№ 215
гр. Ихтиман, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200544 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба, подадена от Й. А. М., ЕГН: **********, действащ
чрез пълномощник адв. А. от САК срещу Наказателно постановление № 8796
от 23.08.2024г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено на
основание чл. 177, ал.3, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер 2000,00 лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗдвП вр.
чл. 6, ал.1, т. 3, б. „а“ и чл. 139, ал.1, т. 2, пр. 1 ЗДвП вр. чл. 5, ал.1, т. 3, б. „в“
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания
санкционен акт поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът
твърди, че акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от материално некомпетентен
орган, което налага отмяната на НП, счита, че неправилно е приложен
материалният закон. Алтернативно се излагат съображения за явна
несправедливост на наложеното административно наказание и се иска същото
да бъде намалено до законоустановения минимум.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител по пълномощие - адв. И. А.,
който поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства. В хода на съдебните
прения пълномощникът пледира за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, представлява
се от процесуален представител по пълномощие – юрк. Н., с представено в
заседанието пълномощно, който оспорва жалбата, ангажира писмени
доказателства. В последно открито съдебно заседание, не се явява
представител по закон или по пълномощие за въззиваемата страна.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в
законосутановения 14- дневен срок /виж л. 3 и л. 22 от делото/, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 17.07.2024г. около 10:10 ч. на АМ Тракия, км 42+650, срещу Мотел
„Ихтиман“ жалбоподателят Й. А. М. управлявал и извършвал превоз на
товари със съчленено ППС с шест оси – МПС с 3 оси марка „Волво“, модел
„ФХ 16“ с рег. № * и полуремарке с три оси с рег. № * с посока на движение
от гр. Пазарджик към гр. София. Същият бил спрян за проверка от
свидетелите Е. Л. С. и Р. Й. Г. и двамата на длъжност „инспектор“ при
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“. В хода на проверката било установено, че водачът
извършвал превоз на бетонна греда.
Конторолните органи извършили измерване с техническо средство -
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС модел DFW-KR № 118873 и ролетка № 1242/18/50м., което установило
обща маса на ППС 56.230 т. при максимално допустима маса на ППС - 40 т.,
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ,
измерената дължина на ППС била 31.30м, при допустима максимална
дължина на ППС 16.50м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
Жалбоподателят представил на проверяващите разрешително с № РИ-
4658/16.07.2024 г., съгласно което за ППС била заявена обща маса 50,00т. и
дължина 29,99м.
Измерването установило превишаване на максимално допустимите норми
по раздел II от Наредба № 11/03.07.2001г. – на общата максимално допустима
маса с 6.320т., а на максимално допустимата дължина с 1,31м. от
параметрите, които били заявени и за които било издадено разрешително.
За констатираното нарушение, изразяващо се в движение на пътно превозно
средство, с маса и габаритни размери /дължина/ по- големи от описаното в
разрешението, съответно от максимално допустимите норми по раздел II от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 0010277 от 17.07.2024г., от Е. Л. С. - инспектор при Дирекция „АРОК“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ и в присъствието на свидетеля Р. Й. Г.. В
акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“, чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 37, ал.1, т. 3
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
след съставянето му препис от същия е връчен на жалбоподателя, който е
2
подписал акта без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 от
ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 8796/23.08.2024 г. от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 177,
ал. 3, т. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗДвП при цялостното възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1,
т. 3, б „а“ и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 1 във връзка с нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от Наредба № 11/2001 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
28.08.2024 г., видно от разписка на л. 22 по делото.
От свидетелство за регистрация на МПС се установява, че товарен
автомобил марка „Волво“, модел „ ФХ 16“ с рег. № * и полуремарке с три оси
с рег. № * са собственост на дружество „АБП Груп“ ЕООД, ЕИК: *.
