М О Т И В И
от 13.11.2018 г. към
Присъда № 249 от 08.11.2018 г.,
постановена
по НОХД № 4977/2018 г. по
описа на ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против М.К.И.
за това, че на 01.10.2017
г. в гр. Пловдив, в немаловажен случай, е държал акцизни стоки без бандерол -
10,913 кг. „тютюн за пушене (за лула и цигари)“ на стойност 1763,54 лв. /при
цена от 161,60 лв. за 1,00 кг. тютюн/; 500 къса ръчно свивани цигари с филтър с
надпис „Imperium“ опаковани в 25 бр. пакета по 20 бр. къса на стойност 187,50
лв. /при цена от 0,375 лв. за 1 бр./; 5 бр. кутии с цигари марка „Ashima“ на
стойност 37,50 лв. /при цена от 7,50 лв. за 1 кутия/ и 3 бр. кутии с цигари
марка „LM“ на стойност 13.80 лв. /при цена от 4,60 лв. за 1 кутия/ - всичко на
обща стойност 2002,34 лв., когато такъв се изисква по закон: чл. 2, т. 2: „На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия“, чл. 12 ал. 1 „Тютюн за
пушене /за лула и цигари/ е: 1 тютюн, който е нарязан или раздробен по друг
начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка“ и чл. 100, ал. 1: „....тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и
продават само облепени с бандерол“ от Закон за акцизите и данъчните складове
и съгласно чл. 28, ал. 1 – „Тютюневи
изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“
от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия – престъпление по чл.
234, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага
съображения, че същото е доказано по
несъмнен начин, поради което моли същият да бъде признат за виновен, като му
бъде определено наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
което да бъде отложено с изпитателен срок.
Защитниците, адв. П. и
адв. П., оспорват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като
изразяват становище за недоказаност на така повдигнатото обвинение. Излагат се
съображения за допуснати съществени нарушения в хода на проведеното досъдебно
производство, изразяващи се в извършване на процесуално-следствени действия,
при нарушаване на предвидената в НПК процедура. В тази връзка се твърди, че
процесните вещи са били иззети в следствие на проведено претърсване, и то без
наличието на съдебно разрешение или одобрение, а не така, както е документирано
– чрез доброволно предаване. Оспорва се и качеството на свидетел на един от
разпитаните полицейски служители, тъй като същият бил извършил твърдяното
претърсване и изземване. Оспорва се и обстоятелството, че ръкописният текст,
положен в наличния по делото Протокол за доброволно предаване, е изписан от
подс. И., както и заключението на изготвената по делото почеркова експертиза,
като се твърди, че същата е необоснована и е извършена в разрез с поставената
задача от органите на ДП. Поради всичко гореизложено се претендира за
постановяване на оправдателна присъда.
От своя страна
подсъдимият И., също оспорва обвинението, като твърди, че намерените в имота му
акцизни стоки не са негови, а са му подхвърлени, като заявява, че направеното
от него първоначално самопризнание пред полицейските служители е било в
резултат на заплахи от тяхна страна. В тази връзка моли да бъде оправдан.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.К.И.
e роден на *** ***, ..., български
гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
На 01.10.2017 г. в 06 РУ, ОДМВР-Пловдив
се получила информация, че в къща, находяща се в гр. Пловдив,
ул. “...“ № , обитавана от подс. М.К.И., се съхраняват акцизни стоки без
бандерол – цигари и тютюн. Веднага била сформирана група от служители на РУ,
част от която били свид. Л.Н., свид. В.М. и свид. К.С., които да извършат проверка. Около 10.00 часа на 01.10.2017 г.
полицейските служители пристигнали на адреса на подсъдимия, където в магазинче
/павилион/, намиращо се пред къщата му, установили неговия син – свид. К.И.,
който продавал перилни препарати и други стоки за дома. При въпрос от страна на
полицейските служители дали в магазина се съхраняват акцизни стоки, свид. К.И.
отговорил утвърдително, след което предал полицейските служители 500 къса ръчно свивани цигари с филтър с надпис „Imperium“, опаковани в 25 бр. пакета по 20 бр. къса; 5 бр. кутии с цигари марка „Ashima“ и 3 бр. кутии с цигари марка „LM“, уточнявайки, че тези цигари са на неговия баща –
подс. М.И.. След това свид. Н. се отправил към двора на къщата, където бил
посрещнат от подс. И., който излязъл от вътрешността на къщата в двора. В този
момент, намирайки се на двора на къщата, заедно с подсъдимия, свид. Н. видял кош
за дрехи, в който имало черни торби, пълни с тютюн. По-късно било установено,
че това е тютюн без бандерол с тегло 10.913 кг. Подсъдимият заявил, че
тютюнът и намерените цигари в магазина са негови и ще ги предаде доброволно. За
да избегнат струпването на хора и осуетяване на проверката, полицейските служители
решили да съставят нужната документация в 06 РУ, където подсъдимият бил откаран
от тримата полицейски служители, заедно с намерените тютюн и цигари.
В районното управление подс. И. предал доброволно
държаните от него акцизни стоки без бандерол, за което бил съставен Протокол за
доброволно предаване, в който подс. И. саморъчно изписал, че акцизните стоки са
негови.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена физико-химическа експертиза. От заключението на същата се установило,
че предоставеният за изследване материал представлява тютюнево изделие –
нарязан тютюн с нето тегло 10.913 кг. Резултатите от проведения тест за пушене
на цигари от анализирания материал, определен като нарязан тютюн, доказали, че
същият може да се използва за пушене без допълнителна индустриална обработка.
Предоставеният за анализ тютюн се отнасял към акцизните продукти, дефинирани
като „Тютюн за пушене / за лула и цигари /“ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС.
Била назначена и стоково-оценъчна експертиза, според
заключението на която: стойността на горецитираните акцизни стоки без бандерол
- 10,913 кг. „тютюн за пушене (за лула и цигари)“, е на стойност 1763,54 лв.
/при цена от 161,60 лв. за 1,00 кг. тютюн/; 500 къса ръчно свивани цигари с
филтър с надпис „Imperium“, опаковани в 25 бр. пакета по 20 бр. къса, е на
стойност 187,50 лв. /при цена от 0,375 лв. за 1 бр./; 5 бр. кутии с цигари
марка „Ashima“, е на стойност 37,50 лв. /при цена от 7,50 лв. за 1 кутия/ и 3
бр. кутии с цигари марка „LM“, е на стойност 13.80 лв. /при цена от 4,60 лв. за
1 кутия/ - всичко на обща стойност 2002,34 лева.
Тъй като в хода на проведеното досъдебно производство
подс. И. променил позицията си като започнал да отрича, че предадените от него
тютюн и цигари са негови, в това число, че е признал това обстоятелство,
изписвайки в Протокола за доброволно предаване, че акцизните стоки са негови,
била назначена и съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на същата,
ръкописният текст „Вещите са мои –
тютюнът и цигарите“, в полето за данни на втора страница след текст „За предадените предмети и книжа, предаващият
даде следните обяснения“, както и подписа след реквизита „Предал“ И., на същата страница в
Протокол за доброволно предаване от дата 01.10.2017 г. с посочено предаващо
лице М.К.И., ЕГН: ********** – са изпълнени от лицето М.К.И..
По
доказателствата и възраженията за кредитирането им:
Като свидетели по делото са били разпитани тримата
полицейски служители - свид. Л.Н., свид. В.М. и свид. К.С., които са потвърдили описаните в обвинителния акт
обстоятелства. И тримата свидетели са посочили, че в хода на извършената от тях
проверка в магазина на подсъдимия, е установено наличието на 500 къса ръчно свивани цигари с филтър с надпис „Imperium“, опаковани в 25 бр. пакета по 20 бр. къса; 5 бр. кутии с цигари марка „Ashima“ и 3 бр. кутии с цигари марка „LM“, за които сина на подсъдимия – свид. К.И.
посочил, че са на баща му – обстоятелство потвърдено в последствие и от самия
подс. М.И., а и от неговия син - свид. К.И.. От показанията и на тримата полицейски
служители се установява, че пак в хода на тази проверка, в
двора на къщата на подсъдимия, е установено наличието на тютюн без бандерол,
намиращ се в кош за дрехи в черни найлонови торби. От показанията на свид. Н.
се установява, че тютюнът е намерен в присъствието на подсъдимия, който признал
пред свидетеля, че тютюнът е негов и че ще го предаде доброволно. Тези
показания намират категорична подкрепа и в показанията на свид. К.И. – син на
подс. И., който е потвърдил заявеното от полицейските служители, че в хода на
извършената проверка е предал на полицейските служители намиращи се в магазина,
стопанисван от неговия баща цигари без бандерол, също собственост на баща му. В
подкрепа на обвинителната теза е и съставеният Протокол за доброволно предаване
от 01.10.2017 г., в който подс. И. саморъчно е изписал, че предадените от него
тютюн и цигари са негови. Същото подсъдимият е заявил и по време на самата
проверка пред тримата полицейски служители, като в проведеното съдебно
заседание подс. И. отново потвърди, че първоначално е признал вината си,
твърдейки първо, че е бил мотивиран да стори това от полицейските служители,
които го заплашвали с прокурори, а в последствие, че е размислил след като е
разбрал, че ще бъде задържан. Така или иначе така създаденото противоречие в
обясненията на подсъдимия и липсата на логика и последователност в тях, на фона
на явния му интерес да отрича именно уличаващите го факти и обстоятелства,
мотивират съда да не възприеме заявеното от подсъдимия, че направеното от него
самопризнание е било мотивирано от заплахи на полицейските служители, още
повече, че заявените от него обстоятелства не намериха подкрепа в нито един
доказателствен източник. Точно обратното се установява както от показанията на
тримата полицейски служители, които съдът не намери основания да не кредитира,
така и от показанията на сина на подсъдимия – свид. К.И., а също така и от
наличното по кориците на делото писмено доказателство – Протокола за доброволно
предаване, съдържащ собственоръчно изписано от подсъдимия признание. Тук следва
да се посочи, че съдът не възприе наведените възражения, касаещи заключението на съдебно-почерковата експертиза. Видно е че
същата е дала ясен и обоснован отговор на поставените ѝ въпроси, като при
изготвянето на заключението вещото лице е ползвало достатъчен сравнителен
материал, с който е мотивирал категоричен извод относно поставената задача. Съдът
кредитира и показанията на свид. К.И., въпреки опитите на защитата да внушат
обратното, навеждайки доводи за влошени семейни отношения. Преди всичко следва
да се има предвид, че свид. К.И. е дал показания след като му е била разяснена
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. На следващо място следва да се
посочи, че твърдените влошени отношения между подсъдимия и сина му, очевидно не
са намерили проявление в конкретната ситуация, доколкото, макар във влошени
отношения към процесната дата (няма спор по това обстоятелство), очевидно
отношенията не са били до там обтегнати, щом подсъдимият е допуснал сина му да
стопанисва семейното магазинче. Извод в тази насока се черпи и от факта, че
след отвеждането на подсъдимия в районното управление, свид. К.И., обезпокоен
за баща си, го е последвал и е чакал пред районното, за да разбере каква ще е
съдбата на неговия баща – нормална човешка реакция, израз на притеснението на
свидетеля И. за неговия баща. Предвид всичко гореизложено съдът даде пълен кредит
на показанията и на свид. К.И., като оцени същия като надежден доказателствен
източник и не възприе доводите на защитата в обратна насока.
Съдът кредитира и показанията на тримата
полицейски служители. На първо място следва да се посочи, че по делото не се
установи причини тези трима свидетели с показанията си да целят да злепоставят
подсъдимия, като например влошат процесуалното му положение, така както бе
загатнато от страна на защитата и подсъдимия, доколкото същите бяха оценени
като последователни, подробни и съответни на останалия доказателствен материал,
в това число на показанията на свид. К.И., а също така и на приобщения като
писмено доказателство Протокол за доброволно предаване, в който подсъдимият
саморъчно е вписал, че предадените от него тютюн и цигари са негови.
Съдът кредитира и показанията на свид. О.П.
– съсед на подс. И., доколкото по делото не се установиха причини за обратното.
В своите показания свидетелят е отрекъл с категоричност възможна причастност –
негова или на членове на семейството му, в констатираната престъпна деятелност
и доколкото по делото липсват доказателства за противното, съдът възприема тези
показания като истинни.
Обвинителната теза не се разколебава
от показанията на ангажираните от страна на защитата свидетели в лицето на
майката на подсъдимия – свид. А.И. и
зетят на подс. – свид. Е.И.. Преди
всичко следва да се има предвид, че това са свидетели които се намират в
изключително близка връзка с подсъдимия – свид. И. е майка на подсъдими, а
свид. И. е негов зет и както самият той заяви – „подсъдимият му е като баща“. Последното дава основание
обективността на техните показания да се постави под съмнение и преценката дали
заявеното от тях да се кредитира и в каква степен, да се извърши след
внимателния им анализ и съпоставката им с кредитирания вече доказателствен
материал. Всъщност по същество показанията на свид. И. не внасят съществена
информация за предмета на делото, доколкото фактът, че известно време преди
проверката свидетелката не е видяла процесния кош с тютюн в двора не изключва
възможността същият да е сложен там в по-късен момент или възможността просто да
не го е забелязала. Що се касае до свид. И., същият посочи, че е станал
свидетел на признание от страна на неустановено лице в хода на процеса –
съседката Васка, която признала, че намереният в двора тютюн е нейн. Фактът, че
тези показания се появяват едва във фазата на съдебното следствие, без преди
това да е споменавано за съществуването на такъв (ключов) свидетел, дадоха
основание на съда да погледне със съмнение на показанията на свид. И.. Последното
и констатираната заинтересованост този свидетел с показанията си да спомогне
защитната теза на подсъдимия, мотивираха съда да не кредитира неговите
показания.
Като цяло е видно, че защитната теза се базира на опит да се обоснове
всеобщ заговор по отношение на подсъдимия И. – от страна на полицейските
служители, които погазвайки правилата в НПК, са приписали намерения тютюн на
подс. И., от страна на неустановената съседка, за която също се наведоха
твърдения, че е подхвърлила процесния тютюн и най-накрая дори сина на подс. И.,
който неясно от къде се снабдил с процесните цигари и неясно защо е заявил, че
са на баща му – обстоятелство първоначално потвърдено и от самия подсъдим.
Остава неясно и защо фактът, че неустановената съседка е глобявана и преди за
дейност от вида на процесната, да трябва да обосновава предположение, че
намереният тютюн е именно неин, а фактът че и подс. И. е глобяван трикратано за
това – не, и то при все че същият в съдебно заседание заяви, че в кратък период
преди процесната проверка е изкарвал прехраната си именно с нерегламентирана
продажба на акцизни стоки. Така или иначе, съдът кредитира именно посочените
по-горе доказателства, доколкото същите се явяват обективни и надеждни
доказателствени източници, обосноваващи категоричен извод за доказаност на
обвинителната теза, като не възприе обясненията на подс. М.И. в частта, в която
същият отрича да е автор на вменента му престъпна деятелност.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприе и наведеното
трърдение, че по същество извършените предпроцесуални дейнствия в дома на
подсъдимия се явявявали претърсване и изземване, а не както е документално
оформено – Протокол за доброволно
предаване в следствие на извършена полицейска проверка. На първо място
следва да се има предвид, че извършеното доброволно предаване е обективирано в
надлежно съставен Протокол за доброволно предаване, който макар да не представлява
писмено доказателствено средство, тъй като не е съставен по реда, предвиден в
НПК, се явява писмено доказателство, което подс. И. посочва, че е подписал
доброволно. Установи се, че същият може да чете от една страна, а от друга – че
за да подпише посоченият документ, не му е била оказана принуда. Нещо повече –
същият лично е изписал в този протокол, че предадените тютюн и цигари са
негови. Направеното оспорване на това обстоятелство в хода на проведеното
досъдебно и съдебно производство не е проведено успешно, доколкото изготвената
по делото почеркова експертиза е дала категоричен извод, че визираният текст е
изписан именно от подсъдимия - обстоятелство, косвено потвърдено и от самия
подсъдим, който е заявил, че до подписването на съставените в РУ книжа не е
оспорвал, че предадените тютюн и цигари са негови. Липсата на логично обяснение
защо това се случва на по-късен етап, категоричният извод на експерта, изготвил
заключението, както и показанията на полицейските служители и сина на
подсъдимия, че пред всички тях подс. И. е заявил, че намерените тютюн и цигари
са негови, са основание съдът да не възприеме така наведените твърдения, като
приеме, че подс. И. е признал посочените по-горе обстоятелства, тъй като
намерените акцизни стоки са именно негови, а единствената причина да отрича
това в последствие - е насочената по отношение на него процесуална принуда.
Поради всичко гореизложено съдът не кредитира обясненията на подс. И. в частта, в която същият
отрича да е посочвал в съставения Протокол за доброволно предаване, че
предадените тютюн и цигари са негови, както и че направеното от него признание
преди това е било мотивирано от отправени закани от страна на полицейските
служители – последното категорично опровергано както от тримата полицейски
служители, така и от сина на подсъдимия, който в показанията си категорично
отрече да е ставал свидетел на каквато и да е принуда по отношение на баща си.
Що се касае до Протокола за доброволно предаване, от същия се установява,
че на посочената в документа дата описаното в протокола лице е предало на
органите на МВР, по своя воля, определени предмети, изброени в протокола. Тези
предмети стават част от валидно приобщения доказателствен материал. Допустимо е
при това положение, лицето съставило
протокола да бъде изслушан като свидетел, защото съставеният протокол е
писмено доказателство, а не писмено доказателствено средство (забраната на НПК
се отнася само до писмените доказателствени средства). Липсва при това
положение забрана да бъдат разпитани в качеството на свидетели както лицата,
участвали в проверката в дома на подсъдимия, защото се касае до предпроцесуална
дейност, така и на лицето, съставило в последствие протокола за доброволно
предаване, доколкото същият не е съставен по реда на НПК и като такъв няма
характер на писмено доказателствено средство, а на писмено доказателство, което
следва да се цени на общо оснопвание, и което не формира твърдяната от защитата
забрана. В този смисъл е налице и практика на върховната инстанция – виж
Решение № 93/27.02.2012 г., пост. по н.д. № 99/2012 г., I н.о. на ВКС, както и Решение № 243/28.05.2014 г., пост. по
н.д. № 656/2014 г., II н.о. на ВКС. В същите, освен
съображения в горния смисъл, изрично е посочено, че: когато липсват данни за предприемане на действия по претърсване и
изземване, не е необходимо да се съставя Протокол за претърсване и изземване,
както и че протоколът за доброволно
предаване е писмено доказателство не подлежи на одобрение от съд.
Не се споделиха и доводите на защитата, че нямало пречка действията, които
са били извършени от полицейските служители непосредствено след проверката, да
бъдат извършени на мястото на проверката.
