Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 16.10.2019 г. Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На втори октомври Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1260 по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на К.М.Д. против решение № 38/25.03.2019 г., постановено по гр.д. №712/2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е признато за установено по
отношение на въззивницата, че дължи на въззиваемото дружество изпълнение на парично
задължение в размер на 2000 лв. –
главница, представляваща договорна неустойка по Договор за поръчка, изработка и
реклама №112-5/27.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№332/07.09.2018г. по ч.гр.дело №532/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.
Присъдени са и разноските по делото. Въззивницата обжалва решението като счита,
че същото е незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Изложени са
съображения, както по допустимостта на съдебния акт, така и за неговата
правилност. Направено е искане да се обезсили решението, като недопустимо и да
се прекрати производството по делото. В случай, че съдът приеме съдебния акт за
допустим, направено е искане да се отмени решението и да се отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Направено е доказателствено искане за допускане в
качеството на свидетел на лицето Г.А.И., на която сочи адрес и данни за
контакти.
В законния срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество, в който са
изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Направено е искане да
се потвърди решението на районния съд и да се присъдят разноските по делото. По
отношение на направеното доказателствено искане за допускане на свидетел счита,
че е преклудирано и възразява за допускането на свидетел. Прилага справка
относно броя и размера на активните кредити обслужвани от К.М.Д. към
04.08.2018г..
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №532/2018г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2000,00лв. –
главница, представляваща договорна неустойка по Договор за поръчка, изработка и
реклама №112-5/27.01.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със
заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил
заявлението и е издал Заповед за изпълнение №332/07.09.2018г. Срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен
срок от страна на ответника. Районен съд –
Гълъбово, е постановил решение с което е признато за установено по
отношение на въззивницата, че дължи на въззиваемото дружество изпълнение на парично
задължение в размер на 2000 лв. –
главница, представляваща договорна неустойка по Договор за поръчка, изработка и
реклама №112-5/27.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, поради
което обжалваното решение е допустимо.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на Договор за
поръчка, изработка и реклама №112-5/27.01.2017г. се установява, че страните са
били в договорни отношения, като ответницата е изпълнявала функциите на
кредитен консултант на ищеца. В чл.10, т.23 от договора е предвидено задължение
на кредитния консултант „При прекратяване на настоящия договор, независимо от
основанието за това, Изпълнителят се задължава да върне на Възложителя
поверените му парични средства, материални ценности и документи, а също така и
да опише активните към този момент клиенти на Възложителя, които обслужва. Това
се удостоверява със съставянето на предавателно-приемателен протокол, подписан
от Изпълнителя и служител/представител на Възложителя, най-късно в деня на
прекратяване на договора. Изпълнителят се задължава също така да запознае лично
определеният от Възложителя нов Изпълнител за обслужване на съответните активни
клиенти, които Изпълнителят по този договор обслужва към момента на прекратяването
му. Изпълнението на това задължение се удостоверява от Изпълнителя по този
договор и определеният от Възложителя нов Изпълнител, като двамата подписват
двустранен протокол, най-късно в 5-дневен срок от датата на прекратяване на
настоящия договор.”
За установяване на този факт съдът допусна гласни
доказателства.
По делото е разпитана като свидетел Г.А.И. от показанията на която се
установява, че К. напуснала дружеството лятото на 2018г.. Сочи, че се събрали в
едно магазинче и казала че не издържа натоварването, отделно майка й имала
здравословни проблеми, както и не издържа натоварването по отношение на офис
мениджъра. Каквото имала – го издала, докато говорили. Твърди, че се носят
всички материали - отчетни листове, бланки СОП, с която се отчитат. Единият
формуляр го отчитат на офис мениджъра, вторият остава на кочана и го отчитат,
като свърши кочана, пак на офис мениджъра. Всичко предала на офис мениджъра. В
момента не се съставил някакъв опис на нещата, които предала, но на следващият
ден Р. Спасова, донесла лист, с опис какво е издала – таблет, СОП, рекламни
материали. Свидетелката поела нейните клиенти. Сочи, че донесла напечатан лист
в табличен вид какво се издава – марка и модел на таблета, информацията за
клиентите, този СОП, рекламни материали. Това, което било издадено към момента,
всичко било описано в този лист. След това се състояло прехвърлянето на
клиентите, съобразявайки се с на свидетелката работно време, въззивницата дошла
в т.нар. офис – това магазинче, с протоколи за прехвърлянето. Клиентите описали
със съдействието на офис мениджъра. Когато тръгнали по клиентите да ги
прехвърлят К. не била с тях. Отивало се при клиента, свързвали се с него,
намирали го по книжата с офис мениджъра, и го уведомяват, че аз това човека, който
ще работи с него. Установява, че при прехвърлянето нямала проблеми. Р. - офис
мениджъра, дошла с тези формуляри, прехвърлили клиентите, свидетелката се
разписала, че ги е приела и ги заработила. Никой не е отказал да плати вноските
по кредитите. Не се налагало да търси адреси. Събират физически суми от хората.
Всеки ден се срещат с офис мениджъра за да отчитат парите, или по телефона имат
контакт. Системата в таблета си показва какво се е извършило. Ходи се с
таблетите и се въвеждат вътре операциите, които вършат и в реално време може да
се види се какво прави. По същия начин станало прехвърлянето с колежката, след
която свидетелката започнала. С офис мениджъра тръгнали с колата, с опис на
клиентите, с протокол – по същият начин. Това била процедурата. Твърди, че е
насърчавала клиенти, ако не могат да си платят кредита към нас, да изтеглят
друг кредит, за да си платят към дружеството. Като приема клиентите, подписва
приемо-предавателен протокол, чрез който става предаването на клиентите, с
който се прехвърлят клиентите от напусналия служител към другия, който приема.
По същият начин подписала приемо-предавателен протокол от предходният служител,
на чието място постъпила и след това с клиентите на К. също. Подписва се и офис
мениджър. Подпис на К. няма. Не се е налагало да обикаля със старият
консултант. Не се налагало да ги посещава заедно с К.Д., тъй като свидетелката
познавала клиентите. Не е имала проблеми свързани с липсата на приемо-предаване
от страна на К.Д.. Нямало как да стане обикалянето с К., след като вече е
напуснала, тъй като цялата информация оставала в таблета. Приемо-предавателните
протоколи за клиентите остават при офис мениджъра Р.. Чак след като бъдат
прехвърлени, ги залагат в таблета. Приемо-предавателен протокол е опис на
активните клиенти. Не знае дали има подписан проемо-предавателен протокол между
К. и офис мениджъра. При свидетелката офис мениджъра дошъл с
приемо-предавателен протокол. Минавало се по активните клиенти, прехвърлят се и
срещу всеки минат клиент се подписва. Когато К. напуснала Р. била там и й предала
таблета, СОП-а, отчетен кочан, рекламни материали, обявления лепящи, чанта от
фирмата и на другият ден донесла опис на нещата, които върнала. Не е имало
проблем и се приели нещата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за
по-големи вреди.”
Неустойката е акцесорна на главното
задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на
задължението на длъжника, като установява предварително размера на
обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на
неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да
бъдат доказвани.
Спорен между страните е фактът в какво се състои предаването на активни клиенти
и дали ответницата е отказала да изпълни задължението си по договора за
предаването на активните клиенти на новия кредитен консултант или не.
Съдът споделя изводите на ГРС, че в конкретния случай цитираната кауза за
неустойка в процесния договор не е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
не е нищожна и поради заобикаляне на закона, тъй като не е свързана с договора
за кредит, който самата ответница е сключила с ищеца. Съдът намира и, че
размерът на предвидената в договора неустойка не е прекомерен с оглед размера
на евентуалните вреди, които ищецът би могъл да претърпи. Тъй като сумите,
които клиентите на въззивницата са дължали на въззиваемия към момента на
подаването на предизвестието от нейна страна за прекратяване на договора са
възлизали на близо 70000,00 лв., в какъвто размер биха били и евентуалните
вреди за ищеца в случай на неплащане на дължимите погасителни вноски поради
непредаване на клиентите на новия кредитен консултант. Поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
Съдът споделя и изводите на ГРС, че процедурата по предаване на клиенти от
страна на въззивницата на новия кредитен консултант не се е осъществила по нейна
вина. Следва да отбележи като безспорен факт, че липсва подписан приемно
предавателен протокол, нито между възложителя и изпълнителя – страни по делото,
нито между стария изпълнител и определения от Възложителя нов Изпълнител, каквото е изискването на чл. 10,
т. 23 от процесния договор. До въззивницата е изпратена и допълнително покана
за приемно-предаване с изх.№ 80/03.08.2018 г., след което липсват каквито и да
е доказателства установяващи това задължение да е изпълнено от последната. Показанията
на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка категорично не могат да опровергаят
горните факти. Напротив същата установи, че не знае дали има подписан
проемо-предавателен протокол между К. и офис мениджъра и че подпис на К. няма,
както и че въззивницата не е присъствала при обиколката на клиентите.
Предвид горното съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба като неоснователна, следва да се стави без уважение.
При този изход на делото следва да бъде осъдена въззивницата да заплати на
въззиваемия направените разноски пред настоящата инстанция в размер на в размер
на 300 лв., юрисконсултско възнаграждение.
С оглед цената
на иска, в размер на 2 000 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/25.03.2019г., постановено по гр. д. № 712/2018
г. по описа на Районен съд – Гълъбово.
ОСЪЖДА К.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на “И.А.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“*****, представляван от С.К.К. – изпълнителен директор направените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 300,00лв.
/триста лева/, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.