Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 943
гр.
Пловдив, 4.6.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 30.5.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Елена Ралчева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2761/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И.Е. против Наказателно постановление №
5047/29.03.2018, издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна Инфраструктура“-гр.
София, с което на И.Е. е наложена глоба в размер на 1000 лв.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП. На първо място се твърди, че в НП е допуснато разминаване в правната
квалификация, по която е наказан дееца. Сочи се, че и в АУАН и в НП не са
посочени всички съставомерни обстоятелства и по конкретно масата на процесното
ППС. Навежда се довод, че не са посочени доказателства за височината на
процесното ППС, че проверката не е извършена на регламентирано място, че
техническото средство за измерване не е лицензирано, че проверяващия орган не
се е легитимирал надлежно. Счита се, че за да е консумиран посоченият състав на
нарушение кумулативно ППС трябва да е както тежко, така и извънгабаритно. Сочи
се, че в нарушение на чл. 18 ЗАНН в НП са описани две нарушения, а дееца е
наказан за едно. Прави се позоваване на липса на материална компетентност на
АНО и на актосъставителя. В условията на евентуалност се сочи, че санкцията е прекомерно
тежка с оглед особеностите на случая, както и че следва да намери приложение
чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание навежда довод, че правото на защита на
жалбоподателя е нарушено от съда с отхвърляне на направените доказателствени
искания.
Отправя се искане наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: На 15.03.2018 г., в 09: 25 часа, на
път II-64 на разклона за гр. Хисар в посока гр. Пловдив - гр. Карлово, И.И.Е.
управлявал и осъществявал движение на МПС с две оси (самоходна пръскачка) марка
„RAU" модел „IMР-SF" с peг. № ***.
В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС както следва: Измерената височина на ППС е 4.50 м., при допустима
максимална височина 4.00 м съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата.
Към момента на проверката лицето
е било без валидно издадено разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/, издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 3.7. 2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на
показанията разпитания по делото актосъставител, който в съдебно заседание
категорично потвърди констатациите в АУАН.
В тази връзка е
неоснователен доводът от пренията, че съдът е ограничил правото на защита на
жалбоподателя с неуважаване на доказателствените му искания, които били
насочени към опровергаване показанията на актосъставителя. Този довод би имал
резон, ако обстоятелствата, за които се искаше назначаване на СТЕ и разпит на
свидетел бяха правно релевантни. От легалната дефиниция на „извънгабаритно ППС“
дадена в чл. 2 от НАРЕДБА
№ 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства следва, че единствено меродавните габарити за определяне
административно наказателната отговорност на дееца са тези към момента на
извършваната проверка, доколкото при последващи товаро-разтоварни дейности
габаритите могат да бъдат променени. От показанията на актосъставителя се
установи по несъмнен начин, че техническото естество на процесното ППС е
такова, че габаритите му могат да бъдат променяни, както в направление
широчина, така и в направление височина, с оглед обслужване в максимална степен
нуждите на съответния ползвател на земеделска техника. Тези твърдения на
актосъставителя не са оспорени от жалбоподателя. В този смисъл установената
височина на ППС към настоящия момент от
евентуално назначена съдебно техническа експертиза е абсолютно неотносима към
съставомерността на деянието. От друга страна липсват каквито и да било
гаранции, че ППС може и ще бъде представено на вещото лице във същото състояние
и със същите габарити, както по време на проверката.
Неотносими са и обстоятелствата, за които се иска
разпит на свидетел очевидец, а именно дали ППС е било в транспортен режим или
повдигнат работен цикъл. Относимото обстоятелство в случая е каква е била
обективно измерената височина на ППС, а не режима, в който се е намирало
същото. На следващо място като аргумент за недопустимост на свидетеля следва да
се посочи и възникналите основателни съмнения, доколко същият действително е
очевидец. В показанията си актосъставителят на нито едно място не сочи наличие
и на друго лице в ППС, освен водача. Присъствието на подобно лице не е отразено
и в съставената по делото документация. За присъствие на свидетел очевидец не
се твърди и в жалбата. В този смисъл поискването му за първи път едва в съдебно
заседание и то след като актосъставителят вече е напуснал залата и би могъл да
отрече присъствието му поставят под сериозно съмнение присъствието му по
времето и на мястото на проверката.
Не на последно място правата на жалбоподателя биха
били нарушени, ако в резултат от действията на съда фактическата обстановка
беше останала неизяснена по несъмнен начин. В процесния случай това не е така.
От разпита на актосъставителя се установява, че при проведеното измерване
техническото средство L01 е показало 4, 50 метра. От друга страна от
представеното Свидетелство за калибриране е видно, че техническото средство е
било изправно и коректно е отразявало измерените разстояния. От свидетелството за
калибриране е видно, че техническото средство е последно калибрирано на дата
17.09.2015г., а съгласно Заповед А-333/29.05.2014 г. за периодичността на последващите
проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ
бр. 49 от 13.06.2014 г.) материалните мерки за дължина подлежат на последваща
проверка през 5 години.
Извънсъдебно
признание, че височината процесното ППС по време на проверката действително е
била 4,50 м. се съдържа и в представената от самия жалбоподател квитанция за
платени пътни такси в Република България.
Съгласно чл. 2, т.2 от ТАРИФА за таксите, които се
събират от Агенция "Пътна инфраструктура" приета с ПМС № 219 от
5.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 79 от 9.09.2008 г. при преминаване по
републиканските пътища на пътни превозни средства, превишаващи нормите за
височина, определени в чл. 5 от Наредба № 11 от 2001 г. се събират следните
такси: при превишаване на нормите за височина с от 0,01 до 0,15 м
включително-0,04 евро за километър; при превишаване над 0,15 до 0,30 м
включително-0,08 евро за километър; при превишаване над 0,30 до 0,50 м
включително-0,25 евро на км, с левова равностойност 0,50 лева и тн.
Видно от представената квитанция,
като единична цена съобразно височината на ППС е посочена 0,50 лв.,
следователно процесното ППС попада в графата превишение над 0,30 до 0,50 м
включително.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
представените като доказателства по делото Заповед № РД-11-42 и Пълномощно
П-25/30.1.2018г., както и от чл. 56 от Закона за пътищата се установява
компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.
Неоснователен
е доводът изложен в жалбата, че нарушението следвало да бъде установено от
съвместен екип на служителите на АПИ и на МВР, доколкото такова изискване в чл.
56 ЗП няма. Цитираните от жалбоподателя Заповеди от 2011 г. са очевидно
неактуални, с оглед изричния текст на приложената като доказателство по делото
Заповед РД-11-42 от 2018г.
Съгласно РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004
г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за които се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса / Обн., ДВ, бр. 109
от 14.12.2004 г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г./ път II-64 е част от
републиканската пътна мрежа и следователно, компетентни да установяват
нарушенията и да издават наказателни постановления съгласно чл. 56 ЗП са
органите на АПИ, а не на общините.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на датата на извършване на нарушението 15.03.2018г.,
а НП - на 29.3.2018г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени
в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване,
субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на
ППС, което надхвърля предвидените в чл. 5 от НАРЕДБА № 11 от 03.07.2001г. размери на височината, за да се квалифицира
дадено МПС като извънгабаритно, конкретните размери на ППС, конкретните нормативно
определени габарити, движението по път от републиканската пътна мрежа- път II-64. Посочването на други
обстоятелства не е необходимо, за да се направи преценка за съставомерност на
деянието.
Масата на ППС е напълно
неотносима към преценката за съставомерността
на соченото деяние като нарушение, както и са неотносими сочените като
приложими от жалбоподателя норми от Закона за автомобилните превози /болд-нат в
жалбата/, при положение, че приложим по случая е Закона за пътищата.
От
показанията на актосъставителя се установи, че надлежно се е легитимирал при
извършване на проверката, поради което и правото на защита на наказаното лице
не е нарушено.
Не е
допуснато и твърдяното нарушение във връзка с мястото на установяване на
нарушението и на извършване на измерването на ППС. От показанията на
актосъставителя се установи, че замерването е извършено на удобно място в
близост до установяване на ППС, което е достатъчно за законосъобразност на
извършените действия, доколкото по нормативен ред не са предвидени други
специфични изисквания.
Неоснователен
е и довода, че в АУАН и НП са описани 2 нарушения, а при несъобразяване на чл. 18 ЗАНН наказание е наложено само за
едно. Видно от текста на жалбата сочените две нарушения за натоварване на
двойна ос над максимално допустимото и за общо тегло над максимално допустимото
нямат абсолютно нищо общо с процесния случай и говорят за изготвяне на жалбата
бланково, а не с оглед фактите по всяко конкретно дело.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 26, ал.2 , т.1, б „а“ от ЗП.
Съгласно параграф 1, т.1 от ДР на
НАРЕДБА №
11 от 03.07.2001г, вр. чл. 2 НАРЕДБА № 11 от 03.07.2001г извънгабаритни
са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без
товар е по-голям от стойностите по чл.
5 от Наредбата.
Съгласно чл. 5 от същата Наредба допустимите максимални размери на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване за височина са 4.00 м. за
всички видове ППС. В процесния случай бе установено, че ППС е с височина 4,50
м. съответно се явява извънгабаритно.
Съгласно
чл. 26, ал.2, т.1, б.а ЗП за извършване
на дейности от специалното ползване на пътя от извънгабаритни и тежки ППС се
изисква нарочно разрешение. В противен случай движението е забранено. В процесния случай се установи,
че такова разрешение не е било налице към момента на проверката.
Съгласно
пар. 1, т.8 ДП на ЗП "Специално ползване на
пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и
на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица.
От дадената легална дефиниция е видно, че
движението на тежки и извънгабаритни ППС попада в предметния обхват на
специалното ползване на пътищата.
Налице
са всички изискуеми елементи от фактическия състав за квалифициране на
нарушението като такова по чл. чл. 26, ал.2, т.1, б.а ЗП. Неоснователен е доводът, че поради
употребения съюз „и“ вместо „или“ за да съставлява деянието нарушение, ППС
следва да е както извънгабаритно, така и тежко. Подобен прочит на закона
противоречи на вложената в нормата законодателна логика. От текста на чл. 26,
ал.2, т.1, б.а ЗП е видно, че
законодателят е употребил съюза „и“, за да забрани движението без
разрешение, както на извънгабаритни, така и на тежките МПС, а не за да
въведе забрана за движение само на МПС, които са едновременно и тежки и
извънгабаритни. Този извод се потвърждава и от систематичното тълкуване на чл.
26 от ЗП с Раздел 4 от НАРЕДБА № 11 от
03.07.2001г. озаглавен „ред за издаване за разрешителни“. Общото при всички
хипотези на издаване на разрешение е че това става след заплащане на
съответната такса. Конкретния размер на таксите е определен в ТАРИФА за таксите, които се
събират от Агенция "Пътна инфраструктура" /приета с ПМС № 219 от
5.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 79 от 9.09.2008./ В същата тарифа в чл. 1-4 са
предвидени таксите, които се дължат при превишаване на нормативите за ширина,
височина и дължина /чл.2,/ за маса /т.3/ и за натоварване на ос /чл. 4./. В чл.
5 от Тарифата изрично е посочено, че
когато едно пътно превозно средство е едновременно тежко, претоварено на
ос, извънгабаритно по отношение на широчината, височината или дължината, се
събират такси отделно за всеки превишен показател. От посочения анализ на
нормативната уредба следва по несъмнен начин, че разрешение се изисква и
съответно движението му без разрешение е забранено, както когато ППС е
едновременно тежко и извънгабаритно, така и когато е само тежко или само
извънгабаритно, дори и само по един от показателите широчина, дължина,
височина.
Приложена е коректната санкционна
норма, а именно чл. 53, ал.1, т.2 ЗП. Действително в мотивната част на НП
подробно е обосновано защо нарушената норма е именно чл. 53, ал.1, т.2 ЗП. В
диспозитива на НП обаче е пропуснато посочването на съответната точка и е
отразено само по общото чл. 53, ал.1 ЗП. Формално е налице разминаване.
Нарушението обаче не е съществено, доколкото по никакъв начин не са ограничени
правата на наказаното лице да разбере, както нарушената правна норма, така и
приложимата санкционна норма. Това е така, доколкото в диспозитива на НП
текстово е пресъздадено съдържанието на пропусната да бъде посочена цифрово
т.2. Посочена е както словесно, така и цифрово и нарушената правна норма- чл. чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП.
В
този изричен смисъл и Решение № 2121 от 10.11.2016 г. по н. д. № 1704 / 2016 г.
на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2069 от 24.11.2017
г. по н. д. № 2661 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
От
текста на приложената санкционна норма е видно, че водачът на ППС /какъвто се
явява в процесния случай наказания субект/ е един от трите годни субекта да
носят отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 ЗП.
Така изрично Решение № 1989 от 21.11.2017 г. по н. д. №
2096 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2183
от 11.12.2017 г. по н. д. № 2017 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд
- Пловдив, Решение № 389 от 19.02.2016 г. по н. д. № 3016/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 587 от 04.03.2014 г. по н. д. № 189 /
2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Наложената санкция е в рамките на
абсолютния минимум предвиден от санкционната норма, поради което и
възражението, че е прекомерна се явява неоснователно.
Предвид
значимостта на обществените отношения, които са засегнати с допуснатото
нарушение, не може да се приеме, че обстоятелството, че нарушителят до този
момент не е имал други нарушения по Закона за пътищата само по себе си може да
доведе до приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото за квалифициране на нарушението
като маловажен случай е необходимо да се констатира по-ниска степен на
обществена опасност от обичайното, както на дееца, така и на деянието.
В
конкретния случай липсват обстоятелства, които да водят до извод, че
конкретното деяние има по-ниска степен на обществена опасност от типичните
нарушения от този вид. Точно обратното налице са обстоятелства, които говорят
за по-значимо засягане на обществените отношения от обикновеното. В този смисъл
е установения размер на превишаване на максимално допустимите размери за
височина с цели 50 сантиметра, като този размер на превишаването се квалифицира
в трета от общо пет групи по смисъла на чл. 2, т.2 от ТАРИФА за таксите, които се
събират от Агенция "Пътна инфраструктура". В този смисъл е и голямото
разстояние, което жалбоподателят е смятал да измине без разрешение по
републиканската пътна мрежа без надлежно разрешително, а именно от Калояново до
Стралджа, което е видно от представената от самия жалбоподателя квитанция.
Не може да бъде аргумент за
приемане на случая за маловажен и плащането на дължимата такса за издаване на
разрешително, доколкото съгласно чл. 37, ал.3 от Наредбата движението на ППС не
е могло да продължи без заплащането на тази такса. Тоест в случая заплащането й
не е проява на някаква форма на добросъвестност, а правене на минимално
необходимото, за да достигне ППС до
своята дестинация.
В този изричен смисъл и Решение № 2470 от 18.11.2014 г. по н. д. №
2123 / 2014 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 587
от 04.03.2014 г. по н. д. № 189 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд
– Пловдив.
Степента
на обществена опасност на деянието се повишава и от естеството на конкретното
нарушение, а именно превишаване на максимално допустимите размери за височина,
което съгласно изричните показания на актосъставителя поставя в опасност
различните мостови съоръжения по републиканската пътна мрежа.
Предвид
горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5047/29.03.2018, издадено от началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна Инфраструктура“-гр. София, с което на И.Е. е наложена глоба в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВАРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.