№ 36
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Девня Цимент“ АД, ЕИК **** срещу
Решение № 128 от 19.07.2022г. по гр.д. № 1368/2021г. по описа на ДРС, III-ти състав, с
което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно уволнението на Ц. Т.
Г. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 13 от 01.11.2021г. на изпълнителния
директор на „Девня Цимент“ АД, ЕИК ****, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ –
поради системно нарушение на трудовата дисциплина за допуснати нарушения по чл. 187,
ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
е отменена заповедта като незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ц. Т.
Г. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Мениджър административни
дейности и сигурност” в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено
„Дирекция Човешки ресурси“ при ответника и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ „Девня Цимент“ АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Ц. Т. Г. сумата от
1247.20 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение за периода 01.11.2021г. до 14.11.2021г, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.11.2021г. до окончателното
плащане на задължението.
Жалбата e основана на оплаквания за неправилност на решението, материална
незаконосъобразност и постановяване при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, както и необоснованост. Изложените доводи са за едностранчива
преценка на доказателствата по делото, игнориране на част от тях и нарушаване на
1
правилата на формалната логика. От доказателствата по делото е установено, че е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца с допуснати три нарушения на
трудовата дисциплина, описани в заповедта, както следва: на 16.09.2021г. в 8:21 часа
ищецът в нарушение на Процедурата за контрол на достъпа на дружеството навлязъл в
оперативните зони на територията на „Девня Цимент“ АД с личния си лек автомобил с рег.
№ ****, без пропуск и без изискуемото оборудване за висока видимост, с превишена
скорост над максимално допустимата от 20км/ч. Нарушението е признато в дадените от
служителя писмени обяснения, както и от показанията на свидетеля Т. П.. С това ищецът
допуснал нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика /т. 4 и т. 23/ -
неизпълнение и неосъществяване на контрол по прилагане на Процедурата за контрол на
достъпа, неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред и е злоупотребил със служебно
ръководно положение, както е създал опасност за живота и здравето на всички лица,
намиращи се на територията на предприятието. Тежестта само на това нарушение е
достатъчна да обоснове налагане на най-тежкото наказание. От писмените и гласни
доказателства на следващо място по делото е установено извършването и на второто
нарушение на трудовата дисциплина – в качеството си на ръководител на Охранителната
дейност в дружеството на 01.09.2021г. ищецът в изпратена до прекия му ръководител М. А.
справка описал състоянието на всички действащи камери на територията на „Девня
Цимент“ АД като работещи, без да извърши дължимата проверка на изправността им и да
сигнализира за технически проблем и запрашаване на системата за видеонаблюдение от
07.08.2021г. до датата на дадената справка. Ищецът вследствие неосъществяване на
контролните си функции /т. 5 от длъжностна характеристика/ е предоставил дължимата от
него ежемесечна справка с невярно, некоректно и непроверено съдържание при
нефункциониращи през този период 7 камери за видеонаблюдение. Установено е също и
третото допуснато нарушение на трудовата дисциплина – в периода от 01.-23.09.2021г.
вследствие неизпълнение на задължението на ищеца да упражнява контрол и организира
незабавно отстраняване на възникнали технически проблеми по СОТ, 7 броя камери за
видеонаблюдение на територията на завода не са могли да обезпечат видеонаблюдението
поради технически проблем и замърсеност, с което застрашил степента на сигурност в
предприятието, както и осуетил установяване на обстоятелства по дисциплинарното
нарушение извършено от него на 16.09.2021г., което е било в ход на разследване към този
момент. С последното Ц. Г. нарушил основно свое задължение, предвидено в т. 23 от
длъжностната му характеристика – неизпълнение на задълженията с нужното старание и
неспазване на вътрешните правила и процедури, установени в дружеството. Така
извършените нарушения на трудовата дисциплина са залегнали и в текста на оспорената
заповед. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, което е
индивидуализирано в достатъчна степен. Изводът на ДРС за немотивираност на заповедта е
в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди също, че искът за обезщетение за оставане без
работа е недоказан по основание и неправилно е уважен. С оглед всичко изложено моли
обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят с извод за законност на наложеното уволнение.
2
Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемия Ц. Т. Г..
Въззивна жалба е депозирана от Ц. Т. Г. срещу Решение № 151 от 04.10.2022г.
