РЕШЕНИЕ
№ 10355
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:........................
като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело №
20211110152393 по описа за 2021 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното
обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищецът .................... на бул. ..........................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ............................ чрез пълномощника адвокат С. П. М. твърди против
ответника ................. настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети
на автомобил, застрахован от ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от
6 752.21 лева застрахователно обезщетение, като направил и 15.00 лева ликвидационни разноски,
след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителя на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче
платил на ищеца едва 1 375.68 лева от претендираните общо 6 767.21 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
5 376.53 лева застрахователно обезщетение;
730.31 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ................... до
................. включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ................ до
окончателното плащане;
1
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на
пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето,
посочено от ищеца. Не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в размера, посочен в исковата
молба, нито, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на
пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че вече изплатената от него сума покрива
напълно действително претърпените от клиента на ищеца вреди. Твърди още, че водачът на
застрахования от ищеца автомобил допринесъл за настъпването на произшествието, като спрял
внезапно. Поддържа, че повредите на автомобила, застрахован от ищеца, са причинени в следствие
на събитие, различно от процесното.
1. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
На ................ ищцовото ................. сключват автомобилна застраховка „Каско“ за срок от
часа на година до часа на година. За горното явства застрахователна полица №.................,
представена по делото с исковата молба.
2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“:
Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд към ................ за лек
автомобил марка ..............бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с
ответника. Договорът е сключен за срок от часа на година до часа на година.
3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
На ................ в часа в гр. с ЕГН**********, живеещ в с. Ч. управлява лек автомобил
марка с регистрационен №................., собственост на .............. със седалище и адрес на
управление в ................... Непосредствено след него свидетелят И. П. с ЕГН**********, живеещ в
...................... управлява собствения си лек автомобил марка .............. След подминаването на
кръстовище, водачът на лек автомобил марка с регистрационен №................. спира заради
внезапно навлязъл пред него в лентата му за движение учебен автомобил. Движещият се след него
свидетел не спазва необходимата дистанция и не успява да спре навреме. Така предизвиква
сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно
произшествие. На същата дата е съставен представен по делото с исковата молба двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола
причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното застрахователно дружество.
4. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на застрахованото моторно
превозно средство, сумата от 6 752.21 лева. За горното обстоятелство явстват представени по
делото с исковата молба справка за извършени плащания и преводно нареждане за кредитен
превод от същата дата.
2
На година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ № с което заявява за
възстановяване общо двадесет регресни щети, включително процесната в размер на 6 767.21 лева.
На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция, както и
известието за доставянето им, са представени по делото с исковата молба.
В отговора на исковата молба пълномощникът на ответното застрахователно дружество
признава доброволното частично плащане на сумата от 1 375.68 лева.
5. Данни, почерпани от експертното заключение:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
на година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. С. в жилищен квартал .................. Видно
от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка с регистрационен №.................,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 6
752.21 лева.
2. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е
нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 23, ал. 1 от
3
Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият
допуска пътнотранспортно произшествие на ................. В резултат на това противоправно
поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка с
регистрационен №.................. Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.
45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи,
следователно законовата презумпция остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице. В единственото проведено по делото открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че няма данни щетите, поправени за сметка на ищеца, да са настъпили в
следствие на събитие, различно от процесното.
Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 6 752.21 лева.
Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на цените на всички доставчици.
Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и
ответника.
Спорен между страните е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието
връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на
6 752.21 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът
поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер
определя в по-нисък размер.
Съобразно чл. 213, ал. 1, предложение ІІ от отменения Кодекс за застраховането, в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза
„платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на
причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от
застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс
за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II
от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда.
Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение,
постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение
на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния
4
случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на 6 752.21 лева. Към
тях следва да се добави и сумата от 15.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето
на дължимото обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо 6 767.52 лева.
Ответникът вече е заплатил на ищеца сумата от 1 375.68 лева. Следователно, останал е
задължен за 5 391.53 лева. тази сума дори надхвърля търсената с исковата молба.
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск за посочените
суми.
2. По възраженията на ответника:
Основното възражение на ответника е, че водачът на застрахования от ищеца автомобил
спрял рязко и така допринесъл за настъпването на произшествието. Съдът взема предвид обаче, че
според чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че
да може да избегне удряне в него, когато то спре рязко. От граматическото и логическото
тълкуване на разпоредбата може да се приеме, че законът не забранява и дори предвижда рязкото
спиране на превозните средства. Следва да се има предвид още, че гласните доказателства,
събрани по делото, водачът на застрахования от ищеца автомобил е имал основание да спре –
внезапно навлязъл в лентата му за движение учебен автомобил. Ето защо, самото настъпване на
удара предполага, че свидетелят не е изпълнил задължението, вменено от закона и не е спазвал
дистанция, позволяваща му да избегне удар при рязко спиране на застрахования от ищеца
автомобил.
3. По иска за обезщетение за забава:
Ищецът претендира лихва върху платеното застрахователно обезщетение за времето от 07.
VI. 2020 година до деня, предхождащ предявяването на иска. Според изчисление с помощта на
калкулатор от електронната страница calculator.bg за посочения от ищеца период мораторната
лихва върху главницата възлиза на 684.01 лева. Съдът приема, че следва да уважи предявения
акцесорен иск за посочената сума, а за горницата да го отхвърли.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предявени са искове за общо 6 106.84 лева, уважени за 6 060.54 лева и отхвърлени за 46.30
лева.
Всяка от страните е направила разноски по воденето на делото, за които е представила
списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ищецът е заплатил разноски в размер на
общо 1 318.20 лева, от които 256.06 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо
лице и 762.14 лева за адвокатско възнаграждение, а ответникът – в общ размер на 550.00 лева, от
които 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице, 150.00 лева за призоваване на свидетел и
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид съотношението между уважената и
отхвърлената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски от 1 308.21 лева, а на
ответника – от 04.17 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
5
1. ОСЪЖДА ......................., представлявано от изпълнителните директори ................ И.ов, да
плати на .................... на бул. ..........................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ............................ чрез пълномощника адвокат С. П. М. следните
суми:
5 376.53 лева застрахователно обезщетение;
684.01 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ................... до
................. включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ................ до
окончателното плащане,
като за горницата до 730.31 лева мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА ......................., представлявано от изпълнителните директори ................ И.ов, да
плати на .................... на бул. ..........................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ............................ чрез пълномощника адвокат С. П. М. разноски по
делото в размер от 1 308.21 лева.
3. ОСЪЖДА .................... на бул. ..........................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в ............................ чрез пълномощника адвокат С. П. М. да плати
на ......................., представлявано от изпълнителните директори ................ И.ов, разноски по
делото в размер от 04.17 лева.
4. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс на основание чл. 50, ал. 5 от същия кодекс по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните на електронните адреси, посочени от
пълномощника на ищеца в молба, постъпила в съда на 26. V. 2022 година, а от
пълномощницата на ответника – в проведено на 15. VI. 2022 година открито съдебно
заседание.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по
делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото
изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6