Р
Е Ш Е Н И Е
№
260189 / 22.2.2021г.
гр.
П., 22.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5393 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Н.С.С. с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 2176,16 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.
„***за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 303,87 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 10.07.2018 г.
до 08.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ***г. по
описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Конкретно твърди, че не са
налице договорни отношения с ищеца тъй като няма качеството „потребител“ в
процесния имот съгласно приложимото право. Твърди, че по силата на договор за
наем, считано от 11.08.2019 г. за срок от две години имотът е ползван от трето
по спора лице – наемател – М.В.Ц., което по силата на чл. 8 от договора за наем
е поело задължението да заплаща режийните разноски. Оспорва доставката на
топлинна енергия и редовността на счетоводните вписвания и представеното
извлечение от сметка, тъй като този документ не се ползва с доказателствена
сила. За недоказано намира твърдението на ищеца за доставка на топлоенергия до
процесния имот, че е извършвано дялово разпределение от съответно дружество.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. В съдебно заседание поддържа становището, изложено
в писмения отговор. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически
факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай
искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията,
предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От договор за продажба, обективиран в
нотариален акт от ***г. се установява, че на посочената дата ответницата Н.С. е
придобила процесния имот с адрес гр. П., ул. „***, за който се твърди, че е
топлоснабден. Видно от приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ и пълномощно, на ***г.
Н.С., чрез сина си Б.Т., е декларирала за целите на данъчното облагане
изключителното си право на собственост върху процесния имот, а като придобивно
основание е посочила нотариалния акт от ***г. Същевременно в представеното от
ответната страна пълномощно, на ***г., Н.С.С. е упълномощила сина си Б.Т.да
сключи от нейно име и за нейна сметка договор за наем с предмет притежавания от
нея недвижим имот, находящ се на ул. „***. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, както и
представеното от страната пълномощно имат характера на подписан /което не се
оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответницата
е изключителен собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса и се подкрепя от останалите доказателства.
Спорно между страните е обстоятелството
дали ответницата е легитимирана по отношение на предявените искове, с оглед твърденията
ѝ, че в процесния период апартаментът е бил отдаден под наем на трето лице и задължението за заплащане
цената на доставена топлинна енергия е било на наемателя.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие е неизчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В този смисъл са и
задължителните разяснения на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
Видно от представения договор от ***г.,
процесният апартамент е бил отдаден под наем на М.В.Ц., за срок от 24 месеца,
като по силата на клаузата на чл. 8 от Договора наемателят се е задължил „в
седемдневен срок от получаване на съответния документ да изплаща консумативните
разходи, свързани с ползването на ел. енергия, вода и други“. Договорът е в
обикновена писмена форма, двустранно подписан от Б.Т., пълномощник на
ответницата като наемодател, и от М.В.Ц. като наемател, няма данни същият да е
бил вписан. В този смисъл и по арг. чл. 181 ГПК същият е непротивопоставим на
ответното дружество. Същевременно липсват данни наемателят да е подавал молба
за откриване на партида при топлофикационното дружество. Ето защо, при липса на
пълно и главно доказване на посочените факти, и с оглед разясненията на ТР №
2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че именно
ответницата е легитимирана по предявените искови претенции като собственик на
имота, съответно – потребител на топлинна енергия. Изложената защитна теза
почива на основание, което е извън предмета на настоящото производство.
По делото е изслушана и
приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло
като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ
на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и
от фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е
въведена в СЕС по силата на сключен Договор № ***г., а между ФДР и ищеца има налични
споразумения в този смисъл. От заключението се установява, че монтираните в
абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки през 2015 г. и 2018 г., в хода
на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са
годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни.
В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на
годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки. Изяснено е, че поради липса на узаконен водомер за топла
вода разходът за битова гореща вода е определен по изчислителен път – по
140 л. потребление за денонощие при четирима ползватели в имота и 350 дни с
ползване на БГВ, в съответствие с нормативната уредба. Оглед на
водоснабдителната инсталация е бил извършен в края на отчетния период м.
05.2018 г. – м. 04.2019 г., на определената за отчет дата 08.05.2019 г., когато
е бил осигурен и достъп за отчитане на водомера. Начислен е и разход за
отопление на имота, в който има три отоплителни тела с ИРУ в жилищните помещения
хол, стая и кухня, разходът за които е начислен според показанията на уредите (след
осигурен достъп за отчет на 08.05.2019 г.), а за отоплителното тяло без ИРУ
(щранг-лира в банята) разходът е определен по изчислителен път като за такова,
работило непрекъснато. През периода е начисляван разход за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по
проект – 160 куб.м., и само през зимния отоплителен период – времето, през
което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия
и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в
същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на
абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от
действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на
извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 2176,16 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 716,36 лв. и БГВ в размер на 1470,27 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 6,42 лв. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на
предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и
дялово разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (-16,89
лв.) възлиза на посочената в исковата молба стойност – 2176,16 лв. Падежите на
всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите
условия на дружеството. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 2176,16 лева, който извод съдът възприема
изцяло.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до притежавания от
негоя имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 2176,16 лева. Ответницата
не твърди и не е доказала плащане на претендираните суми, поради което
предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. В заключението по
СИЕ е посочено, че за процесния период лихва за забава е в размер на 303,87
лева, поради което предявеният акцесорен иск също е основателен и следва да
бъде уважен така, както е предявен.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцовата страна. Ищецът е доказал разноски
в размер в общ размер на 299,60 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което следва да му бъде присъдено. При
този изход от спора на ищеца се дължат разноски в общ размер на 399,60 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 99,60 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к.
Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Н.С.С., ЕГН ********** *** за сумата в
размер на 2176,16 лева представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 303,87 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. ***г. по описа на Районен съд П., като
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.С.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* сумата от 399,60 лева –
разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.С.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* сумата от 99,60 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________