да
се редуцира до 1000 лева с ДДС, което е в двойния размер на минимума по чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. Предвид изложеното в тежест на Областна дирекция по безопасност на храните –
град Пловдив, следва да бъдат възложени направените деловодни разноски
на жалбоподателя в общ размер на 1550,00 (хиляда петстотин е петдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 194/28.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр.Пловдив, с която по Заявление с входящ № 1543 от 21.04.2020г.,
подадено от „А.“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.П.А., е отказано изплащането на обезщетение за
унищожаването на 86 400 броя яйца в Животновъден обект за отглеждане на кокошки
носачки с рег. №3BG16015, находящ се в с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив.
ВРЪЩА преписката на Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните – град Пловдив за ново произнасяне по Заявление входящ № 1543 от 21.04.2020г., подадено от „А.“ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.П.А., съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – град Пловдив, бул. Марица № 86, да заплати на „А.“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.П.А., сумата от 1550,00лева /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: