Р Е Ш Е Н И Е
№ 1240 /20.06.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и втори април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1020 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.9.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 11, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. М.Х. *** срещу Наказателно
постановление № 23 – 0000046 от 24.01.2019 г., издадено от Началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател,
на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за
автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че на 27.09.2018 г. в
гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, в административната сграда на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, след изтичане на 7 (седем) дневния срок, съгласно
чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н – 14/ 27.08.2009 г. на Министерството на
транспорта, дружеството – превозвач „Д.9.“ ООД притежаващ Лиценз за обществен
превоз на товари на територията на Република България с номер № 07213, издаден
на 09.06.2016 г. и валиден до 26.06.2026 г. не предоставя на служителите на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна всички изискани в Раздел Ⅰ, т. 5 от покана с изх. № 81 – 00 – 10 – 1484/ 19.09.2018
г. документи – заповеди на ръководителя на предприятието за периода от
01.06.2018 г. до 31.07.2018 г. за извършените превози на товари за собствена
сметка с товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № В 0429 РМ от кат. М3, като за
периода на проверката е предоставена единствено заповед с номер № 2105 от дата
20.06.2018 г., като останалите 9 броя заповеди са извън проверявания период, в
който са извършени превози с горепосочения товарен автомобил, видно от 29 броя
тахографски листи – нарушение на разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози.
Дружеството –
жалбоподател „Д.9.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и
процесуален закон, като представя подробни аргументи в защита на своето становище.
На първо място посочва, че разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози не предвижда задължение за санкционираното дружество за
представяне на заповедите на ръководителя на предприятието, като подобно
задължение е предвидено само за водачите на моторни превозни средства, които
осъществяват съответния превоз. Също така дружеството подчертава, че липсват
нормативно установени изисквания за съхранение на заповедите на ръководителя на
предприятието, доколкото нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № Н – 8 от
27.06.2009 г. на Министерството на транспорта за условията и реда за извършване
на превоз на пътници и товари за собствена сметка не въвежда подобно
задължение. Поради гореизложените съображения застъпва позиция, че деянието, за
което е ангажирана административно – наказателната му отговорност е
несъставомерно, поради което и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
22.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1020 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „Д.9.“
ООД се представлява от своя процесуален представител адв. Антон И. ***, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 22.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1020 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. експерт с юридическа
правоспособност Ивайло Г., който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, акцентирайки в своята пледоария, че нормата на чл. 91б, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози въвежда общо правило за поведение за съхранение
на всички документи, от страна на транспортното предприятие, свързани с
извършването на превози на пътници и товари, които следва да бъдат представени
на контролните органи при поискване.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 19.09.2018 г.
дружеството „ДИМ – 93“ ООД – гр. Варна получило покана от страна на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна да представи в 7 – дневен срок, считано
от датата на получаване на поканата документация, свързана с транспортната
дейност на дружеството за периода от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г.
В поканата се съдържало
изрично искане да бъдат представени заповедите на ръководителя на предприятието
за периода 01.06.2018 г. – 31.07.2018 г. за извършените превози на товари за
собствена сметка.
На 27.09.2018 г. св. Б.Г.И.
– инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна констатирал, че
дружеството „ДИМ – 93“ ООД е представило само една единствена заповед на ръководителя на предприятието за извършените превози на товари за
собствена сметка, а именно заповед № 2105 от дата 20.06.2018 г. за извършен превоз с товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № В 0429 РМ от
кат. М3, като останалите представени 9 на брой заповеди били извън обхвата на
времевия период, за който била поискана информация, като същевременно св. И.
установил, че са били извършени и други превози през времевия период от
представените 29 броя тахографски листи.
Приемайки, че с това свое
поведение, дружеството „ДИМ – 93“ ООД е извършило нарушение на чл. 91б, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози, на 05.12.2018 г. св. И. съставил акт
за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството
за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 24.01.2019 г. Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за
автомобилните превози, наложил на въззивното дружество „ДИМ – 93“ ООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет
хиляди лева) за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна,
поради следните причини:
На първо място следва да
се отбележи, че липсва спор между страните по отношение фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на
него наказателно постановление и впрочем приета за установена от съда.
От писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство и
съдебното следствие се установява, че дружеството „Д.9.“ ООД в срока до
27.09.2018 г. не е предоставило на контролния орган (ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна) изисканите с покана заповеди на
ръководителя на предприятието за извършените превози на товари за собствена
сметка за периода 01.06.2018 г. – 31.07.2018 г, извършени с товарен автомобил
марка „Волво“ с рег. № В 0429 РМ от кат. М3. Представена е била единствено една
заповед от 20.06.2018 г., като останалите представени 9 на броя заповеди били
извън обхвата на времевия период, за който била извършвана комплексната
проверка.
Поради тази причина е
преценено от страна на актосъставителя св. И. и административно – наказващия
орган, че дружеството е нарушило разпоредбата на 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози, поради което и е ангажирана неговата административно –
наказателна отговорност.
Според съда обаче в случая
неправилно е било санкционирано дружеството „Дим – 93“ ООД, поради следните
съображения:
На първо място
административно – наказващият орган не е установил дали въобще са били издавани
заповеди от ръководителя на предприятието за периода от 01.06.2018
г. до 31.07.2018 г. за извършените превози на товари за собствена сметка с
товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № В 0429 РМ от кат. М3. Действително
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2009 г. на
Министерството на транспорта предвижда задължение за водача на превозното
средство да представи на контролния орган заповед на ръководителя на
предприятието, за чиято сметка се извършва превоза, като се предвижда санкция
за водача при неизпълнение на посоченото задължение. Въз основа на тази
разпоредба може да се презюмира, че ръководителят на предприятието, за чиято
сметка се извършва превоза следва да издава такива заповеди, за да не бъдат
санкционирани водачите, които осъществяват превозите, но тази презумпция е
напълно оборима.
Няма доказателства, че
такива заповеди са издавани, поради което и няма доказателства, че е налице
обективна възможност да бъдат представени на контролния орган от дружеството –
превозвач.
Разбира се, по време на
една крайпътна проверка, ако се установи, че заповед не е била издадена или
дори, че водачът не може да я представи в момента на проверката, последният ще
понесе административно – наказателна отговорност, но в случая не може няколко
месеца по – късно след проверявания период тези заповеди да бъдат търсени от
транспортното дружество, без да са налице доказателства, че въобще такива заповеди
са били издавани.
Съдът се съгласява с
аргумента на санкционираното дружество, че липсва в българското законодателство
задължение за транспортното предприятие да съхранява за определен срок от време
заповедите на ръководителят на предприятието, за чиято сметка се извършва
превоза. В разпоредбата на чл. 91в от Закона за автомобилните превози ясно са
очертани документите, които следва да бъдат съхранявани, както и срока за
тяхното съхранение, като заповедите на ръководителят на предприятието, за чиято
сметка се извършва превоза не попадат сред тях. В тази разпоредба има логика,
тъй като не е рационално да се съхраняват всякакви транспортни документи за
години назад, поради което и законодателят ясно е дефинирал кои са важните
документи и разбира се, какъв е оптималния срок за тяхното съхранение.
Вярно е, че разпоредбата
на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда общо задължение
за превозвачите да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите
на пътници и товари, но в случая конкретно за заповедите на ръководителят на
предприятието, за чиято сметка се извършва превоза, законодателят не предвижда
срок за тяхното съхранение, поради което и след приключване на превоза, за
превозвача отпада задължението да съхранява този документ. Действително в хода
на процесната проверка, дружеството е предоставило няколко на брой заповеди, но
очевидно на добра воля ги е съхранило в своя архив, но непредставянето от страна
на превозвача на тези заповеди, вече след като превоза е завършен не съставлява
административно нарушение от обективна страна.
Дали плод на лоша
законодателна техника или просто това е волята на законодателя (макар и да се
извлича индиректно от Закона за автомобилните превози и Наредба № Н – 8 от
27.06.2009 г. на Министерството на транспорта), но според съда не съществува
задължение за превозвачите да съхраняват и респ. да представят на ИА
„Автомобилна администрация“ заповедите на ръководителят на
предприятието, за чиято сметка се извършва превоза. Безспорно същите представляват
транспортен документ, но българското законодателство предвижда санкция
единствено за водача, който не представи по време на крайпътна проверка този
документ, като след приключване на конкретния превоз липсва задължение този
документ да бъде съхраняван. Респ. ако въобще този документ не е бил издаван,
това може да се установи само по време на една крайпътна проверка и респ.
водачът да си понесе административно – наказателната отговорност за това
нарушение, но доколкото този документ не попада сред изброените изрично в
нормата на чл. 91в от Закона за автомобилните превози, липсва задължение за
неговото съхранение и респ. за представяне на контролните органи от ИА
„Автомобилна администрация“, вече след приключване на превоза.
Поради гореизложените
аргументи, съдът намира, че деянието, за което е ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството е несъставомерно от обективна страна,
поради което и Наказателно постановление № 23 – 0000046 от 24.01.2019 г.,
издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да
бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно
постановление № 23 – 0000046 от 24.01.2019 г., издадено от Началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „ДИМ – 93“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***№ 11, на основание
разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните
превози, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: