Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
Гр. С. ………..2013 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-8
състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Ц.П., като разгледа докладваното от съдия Ченалова търговско
дело № 2050 по описа за
Ищецът “И А.Б.А.Л.”
ЕООД (с предишно наименование “И Е. Д.А.Л.” ЕООД), с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н “В.”, ул. “О.П.” № ***, е
предявил срещу “И.-И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н “Т.”, ж.к. “К.В.”, комплекс “С.Г.”, бл. Ф, ул. “А.Й.” № **,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата от 89 800 евро с левова
равностойност 175 633,53 лв. ведно със законната лихва от
25.06.2009г. до изплащане на вземането, и за сумата от 5890,28 лв.
Ищецът твърди, че в негова полза ответникът е издал
запис на заповед от 13.04.2006г. за сумата от 137 093,52 евро, въз основа
на който е поискал и са му били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК за част от вземането в размер на 89 800
евро, но от ответника е постъпило възражение. Поддържа, че е предявил на
ответника записа на заповед, който удостоверява безусловно задължение за
плащане на паричната сума, формирано въз основа на сключен между страните
договор за финансов Л. № 000737-001 от 13.04.2006г. По силата на този договор
ищецът е придобил и предоставил на ответника за ползване автомобил срещу
задължението на последния да заплаща Л.ови вноски на падежи и в размер съгласно
приет погасителен план. Ищецът сочи, че процесният запис на заповед бил издаден
в деня на подписване на договора като обезпечение на вземането му за Л.овата
цена, дължима на 60 месечни вноски за определения 60-месечен срок на договора. Излага,
че ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на
Въз основа
на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че ответникът му дължи сумата от 89 800
евро с левова равностойност 175 633,53 лв. по запис на
заповед от 13.04.2006г., целият за сумата от 137 093,52 евро, ведно със
законната лихва от 25.06.2009г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК) до изплащане на вземането, и сумата от 5890,28 лв. направени разноски в
заповедното производство. Претендира също да му бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Прави възражение за унищожаване на Л.овия договор при условията на чл. 28, ал.
1 от ЗЗД поради това, че един от представляващите ответното дружество
изпълнителни директори – Г.С. е бил в грешка при сключване на договора. Твърди,
че посоченото лице е гръцки гражданин и тъй като не е разбирал български език и
не е ползвал преводач не е бил запознат със съществени клаузи на договора,
залегнали в общите условия, а именно, че Л.овите вноски са дължими независимо
от възможността да се ползва реално от предоставения на Л. автомобил. При
подписване на договора той е бил уверен от ищеца, че при произшествие с
автомобила ще му бъде предоставен за ползване друг автомобил като договорът
бъде новиран, но след претърпяно на 15.06.2008г. ПТП в Г. разбрал, че съгласно
договора остава задължен за Л.овата цена и няма право нито да прекрати
договора, нито да получи обезщетение за претърпени вреди – условия, при които
не би сключил сделката.
Освен това ответникът счита, че ищецът не е
изправна страна по процесния договор, тъй като не е изпълнил задължението си да
осигури ползването на Л.овия актив за целия договорен срок като не е дал
съгласие за ремонт на автомобила в чужбина след настъпилото ПТП, нито е
предприел действия за придвижването и поправянето му в България. Твърди, че с
това си бездействие ищецът е изпаднал в забава, поради което за периода
01.07.2008г. – 01.06.2009г., през който автомобилът не е бил годен за ползване
по негова вина, за ответника е възникнало право на задържане върху Л.овите
вноски, съответно ищецът не е имал основание да разваля договора, нито му се
дължи претендираната неустойка по чл. 9 от общите условия.
Евентуално навежда и доводи, че нотариалната
покана, с която ищецът твърди да е развалил договора, не му е била редовно
връчена, поради което изявлението за разваляне не е породило действие.
Възразява също, че и записът на заповед не му е бил предявен надлежно за
плащане поради нередовности при връчването, поради което вземането по него не е
изискуемо. Сочи, че по образуваното въз основа на менителничния ефект
изпълнително дело е била събрана сума от 7403 лв., с която най-старото
задължение, а именно за Л.овата вноска с падеж 01.12.2007г., се явява погасено.
По
исковата претенция за обезщетение на основание чл. 15.2. и чл. 15.3. от общите
условия ответникът поддържа, че с тези клаузи на практика е уговорена неустойка,
която обаче е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е в полза
само на Л.одателя, което нарушава равнопоставеността между страните. В допълнение
смята, че неустойката е предвидена с обезпечителна функция, която дублира функцията
на издадения запис на заповед, вписания особен залог и запазеното право на
собственост върху автомобила. Счита, че упражненото от ищеца право да прекрати
договора и следващите от това негови претенции водят до облагодетелстването му
за сметка на ответника, направено с намерение да го увреди, което съставлява
злоупотреба с право. Твърди, че не дължи неустойка и поради липсата на
неизпълнение, обуславящо разваляне на договора. Прави евентуално възражение за
намаление на неустойката поради съвина на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът оспорва и претенцията на ищеца за възстановяване на разходите му за
връщане на Л.овия автомобил като излага, че не го е укривал, а е съдействал за
транспортирането му от Г., което било извършено за сметка на застрахователя.
Поддържа, че е заплатил всички премии по сключените застраховки, а данък за
2009г. не дължи, доколкото считано от 01.06.2008г. не ползва автомобила.
Накрая, ответникът релевира и възражение за прихващане на задължението за Л.ови
вноски със сумата от 52 729,20 лв., включваща
сторените от него разходи за преместване на автомобила, такси за паркинг,
оглед, оценка на щетите и организиране връщането му в България – общо на
стойност 20 000 евро, и заплатен наем за ползване на друг
автомобил на стойност 13 612,60 лв. Ответникът
моли и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като прецени доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно
по делото е, че на 13.04.2006г. ищецът “И А.Б.А.Л.” ЕООД (с предишно
наименование “И Е. Д.А.Л.” ЕООД) в качеството на Л.одател и ответникът
“И.-И.” АД в качеството на Л.ополучател са сключили договор за Л. № 000737-001,
подписан от името на ответното дружество от представляващите го заедно към този
момент изпълнителни директори П.В. П. и Г.С., гражданин на Г.. По силата на
процесния договор ищецът се е задължил да придобие от доставчика “О.С.К.-Б.”
ЕООД и предостави на ответника за ползване срещу възнаграждение нов товарен
автомобил марка “П.”, модел “К.Т. С”, рама № ************, двигател № 8***5435, с
доставна цена в размер на 118 078 евро. Съгласно чл.
2.3. страните са договорили срок на ползването 60 месеца, считано от датата на
окончателното плащане към доставчика като за място на предаване на Л.овата вещ
са определили гр. С.. За предоставеното му ползване в рамките на уговорения
срок ответникът е поел задължение да заплати на ищеца Л.ово възнаграждение при
условията на договора и приетия към него погасителен план. В чл. 2.2. е предвидена
първоначална вноска в размер на 23 615,60 евро, а
изплащането на остатъка съгласно чл. 2.5. – 2.9. и погасителния план е
разсрочено на 60 месечни Л.ови вноски, всяка в размер на 1904,08 евро без ДДС, формирани
от част от главницата и начислена върху нея лихва при плаващ лихвен процент, с
падеж 1-во число на съответния месец и платими в периода от 01.05.2006г. до
01.04.2011г.
Съгласно
уговорената в чл. 2.13. неустоечна клауза при забава в изпълнението на
задължението си за изплащане на Л.овата цена ответникът дължи неустойка в
размер на 0.1% на ден върху просрочената сума, на база действителния брой дни
забава.
В чл.
2.15. е договорено и обезпечение на вземанията на ищеца по договора под формата
на запис на заповед, издаден от ответника.
Съгласно чл. 4 неделима част от Л.овия договор
съставляват Общите условия, установени от ищцовото дружество за сключваните от
него договори, които в чл. 5 ответникът изрично е декларирал, че приема.
По делото
са депозирани Общи условия по договори за финансов Л., приложими към процесния
договор, в които са детайлизирани правата и задълженията на страните и са
установени допълнителни условия по Л.овото правоотношение.
Съгласно
чл. 5.3. от Общите условия когато Л.овият актив е МПС Л.ополучателят следва да
го използва само на територията на България, а извън нея – след предварително
писмено съгласие от Л.одателя, който за целта издава пълномощно с нотариална
заверка на подписа.
В чл. 5.8.
е предвидено, че всички разходи, такси и разноски за ползването на Л.овата вещ
са в тежест на Л.ополучателя.
В чл. 5.10. е посочено, че след предаване на
вещта на Л.ополучателя рискът преминава върху него, като евентуални увреждания,
кражба или тотална щета не го освобождават от задълженията му за плащане на Л.овата
цена.
В чл. 8 са
разписани условията, при които погасителният план подлежи на автоматично
актуализиране в случай, че е договорен плаващ лихвен процент. Разпоредбата на
чл. 9 съдържа клауза за мораторна неустойка в размер, уговорен в договора, като
е предвидено, че неустоечното задължение ще се смята незабавно дължимо и
изискуемо от деня на падежа на просрочената сума до деня, когато плащането й
бъде извършено.
Съгласно чл.
При настъпване на застрахователно събитие
съобразно предвиденото в чл. 11.7. получената застрахователна сума ще бъде
използвана за посрещане разходите по евентуални ремонти, а ако се окаже
недостатъчна остатъкът следва да бъде покрит от Л.ополучателя, който съгласно
чл. 11.10. остава задължен и за Л.овите вноски и всички други плащания по
договора. Разпоредбата на чл. 14 третира
обезпечаването на вземанията на Л.одателя по договора като предвижда, че Л.ополучателят
следва да издаде запис на заповед за пълната Л.ова цена в полза на Л.одателя с
възможност последният да изиска и допълнителни обезпечения.
В чл. 15 се съдържа клауза, уреждаща случаите
на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на Л.ополучателя и
произтичащите от това правни последици. Предвидено е право на Л.одателя да
прекрати едностранно договора за Л. при неплащане от Л.ополучателя на дължима и
изискуема сума по договора в рамките на 10 работни дни след падежа. Съгласно
чл. 15.2. вр. чл. 12 и чл. 15.3. при неизпълнение, санкционирано с предсрочно
прекратяване на договора, Л.ополучателят е длъжен за своя сметка да върне на Л.одателя
предоставената му за ползване вещ като му заплати и всички дължими по договора
до този момент суми, включително цялата оставаща Л.ова цена до края на срока. В
чл. 21 е указано, че уведомленията във връзка с договора за Л. следва да се
доставят на ръка, по куриер или по пощата на адресите, посочени в договора, или
на адрес, за който другата страна е уведомена писмено.
Не се
спори, а и видно от представения по делото договор за покупко-продажба от
13.04.2006г., ищецът е придобил от доставчика “О.С.К.-Б.” ЕООД автомобил с
предвидените в Л.овия договор спецификации и на 14.04.2006г. го е предал в
изправно състояние на ответника за ползване, за което страните са подписали
приемо-предавателен протокол. Ищецът е упълномощил представителите на ответното
дружество П.В. П. и Г.С. с право да управляват Л.овия автомобил на територията
на България и в чужбина. Ответникът, от своя страна, е заплатил на ищеца
договорената първоначалната вноска от Л.овото възнаграждение и е започнал
изплащането на остатъка от същото под формата на месечни Л.ови вноски съобразно
приетия към договора погасителен план. Страните не спорят също, че съобразно
предвиденото в Л.овия договор и общите условия към него ответникът е издал в
полза на ищеца запис на заповед от 13.04.2006г. за сумата от 137 093,52
евро, платима на предявяване, за което е предвиден срок до 01.05.2011г.
От приетите доказателства се установява, че процесният
автомобил е бил застрахован от ищеца за сметка на ответника при ЗД “Б.И.” АД по
комбинирана застрахователна полица “Автокаско” и “Гражданска отговорност” с териториално покритие за България и държавите членки на ЕС. Застраховките
са подновявани всяка година с оглед осигуряване на застрахователно покритие в
течение на целия Л.ов срок.
Не се спори, а и от депозираната по делото преписка по щета
№ 085200029769/2008г. се установява, че в срока на действие на застрахователната
полица е настъпило застрахователно събитие, а именно пътно-транспортно
произшествие с участието на застрахования автомобил, състояло се на територията
на Г. на 15.06.2008г. С удостоверение до застрахователя от 19.06.2008г. ищецът
е заявил, че не е съгласен автомобилът да бъде ремонтиран в сервиз извън
територията на България. Видно от документите по образуваната щета, през 2010г.
автомобилът е бил транспортиран в България, където е бил предаден на сервиз за
ремонт като застрахователят е покрил разходите за ремонтни дейности в рамките
на застрахователната сума.
Ответникът е депозирал като доказателства за извършени от
него разходи по опазване на автомобила на територията на Г. до превозването му
в България данъчни фактури, както следва:
1/ фактура от 08.12.2010г., издадена от “И. С.А.”, Г., на
стойност 20 000 евро, съставляващи разходи за преместване на автомобила от
мястото на произшествието до платен паркинг, таксите за паркинг за 17 месеца,
оглед и оценка на щетите и организиране връщането на автомобила в България;
2/ фактура от 11.05.2009г. на стойност 2347 лв.; 3/
фактура от 08.07.2009г. на стойност 2347 лв.; 4/ фактура от 07.08.2009г. на
стойност 2347 лв.; 5/ фактура от 07.09.2009г. на стойност 2347 лв.; 6/ фактура
от 06.10.2009г. на стойност 2347 лв. и 7/ фактура от 05.11.2009г. на стойност
1877,60 лв., всичките издадени от “Х.А.” ООД, за дължим наем от ответника за
предоставен му при условията на рент-а-кар автомобил.
Фактурираните суми по посочените в т. 1 до т. 7 данъчни
фактури са на обща стойност 52 729,20 лв.
Безспорно по делото е, че считано от датата на инцидента
с Л.овия автомобил ответникът е преустановил плащанията на дължимите по
процесния договор вноски. Като доказателства по делото са приети 13 бр. данъчни
фактури, издадени от ищеца, с които са фактурирани неплатените от ответника
1/ фактура № 27184/19.11.2007г. за Л.ова
вноска с падеж 01.12.2007г. на стойност 4616,83 лв. с ДДС;
2/ фактура № 68954/20.06.2008г. за Л.ова
вноска с падеж 01.07.2008г. на стойност 4636,84 лв. с ДДС;
3/ фактура № 76669/18.07.2008г. за Л.ова
вноска с падеж 01.08.2008г. на стойност 4650,60 лв. с ДДС;
4/ фактура № 84533/18.08.2008г. за Л.ова
вноска с падеж 01.09.2008г. на стойност 4651,19 лв. с ДДС;
5/ фактура № 92811/17.09.2008г. за Л.ова
вноска с падеж 01.10.2008г. на стойност 4651,78 лв. с ДДС;
6/ фактура № 101237/17.10.2008г. за Л.ова
вноска с падеж 01.11.2008г. на стойност 4665,52 лв. с ДДС;
7/ фактура № 109470/19.11.2008г. за Л.ова
вноска с падеж 01.12.2008г. на стойност 4631,16 лв. с ДДС;
8/ фактура № 117592/12.12.2008г. за Л.ова
вноска с падеж 01.01.2009г. на стойност 4581,53 лв. с ДДС;
9/ фактура № 125698/19.01.2009г. за Л.ова
вноска с падеж 01.02.2009г. на стойност 4537,44 лв. с ДДС;
10/ фактура № 133670/18.02.2009г. за Л.ова
вноска с падеж 01.03.2009г. на стойност 4537,43 лв. с ДДС;
11/ фактура № 141608/19.03.2009г. за Л.ова
вноска с падеж 01.04.2009г. на стойност 4537,43 лв. с ДДС;
12/ фактура № 149468/17.04.2009г. за Л.ова
вноска с падеж 01.05.2009г. на стойност 4537,42 лв. с ДДС;
13/ фактура № 157385/19.05.2009г. за Л.ова
вноска с падеж 01.06.2009г. на стойност 4537,41 лв. с ДДС.
Общата сума на Л.овите вноски по описаните в т. 1 до т.
13 данъчни фактури възлиза на 59 772,58 лв. с ДДС.
Освен дължимите суми за Л.ови вноски ищецът е фактурирал
и подлежащи на възстановяване от ответника разходи по данъчни фактури, както
следва:
1/ фактура № 259192/30.07.2010г. за разноски
по принудително връщане на Л.овия актив на стойност 2040 лв. с ДДС, заплатени
на “К.Д.” ЕООД по мемориален ордер №
922310/30.07.2010г.;
2/ фактура № **********/11.05.2007г. за
платена застрахователна премия по застраховка “Гражданска отговорност” за
2009г. на стойност 69 лв.;
3/ фактура № **********/07.04.2009г. за
платен годишен данък за автомобила за 2009г. на стойност 6,50 лв.;
4/ фактура № **********/04.03.2009г. за
разноски за изпращане на нотариална покана на стойност 70 лв. с ДДС.
С нотариална покана рег.№ 956 от 15.06.2009г.,
том 1, акт 69, на нотариус Х.В., рег.№ 628 при НК, ищецът е уведомил ответника,
че поради неизпълнение на паричните му задължения по Л.овия договор прекратява
същия на основание чл. 15.1. от Общите условия като му е дал тридневен срок за
плащане на падежиралите към дата 07.06.2009г. непогасени Л.ови вноски, ведно с начислените
неустойки за забава, разходи и такси. С поканата ищецът е обявил за предсрочно
изискуем и остатъка от Л.овата цена в размер на 99 814,82 лв. с ДДС,
позовавайки се на чл. 15.2. и чл. 15.3. от Общите условия. Ищецът е отправил и
искане до ответника за връщане на Л.овия автомобил в седемдневен срок от
получаване на поканата. Видно от приложеното удостоверение от нотариуса,
поканата е била връчена на ответника на 18.06.2009г. на адреса му на управление,
вписан в търговския регистър и посочен в договора, при условията на чл. 50, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 540 от ГПК.
По делото е депозирана и нотариална покана рег.№
5212 от 26.02.2009г., том 2, акт 117, на нотариус Р.Д., рег.№ 274
при НК, с която ищецът е предявил на ответника за плащане издадения от него
запис на заповед от 13.04.2006г., обезпечаващ изпълнението по Л.овия договор,
като е поискал изплащането на номинала по менителничния ефект в тридневен срок
от получаване на поканата. Съгласно извършеното нотариално удостоверяване и
представената разписка, връчването на нотариалната покана на ответника е било
извършено на 04.03.2009г. на адреса му на управление, където същата е била
получена от Георги Мирчев, представил се за тъст на Г.С..
От книжата по приложеното към делото заповедно
производство по гр.д.№ 32656/2009г. по описа на СРС, 46 с-в, се
установява, че въз основа на процесния запис на заповед по реда на чл. 417 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника са издадени заповед за изпълнение от
14.09.2009г. и изпълнителен лист от 26.09.2009г. за сумата от 89 800 евро ведно със законната
лихва от 25.06.2009г. (датата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането, и за сумата от 5890,28 лв. деловодни разноски. Поради постъпило от ответника възражение срещу
заповедта за изпълнение заповедният съд е указал на ищеца възможността да
предяви иск относно вземането си. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
било образувано изп.д.№ 20098440402397 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844
при КЧСИ, по което страните не спорят, че е събрана сума в размер на 7403,01
лв., преведена по сметка на взискателя на 27.11.2009г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която
въз основа на събрания доказателствен материал и проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, дава заключение по поставените й задачи, както следва:
1/ Извършените от ответника плащания по процесния договор
за Л. възлизат общо на сумата от 209078,38 лв., в т.ч. Л.ови вноски,
първоначална вноска и комисионни на стойност 183037,43 лв., неустойки за
забавено плащане на стойност 2843,51 лв. и застраховки и други плащания на
стойност 23197,44 лв.;
2/ След издаване на изпълнителния лист в проведеното
заповедно производство при ищеца са осчетоводени постъпили плащания в размер на
7403,01 лв., с която сума са погасени вземанията за Л.ова вноска с падеж
01.12.2007г. по фактура № 27184/19.11.2007г. на
стойност 4616,83 лв. с ДДС, както и част от дължими неустойки по издадени
фактури в периода 30.05.2006г. – 16.06.2008г. в т.ч. неустойка в размер на
236,05 лв. върху погасената вноска;
3/ Фактурираните задължения по представените по делото
фактури за Л.ови вноски съответстват на тези в погасителния план по падеж и
размер съобразно с договорения плаващ лихвен процент и са отразени в
счетоводните сметки на ищеца заедно с начисления ДДС, който е отчетен по
предназначение;
4/ Общият размер на оставащата част от Л.овата цена по
процесния договор, формиран при текущия към 22.06.2009г. лихвен процент за
периода 01.07.2009г. – 01.04.2011г. съгласно погасителния план е 99822,78 лв. с
ДДС, включващ
5/ В счетоводството на ищеца по партидата на ответното
дружество са отразени и фактурираните задължения за подлежащи на възстановяване
разходи на обща стойност 2185,67 лв., в т.ч. за застраховка “Гражданска
отговорност” за 2009г. в размер на 69 лв., за пътен данък за 2009г. в размер на
6,50 лв., такси за нотариална покана в размер на 70 лв. и разноски за
принудително връщане на Л.овия автомобил в размер на 2040 лв.
Приета е и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за
определяне размера на дължимата неустойка за забава върху предявените от ищеца
вземания за неплатени и просрочени суми по Л.овия договор съгласно чл. 2.13. от
същия и чл. 9 от Общите условия към него, за периода от датата на падежа на
съответното задължение до 25.06.2009г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК). Съгласно експертното заключение начислените съобразно
договорените условия неустойки върху фактурираните дължими и неплатени от
ответника
Не се спори, а и видно от представените удостоверение
изх.№ 547/12.03.2005г., издадено от ТДД – гр. С., и справка от Публичен бюлетин
на фирми, регистрирани по ЗДДС, ищцовото дружество е регистрирано по ЗДДС,
считано от 12.03.2005г., т.е. преди сключване на Л.овия договор, и все още не е
дерегистрирано по ЗДДС.
По делото са събрани свидетелски показания от А.А.Т.,
служител в “И.-И.”
АД, разпитана по искане на ответника. Свидетелката заявява,
че Г.С. не владее български език нито писмено, нито говоримо, поради което тя му
превежда документи и разговори на срещи от гръцки език на български език и
обратно. Твърди, че е пътувала с Г.С. в автомобила когато е
настъпил инцидента с него като след завръщането им в България той я е помолил
да му преведе общите условия по Л.овия договор, настоявайки, че би следвало да
му бъде предоставен нов автомобил. Свидетелката дава показания, че са се
прибрали в България с такси, оставяйки катастрофиралия автомобил в Г.. Сочи, че
Г.С. е уредил автомобилът да бъде преместен от мястото на инцидента до паркинг
и е предложил същият да бъде отремонтиран в Г., за което застрахователят не е
възразил, но е заявил, че за целта е необходимо съгласие от страна на ищеца
като собственик, каквото не са получили. Тъй като ищецът не е съдействал за
организиране ремонта по автомобила в Г. той е бил транспортиран в България
година и половина след инцидента. Свидетелката излага, че ответното дружество е
сключило договор с фирма “Б.И.”, която да го представлява пред застрахователя за организиране транспорта и ремонта на автомобила като след проведените преговори застрахователят посредством
негов превозвач е осигурил превозването на автомобила до С. през м. януари
2010г., където го е предал за ремонт на сервиз. Свидетелката заявява също, че
когато след инцидента е превела на Г.С. условията по договора, той е
бил изненадан, че се касае за Л., защото дотогава не е имал превод на гръцки
език и е мислил, че автомобилът е ползван под наем, съответно има право на друг
автомобил, каквато била политиката на дружеството.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира за установено, от правна
страна, следното:
Съобразно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК, по иск за установяване съществуването на вземане, ищецът следва да
докаже, че между страните е прекратено валидно съществувало правоотношение, по
силата на което, на основание договорена неустоечна клауза, на ищеца се дължи
плащане. Тежестта да установи, че е извършил плащане на процесната сума на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, лежи върху ответника.
