№ 798
гр. Шумен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630100102 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове, вкл. при условията на
евентуалност, с правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, чл. 265, ал. 1,
т. 2 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба, впоследствие уточнена, ищците Д. Д. В. и М. К. М. твърдят, че
били трайно установени в Кралство Великобритания, където през 2009 г. сключили
граждански брак. През същата година придобили недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. Свищов, обл. В. Търново. Съпрузите решили постепенно да го
ремонтират и обзавеждат, като закупили портманто, което поставили в коридора на
апартамента. През м. август 2019 г. двамата се намирали в страната и се срещнали с М.Р.М и
сключили с представляваното от него дружество „Инекс-МА“ ООД гр. Шумен, договор за
доставка и монтаж на врати и дограма за жилището. Съгласно уговореното, ответникът
следвало да достави и монтира външна врата, 6 бр. интериорни врати, ПВЦ-дограма в три
стаи и на терасата, както и изграждане на стена на терасата. Страните постигнали съгласие
на изпълнителя предварително да бъде платено възнаграждение в общ размер 4523,00 лв.,
които били изцяло платени от ищците. Достъпът до апартамента бил осигурен чрез Н.П, а В.
и М. се завърнали в Кралство Великобритания. М. периодично пращал снимки на
извършеното, но работата не била приемана нито поетапно, нито окончателно, тъй като
предстояло ищците да се завърнат в страната едва през м. февруари 2021 г. Тогава посетили
имота си и при извършен преглед открили редица съществени недостатъци на изработеното.
Нямали забележки единствено към външната врата и изградената стена на терасата.
Съпрузите се свързали с представляващия дружеството, който дошъл на място на 02.03.2021
г. заедно с брат си и отказал да отстрани недостатъците. Поради това, отправят
1
волеизявление за разваляне на сключения договор поради наличие на съществени
неотстраними недостатъци. Всеки от ищците моли съда да постанови решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден да му заплати: 1. сумата по 1961,50 лв., представляваща
платена сума от всеки от тях на отпаднало основание – развален договор за изработка
(доставяне и монтиране на врати и прозорци), сключен през м. август 2019 г. между
страните, поради изпълнение на работата с недостатъци, които са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата; 2. Сума в размер по 100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на противоправни действия на ответника, изразяващи се в
увреждане на портманто, находящо се в гр. Свищов, ул. „Р“ № 6, вх. Г, ет. 3, ап. 62 при
извършване на ремонтни дейности. При условията на евентуалност всеки от ищците моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сума по 500,00 лв., представляваща стойност на
разходите, необходими за поправката на работа, извършена от ответника с недостатъци въз
основа на сключен през м. август 2019 г. между страните договор за изработка (доставяне и
монтиране на врати и прозорци). Претендират се и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава обстоятелството,
че между страните бил сключен неформален договор за изработка – с описания подробно
предмет. Сочи, че действително била уговорена посочената в исковата молба цена, но
уговорките били извършвани и договорът бил сключен само с ищеца Д. В.. Описва
последователността на извършените действия по изпълнение на договора, като твъ рди, че
работата била приета без възражения от ищеца през лятото на 2020 г. Поради това, излага,
че не е възможно да бъде развален договор, който вече е прекратен чрез прието изпълнение
от страна на възложителя. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения нотариален акт № ***, том 1, рег. № 747, дело № 52/2009 г. на
Нотариус рег. № 349 на НК е, че М. К. М. и Д. Д. В. придобили правото на собственост
върху следния недвижим имот: апартамент № 62, находящ се в гр. Свищов, ул. „Р“ № 6, бл.
16, вх. Г със застроена площ 61,00 кв.метра. По делото е представен заверен препис от акт за
сключен на 03.10.2009 г. граждански брак № TF 799456 от 03.10.2009 г., съст. от заместник
главен завеждащ служба „Гражданско съС.ие“ в Район на квартал „Ламбет“ гр. Лондон,
Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Не се спори между страните, че на
12.09.2019 г. В. превел на М. чрез Мъниграм сума в размер на 2123 лв. Ищците представят и
разменени между Д. В. и М. М. електронни съобщения по Вайбър, в които същите се
осведомяват няколкократно за хода на строителните дейности. Съдът констатира от писмо
рег. № 366000-9837/04.05.2022 г. на ОД на МВР – В. Търново, че Д. В. влязъл в страната на
14.08.2020 г. в 03,35 часа през ГКПП Аерогара Варна и излязъл през същото място на
2
17.08.2020 г. в 05,47 часа, влязъл на 07.02.2021 г. в 13,55 часа и излязъл на 06.03.2021 г. в
05,25 часа. Видно от приложените удостоверение за сключен граждански брак от 12.08.2020
г. и 2 бр. свидетелства за венчание, изд. от Българската патриаршия е, че К.К и Н.Т.П
сключили граждански брак на 12.08.2020 г., а църковен – на 15.08.2020 г.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, част
от описаните в исковата молба недостатъци на извършените изпълнителни и монтажни
работи са налице, като са описани подробно от вещото лице. Вещото лице сочи, че
недостатъците при монтирането на вратите в помещенията на процесния апратамент са
неотстраними, а по ПВЦ-дограмата са отстраними. Недостатъците по интериорните врати са
съществени – те могат да се ползват по предназначение, но с видимо съществени
естетически недостатъци. Тези по ПВЦ-дограмите са несъществени, като те също могат да
се ползват по предназначение. Излага, че вложените материали за врати отговарят по
качество на най-нисък клас интериорни врати с права каса без възможност за корекции, с
перваз само от едната страна; материалите за ПВЦ-дограма отговарят на изискванията за
качество. Описва се, че монтираното в коридора на жилището портманто не е ново,
сравнително запазено, със следи от зацапване, дефектът не е отстраним, но не е съществен,
като може да се скрие чрез залепване на фолио на стойност 30,00 лева. Вратите са
монтирани при съществено отклонение от добрите практики за монтаж на вътрешни
интериорни врати; дограмата е монтирана по обичаен начин, с малки отклонения при един
прозорец и един врато-прозорец, което е отстранимо чрез демонтаж-монтаж. Поръчаните от
ищците врати са от най-нисък клас интериорни врати HDF, крило 40 мм, права каса ширина
10 см, при ползване по предназначение в обичайните в жилището условия вратите не търпят
съществени отклонения в качеството и вида си във времето, вратите са от нисък клас на
механична устойчивост и при употреба във времето се надрасква повърхностния слой в
местата около дръжките. Добрите практики за монтаж на интериорни врати изискват
монтажът им да се извършва при завършени стени и готов под – изпълнена настилка.
Вратите и прозорците се избират по размери съобразно отворите в стените – височина,
ширина и дебелина на стената. Корекциите в отворите на панелни жилища на носещи стени
са недопустими при стени с дебелина над 10 см, при дебелина под 10 см е възможно
разширяване на отворите за врати и прозорци.
По делото е изготвено и заключение по назначената допълнителна съдебно-
техническа експертиза. В същото, вещото лице описва с пълни характеристики и начин на
монтиране подробно всяка една от монтираните шест броя врати в процесния апартамент.
Заключава, че пазарната стойност за отстраняване на съществените и несъществените
недостатъци на всички врати възлиза на 500,00 лева.
Разпитаните в съдебно заседание по искане на ищците свидетели Н.П (майка на Д.
В.) и К.К излагат, че: първата от тях предоставила на служител на наета от сина й и снаха й
фирма ключ за апартамента и сума в размер на 2400,00 лв., която й оставили двамата преди
да заминат за Кралство Великобритания. Това се случило през лятото на 2019 г.
Свидетелката и съпругът й не посещавали апартамента по време на ремонта, а след
3
поставянето на вратите и прозорците отишли, за да премахнат поставена дървена ламперия.
Двамата свидетели сочат, че ищците се прибрали в страната на 14.08.2020 г., за да
присъстват и присъствали на сватбата на приятеля си – свид. К. в гр. Варна, състояла се на
15.08.2020 г. Съпрузите пребивавали изцяло в гр. Варна е не са посещавали гр. Свищов, като
отпътували обратно на 17.08.2020 г. рано сутринта. И двамата свидетели излагат, че двамата
съпрузи плащали отделно сметките си, вкл. и сумите за ремонт на апартамента. Свид. П.
съобщава, че не й е известно в апартамента да има монтирано портманто, като вместо това
описва закачалка на стената на коридора. През месец февруари 2021 г. ищците се завърнали
в гр. Свищов и се срещнали с майсторите, които им предали ключа.
По делото, по искане на ответника, са разпитани свидетелите С. М. (брат на
представляващия ответното дружество), Т.А и Г.М. Първият от тях излага, че е съдружник в
ответното дружество, чиито предмет на дейност бил монтаж на външни и интериорни врати.
През 2019 г. ищецът Д. В., който се познавал много добре с М. М., се обадил на последния и
поискал представляваното от него дружество да му отправи оферта за монтаж на врати и
ПВЦ-дограма в аапартамента му, находящ се в гр. Свищов. Тримата се срещнали в
процесното жилище, като братята обяснили на ищеца, че е нужно първо да се извърши
ремонт на стените и подовете на апартамента, но В. им заявил, че не желае да инвестира в
жилището, тъй като няма да живее в него. След това си избрал съзнателно, по каталог
възможно най-евтините интериорни врати. М.и изготвили на място чертежи и уточнили
желанията на възложителя си. Впоследствие, свидетелят посетил майката на ищеца, за да
вземе ключа за апартамента, но парите били предадени от В. на М. М.. Излага, че в коридора
имало поставено портманто, което обаче, било морално остаряло и затрупано с вехтории.
По време на извършване на цялата дейност възложителят и изпълнителят били във връзка,
като на В. редовно били изпращани снимки от жилището. Работата била приключена в края
на м. януари 2020 г. През лятото на 2020 г. ищецът телефонирал на М. М. и му казал, че се
намира в страната и има възможност да посети гр. Свищов, за да приеме обекта.
Действително, тогава двамата се срещнали, като представляващият ответника предал ключа
на възложителя. Свид. М. сочи, че не е познавал М. М., която не присъствала на уговорките
между страните. Запознал се с нея едва през 2021 г., когато двамата с брат му били извикани,
тъй като ищцата не била доволна от поставянето на някои от вратите. Четиримата се
срещнали в жилището и братята извършили две-три дребни поправки. Свидетелят Т. А.
участвал при изграждането на стена на терасата с Итонг. Свид. М. излага, че познавал и
ищците, и представляващия ответника. На същия било известно, че М. поставял врати и
прозорци в апартамент на Д. В., както и че между тях имало конфликт във връзка с това
поради публикации във Фейсбук. Описва, че през лятото на 2020 г. срещнал случайно Д. В.
пред магазин „Билла“ в гр. Свищов и разговаряли. Ищецът му казал, че се върнал в града, за
да приеме обекта – ремонта в апартамента от М. М.. Свидетелят заявява, че това се случило
в края на м. август, но не помни точна дата, нито дали е било работен ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
4
По исковете с правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, чл. 265,
ал. 1, т. 2 от ЗЗД, предявени от М. М. против „Инекс-МА” ООД гр. Шумен:
Съдът намира, че по делото липсват доказателства да е създавано облигационно
правоотношение между М. К. М. и ответното дружество. В тази насока се установи, че
процесният недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Свищов
принадлежи на двамата ищци при обикновена съсобственост, тъй като е придобит преди
сключване на брака помежду им. Или, той не съставлява част от съпружеската имуществена
общност, при наличието на което би се приело, че единият от съпрузите, създавайки
облигационно правоотношение касателно вещ, включена в СИО, предприема действия на
управление, в резултат на което да възникне вземане и на двамата съпрузи. Ищците не
представиха нито едно доказателство в подкрепа на твърдението си, че и М. сключила
договор за изработка с ответника. Напротив, чрез показанията на свид. С. М. безспорно се
установяват страните по сключената сделка. Тоест, М. и „Инекс-МА“ ООД гр. Шумен не са
страни по спорното материално право, предмет на настоящото производство. Същите, обаче,
са надлежни страни по делото, доколкото твърденията на ищците в исковата молба са
достатъчни да обусловят тяхната активна процесуална легитимация. Ето защо, съдът
намира, че предявените от М. М. искове (главен и евентуален) следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
По исковете с правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД
и чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, предявени от Д. Д. В.:
Доказа се, че между същия и „Инекс-МА“ ООД гр. Шумен се създало облигационно
правоотношение по силата на сключения между тях неформален договор, който в случая
представлява търговска сделка – договор за изработка. По силата на същия, ответното
дружество, в качеството му на изпълнител, се задължило да извърши поръчаното от ищеца,
а именно – доставка и монтаж на врати и ПВЦ-дограма в недвижим имот – апартамент №
62, находящ се в гр. Свищов, ул. „Р“ № 6, бл. 16, вх. Г, в чиято съсобственост В. участва.
Възложителят, от друга страна е следвало да плати възнаграждение, което, съобразно
уговорките сторил предварително. Безспорно е между страните, а и от съвкупността от
писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че Д. В. платил предварително
на дружеството – изпълнител сума в общ размер 4523,00 лева.
Последният, с исковата молба заявява разваляне на сключения договор за изработка
поради изпълнение на работата от страна на ответника с недостатъци, които са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В
резултат на отпадане на основанието за плащане на възнаграждение на изпълнителя, се иска
връщане на част от дадената от В. сума в размер на 1961,50 лева.
Предмет на договора за изработка може да е както постигането на определен
резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща такава. В
случая, предметът на сключения между Д. В. и ответното дружество бил доставка и
монтиране на една външна врата, шест броя интериорни врати, изграждане на стена и
поставяне на ПВЦ-дограма.
5
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда
потестативно право да избере една от алтернативно предвидените в нормата на чл. 265, ал. 1
от ЗЗД възможности за претенция: отстраняване на недостатъците, заплащане на разходите,
необходими за отстраняването им или намаляване на възнаграждението. Отговорността на
изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците им и
отражението им върху годността на изработеното. Според чл. 265, ал. 2 от ЗЗД възложителят
има право да развали договора с едностранно волеизявление само когато недостатъците са
толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В последния случай е налице пълно неизпълнение. Характерът на
недостатъците като явни или скрити е специфичен за всеки отделен случай. Скритите
недостатъци са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин
на приемане на изработеното и такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в
закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им.
Кредиторът, обаче, не може да развали договора ако е приел изпълнението и по този
начин го е одобрил. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за скрити
недостатъци. Тоест, приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие – разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно съответства
на възложеното с договора. Релевантно за приемането е или изрично изявление на
възложителя, че счита резултата за съобразен с договора или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва,
че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В разпоредбата
на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД е предвидена необорима презумпция, че при липса на възражения за
некачествено изпълнение, работата се счита за приета, като пропускът да бъдат направени
такива преклудира възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Спорният в случая въпрос, обуславящ възможността за обсъждане наличието или не
на недостатъци в монтираните врати и дограма от страна на изпълнителя „Инекс-МА“ ООД
е обстоятелството приел ли е работата възложителят Д. В.. В тази насока, твърденията на
страните са противоречиви. Първоначално ищецът твърди, че след възлагането на работата
през 2019 г. се завърнал в страната едва през 2021 г., а впоследствие навежда твърдения, че
действително пребивавал в Република България през 2020 г. в периода 14.08-17.08, но
посетил единствено гр. Варна за сватбата на своя приятел – свид. К.. От друга страна,
ответното дружество сочи, че именно в края на м. август 2020 г. В. се намирал в страната,
свързал се с М. М., приел извършената работа без възражения и последният му предал
ключа за апартамента. Доказателствата в подкрепа на двете тези се съдържат в показанията
на свид. П. и К., от една страна, и тези на свид. С. М. и Г. М., от друга страна. Безспорно се
6
доказа, чрез представената справка от ОД на МВР В. Търново, че Д. В. пребивавал на
територията на Република България през периода 14.08-17.08.2020 г., като при пристигане и
заминаване преминал през ГКПП Аерогара Варна. Освен това, доказа се, че през тези дни
същият посетил сватбено тържество на приятеля си К. К.. Съдът, обаче, кредитира
съвкупността от показанията на свидетелите С. М. и Г. М., че ищецът се свързал с
представляващия ответното дружество, двамата посетили процесния апартамент и работата
била приета от възложителя. В тази насока, съществено е заявеното от изцяло
безпристрастния свидетел М., който по никакъв начин не е заинтересован от изхода на
делото, не се намира в каквито и да е съществени откъм близост отношения с двете страни.
Действително, М. не помни подробности относно датата на срещата си с В. пред магазин
„Билла“ в гр. Свищов и относно обстоятелството дали това се е случило в работен или
неработен ден. Това, обаче, е напълно житейски обяснимо с оглед отдалечеността във
времето на пресъздаваното събитие, както и от липсата на съществено значение на срещата
за свидетеля. Всеки от останалите трима свидетели е в близки отношения или с ищеца, или
със законния представител на ответника и показанията на същите са повлияни от този факт.
Съобщеното от свид. М., обаче, съответства на кредитираните показания на свид. М., поради
което в тази им част, съдът им дава вяра. По делото не се представиха от ищеца Д. В.
доказателства, както за направата, така за съдържанието на изявленията му към изпълнителя
в изпълнение на задължението на възложителя да прегледа работата и да я приеме, или да
направи възражения съобразно разпоредбите на чл. 264, ал. 1, т. 2 и чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.
Поради това, на основание чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, съдът намира, че Д. В. приел, по смисъла на
чл. 264, ал. 1 от ГПК, извършената от „Инекс-МА“ ООД работа съобразно договора.
Приемането на работата преклудира възможността на възложителя както да развали
процесния договор и да търси платената от него сума, представляваща уговорено
възнаграждение, така и да претендира стойността на разходите, необходими за поправката
на работата.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че предявените от Д. Д. В. против
„Инекс-МА” ООД гр. Шумен главен и евентуален иск се явяват неоснователни и
недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Досежно предявените от всеки от Д. В. и М. М. искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД:
Депозираните претенции са с това правно основание, тъй като ищците твърдят в
исковата молба, че са претърпели вреди, които са пряка последица от действия на ответника,
извършени в собствения им апартамент, които причинили увреждане на съсобствено
портманто, находящо се в жилището. За уважаване на иск по непозволено увреждане следва
да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав по чл. 45 от
ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, и вина.
Установи се по делото, че ищците са съсобственици на апартамент № 62, находящ се
в гр. Свищов, ул. „Р“ № 6, бл. 16, вх. Г.
7
Съдът намира, че по делото не се доказа наличието на нито един от елементите на
описания фактически състав: характеристиките, съС.ието на обсъжданото портманто,
годината на придобиването му, наличието на противоправно поведение на служител на
ответника, което да е довело до настъпване на някакви вреди, както и причинна връзка
между действие на ответника и настъпване на каквито и да е вреди.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че двата иска се явяват изцяло
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разпределението на разноските по делото:
И двете страни правят искане за присъждане на направените по делото разноски, като
представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на делото и съобразно представените доказателства в тази насока,
всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по
делото в размер на по 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. М. с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Свищов,
обл. Велико Търново, ул. „Ч.в“ № 72, вх. Е, ет. 2, ап. 5, със съдебен адресат – адв. Д. П. и
адв. И.Н. от АК-Плевен, гр. Плевен, бул. „Д. К.“ № 37, ет. 2, офис 4 срещу „ИНЕКС – МА”
ООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, с адрес на управление гр. Шумен, ул. „Г.П” № 22,
представлявано от М.Р.М, със съдебен адресат – адв. С. Е. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ №
9-13, офис 20/21, иск с правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от
ЗЗД за сума в размер на 1961,50 лева (хиляда деветстотин шестдесет и един лева и 50
стотинки), представляваща платена сума на отпаднало основание – развален договор за
изработка (доставяне и монтиране на врати и прозорци), сключен през м. август 2019 г.
между страните, поради изпълнение на работата с недостатъци, които са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. М. с ЕГН ********** срещу „ИНЕКС – МА” ООД
гр. Шумен с ЕИК *** иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД за сума в размер на
500,00 (петстотин) лева, представляваща стойност на разходите, необходими за поправката
на работа, извършена от ответника с недостатъци въз основа на сключен през м. август 2019
г. между страните договор за изработка (доставяне и монтиране на врати и прозорци),
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. М. с ЕГН ********** срещу „ИНЕКС – МА” ООД гр.
Шумен с ЕИК *** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 100,00
(сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
противоправни действия на ответника, изразяващи се в увреждане на портманто, находящо
8
се в гр. Свищов, ул. „Р“ № 6, вх. Г, ет. 3, ап. 62 при извършване на ремонтни дейности,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. В. с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Свищов, обл.
Велико Търново, ул. „Ч.в“ № 77, ет. 4, ап. 18, със съдебен адресат – адв. Д. П. и адв. И.Н. от
АК-Плевен, гр. Плевен, бул. „Д. К.“ № 37, ет. 2, офис 4 срещу „ИНЕКС – МА” ООД гр.
Шумен с ЕИК *** иск с правно основание чл. 265, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от
ЗЗД за сума в размер на 1961,50 лева (хиляда деветстотин шестдесет и един лева и 50
стотинки), представляваща платена сума на отпаднало основание – развален договор за
изработка (доставяне и монтиране на врати и прозорци), сключен през м. август 2019 г.
между страните, поради изпълнение на работата с недостатъци, които са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. В. с ЕГН ********** срещу „ИНЕКС – МА” ООД гр.
Шумен с ЕИК *** иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД за сума в размер на
500,00 (петстотин) лева, представляваща стойност на разходите, необходими за поправката
на работа, извършена от ответника с недостатъци въз основа на сключен през м. август 2019
г. между страните договор за изработка (доставяне и монтиране на врати и прозорци),
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. В. с ЕГН ********** срещу „ИНЕКС – МА” ООД
гр. Шумен с ЕИК *** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на
100,00 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на противоправни действия на ответника, изразяващи се в увреждане на портманто,
находящо се в гр. Свищов, ул. „Р“ № 6, вх. Г, ет. 3, ап. 62 при извършване на ремонтни
дейности, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА М. К. М. да заплати на „Инекс – МА“
ООД гр. Шумен направените деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Д. Д. В. да заплати на „Инекс – МА“
ООД гр. Шумен направените деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9