РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия
Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6937 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** срещу В.Й.Х., ЕГН **********, с адрес *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.365 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сума в размер на 496,27 лв. - главница,
представляваща непогасено задължение по споразумение за признаване и
разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта
„EURОLINE" от 03.12.2003 г.; сума в размер на 151,08 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата, считано от
15.04.2016 г. до 15.04.2019 вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане на
същата.
Твърди се в
исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 2423/2019 г. по описа на
ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника,
на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената
част на ИМ се твърди, че съгласно заявление от 24.11.2003 г. и Договор за
издаване и използване на кредитна карта „EURОLINE" от 03.12.2003 г.
на В.Й. ***/ с нова фамилия Х./ е
издадена кредитна карта и е отпусната определена парична сума, а ответницата се
е задължила да върне усвоената част от нея заедно с начислените договорни лихви
разсрочено, на месечни вноски, с установен минимален размер. Излага се, че с
договор за прехвърляне на вземания № 00/15.11.2007 г. кредиторът е прехвърлил на "АЛФА
КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК ********* с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ,
вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № 1, към Договора, с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с
начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена,
която цесионерът е заплатил в цялост на цедента, сред които и вземането по
отношение на длъжника. Сочи се, че в срока на действие на договора ответникът не
е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради
което към 15.11.2007 г. - датата на прехвърлянето на вземането дължимата
от него сума е възлизала на 975,85 лв. Твърди се, че в съответствие с чл.99,
ал.З от ЗЗД ответникът е уведомен за извършената цесия и за новия кредитор.
Излага, че със споразумение от 23.05.2014г. сключено с „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ,
ответникът е признал съществуването на дълга си, чиято стойност е възлизала на
975,85 лв., като страните са се съгласили задължението му да бъде редуцирано с
50%, в случай, че остатъкът в размер на 487,93 лв. бъде изплатен от нея на
1вноска, еднократно в срок до 23.06.2014 г. Сочи се, че длъжникът не е заплатил
дължимата сума в срок, поради което в съответствие с т.6 на споразумението,
уговорената редукция е станала невалидна, поради което и дължи цялата
неизплатена сума в размер 975,85 лв. Твърди се, че за погасяване на процесното
задължение ответницата е заплатила по банкова сметка ***.58 лв., като е извършила
следните преводи: сума в размер на 70.00 лв. на 06.10.2014г.; сума в размер на
97.55 лв. на 11.12.2014г.; сума в размер на 97.55 лв. на 09.02.2015г.; сума в
размер на 139.48 лв. на 16.03.2015г. и сума в размер на 75.00 на 18.05.2015г.Поради
изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на
ответника е депозирал отговор на
исковата молба. Излага, че
предявения иск е недопустим и неоснователен. Твърди, че ответницата не е
уведомена лично за станалата цесия,
поради което и счета, че тя няма действие по отношение на нея, съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 ГПК. Навежда доводи и, че цесията не може да бъде
връчена на особен представител, за което развива подробни съображения. Оспорва
исковете по основание и размер. Излага, че по делото не е представен процесния
договор за кредитна карта от 03.12.2003 г., а само заявление за издаване на
кредитна карта от 24.11.2003 г, в което освен лични данни на В. Тодорова,
трудовата й заетост, семейно положение и финансови данни за личното й имущество
не се съдържат никакви други параметри по договора относно това какви са
условията на договора, неговият срок, сума на кредита, начин на погасяване и
др. Излага, че липсват и доказателства относно самото предоставяне на
кредитната карта и нейното активиране. По отношение на споразумението сочи, че
по делото липсват доказателства относно упълномощаването на представител на
„ЕКС ДЕБТ“ АД да го сключи. Оспорва представеното споразумение, като сключено
между кредитора и длъжника. Оспорва авторството на приложеното по делото
заявление за издаването на кредитна карта и споразумение, като счита същите
неизготвени и неподписани от ответницата. Излага, че са посочени и различни
фамилии на ответницата, като липсват каквито и да е доказателства за това, че е
налице промяна на фамилното име и че става въпрос за едно и също лице. Счита,
че вземането е погасено по давност.
В проведеното по
делото о.с.з особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че по делото не е
представен договорът за издаване на кредитна карта. По отношение на подписаното
по делото споразумение счита, че същото е подписано от лице, което не е имало
представителна власт да представлява кредитора. Излага, че ответницата е
заплатила това, за което са се споразумели, макар и не в предвидените срокове.
Твърди, че към момента на подписване на споразумението вземането е било
погасено по давност.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 2423/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 1359/17.04.2019 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора –
ищец по настоящето дело 496.27 лв. – главница; лихва в размер на 151,08 лв. за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и сумата от 50.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, която заповед е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът,
съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване
на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщено като доказателство по делото е и заявление за издаване на
кредитна карта от 24.11.2003 г., от което се установява, че ищцата е отправила
искане да й бъде издадена такава.
Установява се от приобщения по делото договор за цесия от 15.11.2007 г.,
и Приложение №1/15.11.2007 г. към него, че на ищецът е цедирано вземането на
кредитора по отношение на задължението на ответника.
