Решение по дело №672/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК.

Делото е образувано по жалба на „България Тианшинонг Фийд Ко.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, Западна крайградска зона, ул. 7 № 19, чрез управителя Н.Й.М. против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03000823159448-004-001/ 30.08.2023 г. на гл. инсп. по приходите Петър Христов при ТД на НАП – Варна, който е потвърден с Решение № 241/ 14.11.2023 г. на директора на Д“ОДОП“ – Варна в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят сочи в жалбата, че не е съгласен с отказа да му бъде изчислена и изплатена лихва за периода на неправилно възстановени суми за м. юли и м. август 2022 г. Независимо от правилното и редовно подаване на дължимите се данъчни декларации, двата данъка за възстановяване за горепосочените месеци не са обвързани в СУП на НАП. По независещи от дружеството причини сумата от 3 424, 77 лв. е останала невъзстановена в законово установения срок по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС – 30-дневен след подаване на последната справка-декларация. По реда на чл. 175, ал. 2 от ДОПК следва неправилно възстановените суми за м.юли и м. август на 2022 г. да бъде заплатена на дружеството, както и законовата лихва от датата на 3-месечната процедура от подаване на ДДС-декларациите от датата на реалното възстановяване на сумите.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И. С. ***, редовно упълномощена (стр. 71 от делото), която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на процесния адм. акт. Пледира за присъждането на разноски според представения списък, по реда на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по жалбата – директорът на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – Варна, редовно призован се представляван в съдебно заседание по делото се представлява от гл.юрк. М.М., редовно упълномощена (стр. 66 от делото), която счита подадената жалба за допустима, но по същество за неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение при евентуално отхвърляне на жалбата.

Административен съд – Добрич, като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подаден от надлежна страна срещу адм. акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане на жалбата по същество, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

През 2023 г. на жалбоподателя е била извършена ревизия за ДП 01.01.2020 г. 31.12.2021 г. и 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. по ЗКПО и ЗДДС. В хода на производството на същия е бил издаден РА (към момента обжалван и по съдебен ред – АД № 124/ 2024 г. по описа на АдмС – Добрич). По инициатива на дружеството-жалбоподател (стр. 48) е бил издаден процесния Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03000823159448-004-001/ 30.08.2023 г. на гл. инсп. по приходите Петър Христов при ТД на НАП – Варна по реда на чл. 129 от ДОПК. В АПВ е прието, че след ревизията има ППВ по ЗДДС, като последните са за периода 01.02.2023 г. – 30.04.2023 г. и на основание чл. 92, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, подлежащият на възстановяване данък е в размер на 141, 73 лв. е прихванат за просрочени задължения. При проверка на данните от СД и съпоставянето им с информацията от дневниците за покупко-продажбите за ДП м. 07.2022 до м. 09.2022 г. се установява, че резултатите са определени съгласно изискванията на чл. 88 от ЗДДС. За проверяваните периоди са декларирани следните резултати: 01.07. – 31.07.2022 г. рез-т – ДДС за възстановяване в размер на 1003, 72 лв.; 01.08.2022 – 31.08.2022 г. рез-т – ДДС за възстановяване в размер на 2 421, 05 лв.; 01.09. – 30.09.2022 г. рез-т – ДДС за внасяне в размер на 2 692, 67 лв.; 01.10 – 31.10.2022 г. рез-т – ДДС за внасяне в размер на 2 683, 08 лв. Според декларираните резултати по СД след периода на ревизията започва процедура по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, по отношение на данъка за възстановяване, с подаване на СД за ДП м.07.2022 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 1003, 72 лв. Процедурата приключване на СД на ДДС за ДП м.09.2022 г. с резултат ДДС за внасяне 2 692, 67 лв. Остатъка от сумата за внасяне в размер 1 688, 95 лв. се приспада от декларирания данък за възстановяване за м.08.2022 г. От ДП м.08.2022 г. започва нова процедура по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС с резултат ДДС за възстановяване в размер 732, 10 лв. Същата приключва с подаването на СД по ДДС за ДП м.10.2022 г. с резултат ДДС за внасяне 2 683, 08 лв. След приспадане, дължимата сума за внасяне е в размер на 1 950, 98 лв., която е внесена от жалбоподателя към 16.11.2022 г. Приспадането на декларираните резултати за внасяне и тези за възстановяване за посочените периоди не са обвързани с информационната система на НАП – СУП.

Против процесния АА е било подадено Възражение вх. № Ю-241/ 28.09.2023 г., (стр. 14 от делото) с изложени доводи за начисляване и заплащане на лихва за периода на неправилно възстановени суми от ДП м.07.2022 и м. 08.2022 г., тъй като декларациите от страна на дружеството са правилно и навреме подадени, като в тях са посочени и правилните суми. Поради това по реда на чл. 175, ал. 2 от ДОПК следва за неправилно възстановените суми за тези ДП на дружеството да бъде заплатена и законова лихва от датата на 3-месечната процедура и подаване на ДДС – декларациите от датата на реално възстановяване на сумите.

С Решение № 241/ 14.11.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП , процесния АА – АПВ, е бил потвърден (стр. 9 до 11 от делото). В него е посочено, че при извършена проверка на ДОС на жалбоподателя е установено, че той има изискуеми публични вземания към 30.08.2023 г., съставляващи задължения за ДДС по РА от 03.02.2023 г. за главница и лихва, задължения по Декларация обр. 6 за данък върху трудовите и приравнени на тях правоотношения, за ЗО, за ДОО, и за ДЗПО – УПФ – главници и лихви, общо в размер на 1 773, 95 лв., подробно описани в АПВ по вид и размер. В обжалвания АА е извършено прихващане на изискуеми вземания в размер на 1773, 95, срещу суми подлежащи на възстановяване в размер на 3424, 77 лв. прихващането е извършено в срока по чл. 68, ал. 1 от ППЗДДС. На дружеството-жалбоподател е възстановена сума – ДДС за данъчен период м.08.2022 г. в размер на 1 650, 82 лв.

По делото е допусната ССЕ, по която назначеното ВЛ дава заключение, че дружеството-жалбоподател е изготвило и 4-те данъчни декларации (ДД), по отношение на процедурите за приспадане на ДДС: 1) за ДП м.07.2022 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 1 003, 72 лв., който поставя началото на нова процедура по приспадане или възстановяване; 2) за ДП м.08.2022 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 2 421, 05 лв., който е първия месец от започналата данъчна процедура; 3) за ДП м.09.2022 г. е деклариран ДДС за внасяне в размер на 2 692, 67 лв., като цялата сума е посочена за приспадане в клетка 70, поради започналата процедура, по която вече е формиран данъчен кредит на обща стойност 3 424, 77 лв. (1 003, 72 лв. от м.07.2022 г. и 2 421, 05 от м. 08.2022 г.). в резултат на приспадането ДДС от м.07.2022 г. е изчерпан изцяло. ДДС от м.08.2022 г. е приспаднат частично (1 688, 95 лв.), като по остатъкът от него стартира нова данъчна процедура за приспадане/ възстановяване на ДДС в размер на 732, 10 лв.; 4) за ДП м.10.2022 г. е деклариран ДДС за внасяне в размер на 2 683, 08 лв., като в клетка 70 правилно сумата 732, 10 лв. ДДС за приспадане (остатъка от м.08.2022 г.), а в клетка 71 ДДС за внасяне – 1 950, 98 лв., наредени с плат.нареждане на 16.11.2022 г. В резултат на приспадането ДДС от м.08.2022 г. също е изчерпан изцяло.

Поради необвързването на декларираните от дружеството-жалбоподател резултати в клетка 50 с кл. 70 в СУП на НАП сумите на ДДС за м.07 и м.08.2022 г. стоят със знак (-), т.е. като недължимо внесени, а сумите на ДДС за внасяне за м.09. и м.10.2022 г. стоят като невнесени в срок и носят лихви. В резултат на подаденото искане от 31.07.2023 г. по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК за възстановяване на сумата от 3 424, 77 лв. (ДДС за възстановяване за м.07. и м.08.2022 г.), е била възложена проверка, приключила с процесния АПВ от 30.08.2023 г. Към датата на АПВ жалбоподателят е имал изискуеми задължения в размер на 1 773, 95 лв., които са прихванати, съгласно чл. 129, ал. 4 от ДОПК, а остатъкът в размер на 1 650, 82 лв. е преведена на дружеството на 01.09.2023 г. по по посочена банкова сметка.

***.09.2022 г. в размер на 2 692, 67 лв. то сумата е погасена, съгласно чл. 169 от ДОПК, както следва: 1) на 13.09-2022 г. – 280, 56 лв. вноска от жалбоподателя; 2) на 17.10.2022 г. – 285, 55 лв. направена вноска от жалбоподателя; 3) на 15.11.2022 г. – 288, 96 лв. след вноска от жалбоподателя; 4) на 16.11.2022 г. – 1 837, 60 лв. – част от вноска от жалбоподателя на стойност от 1 950, 98 лв., съставляваща ДДС за ДП м.10.2022 г. Общо погасено задължение от 2 692, 67 лв.

За периода 15.10.2022 г. до 16.11.2022 г. е била начислена лихва от 19, 41 лв. за просрочие, която не е била дължима, но която жалбоподателят е заплатил на 01.03.2023 г. Задълженията за ДП м.10.2022 г. в размер на 2683, 08 лв. са били погасени от жалбоподателя, както следва: 1) на 13.12.2022 г. – 257, 34 лв. след вноска от жалбоподателя; 2) 1 739, 06 лв. е прихваната с РА от 03.02.2023 г. срещу суми за възстановяване за м.04.2022 г.; 3) 286, 25 лв. е прихваната със същия РА срещу задължения за възстановяване за м.05.2022 г.; 4) на 17.01.2023 г. – 400, 43 лв. след вноска на жалбоподателя. Общо погасеното задължение е от 2 683, 08 лв.

За периода 15.10.2022 г. (падежа на ДДС за м.09.2022 г.) до 16.11.2022 г. е начислена лихва за просрочие в размер на 19, 41 лв., която не е била дължима, но която дружеството-жалбоподател е заплатило на 01.03.2023 г. За периода 15.11.2022 г. до 13.12.2022 г. е начислена лихва за просрочие в размер на 21, 62 лв., която не е била дължима, но която дружеството-жалбоподател е заплатило на 01.03.2023 г. За периода 14.12.2022 г. до 17.01.2023 г. е начислена лихва за просрочие в размер на 4, 16 лв., която не е била дължима, но която дружеството-жалбоподател е заплатило на 01.03.2023 г.

Така според ССЕ общият размер на начислената лихва, която не е била дължима, но е заплатена от жалбоподателя е в размер на 45, 19 лв. (19, 41 лв. + 21, 62 лв. + 4,16 лв.). За тази сума дружеството-жалбоподател може да подаде искане за възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК.

Датата на подаване на Искането за прихващане или възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е 31.07.2023 г.АПВ е издаден на 30.08.2023 г. Следователно срокът по чл. 129, ал. 3 е спазен. Остатъкът от ДДС за възстановяване, в размер на 1650, 82 лв. е бил получен от жалбоподателя на 01.09.2023 г.ССЕ счита, че лихви за забава върху сумата от 3 424, 77 лв. и на основание чл. 92, ал. 10 от ЗДДС не се следват.

Съдът кредитира заключението на съдебния експерт, като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните писмени доказателства.

При тези факти, съдът направи следните правни изводи:

От извършената служебна проверка, следва че оспорения АА е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. Съдът констатира също, че процесния АПВ е съответен и на материалния закон, по следните съображения:

Съгласно чл. 129 от ДОПК „Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. (2) След постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка. (3) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. (4) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова или друга платежна сметка. Възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой. (5) Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. 3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (6) Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. (7) Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.“

Според чл. 88 от ЗДДС „Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. Според ал. 3 „Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.“ Според ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.“

Съгласно чл. 92 от ЗДДС „Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода; 3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89; 4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация; 5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4; 6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

Според чл. 68, ал. 1 от ППЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване и същото лице има изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски до изтичане на края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения данък за възстановяване.

В настоящия случай според заключението на допуснатата по делото ССЕ действително декларираните суми по СД за ДДС за възстановяване за ДП м.07.2022 г. и м.08.2022г. не са били обвързани с декларираните суми за внасяне за ДП м.09.2022 и м.10.2022 г., като за последните не е било подадено искане за прихващане и възстановяване. Искането за прихващане и възстановяване е било подадено едва на 31.07.2023 г. за сумата от 3 424, 77 лв. по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. След извършена проверка на ДОС на жалбоподателя е установено, че същият има изискуеми публични вземания към 30.08.2023 г., съставляващи задължения за ДДС по РА от 03.02.2023 г. за главница и лихва, задължения по Декларация обр. 6 за данък върху трудовите и приравнени на тях правоотношения, за ЗО, за ДОО, и за ДЗПО – УПФ – главници и лихви, общо в размер на 1 773, 95 лв., подробно описани в АПВ по вид и размер. В обжалвания АА е извършено прихващане на изискуеми вземания в размер на 1773, 95, срещу суми подлежащи на възстановяване в размер на 3424, 77 лв. прихващането е извършено в срока по чл. 68, ал. 1 от ППЗДДС. На дружеството е възстановена сума – ДДС за данъчен период м.08.2022 г. в размер на 1 650, 82 лв. Според чл. 129, ал. 3 от ДОПК АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е била възложена ревизия. С издаването на процесния АПВ 30-дневния срок за възстановяване е спазен, поради което искането за заплащане на лихва е неоснователно. Ако жалбоподателят беше правилно приложил процедурата по приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, декларираните резултати за ДДС за възстановяване за ДП м.07.2022 г. и м. 08.2022 г. щяха да бъдат изцяло приспаднати от задълженията за внасяне за ДП м.09. и ДП м. 10.2022 г. и за дружеството не би имало суми за ефективно възстановяване или прихващане по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Не е налице хипотезата на „данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4“. Поради това за дружеството-жалбоподател не се следва лихви за забава върху сумата от 3 424, 77 лв. на основание чл. 92, ал. 10 от ЗДДС.

По изложените съображения, съдът намира, че оспоренния АА е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 161 от ДОПК, в полза на ТД на НАП – Варна следва да се присъди юрк. възнаграждение в размер на 400 лв., съобразно предвиденото в чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения и представения списък за разноски.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „България Тианшинонг Фийд Ко.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, Западна крайградска зона, ул. 7 № 19, чрез управителя Н.Й.М. против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03000823159448-004-001/ 30.08.2023 г. на гл. инсп. по приходите Петър Христов при ТД на НАП – Варна, който е потвърден с Решение № 241/ 14.11.2023 г. на директора на Д“ОДОП“ – Варна в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „България Тианшинонг Фийд Ко.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, Западна крайградска зона, ул. 7 № 19, чрез управителя Н.Й.М., да заплати на ТД НАП - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС на Р. България.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия: