МОТИВИ
към Присъда № 32 от 01.10.2015 година,
постановена по НОХ дело
№ 445 по описа за 2015 година на
Окръжен съд – Хасково
Съдебното производство е
образувано по внесен от Окръжна Прокуратура – Хасково обвинителен акт против
подсъдимия Н.Г.К., роден на *** ***, живущ ***, с ЕГН: **********, по обвинение
за това, че в периода 04.11.2010 г. – 13.05.2013 г. в гр. Хасково при условията
на продължавано престъпление, като управител на „Т.Д.” ЕООД, с адрес по ДОПК в
гр. Д., ул. „********, ЕИК по БУЛСТАТ *****, регистриран по ЗДДС от 19.10.2010
г., избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо
14300.47 лв., от които 10404.07 лв. ДДС и 3896.40 лв. корпоративен данък, като
сам и като посредствен извършител чрез счетоводителите В. Б. Х., Е. Б. К. и Т.
П. С. потвърдил неистина в раздел „В”, клетка 50 и клетка 60 относно резултата
за периода в подадени пред ТД на НАП – Хасково справки декларации, които се
изискват по силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, както следва:
- № 26001085826/04.11.2010 г. за
данъчен период месец октомври 2010 г., относно резултата за периода –
декларирал ДДС за възстановяване 155.00 лв., вместо да декларира действително
установения ДДС за внасяне – 11.67 лв.;
- № 26001100858/08.02.2011 г. за
данъчен период месец януари 2011 г., относно резултата за периода – декларирал
ДДС за възстановяване 103.14 лв., вместо да декларира действително установения
ДДС за внасяне – 63.53 лв.;
- № 26001110195/05.04.2011 г. за
данъчен период месец март 2011 г., относно резултата за периода – декларирал
ДДС за внасяне 48.29 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 69.12 лв.;
- № 26001115508/09.05.2011 г. за
данъчен период месец април 2011 г., относно резултата за периода – декларирал
ДДС за възстановяване 40.57 лв., вместо да декларира действително установения
ДДС за внасяне – 45.76 лв.;
- № 26001120843/08.06.2011 г. за
данъчен период месец май 2011 г., относно резултата за периода – декларирал ДДС
за внасяне 44.93 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 103.26 лв.;
- № 26001126856/12.07.2011 г. за данъчен
период месец юни 2011 г., относно резултата за периода – декларирал ДДС за
внасяне 3 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за внасяне –
53.00 лв.;
- № 26001130023/09.08.2011 г. за
данъчен период месец юли 2011 г., относно резултата за периода – декларирал ДДС
за възстановяване 13.59 лв., вместо да декларира действително установения ДДС
за внасяне – 128.08 лв.;
- № 26001135453/13.09.2011 г. за
данъчен период месец август 2011 г., относно резултата за периода – декларирал
ДДС за внасяне 15.27 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 128.60 лв.;
- № 26001138639/11.10.2011 г. за
данъчен период месец септември 2011 г., относно резултата за периода –
декларирал ДДС за внасяне в размер на 2.53 лв., вместо да декларира
действително установения ДДС за внасяне – 419.20 лв.;
- № 26001144646/14.11.2011 г. за
данъчен период месец октомври 2011 г. относно резултата за периода – декларирал
ДДС за внасяне 30.27 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 280.27 лв.;
- № 26001148407/13.12.2011 г. за
данъчен период месец ноември 2011 г. относно резултата за периода – декларирал
ДДС за възстановяване 3.21 лв., вместо да декларира действително установения
ДДС за внасяне – 163.46 лв.;
- № 26001152955/13.01.2012 г. за
данъчен период месец декември 2011 г. относно резултата за периода – декларирал
ДДС за внасяне 3.21 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 503.21 лв.;
- № 26001157524/13.02.2012 г. за
данъчен период месец януари 2012 г. относно резултата за периода – декларирал
ДДС за възстановяване 45.87 лв., вместо да декларира действително установения
ДДС за внасяне – 120.80 лв.;
- № 26001167272/12.04.2012 г. за
данъчен период месец март 2012 г. относно резултата за периода – декларирал ДДС
за внасяне 2381.82 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 3738.82 лв.;
- № 26001171406/11.05.2012 г. за
данъчен период месец април 2012 г. относно резултата за периода – декларирал
ДДС за внасяне 38.74 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 538.74 лв.;
- № 26001176014/12.06.2012 г. за
данъчен период месец май 2012 г. относно резултата за периода – декларирал ДДС
за възстановяване 74.08 лв., вместо да декларира действително установения ДДС
за внасяне в размер на 892.52 лв.;
- № 26001180847/11.07.2012 г. за данъчен период месец юни
2012 г., относно резултата за периода – декларирал ДДС за внасяне 25.47 лв.,
вместо да декларира действително установения ДДС за внасяне – 83.80 лв.;
- № 26001202393/13.11.2012 г. за
данъчен период месец октомври 2012 г., относно резултата за периода –
декларирал ДДС за внасяне 1620.91 лв., вместо да декларира действително
установения ДДС за внасяне – 3300.91 лв.;
- № 26001207683/13.12.2012 г. за
данъчен период месец ноември 2012 г., относно резултата за периода – декларирал
ДДС за възстановяване 35.46 лв., вместо да декларира действително установения
ДДС за внасяне 441.21 лв.;
- № 26001212976/14.01.2013 г. за
данъчен период месец декември 2012 г., относно резултата за периода –
декларирал ДДС за внасяне 23.93 лв., вместо да декларира действително
установения ДДС за внасяне – 652.23 лв.;
- № 26001223099/13.03.2013 г. за
данъчен период месец февруари 2013 г. относно резултата за периода – декларирал
ДДС за внасяне 0.00 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 420.00 лв.;
- № 26001228098/15.04.2013 г. за
данъчен период месец март 2013 г., относно резултата за периода – декларирал
ДДС за възстановяване 2.06 лв., вместо да декларира действително установения
ДДС за внасяне – 1231.27 лв.;
- № 26001233234/13.05.2013 г. за
данъчен период месец април 2013 г., относно резултата за периода – декларирал
ДДС за внасяне 6.26 лв., вместо да декларира действително установения ДДС за
внасяне – 789.26 лв.;
и
- като посредствен извършител
чрез счетоводителя Т. П. С. потвърдил неистина в годишна данъчна декларация,
подадена на 17.03.2012 г. с вх. № 2600И0014510 в ТД на НАП – Хасково, която се
изисква по силата на закон – чл. 92 ЗКПО относно реалния размер на дължимия
корпоративен данък за 2011 г.
– 1034.47 лв., като вместо това декларирал 50.72 лв.;
- като посредствен извършител
чрез счетоводителя Т. П. С. потвърдил неистина в годишна данъчна декларация,
подадена на 22.03.2013 г. с вх. № 2600И0025301 в ТД НАП – Хасково, която се
изисква по силата на закон – чл. 92 от ЗКПО относно реалния размер на дължимия
корпоративен данък за 2012 г.
– 2912.65 лв., като вместо това декларирал данъчна загуба – 39.92 лв.;
- сам и като посредствен
извършител чрез счетоводителите В. Б. Х., Е. Б. К. и Т. П. С., при водене на
счетоводството използвал неистински документи – фактури: № 146/20.10.2010 г., №
741/19.03.2011 г., № 680/18.08.2011 г., № 669/13.09.2011 г., № 821/03.10.2011
г., № 870/24.11.2011 г., № 817/02.12.2011 г., на които е придаден вид, че са
издадени от „К.” ЕООД; фактури № 402/05.01.2011 г., № 807/02.07.2011 г., на
които е придаден вид, че са издадени от „Т.” ЕООД; фактури № 389/28.04.2011 г.,
№ 521/20.05.2011 г., № 462/22.06.2011 г., на които е придаден вид, че са
издадени от ЕТ „Р.”; фактури № 462/01.01.2012 г., на които е придаден вид, че
са издадени от „С.” ЕООД; фактури № 108/14.03.2012 г., № 125/06.03.2012 г., №
267/17.04.2012 г., № 396/09.05.2012 г., № 350/21.06.2012 г., на които е
придаден вид, че са издадени от „М.” ЕООД; фактури № 678/31.10.2012 г., №
741/31.10.2012 г., № 771/30.11.2012 г., № 712/21.02.2013 г., № 540/15.03.2013
г., № 546/14.03.2013 г., № 573/14.03.2013 г., № 355/25.04.2013 г., на които е
придаден вид, че са издадени от Ет „З.”; фактури № 406/27.12.2012 г. и №
408/27.12.2012 г., на които е придаден вид, че са издадени от „Ю.” ЕООД –
като гореописаното деяние
съставлява престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1- во и т. 6,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебното производство е
насрочено служебно от съда по реда на чл. 371 и сл. от НПК – за предварително
изслушване на страните. В съдебно заседание от 01.10.2015 г. подсъдимият К.
заявява, че се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за
проверка на същите, а събраните на досъдебното производство да се ползват при
постановяване на присъдата. Защитникът му – адв. Х. също прави искане за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т.2 от НПК.
Съдът намери искането за разглеждане на делото по реда
на глава ХХVІІ от НПК
за допустимо и основателно, след
като установи, че подсъдимият К. признава фактите, изложени в обстоятелствата
част на обвинителния акт, както и че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдебното
производство протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т.2 от същия н.а. - без да се събират доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Приобщени са като доказателства събраните по
делото писмени материали по досъдебно производство № 99/2014 г. по описа на ОСО
при Окръжна прокуратура - Хасково. На основание чл. 284 са предявени
веществените доказателства по делото – 28 бр. фактури, изчерпателно описани в
диспозитива на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Смята, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Отправя се искане подсъдимият да бъде признат за виновен, като при определяне
вида и размера на наказанието да бъдат взети предвид смекчаващите вината
обстоятелства. Акцентира се върху обстоятелството, че размера на укритите
данъчни задължения не надхвърля значително размерите, посочени в чл. 93, т. 14 НК. В този смисъл, искането е за определяне на наказание „Лишаване от свобода”
към минималния размер, както и прилагане на института на условното осъждане по
чл. 66, ал. 1 НК, с подходящ изпитателен срок за отлагане на наказанието.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х. в
заключителната си пледоария отделя внимание най-вече на въпроса за определяне
на наказанието, като сочи, че подсъдимият е оказал пълно съдействие по време на
наказателното производство, направил е самопризнание, няма обременено съдебно
минало, проявил е желание за възстановяване на дължимите суми, налице е
критично отношение към извършеното деяние. В тази насока се прави искане за
прилагане на чл. 55 от НК или алтернативно при условията на чл. 58а от НК, както
и за прилагане на чл. 66 НК.
Подсъдимият Н.К. в
личната си защита изказва
съжаление за стореното, заявява, че желае да възстанови дължимите суми, като
моли съда да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при
условията на
диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК - чл. 371, т. 2, чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Търговско дружество „Т.” ЕООД с
ЕИК по Булстат ******, седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „******,
било регистрирано по ЗДДС на 19.10.2010 г. Подсъдимият Н.Г.К. бил едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството. Последното имало за предмет
на дейност търговия с тонер касети и услуги по тяхното поддържане. В качеството
си на собственик и управител на дружеството подсъдимият бил данъчно задължено
лице по смисъла на ЗДДС и ЗКПО, като е имал задължение за вярно деклариране
пред НАП.
Воденето на
счетоводството на дружеството в периода месец октомври 2010 г. – месец октомври 2011 г. се осъществявало от
свидетелката Е. Б. К.. Тя отразявала в съответните счетоводни регистри, в това
число и в дневниците за покупки и продажби, фактурите, предоставени от
обвиняемия. Последният предавал оформените документи на свидетелката К.., след
което тя отразявала фактурите в счетоводните регистри – дневниците за покупки и
продажби. Въз основа на отразеното в дневниците изготвяла месечните
справки-декларации по ЗДДС, които подавала по електронен път в ТД на НАП –
Хасково. Тъй като първоначално не притежавала електронен подпис, използвала
електронния подпис на свидетелката В. Б. Х. със съгласието на последната.
От месец
ноември 2011 г.
дружеството започнало да се обслужва счетоводно от свидетелката Т. П. С., която
била упълномощено от подсъдимия да подписва и подава пред НАП – Хасково
справките – декларации по ЗДДС, както и други документи и декларации, свързани
с дейността на търговеца. Подсъдимият й предоставял документите, след което
счетоводителката ги обработвала, подготвяла справките – декларации по ЗДДС и
дневниците, като вписвала данните от представените й за осчетоводяване първични
документи. Декларациите подавала по електронен път в ТД на НАП – Хасково.
За да
намали данъчното задължение по ЗДДС на дружеството в отделни данъчни периоди
през 2010 г.,
2011 г.
и 2012 г.,
както и за да намали финансовия резултата от дейността му, като по този начин
укрие и корпоративния данък за 2011
г. и 2012
г., подсъдимият К. решил да се снабди с неистински
фактури, в които управляваното от него дружество да бъде посочено като
„получател” на стоки, без в действителност такива стоки да са получени и без да
са сключени сделки по доставка. Целта му била тези фактури да бъдат отразени в
дневниците за покупки, а след това и в месечните справки – декларации и така
при изчисляването на данъчното задължение да се получи неверен резултат относно
дължимия ДДС, както и относно крайния финансов резултат – печалбата, която
подлежи на облагане, или по този начин да намали данъчните задължения по ДДС и
корпоративен данък на дружеството.
Така през
месец октомври 2010 г.
подсъдимият се снабдил с неистинска фактура № 146/20.10.2010 г., на която бил
придаден вид, че е издадена от „К.” ЕООД, като в нея била отразена
несъществуваща доставка на принтери, касети за принтер, тонер и части за
принтерни касети на „Т.” ЕООД. Фактурата била с данъчна основа 833,33 лв. и
начислен ДДС в размер на 166,67 лв. Обвиняемият предоставил тази фактура на
счетоводителя – свидетелката К., която без да има представи за неистинността на
фактурата, я отразила в дневника за покупки и в месечната справка – декларация
по ЗДДС за месец октомври 2010
г. Тази справка – декларация свидетелката К. подала в ТД
на НАП – Хасково по електронен път чрез електронния подпис на свидетелката Х. и
декларацията била регистрирана с вх. № 26001085826/04.11.2010 г. В раздел „В”,
клетка 60 от същата бил деклариран невярно резултата за периода ДДС за
възстановяване 155.00 лв., вместо действително установения резултат ДДС за
внасяне – 11.67 лв. През месец
януари 2011 г.,
за да намали данъчното задължение по ДДС и съответния финансовия резултат за
месеца, подсъдимият се снабдил с фактура № 402/05.01.2011 г., привидно издадена
от „Т.” ЕООД, в която бил посочен ЕИК на друго дружество – „С.” ЕООД и
отразяваща несъществуваща доставка на „Т.” ЕООД на стойност 833.33 лв. и
начислен ДДС в размер на 166.67 лв. Фактурата била представена на счетоводителя
– свидетелката К., която без да съзнава неистинността на документи го
осчетоводила, като го включила в дневника за покупки и месечната справка –
декларация ЗДДС за месец януари 2011
г. Справката – декларация била подадена от свидетелката
К. в ТД на НАП – Хасково по електронен път посредством електронния подпис на
свидетелката Х. и регистрирана с вх. № 26001100858/08.02.2011 г. В раздел „В”,
клетка 60 на същата бил деклариран невярно резултата за периода ДДС за
възстановяване в размер на 103.14 лв., вместо действително установения резултат
за периода ДДС за внасяне от 63.53 лв.
През данъчния период месец март 2011 г. подсъдимият се
снабдил с неистинска фактура, на която бил придаден вид, че е издадена от „К.”
ЕООД, отразяваща недействителна доставка на стоки - № 741/19.03.2011 г. с
данъчна основа 104.17 лв. и начислен ДДС в размер на 20.83 лв. Предоставил
фактурата на счетоводителя – свидетелката К., която без да съзнава, че същата е
неистински документ, я отразила в дневника за покупки, а след това и в
месечната справка – декларация по ЗДДС за месец март 2011 г. В справката –
декларация, в раздел „В”, клетка 50 бил деклариран невярно резултата за периода
ДДС за внасяне 48.29 лв., вместо действително установения размер ДДС за внасяне
– 69.12 лв. Декларацията била подадена от свидетелката К. по електронен път,
чрез електронния подпис на свидетелката Х. в ТД на НАП – Хасково, регистрирана
с вх. № 26001110195/05.04.2011 г.
През месец
април 2011 г.
подсъдимият К. отново се снабдил с неистинска фактура № 389/28.04.2011 г. с
данъчна основа 416.67 лв. и начислен ДДС в размер на 83.33 лв., на която бил
придаден вид, че е издадена от ЕТ „Р.”, отразяваща недействителна доставка на
материали. Представил фактурата на свидетелката Караиванова, която без да има
представа за това, че фактурата е неистински документ, я отразила в дневника за
покупки, като впоследствие неверните данни били отразени и в месечната справка
– декларация по ЗДДС, където в раздел „В”, клетка 60 бил деклариран невярно
резултата за периода ДДС за възстановяване 40.57 лв., вместо действително
установения резултат за периода ДДС за внасяне – 42.76 лв. Справката –
декларация била подадена от свидетелката Караиванова по електронен път в ТД на
НАП – Хасково, регистрирана с вх. № 26001115508/09.05.2011 г.
През месец
май 2011 г.
К. отново си набавил неистинска фактура с № 521/20.05.2011 г. с данъчна основа
291.67 лв. и начислен ДДС в размер на 58.33 лв., отразяваща недействително
доставка на стоки на „Т.” ЕООД, на която бил придаден вид, че е издадена от ЕТ
„Р.”. Фактурата била предадена от подсъдимия на свидетелката К., която я
осчетоводила и я включила в дневника за покупки, а след това и в месечната
справка – декларация по ЗДДС, без да съзнава, че същата е неистински документ.
Така в декларацията били отразени неверни данни, като в раздел „В”, клетка 50
бил деклариран резултат за периода ДДС за внасяне – 44.93 лв., вместо
действително установения резултат за периода ДДС за внасяне – 103.26 лв.
Справката – декларация е подадена в ТД на НАП – Хасково по електронен път от
свидетелката Караиванова, регистрирана с вх. № 26001120843/08.06.2011 г.
По същия начин през месец юни на 2011 г. подсъдимият се
снабдил с неистинска фактура № 462/22.06.2011 г., на която бил придаден вид, че
е издадена от ЕТ „Р.” с данъчна основа 250 лв. и начислен ДДС в размер 50 лв.,
отразяваща недействителна доставка на материали на „Тонер Директ” ЕООД.
Фактурата била предадена на свидетелката К. за осчетоводяване, която без да
съзнава, че документа е неистински, я включила в дневника за покупки, а след
това и в месечната справка – декларация по ЗДДС. Така в раздел „В”, клетка 50
на декларацията бил деклариран невярно резултата за периода ДДС за внасяне –
3.00 лв., вместо действително установения резултат за периода ДДС за внасяне –
53.00 лв. Декларацията по ЗДДС била продадена в ТД на НАП – Хасково от
свидетелката К. по електронен път и регистрирана с вх. № 26001126856/12.07.2011
г.
По
идентичен начин за данъчен период месец юли 2011 г. подсъдимият К. се
снабдил с неистинска фактура № 807/02.07.2011 г., на която бил придаден вид, че
е издадена от „Т.” ЕООД, с посочен ЕИК на друго дружество – „С.” ЕООД, с
данъчна основа 708.33 лв. и начислен ДДС в размер 141.67 лв., отразяваща
несъществуваща доставка към управляваното от К. дружество. Фактурата е
предадена на счетоводителката К., която без да има представи за неистинността
на документа, отразила тази доставка в дневника за покупки, а оттам било
отразено и в справката – декларация по ЗДДС за месец юли 2011 г., където в раздел
„В”, клетка 60 невярно бил деклариран ДДС за възстановяване 13.59 лв., вместо
действително установения резултат за периода ДДС за внасяне – 128.08 лв.
Справката – декларация е подадена по електронен път в ТД на НАП – Хасково на
09.08.2011 г. и регистрирана с вх. № 26001130023.
През месец
август 2011 г.
К. се снабдил с неистинска фактура, на която бил придаден вид, че е издадена от
„К.” ЕООД. Фактурата с № 680/18.08.2011 г. имала за данъчна основа 566.67 лв. и
начислен ДДС в размер 113.33 лв., като отразявала несъществуваща доставка на
стоки към „Т.” ЕООД. Тази фактура била представена на свидетелката К., която
без да съзнава, че документът е неистински, отразило съдържанието му в дневника
за покупки на дружеството, а след това и в справката – декларация за ДДС за
месец август 2011 г.,
като в раздел „В”, клетка 50 невярно бил деклариран ДДС за внасяне 15.27 лв.,
вместо действителния резултат за периода ДДС за внасяне – 128.60 лв. Справка –
декларацията била подадена по електронен път от свидетелката К. в ТД на НАП –
Хасково на 13.09.2011 г. и регистрирана с вх. № 26001135453.
През месец септември 2011 г. подсъдимият се
снабдил с неистинска фактура № 669/13.09.2011 г. с данъчна основа 2083.33 лв. и
начислен ДДС в размер на 416.67 лв., в която била отразена несъществуваща
доставка на стоки към „Т.” ЕООД. На фактурата е придаден вид, че е издадена от
„К.” ЕООД и била предоставена на свидетелката К., която я включила в дневника
за покупки, без да съзнава неистинността на документа, а след това и в
месечната справка – декларация по ЗДДС за месец септември 2011 г. Справката –
декларация е подадена от К. по електронен път и регистрирана с вх. №
26001138639/11.10.2011 г. в ТД на НАП – Хасково. В раздел „В”, клетка 50 на
декларацията невярно бил деклариран резултата за периода ДДС за внасяне – 2.53
лв., вместо действително установения за периода ДДС за внасяне – 419.20 лв.
През месец
октомври на 2011 г.
К. отново набавил неистинска фактура № 821/03.10.2011 г. с данъчна основа 1250
лв. и начислен ДДС в размер на 250 лв., на която бил придаден вид, че е
издадена от „К.” ЕООД, отразяваща несъществуваща доставка на стоки към
дружеството, собственост на К.. Тази фактура е включена в дневника за покупки
на дружеството, а след това и в справката – декларация за ДДС за периода месец
октомври 2011 г.
В раздел „В”, клетка 50 на декларацията невярно декларирал резултата за периода
ДДС за внасяне – 30.27 лв., вместо действително установения резултат за периода
ДДС за внасяне – 280.27 лв. Така изготвената справка – декларация за посочения
данъчен период е подадена в ТД на НАП – Хасково на 14.11.2011 г. и регистрирана
с вх. № 26001144646.
По
идентичен начин било намалено данъчното задължение по ЗДДС на дружеството и за данъчен
период месец ноември 2011 г.
Подсъдимият се снабдил с неистинска фактура за несъществуваща доставка към
управляваното от него дружество, на която бил придаден вид, че е издадена от „К.”
ЕООД. Фактурата № 870/24.11.2011 г. с данъчна основа 833.33 лв. и начислен ДДС
в размер 166.67 лв. подсъдимият предоставил на счетоводителката – свидетелката
С., която без да има представи за неистинността на документа, го отразила в
дневника за покупки, което довело до промяна на данните, записани в справка –
декларация за ДДС за месец ноември 2011 г. В справката – декларация, раздел „В”,
клетка 60 невярно бил деклариран резултата за периода ДДС за възстановяване –
3.21 лв., вместо действително установения резултат за периода ДДС за внасяне –
163.46 лв. Декларацията е подадена по електронен път от С. в ТД на НАП –
Хасково на 13.12.2011 г. и регистрирана с вх. № 26001148407.
През месец
декември 2011 г.
подсъдимият К. отново си набавил неистинска фактура № 817/02.12.2011 г. с
данъчна основа 2500 лв. и начислен ДДС в размер 500 лв., на която е придаден
вид, че е издадена от „К.” ЕООД, отразяваща несъществуваща доставка на стоки
към „Т.” ЕООД. Тази фактура е предоставена от подсъдимия на счетоводителя –
свидетелката С., която без да има представи за неистинността на документа, я
включила в дневника за покупки на дружеството, както и в справката – декларация
за ДДС за периода месец декември на 2011 г. В раздел „В”, клетка 50 невярно е
деклариран резултата за периода ДДС за внасяне – 3.21 лв., вместо действително
установения резултат за периода ДДС за внасяне – 503.21 лв. Справката –
декларация за посочения данъчен период е подадена от свидетелката С. по
електронен път в ТД на НАП – Хасково на 13.01.2012 г., където е регистрирана с
вх. № 26001152955.
С
неистинска фактура, на която е придаден вид, че е издадена от „С.” ЕООД, К. се
снабдил и през месец януари 2012
г. Фактура с № 462/01.01.2012 г. с данъчна основа 833.33
лв. и начислен ДДС в размер на 166.67 лв., отразявала несъществуваща доставка
на материали от „Т.” ЕООДV Тази фактура К. предал на свидетелката С. за
осчетоводяване и тя без да съзнава, че документа е неистински, я включила в
дневника за покупки, а след това и в месечната справка – декларация по ЗДДС.
Така в декларацията в раздел „В”, клетка 60 невярно бил деклариран резултата за
периода ДДС за възстановяване – 45.87 лв., вместо действително установения
резултат за периода ДДС за внасяне – 120.80 лв. Декларацията по ЗДДС е подадена
по електронен път в ТД на НАП – Хасково от С. и регистрирана с вх. №
26001157524/13.02.2012 г.
През месец
март 2012 г.
подсъдимият отново се снабдил с две неистински фактури - № 108/14.03.2012 г. с
данъчна основа 5700 лв. и начислен ДДС в размер 1140 лв. и № 125/06.03.2012 г.
с данъчна основа 1083 лв. и начислен ДДС в размер 217 лв., на които е придаден
вид, че са издадени от „М.” ЕООД, отразяващи недействителни доставки на стоки
на „Т.” ЕООД. Фактурите са предоставени за осчетоводяване на свидетелката С.,
която ги включила в дневника за покупки, без да съзнава неистинността им, като
впоследствие данните били отразени и в месечната справка – декларация по ЗДДС,
където в раздел „В”, клетка 50 невярно е деклариран резултата за периода ДДС за
внасяне – 2381.82 лв., вместо действително установения резултата за периода ДДС
за внасяне – 3738.82 лв. Справката – декларация е подадена по електронен път от
свидетелката С. в ТД на НАПД – Хасково, където е регистрирана са вх. №
26001167272/12.04.2012 г.
Подсъдимият се снабдил и през
месец април 2012 г.
с неистинска фактури № 267/17.04.2012 г. с данъчна основа 2500 лв. и начислен
ДДС в размер на 500 лв., отразяваща недействителна доставка на стоки на „Т.”
ЕООД, на която бил придаден вид, че е издадена от „М.” ЕООД. Тази фактура
подсъдимият предал на свидетелката С. за осчетоводяване, която без да има
представи за неистинността на документа, я отразила в дневника за покупки, а
след това и в месечната справка – декларация по ЗДДС. По този начин в
декларацията, раздел „В”, клетка 50 невярно бил деклариран резултата за периода
ДДС за внасяне – 38.74 лв., вместо действително установения резултат за периода
ДДС за внасяне от 538.74 лв. Декларацията е подадена в ТД на НАП – Хасково по
електронен път и регистрирана с вх. № 26001171406/11.05.2012 г.
С
неистинска фактура подсъдимият се снабдил и през месец май 2012 г. На същата е придаден
вид, че е издадена от „М.” ЕООД и отразявала недействителна доставка на стоки
на „Т.” ЕООД. Фактурата с № 396/09.05.2012 г. с данъчна основа 4833.40 лв. и
начислен ДДС в размер 966.60 лв. е предоставена от К. на свидетелката С., която
я включила в дневника за покупки, без да съзнава, че документа е неистинска, а
след това и в месечната справка – декларация по ЗДДС. Така в декларацията, в
раздел „В”, клетка 60 е деклариран неверен резултат ДДС за възстановяване 74.08
лв., вместо действително установения резултат ДДС за внасяне – 892.52 лв.
Декларацията е подадена по електронен път в ТД на НАП – Хасково, където е
регистрирана с вх. № 26001176014/12.06.2012 г.
По същия
начин е намалено данъчното задължение по ЗДДС на дружеството и за данъчен
период месец юни 2012 г.
Подсъдимият К. си набавил неистинска фактура № 350/21.06.2012 г. с данъчна
основа 291.67 лв. и начислен ДДС в размер 58.33 лв. за несъществуваща доставка
на стоки към управляваното от него дружество, на която е придаден вид, че е
издадена от „М.” ЕООД. Фактурата е предоставена за осчетоводяване на свидетелката
С., която без да съзнава неистинността на същата я отразила в дневника за
покупки. Това довело и до промяна в данните, записани в справката – декларация
по ЗДДС за месец юни 2012 г.,
като в раздел „В”, клетка 50 невярно е деклариран резултата ДДС за внасяне
25.47 лв., вместо действително установения резултат за периода ДДС за внасяне –
83.80 лв. Справката – декларация е подадена от свидетелката С. по електронен
път в ТД на НАП – Хасково на 11.07.2012 г. и регистрирана с вх. № 26001180847.
През месец
октомври 2012 г.
К. отново си набавил две неистински фактури, на които е придаден вид, че са
издадени от ЕТ „З.. Фактурите с № 678/31.10.2012 г. с данъчна основа 3433.33
лв. и начислен ДДС в размер 686.67 лв. и № 741/31.10.2012 г. с данъчна основа
4966.67 лв. и начислен ДДС в размер 993.33 лв., в които били отразени
несъществуващи доставки на стоки към „Т.” ЕООД, подсъдимият предоставил на
свидетелката С., която без да съзнава неистинността на документите ги отразила
в дневника за покупки на дружеството, както и в справка – декларация за ДДС за
периода месец октомври 2012 г.
В справката – декларация, в раздел „В”, клетка 50 е деклариран невярно
резултата за периода ДДС за внасяне 1620.91 лв., вместо действително
установения резултат за периода ДДС за внасяне – 3330.91 лв. Справката –
декларация е подадена по електронен път в ТД на НАП – Хасково на 13.11.2012 г.,
където е регистрирана с вх. № 26001202393.
През месец
ноември на 2012 г.
подсъдимият К. се снабдил с неистинска фактура № 771/30.11.2012 г. с данъчна
основа 2383.33 лв. и начислен ДДС в размер 476.67 лв., привидно издадена от ЕТ
„З.”, в която била отразена несъществуваща доставка на стоки към дружеството на
подсъдимия. Тази фактура е представена от К. за осчетоводяване на свидетелката
С., която без да съзнава неистинността на документа я отразила в дневника за
покупки на дружеството, а след това и в справката – декларация за ДДС за
периода месец ноември 2012 г.
В нея невярно бил деклариран резултат за периода, като в раздел „В”, клетка 60
е посочен ДДС за възстановяване 35.46 лв., вместо действително установения
резултат за периода ДДС за внасяне – 441.21 лв. Справката – декларация за
посочения данъчен период била подадена по електронен път в ТД на НАП – Хасково
на 13.12.2012 г. и регистрирана с вх. № 26001207683.
През месец
декември 2012 г.
Н.К. си набавил две неистински фактури, на които бил придаден вид, че са
издадени от „Ю.” ЕООД и отразявали несъществуващи доставки на стоки на „Т.”
ЕООД. Фактурите с № 406/27.12.2012 г. с данъчна основа 1350 лв. и начислен ДДС
в размер 270 лв. и № 408/27.12.2012 г. с данъчна основа 1791.70 лв. и начислен
ДДС в размер 358.30 лв., подсъдимият предоставил на свидетелката С., която без
да съзнава неистинността им ги отразила в дневника за покупки и в месечната
справка – декларация по ЗДДС за месец декември 2012 г., която подала по
електронен път в ТД на НАП – Хасково, където била регистрирана с вх. № 26001212976/14.01.2013
г. В раздел „В”, клетка 50 невярно бил декларира резултата за периода ДДС за
внасяне 23.93 лв., вместо действително установения резултат за периода ДДС за
внасяне – 652.23 лв.
През месец
февруари 2013 г.
подсъдимият се снабдил с фактури № 712/21.02.2013 г. с данъчна основа 2100 лв.
и начислен ДДС в размер 420 лв., отразяваща несъществуваща доставка на
материали, на която е придаден вид, че е издадена от Ет „Зара – Стефан
Димитров”. Тя била предоставена за осчетоводяване на свидетелката С., която без
да съзнава неистинността на документа, я включила в отчетния регистър – дневник
за покупки. В изготвената справка – декларация за месец 2013 г. раздел „В”, клетка
50, бил деклариран невярно резултат за периода ДДС за внасяне 0.00 лв., вместо
да декларира действително установения резултат за периода ДДС за внасяне –
420.00 лв. Справката декларация е подадена в ТД на НАП – Хасково и регистрирана
с вх. № 26001223099/13.03.2013 г.
Подсъдимият
К. си набавил и през месец март 2013
г. три фактури с №№ 540/15.03.2013 г. с данъчна основа
3333.33 лв. и начислен ДДС в размер 666.67 лв., 546/14.03.2013 г. с данъчна
основа 2666.67 и начислен ДДС в размер 533.33 лв. и 573/14.03.2013 г. с данъчна
основа 166.67 лв. и начислен ДДС в размер 33.33 лв., на които е придаден вид,
че са издадени от ЕТ „З.”, отразяващи недействителни доставки на материали от
„Т.” ЕООД. Фактурите били предоставени на свидетелката С., която без да съзнава
неистинността на документите ги отразила в дневника за покупки, а след това и в
месечната справка – декларация по ЗДДС за месец март 2013 г. В раздел „В”, клетка
60 бил деклариран невярно резултата за периода с посочен ДДС за възстановяване
– 2.06 лв., вместо действително установения резултат за периода ДДС за внасяне
– 1231.27 лв. Справката – декларация по ЗДДС е подадена от свидетелката С. в ТД
на НАП – Хасково и регистрирана с вх. № 26001228098/15.04.2013 г.
През месец
април 2013 г.
К. отново се снабдил с неистинска фактура с № 355/25.04.2013 г. с данъчна
основа 3917 лв. и начислен ДДС в размер 783 лв., привидно издадена от ЕТ „З.”,
в която е отразена недействителна доставка на стоки към дружеството,
собственост на подсъдимия. Фактурата била предоставена на свидетелката С.,
която я отразила в дневника за покупки, без да съзнава неистинността на
документа. Впоследствие данните били отразени и в месечната справка –
декларация по ЗДДС, като в раздел „В”, клетка 50 бил деклариран невярно
резултата за периода ДДС за внасяне 6.26 лв., вместо действителния размер ДДС
за внасяне – 789.26 лв. Справката – декларация е подадена в ТД на НАП – Хасково
и регистрирана с вх. № 26001233234/13.05.2013 г.
В резултат
на използването на неистински фактури през отделните данъчни периоди за 2011 г. и осчетоводените
чрез тях разходи се установило неправомерно завишаване разходите на „Т.” ЕООД с
9837.51 лв. в годишната данъчна декларация на дружеството за 2011 г., подадена на
основание чл. 92, ал. 1 ЗКПО от свидетелката С. по електронен път на 17.03.2012
г. и регистрирана в ТД на НАП – Хасково с вх. № 2600И0014510. Невярно била
отразена печалбата в размер на 507.22 лв., вместо действителния размер на
печалбата – 10344.73 лв. По този начин в подадената ГДД за 2011 г. К. потвърдил
неистина за извършените от собственото му дружество разходи, респ. относно
облагаемата данъчна основа и определения с декларацията размер на дължимия
корпоративен данък за годината и така е избегнато плащането на корпоративен
данък в размер на 1034.47 лв.
По
идентичен начин чрез потвърждаване на неистина за действително извършените
разходи от „Т.” ЕООД през 2012
г., в подадената по електронен път от свидетелката С.
годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2012 г. с вх. №
2600И0025301/22.03.2013 г. и деклариране на неоснователно завишен размер на
разходи, с отразяване на недействителни доставки от единадесет броя фактури за
периода на стойност 29166.43 лв., била намалена облагаемата основа и невярно
била отразена счетоводна загуба в размер на 39.92 лв., вместо действителния
размер на печалбата – 29126.51 лв. Потвърждавайки неистина в ГДД за 2012 г. подсъдимият К. е
избегнал плащането на данъчно задължение по ЗКПО в размер на 2912.65 лв.
По
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно – счетоводна
експертиза, от заключението на която е видно, че в дневниците за покупки и
справки – декларации по ЗДДС на „Т.” ЕООД процесните фактури са отразени с
издатели „С.” ЕООД, „К.” ЕООД, „М.” ЕООД, „Ю.” ЕООД, „Т.” ЕООД, ЕТ „З.” и ЕТ „Р.”
и въз основа на тези фактури е приспаднат данъчен кредит по ЗДДС, което
приспадане не е било признато. По този начин е избегнато плащане на данъчни
задължения по ЗДДС в размер на 10404.07 лв. и по ЗКПО в размер на 3896.40 лв.
По
изготвените съдебно – графологични експертизи вещите лица са дали заключение
относно използваните фактури, че ръкописният текст и подписите в раздел
„съставител” за фактурите с №№406/27.12.2012 г., 408/27.12.2012 г. с фирма
доставчик „Ю.” ЕООД не са изпълнени от свидетелката В. Н. В.; за фактури №№
741/19.03.2011 г., 146/20.10.2010 г., 680/18.08.2011 г., 669/13.09.2011 г.,
821/03.10.2011 г., 870/24.11.2011 г., 817/02.12.2011 г. на фирма доставчик „К.”
ЕООД не са изпълнени от свидетеля В. С. К.; за фактури с №№678/22.10.2012 г.,
771/30.11.2012 г., 741/25.10.2012 г., 546/14.03.2013 г., 540/15.03.2013 г.,
355/25.04.2013 г., 573/14.03.2013 г. и 712/21.02.2013 г. на фирма доставчик ЕТ
„З.” не са изпълнени от свидетеля С. Д. С.; за фактури №№108/14.03.2012 г.,
350/21.06.2012 г., 267/17.04.2012 г., 396/09.05.2012 г. и 125/06.03.2012 г. на
фирма доставчик „М.” ЕООД не са изпълнени от В. И. П.; за фактури
№№521/20.05.2011 г., 462/22.06.2011 г. и 389/28.04.2011 г. на фирма доставчик
Ет „Р.” не са изпълнени от свидетелката П. Р. Т.; за фактура № 462/09.01.2012
г. с фирма доставчик „С.” ЕООД не е изпълнена от Д. И. И.; за фактури
№№807/02.07.2011 г. и 402/05.01.2011 г. на фирма доставчик „Т.” ЕООД не са
изпълнени от свидетелите Ж. А. Х. – управител на фирма „Т.” ЕООД, с.***, обл.
Пловдив, Г. Б. С. – управител на фирма „Т.” ЕООД – гр. Г***, М. Ц. А. –
управител на фирма „С****” ЕООД – гр. С. и А. М. Н. – управител на фирма „Т.”
ЕООД – гр. Д..
Ръкописният
текст във фактурите и подписите в раздел „съставител” не е изпълнен от
подсъдимия К..
От друга
страна, подписите срещу „получател” във фактури №№ 146/20.10.2010 г.,
817/02.12.2011 г. на фирма доставчик „К.” ЕООД, №№678/22.10.2012 г., № 741/25.10.2012
г. на фирма доставчик Ет „З.№ 462/22.06.2011 г. и 389/28.04.2011 г. на фирма
доставчик Ет „Р.” са положени от подсъдимия К..
Установено
е, че ръкописният текст и подписите в раздел „съставител” във фактурите не са
изпълнени от свидетелките Т. П. С., Е. Б. К. и В. Б. Х..
Отпечатъците
от кръгъл печат, поставени на фактурите на фирма ЕТ „Р.”, „С.” ЕООД, „К.” ЕООД,
„М.” ЕООД и „Ю.” ЕООД не са поставени от печатите на тези фирми. Отпечатъците
от кръгъл и елипсовиден печат, поставени върху фактури №№ 807/02.07.2011 г. и
402/05.01.2011 г. на фирма доставчик „Т.”, не са поставяни с печатите на фирма
„Т.” ЕООД – с. **, обл. Пловдив, фирма „Т.” ЕООД – гр. Г*** и фирма „С.” ЕООД –
гр. С..
Ръкописният
текст на фактури с №№807/02.07.2011 г. на фирма доставчик „Т.” ЕООД, №№
678/22.10.2012 г., 771/30.11.2012 г., 741/25.10.2012 г., 546/14.03.2013 г.,
540/15.03.2013 г., 355/25.04.2013 г. на фирма доставчик Ет „.З.”, №
680/18.08.2011 г. на фирма „К.” ЕООД, №№406/27.12.2012 г. и 408/27.12.2012 г.
на фирма доставчик „Ю.” ЕООД, е изпълнен от едно и също лице.
Ръкописният
текст на фактури с №№ 521/20.05.2011 г., 462/22.06.2011 г. и 389/28.04.2011 г.
на фирма доставчик ЕТ „Р.”, № 402/05.01.2011 г. на фирма доставчик „Т.”, 573/
14.03.2013 г. и 712/21.02.2013 г. на фирма доставчик Ет „З”, № 462/09.01.2012
г. с фирма доставчик „С.” ЕООД, №№ 669/13.09.2011 г., 821/03.10.2011 г.,
870/24.11.2011 г., 817/02.12.2011 г. на фирма доставчик „К.” ЕООД, №№
108/14.03.2012 г., 350/21.06.2012 г., 267/17.04.2012 г., 396/09.05.2012 г. и
125/06.03.2012 г. на фирма доставчик „М.” ЕООД са изпълнени от едно и също
лице.
Съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин,
и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото
доказателства. Самопризнанието на подсъдимия Н.К., направено в съдебно
заседание от 01.10.2015 г., се подкрепя изцяло от доказателствения материал,
събран на досъдебното производство и кореспондира с възприетата фактическа обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По правната
квалификация на деянието:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен
начин.
От
обективна страна по делото е установено, че подсъдимият Н.К. е осъществил
състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1-во и т. 6
вр. чл. 26, ал. 1 НК. Собственото на подсъдимия дружество „Т.” ЕООД, с адрес по
ДОПК гр. Д., ул. „Д., ЕИК по Булстат *****, е регистрирано по ЗДДС от
19.10.2010 г. В този смисъл, дружеството е имало качеството на данъчно
задължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на
чл. 12 ЗДДС, като също така е имало качеството и на данъчно задължено лице,
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО. В качеството на управител на дружеството, К.
е имал задължение да подава справка – декларация за целите на облагането с
данък добавена стойност и годишна данъчна декларация за облагането с
корпоративен данък. Справките – декларации по чл. 125 ЗДДС се подават за всеки
данъчен период, който е едномесечен, а годишната данъчна декларация по чл. 92,
ал. 1 ЗКПО се подава до 31 март на следващата година. С цел да избегне
плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, подсъдимият К. в периода
04.11.2010 г. – 13.05.2013 г. е потвърдил неистина в раздел „В”, клетка 50 и
клетка 60 на справките – декларации по ЗДДС, депозирани пред ТД на НАП –
Хасково, относно резултата за периода. Също така К. потвърдил неистина и в
годишните данъчни декларации, подадени на 17.03.2012 г. и на 22.03.2013 г.,
относно реалния размер на дължимия корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. За целта К. при
водене на счетоводството на фирмата е документирал данъчно облагаеми доставки,
използвайки като данъчни документи фактури (чл. 112, 113 и 114 от ЗДДС),
издадени от други фирми. Издадените фактури представляват неистински документи,
доколкото по делото е установено, че същите не са издавани от фирмите –
търговци, посочени в тях, които не са извършвали и доставки към дружеството „Т.”
ЕООД.
Изпълнителното
деяние е извършено от подсъдимия както лично, така и като посредствен
извършител чрез счетоводителите В. Б. Х., Е. Б. К. и Т. П. С.. Посредственото
извършителство се изразява в използването на предоставяните счетоводни услуги
от горепосочените лица, които без да съзнават и да имат представи за
неистинността на предоставените им от подсъдимия К. фактури, са ги отразявали в
отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, а след това и в подаваните справки –
декларации до ТД на НАП – Хасково. При извършването на тази дейност
счетоводителите Х., К. и С. не са съзнавали, че фактурите не са издадени от
посочените в тях като „издатели” лица. Напротив, подсъдимият К. е съзнавал, че
предоставяните от него фактури са неистински, тъй като е знаел, че посочените
като доставчици фирми не са контрагенти на „Т.” ЕООД и никога не са доставяли
на дружеството каквито и да било доставки или услуги. Следователно, са липсвали
каквито и да било предпоставки за осчетоводяването на подобни търговски
доставки, но въпреки това К. се е снабдявал по неустановен по делото начин с
процесните фактури и ги е предоставял на счетоводителите. Това обстоятелство
обуславя и извода, че Х., К. и С. не носят наказателна отговорност за
извършеното от тях отразяване на счетоводните данни в данъчните документи.
В резултат на потвърждаване на неистина в
справките – декларации и отразяването на неизвършени към управляваното от К.
дружество доставки, е ползван неследващ се данъчен кредит, както и не е
заплатен дължим ДДС в размер на 10404.07 лв. От друга страна, отчитането и
декларирането на разходи по доставки, които не са реално извършени, е довело до
незаконосъобразното им приспадане като разходи в годишния финансов резултат на
дружеството за 2011 г.
и 2012 г.
