№ 6637
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100511093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 12507/14.07.2023 г. по гр.д. № 14004/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу С. Г. Б., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над
2380,23 лв. до пълния предявен размер от 2513,87 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.08.2018 г., представляваща главница за топлинна енергия, предоставяна в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, за сумата над 345,22 лв. до пълния предявен размер
от 359,24 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за сумата в
размер на 11,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до
08.07.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно в обжалвана част и моли същото да бъде отменено, като исковете за
главница за топлинна енергия и мораторна лихва бъдат уважени изцяло. Счита, че за
неправилен извода на районния съд относно погасяване по давност на част от
1
вземането за главница за топлинна услуга. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – С. Г. Б. (представляван от особен представител),
оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да
бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем сървисис“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 2513,87 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 318637, ведно със законната лихва, считано
от 23.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 359,24 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.07.2021 г., 56,18 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, представляваща цена за дялово
разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г.; 11,32 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 08.07.2021 г. върху посочената
главница.
С решение № 12507/14.07.2023 г. по гр.д. № 14004/2022 г. по описа на СРС, 151
състав, исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът С.
Г. Б. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 2380,23 лв.,
представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.06.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 318637, ведно със
законната лихва, считано от 23.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 345,22 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
08.07.2021 г., 56,18 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020
г.
Искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата от 2380,23 лв.
до пълния предявен размер от 2513,87 лв. и за м.05.2018 г. поради погасяване по
2
давност, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над 345,22 лв. до пълния предявен размер от 359,24 лв., а искът за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение – изцяло.
Решението е обжалвано само от ищеца в частта, с която исковете са отхвърлени,
като се твърди, че задължението за главница не е погасено по давност.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът, дали част от
задължението за главница за топлинна енергия е погасено по давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане
на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и
предвид датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който
момент се считат предявени исковете, с което давностният срок е прекъснат –
23.07.2021 г., то в случая не са налице погасени по давност задължения за заплащане
на цена на топлинна услуга за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Действително,
както правилно е посочил районният съд, изискуемостта на задължението за м.05.2018
г. е възникнала (на 15.06.2018 г.) за период, по-дълъг от три години преди прекъсване
на давностния срок (23.07.2021 г.). В периода на течене на погасителната давност обаче
е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от
09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
3
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г.
до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът
на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва
да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са
текли. Следователно, задължението за м. 05.2018 г. не е погасено по давност, като
възражението за давност е изцяло неоснователно, поради което ответникът дължи
пълния размер на претендираната главница - 2513,87 лв.
Доколкото не са налице други аргументи за неправилност на решението, а
уваженото възражение за давност касае само задължението за главница за топлинна
енергия, то не следва да бъде обсъждана правилността на решението в останалата
обжалвана част. При служебна проверка на първоинстанционното решение не се
установява при постановяването му в тази част да е нарушена императивна правна
норма, обуславяща решаващите изводи на съда.
Следователно, решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за
главница е отхвърлен над сумата в размер на 2380,23 лв. до пълния предявен размер от
2513,87 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., като вместо него следва да
бъде постановено друго такова, с което искът за главница в посочената част бъде
уважен.
В останалата обжалвана част решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на
441,32 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и сумата в
размер на 59,02 лв., представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12507/14.07.2023 г. по гр.д. № 14004/2022 г. по описа на
СРС, 151 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
4
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, предявен от „Топлофикация София“
ЕАД срещу С. Г. Б., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата над 2380,23 лв. до пълния предявен размер от 2513,87 лв., представляваща
главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. за топлинна енергия, предоставяна
в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. Б., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата над 2380,23 лв. до 2513,87 лв., т.е. още 133,64
лв., представляваща главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. за топлинна
енергия, предоставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С. Г. Б., ЕГН ********** са
отхвърлени за сумата над 345,22 лв. до пълния предявен размер от 359,24 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, и за сумата в размер на 11,32
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 08.07.2021 г. върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
441,32 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и сумата в
размер на 59,02 лв., представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на въззивника - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5