Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през
2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Орешарова
Анета Илчева
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 10782 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 04.06.2018
г. на ищеца Г.Н.К. и по въззивна жалба от 07.06.2018 г. на ответника П.НА Р.Б.против
решението от 14.05.2018 г. по гр. дело № 87628/2017 г. на Софийския районен
съд, 40 състав.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.
3, предл.1 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, ведно със
законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като размерът на присъденото обезщетение е
силно занижен с оглед претърпените увреждания в резултат на привличането на
ищеца като обвиняем за тежко умишлено престъпление и взетата най-тежка мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за времето от 22.02.2017 г. до 20.06.2017
г. вкл. или за 119 дни, а именно остра стресова реакция с високо невротично
ниво по време на ареста, довела впоследствие до дезадаптация от
тревожно-депресивен тип- протрахинирана депресивна реакция, съпроводена с
тревожност, лабилно и потиснато настроение, нарушен сън и множество
психоматични симптоми с панически облик, което е наложило провеждане на
антидепресивно и емоционално стабилизиращо лечение, което продължава и към
настоящия момент, съгласно заключението на съдебно психиатричната експертиза. С
оглед изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи до пълния предявен
размер.
П.НА
Р.Б.не е депозирала отговор на въззивната жалба на ищеца. В
съдебно заседание, представителят й оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Въззивникът – ответник обжалва решението на
СРС в частта, с която е осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно
производство за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 18.07.2017 г.
до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че решението на СРС
в атакуваната част е неправлино, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон – чл.52 ЗЗД, довело до необосновано завишен размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че от ангажираните по
делото доказателства може да се приеме за установено, че в резултат на
обвинението и задържането под стража за ищеца са настъпили негативни последици,
които обаче не надхвърлят обичайните такива. Отделно от това, твърди, че СРС не
е отчел обстоятелството, че ищецът е бил осъждан, което обуславя извод за
по-нисък интензитет на тревогите и притеснения във връзка с повдигнатото
обвинение и задържането под стража. Според въззивникът, първоинстанционният съд
неправилно е репарирал и вреди от задържането на ищеца за 24 часа от полицейските
органи на МВР и неправилно е определил и началния момент на дължимостта на
законната лихва върху обезщетението, а именно от датата на изготвяне на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 18.07.2017 г.,
вместо от момента на стабилизирането му, което е станало на 02.08.2017 г.,
когато е изтекъл срока по чл. 243, ал.3 НПК. С оглед изложеното, ответникът
моли решението на СРС в обжалваната от него част да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Ищецът е депозирал отговор на въззивната
жалба на ответника, в който поддържа неоснователност на същата и моли да бъде
оставена без уважение.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
Същото обаче е частично неправилно по следните
съображения:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ /ред.
бр.98/2012 г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, като процесуално легитимирани
да отговарят са съответните държавни учреждения в качеството им на процесуални
субституенти на държавата.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ – ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.18,
ал.1 НК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, като
на 22.02.2017 г. е бил задържан за 24 часа за установяване на съпричастност към
извършено престъпление по досъдебно производство № 3384-ЗМК 369/2017 г. по
описа на 09 РУ-СДВР, а с постановление от 23.02.2017 г. е бил привлечен като
обвиняем и с постановление на прокурор при СРС от същата дата е бил задържан до
72 часа, считано от датата на предявяване на постановлението за привличане на
обвиняем. С определение от 25.02.2017 г. на СРС, спрямо ищеца е била
постановена мярка за неотклонение „задържане под стража", която е изменена
с определение от 16.06.2017 г. на СРС, 111 състав, влязло в сила на 20.06.2017
г., в парична гаранция. С постановление от 18.07.2017 г. на прокурор при
СРП досъдебното производство с №
368/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР и
пр.преписка № 9501/2016 г. по описа на СРС, е прекратено, като е отменена и
мярката за неотклонение „парична гаранция“.
