№ 1751
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110203035 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН въз
основа на жалба на „ КАЛИДА БИЛД” ЕООД БУЛСТАТ *********,
депозирана чрез управителя К. Б. Г. против наказателно постановление № 03-
2200284/20.04.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –
гр.Варна, с което на основание чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 от Кодекса на
труда на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1800/хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.16
т.1з от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР.
С въззивната жалба се изразява становище, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи описанието на
нарушението от фактическа страна, с което е било ограничено правото на
защита на нарушителя., като се оспорва и авторството на нарушението,
твърди се, че е имало санитарно-битови помещения в съседен парцел до
обекта на строителството и се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява
и не се излагат аргументи в хода на делото по същество, както и не се
1
ангажират доказателства в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Н., надлежно
упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно, аргументира доказаност на приетото за установено
нарушение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна, поради което като допустима е приета за разглеждане от
съда.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 18.03.2022 г. на строителен обект
"Еднофамилна жилищна сграда", находящ се в гр.Варна, УПИ IV-138, кв.14,
по плана на СО „Боровец Юг”, служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и
св.И. установили, че в обекта четири лица извършват кофражни дейности на
плочата, явяваща се на кота нула.Информационната табела сочила, че СМР се
извършват от „Калида Билд” ЕООД, като по време на проверката в обекта
пристигнал и управляващият дружеството К. Г..Четирите лица, установени да
извършват СМР в обекта декларирали, че работят за санкционираното
дружество, декларирали и всички елементи на ТПО, като управителят Г.,
присъстващ на проверката потвърдил, че това са работници на дружеството,
представлявано от него.При проверката св.И. констатирал, че за работещите в
обекта не било осигурено никакво санитарно-битово помещение, в което да
се преоблекат, да се стоплят и т.н.До приключване на документалната
проверка в Д”ИТ” не били представени доказателства, че на работниците е
осигурено такова помещение.В имота и в близост до него при проверката не
били констатирани постройки, които да послужат за такова
предназначение.Едва в края на месец май при повторна проверка на същия
обект било установено, че е поставен фургон.
2
Предвид горното на 30.03.2022 г. св.И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател, в който
описал горните обстоятелства, като приел, че е налице нарушение на чл. 16,
т.1 б.з от от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Актът бил в присъствието на упълномощено от
представляващия дружеството жалбоподател лице, което го подписало без
възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на акта и
материалите по преписката на 20.04.22г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Гореизложеното се установява от приетите писмени доказателства по
делото – идентификационна карта, трудов договор, протокол за извършена
проверка, заповед, КП и др., които се кредитират от съда, тъй като са
непротиворечиви по между си и липсват доказателства, които да ги оборват,
както и от показанията на св.И., които са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.Доказателства за
фактическа обстановка, различна от приетата от съда за установена, не се
ангажираха в хода на съдебното производство.
Съдът, в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно-
наказателното производство, установи следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директора на Дирекция "Инспекция на труда"-Варна съгласно приобщената
по делото Заповед.АУАН също е съставен от компетентен служител.Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е
същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното
основание за ангажиране на обективната отговорност на дружеството
жалбоподател.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 16, т.1 б.з от
3
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, който задължава строителя да осигури необходимите санитарно-
битови помещения съобразно санитарно-хигиенните изисквания и
изискванията за пожарна и аварийна безопасност, времетраенето на
строителството и човешките ресурси. По делото е установено безспорно, че
на 18.03.2022 г. на строителния обект, в който са извършвани СМР от
санкционираното дружество, четирима работници, описани в КП , са
полагали труд за санкционираното дружество, информационната табела е
сочила, че именно санкционираното дружество извършва СМР, този факт е
бил потвърден и от представляващия дружеството, поради което
възраженията в тази насока не се споделят.Безспорно по делото се установи,
че както в самия обект, така и в близост до него не е имало никакви
санитарно-битови помещения, доказателства за противното не се ангажираха
и в с.з., поради което съдът не споделя и тези възражения.
Съдът не приема възражението на въззивника, че не са спазени
разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Достатъчно точно и ясно е описано
нарушението, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата, при
които е извършено, за да може привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице да разбере за какво нарушение му е повдигнато
обвинение.
Съдът не счита, че се касае за маловажен случай. Нарушението е
извършено в сферата на строителството, където степента на професионалния
риск е висока и не може да се приеме, че неосигуряването на необходимите
санитарно-битови помещения съобразно санитарно-хигиенните изисквания и
изискванията за пожарна и аварийна безопасност, времетраенето на
строителството и човешките ресурси с ниска обществена опасност.Няма и не
се ангажираха доказателства, че непосредствено след установяването на
нарушението и преди съставяне на акта за установяване на административно
нарушение това нарушение веднага е било отстранено.Едва два месеца след
първончалната проверка е било установено, че в обекта е поставен фургон.
На дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
на основание чл.413 ал.2 от КТ, визиращ ангажиране отговорността на
жалбоподател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
4
здравословни и безопасни условия на труд, като санкционната норма визира
налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000лв.В
конкретния случай АНО е наложил административно наказание към
минимално предвидения от закона размер и предвид естеството на
нарушението и сезонът на извършването му съдът го намира за справедливо
и не счита, че следва наказанието да бъде ревизирано.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Предвид горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-2200284/20.04.2022
г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Варна, с което на
основание чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда на „ КАЛИДА
БИЛД” ЕООД БУЛСТАТ *********, представлявано от К. Б. Г. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1800/хиляда и
осемстотин лева/, за нарушение на чл.16 т.1 б.з от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
ОСЪЖДА „ КАЛИДА БИЛД” ЕООД БУЛСТАТ *********,
представлявано от К. Б. Г. да заплати на Д”ИТ”-Варна сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на
5
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени, по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6