Видно е от представеното по делото Уведомление за извършена цесия, че е
направен опит ответникът да бъде уведомен за същата.
От представеното по делото споразумение от 23.05.2014 г. се установява,
че страните по делото са постигнали договореност, че: съгласно сключеният на
15.11.2007 г. договор за продажба на вземания ищецът е придобил вземане срещу
ответника по договор за кредитна карта, първоначално сключен с „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД със стойност на задължението от 975,85 лева. Видно е, че
страните са се договорили, че задължението ще бъде редуцирано в размер на 50% и
ще е в размер на 487,93 лева при еднократно плащане до 23.06.2017 г. от страна
на длъжника. Установява се и, че в споразумението е предвидено, че при
неизпълнение на задължението от страна на длъжника изборът на редукция е
невалиден и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за
изискуема цялата дължима сума, да претендира съдебно същата, както и да иска
присъждане на лихва за забава.
Приобщени като доказателства по делото са договор за събиране на
вземане, анекс към него, от което се установява, че ищецът е възложил на „ЕКС
ДЕБТ“ ООД да предприема действия, насочени към извънсъдебно събиране на
вземанията му.
По делото са
приети и изслушани заключенията по допуснатите СГЕ и ССЕ, които съдът кредитира
като обективно и безпристрастно дадени и неоспорени от страните по делото.
От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че: след направената
проверка в счетоводството на ищеца не се е установило ответницата да е
заплатила сумата по споразумението в срок; че след посочената дата в
споразумението са постъпили следните суми по сметка на ищцовото дружество, а
именно: сума от 70 лева на 06.10.2014 г; сума от 97,55 лева на 11.12.2014 г.; сума от 97,55
лева на 09.02.2015 г.; сума от 139.48 лева на 16.03.2015 г; сума от 75 лева на
18.05.2015 г.; че задължението на ответника към датата на заповедното
производство е в размер на 647,35 лева и включва: сума от 496,27 лева –
главница и 151,08 лева мораторна лихва за периода от 15.04.2016 г. до
15.04.2019 г.
От заключението на допуснатата по делото СГЕ се установява, че: подписът
в графа „ подпис основен картодържател“ е положен от ответника; че ръкописният
текст в заявлението за издаване на кредитна карта не е написан от ответницата;
че подписът в графа „ за длъжника“ и ръкописният текст „ В.Х.“ от споразумение
от 23.05.2014 г. е положен и изписан от ответницата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане въз основа на
сключеното споразумение с ответника.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок
е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Съдът счита, че доводите на особения
представител на ответника за липса на доказателства, че между ответника и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“
АД е налице договор за неоснователни,
доколкото ищецът основава претенцията си на сключено споразумение с
ответницата. Споразумението между ищеца и ответника от 23.05.2014 г. носи белезите на договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид
договор страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор чрез взаимни отстъпки, с които могат да създадат, изменят или погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен
характер, а отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната
и е средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе
определеност и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е възможно и
страните да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да
считат по между си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. В
този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика,
спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение /в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./.
Договорът за спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че
страните считат правното положение такова, каквото са признали в спогодбата,
както и регулиращо действие, състоящо се в това, че страните се задължават в
бъдеще да изпълняват задълженията си така, както са установени в спогодбата.
Договорът за спогодба има и конститутивно действие, тъй като съществуващото
правоотношение се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба. Споразумението
за разсрочено плащане не е едностранно изявление на
ответника, а съдържа насрещни волеизявления и на двете
подписали го страни, поради което е договор, а не едностранна сделка. Съдът
намира, че по изложените аргументи и възражението на особения представител на
ответника, че вземането е погасено по давност преди сключване на споразумението
за неоснователен.
Установи се от изслушаната СГЕ, че подписът за „длъжник“ в процесното
споразумение е положен именно от ответницата.
Установи се и, че ответницата е направила плащане по споразумението след
предвидения в същи срок, поради което и на основание чл.6 от същото дължи
връщане и на сумата, която би била опростена при плащане в уговорения срок.
С оглед всичко изложено и доколкото ответницата не е платила в
предвидения в споразумението срок следва да върне и останалата дължима сума по
договора, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че са
неоснователни и твърденията на особения представител на ищеца, че лицето, което
е подписало споразумението от страна на „Екс Дебт“ е различно от това, за което
са представили пълномощно, доколкото е видно, че ищецът е упълномощил дружество
да им събира извънсъдебно вземанията, а не конкретно лице, като е напълно
възможно лицето, подписало споразумението да е служител на изпълнителя по договора
за извънсъдебно събиране на вземянията.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 765,00 лв, от
които 75,00 лв. заплатени държавни такси, 300 лева за възнаграждение за особен
представител, 290 лева за СГЕ и ССЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Й.Х., ЕГН **********, с адрес *** дължи на
„ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с
предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
***, следните суми: сума в размер на сума
на 496,27 лв. - главница,
представляваща непогасено задължение по споразумение за признаване и
разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта
„EURОLINE" от 03.12.2003 г.; сума в размер на 151,08 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата, считано от
15.04.2016 г. до 15.04.2019 вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане на същата, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.365 ЗЗД,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Й.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 2423 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 765,00
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: