№ 346
гр. Варна, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100502513 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
57261/31.07.2023 г., подадена от И. Л. А. от гр. Варна, чрез адв. А., срещу
Решение № 2436/04.07.2023 г., постановено по гр. д. № 7400/2022 г. на ВРС, с
което е отхвърлен предявения от ищцата осъдителен иск с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ, срещу Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, за сумата от 5943,80 лв. – частичен иск от 7670 лв.,
представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по заведената при
ответника преписка по щета 21110370/10.12.2021 г. за имуществени вреди,
съизмерими с действителната стойност на тотално погиналия лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № ******, вследствие на реализирано на 22.11.2021 г.
в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № ******, който автомобил е предмет на
противозаконно отнемане, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Навежда се, че първоинстанционният съд е постановил
решението, като е приел за недоказан факта относно отнемане владението
1
върху управляван от виновния водач автомобил чрез престъпление.
Същевременно въпросно обстоятелство не е било оспорено от ответника в
срока по чл. 131 от ГПК, съответно за него на ищеца не е бил разпределена
доказателствена тежест по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Едва с уточняваща
молба, преди първото по делото о.с.з., ответникът Гаранционен фонд е
възразил, че липсват данни за противозаконно отнемане на автомобила. Във
връзка с възражението ответникът е направил искане за приобщаване на
ДП№ 1843/2021 г. по описа на I РУ. Актът е постановен на 16.01.2024 което е
оставено без уважение. При тези данни въззивникът намира, че поради
процесуални нарушения на съда, делото е останало неизяснено от фактическа
страна. Въз основа на гореизложеното се настоява за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба
от въззиваемия Гаранционен фонд, чрез адв. В.. Счита обжалваното решение
за законосъобразно. Намира, че съдът е съобрази своевременно направеното
от страната възражение зa недоказаност на противозаконното отнемане на
МПС –то на виновния водач. Настоява за потвърждаване на решението.
Подпомагаща страна В. С. С.-Т. не е депозирала становище.
Процесуалният представител на въззиваемата страна не се явява в
открито съдебно заседание. В депозирана писмена молба с вх. №
6559/13.03.2024 г. поддържа отговора си, излага допълнителни доводи в
подкрепа на твърденията си.
Въззивникът се представлява в съдебно заседание от адв. Й. А., който
поддържа въззивната жалба и от своя страна отправя искане за спиране на
производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като прави и възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Третото лице – помагач не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Въззивният съд е обвързан от наведените
във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение – арг. чл. 269, изр. 2 от ГПК, поради което следва да се произнесе
само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно -
само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
2
разпоредба.
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „г“ от Кодекса
за застраховането.
Посочената разпоредба регламентира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу Гаранционния фонд, когато отговорността на виновния причинител на
вредоносния резултат не е обезпечена със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, респективно, когато вредите са причинени от
моторно превозно средство, владението върху което е било отнето
противозаконно. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на Гаранционния фонд, обхваща следните материални
предпоставки: 1) делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение; 2) вредите да са причинени
при ПТП, в което е участвал водач на моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на страната и владението върху него е
било отнето чрез престъпление. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на
тези факти. В нейна тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
В случая, в хода на първоинстанционното производство е прието за
безспорно, че на 22.11.2021 г. е настъпило ПТП по описания в исковата молба
механизъм, установено е противоправното виновно поведение на причинилия
произшествието водач на л. а. „Волво ХС 60“ с рег. № ******, в резултат на
което са настъпили щети по собствения на ищцата л. а. „Тойота Корола“. С
приетия за окончателен устен доклад e прието за безспорно между страните
по спора, че л. а. „Волво ХС 60“ с рег. № ****** е било предмет на
противозаконно отнемане.
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът относно
противозаконното отнемане на владението на автомобила, чиито водач е
причинил вредоносното произшествие. Първоинстанционният съд е приел, че
за попадане в приложното поле на посочената разпоредба е необходимо
владението върху МПС на виновния водач да е било отнето чрез доказано по
надлежния ред престъпление, като предпоставка за ангажиране отговорността
на Гаранционния фонд. Този извод не се споделя от състава на въззивния съд.
В случая Гаранционният фонд е бил сезиран във връзка с процесното
ПТП и по образуваната преписка по щета № 21110370/10.12.2021г. е изплатил
на ищцата сумата от 1330 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди в размер на разходите за възстановяване на автомобила. Заплащането
на обезщетение в хода на рекламационната процедура сочи на извънсъдебно
признание относно дължимостта на обезщетение, а оттам и на фактите, от
които възниква това право. Именно в съответствие с това си
3
извънпроцесуално поведение страната с отговора на исковата молба не е
оспорила наведения от ищеца правопораждащ фактически състав, от който е
възникнало претендираното вземане за обезщетение, вкл. и противозаконното
отнемане на автомобил „л. а. „Волво ХС 60“. Допълнителна индиция за
отнемането владението върху този автомобил може да се извлече и от
образуваното ДП № 1843/2021 г. по описа на Първо РУ-Варна, образувано за
извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3, т. 3 вр. с ал. 1
от НК. Горепосочените обстоятелства в своята съвкупност налагат обоснован
извод за наличие на всички елементи от фактическия състав по чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „г“ от КЗ. Следователно искът е доказан по основание.
Относно размер на вредите следва да се съобрази следното: според
общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ, приложима и по отношение отговорността на фонда,
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредите е в тежест на застрахования. Когато разходите за възстановяване на
автомобила надхвърлят 70 процента от действителната стойност, законът
постановява, че обезщетението се определя при условията на тотална /пълна/
загуба на застрахованото имущество, съгл. чл. 390, ал.2 КЗ.
Относно размера на вредите съдът съобразява, че от заключението на
изслушаната и неоспорена пред първата инстанция тройна САТЕ средната
пазарна стойност на увредения автомобил към датата на произшествието
възлиза на 7560 лева. Стойността на разходите за възстановяване на
автомобила според същата тройна експертиза възлизат на 16579,16 лева.
Вещото лице по първоначалната експертизата е дало заключение и за
стойността, която собственика би получил при предаване на автомобила за
скраб, или това е сумата от 286,20 лева.
Тъй като от данните по експертизата става ясно, че възстановителната
стойност надвишава с повече от 70 процента пазарната, на осн.чл. 390,ал. 2 от
ГПК обезщетението следва да се определи по пазарната цена. В случая това е
сумата от 7560 лева, а при приспадане запазените части- 7273,8 лева.
При тези данни предявеният частичен иск за сумата от 5943,80 лева от
7670 лева се явява основателен в цялост.
С оглед на изложеното решението на първоинстанционният съд следва
да се отмени, а предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да се измени в
частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 1608,23 лева съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2436/04.07.2023 г., постановено по гр. д. № 7400
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от
И. Л. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, срещу Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „г“ от КЗ за заплащане на сумата от 5943,80 лв. (пет хиляди
деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет стотинки) – частичен иск от
сума в общ размер на 7670 лв. (седем хиляди шестстотин и седемдесет лева),
представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по заведената при
ответника преписка по щета № 21110370/10.12.2021 г. за имуществени вреди,
съизмерими с действителната стойност на тотално погиналия лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № ****** вследствие на реализирано на 22.11.2021 г. в
гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № ******, който автомобил е предмет на
противозаконно отнемане, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на И. Л. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. ****** сумата от 5943,80 лв. (пет хиляди деветстотин четиридесет
и три лева и осемдесет стотинки) – частичен иск от сума в общ размер на
7670 лв. (седем хиляди шестстотин и седемдесет лева), представляваща
незаплатена част от дължимо обезщетение по заведената при ответника
преписка по щета № 21110370/10.12.2021 г. за имуществени вреди,
съизмерими с действителната стойност на тотално погиналия лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № ****** вследствие на реализирано на 22.11.2021 г. в
гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Волво ХС 60“ с рег. № ******, който автомобил е предмет на
противозаконно отнемане, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** сумата от 1608,23
(хиляда шестстотин и осем лева и 23 стотинки), представляваща сторените по
делото разноски за двете съдебни инстанции, на осн.чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280, ал. 2 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6