Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десет и шести октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17507/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД от „Д.В.” ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** срещу „Банчев-
90“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, както следва: 1.
за осъждане ответника да заплати сумата от 604,80лева,
представляваща компесаторна неустойка по чл. 21 от
договор № 6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на предприятието на ответника- кравекомплекс в с. Драгоево, община Велики Преслав дължима
за неизпълнение и прекратяване на договора в размер на 50% от общата стойност
на договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 25.10.2019г.; 2. за осъждане ответника да заплати сумата от 3628,80лева, представляваща
компенсаторна неустойка по чл. 20, ал. 2 от договор № 6002/01.07.2015г. за
предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и
дезинфекция/ на предприятието на ответника- кравекомплекс
в с. Драгоево, община Велики Преслав дължима за неизпълнение- неспазване срока
по разплащането, в размер на тройния размер на договорената годишна такса по
чл. 14 от договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 25.10.2019г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: На 01.07.2015г. между ищеца като
изпълнител и ответника като възложител е бил сключен договор № 6002 за
предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и
дезинфекция/ на предприятието на ответника- кравекомплекс
в с. Драгоево, община Велики Преслав при затворено боксово отглеждане, ведно
със стопански двор от 100кв.м. Първоначално договорът бил сключен за срок от
една година, като на основание чл. 24, ал.1 от него и доколкото не е бил
прекратен с писмено предизвестие от някоя от страните, същият станал безсрочен.
По силата на договора задължение на ищеца е било извършването на регулярно,
ежемесечно наблюдение на предприятието на ответника и при нужда извършване на
дезинсекция и дератизация. Насрещното задължение на
ответника било заплащане на възнаграждение за годишно абонаментно обслужване по
чл. 14 от договора в размер на 1206,60лева. Съгласно чл. 15 от договора
задължение на ответника било и заплащането на услугите по третираните площи.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 14 и не е извършвал
плащания на абонаментните такси за 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на общо
3628,80лева или 1206,60лева за всяка година. Извън това не изпълнил и задължението
си за плащане на дължимото възнаграждение за извършени услуги по чл. 15 от
договора за периода 2017-2019г. Затова, на 27.03.2019г. ищецът изпратил покана
до ответника, получена на 04.04.2019г. за погасяване
на натрупаните му задължения. На 30.04.2019г. получил плащане на сумата от
2534,40лева, представляваща стойност на извършените услуги по чл. 15 от
договора. На 15.04.2019г. ответникът връчил на ищеца предизвестие за
прекратяване на договорните отношения, въпреки собствената си неизправност по договора.
Твърди, че предвид забавеното плащане на част от паричните задължения и
цялостното неизпълнение на задължението за плащане на годишните абонаментни
такси, ответникът се явява неизправна страна, поради което и същият дължи компесаторни неустойки уговорени в чл.20, ал. 2 и чл. 21 от
договора. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не оспорва наличието на
твърдяното правоотношение между страните. Твърди, че е получил от ищеца покана
за доброволно плащане на сумата от 6768лева, включваща две неплатени
абонаментни такси от по 1209,60лева, две допълнителни обработки- 115,20лева,
неустойка по чл. 20, ал. 2- 3628,80лева и 604,80лева неустойка по чл. 21 от
договора. С уведомление от 15.04.2019г. е уведомил ищеца, че считано от
01.05.2019г. и на основание чл. 24 от договора, последният следва да се счита
за прекратен. На 30.04.2019г. е превел по посочената в поканата за доброволно
изпълнение банкова сметка, ***,40лева, с което е погасено задължението по
неплатените фактури за извършени услуги по договор № 6002 и неустойката за
разваляне от 604,80лева. Затова и оспорва дължимостта на сумата от 604,80лева.
По отношение на неустойката по чл. 20, ал. 2 прави възражение за нейната
нищожност поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че дължимостта на
такава е уговорена единствено и само в тежест на възложителя, докато в чл. 20,
ал. 1 било разписано, че при неспазване срока за предоставяне на услугите,
изпълнителят дължи неустойка в размер на законната лихва върху стойността на
услугите за конкретния период. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноски.
В открито съдебно исковата
молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД.
Основателността на заявените
претенции, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага
на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните
факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен с ответника договор за
изработка № 6002/01.07.2015г. със сочените параметри- страни, предмет,
съдържание; изправността си по договора; прекратяване на договора, поради
виновно неизпълнение на задълженията на ответника чрез отправяне на писмено
изявление в този смисъл до него и получаването му от ответника; уговорени между
страните неустоечни клаузи и размер на претенцията за
тях. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на
ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че е платил сумата от
604,80лева неустойка по чл. 21 от договора; прекратяване на договора на
основание чл. 24 от договора, считано от 01.05.2019г. с писмено уведомление,
получено от ищеца на 15.04.2019г.; нищожност на клаузата на чл. 20, ал. 2,
поради уговаряне размера на неустойката извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
На 01.07.2015г. между
страните е бил сключен договор № 6002, по който ищецът има качество на
изпълнител, а ответникът на възложител. Предмет на договора е дезинсекция, дератизация, дезинфекция в кравекомплекс
при затворено боксово отглеждане в с. Драгоево, кв.100, стопански двор. В чл. 14
страните са уговорили, че за изпълнение предмета на договора, възложителят
дължи годишна абонаментна такса в размер на 1209,60лева платима на четири равни
тримесечни вноски от по 302,10всяка, платима до 10-о число на месеца, следващ
периода, за който са дължими. В чл. 20, ал.1 страните са уговорили дължимост на
неустойка от страна на изпълнителя при неспазване срока за изпълнение на
услугите, в размер на законната лихва върху стойността на услугите за
конкретния период. В ал.2 на чл. 20 е уговорена неустойка дължима от
възложителя за неспазване сроковете за разплащане в троен размер на договорената
годишна такса по чл. 14 от договора.
Съгласно чл. 21 в случай, че възложителят не изпълнява задълженията си
по договора, изпълнителят има право едностранно да прекрати договора с 14- дневно
писмено предизвестие, при което възложителят заплаща неустойка в размер на 50%
от общата стойност на договора, както и стойността на извършените до момента
услуги. В чл. 24, ал.1 е уговорено, че срокът на действие на договора е от
01.07.2015г. до 01.07.2016г., т.е за една година, като той се счита за
продължен за следващата календарна година, в случай, че нито една от страните
не предяви обосновано писмено искане за прекратяване в тримесечен срок преди
изтичането му, а след това той става безсрочен.
На 29.03.2019г. чрез телепоща, ищецът е поканил ответното дружество в едномесечен
срок от получаване на поканата и не по- късно от 29.04.2019г. да изпълни
задължението за плащане на дължимата абонаментна такса за периода
м.04.2017-м.03.2019г. в размер на 2419,20лева плюс 115,20лева за две
допълнителни обработки, както и неустойка по чл.20, ал.2 в размер на
3628,80лева и неустойка по чл.21 в размер на 604,80лева. Поканата е била
получена от ответника на 04.04.2019г. С платежно
нареждане от 30.04.2019г. ответникът е наредил превод в полза на ищеца за
сумата от 2534,40лева с основание- по фактури 60,78,90,101,145 и 243 и допълнителни
пояснения- неустойка за разваляне. От представените от ищеца извлечения е
видно, че всъщност сумата е постъпила по сметка на ЕТ В.2.П.С. на 30.04.2019г.
и на 31.05.2015г. е наредено прехвърлянето й по сметка на ищеца с основание на
превода- грешно преведена сума по фактури. На 15.04.2019г. ответникът е
уведомил ищеца, че от 01.05.2019г. счита сключения между страните договор №
6002 за прекратен поради изтичане на срока му, на основание чл. 24. Ищецът
признава получаване изявлението на 15.04.2019г.
При така установените
факти по повод договорните отношения между страните, спорният въпрос между
страните е изцяло правен. Предприетата защита от ответника е с въведени в срок
по иска за неустойка чл. 21 правопогасяващо
възражение за извършено плащане, а по иска за неустойка по чл. 20, ал. 2 правоизключващо възражение за нищожност на клаузата.
Присъждането
на търсената компенсаторна неустойка по чл. 21 обуславя необходимост от наличие
на няколко предпоставки- тя да е уговорена между страните, кредиторът да е
изпълнил задължението, респ. да е в готовност да го изпълни и длъжникът виновно
да не е изпълнил задължението си, респ. да го е изпълнил лошо или със забава. Всички
предпоставки са безспорно осъществени, доколкото ответникът не е оспорвал
твърденията да се явява неизправна страна относно задължението поето в чл. 14
досежно уговорения срок за разплащане по договора. Последното се потвърждава и
от обстоятелството, че след получаване на поканата на ищеца от 27.03.2019г. е
извършил превод на дължимото възнаграждение за предоставените от ищеца услуги
до него момент за периода м.04.2017-м.03.2019г. в размер на
2419,20лева /абонаментна такса за две години, от по 1209,60лева за всяка/ плюс
115,20лева за допълнителни обработки, т.е сумата от общо 2534,40лева. Възражението на ответника обаче, че не дължи, доколкото е
извършил плащане на неустойката се явява неоснователно. Извършеното от него на
30.04.2019г. плащане е за сумата от 2534,40лева, т.е с него е погасено
задължението по чл. 14 от договора, независимо, че в допълнителни уточнения по
платежното е посочено- плащане по фактури и неустойка, а като основание за
плащането е посочено по конкретни фактури. Така, че този иск се явява
основателен.
По отношение дължимостта на мораторната неустойка по чл.
20, ал.2 от договора. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е
конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се
съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или
на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи- поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Противно
на твърдяното от ищеца и независимо, че спорът е между търговци, константната
съдебната практика приема, че договарянето в нарушение на добрите нрави е
основание за нищожност и на търговските сделки по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. И това
е така, доколкото ТЗ не съдържа специална правна регламентация на основанията и
правните последици при недействителност на търговските сделки и по силата на
препращащата норма на чл. 288 ТЗ приложение
следва да намерят установените в чл. 26 и сл. ЗЗД общи правила за
недействителност на договорите. Приложимостта им в търговското право не може да
се отрече и независимо от въведената с чл. 309 ТЗ забрана за намаляване на
неустойката поради прекомерност. Макар търговското право да защитава
сигурността в оборота за сметка на обогатяването на кредитора чрез получаване
на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското качество на субектите по
правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не могат да противоречат
на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за
действителността на сделките. Вярно е, че към датата на сключването на тази
клауза в рамките на свободата на договаряне и по волята на страните същите са
се съгласили по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на възложителя
за заплащане на задълженията на падеж /обезпечителна функция/, да осигури
обезщетяване на изпълнителя за евентуалните вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да санкционира неизправния възложител
чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна
/санкционна функция/. В договорните отношения обаче действа принципът на
добросъвестно упражняване на права и изпълнение на задължения. Сключвайки
договора страните подхождат с намерение за неговото точно изпълнение, което
респ. би изключило задействане на неустоечната
клауза. От друга страна, основната функция на мораторната
неустойка е именно стимулиране на срочното изпълнение от длъжника, като по този начин се обезпечава
финансовия интерес на кредитора. Установената съдебна практика на ВКС приема, че
договорната мораторна неустойка, каквато е и тази уговорена от страните по чл.
21, ал.2, би била нищожна поради противоречие с добрите нрави, ако се явява
несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и
нарушава принципа за справедливост в търговските и граждански спорове /така пр. решения: № 49 от 27.05.2012г., по
т.д.№16/11г. на ІІ т.о.; № 298 от 31.10.2013г., по т.д. № 1312 /2012г. на ІV
г.о.; № 16 от 16.06.2009г., по т.д.№ 430/2008г. на ІІ т.о.; № 74 от
21.06.2011г., по гр.д.№ 541/2010г. на ІV г.о. и мн.др./. Така при преценка
съдържанието на процесната клауза на чл.21, ал.2 от договора, налага се извод,
че неустойката е нищожна. Същата е изначално уговорена във фиксиран размер равняващ
се на трикратния такъв на дължимата годишна абонаментна такса. При уговаряне
дължимостта й не е заложен срок на забава, нито характер на задължението, при неизпълнение
на които същата би била дължима, нито е предвидено възможното частично
погасяване на задължението. Това на практика означава, че още на първия ден
забава, без значение размера на непогасеното задължение, което може да е за
абонаментна такса или допълнителни услуги по чл. 15, в полза на възложителя би
се дължала неустойка във фиксиран размер от 3628,80лева. По този начин и за един ден забава в плащане на задължение по
договора, мораторна неустойка води до многократно нарастване на дълга на възложителя,
при което целеното стимулиране на последния за реално изпълнение на
задължението му се обезсмисля, а обезщетяването на кредитора за действително
причинените му от забавата вреди надхвърля в пъти законовоустановената
специфична за паричните задължения обща форма на отговорност при забава по чл.
86 ЗЗД. Не без значение при преценка добросъвестност и реципрочност при договарянето, е и обстоятелството, че за
забавата на изпълнителя е уговорено същият да дължи неустойка в размер на
законната лихва върху стойността на услугите за конкретния период. В заключение,
така договорената от страните неустойка, според настоящия състав е в
противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожността
на тази клауза съгласно чл. 26, ал. ЗЗД. Този порок е налице още при
сключването на договора, създавайки възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, поради което следва да се приеме, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойка води до частична недействителност на сключен договор в
тази му част. Исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Сторените от страната
разноски, за които са представени доказателства са в размер на 195,15лева
платена държавна такса. Съобразно уважената част от исковата претенция от тях в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 50лева.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират в настоящото производство 600лева адв. възнаграждение
платено по договор за правна защита и съдействие от 06.02.2020г. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение,
което съдът приема за неоснователно, доколкото минималният му размер по чл.7,
ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения,
в редакцията към датата на договаряне е 526,35лева, съобразявайки и че защита е
била по два обективно съединени иска. Така, подлежащите на
възмездяване разноски в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част
на иска са 514,29лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Банчев- 90“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.В.” ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сумата от 604,80лева, представляваща компесаторна
неустойка по чл. 21 от договор № 6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга
/дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на предприятието
на ответника- кравекомплекс в с. Драгоево, община
Велики Преслав дължима за неизпълнение и прекратяване на договора в размер на
50% от общата стойност на договора, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба- 25.10.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.В.” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Банчев- 90“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 3628,80лева,
представляваща компенсаторна неустойка по чл. 20, ал. 2 от договор №
6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация
и дезинфекция/ на предприятието на ответника- кравекомплекс
в с. Драгоево, община Велики Преслав дължима за неизпълнение- неспазване срока
по разплащането, в размер на тройния размер на договорената годишна такса по
чл. 14 от договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 25.10.2019г., на основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Банчев- 90“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Д.В.” ЕООД
ЕИК ********* сумата от 50лева представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.В.” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Банчев- 90“
ООД, ЕИК ********* сумата от 514,29лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
отхвърлената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: