№ 16237
гр. С., 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110102154 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, подадена от Е. П. П., с която по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК срещу „...“ АД, е предявен иск по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за закъснение на полет **** от 10.07.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума по
ч. гр. д. № 53842/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление С. – Б., който трябвало да бъде осъществен на
10.07.2024 г., като излети от летище С. в 20:15 ч. и кацне на летище Б. в 21:05 ч.
Полетът от С. за Б. е бил реализиран със закъснение и е пристигнал на летището във
Б. със закъснение над три часа. Твърди се ищцата да се е явила на гишето за
регистрация, съобразно предвиденото в потвърдената за полета резервация, но полетът
бил двукратно отложено, за което била уведомена по имейл, както и на самото летище.
Поддържа се самолетът да не излетял нито по разписание, нито в 21:10 ч., съгласно
полученото на електронна поща уведомление. По изложените съображения моли за
уважаването на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „...“ АД, с който оспорва предявения иск. Поддържа становище, че
закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в лоши
метеорологични условия засегнали предходен полет .... от същата дата в рамките на
предпоследна ротация, като и двата полета били извършени с едно и също
въздухоплавателно средство. Сочи се, че поради горното летищните власти на летище
П., което е довело до първоначално предвидения слот, като не е имал възможност да
предприеме други мерки, за да предотврати закъснението. Наред с това поддържа за
ищцата да не е възникнало право на обезщетение, доколкото последната не е доказала
да се е явила навреме за регистрация, а именно 45 минути преди уговорения час на
излитане на полета. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 53842/2024 г. на СРС, 182 състав, че по
заявление на ищеца Е. П. П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 2.10.2024 г. против „....“ АД за сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение на основание чл.7, параграф 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за
закъснение на полет **** от 10.07.2024 с релация С. – Б., ведно със законна лихва от
04.09.2024 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 05.12.2024 г., като е
констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
съдът е дал указания на ищеца за възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск относно вземането си по заповедта по чл.410 ГПК. В указания му срок
ищецът е предявил настоящия установителен иск, с предмет установяване
съществуване на вземане, идентично с вземането по издадената заповед. Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В тежест на ищеца по предявения иск чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. е да докаже: наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник; явяването
си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване
на превоза; както и размера на претендираното обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи:
извършването на въздушния превоз съгласно предварително оповестеното разписание,
респективно наличието на извънредни обстоятелства, обусловили закъснението, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки,
респективно, че е изплатил претендираното обезщетение.
Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г.
са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне
правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите,
предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и
при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача
да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Несъмнено е, че
ответникът се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или
има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент
(ЕО) № 261/2004 е налице произнасяне на СЕС с решение от 19.11.2009г. по съединени
дела С402/2007 и С-403/2017, с което е дадено задължително за българския съд
тълкуване - чл.633 ГПК, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл,
че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата
по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/.
Съгласно чл.3, пар.2, б. „а“ от Регламент(ЕО) №261/2004 същият намира
приложение за пътници, които имат потвърдена резервация за съответния полет и
освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се явят на гишето за регистрация, в посочен
от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент час, или
ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. От
2
изложеното следва, че фактическият състав на пораждане на правото на обезщетение
по чл.7 от Регламента включва освен наличието на закъснял с повече от 3 часа полет и
следните две предпоставки: пътникът да има потвърдена резервация за полета, както и
2 да се е явил на гишето за регистрация в предварително и в писмен вид /включително
по електронен път/ посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент час, или, ако не е посочен такъв- не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане.
По делото са представени електронна фактура, електронен билет, стикер за багаж
и две бордни карти на името на ищцата с обозначение на номера на полета – едната,
сочеща първоначалният час на излитане 20:15 часа и втората – време за качване 23:30
ч на 10.07.2024 г.
В Решение от 21.12.2021г. по съединени дела C 146/20, C 188/20, C 196/20 и C
270/20 Съдът на ЕС е разяснил, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по
смисъла на чл.3, пар.2, б. „а“ от Регламента, когато туроператорът, с когото е
договорно обвързан, му е предал „друго доказателство“ по смисъла на чл.2, б. „ж“ от
Регламента, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет,
индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на
полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен
превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. С оглед на
ангажираните по делото писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност и предвид визираната практика на СЕС, задължителна за националния
съди, съдът намира, че представените две бордни карти удостоверяват правото на
ищеца да се качи на борда на самолета, тъй като издаването му по необходимост е
предпоставено от проверка на неговите права да пътува с конкретния полет,
следователно същият притежава белезите на „друго доказателство“ за потвърдена
регистрация за полета. Следователно помежду им е бил сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който за ответника е възникнало задължение да осъществи
превоза по посочената дестинация на датата, за която полетът е бил планиран.
С оглед наведеното възражение на ответника, че ищцата не се е явила на гишето
за регистрация в посочения от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент час, или ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане, следва да бъде отбелязано, че в практиката на Съда на ЕС
по тълкуване на Регламент(ЕО) №261/2004 се приема, че щом пътникът разполага с
потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето
му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се
презюмира. Този извод се основава на предположението, че щом превозвачът е
допуснал пътника на борда на самолета, то последният следва да се е явил на гишето
за регистрация в час, позволяващ да бъде навреме на изхода, за да се качи на борда на
самолета. (в този смисъл и Определение от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 на СЕС).
Ако превозвачът оспорва този факт, в негова тежест е да проведе обратно доказване и
да установи, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет. В настоящия
случай ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което следва да
се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да се яви навреме за полета.
Не е формиран спор по отношение на разстоянието между началната и крайната
точка на процесния полет, който е до 1500 км. Последното се доказва и от
представената от ищцата карта на големия кръг.
Не е спорно между страните, а и това се установява от представените по делото
доказателства /бордна карта за полет **** от 10.07.2024 с релация С. – Б., извадка от
системата .... /, че полетът е бил изпълнен с над три часа закъснение, доколкото е бил
първоначално планиран за 20:15 часа, а е излетял в 0:15 часа на 11.07.2024 г.
С оглед на горното, съдът намира, че за ищцата е възникнало право да
претендира обезщетение по чл.7 от Регламент(ЕО) №261/2004.
3
По наведените от ответника твърдения за наличие на извънредно обстоятелство
от обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по
разписание, както и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване
на закъснението на полета, съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента,
съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната
практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват
сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са
довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.
1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-
826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, § 3 от Регламент №
261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да
се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това
обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази
възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11
юни 2020г., Transportes Aеreos Portugueses, C-74/19/- каквато е настоящата хипотеза.
Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни
полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство,
засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета
или полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aеreos Portugueses, C-
74/19).
Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този,
който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки,
които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-
специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303,
т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори
като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от
19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C-294/10). Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото
дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува
стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в
съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест
на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни
обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като
4
доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо
отговорността обстоятелство.
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на полета
се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в лоши метеорологични условия
във въздушното пространство, засягащи предходния полет, планиран за изпълнение
със същото въздухоплавателно средство, а именно ...., в рамките на предпоследната
ротация както и пропускане на първоначално предвидения слот. За установяване на
тези обстоятелства същият е представил справка от специализираната му система за
планиране- ...., както и Кодиран доклад във формат METAR. От последния се
установява, че за Летище „В. Х. - П.“ посоката на вятъра е променлива, че същият от
посока 200 се е променила на 320, скоростта е нараснала от 5 възела на 25 възела и
пориви от 45 възела, като видимостта в последния случай е 4000 метра, гръмотевична
буря с дъжд. Не се установява за кой ден и час се отнасят посочените данни. Ето защо,
съдът приема, че от посочения доклад, с характеристиките на частен документ, не се
установява по категоричен начин наличие на извънредно обстоятелство, което не е
могло да бъде избегнато дори и при положена дължима грижа и е извън ефективния
контрол на превозвача. Наред с това следва да се посочи с оглед и признанието на
ответника в отговора, че данните в система за планиране- .... се въвеждат от негови
служители, то същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като с тях същият цели да
установи изгодни за себе си обстоятелства. В тази връзка съдът намира за необходимо
да отбележи, че от приложената към отговора на исковата молба справка не може да
бъде направен и извод относно наличието на твърдените изключващи отговорността
на въздушния превозвач извънредни обстоятелства, тъй като за нейното разчитане са
необходими специални знания, а ответникът не е ангажирал вещо лице- специалист,
който да установи нейното съдържание. Следва да се посочи и че позоваването на код
„DL 93“, според представената Стандартизация на кодове на IATA за закъснения
съставлява „смяна [ротация] на въздухоплавателното средство, късно пристигане на
въздухоплавателно средство от друг полет или от предишен сектор“ и сам по себе си
не доказва тяхното наличие.
За пълнота на изложението настоящият състав счита, че дори да се приеме, че
полет .... по релацията П. - С. е бил засегнат от обстоятелство с извънреден и
непредотвратим характер, което от своя страна е довело до закъснение при
изпълнението на следващия полет **** с релация С. – Б., завършващ ротацията на
въздухоплавателното средство, то за да бъде налице, обаче, изискуемата причинно-
следствена връзка между извънредното обстоятелство, засегнало полет ...., и
закъснението на процесния полет ****, на първо място следва да бъде установено по
безспорен начин, че и двата полета са били планирани за извършване с едно и също
въздухоплавателно средство. В тази насока по делото не са ангажирани годни писмени
доказателства – липсват полетни планове за твърдените два полета, график на
полетите за съответния ден или друго доказателство, от което да се установява, че
предходната ротация П. - С., е била изпълнена именно с въздухоплавателното средство
с рег. № ..., с което е изпълнен процесният полет, засегнато от метеорологичните
условия на летище П.. Ответникът се позовава единствено на данни, въведени от
служители на компанията /л. 34/, което представлява изходящ от ответника частен
диспозитивен документ и не може да се ползва за установяване на изгодни за
ответника обстоятелства.
За пълнота следва да се посочи, че с решение на СЕС по дело С-294/10 е прието,
че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на
последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно, той трябва да
предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства. За сметка на това
5
посочената разпоредба не следва да се тълкува като предвиждаща изискване,
приложимо без разлика за всички въздушни превозвачи, като част от необходимите
мерки да планират общо и без оглед на ситуацията определен минимален запас от
време за всички случаи на настъпили извънредни обстоятелства.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът не доказа наведените
твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на регламента, които
да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството му на страна по
договора за въздушен превоз обезщетение за закъснението на полета.
По делото се установяват предпоставките за възникване на правото на ищците на
обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайната
точка на полета и в случая е именно в размер на 250 евро. Доколкото ищцата доказа
основанието на исковата си претенция, а ответникът не доказа възраженията си или
плащане на исковите суми, то предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 425 лЕ..
Разноските за заповедното производство възлизат на сумата от 425 лЕ..
Съдът намира релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца за частично основателно
единствено по отношение на претендираното възнаграждение в заповедното
производство. Защитата на заявителя в заповедното производство по чл. 410 ГПК се
изразява единствено в подаването на заявлението. След подаването на възражение,
производството продължава с указания до заявителя за иск. Ето защо, възнаграждение
в размера, предвиден в исковото производство, където се провежда съдебно дирене,
събират се доказателства, е несъответно на фактическата и правна сложност на делото.
Поради горното съдът намалява възнаграждението в заповедното производство на 200
лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираните разноски за
исковото производство с оглед фактическата и правната сложност на делото,
защитавания материален интерес, както и с оглед извършената правна работа от страна
на пълномощника на страната.
Разноските, присъдени в полза на ищеца следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „...“ АД, ЕИК
***** дължи на Е. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., сумата
от 250 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание Регламент (ЕО) №
261/2004 г., за закъснение на полет **** от 10.07.2024 г. по релация С. - Б., ведно със
законната лихва за периода от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума
по ч. гр. д. № 53842/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК *****, да заплати на Е. П. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 425 лЕ. - разноски в настоящото производство
6
и сумата от 225 лЕ. - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 53842/2024 г.
по описа на СРС, 182 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7