РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. ХАСКОВО , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205600600440 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 38/19.06.2020г., постановена по НОХД № 89/2019г., Районен съд-
Хасково признал подсъдимия Р. В. Д. ЕГН ********** от гр.Х. за невиновен в това, че на
06.09.2018г. в гp.Х., управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка
„Мерцедес", с peг.№*******, след употреба на високорисково наркотично вещество -
марихуана /коноп, канабис/, установено по надлежния ред- със съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза № И-8643/19.10.2018г. от специализираната Токсикохимична
лаборатория към ВМА, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по
предявеното му обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Недоволен от присъдата останал прокурорът от Районна прокуратура- Хасково,
който го обжалва с бланкетен протест в срок с оплаквания за неправилност. Иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова с която, подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатото му обвинение. В допълнението към протеста, представителят на
държавното обвинение намира крайното заключение на съда за невиновност на подсъдимия
за погрешно, бидейки базирано на установените нарушения при прилагането на уредената в
1
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози процедура и на следващата от това
недоказаност, на обвинението от обективна страна. Аргументира се с това, че допуснатите
нарушения на регламентираните с Наредбата правила не били от такова естество, че да
доведат до невъзможност за индивидуализирането на кръвните проби и оттам до
установяване, че същите са били взети именно от подсъдимия. В подкрепа, излага доводи за
наличие на писмени доказателства по делото - Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и Протокол за приемане на проби за химическо-токсикологичен анализ в
токсикохимична лаборатория, от съдържанието на които намира за установено по безспорен
начин, че взетите и изследвани кръвни проби, са именно на подсъдимия. Заключава, че
въпреки допуснатите нарушения на процедурата, регламентирана в Наредбата, не е
опорочен крайният извод за обективната съставомерност на извършеното от подсъдимия
деяние, изразяващо се в управление на МПС след употребата на наркотични вещества, с
което намира за осъществен състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.343б
ал.3 НК. С тези аргументи в протеста се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде
наложено съответното на закона наказание.
Пред настоящата инстанция представителят на ОП – Хасково поддържа протеста по
изложените в него и допълнителното изложение съображения, като намира повдигнатото на
подсъдимия обвинение за доказано и иска той да бъде признат за виновен и осъден по
същото. В пледоарията си прокурорът посочва, че наличието на формални нарушения на
Наредбата, изразяващи се в непоставянето на стикери върху иззетите кръвни проби, се
дължала на липсата им у полицейските служители. Според него, това не водело до
невъзможност за индивидуализирането на пробите. Прави извод, че с изготвената химическа
експертиза, се установява употребата на наркотично вещество от страна на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста. Той счита, че атакуваната присъда е
правилна, а констатираните от съда пороци на процедурата по установяване употребата на
наркотични вещества- съществени и непреодолими. Според защитника тези пороци засягали
не само предвидения в Наредба № 1/19.07.2017г. ред, но и водели до невъзможност за
установяване авторството на деянието, доколкото липсвала всякаква категоричност по
отношение на това изследваната по делото кръвна проба дали е взета от подсъдимия. В
допълнение на това изтъква и наличието на разлика в установеното като вид наркотично
вещество от извършената проверка на място от контролните органи чрез тест и тази от
химико-токсикологичното лабораторно изследване на кръвта. С тези аргументи иска
атакуваният от прокурора съдебен акт да бъде потвърден.
Подсъдимият не е намерен на известните му в страната адреси и не се явява в
съдебно заседание, като делото, на основание чл. 329 ал.2 от НПК, бе разгледано в
отсъствието му, доколкото повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление.
2
По почин на въззивния съд бяха събрани допълнителни доказателства–извършен
беше преразпит на свидетеля А.К., както и разпит в качеството на свидетели на лицата Г. М.
и Ж. И., изискана беше информация от УМБАЛ „Пловдив“АД.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира за
установено следното:
Против подсъдимия Р. В. Д. е било предявено обвинение за престъпление по
чл.343б ал.3 от НК- за това, че на 06.09.2018г., в гр.Х., управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил, марка „Мерцедес“ с рег.№ *******, след употреба на наркотични
вещества - марихуана (коноп,канабис), представляващо високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗКНВП и Приложение №1 към Списък №1-
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“
към чл.13 т.1 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
установено по надлежния ред - със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза № И-
8643/19.10.2018г. от специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА-С.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е било проведено по общите
правила също в отсъствието на подсъдимия, но доколкото обвинението не е за тежко
престъпление, това не сочи на допуснати от съда нарушения на процесуалните правила,
застрашили или ограничили правото на защита, или рефлектирали негативно върху процеса
на формиране на вътрешното убеждение.
Доказателствената съвкупност, която е била формирана по предвидения в закона ред,
е установила следната фактическа обстановка:
На 06.09.2018г., около 02:15 часа, в гр. Х., на ул.„А. Т.“ до номер *, полицейските
служители при РУ-Хасково, които към този момент изпълнявали служебните си задължения
по утвърден график - свидетелите М. Д. и Р. Т., спрели за проверка, лек автомобил марка
„Мерцедес“, с рег.№ *******, който се движел в посока към ул. „Д.“. От извършената от
двамата полицейски инспектори проверка на водача на посочения лек автомобил било
установено, че това е подс.Р.Д., с когото в автомобила пътувал св.Р. С. На двамата
служители при РУ-Хасково им направило впечатление, че от купето на спрения лек
автомобил се усещала силна миризма на марихуана, във връзка с което поискали съдействие
от колегите си от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково- св.А.К. и св.Ж. И., с оглед
проверка за употреба на наркотични вещества от водача на МПС. За тази цел подс.Р.Д. бил
отведен в сградата на РУ-Хасково, където бил тестван от св.А.К. с „Дрегер Дръг тест 5000“ с
фабричен № ARJM-0048. За резултата бил съставен Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози от 06.09.2018г. с приложена към него
разпечатка от паметта на техническото устройство, с отчетен позитивен резултат за наличие
3
на високорисково наркотично вещество „кокаин“. Отделно от това, св.А.К. издал на
подс.Р.Д. и Талон за изследване с № 0027500, в който последният изрично посочил, че не
приема показанията на техническото средство/теста. В тази връзка свидетелите А.К. и Ж. И.
придружили подсъдимия до Спешно отделение при „МБАЛ-Хасково“ АД за вземане на кръв
за химическо изследване. В здравното заведение св. Ж. П. - медицински *********,
освидетелствал подсъдимия, за което изготвил Лист за преглед на пациент в спешно
отделение № 14860/06.09.2018г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества по образец, съгласно
приложение №4 към чл.14 ал.2 от Наредбата. Манипулацията по вземане на кръвната проба
за химическо изследване била извършена от св.М. М. - дежурна ****** ******** и
отразена в съответния журнал, воден от лечебното заведение през 2018г. С писмо рег.
№27232105/06.09.2018г. св.А.К. изпратил на УМБАЛ „Пловдив“АД 2 броя колби за
изготвяне на химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Същевременно кръвни проби /поставени в 2 броя лилави епруветки, без стикери/ били
предадени на 10.09.2018г. от служител при ОДМВР- Хасково- св.Г. М. на представител на
Токсикохимична лаборатория при ВМА- София, за което бил изготвен приемо -
предавателен протокол от същата дата. В последния било отразено, че тези проби са също на
подсъдимия. Изследването им било извършено от вещите лица - инж.химик В. Г. и д-р Б. М.
/съдебен токсиколог/, като резултатът бил описан във водения лабораторен дневник. Същите
експерти изготвили и заключението по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, съгласно която в подложената на анализ
кръвна проба, било установено присъствие на специфичен метаболит, индикиращ
употребата на наркотично вещество съдържащо „тетрахидроканабинол “.
Така изложената фактическа обстановка е идентична с възприетата от
първоинстанционния съд, доколкото допълнително събраните от настоящата инстанция
доказателства, не променят съществено установената фактическа картина.
Проведеното от настоящия съд въззивно следствие и извършените в хода на същото
разпити на свидетели, не оборват направения от първата инстанция извод за липса на
несъмнена доказаност на обективната страна на престъплението, в чието извършване
подсъдимият е обвинен.
В случая безспорно, както е приела и първата инстанция, редът за констатиране
употребата на наркотично вещество е бил нарушен, като не са били поставени стикери
върху издадения от св.А.К. Талон за медицинско изследване на подсъдимия с №
0027500/06.09.2018г. и не е било отразено в Амбулаторния дневник за преминали болни
през спешно отделение за периода от 15.08.2018г. до 07.09.2018г. на МБАЛ Х. АД
конкретното количество кръвни проби, везти от подсъдимия.
Тук следва да се отбележи, че в съдържанието на наказателната норма на чл.343б ал.3
от НК, не е предвидено като обективен признак употребата на наркотичното вещество да
4
бъде установена по „надлежния ред“. След като това е така, то доказването на
изпълнителното деяние „употреба на наркотично вещество“ може да се извършва с всички
допустими по НПК доказателства. Освен това принципно недопустимо е процесът на
установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби.
Обратното би поставило целият доказателствен инструментариум на НПК в субсидиарно
положение без легално основание. В този аспект фокусирането върху формалните
изисквания за установяне и документиране на деянието по Наредбата е принципно
неправилен процесуален подход. Прилагането на специфичните правила от горецитирания
подзаконов нормативен акт относно употребата на наркотични вещества е предпоставката,
която гарантира единствено достоверността и обективността на вземането и последващото
изследване на кръвната проба по отношение нейната индивидуализация.
В случая обаче, по-важното е, че при прилагането на процедурата по вземане на
кръвните проби и нейното документиране, са били допуснати такива пропуски, които не
могат да бъдат преодолени чрез предвидените в закона и приложени в хода на съдебното
следствие доказателствени способи и средства. Това е така, защото от една страна е налице
писмо от 06.09.2018г., находящо се на л.35 от материалите по досъдебното производство,
според текста на което 2 бр. колби са били изпратени в УМБАЛ - П. АД от св. К. за
изследване наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Според официалната справка,
получена от специализираната химическа лаборатория към посоченото лечебно заведение,
кръвна проба на такова лице не е била регистрирана до 24.02.2021г.. Същевременно, според
текста на Протокол за предаване и приемане на проби за химико-токсикологичен анализ в
Токсикохимична лаборатория към ВМА-гр.С. от 10.09.2018г., св.Г. М. представил за
изследване два броя лилави вакуумни епруветки с капачка и обем от 14 мл с венозна кръв,
отново от лицето Р. В. Д.. Във въпросния протокол не е посочено същите да са били
запечатани със стикери със сериен номер, според изискванията на чл.17 ал.4 от Наредбата.
Индивидуализацията на пробата се обезпечава доказателствено именно посредством
съставянето от медицинския специалист по чл.12 от Наредбата на съответната документация
и обозначаването на пробата чрез поставяне на етикет с имената на изследваното лице и
стикер със сериен номер, съвпадащ с номера на издадения талон за медицинско изследване.
Тези правила, в случая не са спазени.
Така изброените дотук несъответствия в своята съвкупност потвърждават извода, че е
налице доказателствен дефицит по отношение авторството на извършеното престъпление.
Това е така, защото не може безспорно да се установи, че изпратените и изследвани във
ВМА проби са тези на подсъдимия, доколкото едновременно са налице и данни за
изпращане на кръвни проби, пак на подсъдимия, за изследване за алкохол в УМБАЛ–
Пловдив. Допълнителен аргумент, създаващ съмнение по отношение индивидуализацията
на кръвната проба и съответно дали тази, изследвана от вещите лица е действително на
подсъдимия, е и наличието на несъответствие във вида на установеното наркотично
вещество при тестовото изпитване на водача, а именно- кокаин и това, което е било
доказано при извършеното химическо изследване на кръвта във ВМА, а именно-
5
тетрахидроканабинол- марихуана, канабис. Изложеното води до липса на несъмнено и
безспорно доказване, че подсъдимият е управлявал МПС след употребата на наркотично
вещество. Именно до това заключение е стигнал и първоинстанционният съд, чиито
съображения се явяват съответни на доказателствената съвкупност, и при това положение
обемът и съдържанието на последната резонно са били прецени като недостатъчни за
подкрепа на обвинителната теза и правилно първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимия, доколкото осъдителната присъда не може да почива на предположения.
Гореизложеното дава отговор на поддържаните в протеста доводи, които като
несъстоятелни не могат да се споделят, а атакуваната присъда като правилна следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран, и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 38/19.06.2020г., постановена по НОХД № 89/2019г. по
описа на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6