Преди всичко следва да се посочи, че няма изискване за място на съставяне на
протокола като писмено доказателство, стига същият да отразява мястото, на
което са били открити съответните вещи. Отделно от това посочената от
полицейските служители причина да не сторят това на място (струпване на хора и
избягване на ескалация на напрежение), се явява резонна, поради което и взетото
от тях решение за място на съставяне на Протокола за доброволно предаване, се
явява оправдано.
С оглед всичко гореизложено съдът оцени като относими и допустими
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира заключенията на така изготвените физико-химическа, стоково-оценъчна и
съдебно-почеркова експертизи, доколкото същите са изготвени от компетентни
лица, специалисти в съответната област, които са дали пълни и ясни отговори на
поставените им въпроси. Изготвените от тях заключения не поставят съмнения във
верността на отразеното в заключенията, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Последното важи в най-пълна степен и за заключението на изготвената
съдебно-почеркова експертиза, което се оцени като обективно, даващо обоснован
отговор на поставените въпроси. Въпреки наведените възражения от страна на
защитата, не бе направено искане за допускане на допълнителна или повторна
експертиза. Съдът служебно също не констатира такава необходимост, поради което
възприе изцяло така изготвеното заключени и базира изводите си на същото.
Тази фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства обосновават следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимият М.К.И. е извършил както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, а именно: на 01.10.2017
г. в гр. Пловдив, в немаловажен случай, е държал акцизни стоки без бандерол -
10,913 кг. „тютюн за пушене (за лула и цигари)“ на стойност 1763,54 лв. /при
цена от 161,60 лв. за 1,00 кг. тютюн/; 500 къса ръчно свивани цигари с филтър с
надпис „Imperium“ опаковани в 25 бр. пакета по 20 бр. къса на стойност 187,50
лв. /при цена от 0,375 лв. за 1 бр./; 5 бр. кутии с цигари марка „Ashima“ на
стойност 37,50 лв. /при цена от 7,50 лв. за 1 кутия/ и 3 бр. кутии с цигари
марка „LM“ на стойност 13.80 лв. /при цена от 4,60 лв. за 1 кутия/ - всичко на
обща стойност 2002,34 лв., когато такъв се изисква по закон.
От обективна страна
подс. М.И. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото
престъпление чрез една от формите на изпълнителното деяние на същото, а именно
държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. В
Раздел ІІ на ЗАДС са посочени видовете тютюневи изделия, като съгласно чл. 12,
ал. 1, т. 1 от същия закон „тютюн за пушене /за лула и цигари/” е тютюн, който
е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да
се пуши без допълнителна индустриална обработка.
Съгласно заключението на изготвената по делото физико-химическа
експертиза, предоставеният за изследване материал представлява тютюнево изделие
– нарязан тютюн с нето тегло 10.913 кг. Резултатите от проведения тест за
пушене на цигари от анализирания материал, определен като нарязан тютюн,
доказали, че същият може да се използва за пушене без допълнителна индустриална
обработка. Предоставеният за анализ тютюн се отнасял към акцизните продукти,
дефинирани като „Тютюн за пушене / за лула и цигари /“ по смисъла на чл. 12,
ал. 1, т. 1 ЗАДС. Съгласно чл. 2, т. 2 ЗАДС тютюневите изделия подлежат на облагане с акциз,
т. е. представляват акцизни стоки, а чл. 100, ал. 1 ЗАДС предвижда, че
тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават
само облепени с бандерол.
Както беше посочено
по–горе, на процесните дата и място подс. М.И. е осъществил престъплението
чрез една от формите на изпълнителното деяние на същото, а именно държане
на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Държането се
изразява в упражнената от подсъдимия фактическа власт върху инкриминираните
вещи.
Извършеното от подс. И.
деяние е в немаловажен случай. И това е така предвид количеството и стойността на
предмета на престъплението - 10,913 кг. „тютюн за пушене (за лула и
цигари)“ на стойност 1763,54 лв. /при цена от 161,60 лв. за 1,00 кг. тютюн/;
500 къса ръчно свивани цигари с филтър с надпис „Imperium“ опаковани в 25 бр.
пакета по 20 бр. къса на стойност 187,50 лв. /при цена от 0,375 лв. за 1 бр./;
5 бр. кутии с цигари марка „Ashima“ на стойност 37,50 лв. /при цена от 7,50 лв.
за 1 кутия/ и 3 бр. кутии с цигари марка „LM“ на стойност 13.80 лв. /при цена
от 4,60 лв. за 1 кутия/ - всичко на обща стойност 2002,34 лв.
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимият М.И. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял настъпването им. Същият е бил наясно, че държането на
процесните цигари и тютюн е забранено,
но въпреки това съзнателно е сторил това, желаейки и пряко целейки именно този
резултат.
По изложените съображения съдът прие, че подс. М.И. е извършил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му във вина деяние, поради което го призна за виновен в това да е
осъществил състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Чл. 234, ал. 1 НК
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до
10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки (в случая до 20 023,40 лева). При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
отчете наличините по делото смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало и липсата на криминални регистрации, което очертава подсъдимия като
личност с ниска степен на обществена опасност и тъй като съдът не отчете
наличието на отегчаващи такива (извън санкционирането по административен ред за
деяния от вида на процесното), намери, че в случая следва да се наложи наказание,
ориентирано към законоустановения минимум, а именно наказание лишаване от
свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, ведно с кумулативно предвиденото наказание глоба
в размер на 1000 лв. Съдът определи размерът на наказанието глоба над абсолютния минимум,
като отчете именно обстоятелството, че подсъдимият е бил санкциониран по административен ред за деяния от вида на процесното (обстоятелство,
установено от показанията на свид. Н. и обясненията на подс. И.). Съдът счете,
че така определените по вид и размер наказания, се явяват справедливи и
съответни на извършеното и ще допринесат за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК съдът приспадна
от така определеното и наложено на подсъдимия наказание една година лишаване от
свобода, времето, през което подс. М.И. е бил задържан по реда на ЗМВР на
01.10.2017 г., като един ден задържане следва да се зачита за един ден
„лишаване от свобода“.
По въпроса за приложението
на чл. 66 НК:
Съдът прие, че в
конкретния случай спрямо подсъдимия са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер към момента на извършване на деянието, като за постигане целите на
наказанието и за поправянето му, не е наложително реално изтърпяване на така
наложеното наказание. В тази връзка съдът намери, че поправянето на подсъдимия
извън затворническата среда би било постижимо, ето защо изтърпяването на така
наложеното наказание от една година лишаване от свобода съдът отложи, с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок ще способства да се реализира
най-пълноценно предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства
подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази
присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.
По въпроса за
веществените доказателства:
По делото като
веществено доказателство са били приобщени 25 бр. кутии с цигари марка „Imperium”, 5 бр. кутии с цигари марка „Ashima”, 3 бр. кутии с цигари марка „LM”, както и 10.913 кг. тютюн,
всички без акцизен бандерол – на съхранение при домакина на 06 РУ, които на
основание чл. 234, ал. 3, вр. чл. 53,
ал. 2, б. А НК, съдът постанови да бъдат отнети в полза на Държавата, след което да бъдат унищожени по надлежния ред.
По въпроса за
разноските:
Предвид крайния изход на делото и на основание чл.
189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия М.И. направените по делото
разноски, а именно сумата от 60.00 лева (за явяването на вещите лица) в хода на
съдебното производство, които подс. И. бе осъден да заплати по сметка на РС-Пловдив, както и сумата от 204,32 лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
изготвяне на физико-химическа, съдебно-оценителна и съдебно-почеркова
експертиза, която подс. И. бе осъден да заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК