№ 316
гр. Пловдив, 14.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000569 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 262, ал. 3, чл.
262, ал. 2, т. 2 от ГПК и чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 20393 от 01.08.2022 година,
подадена от адвокат З.В. като пълномощник на „Б. Д. С. Б.“ ООД, ЕИК
***********, срещу разпореждане № 1676/19.07.2022 година, постановено
по т. дело № 156/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е
върната частна жалба с вх. № 14703/02.07.2022 година, подадена от „Б. Д. С.
Б.“ ООД, против определение № 478/10.05.2022 година, постановено в
производство по чл. 248 от ГПК.
С частната жалба се иска отмяна на разпореждането, като се поддържа
незаконосъобразност на предходното разпореждане, с което е поискано
заплащане на държавна такса от 15 лева, неизпълнението на което е дало
основание за връщане на частната жалба. Твърди се, че в случая частният
жалбоподател следва да заплати държавна такса като тази по жалби срещу
отказ на длъжностното лице от АВ и срещу решението на ОС за вписване и
обявяване в ТРРЮЛНЦ, а не държавна такса от 15 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
разпореждане за връщане на частна жалба срещу определение по чл. 248 от
ГПК, за което изрично е предвидено обжалване в чл. 262 ал. 3 от ГПК. При
подаването на частната жалба е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1
от ГПК – съобщението за обжалваното разпореждане е връчено на частния
жалбоподател на 25.07.2022 година, а частната жалба е подадена на
01.08.2022 година.
Следва да се отбележи, че по частната жалба не е внесена дължимата
държавна такса от 15 лева съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът, съобразявайки изричното
изявление на частния жалбоподател, съдържащо се в молба вх. №
22307/25.08.2022 година, свързано с присъждане на дължимата държавна
такса със съдебния акт на въззивната инстанция с оглед вида на спорния
въпрос намира, че следва да се произнесе по частната жалба и да осъди с
определението си частния жалбоподател да заплати дължимата държавна
такса от 15 лева.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Частна жалба с вх. № 14703/02.07.2022 година, която е върната с
обжалваното по настоящото дело разпореждане, е подадена от „Б. Д. С. Б.“
ООД на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК срещу определение № 478 от
10.05.2022 година, постановено от ОС – Пловдив по т. дело № 156/2022
година в производство по чл. 248 от ГПК. С това определение по искане на
„Б. Д. С. Б.“ ООД е изменено решение № 118/31.03.2022 година в частта за
разноските, дължими от частния жалбоподател на АВ за юрисконсултско
възнаграждение, като същото е намалено от 180 лева на 120 лева. Решение №
118/31.03.2022 година по т. дело № 156/2022 година на ОС – Пловдив е
постановено в производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и с него е потвърден
отказ за обявяване на договор за преобразуване по партидата на „Б. Д. С. Б.“
ООД.
Дължимата държавна такса по частната жалба срещу определението по
чл. 248 от ГПК е в размер на 15 лева. В тази хипотеза е приложима общата
разпоредба на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, която предвижда, че за частна жалба по гражданско дело
се събира такса от 15 лева. Произнасянето на съда по искане за изменение на
2
решение в частта за разноските е с определение, съгласно разпоредбата на чл.
248, ал. 3 от ГПК. Обжалването на това определение става с частна жалба,
за която се дължи държавната такса по т. 19 от Тарифата, като е без значение
обстоятелството в какво производство е постановено решението на съда.
Дължимите държавни такси за производството по делото, по което е
постановено решението и за обжалването на решението не се отразяват на
размера на държавната такса по частната жалба срещу определението по чл.
248 от ГПК.
В този смисъл съдът не споделя доводите на частния жалбоподател за
незаконосъобразност на разпореждане № 1327/06.06.2022 година, с което е
оставена без движение частната му жалба срещу определението по чл. 248 от
ГПК, като му е указано да внесе държавна такса в размер на 15 лева. Нещо
повече, в случая след неизпълнението на това разпореждане в едноседмичния
срок, първоинстанционният съд е осигурил и повторна възможност на
частния жалбоподател да внесе дължимата държавна такса от 15 лева в
едноседмичен срок с разпореждане № 1482/23.06.2022 година, като е изложил
и мотиви, с които са приети за неоснователни възраженията на „Б. Д. С. Б.“
ООД относно размера на държавната такса по частната жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК.
Размерът на дължимата държавна такса по частната жалба срещу
определението по чл. 248 от ГПК е определен правилно от
първоинстанционния съд, а частният жалбоподател не я е внесъл в двукратно
дадения му за това срок. С оглед на това разпореждането за връщане на
частната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Апелативен съд – Пловдив дължимата държавна такса за производството по
настоящото дело в размер на 15 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1676/19.07.2022 година,
постановено по т. дело № 156/2022 година по описа на Окръжен съд –
3
Пловдив, с което е върната частна жалба с вх. № 14703/02.07.2022 година,
подадена от „Б. Д. С. Б.“ ООД, ЕИК ***********, против определение №
478/10.05.2022 година, постановено в производство по чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б. Д. С. Б.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление село В., община М, област П., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 15 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството по в.ч.т. дело № 569/2022 година по описа на
Апелативен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател „Б. Д.
С. Б.“ ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4