О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
121 10.01.2020
година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд Трети състав
На
десети януари година 2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. мл.с.Красен Вълев
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Росен
Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1965 по
описа за 2019 година, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 52988/21.11.2019г.
на БРС от К.С.Н., ЕГН **********, с
адрес:с***,чрез адв.М.Г.,***, против Решение № 2854/04.11.2019г., постановено по гр.д. № 64952019г.по описа на БРС, с което
съдът е отхвърлил исковете против ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София,
ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Н.,
за заплащане на неизплатено възнаграждение за извънреден труд от 251.68 часа, положен в
периода от 01.08.2016г.- 31.07.2019г., както и законната лихва върху посочената
главница, начиная от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, К.С.Н. е осъден да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, съдебно- деловодни разноски в размер на 100 лева.
С жалбата се изразява
недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон.
Жалбоподателят твърди, че в процесния
период заемал длъжността ,,командир на екип“ в Районна служба ,,Пожарна
безопастност и защита на населението“- Бургас към РД,,Пожарна безопастност и защита
на населението“- Бургас при ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.
Подчертава,
че поради естеството на работата си полагал 24 часови дежурства по график,
включително през времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
Посочва, че
съгласно заключението на вещото лице по
извършената съдебно- счетоводна експертиза, въззвникът имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като
нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала
продължителността на работния ден.
Посредством извършената експертиза се
установявало, че за процесния период(01.08.2016г.-31.07.2019г.),
ищецът(въззвиник) положил 1760 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневни, възлизали
на 2011.68 часа за целия период, което от своя страна водело до 251.68 часа
извънреден труд ( на стойност 1737.65 лева), който следвало да бъде допълнително
заплатен. Отбелязва, че своевременно било направено увеличение на иска.
Излага, че в
решението си, първоинстанционният съд потвърдил правните аргументи, изложени в
исковата молба, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР
се регламентирала
продължителността на работното време на служителите- осем часа
дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица. Съгласно чл.143 от КТ, нощен бил труда, който се полагал по
разпореждане или със знанието на работодателя извън установеното работно време.
Посочва, че при работа на смени, се
предвиждало полагането на труд и през
нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, като
работното време не следвало да надвишава осем часа.
Навежда
доводи, че условията
и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на исковия период(01.08.2016г.-31.07.2019г.)
се определяли от три подзаконови нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работи, а
именно: Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.;
Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.; Наредба№8121з-776/29.07.2016г.
Оспорва изводите на съда,
че след като в Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г.липсвала изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент
1.143, тази празнота в закона не следвало
да се преодолее чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата(чл.9,ал.2), Развива подробни съображения в тази насока.
Излага
становище, че съдът неправилно приел, че ищецът(въззвник) не е полагал
извънреден труд, тъй като липсвали доказателства да е работил на смени,
надвишаващи 24 часа.
Твърди, че
сумата от 1737.65 лева представлявала възнаграждение за отчетен извънреден труд,
получена чрез преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд.
Намира за
основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено
плащане.
Иска се,
атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се
присъждане на направените в производството по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ищеца лице- адв.Г.
на 07.11.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 21.11.2019г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна
жалба е връчен на процесуалния представител на ответника/въззиваем на 26.11.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес:
гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар
Николай Н., чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт
за правилен и законосъобразен, като иска неговото потвърждаване.
Навеждат се доводи за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по
отношение служителите на МВР. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна
практика.
Излага се становище относно
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР. Сочи се, че когато положеният нощен труд бил в рамите на осем часа, последният не се
трансформирал в дневен и се заплащал в съответствие със Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи(по 0.25лв. на час).
Поддържа се, че предвид
наличието на специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд
в МВР(както и за видовете допълнителни възнаграждения и размера им), не
следвало субсидиарно да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ относно
претендираното възнаграждение за извънреден труд.
Посочва се, че ЗМВР препращал към
КТ само в определени разпоредби, като редът за полагане, отчитане и заплащане
на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.
Развиват се съображения, че
извършената съдебно-икономическа експертиза не следвало да бъде кредитирана от
въззивния съд.
Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Отправено е искане, делото да се гледа в
негово отсъствие. Към отговора на въззивната жалба е приложено копие от правна
консултация на проф.Васил Мръчков
В
рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на
проверката по чл.262 ГПК, въззивната
инстанция установи, че депозираната
въззивна жалба от адв.М. Геортиева – процесуален представител на К.С.Н., не отговаря на изискванията на чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното,
намиращо се на л.7 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.Г. да
го представлява само в производството
пред Районен съд -Бургас и не е налице представителна власт за производството
пред Бургаски окръжен съд. Следва да се укаже на жалбоподателя да потвърди
извършените без представителна власт процесуални действия по подаване на
въззивната жалба.
Бургаският окръжен
съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора,
намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и
решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1965/2019г. в съдебно заседание за
разглеждане и решаване на18.02.2020 .г.
от 13.40 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на въззиваемия К.С.Н., ЕГН
**********, да
представи доказателства за представителна власт на адв. М. Геортиева пред
въззивната инстанция, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
На
страните да се връчи препис от настоящото
определение. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: