Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 19.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Варна, двадесет и втори състав, в
открито съдебно двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Янка Ганчева
при секретар Анна Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Ганчева административно дело № 724/2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация.
Образувано е по жалба на Б.И.К. ***,
против отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 94Б-00-0005-1/15.01.2021 г. на
изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/.
Жалбоподателката счита, че обжалвания акт е
незаконосъобразен. Сочи, че е подала заявление за достъп до обществена
информация, като е поискала да и бъде предоставен достъп до цялата налична
информация отнасяща се към документ, подписан от изпълнителния директор на АСП
с изх. № 9100-0340/9.12.2020 г. Счита,
че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон и не
съответства на целта на ЗДОИ. Исканата информация е обществена и е свързана с
обществения живот в страната, а предоставянето й ще даде възможност за
съставяне на собствено мнение по интересуващите я въпроси, свързана с дейността
на АСП и размяната на документи. Счита,
че каквото и да е съдържанието на искания документ, той е създаден в рамките на
дейността на АСП и в този смисъл е обществена информация. В самия отказ е
посочено, че исканата информация е „вътрешен служебен документ“.
Жалбоподателката предполага, че искания от нея документ представлява указание
по прилагането на ЗСП и ППЗСП, ако това е вярно, то информацията съдържаща се в
него пряко е свързана с актовете, които се издават от АСП. В оспорения акт
липсват ясни мотиви, не са посочени фактически и правни основания за издаването
му, нито е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
Поддържа, че задълженият субект не е провел преценка за наличието на
надделяващ обществен интерес, не е проведена и процедура по чл. 13 ал.4 от
ЗДОИ. Моли да се отмени отказа и да се задължи ответника да предостави исканата
информация.
Ответникът по оспорването – Изпълнителния директор
на АСП, в писмо вх. № 5015/2021 г.
поддържа, че депозираната жалба е недопустима. Счита, че писмо от 9.12.2020 г.
не е индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер, като с
него не се засягат права и законни интереси на К.. Счита, че искания от
жалбоподателката акт не представлява обществена информация, а се касае за
вътрешен служебен документ, който няма самостоятелен характер. Сочи, че на обжалване по реда на ЗДОИ
подлежат само отказите за предоставяне на обществена информация, като същите
следва да бъдат обективирани в определената от закона форма и да съдържат
дефинираното в закона минимално съдържание, като оспореното писмо не е сред
тях. В с.з. процесуалния представител на
ответника оспорва жалбата. Сочи, че искания документ не съдържа обществена
информация, а е вътрешно организационен и е насочен към териториалните
структури на АСП. Законът не допуска достъп до такава информация, тъй като тя
не носи данни за обществения живот в страната. Моли да се отхвърли жалбата и да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт и от процесуално легитимирано лице - заявител
на искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. По
делото не са представени доказателства за връчване на писмо изх. № 94Б-00-0005-1/15.01.2021 г. на К..
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 140 ал.1 от АПК, доколкото в
писмото не е указано, че подлежи на
обжалване и срока за това. С оглед датата на издаване на оспорения акт и факта,
че жалбата е депозирана на 31.03.2021 г., съдът приема, че същата е депозирана
в двумесечния срок, визиран в чл. 140 от АПК. Със спора е сезиран родово и
местно компетентният съд. Налице са положителните процесуални предпоставки,
обуславящи допустимостта на производството.
По основателността на жалбата:
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна
следното:
Административното производство е започнало с депозиране
на заявление рег. № 94б-00-0005/7.01.2021 г. от К., с което е направено искане за получаване на
цялата налична информация отнасяща се към документ, подписан от Изпълнителния
директор на АСП с изх. № 9100-0340 от 9.12.2020 г.
На 15.01.2021 г. е изготвено писмо изх. №
94Б-00-0005-1, с което Изпълнителния
директор на АСП е уведомил К., че по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ искания
документ не представлява обществена информация, попадаща в обхвата на ЗДОИ,
която гражданите следва да получават от задължените по закон субекти. Посочено
е, че искания документ е вътрешен служебен документ, който няма самостоятелен
характер.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
След проверка на представените по делото доказателства,
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
доколкото изпълнителният директор на АСП се явява задължен субект за
предоставяне на обществена информация по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация.
Съгласно чл. 2 ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България., която дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона лица съставлява обществена информация. В обхвата на
понятието "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ попадат всички
данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални
носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ
субекти. Една информация е обществена когато са налице визираните в правната
норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и
да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. Информацията трябва да е обвързана
с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя
би могла да притежава исканата от закона специална цел. Съгласно чл. 9 ЗДОИ
обществената информация бива официална - информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия и служебна - която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации. Достъпът до официална обществена информация
се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация
се предоставя по реда на този закон, като законът предвижда ограничение -
когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма
самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа,
становища и консултации/ и когато съдържа мнения и позиции във връзка с
настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и
сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните
органи - чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Законът въвежда ограничение за предоставяне на
достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ,
регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация
когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена
тайна в случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето
лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата
обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3.
исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6
месеца. Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е
допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез
исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт,
повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки
конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция,
регламентирана в § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.
В случая К. е посочила, че желае представяне на документ с
изх. № 9100-0340/9.12.2020 г., ако задължения субект е преценил, че не е ясно
точно каква информация се иска, то е следвало да уведоми заявителя, на осн. чл.
29 ал.1 от ЗДОИ да уточни предмета на исканата обществена информация, като това
не е сторено.
Ответникът е постановил отказ без да спази предвидената в
закона процедура и без да изложи фактически и правни основания за това, поради
което следва да се приеме, че е издал административния акт в нарушение на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма
съгласно чл. 38 от ЗДОИ. Липсата на съображения, мотивиращи действителното
волеизявление на органа, е съществен порок на административния акт, тъй като
препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност и обуславя отмяната
му само на това основание.
Предвид заявеното от жалбоподателката и ответника в с.з.
съдът приема, че посочения документ съдържа указания към териториалните
структури на АСП относно прилагането на закона. Ако това е така, то търсената
от заявителя информация има характера на
служебна обществена информация по смисъла на чл. 11, вр. чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.
От мотивите на оспореното решение не може да се направи
извод, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актове на
АСП и като такава няма самостоятелно значение, липсва и позоваване на чл. 13 от
ЗДОИ. В писмото органът не е посочил, дали исканите указания съдържат мнения и
препоръки, изготвени от или за органа, становища, консултации необходими за
конкретен акт на АСП. Посочено е, че искания документи има несамостоятелен
характер, без каквито и да е мотиви за това.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ достъпът до служебна
обществена информация в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от същия закон не
може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Преценката
за наличието на надделяващ обществен интерес лежи върху административния орган,
съобразно принципа на служебно начало и задължението му за изясняване на
фактите и обстоятелствата съобразно текста на чл. 35 от АПК. Видно от данните
по делото обаче, органът не е изложил мотиви в тази насока. В заявлението също
не е мотивирана целта, но следва да се има предвид, че общественият интерес от
разкриване на информация се предполага до доказване на противното, за
предвидените хипотези и когато в заявлението конкретно не е посочен
надделяващия обществен интерес, наличието му се извлича от информацията, която
се иска.
Липсата на мотиви, оборващи презумпцията за обществения
интерес и противоречието с материално правните норми, въз основа на които
органът е формирал отказа, обуславят отмяна на оспореното решение и връщане на
преписката за ново произнасяне, в съответствие с мотивите на решението.
При този изход на спора претенцията на жалбоподателката
за присъждане на направените по делото разноски е основателна. По делото са
представени доказателства за разноски в общ размер на 1010 лв., от които 10 лв.
за държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие. Съдът като взе предвид възражението за прекомерност и
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и че в с.з.
процесуалния представител на К. не се е явил, приема, че заплатеното от същата възнаграждение
за адвокат е прекомерно и определи ответникът да заплати разноски в общ размер
на 510 лв., от който 500 лв. за адвокатски хонорар и 10 лв. д.т.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.И.К. ***,
отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх.
№ 94Б-00-0005-1/15.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане.
ЗАДЪЛЖАВА Изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане в 14-дневен срок от връщането
на преписката да се произнесе с изричен акт по подаденото от К. заявление за
достъп до обществена информация, при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на Б.И.К. ***
направените по делото разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.40,ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: