Р Е Ш Е Н И Е
№
23.07.2021г.
гр.
В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на
секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2291
по описа за 2021 година на Варненски районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
„И.” ЕООД, *** срещу „К.Г.” ЕООД, ***
и „П.М.” ЕООД, *** /по отношение „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, ***, с определение №7830/23.06.2020г. съдът е разделил производството/
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 2828,34 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за
цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с фактура № **********/16.05.2011г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 11327/2014г. по описа на Районен съд – В. и е издаден
на 11.02.2019г. изпълнителен лист.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. по гр.д. №
11327/2014г. на ВРС, „Е.-П.П” АД е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД процесната
сума, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 23.10.2014г. в хода на
висящия процес на „И.” ЕООД. Предишният кредитор е съобщил за извършеното
прехвърляне на длъжника “Е.-П.П” АД
на 26.10.2014г. Вместо да предаде издадения изпълнителен лист на цесионера „И.”
ЕООД, въз основа на спогодба – анекс от 23.12.2014г. /чл.12, ал.1/, цедентът е прехвърлил
вземането с друг договор за цесия, предхождащ този от 23.10.2014г. на „П.М.”
ЕООД, който образувал и изпълнително производство за събиране на вземането от „Е.-П.П”
АД. За прехвърлянето длъжиникът “Е.-П.П” АД
е бил уведомен на 20.01.2015г. Съдебният изпълнител отказал да конституира
„И.” ЕООД, като взискател в изпълнението, което заставило дружеството да
предяви иск за установяване на вземането си. Моли за положително решение по
предявения иск.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът “П.М.”
ЕООД е депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а
в условие на евентуалност за неоснователен.
Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент
от фактическия състав на сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента
на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на
предявения иск.
Ответникът “К.Г.” ЕООД също е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, в който счита искът за недопустим, евентуално за
неоснователен.
Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия
няма отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за
цесия от 21.10.2014г.
Релевирано е възражение за недействителност на договора
за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба –
анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като
пълномощникът на “К.Г.” ЕООД адв. К. Т. е действал във вреда на упълномощителя, защото
е уговорено цената да бъде платена на кредитора на “К.Г.” ЕООД, явяващ се
потребител на ел. енергия.
Релевирано е и възражение за нищожност на двете
съглашения, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Изтъква се, че К. Т. е “създал” двете дружества с намерение да
придобива вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била “И.”
ЕООД да придобива безспорно установени вземания на потребители на ел. енергия,
а “К.Г.” ЕООД – вземания на абонати, които не са съдебно установени и при
неблагоприятен изход от делата, последният търговец да носи риска от
възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски, които не е в състояние
да погаси.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез адв. Г. поддържа предявения иск.
Представя подробни писмени бележки.
Ответниците
„К.Г.” ЕООД и „П.М.“ ЕООД се представляват от
адв. Я. в о.с.з., който поддържа оспорванията по иска. Представя подробни
писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
иска на “К.Г.” ЕООД срещу „Е. - П. П. ” АД е образувано гр. д. №11327/2014г. по описа на ВРС правно осн. чл. 55 ЗЗД за
заплащане на 2828,34лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор
за цесия между „К. Г. ” ООД и ЕТ З. – П. А. Г.ЕИК***, включващо сума по
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
период от 04.11.2010г. до 02.05.2011г. за обект с аб.№ 1619018, платена от
цедента без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
съдебно заседание, проведено на 04.02.2015г. по процесното дело, са
представени и приобщени към доказателствата по делото уведомление “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. К. Т. , с което
дружеството уведомява „Е. - П. П. ” АД, че с договори за цесия от 23.10.2014г. е прехвърлил на „И.” ЕООД
198 вземания, измежду които и това, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, посочено в позиция под № 187. (л.61 от гр.д.№11327/2014г. на ВРС)
С
процесния договор за цесия от 23.10.2014г., “К.Г.” ЕООД представлявано от
пълномощника си адв. К. Т. е прехвърлило
на „И.” ЕООД вземането си от на 2828,34лв., представляваща цедирано вземане по
силата на договор за цесия между „К. Г. ” ООД и ЕТ З. – П. А. Г.ЕИК***,
включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за период от от 04.11.2010г. до 02.05.2011г. за обект с аб.№
1619018, което вземане цедентът е придобил от абоната ЕТ З. – П. А. Г.ЕИК*** с
договор за прехвърляне на вземания от 09.05.2014г.
Уговорено
е, че цената срещу която вземането се прехвърля, е в размер на 100 лв.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г.,
сключена между „К.Г.” ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за цел да
уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на
вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са
приели, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Е. - П. П. ” АД за прехвърлените
вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата
стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999
148,15лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“
ЕООД се е задължило да заплати на кредиторите на „К.Г.” ЕООД по всичките 198
договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „К.Г.” ЕООД се е задължимло да
преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те
вземания (чл.13).
За цесията Е. - П. П. ” АД е уведомено на 26.10.2014г., видно
от Уведомление по л.99 ал.4 ЗЗД, респ. и от Покана от длъжника, в която този
факт е извънсъдебно признта.
С
пълномощното от 04.07.2014г., Петър
Колев, действащ като законен представител на “К.Г.” ЕООД, е упълномощил адв. К.
Т. „да се разпорежда с всички вземания
при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не само да
уведомява от мое име съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на
съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически
действия на управление и разпореждане в всички мои вземания.”
Съобразявайки
от една страна обема на учредената на пълномощника представителна власт, а от
друга постигнатата уговорка между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД досежно плащането на
цената по договора за цесия от 23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД на абоната в
шестмесечния срок, указан в чл.6 от спогодба- анекс от 23.12.2014г. съдът
приема, че пълномощникът не е действал във вреда на представлявания. Същият е
бил надлежно упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К.Г.” ЕООД при
условия, каквито пълномощникът намери за добре. Следователно уговорката не е
във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на “К.Г.” ЕООД
по договора за цесия, сключен с абоната ЕТ З. – П. А. Г. .
Договорът
за цесия от 23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от “К.Г.” ЕООД
основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Каква е
целта, която един търговец преследва със създаване на едно дружество, е правно
ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за възникването му като
правен субект.
Не
може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален поради
неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното възнаграждение по него.
Това е така, тъй като с последващия анекс от 23.12.2014г. страните са
преуредили отношенията, като са приели, че цедента „И.“ ЕООД ще заплати цената направо
на абонатите по договорите, по които „К.Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае
се за допустима новация на облигационната връзка на страните, след която
вземането на цесионерът „К.Г.” ЕООД се
явява погасено.
С
договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г.
„К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“ ЕООД
вземането си срещу длъжника „Е. - П. П. ” АД за сумата от 2828,34лв.,
представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „К. Г. ”
ООД и ЕТ З. – П. А. Г. , включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за период от 04.11.2010г. до 02.05.2011г.
за обект с аб.№ 1619018.
С
уведомление вх. № 5012926/27.12.18г./л.79/
„К.Г.” ЕООД, чрез законния си представител Петър
Колев е уведомило „Е. - П. П.
” АД, че е прехвърлило с договори за
цесия от 21.10.2014г. вземанията си, измежду което и това, предмет на
осъдителния иск под № 54, в полза на “П.М.” ЕООД.
Въз
основа на влязлото в сила решение гр.д. № 11327/2014г. на ВРС за сумата от 2828,34лв. по молба 10.08.2018г.
на “К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист. По делото не представен договора за
цесия от 21.10.2014г., нито уведомление за цесията до длъжника.
Договорът
за цесия от 21.10.2014г. е представен за първи път в настоящото производство
/л. 78/. В него е посочено, че “К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя Петър
Колев прехвърля на “П.М.” ЕООД вземането си за 2828,34лв., придобито от абоната
ЕТ З. при цена от 2728,34 лв.
Спорният
по делото въпрос е кое от двете дружества - „И.” ЕООД и “П.М.” ЕООД, е титуляр
на вземане, придобито от “К.Г.” ЕООД с договор за цесия от 09.05.2014г.
От
съществено значение в разрешаване на конкуренцията между множество
правоприемници, респ. за пораждане на правните последици за новите длъжници и
третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД момент – съобщаването
на цесията от цедента на длъжника. Когато цедираното вземане не е обявено на
длъжника, цесията не произвежда действие и вземането не се счита прехвърлено от
стария на новия кредитор. В кръга на третите лица следва да се включат
длъжникът, правоприемниците на страните и кредиторите на цедента и цесионера.
Когато
цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за
когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Останалите могат да търсят
отговорност от цедента.
Цесията
от 21.10.2014г. е действителна, но е породила действие спрямо всички трети лица
с уведомяването на длъжника „Е.-П.П” АД на 27.12.2018г. към който момент „К.Г.”
ЕООД вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” ЕООД
с договор за цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен
на 26.10.2014г. От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо
длъжника, така и спрямо третите лица, вкл. и „П.М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз
основа на договора за цесия от 23.10.2014г.
Горният
извод на съда се подкрепя и от изявлението на пълномощника на “К.Г.” ЕООД,
съдържащо се в уведомлението, достигнало до „Е.-П.П” АД на 26.10.2014г., което
представлява признание на неизгоден факт, че към посочения момент титуляр на
вземането е „И.” ЕООД въз основа на договор за цесия от 23.10.2014г.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците
следва да се възложат направените от ищеца разноски в общ размер от 563,13лева,
от които платена държавна такса в размер
на 113.13лева и 450лева платено адв. възнаграждение,
които следва да му бъдат присъдени в цялост.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по предявения от „И.” ЕООД, *** срещу
„К.Г.” ЕООД, *** и „П.М.” ЕООД, ЕИК***иск, че в полза на „И.” ЕООД, ***
съществува вземане в размер на 2828,34лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.”
ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с
фактура №**********/16.05.2011г. електроенергия след извършена корекция на
сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 11327/2014г. по
описа на Районен съд – В. и е издаден на 11.02.2019г. изпълнителен лист, на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, *** и „П.М.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, *** сумата от 563,13лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: