РЕШЕНИЕ
№1435
гр.
Пловдив, 03 август, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив Петър Петров, като разгледа докладваното
от съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно дело № 1162 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В., обжалва Решение № 47 от 02.04.2020 г., постановено по АНД № 280/2019
г. по описа на Районен съд Първомай, 1 н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 002213 от 06.11.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Националното тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“. С това наказателно постановление е била
наложена глоба от 300 лева на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП на В.Д.С. с ЕГН **********
за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП и е определено заплащането на такса от 10
лева по чл.10а, ал.2 от ЗП на основание чл.189а, ал.7 от ЗДвП и чл.4, ал.4 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние във връзка с чл.25 от Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
С касационната жалба се претендира отмяна на решението на
Районния съд с доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се
излагат съображения за неправилно тълкуване и прилагане от страна на РС
Първомай на разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от юрисконсулт В..
Ответната по жалбата страна В.С., не е представил по
делото отговор по касационната жалба. В съдебно заседание е изпратил
представител - упълномощения му адв. Д., който моли да се остави в сила
решението на Районен съд – Първомай, като правилно.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Петров, изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли решението на районния съд да се остави в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, направени
от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на достатъчно ясен
и пълен анализ на събраните в хода на проведеното всестранно и пълно съдебно
дирене доказателства. Въззивната съдебна инстанция е дала конкретен отговор на
всички спорни въпроси, като е достигнала до законосъобразен извод за
необоснованост на наказателното постановление, поради неизследване от страна на
наказващия орган по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН на факти и обстоятелства, които
са относими към крайните му изводи.
Настоящата
съдебна инстанция напълно възприема посоченото в мотивите на районния съд, като
на основание чл.221, ал.2, пр. посл. от АПК препраща
към тях и в допълнение намира за нужно да посочи следното: Действително в
наказателното постановление наказващият орган е констатирал, че посоченият в
АУАН нарушител не е конкретизирал възраженията си в самия акт, като единствено
е записал, че има такива, нито е депозирал писмени възражения в тридневен срок
от подписването на акта, поради което и издателят на наказателното постановление
е приел, че не са налице основания за извършване на конкретно разследване на
спорни обстоятелства по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Същевременно обаче, видно
е от материалите по преписката, че след съставяне на АУАН и преди издаване на
процесното наказателно постановление, в Агенция „Пътна инфраструктура“ е
постъпила жалба от собственика на автомобила, по отношение на който се твърди в
наказателното постановление да не е била заплатена винетна
такса към датата на съставяне на акта, с изрично посочени в жалбата
обстоятелства, свързани с настъпилата промяна в регистрацията на ППС. Поради
това и наказващият орган е бил длъжен да направи проверка на тези
обстоятелства, при която би установил, че въз основа на посочената жалба,
счетена за заявление за пререгистрация, към 30.08.2019 г., или отново преди
издаване на наказателното постановление, в електронната система на Агенцията за
издадените електронни винетки са отразени новите данни относно регистрационния
номер на ППС, сиреч за ППС с рег. номер К 7343 ВК, което е предмет на обсъждане
в акта, е била налице валидна до 16.02.2020 г. електронна винетка. Както
правилно е отбелязал и районният съд в решението си, съгласно чл.10а, ал.6 от
ЗП електронната винетка, издадена срещу платена винетна
такса, следва пътното превозно средство
и в случай на прехвърляне на собствеността на ППС, като запазва валидността си
за срока, за който е издадена. Поради това именно и районният съд се е позовал
и на Наредба I-45/24.03.2000 г. именно с оглед посочване реда за
идентификацията на ППС и с оглед фактическите му констатации, направени в
решението, че в случая се касае за едно и също МПС, за което е платена винетна такса и което е било с променен регистрационен
номер към датата на проверката от контролните органи. Тъй като за последните е
предвидено да извършват проверка само в електронната система, съгласно чл.189е,
ал.8 от ЗДвП, то при липса на данни в същата относно промяната в регистрацията
на въпросното ППС към датата на извършената от тях проверка и липсата на
правомощия да изискват и проверяват документи, правилно е било издаването на
акт, но, както се посочи вече, за наказващия орган към момента на издаване на
наказателното постановление вече е съществувала възможност за извършване на
конкретна проверка, от която същият би установил безпротиворечиво,
че настъпилата промяна относно регистрационния номер на ППС, под който се
извършва вписването в електронната система, е налице и поради това за
въпросното превозно средство следва да се счете, че е било със заплатена винетна такса по предходния регистрационен номер на
автомобила и валидна електронна винетка. Вярно е, че съгласно нормата на чл.5,
ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
на база време и на база изминато разстояние, при промяна в регистрационния
номер на ППС собственикът или ползвателят следва в срок до три работни дни да
заявят промяната в съответните управления на Агенция „Пътна инфраструктура“, но
както е отбелязал и районният съд в решението си, така формулирана разпоредбата
не вменява задължение за адресатите си, неизпълнението на което да води до
конкретни неблагоприятни последици, свързани с непризнаване валидност на
електронната винетка при промяната на регистрацията на ППС, за което е платена
таксата. В тази насока и предвид съдържанието на разпоредбата на чл.10а, ал.6
от ЗП, подобни последици, доколкото са с неблагоприятен характер и водят до
ограничаване и практически до отнемане на вече предоставени права, би следвало
да са изрично предвидени в закона, така, както например е предвидено в нормата
на чл.10в, ал.3 от ЗП касателно безплатните винетки, или пък в чл.5, ал.3 от цитираната
Наредба, в която е посочено, че когато е налице неправилно деклариране на данни
относно регистрационния номер на ППС се счита, че изобщо не е заплатена
дължимата винетна такса за конкретното ППС, въпреки
такава да е била платена фактически.
Очевидно
е, че в случая компетентните органи от АПИ са преценили, че за въпросното ППС е
заплатена надлежно винетна такса, като са отразили
промяната в регистрацията на същото в електронната система на издадените
електронни винетки, където е отразена и валидността ѝ, а именно до
16.02.2020 г. Видно е от доказателствата по делото, че се касае до заплатена
годишна винетна такса, която дава право едно ППС да
ползва за срок от една година платената пътна мрежа /по арг.
от чл.4 на цитираната по-горе Наредба/ и това произтича от самия характер на
въведената система за таксуване, която е на база време на използване на
платената пътна мрежа. Нито ЗП, нито Наредбата, предвиждат възможност за
ограничаване на това право в насока изключване на определени периоди от срока
на валидност на електронната винетка, нито възможност в срока, за който е
заплатена таксата, електронната винетка да бъде обявена за невалидна, а след
това валидността ѝ отново да бъде подновена и да продължи до изтичане на
срока, за който е заплатена таксата. Поради това и неоснователни са твърденията
на жалбоподателя, че след като въпросният собственик на автомобила е подал
заявление за промяна на регистрационния номер след датата на нарушението, това
нямало отношение към предмета на делото, защото именно по това заявление е
настъпило и произнасяне от орган на АПИ и съответно е налице вписване на
промяната в електронната система, което не се е отразило нито върху валидността
на електронната винетка, нито на нейния срок на валидност.
С оглед на обстоятелството, че Районният съд е
достигнал до законосъобразен и мотивиран извод за отмяна на наказателното
постановление и като намери, че не са налице възведените в жалбата касационни
основания, както и че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, съдът счете, че същото следва да бъде оставено в сила на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При този изход на делото и не следва да
се уважава искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Затова и
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 02.04.2020 г.,
постановено по
АНД № 280/2019 г. на Районен съд – Първомай, 1 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.