Няма спор и по факта, че ищецът е бил осъждан
по нохд № 3970/1997 г. по описа на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК на шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението е отложено за срок от
три години, както и по нохд №5552/2011 г. за престъпление по чл.304, ал.1, пр.1 НК, като осъждането на една година лишаване от свобода от една година е
отложено за срок от три години, като е налице съдебна реабилитация за
осъждането му по нохд № 5552/2011 г. и по нохд № 11426/2011 г. за престъпление
по чл. 343б, ал.1 НК, за което му е налижено наказание „пробация“ и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от седем месеца.Няма данни по посочените
наказателни производство, на ищецът да е налагана мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Спорните въпроси по делото са за размера на
дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в т.ч. дали
претърпените от ищеца увреждания са над обичайните такива, дали обезщетението
следва да обхваща и вредите от задържането за 24 часа от полицейските органи на
МВР и относно началната дата, от която се дължи законна лихва върху
обезщетението.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е обвинение в
извършване на престъпление, по което лицето е оправдано или образуваното наказателно
производство е прекратено и принципно търпените неудобства в резултат на това
обвинение. На първо място следва да се отбележи, че правилно СРС е приел, че в претендираното
по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди следва да
се включат и вредите, причинени на ищеца и в резултат на незаконното задържане
под стража за 24 часа. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 95/08.05.2011 г. по гр.д. № 849/2010 г., решение № 427/16.06.2010 г.
по гр.д. № 273/2009 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, и в трите
случая на задържане - до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от
прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение „задържане под
стража” - осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като
със задържането лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и
обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават
гарантираните му от Конституцията права - на лична свобода и неприкосновеност,
на личен живот, на придвижване и на свобода и тайна на кореспонденцията. Затова
в случаите, когато лицето е оправдано или производството срещу него е
прекратено поради недоказаност на повдигнатото спрямо него обвинение,
причинените му в резултат на незаконно задържане под стража неимуществени вреди
подлежат на обезщетяване, като редът, по който тези вреди се обезщетяват е по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в общия
размер на дължимото обезщетение.
В конкретния случай по делото е безспорно
установено, че за времето от 22.02.2017 г. до 20.06.2017 г. /или за 119 дни/
ищецът е бил задържан. По делото са събрани гласни доказателствени средства,
както и заключение на съдебно психиатрична експертиза за установяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение и задържането за посочения период. От
заключението, изготвено след проведено изследване на ищеца, се установява, че по
време на ареста, в периода 22.02-20.06.2017 г. последният е понесъл остра
стресова реакция преминала впоследствие в протрахирана депресивна реакция,
която обичайно продължава до две години. Вещото лице е посочило, че към момента
на изследването – м.04.2018 г./, ищецът е в състояние на терапевтична ремисия
/клинично здрав на фона на провеждаща се поддържаща терапия/, като е запазил
тежък спомен за преживяното. При тези данни следва да се приеме, че по делото е
безспорно установено, че продължилото 119 дни задържане по незаконното
обвинение, което впоследствие е било прекратено поради недоказаност на
обвинението, се е отразило трайно на психическото състояние на ищеца, т.е.
налице са вреди над обичайните такива, които всеки човек търпи когато е лишен
от свобода.
По отношение на размера на обезщетението
следва да се посочи също така, че когато се претендира обезщетяване на
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът съобразява най-напред каква
е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на обвиненото лице и нейната продължителност,
както и ефектът на тези действия върху ищеца. В конкретния случай приложената
спрямо ищеца най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от
четири месеца е довела до тежки последици за психичното му здраве, които са в
причинна връзка с незаконното обвинение.
Неоснователни са доводите в жалбата на
ответника, че при определяне размера на обезщетението, СРС не е отчел факта на
предишни осъждания на ищеца. Независимо дали ищецът е бил оправдан с влязла в
сила присъда по незаконното обвинение, или производството е прекратено поради
недоказаност, наложената в тази връзка мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е търпяна незаконно, което съдът е длъжен да съобрази при обезщетението
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като наличието на други, приключили с осъдителна
присъда наказателни производство срещу ищеца, е от значение за естеството и
размера на други вреди, като напр. накърнен авторитет и добро име, злепоставяне
в социално и професионалното обкръжение, но не е основание за прилагане на чл.5 ЗОДОВ при вредата от ефективното задържане под стража. Предишните осъждания на
ищеца нямат отношение към фактическите предпоставки на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, тези
обстоятелства не оправдават неоснователното повдигане на конкретното обвинение
и мярката за процесуална принуда във връзка с него. Предишните осъждания на
ищеца биха имали значение при определяне на обезщетение за увреждане,
изразяващо се в опетняване на доброто име, злепоставяне в обществото, чувство
на безсилие и онеправданост, каквито вреди в конкретния случай изобщо не се
твърдят от ищеца в исковата молба. Последният обаче претендира вреди, изразяващи
се в получено посттравматично разстройство, постоянно главоболие, безсъние,
нервност, избухливост, настъпили в резултат на продължилото четири месеца
задържане под стража в следствения арест, наред с ограниченията на основни
човешки права, съпътстващи задържането под стража и свързаните с това негативни
емоции. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
483/09.06.2010 г. по гр.д.№ 1091/2009 г. и решение № 251/21.12.2015 г. по гр.д.
№ 812/2015 г. на III г.о. на ВКС.
При така установените факти и наличието на
данни за претърпени от ищеца вреди над обичайните такива, изразяващи се в невротично
разстройство с продължителни във времето последствия, наложило провеждане на
антидепресивна терапия, в резултат на продължителния арест по повдигнато
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, справедливият размер на
обезщетението, с което ищецът следва да бъде обезщетен за търпените от него
неимуществени вреди е 15 000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий
за справедливост при съществуващите в страната обществено икономически условия и
стандарта на живот в периода на наказателното преследване /средномесечната
работна заплата за 2017 г. е над 1000 лв./. В този смисъл, въззивната жалба на
ищеца се явява частично основателна.
По въпроса от кой момент се дължи законната
лихва за забава върху обезщетението, в хипотезата на прекратяване на
наказателното производство с постановление по чл.243 НПК, е налице задължителна
практика на ВКС, обективирана в решение № №197/17.05.2011 г. по гр.д. №
1211/2010 г., решение № 539/09.08.2010 г. по гр.д. № 1747/2009 г., решение №
25/11.02.2014 г. по гр.д. № 5302/2013 г. и решение № 353/06.11.2015 г. по гр.д.
№ 892/2015 г., според която практика законната лихва върху обезщетението за
вреди се дължи от датата на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство / в случая 18.07.2017 г., доколкото прокурорският акт за
прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, дори когато е
съобщен на всички засегнати лица по чл.243, ал. НПК, защото може служебно да
бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Ето защо, изложените
доводи в жалбата на ответника за неправилност на решението в частта относно
началния момент, от който е присъдена законната лихва за забава, са неоснователни.
С оглед изложеното, решението на СРС в частта,
с която е отхвърлен иска за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.,
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да
бъде уважен до размера от 15 000 лв., като в останалата обжалвана част,
решението следва да бъде потвърдено.
Въззивникът – ищец има право на разноски
съобразно уважената част на жалбата му, които са в размер на 552,50 лв. – за
държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 31.05.2018 г. С оглед изхода на спора, ищецът има право на
разноски и за производството пред СРС – за неприсъдената част, или за сумата от
315,00 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 14.05.2018 г. по гр. дело
№ 87628/2017 г. на Софийския районен съд, 40 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Г.Н.К. срещу П. на Р.Б.иск по чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ за
разликата над присъдените 10 000 лв. до размера от 15 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него
наказателно производство за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, ведно със законната лихва от
18.07.2017 г. до окончателното изплащане, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да заплати на Г.Н.К. с ЕГН ********* и адрес гр. София, кв. „Иван Вазов“, ул. “********,
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 ЗОДОВ сумата над 10 000 лв. до 15 000
лв. /или 5 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
вр. чл.18, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 867,50 лв. – неприсъдена част от разноските за
производството пред СРС и разноски за производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.05.2018 г. по гр.
дело № 87628/2017 г. на Софийския районен съд, 40 състав в останалата обжалваната
част.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.