постановено по същото дело, имащо характер на определение, с което на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК е изменено основното решение от 19.07.2022г. в частта относно
присъдените разноски на въззивника под формата на платено възнаграждение на адвокат,
които след изменението са намалени от 1500 лв. на 770.83 лв., а на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК съразмерно с прекратената част на осъдителната претенция за обезщетение Ц. Т. Г. е
осъден да заплати на „Девня Цимент“ АД сумата от 984.65 лв. под формата на платено
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в тази част, обосновани с доводи, че предмет на делото са били три обективно
съединени иска, които са уважени. В последно съдебно заседание със съгласие на ответника
е предприето и допуснато изменение на иска за обезщетение посредством намаляване на
претендираната сума, като делото частично е прекратено по оттеглената част от иска. Това
не означава, че за оттеглената част ищецът следва да дължи пропорционална част от
направените от ответника съдебни разноски, след като изменението на иска е допуснато с
негово съгласие. От друга страна в решението няма постановен отхвърлителен диспозитив,
за да се намалят разноските на ищеца, които следва да се присъдят в пълен размер. Отправил
искане за ревизиране на обжалвания акт в изложения смисъл.
В отговор на жалбата „Девня Цимент“ АД оспорва доводите в нея. Поддържа други, с
които обосновава правилност на произнасянето с аргумент, че когато прекратяването на
производството в хипотеза на чл. 78, ал. 4 от ГПК е резултат на пълен или частичен /в
резултата на изменение чрез намаляване на размера/ отказ или оттегляне на иска, на
ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално
действие разноски по делото. В този смисъл отправя искане обжалваното определение да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ДРС е образувано по повод предявени от Ц. Т. Г. срещу „Девня
Цимент“ АД, гр. Варна, ЕИК **** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 13/01.11.2021г. за незаконно и
отмяна на заповедта; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър административни дейности и
сигурност“ в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено „Дирекция
3
Човешки ресурси“; както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1247.20 лева, след допуснато
изменение в размера на иска посредством намаляване на същия в хода на п.с.з. на
19.07.2022г., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение за времето от 01.11.2021г. до 14.11.2021г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът
работил в ответното дружество на длъжност „Мениджър административни дейности и
сигурност“ в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено „Дирекция
Човешки ресурси“, с място на работа в гр. Д. до 01.11.2021г., когато му е връчена Заповед №
13/01.11.2021г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени
системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7 и т. 8 от КТ,
изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя, както и неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР, в КТД. В
заповедта са описани три нарушения на трудовата дисциплина, извършени съответно на
17.09.2021г., на 01.09.2021г. и на 23.09.2021г. Счита заповедта за издадена в противоречие
на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, обуславящи
незаконосъобразността й. Оспорил да е извършил сочените нарушения на трудовата
дисциплина. Признал, че действително на 16.09.2021г. около 8:00 часа влязъл на
територията на завода с личния си автомобил с оглед преместване на личните му вещи от
офиса в административната сграда в нов офис на територията на завода. Не се е движил с
превишена скорост, тъй като това е технически невъзможно с оглед краткото разстояние и
движението на друг автомобил след него, управляван от работник на дружеството със
същата скорост като неговата. При напускане територията на завода личният му автомобил
бил оборудван за висока видимост – светлоотразителни ленти в задната част на автомобила
и сигнални лампи тип „М.к“, който факт бил отчетен от длъжностните лица на
охранителната фирма, контролиращи достъпа до територията на завода. Оспорил да е
извършил нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта – представяне на ежемесечни справки за
м. 08.2021г. и за м. 09.2021г. до прекия си ръководител, с невярна информация за
състоянието на всички действащи камери на територията на „Девня Цимент“ АД.
Задължение на „СОТ“ ЕООД, като охранителна фирма е да осигури непрекъснато
видеонаблюдение, чрез повече от 100 камери, разположени на различни места на
територията на завода. За осъществяваното наблюдение, изправността на камерите, за
установените нарушения на длъжностните лица на охранителната фирма са длъжни
своевременно да уведомят ръководството на „Девня Цимент“ АД. В случай на неизправност,
ръководството на завода уведомява сервизната фирма „Рейтекс“ ЕООД, която отстранява
незабавно неизправността. В случая, отговорното длъжностно лице от охранителната фирма
ежемесечно му предоставя справка за изправността на камерите, в която е отразено
техническото им състояние. Въз основа на тази справка и направените от него самия
проверки, ищецът предоставя отчет на прекия си ръководител за състоянието на камерите и
4
видеонаблюдението през изминалия месец. От представените от охранителната фирма
отчети за м. 08 и м. 09.2021г. не са установени повреди или неработещи камери на
територията на завода, поради което същата информация е предоставил на прекия си
ръководител. Ето защо не е извършил нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта, тъй като от
получената справка и извършените проверки през тези месеци не са били установени
проблеми в работата на камерите, както и посегателства върху имуществото на
дружеството. Наред с това оспорил законосъобразността на заповедта с довод за
неудовлетворяване на изискванията на чл. 195 от КТ – оспорената заповед не съдържа
необходимите реквизити, като липсва посочване кога и при какви обстоятелства са
извършени нарушенията; с какви действия или бездействия е осъществен състава на
дисциплинарното нарушение; в текста й липсва конкретизация с всяко от трите нарушения
на трудовата дисциплина коя разпоредба на КТ е нарушена. От друга страна се е позовал на
неспазване на разпоредбата на чл. 189 от КТ и несъобразяване на критериите относно
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението му.
При издаването й е нарушена и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, доколкото работодателят
е упражнил субективното си право на дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ при липса на предпоставките за това – извършване на системни нарушения на
трудовата дисциплина. С оглед всичко изложено, отправил искане за положително
произнасяне по исковете.
В отговор, „Девня Цимент“ АД, гр. Д. оспорил предявените искове. Изложил
твърдения, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, като при налагане на дисциплинарното наказание е
спазена процедурата по чл. 193 от КТ, а заповедта е мотивирана. Посочил, че ръководството
на работодателя е установило три дисциплинарни нарушения на ищеца, както следва: от
рапорт № 116 от 17.09.2021г. на Т. П. – „Мениджър индустриално производство и
Ръководител завод“ е установено, че в 8:21 часа на 16.09.2021г. ищецът навлязъл в
територията на „Девня Цимент“ АД с лек автомобил, без издаден пропуск и без изискуемо
по процедурата оборудване за висока видимост – светлоотразителни ленти минимум в
задната част на автомобила и сигнални лампи тип „М.к“. След като е уведомен по телефона
от Т. П., на излизане от завода преустановява нарушението. Преминаването е осъществено в
оперативни зони със скорост, над максимално допустимата за територията на завода от 20
км/ч, в час на стартиране на редовна смяна, в зона, в която е налице обичайно струпване на
служители и трафик. По този начин на движение, с превишена скорост и без задължителна
сигнализация, ищецът създал предпоставки за възникване на ПТП, застрашавайки здравето
на служители на дружеството. С деянието си Ц. Г. нарушил виновно Процедурата за
контрол на достъпа, в качеството му на основно отговорно лице за осъществяване контрол
по прилагането й, като не е изпълнил преки свои задължения. Основното му трудово
задължение е да следи за изпълнението на правилата за контрол на достъпа в завода и
поради заеманата от него ръководна длъжност по сигурността в това направление, на ищеца
е оказано по-високо доверие от работодателя при прилагане на Процедурата за контрол на
достъпа. Нарушението е станало достояние на широк кръг от служители на дружеството, в
5
т.ч. и на охранители от „СОТ“ ЕООД. С така допуснатото нарушение ищецът злоупотребил
с доверието на работодателя. От рапорти № 121 и № 122 от 28.09.2021г. на М. А. –
„Директор Човешки ресурси“ и Т. П. е установено, че на 23.09.2021г. при проверка на
записи от камери по видеонаблюдение в Циментов завод, гр. Д. във връзка със събиране на
детайли по вътрешно разследване е установено, че 4 камери не работят, а три са силно
замърсени и липсва визуализация. По искане за връщане на генерирани записи за предходен
период е констатирано, че за периода на съхранение от 07.08.2021г. до края на м. август
2021г., както и за периода от 01.09.2021г. до 23.09.2021г. тези камери не работят. На
24.09.2021г. в официален отговор „СОТ“ ЕООД потвърдило, че 4 броя камери не поддържат
запис и не работят, а три от тях са замърсени. В изпълнение на ежемесечните си задължения
и в качеството си на ръководител на охранителната дейност в дружеството, пряко отговорен
да планира, организира и контролира всички дейности, свързани със сигурността в
компанията, Ц. Г. е изпратил отчет на 01.09.2021г. до прекия си ръководител, в която описал
състоянието на всички действащи камери на територията на завода за м. август 2021г. като
работещи. Като отговорно лице, контролиращо изцяло процеса по охрана и сигурност, със
задължение да предоставя на М. А. ежемесечно актуална справка за състоянието на всички
камери, ищецът предоставил невярна информация за актуалното състоянието на
видеокамерите. Оспорил в тази връзка твърдението в исковата молба, обосновано с
получената от него справка от охранителната фирма „СОТ“ ЕООД. Задължение на ищеца е
било при получаване на справката да провери и едва след като се увери във верността на
справката да изпрати проверена, своя собствена справка на прекия си началник. В периода
от 01.09. до 23.09.2021г. от друга страна ищецът не е осъществил дължимия контрол по
изправността на камерите за видеонаблюдение. С даване на невярна и непроверена
информация и неизпълнение на основни ръководни и контролни функции, без да установи
нефункциониращите 7 броя камери за видеонаблюдение, ищецът е нарушил виновно
вменените му с т. 5 и т. 23 от длъжностната характеристика задължения, с което създал
предпоставки за нарушаване степента на сигурност на територията на „Девня Цимент“ АД,
за посегателства върху собствеността на дружеството, както и възпрепятстване
установяването на обстоятелства около дисциплинарното нарушение на ищеца от
16.09.2021г., което е било в ход на разследване към този момент. За тези три нарушения на
трудовата дисциплина, при съобразяване критериите по чл. 189 от КТ на ищеца е наложено
оспореното наказание от работодателя добросъвестно. Отправил искане поради изложеното
предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно съществуващото трудово правоотношение, възникнало
на основание трудов договор № 8 от 10.06.2016г., по силата на който ищецът приел да
изпълнява длъжността „Мениджър Административни дейности и Сигурност“ в отдел
„Административни дейности и Сигурност“ към Дирекция „Човешки ресурси“ при „Девня
6
Цимент“ АД, с месторабота – гр. Д..
Съгласно Длъжностна характеристика, връчена на работника на 19.02.2021г. сред
основните задължения и отговорности присъщи на длъжността са: планиране, организиране
и контролиране на всички дейности, свързани със сигурността с подизпълнители; следи за
сигурността; разработва програми по сигурността, процедури и планове за предпазване и
справяне с критични обстоятелства; следи за изпълнението и контролира прилагането на
процедурата за контрол на достъпа; следи правилното изпълнение на всички
административни дейности, свързани с поддръжката на съоръженията по СОТ; отговаря за
действията и бездействията уронващи престижа и интересите на фирмата, безопасността на
работа за себе си и другите лица, за нарушаването на трудовата и технологична дисциплина;
да изпълнява задълженията си с най-голямо старание и да следва и спазва правилата и
процедурите, валидни за дружеството и др.
Съгласно Правилник за вътрешния трудов ред в „Девня Цимент“ АД работниците и
служителите са длъжни да изпълняват работата си в изискуемото количество и качество; да
спазват техническите и технологични правила, като при констатирани затруднения или
нарушения да уведомят прекия си ръководител; да спазват правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, сигурност и опазване на околната среда; да спазват стриктно
установения пропускателен и охранителен режим на дружеството, определен в Правилника
и в Процедурата за контрол на достъпа /чл. 19, т. 4, 5, 6, т. 14/ и др.
Като доказателство по делото е приета Процедура за контрол на достъпа на „Девня
Цимент“ АД в сила от 05.04.2021г., която съгласно текста й е задължителна по отношение
на всички лица, които влизат или извършват каквато и да е дейност на територията на
дружеството. Съгласно Процедурата, Мениджър Административни дейности и сигурност
отговаря за контролирането на всички дейности, свързани със сигурността; контролира
спазването на Процедурата от всички заинтересовани страни; осъществява мониторинг
върху контрола на достъп до територията на дружеството от страна на охранителната
фирма; осъществява текущ и последващ контрол върху дейността на лицето, отговорно за
контрол на достъпа – Началник охрана от страна на охранителното дружество. В чл. 4 от
Процедурата са уредени изискванията за достъп на територията на дружеството, като чл.
4.10 са уредени правилата за достъп на превозни средства. Съгласно тези правила за достъп
на превозни средства на територията на дружеството е необходимо писмено искане на
разрешение за достъп – пропуск за достъп на превозно средство, който трябва винаги да се
поставя на видно място на предното стъкло на автомобила през цялото време на престой на
територията на завода. Абсолютно задължително е всеки шофьор да е оборудван със
задължителни ЛПС, а превозните средства до 3.5 тона да са оборудвани със
светлоотразителни ленти минимум в задната част на ПС и светеща сигнална лампа тип
„М.к“. Съгласно Брошура с правила за достъп до Административната сграда на „Девня
Цимент“ АД, като основен свързан с Процедурата документ съгласно чл. 7 от същата /л.
138/, ограничението на скоростта е от 20 км/ч.
Въз основа на Рапорт № 116/17.09.2021г. от Т. П. – Мениджър индустриално
7
производство и Ръководител завод до Директор Човешки ресурси, с покана връчена на
ищеца на 06.10.2021г., от служителя са изискани писмени обяснения във връзка с
установеното навлизане на територията на дружеството с личен автомобил на 16.09.2021г.
без валиден пропуск и без изискуемо сигнално оборудване, над разрешената максимално
допустима скорост. В депозирани пред ръководството на дружеството на 18.10.2021г.
обяснения, ищецът посочил, че не е предоставил пропуск за МПС, поради това, че не е имал
издаден такъв и не е поставил сигнализация при влизане.
Информация по случая е изискана и от управителя на „СОТ“ ЕООД във връзка с
изпълнение на Договор от 19.11.2015г. за осигуряване на физическа охрана и пропускателен
режим на територията на „Девня Цимент“ АД. В отговор е постъпило писмо от 28.09.2020г.,
обективиращо изявление на управителя на охранителното дружество, че допуснатото
нарушение на процедурата за пропускателен режим в обекта за осигурен достъп до
територията на МПС е предвид обстоятелството, че навлезлият на територията на завода
автомобил на 16.09.2021г. бил собственият на Ръководител Сигурност на „Девня Цимент“
АД, на който дежурните охранители са подчинени и пропуснали по изключение.
Въз основа на Рапорти № 121 и № 122/28.09.2021г. от М. А. – Директор Човешки
ресурси и Т. П., с покана връчена на 18.10.2021г. от ищеца са изискани писмени обяснения
във връзка с констатацията за неизправност на камерите за видеонаблюдение на територията
на дружеството считано от 07.08.2021г. В обяснения от 25.10.2021г. ищецът посочил, че
фирмата осигуряваща техническа поддръжка на видеонаблюдението е информирана и е
работила по отстраняване на текущи проблеми на 02.08.2021г., 06.08.2021г. и на
17.08.2021г. Посочил, че при всяко влизане в завода е проверявал и техническото състояние
на видеонаблюдението.
От месечен отчет за изправността на видеонаблюдението в „Д./Вулкан Цимент“ АД,
изпратен от Ц. Г. до М. А. по имейл на 01.09.2021г. същият посочил, че през изминалия
месец няма регистрирани нарушения на територията на ДЦ. Съгласно справката всички
камери работят, с временни спирания, поради частични ремонти и множество токови удари.
В месечен отчет към 01.10.2021г. изготвен от М. Н. е констатирано, че 4 броя камери
не работят, като е подаден сигнал към „Рейтекс“ на 27.09., съответно на 28.09.2021г., а една
е замърсена.
Въз основа на горните констатации, с оспорената Заповед № 13 от 01.11.2021г. на
изпълнителният директор на „Девня Цимент“ АД на Ц. Т. Г. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1,
т. 3 от КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ, като на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ е прекратен и трудовият договор между страните. Заповедта е връчена на
служителя на 01.11.2021г.
Пред ДРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Т. П. /ръководител завод в „Девня Цимент“ АД от 2011г./ и М. Н. /организатор
охрана към „СОТ“ ЕООД в обект „Девня Цимент“ АД/. От показанията на първия свидетел
се установява, че рапорт № 116/17.09.2021г. е представен от него на ръководството във
8
връзка с констатирано преминаване на чужд лек автомобил пред техническия офис на завода
с много висока скорост, без следващата се сигнализация – светлинна и идентификационна,
изискуема по процедура на завода. Установил впоследствие, че преминалият по
нерегламентиран начин лек автомобил е личният такъв на ищеца. Такъв достъп на
територията на завода е забранен, допустимо е влизане само със служебен автомобил, за
който не се изисква пропуск със специална сигнализация, която се предоставя на входа.
Служителите, които контролират достъпа през автовхода за леки автомобили към завода, са
служители на „СОТ“ и са подчинени именно на Ц. Г.. Когато свидетелят пристигал на
работа, автомобилът на ищеца „профучал“ през територията на завода, като се е движил в
пъти над максимално допустимата от 20 км/ч. Няколко минути след това, докато
идентифицират автомобила и се обадят на Ц. Г., преминал друг служебен автомобил, който
се движил с допустима скорост. Възприятията си относно скоростта на движение на двата
автомобила свидетелят изразява чрез сравнение с разликата между „човек, който ходи и
човек, който тича“. След като идентифицирали автомобила, свидетелят лично се обадил на
Г., казал му, че случващото се е недопустимо и че незабавно трябва да постави
сигнализация. Установил, че автомобила не разполага и с пропуск. Предприели също
проверка на видеозаснемането на пътя на автомобила, когато установили, че нито една
камера не е в изправност и не може да възпроизведе видео запис на нарушението.
В показанията си свидетелят М. Н. установява, че при преглед на видеозаснемането
на главен портал видял лично записа за въпросното влизане на Г. на 16.09.2021г. около 08-
08:10 часа с личен автомобил „Нисан Кашкай“ без задължителните сигнален буркан тип
„М.к“ и светлоотразителни ленти в задната част на автомобила. Една от камерите
проследяващи пътя се оказала неработеща, а другата – силно замърсена. По този повод г-жа
А. му възложила цялостна проверка на цялото видеонаблюдение, която докладвал с писмо
от 24.09.2021г. До този момент ежемесечните справки, в т.ч. за м. август и септември 2021г.
е предоставял на ищеца. След проверка на всички камери установил неработещи 7 от тях.
Всички видеокамери /90-100 броя/ се наблюдават мониторно на централен портал на завода
и в периода 01.09.-23.09.2021г. Г. не е идвал да извършва контрол на видеонаблюдението и
записите от него, както не е извършил такъв за м. 08.2021г. Обяснението на дежурните
служители по охрана по пропускане лекия автомобил на ищеца били, че това е техен пряк
ръководител, част от ръководството на завода, чийто разпореждания са длъжни да
изпълняват, като не са знаели, че автомобила не е служебен.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят Д. Д. /работил като шофьор в „Девня
Цимент“ АД до 18.04.2022г./. За пропускателния режим в завода свидетелят посочва
идентични изисквания. За случая с влизането на ищеца през м. септември 2021г., свидетелят
посочва, че когато спрял за процедура за влизане в завода, Ц. Г. потеглил с личния си
автомобил. След като тръгнал нямал видимост, защото се забавил 10 секунди и не може да
прецени скоростта, с която Г. се е движил, поради липса на видимост, като не може да
прецени дали и скоростта е била по-висока.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
9
правни изводи:
Съгласно уредбата на дисциплинарната отговорност на работника /раздел III от Глава
IX на КТ/ нарушение на трудовата дисциплина е налице при виновното неизпълнение на
трудовите задължения.
В конкретния случай с процесната заповед № 13/01.11.2021г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 вр. чл. 188, т. 3 от
КТ, за три нарушения на трудовата дисциплина, които описани подробно по време, място и
обстоятелства, при които са извършени с конкретни действия и бездействия, са
квалифицирани като неизпълнение на възложената работа, неспазване на правилата за ЗБУТ,
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието му, както
и неизпълнение на други трудови задължения.
Оспорването на заповедта за уволнение се основана на доводи за формална и
материална незаконосъобразност, които съдът приема за неоснователни.
Описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание са за това, че на 16.09.2021г. в 8:21 часа ищецът,
ръководен служител по сигурността в „Девня Цимент“ АД, навлязъл в оперативните зони на
територията на „Девня Цимент“ АД с личния си лек автомобил с рег. № ****, без пропуск и
без изискуемото оборудване за висока видимост – светлоотразителни ленти минимум в
задната част на автомобила и сигнални лампи тип „М.к“- с превишена скорост над
максимално допустимата от 20км/ч., с което виновно не е изпълнил основно задължение,
произтичащо от длъжностната му характеристика /т. 4/, както и нарушил залегналите в
Процедура за контрол на достъпа на дружеството и в ПВТР задължителни правила; на
01.09.2021г. без да изпълни дължимата проверка на изправността на системата за
видеонаблюдение на територията на завода, предоставил на прекия си началник месечен
отчет с невярно и непроверено съдържание – при нефункциониращи от 07.08.2021г. до
датата на справката 7 камери за видеонаблюдение докладвал, че всички камери са със статус
работещи; а в периода от 01.-23.09.2021г. не е изпълнявал основно негово задължение да
упражнява контрол и организира незабавно дейности, свързани със сигурността –
отстраняване на възникнали технически проблеми по изправността на видеонаблюдението в
„Девня Цимент“ АД, в който период е констатирано при проверка, че 7 броя камери за
видеонаблюдение на територията на завода не са могли да обезпечат видеонаблюдението
поради технически проблем и замърсеност. За допуснатите от служителя три
дисциплинарни нарушения, за нито едно от които не е наложено преди това дисциплинарно
наказание, с оспорената заповед изпълнителният директор на „Девня Цимент“ АД наложил
на въззиваемия дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от
КТ.
Допуснатите дисциплинарни нарушения от страна на ищеца са установени пълно и
главно по делото от съвкупността на събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласните такива чрез показанията и на тримата свидетели. Последните съдът кредитира като
непосредствени, конкретни, последователни, логични, кореспондиращи с останалите
10
доказателства по делото, както подкрепящи се помежду им и добросъвестно поднесени пред
съда, поради което и като обективни и неопровергани по делото. По отношение на първото
допуснато нарушение освен така установеното е налице и признание на ищеца в дадените от
него обяснения, а по отношение на всичките – и в исковата молба /“..при напускане на
територията на завода личният ми автомобил е бил оборудван за висока видимост“; „…от
представените от охранителната фирма отчети за м. 08 и м. 09.2021г. не са установени
повреди или неработещи камери на територията на завода, поради което същата
информация съм предоставил на прекия си ръководител“/. Поставянето на сигнализация –
светлинна и идентификационна, изискуема по процедура на завода при излизане от
територията на завода не установява наличието й при влизане в завода, нито освобождава
служителя от задълженията му, произтичащи от длъжностната характеристика, от ПВТР и в
Процедура за контрол на достъпа, както и представянето на отчети от служители на
охранителната фирма не освобождава ищеца от основното му задължение да организира и
контролира всички дейности, свързани със сигурността с подизпълнители на територията на
завода. С навлизането в оперативните зони на завода с личния си автомобил в нарушение на
изискванията, утвърдени с Процедура за контрол на достъпа на дружеството, съблюдаването
на стриктното прилагане на която е част от основните задължения и отговорности на
заеманата длъжност, въззиваемият е допуснал нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 8 от КТ, като е нарушил основни трудови задължения
по чл. 126, т. 4, т. 5, т. 6, т. 9 и т. 10 от КТ – да изпълнява възложената работа в изискуемото
качество /да следи за сигурността от страна на служителите и контролира всички дейностни,
свързани със сигурността/; да спазва техническите и технологични правила, както и ПЗБУТ
/съобразно описаното предвиждане в процедурата за достъп и правилника/; да бъде лоялен
към работодателя /възприемайки, че злоупотреба с доверието на работодателя съставлява
всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на
добросъвестност и доверие в отношенията работник / служител и работодател/ и да спазва
вътрешните правила, приети в предприятието, като не пречи на другите работници и
служители да изпълняват трудовите си задължения /неизпълнението на установените
правила и норми в предприятието, създадени във връзка с изискванията към работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, в това число, като отстрани и ограничи
опасността за живота и здравето на работника или служителя /чл. 275, ал. 1 от КТ/,
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което в хипотезата на чл. 190, ал.
1, т. 3 от КТ е посочено от законодателя като основание за налагане на дисциплинарно
уволнение.
В същото време с предоставения на 01.09.2021г. на прекия си ръководител неверен
месечен отчет за функционирането на системата за видеонаблюдение на територията на
завода за м. август 2021г., както и неизпълнението на основното му задължение да
осъществява контрол за техническата изправност на видеонаблюдението в периода от 01.09.-
23.09.2021г., въззиваемият допуснал нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 8 и т. 10 от КТ, като отново е нарушил визираните основни трудови
11
задължения по КТ, както и произтичащи от длъжностната му характеристика. Това е така,
доколкото отговорността по организирането и контрола на всички дейности, свързани със
сигурността в предприятието, както и контрола по поддръжката на съоръженията по СОТ е
възложено именно на въззиваемия, в качеството му на „мениджър административни
дейности и сигурност“ в „Девня Цимент“ АД. В описания период такива действия по
изпълнение на възложената отговорност не са предприети от служителя. Последното се
установява, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от показанията на
свидетеля М. Н.. Неоснователен е доводът, че задължение на охранителната фирма е било да
осигури непрекъснато видеонаблюдение и техническа изправност на съоръженията по СОТ.
Задълженията на охранителната фирма, произтичащи от договора от 19.11.2015г. и
допълнителните споразумения към същия, сключен между „Девня Цимент“ АД и „СОТ“
ЕООД, не освобождават въззиваемия от основните негови задължения, залегнали в
длъжностната му характеристика и в ПВТР в предприятието да контролира всички дейности
свързани със сигурността, да следи правилното изпълнение на всички дейности свързани с
поддръжката на съоръженията на СОТ, както и да изпълнява задълженията си качествено и
с най-голямо старание. Разбирането, че задължението за контрол се свежда до препращане
на месечен отчет, предоставен от служители на охранителната фирма до прекия му
началник, лишава от съдържание предвидената контролна и отговорна функция на
заеманата от ищеца длъжност и не може да бъде споделено.
Същевременно, специфичната работна среда в Циментов Завод, гр. Д., потенциалният
висок риск за живота и здравето на околните в случай на нарушение на пропускателния
режим и мерките за сигурност, както и завишените изисквания в дружеството за стриктно
спазване на правилата за пропуск, за безопасен и здравословен труд, както и за охрана на
сигурността, обосновават тежестта на допуснатите отделни нарушения на трудовата
дисциплина, а броят им – системност в поведението на служителя.
С оглед на това, съдът приема, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 189, ал.
1 от КТ, като преценката е осъществена добросъвестно от работодателя при съобразяване на
тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които всяко е извършено и поведението на
ищеца, а заповедта за дисциплинарно наказание видно от съдържанието й е в достатъчна
степен мотивирана. Несъстоятелен е доводът за формална незаконосъобразност на заповедта
поради неотнасяне на отделните нарушения към конкретна разпоредба на КТ, доколкото при
преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява вида на
дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на
заповедта за уволнение, а при противоречие в посочената цифрово законова квалификация и
заявените в мотивите обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз
основа на тези обстоятелства. Този извод се обосновава с необходимостта
работникът/служителят да бъде уведомен за причините за налагането на дисциплинарното
наказание, за да може адекватно да организира защитата си.
В заключение, съдът приема за доказано, че от обективна и субективна страна
ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и
12
значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват
наложеното от работодателя наказание "уволнение". Работодателят е доказал, че е упражнил
законно правото си на уволнение в разглеждания случай – служителят е извършил системни
нарушения на трудовата дисциплина, за което е наложено наказанието. Законността на
уволнението обуславя неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, съответно и по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, поради което следва да се отмени и се постанови друго, с което предявените искове да
се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, постановеното от ДРС на
04.10.2022г. решение, което по правната си същност е определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК
следва да се отмени в цялост, като разноските се присъдят съобразно общите правила за
двете инстанции.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Доказаният размер на реализираните от страната разноски пред първата инстанция възлиза
на 2004 лева под формата на платено възнаграждение на адвокат, а този пред настоящата
инстанция – на 2109 лв. /държавна такса + адвокатско възнаграждение/. В тези размери
разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 128 от 19.07.2022г. по гр.д. № 1368/2021г. по описа на ДРС,
III-ти състав, изменено с Решение № 151 от 04.10.2022г., по правната си същност
определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
признато за незаконно уволнението на Ц. Т. Г. с ЕГН **********, извършено със Заповед №
13 от 01.11.2021г. на изпълнителния директор на „Девня Цимент“ АД, ЕИК ****, с която на
основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – поради системно нарушение на трудовата дисциплина
за допуснати нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е отменена заповедта като незаконосъобразна; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ц. Т. Г. е възстановен на заеманата до уволнението
длъжност „Мениджър административни дейности и сигурност” в подструктура
„Административни дейности и сигурност“ на звено „Дирекция Човешки ресурси“ при
ответника и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „Девня Цимент“ АД,
ЕИК **** е осъдено да заплати на Ц. Т. Г. сумата от 1247.20 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода
01.11.2021г. до 14.11.2021г, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 15.11.2021г. до окончателното плащане на
13
задължението, както и са присъдени разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ предявените от Ц. Т.
Г. с ЕГН ********** срещу „Девня Цимент“ АД, ЕИК **** искове за признаване за
незаконно уволнението на Ц. Т. Г. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 13 от
01.11.2021г. на изпълнителния директор на „Девня Цимент“ АД, ЕИК ****, с която на
основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – поради системно нарушение на трудовата дисциплина
за допуснати нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за отмяна на заповедта като незаконосъобразна; за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Мениджър
административни дейности и сигурност” в подструктура „Административни дейности и
сигурност“ на звено „Дирекция Човешки ресурси“ при ответника, както и за осъждане на
„Девня Цимент“ АД, ЕИК **** да заплати на Ц. Т. Г. сумата от 1247.20 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода 01.11.2021г. до 14.11.2021г, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.11.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц. Т. Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Девня Цимент“ АД, ЕИК **** сумата от 2004 лева, представляваща съдебни
разноски за първа инстанция, както и сумата от 2109 лева – съдебни разноски пред въззивна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 24.01.2023г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14