РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2204
гр. Пловдив, 24.11.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и участието на прокурора ЗДР. я., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 2320
по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от М.А.И., ЕГН**********, с адрес ***, в качеството
му на управител на „МАИ-Груп Холдинг“ ООД срещу Решение № 1574 от 31.07.2022г.,
постановено по АНД № 1669/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е
потвърден Електронен фиш серия К №4441327, издаден от ОД на МВР Пловдив, съгласно който на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон.
В подадената касационна
жалба се сочи, че решението на ПРС е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Претендират се съществени пороци в
процесния ЕФ, които според касатора, районният съд не е констатирал, с оглед на
което решението му се сочи да противоречи на материалния закон. Иска се същото да
бъде отменено. Касаторът, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява и
не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, в писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Пенкова, оспорва
касационната жалба като неоснователна. По същество взима становище за
правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение и моли да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна и
предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
Районният съд е бил
сезиран с жалба, подадена от М.А.И. срещу ЕФ серия К № 4441327, издаден от
ОДМВР Пловдив, съгласно който на 23.01.2021г. в 13:07ч в гр.Пловдив,
бул.„Асеновградско шосе“, срещу № 1 посока на движение от гр.Пловдив към
гр.Асеновград било установено с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ TFR1-М511 нарушение за
превишаване на разрешената скорост, извършено с лек автомобил марка MERCEDES GL 350 BLUTEK 4 MATIK с рег.№ *** който се движел в населеното място с
установена скорост от 75 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при
разрешена скорост 50 км/ч и при превишена стойност на скоростта от 25 км/ч.
Отразено било в електронния фиш, че се наказва М.А.И. като законен представител на „МАИ-Груп Холдинг“
ООД, чиято собственост е управляваното
МПС.
По делото са представени като доказателства ЕФ с приложен снимков материал,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за използване на
АТСС с приложена снимка, справка за собственик на МПС, Протокол за извършена
техническа проверка на АТСС.
За да потвърди атакуваният ЕФ, след анализ на така събраните писмени
доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е
установено извършеното административно нарушение и неговия автор,
законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са
изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.
Решението на съда е правилно.
Същият е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна
преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за
съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното
административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване
на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно
поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на
първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по
делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани
необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението,
което е довело до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените
правила. Безспорно са спазени правилата, възведени с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за
доброволното й заплащане.
Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване
на ЕФ. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно
чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. В по-голямата си част
същите касаят възражения по отношение на издадения ЕФ, а не по отношение на
оспорваното съдебно решение като в тази връзка районният съд вече е разгледал
същите и им е дал законосъобразен отговор.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че в ЕФ е вписан адресът на дружеството, което
се представлява от него. В случая е ангажирана именно отговорността на М.А.И., в качеството му на законен представител на
дружеството, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението на
горепосоченото дружество и същото надлежно е индивидуализирано чрез
посочване на ЕИК и седалище и адрес на управление. Последното, според настоящия
съдебен състав, по никакъв начин не води до твърдяната от касатора неяснота
относно установения нарушител. Освен всичко друго посочването на седалището на
дружеството не е препятствало участие на законния му представител в процеса,
което е видно от депозираната от него жалба. Неоснователно е възражението, че в
ЕФ не е посочен неговият издател, тъй като това е направено. Не се приемат от
настоящия съдебен състав като основателни твърденията на касатора за липса на
описание на извършеното нарушение, на посочване на точното място и на обстоятелствата при извършването му,
както и сочените за липсващи в административната преписка доказателства за вида
на АТСС, с което е установено нарушението, протокол за използването му, както и
справка за собственика на МПС. Същите са налични в административната преписка
по издаване на ЕФ и първоинстанционният съд ги е обсъдил обстойно в мотивите на
решението си.
Позоваването
от страна на касатора на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС е
неотносимо в настоящото производство, тъй като посоченото решение е загубило правното си действие с оглед на
приетите от законодателя изменения на разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП /ДВ бр.19 от 2015г./,
изрично въвеждащи установяване и заснемане на нарушение с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Ето защо
възраженията на касационният жалбоподател са неоснователни, като за тях
решаващият съд е дал своя отговор и при правилна преценка на събраните писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е
достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на електронния
фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С
оглед този изход на спора и направеното искане за присъждане на разноски,
такива се дължат за ответника, като на осн. чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН, вр.
с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, с
оглед характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1574 от 31.07.2022г., постановено по АНД №20225330201669/2022г. по описа
на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН**********, с адрес ***, да
заплати на ОД на МВР – Пловдив разноски в размер на 80/осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.