Р Е Ш Е Н И Е № 1551
13.12.2018г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито
заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 2761/ 2018г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и чл.438 ГПК.
Производството е образувано по жалба вх.№
36162/ 07.12.2018г. на адв.А.Р.,***, като пълномощник на С.Г.П., с посочен
съдебен адрес:***, ***** против Разпореждане от 09.11.2018г. постановено по
изп.д.№ 20158180400169 по описа на ЧСИ К. П., рег.№ 818, район на действия
ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя чрез
пълномощника си адв.А.Р., за прекратяване на производството по изп.дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното разпореждане, както и спиране на изпълнителните действия на основание чл.438 ГПК.
Постъпило
е възражение от „ОТП Факторинг“ ЕАД, представлявано от изп.директор И.Г.Д.,
чрез юриск. В.Д., с посочен адрес *** , с което оспорва жалбата като
недопустима и неоснователна, по изложени съображения. Претендира се присъждане на разноски за
настоящото производство чрез присъждане на юриск.възнаграждение съобразно
чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.2 във вр.с ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ К.П., чрез които се мотивира подробно становище за допустимост и редовност, но неоснователност
на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите на страните, намери следното:
Жалбоподателят
е получил съобщение за постановения от съдебния изпълнител акт на 12.11.2018г.,
поради което депозираната чрез ЧСИ жалба с вх.№ 07369 на датата 15.11.2018г. се
явява подадена в преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок.
Жалбоподателят се явява длъжник в изпълнителното производство, поради което
същият е легитимиран да обжалва отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на
принудителното изпълнение съобразно чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Следователно жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.436, ал.1 ГПК срок, поради
което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по инициатива
на „ОТП Факторинг“ ЕАД – гр.Пловдив с
молба вх. № 04700/17.08.2015г по описа
на ЧСИ против солидарните длъжници Я.Я.К. и С.Г.П.,*** за събиране на вземане
по издаден на 19.10.2011г. по ч.гр.д.№ 18100/2011г. по описа на ПРС – 4 гр.с.
изпълнителен лист.
По
делото е била депозирана молба с вх.№ 05932/ 05.10.2018г. от настоящия
жалбоподател след получаване на ПДИ по изп.дело, вкл. относно уведомяването
относно наложен запор върху дружествените дялове от капитала на управляваното
от длъжника дружество „ССП-БИЛД“ ЕООД и
наложена възбрана върху идеални части от недвижим имоти на длъжника. С молбата
длъжникът посочил, че от последното изпълнително действие с дата 19.06.2016г.
до 25.09.2018г. / на която била получена ПДИ/ , са изминали повече от две
години, в които не са поискани и извършени каквито и да е изпълнителни
действия. С оглед на това е поискано прекратяване на делото поради „перемпция“
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в каквато
насока посочено, че делото се явява прекратено по право.
При
постановяване на обжалвания акт, съдебният изпълнител е мотивирал, че с
образуване на изпълнителното дело и след това взискателят периодично е посочвал
/ искал за прилагане на / различни
изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си , както следва : на 16.12.2016г.
е депозирана молба с посочен способ на принудително изпълнение - да се насрочи опис и оценка на възбранени
недвижими имоти; на 29.03.2018г. е постъпила молба за опис , оценка и ПП на
движима вещ – МПС, собственост на длъжника Я.К.; на 16.08.2018г. е депозирана
молба с посочен способ на принудително изпълнение - да се насрочи опис и оценка
на възбранени недвижими имоти на С.П. и Я.К..
Съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години / с изключение на делата за издръжка/
изпълнителното производство се прекратява.
С
депозираната жалба жалбоподателят изтъква като мотив наличието на условие за прекратяване на
изпълнителното производство изтичането на двугодишен срок, считано от датата на
налагане на запор върху дружествените дялове – 19.09.2016г. до датата на
получаване на поканата за доброволно изпълнение – 25.09.2018г, въз основа на което се счита , че
съгласно т.10 от ТР 2/ 2013г по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство по силата на Закона поради т.н.
„перемпция“ , като съдебният изпълнител може да прогласи с постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяване на съответните правно
релевантни факти.
С депозираната жалба правилно е отчетена
приложимостта за случая във връзка с искането за прекратяване на принудителното
изпълнение от страна на длъжника на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК като
правно основание и постановеното във връзка с тази норма Тълкувателно решение
№2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/ 2013г на ОСГТК на ВКС. Правно
релевантните факти за осъществяване на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
за прекратяване на принудителното изпълнение по силата на Закона поради
перемпция е непоискването от страна на взискателя извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. В
случая след налагането на запор на дружествените
дялове на длъжника от 19.09.2016г – съответно -
на 16.12.2016г. , както и на
16.08.2018г. е инициирано от страна на взискателя провеждането на изпълнителни
действия, свързани с опис и публична продан на недвижими имоти, собственост на
длъжника С.П. Така именно след образуване на изпълнителното дело на
17.08.2015г., с молба вх.№ 07033 от 16.12.2016г. е поискано от взискателя
насрочването на опис на възбранени
недвижими имоти, собственост на длъжника С.Г.П., след което с молба вх.№ 04659/
16.08.2018г. е поискано от взискателя извършването
на опис, оценка и изнасяне на публична продан на възбранени имоти, собственост
на длъжника С.Г.П.. Следователно в периодите от образуване на изпълнителното
дело на 17.08.2015г., до поискването насрочване на изпълнителното действие опис
на недвижим имот на 16.12.2016г., както и съответно от последното до следващото
поискване от страна на взискателя на 16.08.2018г. извършването на
изпълнителните действия по опис и провеждане на публична продан на същите
имоти, не се явява изтекъл двугодишният законов срок за перемиране на делото на
основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Съответно в периода от 19.09.2016г. до
получаване на ПДИ от длъжника течащият срок е бил прекъснат с инициираното от
страна на взискателя извършване на изпълнителните действия – опис, оценка и
провеждане на публична продан, обективирано в молба вх.№ 04659/16.08.2018г по
изпълнителното дело.
Доводът,
формулиран в жалбата, свързан с неточна конкретизация от страна на ЧСИ на
вземанията на различните взискатели в ПДИ и заявеното от жалбоподателя с
жалбата за липса на данъчни задължения, в каквато насока е представено
Удостоверение изх.№
160201800214125/ 23.07.2018г. на ТД на
НАП- Пловдив, не се съотнася към предмета на настоящия правен спор, свързан с
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на принудителното
изпълнение по образуваното изпълнително дело.
По
така изложените съображения следователно жалбата срещу отказа на ЧСИ за
прекратяване на делото поради перемпция се явява неоснователна и като така
следва да се остави без уважение. Поради неоснователност на жалбата,
неоснователно е и искането за спиране на изпълнителното производство на
основание чл.438 ГПК.
На
ответника по жалбата се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП, съответно с оглед
процесуалното действие- изготвяне на възражение по жалбата, се следва
определяне на възнаграждение по чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лева.
По така изложените съображения и на основание
чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК и чл.438 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 36162/ 07.12.2018г. на адв.А.Р.,***,
като пълномощник на С.Г.П., с посочен съдебен адрес:***, *** против
Разпореждане от 09.11.2018г. постановено по изп.д.№ 20158180400169 по описа на
ЧСИ К. П., рег.№ ***, район на действия ОС-Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя чрез пълномощника си адв.А.Р., за
прекратяване на производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.А.Р.,***,
като пълномощник на С.Г.П., с посочен съдебен адрес:***, ****за спиране на
изпълнителното производство по изп.д.№ 20158180400169 по описа на ЧСИ К. П.,
рег.№ ***, район на действия ОС-Пловдив, като неоснователно.
Осъжда
С.Г.П., ЕГН: ********** да заплати на „ОТП Фаткоринг България“ ЕАД, ЕИК:
********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“,
бул.“княз Александър Дондуков“, № 19, ет.2 , представлявано от изп.директор И.Г.Д.
сумата 100 лева / сто лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: