Р E Ш Е Н И Е
№ 411
гр.Плевен, 12 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на шести юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Дайчо Тарев, като
разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно
дело № 467 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена
от ЕТ„ВЕЛА – А.С.“ ЕГН:********** ***,
против решение № 153/13.04.2021г., постановено по а.н.д № 355/2021г. на Районен
съд - Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 544958- F5600030/29.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба
Н-18), вр. чл.118, ал.4, т.1 и 2 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция
от 3000 лева.
От касационната
инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен и незаконосъобразен.нарушението.
Твърди се, че така
постановеният съдебен акт е неправилен, постановен при съществено нарушение
както на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че мотивите на Районен съд
- Плевен не покриват
критериите за съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз
основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.
Липсват съображения в съдебния акт по всички въпроси от значение за
административнонаказателната отговорност, което е съществено нарушение на
разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Твърди се, че в решението на съда не са изложени
конкретни фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и не е
извършено обсъждане на конкретните доводи за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, когато
въззивната инстанция потвърди присъдата, следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени
в жалбата и в съдебното заседание по делото, което не е сторено в мотивите на
оспореното решение.
Излагат се съображения, че изолирани от съдебното решение са останали изцяло доводите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушение на
императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото както в АУАН, така и в издаденото НП е отбелязано, че е извършена
проверка в търговски обект, находящ се на адрес: гр.Плевен, ул.”Георги
Бенковски” № 4, а от приложения по делото договор за наем е видно, че
фризьорският салон се намира на адрес: гр. Плевен, ул. ***. Твърди се, че в
издаденото Наказателно постановление, административнонаказващият орган не е
прецизирал приложимата администрантивнонаказателна разпоредба, в която се
съдържа съществен елемент от Счита, че нарушението следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител и не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – ТД на НАП- Плевен, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в
сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд – Плевен в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Плевен е потвърдил НП № 1218/18.07.2016г., с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба
№ Н-18, вр. чл.118, ал.4, т.1 и 2 от ЗДДС.
В хода на делото е установено, че на
13.07.2020г. в 13:40 часа служители на Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС -
ФРИЗЬОРСКИ САЛОН, находящ се в гр.Плевен,
ул.*** стопанисван от касатора от ЕТ„ВЕЛА
– А.С.“***. В хода на проверката била извършена контролна покупка на следната
услуга дамска подстрижка на стойност
18,00 лв. и закупуване на козметика за коса – шампоан на стойност 30,00 лв. и
маска на стойност 30, 00 лв. обща стойност на покупката 78,00лв. Сумата е заплатена в брой от Х.Д.и приета
лично от А.С.М. – управител, която при заплащането, върнала ресто, но не издала
фискална касова бележка от фискалното устройство, поради липса на такова в
обекта, или друг документ, удостоверяващ заплащането в брой. бон.
След констатация, че в обекта няма монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, проверяващите лица съставили срещу търговеца акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), въз основа на който впоследствие било
издадено от ЕТ„ВЕЛА – А.С.“*** .
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвано то
решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията На касатора са
неоснователни.
Посочената от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18 задължава лицата по чл.3 от същата наредба да монтират и въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на
започване на дейността на обекта. Лица по чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 са всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във
или от търговски обект. Наредбата е издадена във връзка с приложението на
чл.118 от ЗДДС, на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ, като текстът на тази норма е
възпроизведен в чл.25 от Наредба № Н-18. По смисъла на ал.1 от нормата лицата,
задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба,
независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на
случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането.
В конкретния случай, контролните органи са констатирали липса на монтиран и
въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена постоянна връзка с НАП и отговорно за
нарушението лице е именно касаторът - търговец, като следва да се добави, че
допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще
липсата на ЕКАФП в обекта, в който обаче са се извършвали продажби. Видно е, че
АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, както и достатъчно ясно описание на
нарушението. Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН
предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба
Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни нарушения.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс
– "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.
С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и
в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12
от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален
размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването
на нарушението.
Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, като му е наложена санкция в минималния предвиден от
законодателя размер от 3000 лева.
Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд – Плевен втори състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/13.04.2021г., постановено по а.н.д №
355/2021г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.