От приетото по делото разрешително № РИ-4658 от 16.07.2024г. се
установява, че за процесното ППС е издадено разрешение от Агенция „Пътна
инфраструктура“, съгласувано с органите на МВР, за превоз на товар със
следните параметри: дължина 29.99м и обща маса – 50.00 т., със срок за
извършване на превоза до 15.08.2024г.
От приетата като доказателство по делото товарителница от 16.07.2024г.
/л.28 от д/ е видно, че дружеството, собственик на процесното тежко ППС, е
следвало да превози на дата 17.07.2024г. по маршрут гр. Пазарджик – гр.
Сливница един брой бетонна греда с маса 2401.1т. и дължина 28м.
От прието по делото заявление за проверка /л .44- 46/ се установява, че
електронната везна, с която е извършено измерването модел DFW – KR №
118873 е преминала периодична такава на 25.04.2024г. От представеното по
делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложението
към него /л.69-79/ се установява, че електронната везна тип DFW - КR е от
одобрен тип.
От представените на английски език и в официален превод на български
език сертификат и декларация за съответствие на джобни ролетки е видно, че
устройството ролетка идент. № 1242/18/50, с което е извършено измерването
на процесното ППС е в рамките на система за управление на качеството и
отговаря на изискванията на Директива 2014/32/ ЕС.
Видно от Заповед № РД -11-247/31.03.2022г., че актосъставителят има
правомощието да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа, в
това число и контрол по отношение на максимално допустима обща маса,
осови натоварвания, габаритни размери на натовареното или празно пътно
превозно средство и да съставя актове за установяване на административни
нарушения.
От Заповед № РД -11-246/31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ се
установява, че лицето * в качеството на „Началник отдел „Контрол по
3
републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол към Агенция пътна инфраструктура е определена да издава
наказателни постановление по съставени от оправомощени от служители на
АПИ актове за установяване на административни нарушения
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя Е. С.
и свидетеля по акта Р. Г., които съдът цени като достоверни, тъй като същите
са логични, последователни. И двамата свидетели си спомнят конкретния
случай, дават точни показания, които са непротиворечиви помежду си и
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
От разпита на свидетеля * – управител на дружеството, собственик на
тежкотоварното ППС, се установява, че паратметрите на товара - бетонна
греда - маса и дължина му били съобщени от дружеството - възложител устно
по телефона, като * подал в АПИ параметрите за разрешителното спрямо
съобщеното му от възложителя за габаритите на товата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие.
От правна страна:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица, действащи в пределите на тяхната материална и
териториална компетентност съгласно Заповед № РД -11 -247/31.03.2022г. и
съгласно Заповед № РД -11 -246/31.03.2022г. и двете издадени от
Председателя на УС на АПИ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 - месечен срок.
Съдебният състав намира, че наказателното постановление е издадено при
неправилно приложение на материалния закон, каквото бланкетно възражение
е наведено и във въззивната жалба. Установената от съда фактическа
обстановка, която съвпада изцяло с фактическите констатации на АНО води
до правни извод, че е извършено административно нарушение по Закона за
пътищата, а не по Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства „извънгабаритни“ са
тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без
4
товар е по - голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 1
от Наредбата, „тежки“ ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1.
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2.
натоварване на ос, по - голямо от стойностите по чл. 7.
В случая след извършеното от контролните органи на Агенция „Пътна
инфраструктура“ измерване е установено, че ППС е с маса 56.230 т., при
максимално допустима съгласно чл. 6, ал.1, т. 3, б. „а“ от Наредбата – 40т., а
измерената дължина на ППС с товара е 31,30 м при максимално допустима
дължина съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. “в“ от Наредбата 16.50 м. Тоест ППС е
извънгабаритно по смисъла на чл. 2 от Наредбата, не е „тежко“ по смисъла на
чл. 3 от Наредбата, доколкото не са налице двете кумулативни предпоставки, а
само тази по т. 1.
Установи се по делото, че измерването е извършено с техническо средство
ролетка 1242/18/50м и електронна везна DFW-KR № 118873. На основание чл.
26, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ), контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. На
основание чл. 26, ал. 2 ЗИ когато се допуска от наредбата по чл. 28 ЗИ,
средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в действие без
одобряване на типа или без извършване на първоначална проверка. В
настоящия случай, обаче, за използвания измервателен уред са представени
доказателства, че представлява одобрен тип средство за измерване –
Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №
06.07.4603 за везна с неавтоматично действие, тип DFW и приложение към
него, който наред с това е преминал и периодична проверка на 25.04.2024 г.
С оглед на така събраните доказателства, по делото се установява, че
извършените измервания, при проверката от служителите на АПИ, са
достоверни и точни и че резултатът от измерването не е повлиян от
субективната преценка на длъжностното лице. В допълнение на горното,
нарушителят е присъствал по време на извършване на измерването, не се е
противопоставил на установеното при проверката и описано в АУАН, съставен
непосредствено след приключване на проверката, като въззивникът не е
възразил срещу направените констатации и в срока по чл. 44 ЗАНН.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11, движението на извънгабаритни ППС
се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата гласи, че извънгабаритните ППС
могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.
Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища, и от кметовете за съответните общини – за общинските пътища.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
5
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. – "извънгабаритни ППС" по смисъла на Наредбата са
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките по чл. 3 от Наредбата.
Съобразявайки изложеното, дори и ППС да не е „извънгабаритно“ по смисъла
на чл. 2, стига да е „тежко“ по смисъла на чл. 3, то нарушението пак ще се
подведе под състава на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП,
предписваща, че за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Установи се, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно превозно
средство по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 по републиканската пътна
мрежа – АМ „Тракия“. В случая жалбоподателят е представил разрешително
за движение на извънгабаритно ППС, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11,
издадено от АПИ и съгласувано със съответните контролни органи на МВР.
Измерените от проверяващите служители на АПИ маса и дължина на
съчлененото ППС не отговарят на вписаното в разрешителното – установена е
по -тежка маса с 6.230т. в сравнение с вписаните в разрешителното – 50,00т. и
дължина, превишаваща с 1. 31м., заявеното и вписано в разрешителното –
29,99м. Обстоятелството, че водачът не е знаел точните параметри на
превозвания товар, каквато е защитната теза, не го освобождава от
административно наказателна отговорност, доколкото съгласно ЗАНН се
наказват и непредпазливите деяния – арг. чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН.
Горното налага извода, че е налице движение по републиканската пътна
мрежа на извънгабаритно ППС по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001г. без
съответно разрешение. Така установеното поведение реализира от обективна
и субективна страна изпълнителното деяние, предвидено в чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от Закона за пътищата.
Неправилно АНО е субсумирал установените факти под нормата на чл. 139,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, съответно е приложил санкционната норма на чл. 177, ал. 3
ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда забраната за движение
без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на
пътищата, а нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП въвежда изискването
движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които
да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са
установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
6
извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим
нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на
чл. 1, т. 1 от Наредбата.
Нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП формират
два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото
между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37 от Наредба
№ 11/2001г. на МРРБ, в случая приложима е разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/2001г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни
хипотези. Първата се отнася за случаите, когато движението се извършва,
когато габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-
големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата. А втората
хипотеза обхваща случаите, когато движението се извършва при габаритни
размери, обща маса или натоварване на ос на ППС по-големи от посочените в
документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно
тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е
приложимият материален закон при квалифициране на нарушението и
съответно за санкционирането му.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда разрешителен режим за
превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за
специално ползване на пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от
общата забрана по чл. 139 ЗДвП. Съгласно § 1, т. 8, пр. първо от ДР на ЗП
„Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване
на тежки и извънгабаритни товари. В случая се установи превозване на
извънгабаритен товар. В този смисъл, по изричната разпоредба на закона,
движението на извънгабаритно ППС представлява специално ползване на
пътя и за това е необходимо издаването на разрешение. Разрешението за
движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в
чл. 26, ал. 3 ЗП в случая за републикански път - от управителния съвет на
агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от
агенцията. Същото се издава по реда на чл. 8, ал. 2, във връзка с ал. 4 от
Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл. 8, ал. 5 от
Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните
средства с размери, маса и натоварване на ос, посочени в чл. 14, ал. 3 от
Наредбата. Товарното ППС по настоящото дело не попада в изключенията на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата, доколкото е с обща маса над 45т. – а именно
56,230т. и с габаритни размери – дължина над 22м. – 29.99м., тоест за
движение на процесното съчленено ППС, превозващо този товар е нужно
съответно разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата.
Следва да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за
специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от
Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от
Наредбата от друга, като последната се дължи именно в хипотезата, в която
ППС попада в обхвата на изключенията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, какъвто
настоящият случай не е.
В случая нарушението се изразява в това, че ППС е било с габарити
/дължина/ и обща маса, над тези описани в разрешителното и е следвало да се
заплатят допълнителни такси по чл. 8, ал. 4 от Наредбата. Следователно е
налице липса на съответно разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата №
7
11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал. 3 ЗП, поради което е налице нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП, което е следвало да бъде санкционирано по чл.
53 от ЗП.
Приложимостта на чл. 177, ал. 3 ЗДвП касае хипотезата, когато движението
на извънгабаритно ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредба № 11/2001 на МРРБ, а настоящият случай не е такъв (в този смисъл
са и Решение № 788 от 18.06.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
412/2024, Решение № 1407 от 14.11.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н.
д. № 904/2024 г., Решение № 484 от 30.01.2023 г. на СРС по а. н. д. №
15493/2021 г.)
Като е квалифицирал нарушението като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
ЗДвП, съответно е наложил административна санкция по чл. 177, ал. 3 ЗДвП,
административно наказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, което обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление и неговата отмяна.
За пълнота следва да се отбележи, че изписаната цифрово правна
квалификация на нарушението в наказателното постановление, освен
неправилна, е и неясна и объркваща. Изписването на нарушението по следния
начин чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б „а“ и чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни или тежки ППС,
оставя неяснота, относно нормативния акт, с който е направена първата
привръзка, което от своя страна ограничава правото на защита на въззивника.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН с право на разноски
разполага въззивникът. Същият претендира и доказва разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700,00 лева.
Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от
25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като
съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението
нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и
бъдещи последици. Използваният в решението термин „нищожност“ не е
докрай прецизен с оглед процесуалния ред, предвиден в националното право
за обявяване на нищожност на акт на съсловна организация – нищожността
следва да се обяви по съдебен ред от компетентния съд. Въпреки горното, с
оглед примата в йерархията на източниците на правото на правото на ЕС над
националното право Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения е невалидна и
националите юрисдикции не следва да я прилагат при произнасяне по
претенциите за разноски за адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът определи размера на дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение като взе предвид обстоятелството, че делото
разкрива ниска фактическа и по - висока правна сложност в сравнение с
8
типичните дела за тови вид нарушения, пълномощникът се е явил в две
открити съдебни заседания, в които е проявил процесуална активност,
ангажирал е доказателства. При определяне справедливия размер на
адвокатското възнаграждение съдът отчете и икономическата обстановка в
страната към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, нарасналите цени на услугите, в т.ч. и адвокатските такива, както
и обстоятелството, че адвокатската професия като свободна такава предполага
множество разходи /за здравни и социални осигуровки, вноски към
съответната адвокатска колегия, счетоводни разноски, консумативи и други
подобни/.
При горните мотиви съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен на сумата от 580,00 лева, които с
оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на въззивника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Районен съд Ихтиман,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8796 от 23.08.2024г., издадено от
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 63д от ЗАНН
да заплати на Й. А. М., ЕГН: **********, адрес: * сумата от 580,00
/петстотин и осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9