РЕШЕНИЕ
№ 2149
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215138 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на „Б.” ООД против наказателно
постановление (НП) № 10-0001259/13.10.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - К., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от
КТ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че липсва
ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото
нарушение, както и посочване на доказателствата, които го потвърждават.
Твърди, че не се установява точната дата на констатиране на нарушението,
което съществено е затруднило защитата му, както и какви действия е
извършвало лицето в момента на извършване на проверката. Излага доводи за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като АНО
не е изложил мотиви в НП във връзка с направените възражения от
дружеството. Посочва, че от събраните доказателства не може да се направи
извод за наличието на трудово правоотношение със съществените му
1
характеристики, като релевира аргументи, че АНТ. К. Г. е бил служител на
„М.“ ЕООД – подизпълнител на СМР в обекта. Оспорва подхода на
проверяващите по установяване на нарушение на трудовото законодателство
въз основа на декларация на физическото лице, съставена по бланка с
елементите на трудово правоотношение. Сочи, че вменената за нарушена
норма на чл.1, ал.2 КТ не съдържа състав на административно нарушение и
предполага издаване на постановление по чл.405а КТ. Твърди, че е налице
неправилна правна квалификация на нарушението и неяснота при прилагане
на санкционната норма на чл.414, ал.3 КТ. Претендира за маловажност на
нарушението. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Каменова, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които
прави аналаиз и оценка на събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк. Ат., в
съдебно заседание излага доводи за неоснователност на подадената жалба.
Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
подробни аргументи излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.07.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - К.,
сред които свидетелката Д. ХР. В., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в строителен обект – „Смесена сграда с офиси,
търговски площи, подземни гаражи и жилища“ в УПИ XI-1799, кв. 74,
местност В., ВЕЦ-С., гр. София, на който дейност като строител
осъществявало дружеството-жалбоподател „Б.“ ООД. В проверявания обект
2
бил заварен да полага труд като „общ работник“ АНТ. К. Г., който заедно с
още двама общи работници качвал чували със строителни материали от кота
0 към по-горни етажи. В декларация, собственоръчно попълнена в 11.25 ч. на
01.07.2021 г., същият посочил, че работи като „общ работник“ в „Б.“ ООД на
горепосочения обект от 28.06.2021 г., с работно време от 08.30 ч. до 17.00 ч. с
почивка в работния ден с продължителност един час, с почивни дни събота и
неделя и трудово възнаграждение в размер на 250 лв., без наличието на
сключен граждански или трудов договор.
Въз основа на призовка по чл.45, ал.1 от АПК в хода на проверката в
Дирекция „Инспекция по труда“ - К. били представени сключени с „Б.“ ООД
в качеството му на работодател трудови договори на другите работници,
заварени от проверяващите на обекта – А.Д., А. Д. и Б. Б., но не бил
представен граждански или трудов договор с А.Г..
За резултатите от проверката на място и по представени документи бил
съставен протокол за извършена проверка изх. № ПР2122350/08.07.2021 г., с
който били констатирани нарушения на трудовото законодателство и
нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и били дадени съответни предписания.
Свидетелката Д. ХР. В., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда“ - К. съставила против „Б.“ ООД акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 10-0001259/19.07.2021 г. за това, че в
качеството си на работодател не е сключило трудов договор в писмена форма
с АНТ. К. Г., с което не е уредило отношенията по предоставяне на работна
сила от лицето като трудови – нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството. В законоустановения срок срещу АУАН постъпило възражение
с доводи, идентични с тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото
производство. Към възражението бил приложен договор от 24.04.2020 г.
между дружеството-жалбоподател в качеството на „главен изпълнител“ и
„М.“ ЕООД като „подизпълнител“, като последният се задължавал да изпълни
СМР по изпълнение на машинна гипсова мазилка по стени и тавани и
полагане на машинна подова циментова замазка до 6 см на горепосочения
обект в местността „В. ВЕЦ-С.“. С анекс № 2 от 15.06.2021 г. срокът за
изпълнение на възложените СМР бил удължен до 15.07.2021 г. „Б.“ ООД
3
представило пред контролните органи и становище от управителя на „М.“
ЕООД – свидетелят А.Т., в което е посочено, че АНТ. К. Г. е служител на
„М." ЕООД, нает за пробен период за изпълнение на обща работа на
строителната площадка. Това обстоятелство било посочено и в писмено
обяснение на свидетеля Д.К..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 10-
0001259/13.10.2021 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - К., с
което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „Б.“
ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. НП било връчено на
15.10.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Д. ХР. В., Д. Н. К. (частично), А. К. Т. (частично)
и С.Д. К. (частично), както и от писмените доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол за извършена проверка
ПР2122350/08.07.2021 г., декларация от АНТ. К. Г., призовка на основание
чл.45, ал.1 от АПК, електронна кореспонденция, договор от 24.04.2020 г. и
анекс № 2 към него, писмени обяснения от 13.07.2021 г. и 21.07.2021 г.,
справка за актуално състояние, застрахователна полица за застраховка
„Трудова злополука“, трудов договор № 1298/17.02.2021 г., трудов договор №
1306/06.04.2021 г., длъжностна характеристика на длъжността „общ
работник“, справка по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор № 1233/05.11.2018 г.,
ведомост за м. май 2021 г., идентификационна карта, декларация от А. А.Д.,
декларация от Б. С. Б., декларация от А.Т. Д., извлечение от книга за
инструктаж, покана изх. № 21053878/08.07.2021 г., ведно с разписка за
получаването й, пълномощно, възражение вх. № 21073511/23.07.2021 г.,
известие за доставяне, заповед № 3-0533/24.06.2021 г. и заповед № З-
0570/12.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетелката В.. Съдът
кредитира същите като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Свидетелката посочва, че
по време на проверката на място са заварили трима общи работници
(впоследствие на работното място се явил и работник - „багерист“), които
4
заявили пред контролните органи, че от помещение, намиращо се на кота 0,
качват чували със строителни материали на по-горни етажи. С оглед на това
съдът намира, че с необходимата конкретика се установява какви действия е
извършвало лицето, като не е необходимо при проверката на място да се
установи някакъв специфичен характер на осъществяваната от Г. дейност, тъй
като се касае за широкообхватна, нискоквалифицирана дейност.
На следващо място, от показанията на В. се установява, че по време на
проверката не е имало твърдения от страна на представителя на дружеството
и контролните органи не са установили извършването на дейност от
работници или служители на други дружества, като показанията й намират
опора в събрания доказателствен материал по делото. От една страна не са
налице отразени възражения в тази насока както в протокола за извършена
проверка, така и в представените във връзка с призовка по чл.45, ал.1 от АПК
документи и в самия АУАН. Твърдения, че лицето всъщност е било наето от
подизпълнителя на обекта, се излагат за първи път във възражението срещу
АУАН, като дружеството-жалбоподател по никакъв начин не е било
препятствано да впише тези обстоятелства в документите, изготвени в хода
на проверката, в противовес със заявеното от свидетеля К.. От друга страна
видно от представените декларации и трудови досиета на останалите заварени
на обекта работници, всички те имат трудови правоотношения именно с „Б.“
ООД и не е бил констатиран на място какъвто и да било работник или
служител на „М.“ ЕООД. Всичко това сочи на изградена защитна версия,
която обаче не намира необходимата опора в доказателствения материал.
Обстоятелството, че АНТ. К. Г. е бил работник именно на дружеството-
жалбоподател се установява освен от показанията на свидетелката В. и от
собственоръчно попълнената от него декларация. Съдът кредитира
последната, като приема, че Г. е декларирал добросъвестно сочените в нея
обстоятелства и в съответствие с действителното фактическо положение.
Вярно е, че се касае за документ с предварително изготвено съдържание –
бланка с установени реквизити, съответстващи на елементите на трудовото
правоотношение – обект, работно време, трудово възнаграждение, почивни
дни. Това обаче не изключва априори доказателствената му стойност, а налага
съвкупното му обсъждане с другите доказателства по делото. На първо място,
следва да се отбележи, че обстоятелствата, сочени от жалбоподателя, за
нисък образователен ценз на лицето и невъзможност за правилна преценка на
5
правните характеристики на отношенията му, не внасят съмнение в
достоверността на посоченото от него, тъй като в декларацията същият е
посочил фактически обстоятелства по полагания от него труд, като от лицето
по начало не се изисква да квалифицира същите като трудови, граждански
или други. Напротив, липсата на образование предполага и липсата на
тенденция у попълващия декларацията за манипулиране на фактите. Още
повече, видно от декларациите на другите заварени на обекта служители, Г.
не е взаимствал от попълненото от тях, като е посочил различен период от
време, откогато работи на обекта, различно работно време и възнаграждение.
С оглед на това съдът не кредитира показанията на свидетелите К., Т. и
К. в частта, в която заявяват, че А.Г. е бил нает като работник на „М.“ ЕООД
за конкретния ден. Следва да се отбележи, че К. изобщо не е присъствал на
обекта в деня на проверката, а К. - в началото на съответния работен ден, а е
бил повикан след пристигане на контролните органи. Същите не могат да
посочат кое лице е отговаряло на място в обекта във въпросния ден за
служителите на „Б.“ ООД, респективно нямат преки впечатления от работния
процес и участниците в него на процесната дата. Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля Т. в частта, в която твърди, че като управител на
„М.“ ЕООД е наел А.Г. само за въпросния ден срещу възнаграждение от 50
лева, тъй като категорично се опровергават както от попълнената от Г.
декларация, в която посочва възнаграждение от 250 лева и че работи на
обекта от 28.06.2021 г., така и от показанията на свидетелката В., която
посочва, че той е заявил пред нея, че работи там от два дни. Липсва житейска
логика Г. да е бил нает само за деня, а да твърди, че работи от няколко дни.
Освен това свидетелят Т. твърди, че е наел няколко човека за „качването на
плочки“ предвид употребеното от него множествено число, а както бе
посочено по-горе – останалите общи работници, заварени на място, са имали
трудови договори с „Б.“ ООД. Наличието на подизпълнител на обекта, което
се установява от представения договор с „М.“ ЕООД, само по себе си не може
да обоснове извод, че лицето е било техен служител предвид естеството на
изпълняваната от него работа и предмета на договорените СМР по
изпълнение на машинна гипсова мазилка по стени и тавани и полагане на
машинна подова циментова замазка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
6
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и изричната норма на чл.416 от КТ.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. В необходимата пълнота са
изложени характеристиките на трудовото правоотношение, установени в
настоящия случай, и санкционираното лице не е препятствано да разбере в
какво се изразява вмененото му нарушение и да организира защитата си. Не е
налице и допуснато процесуално нарушение при посочване на датата, на
която е извършено и установено нарушението. Между двете дати не
съществува противоречие, а напротив – същите логично следват хода на
проверката, извършена на място и по документи. Едва при приключване на
проверката и непредставянето на трудов договор нарушението е установено
от контролните органи, но като дата на извършването правилно е приета
01.07.2021 г.
Не е съществено нарушение на процесуалните правила и непосочването
в НП на доказателствата, въз основа на които е прието от
административнонаказващия орган за извършено нарушението, доколкото
чл.60 от ЗАНН дава възможност на двете страни да представят допълнително
доказателства и във въззивното съдебно производство. На следващо място,
7
следва да се отбележи, че АНО е разгледал подаденото срещу АУАН
възражение и е приел същото за неоснователно, но неизлагането на мотиви в
тази насока не представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените.
На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От обективна страна се установява, че към момента на
извършената проверка АНТ. К. Г. е полагал труд по трудово правоотношение
без наличието на сключен писмен трудов договор с дружеството-
жалбоподател. Същият е имал установено работно време, работно място,
трудово възнаграждение, почивки и е упражнявал конкретна трудова
функция. С оглед на това съдът намира, че по същество е било налице
предоставяне на работна сила, покриващо характеристиките на трудовото
правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в
наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като в
качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма
със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност
при жалбоподателя, поради което и правилно е била ангажирана
административната му отговорност. Основната нарушена разпоредба е тази на
чл.62, ал.1 от КТ, съдържаща и конкретното правило за поведение, нарушено
от санкционираното лице. В тази връзка неоснователни са доводите в
жалбата, че не е посочена нормативна връзка с друга разпоредба на основния
принцип, залегнал в чл.1, ал.2 от КТ.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за
процесното нарушение налагане на юридическите лица на имуществена
санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. При реализацията на
административнонаказателната отговорност АНО е наложил имуществена
санкция в законоустановения минимум от 1500 лева, която според настоящия
8
съдебен състав се явява справедлива и обоснована. Както в АУАН, така и в
НП ясно и недвусмислено е посочена нарушената правна норма, поради което
няма неяснота и относно това кое предложение от чл.414, ал.3 от КТ е
приложимо в случая. Освен това по арг. от чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883
от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА „предложението“ не е нормативно
предвидено за обозначаване на части от правната норма, поради което и
принципно непосочването по кое „предложение“ на разпоредбата е наложено
административното наказание не обуславя извод за формална (процесуална)
незаконосъобразност на НП.
Разпоредбата на чл.415в от КТ предвижда специална спрямо чл.28 от
ЗАНН хипотеза на отговорност за маловажно нарушение. Законодателят е
приел обаче в ал. 2, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Освен това съгласно ТР № 3/10.05.2011 година
на ВАС по тълк.дело № 7/2010 година нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ е
специална и изключва приложимостта на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът предвид фактическата и правна сложност на делото намира, че следва
да бъде определено такова в законоустановения минимум от 80 лв. По
аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на
това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган –
в случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-
0001259/13.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Кюстендил, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ на „Б.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ....... да заплати на ИА „Главна инспекция
по труда“ направените разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10