Ответникът на първо място прави
възражение за ненадлежно предявяване на записа на заповед. От представените по
делото доказателства е видно, че „И.И." АД е издало записа на заповед от
13.04.2006 г. за сумата от 137 093,52 евро, с което се е задължило да заплати
на "И Е. Д.А.Л." ЕООД посочената сума. Записът на заповед е редовен от
външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ
реквизити.Записът на заповед е издаден с уговорка „без протест". Същата
създава оборима презумпция, че ефектът е предявен (чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ). Ценната книга е предявена за плащане на издателя с нотариална покана,
връчена от Нотариус Р.Д. (приложена по делото, заедно с ч.гр.д. № 32 656/2009
г. по предвидения в ГПК ред. Записът на заповед е бил издаден с цел обезпечение
на изпълнението на задълженията на Л.ополучателя , както и с цел облекчаване на
процесуалния ред, по който в случай на неизпълнение, Л.одателят може да започне
изпълнително производство срещу длъжника. Функционалната връзка между
каузалното правоотношение и записа на заповед, като вид менителничен ефект е
безспорна в теорията и практиката, като въпреки че по начало записът на заповед
е абстрактна сделка, менителничното правоотношение не е изцяло абстрактно. То
възниква, за да се постигне определена цел и най-често служи за обезпечаване на
вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение. Когато записът на
заповед гарантира изпълнението на задължения, произтичащи от каузална сделка,
то последната трябва да е действителна. Липсата на каузално правоотношение,
дава възможност на заинтересованото задължено лице да черпи лични менителнични
възражения от това. В този смисъл е Решение № 244 от 4.04.2008 г. на ВКС по т.
д. № 783/2007 г., I т. о., ТК, което постановява, че поради абстрактния си
характер, менителничното волеизявление, правата, които то поражда, са
независими от наличността на друга сделка и от развитието на каузални
правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. Абстрактният
характер на менителничните сделки обаче не следва да се абсолютизира. Затова са
допустими субективни менителнични възражения, свързани със съпътствуващите
записа на заповед каузални взаимоотношения между страните, като субективните възражения
се основават на волята на страните да свържат каузалното с менителничното
правоотношение.
На следващо място съдът намери за неоснователно
възражението на ответника , че ищеца не е изправна страна по договора за
финансов Л., тъй като не е изпълнил задължението си да осигури ползуването на
предаставения автомобил през целия срок, за който е следвало Л.ополучателя да
ползува автомобила.От събраните доказателства се установява, че Л.одателят е изпълнил задълженията си по договора, като е придобил вещта и я предал за
ползване на „И.И." АД (видно от
представения по делото приемо-предавателен протокол от на 14.04.2006 г.),
поради което за ответника е възникнало
задължението да заплаща възнаграждение. В
тежест на Л.ополучателя, а не на Л.одателя, възниква задължението да поддържа актива в добро
състояние и изправност по време на целия срок на договора за Л. (чл.
5.7. ОУ). Съгласно чл. 5.10. от ОУ във вр.
с чл. 343 от ТЗ, считано от момента на предаването
му, рискът по отношение на актива се носи от Л.ополучателя. Евентуални
увреждания,
респ. настъпването на застрахователно събитие, не освобождават
Л.ополучателя от задълженията му за плащане на Л.овата цена (чл.
5.10. от ОУ, вр. чл. 11.10. ОУ)Несъгласието на ищеца за отремонтиране на
автомобила на територията на Република Г. не може да се тълкува като действие,
препятствуващо ползуването на автомобила, а има отношение само към размера на
разходите за това, респективно възможността да се гърси застрахователно
обезщетение.Поради това неоснователно се явява и възражението, че ищеца е
изпаднал в забава да изпълни задължението си за предоставяне на актива, предмет
на договора за Л. за ползване и да осигури възможност за отстраняване на
повредите по него след настъпилото ПТП, чрез което възражение ответника
обосновава твърдението си, че е упражнил правото си на задържане на вноските по
договора за Л. от 01.07.2008г- до 01.06.2009г, съответно че не дължи
претендираната от ищеца неустойка за този период.
На следващо място ответника прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка по чл.15.3 от ОУ поради противоречие с
добрите нрави , както и че договорът за финансов Л. от 13.04.2006г. е сключен
при грешка относно съществените условия на Л.а и като такъв е унищожаем на осн.
чл.28 ал.1 ЗЗД.
Възражението за унищожаемост
на договора за Л. поради грешка на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, е
недопустимо поради специалната разпоредба на чл. 32 от ЗЗД, съгласно която унищожаване на договора може да се иска
с възражение само ако е изтекла предвидената давност за предявяване на иска по
чл.32 ал.1 ЗЗД, за което не са въведени доводи и представени доказателства.
Клаузата за неустойка, уговорена между търговци
може да бъде прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, а
именно поради противоречие с добрите нрави (в този см. са ТР №1 от 10.02.2009г.
на ВКС по т.д. №372/2008г., I т.о., ТК, Решение №4 от 25.02.2009 г. на ВКС по
т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 129 от 9.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 977/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 460 от 24.08.2006 г. на ВКС по т. д. №
1056/2005 г., II о., ТК и др.). С оглед действащата практика, която се ползва
със задължителна обвързваща сила за настоящия съдебен състав и която е подробно
цитирана по-горе, нищожността на клаузата за неустойка поради противоречие с
добрите нрави следва да намери конкретно проявление в конкретната сделка,
сключена между страните. Прогласяване нищожността на клаузата на посоченото
основание е допустимо при условие, че главните й параметри, а именно вида на
задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляването на
неустойката, са определени извън пределите на нравствената допустимост. Съдът
счита, че в конкретния случай подобно несъобразяване при уговаряне на клаузата
не е налице. Това е така, доколкото уговореният размер на неустойката не е
прекомерно завишен в сравнение със съществуващия и признат от облигационната
теория, легитимен интерес на кредитора. Действително, с прекратяване на
договора за Л., Л.одателят получава обратно от държателя Л.овата вещ. Вярно е
обаче и обстоятелството, че с факта на връщане на фактическата власт върху
вещта, остава невъзмезден интереса на кредитора, свързан с наличието на неизпълнение на договора. Характерно за
договора за финансов Л., като вид търговска сделка е, че при него Л.одателят
най-често се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
Л.ополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение (чл. 342,
ал.2 ТЗ). В този смисъл, при финансовия Л. обичайно интерес от придобиването на
конкретната вещ има Л.ополучателят, като същата обичайно е свързана с предмета
на дейност на Л.ополучателя, като е възможно да няма практическа стойност за Л.одателя.
Същият извършва по занятие Л.ови сделки, не с цел да ползва вещите, които
предоставя на Л.ополучателите, а да извлича печалба от възнагражденията, които
получава срещу предоставянето за ползване на съответната вещ. В този смисъл,
легитимният интерес на Л.одателя в случая се изразява именно в загубената част
от дължимото му възнаграждение. В този смисъл за съда е допустимо, уговарянето
на неустойка при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от
страна на Л.ополучателите, и то именно в посочения в договора размер. Същият не
е нито прекомерно завишен, нито влиза в противоречие с добрите нрави, а реално
възмездява съществуващия интерес на кредитора от възвръщане на стойността на Л.овата
вещ. Настоящият състав счита, че в конкретния случай се възмездява негативния
интерес на кредитора (а именно този от възстановяване на статуквото, преди
сключване на Л.овия договор), тъй като очевидно за позитивния интерес от
изпълнението, в случаите на прекратено договорно правоотношение, не може да
става дума. При все това и доколкото в облигационно-правната теория е спорен
въпроса за съотношението и изобщо за съществуването на разграничение между
позитивен и негативен интерес, независимо от конкретното назоваване на вида
нарушен интерес, по същество крайните изводи на съда биха останали непроменени.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че между страните е валидно уговорена
клауза за неустойка, по която предвид изложените пред настоящата инстанция
твърдения и факти, плащане се дължи от ответника, доколкото същият е сключил
процесния договор и се е задължил по него при договорените условия и приетите
ОУ.Претендираната като неустойка сума в размер на 99814,32лв е договорена между
страните ,съобразно разпоредбата на чл. 15.2 и чл.15.3 от ОУ на договора.
Заплащането на това обезщетение е обусловено от настъпването на събитие на
неизпълнение по смисъла на чл. 15.1., което е възникнало и продължава във
времето. Неплащането на Л.ови вноски и други суми с настъпила изискуемост
съгласно договора е събитие на неизпълнение по смисъла на чл. 15.1. от ОУ.
Въпреки изричната покана и предоставения разумен срок от ищеца възможност за
плащане на дължимото, ответникът не е погасил изискуемите суми. Функцията на
разпоредбата на чл. 15.2. и чл. 15.3. от ОУ е да обезщети кредитора именно в
случаи на такова неизпълнение. В случая няма противоречие с добрите нрави, тъй
като кредиторът е преценил вредите си от едно такова неизпълнение, а Л.ополучателят
се е съгласил с размера, подписвайки общите условия. Л.одателят е предоставил
на длъжника няколко възможности за доброволно изпълнение на задълженията, с
което е могъл да избегне дължимостта на такова обезщетение.Съгласно изричната
разпоредба на чл. 309 ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци, поради което ответникът
не може да се позовава на такава.
Неоснователно
се явява възражението на че претенцията за
заплащане на Л.ова вноска от 01.12.2007 г. е неоснователна като погасена
поради плащане.
В изпълнение на наложените запори в производството
по принудително изпълнение срещу ответника по сметката на съдебния изпълнител е
постъпила парична сума за удовлетворяване на дълга. Тази сума обаче не е
достатъчна, за да удовлетвори вземането на „И Е.Д.А.Л." ЕООД. Според разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Ето защо, твърдението на ответника,
че претенцията на ищеца за заплащане на най-старата Л.ова вноска е погасено
поради плащане, е неоснователно.
От
гореизложеното и от събраните доказателства е видно, че за „И.И." АД е
възникнало задължението за плащане на дължимите суми по договора, което той не е изпълнил. Ето защо за Л.одателят
е възникнало правото да прекрати договора с едностранно уведомление, в което
отново е предоставило на длъжника възможност за изпълнение.
По делото бе установено, че „И.И." АД дължи на
„И Е. Д.А.Л."
ЕООД посочените в исковата молба суми, а именно:
Установено е наличието на задължение за Л.ови
вноски, чиято изискуемост е настъпила преди прекратяването на договора, а
именно - 13 (тринадесет) Л.ови вноски, с падежи съгласно погасителния план към
договора за финансов Л. на 01.12.2007 г., 01.07.2008 г., 01.08.2008 г.,
01.09.2008 г., 01.10.2008 г„ 01.11.2008 г., 01.12.2008 г., 01.01.2009 г.,
01.02.2009г., 01.03.2009 г., 01.04.2009 г., 01.05.2009 г. и 01.06.2009 г., като
размерът им е установен от вещото лице в приетата експертиза.
С оглед настъпилото събитие на неизпълнение по
смисъла на чл. 15.1. (неплащане на Л.овите вноски и др.), което е възникнало и
продължава във времето, за Л.одателя е възникнало и правото да търси
обезщетение по чл.и чл. 15.3. от ОУ на договора в размер на оставаща Л.ова цена
до края на срока на договора. Същата е посочена и от вещото лице в отговора на
задача 4 от заключението за с.з. на 28.03.2012 г.
По делото са представени фактури за направените от Л.одателя
разходи във връзка с ползването на Л.овия обект, които съгласно чл. 345, ал. 2 ТЗ, са за сметка на Л.ополучателя. Страните изрично са уговорили, че ако те
бъдат заплатени от Л.одателя, следва да му бъдат възстановени, което си
задължение ответника не е изпълнил.
Предвид установеното по делото неизпълнение на задължението за плащане на дължимите
суми, ответника дължи и договорна неустойка за забава, считано от датата,
следваща датата, на която съответната сума е следвало да бъде платена.
Така от събраните по делото доказателства е видно,
че „И.И." АД има задължения към „И Е. Д.А.Л."
ЕООД по договор за финансов Л. 000737-001/13.04.2006 г. в размер на повече от 175 633,53 лева, равняващи се на 89 800 евро по фиксирания курс на БНБ 1,95583 лева за 1
евро. От това следва, че „И.И." АД дължи на „И Е. Д.А.Л."
ЕООД посочената сума по запис на заповед от 13.04.2006 г., служещ за
обезпечение на задълженията по посоченото каузално правоотношение.
Основателна се явява и претенцията на ищеца за
заплащане на законнота лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.06.2009год. до окончателното и плащане, както и за заплащане на
направените в заповедното производство разходи в размер на 5 890,28лв.,
представляващи държавна такса и адвокатски хонорар.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски,съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателства за извършването им в размер на 7 300,29лв. от които
3512,68лв.- държавна такса за образуване на делото, възнаграждение на в.л.по
извършени ССчЕ в размер на 900лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
2887,61лв.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, вр.с чл.422 ГПК по отношение на “И.-И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н “Т.”, ж.к. “К.В.”, комплекс “С.Г.”, бл. Ф, ул.
“А.Й.” №** че “И.-И.” АД,
с ЕИК *********, дължи, на „ “И А.Б.А.Л.” ЕООД (с предишно
наименование “И Е. Д.А.Л.” ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н “В.”, ул. “О.П.” № *** сумата от 89 800 евро с левова равностойност 175 633,53 лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.06.2009г./ до окончателното
изплащане ,. както и сумата от 5890,28лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК на “И.-И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н “Т.”, ж.к. “К.В.”, комплекс “С.Г.”, бл. Ф, ул.
“А.Й.” № **да заплати на “И А.Б.А.Л.” ЕООД (с
предишно наименование “И Еф Д.А.Л.” ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н “В.”, ул. “О.П.” № *** сумата от 7 300,29лв. от които 3512,68лв.- държавна такса за образуване
на делото, възнаграждение на в.л.по извършени ССчЕ в размер на 900лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2887,61лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
'