Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 05.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13587 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 436387/25.06.2018г. по
гр.д. № 21523 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав е признато за установено, че Г.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумата от 2236,65лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-14.09.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 36 в гр. София, ул. „******за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 451,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 30.09.2013г.
до 30.08.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54656/2016г. на
Софийски районен съд, ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 522,32лв. по исковото дело и 97,02лв. разноски по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени исковете
за главница над 2236,65лв. до 2651,63лв. и за лихва върху нея, включително и за
мораторна лихва над 451,80лв. до 456,75лв. , като ищецът е осъден да
заплати на ответника съдебни разноски от 94,57лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5121595/20.07.2018г. от ответника по исковете – Г.В.С., ЕГН ********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че по делото не било установено, че е собственик
на имота или че на друго основание е в договорни правоотношения с ищеца. Приетите
доказателства не установявали собствеността му върху имота, защото не били
документи за собственост. Декларирането на имота като собствен през 1998г.
небило от естествода установи собствеността върху имота, още по-малко за
процесния период. Не било установено да е доставена в имота енергия в количества и на стойност за
които е предявен иска.. Претендирал е
разноски. Оспорил е претенцията на ищеца за разноски, не било
осъществено представителство пред СГС от юрисконсулт, което да обоснове
присъждане на такова.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******в предоставения срок не е изразил становище . С
молба от 15.05.2019г. е оспорил жалбата и претенцията на въззивника за разноски
поради прекомерност, претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2007155/05.04.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу Г.В.С., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Г.В.С.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 2622,62лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -14.09.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 36 в гр. София, ул. „******за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 452,47лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 30.09.2013г. до 30.08.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54656/2016г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в имота,
потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск, дължал и
стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите с
изтичането на 30-дневен срок, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Претендирало е разноски.
Ответникът Г.В.С., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорила
исковете. Навела е твърдения, че не е установено да е собственик на имота или
да е сключвала договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и не дължи
плащане на такава, в имота не било доставено количество и качество енергия на
стойност, за които са предявени исковете, от 2001г. в имота радиатори са
демонтирани, не бил сключвал договор с Т.С.”ЕООД. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 51656/2016г. на СРС, 66-ти състав, от което се установява, че заповедно дело е образувано
по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3060211/14.09.2016г., със заповед от 19.09.2016г.
районният съд е разпоредил Г.В.С.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******сумата от 2651,63лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -14.09.2016г., до изплащането
й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 36 в гр. София, ул. „******за
периода от 01.08.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 456,75лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 30.09.2013г. до 30.08.2016г.,
както и съдебни разноски от 400,96лв., за така издадена заповед длъжник е
уведомен със залепване на 09.01.2017г. на уведомление, на 25.01.2017г. е подала
възражение срещу заповедта, на 06.03.2017. заявителят е уведомен за
необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението
че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 05.04.2017г.
е представил искова молба вх. №
2007155/05.04.2017г.
Прието е писмо от СО, район
Лозенец от 2011г., съгласно което за апартамент
№ 36, вх. А, бл. 117, ул. Плачковица”, гр. София не се откриват договори за
продажба.
Прието е удостоверение от Агенция по вписвания от 2017г., съгласно
което за периода от 01.09.2013г. до 31.08.2016г. не са установени вписвания,
отбелязвания и заличавания на името на Г.В.С., по програмен продукт „Икар” не
са установени няма записи за същия период
за апартамент № 36, вх. А, бл. 117, ул. Плачковица”, гр. София.
Прието е писмо от СО, Д”ПАМДТ” от
28.12.2017г., съгласно което с декларация от 21.03.1998г. ответникът е декларирал като свой апратамент № 36, вх.
А, бл. 117, ул. Плачковица”, гр. София, за този имот за периода от септември 2013г. до август 2016г. няма
подавани данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
По делото са приети договор от 29.08.2002г.,
протокол от 29.07.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда на бл. 117, ул.
Плачковица”, гр. София е избрало
и възложило на Т.С.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата . Към протокола е приложен списък
на лица, в който не е положен подпис за ответника.
Приет е списък на живущи бл. 117,
ул. Плачковица”, гр. София без дата, в който ответник е положил подпис срещу
ап. 36.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди,
одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и от 03.02.2014г.
Приети са неоспорени протоколи за
отчет на уреди в имота, съгласно които отчети през периода са извършвани
реално, потребление е установено на енергия за отопление за горещо битово
водоснабдяване, радиатори са демонтирани.
Приети са изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия.
С приетото по делото страните заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е посочило, че за периода дяловото разпределение на енергията е направено съобразно
правилата на Наредбата за топлоснабдяване, реалното потребление за периода е 2236,65лв. за сградна инсталация и за
горещо битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по партида на
ответника при ищеца начисления са за задължения в размер на процесните суми,
няма отбелязвания за плащането им.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Т.-София”АД, като длъжникът е
осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия
за процесния имот за и период, обезщетение за забава на плащането й в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е
установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм) за периода от
01.08.2013г. до 30.04.2015г. Ответникът
е оспорил това си качество в отговора на исковата молба, поради което
същото е следвало да се установи по делото от ищеца по делото по
несъмнен начин. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди , тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкумателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая доказателства, които да установят при условията
на пълно и главно доказване, че ответникът е носител на вещно право на ползване
върху имота или че е сключил на друго основание договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия в имота не са ангажирани. Нито един от представените по делото
документи не установяват правото на собственост на ответника върху имота. Приети
по делото писма от Столична община и от Агенция по вписвания установяват, че в
архиви на СО, район Лозенец не се намира договор с ответника за покупка на
имота, че за периода от септември 2013г. до август 2016г. в АВписвания няма
данни за записвания на името на ответника и за имота. Действително, приетото по
делото удостоверение от СО, Дирекция „ПАМДТ” сочи, че ответникът е подал
декларация за този имот като негов собствен. Тази декларация, обаче, е от
1998г. и не е от естество да установи вещните права на ответника върху имота за
процесния период. Удостоверяването за
декларирани обстоятелства и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не доказват право на
собственост. Само по себе си удостоверяването, че през процесния период не са
подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ за имота не може да обоснове по несъмнен
начин, че ответникът е собственик на имота през процесния период. Отделно, в
периода от 1998г. до началото на процесния период няма доказателства, че не са
подавани на декларации по чл. 14 от ЗМДТ, поради което и удостоверяването че такива
не са подавани през процесния период не установява неподаването на такива след
1998г. При така възприето съдът приема, че по делото не е установено възникнало
валидно облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия поради притежаване през процесния период от ответника на вещното право
на ползване върху имота.
По делото не е установено ответникът да е сключил
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия на друго основание, различно от
вещни права върху имота, поради което и съдът приема, че исковете са
неоснователни. Вписването на ответника в списък на живущи без дата, откриването
на партида за имота от ищеца на името на ответника не са от естество да
обосноват такъв извод. Пребиваването в имота и полагането на подпис като живущ
в него не води до възникване на облигационно правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия. Действия на ищеца по откриване на партида за
имота на името на ответника без да се установи, е има такова искане от
ответника също не установяват сключване на такъв договор.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС
в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като исковете следва да се отхвърлят.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия следва да се постави отговорността
на разноски и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за производство
пред СРС в размер на още 605,43лв.
за възнаграждение за адвокат и за вещи лица. За производство пред СГС на въззивника
- ищец се следват разноски от 300лв.
за възнаграждение за адвокат и 53,77лв. разноски за държавна такса.
Възражението на въззиваемия за прекомерност на претендираното
възнаграждение да адвокат е
неоснователно. Уговорено и пратено такова е минималното по Наредба № 1/2004г.,
съответства на сложността на делото.
Решението на СРС в частта, в
която в тежест на ответника по исковете са поставени разноски следва да се
отмени.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 436387/25.06.2018г.
по гр.д. № 21523 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав в частта, с която е
признато за установено, че Г.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумата от 2236,65лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-14.09.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 36 в гр. София, ул. „******за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 451,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 30.09.2013г.
до 30.08.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54656/2016г. на
Софийски районен съд, и в частта, с която Г.В.С.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******съдебни разноски от 522,32лв. по исковото дело и 97,02лв. разноски по заповедно дело и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 2007155/05.04.2017г.
на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу Г.В.С., ЕГН **********, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Г.В.С.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 2236,65лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -14.09.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 36 в гр. София, ул. „******за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 451,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 30.09.2013г.
до 30.08.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54656/2016г. на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати
на Г.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо
959,20лв. (деветстотин петдесет и девет
лева и 0,20лв), представляващи разноски за адвокат в производството пред
Софийски градски съд и Софийски районен съд.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –– „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.