и по този начин подсъдимият е избегнал плащането на данъчно задължение в размер
на 3896.40 лв., потвърждавайки неистина за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък.
Налице е и
квалифициращият признак по ал. 3 на чл. 255 НК, тъй като размера на дължимите
суми, чието плащане подсъдимият е избегнал, надхвърля 12 000 лв. и покрива
признака „особено големи размери” по чл. 93, т. 14 НК.
Продължаваният
характер на престъплението по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК се извежда от
фактологията на случая. Отделните деяния, изразяващи се в ежемесечно подаване
на справки – декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО, са
извършени през непродължителни периоди от време и при една и съща обстановка (в
условията на осъществяваната от собственото на подсъдимия дружество търговска
дейност, нейното последващо осчетоводяване и изпълнение на задължението за
деклариране за нуждите на данъчното облагане). Налице е също така и еднородност
на вината, тъй като при реализирането на отделните деяния К. е имал едно и също
субективно отношение към извършваното от него, поради което последващите деяния
винаги са се явявали от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Следователно, налице са всички елементи на продължаваното
престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.
От
субективна страна настоящият съдебен състав приема, че деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Подсъдимият Н.К. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, изразяващо се в избягване плащането на данъчни задължения
и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици за държавният фиск,
като е целял тяхното настъпване.
Обективната и субективната страна на деянието
се доказват от събраните на досъдебното производство доказателства -
свидетелски показания (протоколи за разпит, на л. 23 – 50, том І), назначената
съдебно счетоводна експертиза (на л. 51 – 84, том І), съдебно – графологичните
експертизи (на л. 86 – 116, л. 117 – 125, л. 239 – 243, том І), извършените по
делегация процесуално – следствени действия ( материалите от том ІІ, л. 3 – 12, л. 72 - 112 от том ІІІ),
ревизионният доклад (л. 13 – 66, том ІІІ) и ревизионният акт (л. 2 – 12, том
V), както и приложенията към тях, подадените годишни данъчни декларации по ЗКПО
и справки – декларации по ЗДДС (том ІV).
Поради
изложеното съдът призна подсъдимият Н.Г.К. за виновен в това, че в периода
04.11.2010 г. – 13.05.2013 г. в гр. Хасково при условията на продължавано
престъпление, като управител на „Т.” ЕООД, с адрес по ДОПК в гр. Д., ЕИК по
БУЛСТАТ *******, регистриран по ЗДДС от 19.10.2010 г., избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – общо 14300.47 лв., от които
10404.07 лв. ДДС и 3896.40 лв. корпоративен данък, като сам и като посредствен
извършител чрез счетоводителите В. Б.а Х., Е. Б. К. и Т. П. С. потвърдил
неистина в раздел „В”, клетка 50 и клетка 60 относно резултата за периода в
подадени пред ТД на НАП – Хасково справки декларации, които се изискват по
силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДД, както и сам и като посредствен
извършител чрез счетоводителите В. Б. Х., Е. Б. К. и Т. П. С., при водене на
счетоводството използвал неистински документи - фактури: № 146/20.10.2010 г., №
741/19.03.2011 г., № 680/18.08.2011 г., № 669/13.09.2011 г., № 821/03.10.2011
г., № 870/24.11.2011 г., № 817/02.12.2011 г., на които е придаден вид, че са
издадени от „К.” ЕООД; фактури № 402/05.01.2011 г., № 807/02.07.2011 г., на
които е придаден вид, че са издадени от „Т.” ЕООД; фактури № 389/28.04.2011 г.,
№ 521/20.05.2011 г., № 462/22.06.2011 г., на които е придаден вид, че са
издадени от ЕТ „Р.”; фактури № 462/01.01.2012 г., на които е придаден вид, че
са издадени от „С.” ЕООД; фактури № 108/14.03.2012 г., № 125/06.03.2012 г., №
267/17.04.2012 г., № 396/09.05.2012 г., № 350/21.06.2012 г., на които е
придаден вид, че са издадени от „М.” ЕООД; фактури № 678/31.10.2012 г., № 741/31.10.2012
г., № 771/30.11.2012 г., № 712/21.02.2013 г., № 540/15.03.2013 г., №
546/14.03.2013 г., № 573/14.03.2013 г., № 355/25.04.2013 г., на които е
придаден вид, че са издадени от Ет „З.”; фактури № 406/27.12.2012 г. и №
408/27.12.2012 г., на които е придаден вид, че са издадени от „Ю.” ЕООД –
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 – во и т. 6 вр. чл.
26, ал. 1 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението
по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 – во и т. 6 вр. чл. 26, ал. 1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до осем години и конфискация
на част или на цялото имущество на виновния.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът отчете наличието многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Такива обстоятелства са: младата възраст на дееца;
добрите характеристични данни; чистото съдебно минало; съдействието, оказано от
подсъдимия на разследващите органи; фактът, че личността на дееца не се
отличава с висока степен на обществена опасност; изказаното съжаление и
критично отношение за стореното; обстоятелството, че размерът на невнесените
данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО не надхвърля значително допустимата граница,
определяща квалификацията „особено големи размери”. Липсват отегчаващи такива. От
друга страна, въпреки че производството е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 НК – налице са едно временно условията на ал. 1 – 3 от същата
разпоредба и на чл. 55 НК, но следва да бъде приложено правилото на чл. 55,
доколкото същото се явява по – благоприятно за подсъдимия К.. В този смисъл,
наказанието бе определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и най-лекото наказание, определено по реда на чл.
58а, ал. 1 – 3 НК би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо наказанието следва
да бъде определено под най-ниския предел в размер на 1 година „лишаване от
свобода”.
За
постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед добрите
лични характеристични данни, както и с оглед констатацията, че личността на
подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност, не се налага
ефективното изтърпяване на наказанието, поради което съдът на осн. чл. 66, ал. 1
от НК отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от 3 (три) години.
Наред с
наказанието „лишаване
от свобода” е предвидено и наказание „конфискация”. В тази връзка, по ДП не са
събрани данни за имущественото състояние на подсъдимия, освен саморъчно
попълнена декларация за имуществено и семейно състояние, в която К. е
декларирал, че не получава доходи и не притежава лично имущество (на л. 22, том
І от досъдебното производство). В този смисъл съдът прие, че наказанието „конфискация”
не следва да бъде налагано.
Съдът
постанови с присъдата си веществените доказателства по делото – 28 броя фактури,
да се приложат към делото до изтичане на сроковете за неговото съхраняване.
С оглед постановената осъдителна присъда
и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и
направените в досъдебното производство разноски в размер на 1982, 80 лв. В
полза на бюджета на съдебната система - по сметка на ОС - Хасково.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: