№ 622
гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500387 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, чрез ю.к.Иванова против
Определение № 264550 от 14.12.2020 година, постановено по гр.дело №
18 089/2019 година, по описа на ВРС.
С жалбата се излага, че съдът превратно е тълкувал молбата по чл.247 от
ГПК – а именно за поправка на ОФГ в решението, с такава по чл.248 от ГПК –
за промяна на разноските.Настоява се на тази база атакувания съдебен акт да
бъде отменен.
В отговор на частната жалба, адв.Христова, като процесуален
представител на Т. Д. П. моли определението да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:
По искова молба на Тодор Петров против ГД „Гранична полиция“ е било
образувано съдебно производство, завършило с Решение № 2783 от
02.07.2020 година.В мотивите на това решение става ясно, че ГД следва да
бъде осъдена да заплати разноски в размер на 335 лева, т.е. точно толкова,
колкото е поискала страна – вж.л.277 от делото.В диспозитива обаче, ВРС е
формирал воля, че присъдените разноски следва да бъдат в размер на 355
/триста петдесет и пет/ лева – адвокатски хонорар.С нарочна молба по реда на
1
чл.247 от ГПК, ГП „Гранична полиция“ е сезирала ВРС за поправка на ОФГ в
решението, като очевидно несъответствие между диспозитива и
мотивите.Вместо това решаващия съд е приел, че е сезиран с молба, с правно
основание чл.248 от ГПК, като е оставил същата без разглеждане.
Жалбата се явява основателна, а атакуваното определение –
недопустимо.
За да достигне до този извод съдът прецени изискванията отразени в
закона, водещи като последица поправка на очевидна фактическа
грешка.Такава е всяко несъответствие между формираната воля на съда и
нейното външно изразяване.В конкретния случай съдът е допуснал пропуск,
т.к. в диспозитивната част от определението е формирал диспозитив – че
следва да се присъдят разноски в размер на 355 /триста петдесет и пет/ лева,
докато в мотивите, а и съобразно искането на страната то е в размер на 335
/триста тридесет и пет/ лева.
Като е приел, че се касае за изменение на решението по реда на чл.248 от
ГПК – молба, с каквато не е сезиран, ВРС е произнесъл едно недопустимо
определение.С оглед на изложеното, съдът намира, че Определението следва
да бъде обезсилено, а делото върнато на ВРС – за произнасяне по реда на
чл.247 от ГПК.
На основание изложеното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 264550 от 14.12.2020 година, постановено
по гр.дело № 18 089/2019 година, по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото на решаващия съд за произнасяне по реда на чл.247 от
ГПК, съобразно молба Вх.№ 286003 от 01.12.2020 година на ГД „Гранична
полиция“, чрез ю.к.Иванова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3