РЕШЕНИЕ
№ 14251
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110159887 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], с която срещу [******] са
предявени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 7952,39 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/31.10.2023 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за
причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото
имущество – автомобил [******], с рег. № [******], при настъпило на 14.04.2023 г. в
[******], при кръстовището с [******] ПТП с участието на автомобил [******], рег. №
[******] ПТП, за което е бил съставен констативен протокол, както и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 136,20 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2023 г. – 31.10.2023 г.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил
[******], с рег. № [******], е претърпял щети в резултат от поведението на водача на
автомобил [******], рег. № [******], която движейки се по [******], не спряла на знак
„Стоп“ и отнела предимството на правомерно движещия се по [******], водач на
автомобил [******], вследствие на което му нанесла увреди по предна дясна част.
Сочи, че на водача на автомобил [******], рег. № [******] е било наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Поддържа, че за МПС [******] е била сключена валидна имуществена застраховка с
ищеца, поради което е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 7
937,39 лева, съгласно фактура № [******] г. за сумата от 7 186,25 лева и фактура №
**********/09.06.2023 г. за сумата от 751,14 лева, като ищецът извършил и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността
1
на водача на автомобил [******], рег. № [******] е била застрахована по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за
изплащане на процесното вземане, но плащане не постъпило, с оглед което е предявена
и претенция за мораторна лихва. Счита, че е легитимиран дапретендира платеното, с
оглед което и моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена. Претендира
сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
застрахованото при него лице да е имало противоправно поведение във връзка с
процесното ПТП, както и че по отношение на автомобил [******], с рег. № [******] да
са настъпили щети, нанесени при управлението на автомобил [******], рег. №
[******]. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че протоколът за ПТП е съставен само по
данни на водача на увредения автомобил [******], с рег. № [******], както и че
липсвал подпис на водача на автомобил [******], рег. № [******]. Намира
претендирания размер за завишен, като поддържа, че по образуваната при ищеца щета
са били заплатени дейности, които не са резултат на процесното събитие, също са били
калкулирани и завишени ставки за труд. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.
По искане на ответникът съдът е допуснал привличане на трето лице помагач –
Л. Д. С., водач на лек автомобил [******], рег. № [******] при процесното ПТП.
Третото лице помагач оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното.
Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това
по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото
лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за
изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер,
възлизащ на претендираната с исковата молба.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на управлявалия застрахованото имущество по
застраховка „Каско“ водач.
Не е спорно между страните, че по силата на договор за застраховка „Каско на
МПС“ ишецът е застраховал следния автомобил: [******], рама № [******], за
периода 09.02.2023 г. – 08.20.2024 г.
Спорни между страните са обстоятелствата около механизма на настъпване на
2
произшествието, респ. поведението на кой от двамата водачи се намира в причинна
връзка с неговото реализиране, както и какъв е действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието за застрахованото по застраховка „Каско
на МПС“ лице, за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
протокол за ПТП № [******] г., съставен от компетентен орган в кръга на функциите
му по данни на водача на увредения автомобил, съгласно който произшествието е
настъпило на същата дата [******] на кръстовището на [******] и [******] между
следните автомобили: лек автомобил [******], рег. № [******] и лек автомобил
[******], рег. № [******], рама № [******]. От съдържанието на протокола за
произшествието става ясно, че данните за настъпване на механизма са били
предоставени на длъжностното лице от водача на застрахования от ищеца автомобил,
като последният се е движел по [******] с посока на движение от [******] към
[******] и непосредствено на кръстовището с [******] при наличие на пътен знак Б3
става участник в ПТП с автомобил [******] движещ се перпендикулярно по [******]
при наличие на пътен знак Б2, като водачът на този автомобил е напуснал мястото на
произшествието. Възприетите от служителя на СДВР увреждания по двата автомобила
са вписани на съответното място в протокола, както следва: по [******] – предна лява
част, а по [******] – предна дясна част.
Съгласно удостоверение, рег. № [******] г, издадено и подписано от началника
на сектор „АО“ при отдел „Пътна полиция“, СДВР, съгласно което срещу Л. Д. С. е бил
съставен [******] г. за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП, въз
основа на който е било съставено наказателно постановление № [******] г., с което й е
наложено административно наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 3 месецана основание чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 179, ал. 2
ЗДвП. НП е било връчено на 27.06.2023 г. и е влязло в сила на 12.07.2023 г.
Приета в проиводството е и административната преписка, съставена от
компетентните органи във връзка с произшествието, част от която са и АУАН и НП,
издадени срещу помагача Л. Д. С..
По преписката е приложена и декларация от водача С., съгласно която е
участвала в ПТП на 14.04.2023 г. в 15:35 ч., че другият водач е подал сигнал за
настъпването на произшествието, както и че С. е напуснала мястото на ПТП преди
пристигането на контролните органи. По-късно същия ден се върнала, но вече нямало
никой.
Установява се на следващо място, че ремонтът на увреденото имущество е
възложен на оторизиран за марката сервиз – [******], като във връзка с извършените
ремонтно възстановителни дейности са издадени два броя фактури на обща стойност
7937,39 лева с вкл. ДДС. Посочената сума е била изплатена от ищеца в полза на
дружеството, възстановило автомобила, на 21.06.2023 г. съгласно приетото като
доказателство по делото преводно нареждане.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б. Н. К., водач на застрахования
при ищеца автомобил при настъпване на процесното ПТП. Въз основа на показанията
му съдът приема за установено следното:
В деня на инцидента свидетелят е управлявал автомобил [******]. Идвал от
[******] и се движел по [******]. Тогава забелязал, че вдясно от него, на първата
пресечка ([******]) с [******] се появил автомобил [******], управляван от момиче
(млада жена), която не спряла на знак „Стоп“, а свидетелят се движел по път с
предимство. От другия автомобил излезли момче и момиче, които започнали да
увещават свидетеля да не вика полиция, но К. се обадил на КАТ. Момчето и момичето
3
от другия автомобил оставили същия на мястото на произшествието и напуснали.
Когато пристигнали контролните органи, там бил само свидетелят и двата автомобила.
Свидетелят направил опит да отбие вляво и да спре, за да избегне удара, но
съприкосновение настъпило. Управлявал е автомобила с около 30 км./ч., но не може да
прецени с колко е управлявал другият водач. След инцидента автомобилът, управляван
от свидетеля, е можел да се движи на собствен ход.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. Д.. Същото съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него
специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на
заключението съдът приема за установено, че водачът на лек автомобил [******] в
района на кръстовището на [******] в [******] не се е съобразил с поставения знак
„Б2“, указващ му да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство
автомобили, навлязъл е в кръстовището, при което е реализирал удар с предната дясна
част на лек автомобил [******]. Към датата на произшествието процесният лек
автомобил, застрахован при ищеца е бил в експлоатация 2 месеца и 4 дни от първата
му регистрация. Отремонтиран е в официален за марката сервиз и ремонтът е заплатен
по издадените фактури. Съгласно заключението стойността, необходима за
отстраняване на вредите, възлиза на сумата 7937,39 лева, а обичайните разноски за
определяне на застрахователно обезщетение са в размер на сумата 15 лева. Според
вещото лице описаният механизъм съответства на щетите по лекия автомобил,
получени вследствие на произшествието, които са констатирани от застрахователя. Не
са налице „надписани“ дейности или такива, които не отговарят да са получени от
процесното произшествие (съгласно поясненията на заключението по реда на чл. 200
ГПК в откритото съдебно заседание, проведено на 16.05.2024 г.).
Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Д. е нарушила правилата за
предимство /чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 46, ал. 2 ППЗДвП/. Не се установява за водача на
застрахования при ответника автомобил да е била налице техническа възможност да
избегне удара, а и такова възражение не е наведено от ответника до настъпването на
процесуална преклузия за това. Възражението на ответника, че изключителна причина
за настъпване на произшествието има застрахованият при ищеца водач, респ. че
поведението на застрахования при ответника водач не е причина за настъпване на
произшествието, по мнение на настоящия състав на съда е неоснователно.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на лек автомобил [******] с поведението си е причинил
вредоносния резултат, като са настъпили увреди по застрахования при ищеца по
имуществена застраховка автомобил, а ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност на
вредите съгласно заключението на САТЕ.
Във връзка с горното следва да се допълни, че при имуществените застраховки
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) –
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
4
връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия,
тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и формираната съдебна
практика).
В настоящия случай, от представените писмени доказателства по делото се
установява, че процесният лек автомобил към датата на настъпване на ПТП е бил в
експлоатация по-малко от 3 години, считано от датата му на първоначална
регистрация. Посоченият факт се потвърждава и от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза. Следователно, доколкото по делото категорично се
установява, че автомобилът е пуснат в експлоатация в срок до 3 години от настъпване
на застрахователното събитие, то следва, че в случая е приложима клаузата в
застрахователния договор "Каско", предвиждаща отстраняване на частични щети само
в официален сервиз на марката.
Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде взета предвид стойността на извършения
ремонт, установена от доказателствата по делото. Предмет на договора за застраховка
"Автокаско" е застраховане на имуществено благо - пътно превозно средство, с
определена цена, за привеждането на което в състоянието, в което се е намирало преди
произшествието, са направени не хипотетични, а разноски в конкретно определен
размер. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално
би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на
автомобила. Ето защо, именно стойността на ремонта по представените фактури
следва да се вземе предвид при определяне на дължимото обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност" или претенцията да се уважи за сумата 7937,39 лева.
Следва да се уважи и искането на ищеца да се присъдят и ликвидационни
разноски в размер на сумата от 15 лева, в която връзка съдът съобрази, че разноските
на застрахователите за този вид дейност възлизат на суми между 15 лева и 25 лева,
предвид доказателствата по делото, установяващи извършването на дейности от
служители на застрахователя по опис, оценка и изплащане на застрахователно
обезщетение, на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че искането на ищеца да му
бъде присъдена и тази сума е основателно и също следва да се уважи.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3,
т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да
определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. По делото е установено, че ответното дружество е
било поканено да възстанови изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с
писмо от 27.07.2023 г. Ответникът не оспорва да е получил писмото, като с отговор от
15.09.2023 г. е отказал да удовлетвори извънсъдебно претенцията на ищеца.
Следователно и съдът приема, че лихва за забава се дължи от деня на отказа или
считано от 15.09.2023 г. до 30.10.2023 г. (датата, прехождаща подаването на исковата
молба), доколкото от изпращането на исковата молба (31.10.2023 г.) ищецът е заявил
искане да се присъди обезщетение за забава като правоувеличаваща последица от
уважаването на иска. На основание чл. 162 ГПК и като използва общодостъпен лихвен
калкулатор, съдът намира този иск за основателен за сумата 133,32 лева, като за
разликата до пълния предявен размер и за датата 31.10.2023 г. същият следва да бъде
отхвърлен.
5
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
Разноските на ищеца са в размер на сумата от 633,10 лева /държавна такса,
депозити за вещо лице и за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 200 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП /. От същите съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
се следва сумата 632,85 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски,
пропорционални на отхвърлената част от исковете. Сторените от ответната страна
разноски са в размер на сумата от общо 450 лева – 250 лева депозит, от който е
изплатено възнаграждение на вещото лице по САТЕ, като основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на
сумата 200 лева. Следователно сума в размер на 0,15 лева следва да се възложи в
тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], с адрес на управление: [******], да заплати
на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******], на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 7952,39 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат
от ПТП, настъпило на 14.04.2023 г. [******], на кръстовището на [******] и [******]
по застраховка „Каско на МПС“, за която е съставена застрахователна полица №
[******] г. за автомобил [******], шаси № [******], рег. № [******], с включени
разноски за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /31.10.2023 г./ до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 133,32 лева, представляваща обезщетение за забава в
изплащане на главното вземане в размер на законната лихва за периода от 15.09.2023 г.
до 30.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 136,20 лева и за датата 31.10.2023 г.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], с адрес на управление: [******] да заплати
на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******], на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 632,85 лева – разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******], да заплати на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 0,15 лева – разноски за
настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
[******].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7