№ 1196
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000501128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 260157 от 23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 6561/2020
г., поправено с Решение № 260693/05.05.2023 г., Софийски градски съд, І-6
състав, е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на С. Р. К. сумата от
25095 лева, от които 25 000 лева обезщетение на нанесени неимуществени
вреди и 95 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди, настъпили в
следствие на ПТП осъществено на 22.11.2019 г. в гр.София, ж.к. Симеоново,
извършено по непредпазливост от водач на автобус марка „Мерцедес
Конекто“ с рег. № ********, който е имал сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ валидна за периода от 18.10.2019 г. до 17.10.2020
г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлил иска за разликата над присъдените 25 000 лева до претендираните
50 000 лева неимуществени вреди, на основание чл.432 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, както и в частта на търсената законна лихва върху сумата за
периода 07.01.2020 г.-07.07.2020 г.
Съобразно изхода на делото, съдът е разпределил разноските между
1
страните.
Срещу така постановеното решение и в частта, с която исковата
претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата от 15 000 лв.,
представляваща разликата над 10 000 лв. до присъдената сума от 25 000 лв., в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Д. Х. с
надлежно учредена представителна власт с пълномощно представено на л.45
от въззивното дело. Въззивникът поддържа, че в обжалваната си част
решението е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, като
първоинстанционният съд е кредитирал избирателно събрания
доказателствен материал, не е взел предвид приложените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, неправилно ги интерпретирал. Поддържа
се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице принос
на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Твърди още, че
размерът на признатите за действителни вреди е необосновано завишен.
Поддържа още, че в първоинстанционното производство се доказало
категорично, че твърдението на ищцата за фрактура на прешлен не отговаря
на обективната истина. Поддържа се, че присъденото обезщетение е и в
разрез с принципа за справедливостта, социално-икономическата обстановка
в страната, както и установената съдебна практика. Развива подробни
съображения по съществото на спора.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с
което да отхвърли исковата претенция на ищцата за сумата от 15 000 лв.,
съответно намали завишения размер на обезщетението. Претендират се
разноски и пред двете инстанции, включително и за адвокатско
възнаграждение и определянето им съобразно изхода от спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от ищцата С. Р. К. чрез процесуалния й представител адвокат Д. с надлежно
учредена представителна власт с пълномощно, приложено към
първоинстанционното дело л.26.
Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, в която връзка
излага подробни съображения по съществото на спора.
2
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендират
се разноските. При евентуалност заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на разноските на въззивника.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата С. Р. К. чрез процесуалния й
представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно, приложено към първоинстанционното дело л.26, предявява
насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил акцесорния иск за дължима лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от
07.01.2020 г. до 08.07.2020 г. Поддържа се, че в петитума на исковата молба
ищцата е претендирала законна лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на доброволната покана, отправена от
пострадалото лице до ответното дружество, с оглед разпоредбата на чл.380 от
КЗ, а именно-07.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се,
че с приложената молба е доказана и датата, на която е сезирано ответното
дружество-молба вх.№ 99/07.01.2020 г.
Въззивницата-ищца счита, че съдът неправилно е присъдил законна
лихва от датата на исковата молба. Поддържа се, че в диспозитива на
обжалваното решение е посочено, че законна лихва за забава се дължи
считано от датата на предявяване на иска 08.07.2022 г., а исковата молба е
заведена на 08.07.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за акцесорна лихва
и вместо него постанови друго, с което да присъди законната лихва от
07.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират
се и разноските по делото.
Ответникът е подал отговор на насрещната въззивна жалба, с който я
оспорва изцяло като неоснователна.
С оглед постъпилите въззивни жалби, решението и в частта, с която
са уважени претенцията за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. и
претенцията за имуществени вреди в размер на 95 лв., ведно със законната
лихва от 08.07.2020 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът за
разликата над присъдените 25 000 лева до претендираните 50 000 лева
неимуществени вреди и в частта с която е отхвърлен акцесорния иск за
3
лихва върху главницата от 95 лв. за периода от 07.01.2020 г. до 07.07.2020 г.,
е влязло в сила като необжалвано.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца, редовно призована, не
изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник оспорва насрещната
въззивна жалба на ищцата, поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я
уважи. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от С. Р. К. против
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 10 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за имуществени вреди за сумата от 95 лв., между
страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, както следва:
На 22.11.2019 г. около 12,30 часа, автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. №
********, се движил по бул. „Симеоновско шосе“ в посока от кв. “Бистрица“
към ул. „Околовръстен път“. Достигайки до района на № 326 на бул.
„Симеоновско шосе“, поради недостатъчен контрол върху превозното
средство, реализира удар между предната част на автобуса и задната част на
л.а.м. „Форд“ с рег. № ********, при което лек автомобил „Форд“ е отскочил
напред и се е осъществил удар между предната му част и задната част на
спрелия пред него автомобил „Шкода“ с рег. № ********, управляван от
ищцата С. К.. При този удар отзад, в следствие на преносната инерционна
сила, главата на пострадалата ищца първоначално е политнала назад, след
4
което е последвало рязко наклоняване на главата напред, осъществявайки по
този начин „камшичен удар“. Между страните е прието за безспорно, че към
датата на произшествието-22.11.2019 г. автобус „Мерцедес Конекто“ с рег.№
********, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/119002873176, валидна от 18.10.2019 г. до
17.10.2020 г.
Непосредствено след произшествието ищцата е постъпила за болнично
лечение в Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Света Анна“ АД-София,
където пролежала пет дни до 27.11.2019 г. и е проведено консервативно
лечение.
В пряка причинна връзка от така реализираното пътно-транспортно
произшествие, ищцата е получила следните травматични увреждания:
мозъчно сътресение, контузия в теменната област на главата-оток на меките
тъкани, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб. Мозъчното сътресение и множественото
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки, са реализирали
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите травми
са причинили на ищцата болки и страдания. Вещото лице е дало заключение
на база изследваната медицинска документация, включително компютърна
томография от 22.11.2019 г. на шиен сегмент на гръбначния стълб, че ищцата
не е получила счупване на пети шиен прешлен. Този извод на вещото лице е
потвърден и с приетото по делото повторно заключение на СМЕ, изготвено от
вещото лице д-р П. Г., което заключение е допуснато във връзка с оспорения
от ищцата извод на първоначалната СМЕ.
От заключението на приетата по делото СМЕ се установява още, че при
мозъчно сътресение, възстановителният период е в границите на 3-5 седмици.
Установява се, че получената от ищцата травма-множественото изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки, е настъпила на фона на
предшестващи изразени дегенеративни промени в шийния сегмент на
ищцата, които до момента на инцидента са протичали безсимптомно.
Инцидентът е изиграл ролята на катализатор с изява на болков синдром, с
оглед на което за в бъдеще може да се очаква ускоряване на процеса на
дегенерация в отдела. Обичайният възстановителен период при тази травма е
5
около шест месеца.
От заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ се
установява, че при така установения механизъм на настъпване на
произшествието и предвид обстоятелството, че основният удар е в задната
част на автомобила, управляван от ищцата, обезопасителният колан няма
действие.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на
дъщерята на ищцата-А. М. С.. Свидетелката установява, че след
произшествието майка й пролежала в болница, след изписването й около две
седмици ищцата останала в дома на дъщеря си, която полагала грижи за нея, а
след това се прибрала в дома си, където основно грижите били поети от
съпруга й. Най-много нужда от чужда помощ, ищцата имала през първия
месец основно за тоалет и обикновени битови нужди-пазаруване, готвене,
помощ при преобличане. Шест месеца ищцата носела шйина яка, даже се
опитвала да спи с нея, сваляла я само, когато се къпе. На работа ищцата се
върнала след три месеца. Към нормалния живот ищцата се върнала след
около шест месеца.
При така установената по-горе фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички предпоставки за
уважаване на исковата претенция, приел е неоснователност на възражението
за принос от страна на ищцата. Отчитайки вида и характера на травмите,
естеството на проведеното лечение, вида на препоръчаните мерки,
продължителността на болката, дълго обездвижване с твърда шийна яка,
съпътстващите това състояние дискомфорт и нужда от чужда помощ,
обстоятелството че ищцата е пострадала в пред пенсионен период, в който се
е формирал размера на бъдещата пенсия, а неполагането на труд, независимо
от причината би се отразило негативно на тази перспектива, а и предвид
старите травматични увреждания, здравето не би могло да бъде напълно
възстановено, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на сумата от 25 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 и по чл.263, ал.2
6
от ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В
този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По въззивната жалба на ответното застрахователно дружество.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 07.01.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като законоустановеният тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 07.04.2020 г. В този срок ответникът не е определил и
не е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Исковете са предявени пред първоинстанционния съд
на 08.07.2020 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явяват процесуално допустими.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
7
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 10 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и в останалата осъдителна част за имуществени вреди,
между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите
факти на спорното субективно материално право.
По възраженията, въведени от въззивника-ответник с въззивната му
жалба. Същите са частично основателни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил завишен размер на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди, който размер не съответства нито на установените и
безспорно доказани по делото телесни увреди и болките, които ищцата е
търпяла от тях, нито на икономическата конюнктура в страната към 2019 г.,
нито на съдебната практика по аналогични случаи. На следващо място
съображенията на първоинстанционния съд за определяне на конкретния
размер от 25 000 лв. почиват на факти, каквито не са би въвеждани с исковата
молба - „че ищцата е пострадала в пред пенсионен период, в който се е
формирал размера на бъдещата пенсия, а неполагането на труд, независимо от
причината би се отразило негативно на тази перспектива, а и предвид старите
травматични увреждания, здравето не би могло да бъде напълно
възстановено“. Отчел е и зле разчетената диагноза за счупен шиен прешлен и
притесненията, които ищцата е изпитвала от тази диагноза към момента на
хоспитализирането й и в продължение на целия възстановителен процес,
обстоятелство за което застрахователят не може да отговаря, доколкото с
неправилно поставената диагноза и притесненията от това, се прекъсва
причинната връзка между получените от процесното ПТП телесни
увреждания и търпените болки от тях.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
8
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 58 години е получила следните телесни увреждания: мозъчно
сътресение, контузия в теменната област на главата-оток на меките тъкани,
9
множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб. Безспорно със заключенията на приетите по
делото основна и повторна СМЕ, се установи, че ищцата не е получила при
процесното ПТП фрактура на С5 шиен прешлен, поради което и за това
твърдяно увреждане същата не следва да бъде обезщетявана.
За лечение на получените увреди ищцата е провела консервативно
болнично лечение в рамките на пет дни, след което домашно-амбулаторно за
91 дни от 28.11.2019 г. до 25.02.2020 г., през което време ищцата е била
нетрудоспособна. Нужда от чужда помощ, ищцата имала през първия месец
основно за тоалет и обикновени битови нужди-пазаруване, готвене, помощ
при преобличане, напълно се върнала към нормалния живот в рамките на
шест месеца. Ищцата следва да бъде обезщетена и за дискомфорта и
обездвижването в следствие на поставена шийна яка за три месеца. Съдът
намира, че не следва да бъде обезщетявана за останалите три месеца, през
които е носила яка, (от събраните по делото доказателства се установява, че
ищцата е носила шийната яка шест месеца, защото се страхувала да я махне),
тъй като лекарското предписание за носене на шийна яка е било за три
месеца. Ищцата следва да бъде обезщетена и за това, че получената травма -
множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки, е
настъпила на фона на предшестващи изразени дегенеративни промени в
шийния сегмент на ищцата, които до момента на инцидента са протичали
безсимптомно, е изиграла ролята на катализатор с изява на болков синдром, с
оглед на което за в бъдеще може да се очаква ускоряване на процеса на
дегенерация в отдела. Ищцата е напълно възстановена от получените
увреждания и от тях няма трайни остатъчни увреди.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливото обезщетение е в размер на 15 000 лв. Така
определено то не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2019 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
10
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица), така и със съдебната практика по аналогични казуси.
Така например Решение № 50156 от 9.11.2022 г. на ВКС по т.д. №
1836/2021 г., I т.о., ТК, с което при аналогични телесни увреждания, е прието,
че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на
ищеца възлиза на 11 000 лева, следствие на настъпило на 31.05.2017 г. пътно-
транспортно произшествие, Решение № 57 от 27.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
432/2021 г., II т. о., ТК- 10 000 лв. за ПТП от 23.03.2018 г., Решение № 21 от
7.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 89/2021 г., II т. о., ТК обезщетението за
конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 12 000 лева, за ПТП
от 10.05.2018 г.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
частично основателна, поради което решението на първоинстанционния съд
ще следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е
уважен за разликата над дължимата сума от 15 000 лв. до присъдената от 25
000 лв. и вместо него бъде постановено друго, с което искът за сумата от 10
000 лв., представляващ разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. бъде отхвърлен
като неоснователен.
По възражението на ответника, че неправилно първоинстанционният
съд е приел липсата на принос от страна на пострадалата ищца, поради
непоставен предпазен колан.
Това възражение е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По въпроса относно предпоставките за намаляване на обезщетението за
вреди при принос на пострадалия съществува задължителна практика на ВС и
ВКС - ППВС № 17/1963 г. и множество решения, постановени по реда на
чл.290 на ГПК, съобразно която приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл.
432 КЗ и с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса,
ответникът следва да докаже при условие на пълно главно доказване приноса
на пострадалия за настъпване на резултата и не би могло този принос да се
11
отчита от съда въз основа на предположения.
Безспорно със заключението на приетата по делото и неоспорена от
ответника комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че в процесния случай
основният удар е в задната част на автомобила, в който е пътувала ищцата,
при който удар обезопасителният колан няма действие. В проведеното на
22.06.2021 г. открито съдебно заседание и при разпита си вещото лице Д.
също установява, че при удар отзад главата отскача назад, след което тялото
се накланя напред. Предпазният колант не държи главата и шията на седащия
на седалката в автомобила човек. Ето защо и получените травматични
увреждания не се намират в пряка причинна връзка с непоставянето от
ищцата на обезопасителен колан, поради което правилно
първоинстанционният съд не е уважил това възражение.
По въззивната жалба на ищцата. Същата е основателна.
Решението в обжалваната му от ищцата част е валидно и допустимо, но
неправилно и противоречи на формираната и безпротиворечива практика на
ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1
и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено,
че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна.
По делото е прието писмено доказателство, удостоверяващо, че
застрахованият е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие на 07.01.2020 г. (л.22 от делото на СГС),
следователно лихва следва да се присъди от тези дата, така както и ищцата
претендира с исковата молба.
12
Т.е. от датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо
дали от застрахования или от увредения, съответно от предявяване на
претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата),
обезщетението за забава (законната лихва за забава) се дължи от делинквента
на основание чл.86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор, след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от
увредения, съответно от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5 във връзка с
чл.429, ал.2, т.2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ при липса
на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за
собствената си забава.
В този смисъл е и изцяло практиката, обективирана в постановени по
реда на чл.290 ГПК решения. Така напр. с Решение № 50001 от 03.02.2023 г.
на ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, съставът на ВКС е приел, че
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В този смисъл са и
Решения по т.д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., т.д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС,
решенията по т.д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о., по т.д. № 122/2020 г. на І т. о., по
т.д. № 1865/2021 г. на І т. о., по т.д. № 2026/2021 г. І т.о. на ВКС и др.
По горните съображения решението ще следва да бъде отменено в
обжалваната му част, с която исковата претенция на ищцата с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за периода от 07.01.2020 г. до
07.07.2020 г. и вместо това бъде постановено решение, с което искането за
присъждане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди бъде
уважено за отхвърления период.
По отговорността за разноските:
13
При този изход на делото, въззивният съд следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първата инстанция.
Ищцата е направила разноски за депозити за вещи лица в размер на
сумата от 400 лв., от която ответникът й дължи сума в размер на 120,53 лв.,
която е съответна на уважената част от исковете й в общ размер на сумата от
15 095 лв.
Ответникът е направил общо разноски в размер на 2 909,20 лв., от
която: адвокатско възнаграждение в размер на 2 439,20 лв. с ДДС, 400 лв.-
депозити вещи лица, 60 лв.-депозит свидетел и 10 лв.-държавна такса СУ.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като при материален интерес от 50 095 лв., минималното
адвокатско възнаграждение изчислено на основание действащата към датата
на приключване на устните състезания пред първата инстанция норма на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възлиза на сумата от 2032,85 лв.,
съответно 2439,20 лв. с начислено ДДС. От общата сума и съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 35 000 лв., ищцата дължи на ответното
дружество разноски в размер на 2032,58 лв.
Адвокат Д. е осъществявал безплатна правна помощ на ищцата, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество му дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 612,55 лв., съобразно уважената част
от исковете от 15 095 лв., при минимален размер на адвокатското
възнаграждение съобразно по-горе посоченото от 2032,85 лв.
Следователно първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден на основание чл.78, ал.6 от
ГПК да заплати по сметка на СГС държавна такса над дължимата сума от
603,80 лв. до присъдената от 1003,80 лв., в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата разноски над
дължимата сума от 120,53 лв. до присъдената сума от 200,47 лв., както и в
частта, с която е осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат
Д. адвокатско възнаграждение над дължимата сума от 612,55 лв. до
присъдената от 1280 лв. Съответно ищцата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски допълнително
още в размер на сумата от 575,23 лв., представляваща разликата между
дължимата сума от 2032,58 лв. и присъдената от СГС 1457,35 лв.
14
По разноските пред настоящата инстанция:
Въззивникът ответник претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 2100 лв. с ДДС, което не е прекомерно, тъй като при обжалваем интерес от
15 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение на основание сега
действащата разпоредба на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1, възлиза на сумата
от 1750 лв., съответно 2100 лв. с ДДС. Претендира и заплатената държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 300 лв. От така общо претендираната
сума от 2400 лв. въззивницата ищца ще следва да бъде осъдена да заплати
разноски в размер на 1600 лв., които са съответни на уважената част от
жалбата в размер на 10 000 лв.
На ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по
чл.9 от Наредбата за защита срещу въззивната жалба на ищцата, доколкото
същата се уважава изцяло.
Въззивницата-ищцата с отговора на въззивната си жалба и с насрещната
си въззивна жалба претендира разноски, но до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция не са ангажирани писмени
доказателства, удостоверяващи извършването на такива, поради което
разноски не й се присъждат.
С оглед обстоятелството, че ищцата е освободена от държавна такса и
нейната жалба се уважава, то ответникът ще следва да бъде осъдена на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да внесе в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260157 от 23.01.2023 г., постановено по гр.д. №
6561/2020 г., поправено с Решение № 260693/05.05.2023 г., Софийски градски
съд, І-6 състав, в частта, с която съдът е уважил искът на С. Р. К. срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв.,
представляваща разликата над дължимата сума от 15 000 лв. до уважената от
25 000 лв., ведно с претендираната законна лихва, както и в частта, с която
акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане
на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, е отхвърлена за
15
периода от 07.01.2020 г. до 07.07.2020 г., в частта, с която ответникът е
осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС
държавна такса над дължимата сума от 603,80 лв. до присъдената от 1003,80
лв., в частта, с която ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищцата разноски над дължимата сума от 120,53 лв. до присъдената
сума от 200,47 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Д. адвокатско възнаграждение над дължимата
сума от 612,55 лв. до присъдената от 1280 лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от С. Р.
К., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, ул. „***“ № *** срещу ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество учредено и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв., представляваща
разликата над дължимата сума от 15 000 лв. до уважената от 25 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни
увреждания, настъпили в пряка причинна връзка от ПТП, осъществено на
22.11.2019 г. в гр.София, виновно причинено от водача на автобус „Мерцедес
Конекто“ с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/23/119002873176, валидна от
18.10.2019 г. до 17.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.07.2020 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество учредено и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7 да заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С. Р. К., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, законна лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение от 15 000 лв. за неимуществени вреди за
периода от 07.01.2020 г. до 07.07.2020 г.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Р. К., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***
16
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7 разноски направени от ответника пред първата
инстанция допълнително в размер на сумата от 575,23 лв. (петстотин
седемдесет и пет и 0,23 лв.), представляваща разликата между дължимата
сума от 2032,58 лв. и присъдената от СГС 1 457,35 лв., както и да заплати
сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лв.) разноски направени от
въззивника ответник пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд - София държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17