О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№………./03.07.2020
г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, в
закрито заседание, проведено на трети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 421/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
********* срещу В.А.И., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК за дължимост на сумата от 204.35 лева за
незаплатени мобилни услуги, предоставени от ищеца по договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017
г. за мобилен номер **********, за които са издадени три фактури, от която
сума: 40,06 лева – стойност на ползвани далекосъобщителни услуги и сумата
164.29 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
За преценка допустимостта на исковете
и определяне на размера на дължимата държавна такса е изискано заповедното
производство. Видно от същото – в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 80/21.02.2020 г. по ч.г.д. № 32/2020 г. на РС - Провадия е разпоредено
длъжникът да заплати сумата от общо 204,35 лева, формирана от дължими суми за
неплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника по договор за предоставяне
на мобилни услуги от 28.06.2017 г., за които са издадени три фактури. В т. 14
от заявлението сумата от 204.35 лева също е посочена като дължими суми за
незаплатени мобилни услуги, за които са издадени въпросните три фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че
установителният иск е частично недопустим.
В производството по
установяване дължимостта на вземане по чл. 422 ГПК съдът е обвързан от
предметните предели на заповедта за изпълнение като е недопустимо с исковата
молба да се въвеждат нови претенции или да се изменя предмета и основанието за
възникване на задължението. С оглед на това, че процесната заповед за
изпълнение е издадена за вземане, което заявителят е посочил като стойност на
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, а с исковата молба част от
сумата се претендира като вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, т.е. заявява се различно от наведеното в
заповедното производство основание, от което произтича част от претенцията, то
в тази ѝ част исковата претенция е недопустима.
Видно
както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от формулирания
петитум, кредиторът „ЮБЦ” ЕООД е предявил установителен иск по чл. 422 от
ГПК за цялото главно
вземане по оспорената от длъжника заповед за изпълнение, а именно за сумата 204.35 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г., като изрично е посочил, че сумата представлява
сбор от задълженията на ответника, а именно: 40.06 лева – цена на ползвани
далекосъобщителни услуги и сумата 164.29 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.
Ето защо установителният иск следва да бъде
върнат в частта за разликата над 40.06 лева до пълния
размер на главницата от 204.35 лева, която разлика в размер на 164.29 лева се
претендира с исковата молба като дължима сума за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г., производството
в тази част – прекратено, а заповедта – обезсилена в съответната част.
Относно останалите установителни
претенции, в исковата молба има нередовности, за отстраняването на които ще
бъдат дадени указания.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 130 и чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 127, ал.1, т. 4, т. 5,
чл. 128, т. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. №
2500/08.06.2020 г., подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
********* срещу В.А.И., ЕГН ********** по предявения установителен иск
по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължина на ищеца сумата в размер на 204.35 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г., за
която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 80/21.02.2020 г. по ч.г.д. № 32/2020 г. на РС – Провадия, в частта
за разликата над 40.06 лева до пълния размер на главницата от 204.35 лева,
която разлика в размер на 164.29 лева се
претендира с исковата молба като дължима сума за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. №
421/2020 г. по описа на РС – Провадия в частта относно посочената сума в размер на 164.29 лева.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 80/21.02.2020 г. по ч.г.д.
№ 32/2020 г. на РС – Провадия, в частта по
отношение на сумата от 164.29 лева, представляваща
разлика между присъдената в заповедното производство сума в размер на 204.35
лева, представляваща главница, формирана от дължими суми за неплатени мобилни
услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги от 28.06.2017 г. и
претендираната в настоящото производство сума от 40.06 лева,
представляваща цена на предоставени далекосъобщителни услуги по договор от 28.06.2017 г.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Окръжен съд -
Варна.
Оставя исковата молба без движение.
УКАЗВА на
ищеца в едноседмичен срок от съобщаването, да отстрани нередовностите на
исковата молба, както следва:
1. да посочи
по какъв начин е формирана претендираната сума за главница в размер на 40.06 лева, като се
конкретизира дали същата е съставена от отделни незаплатени такси за използвани
мобилни услуги (със съответното уточнение на същите по вид и размер) или е
формирана от месечни абонаментни такси
(за кои месеци в какъв размер, доколкото в исковата молба се сочи, че месечната
абонаментна такса е в размер на 24.99 лева с ДДС); да конкретизира периода,
който се претендира главницата от 40.06 лева;
2. да посочи
дали се предявява и иск за мораторна лихва за забава за присъдената сума в
заповедта в размер на 37.56 лева за периода от 13.02.2018 г. до 06.12.2019 г.,
предвид заявеното в обстоятелствената част на исковата молба, като при положителен отговор – се изложат
фактически обстоятелства, на които се основава тази претенция и спрямо кое
вземане е начислена;
3. след изпълнение на
всички указания – да формулира надлежен петитум, като посочи размер, период и
основание на всички претендирани суми отделно.
4. да
представи документ за довнесена държавна такса в размер на още 75 лева, ако се
предявява и вземането за мораторна лихва за забава, в който случай са предявени
два обективно съединени иска, а ако горното вземане не се предявява, да довнесе
държавна такса в размер на още 25 лева по сметка на РС – Провадия, доколкото в
този случай е предявен един иск; следва да се има предвид, че за всеки от
обективно съединените искове се дължи отделна ДТ в размер на 4 % от цената, но
не по-малко от 50 лева, след приспадане на внесената в заповедното производство
от 25 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на
нередовностите в дадения срок исковата молба ще бъде върната, а производството
по делото - прекратено.
В тази част определението има характер на
разпореждане и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца
на посочения в ИМ адрес, чрез пълномощника – адв. Герова.
Делото да се докладва за последващи
процесуални действия след изтичане на срока за обжалване на настоящото
определение и изпълнение на дадените указания или изтичане на срока за това.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: