Присъда по дело №242/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 14
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 11 август 2022 г.)
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20223600200242
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Шумен, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Ст. Луков
СъдебниИванка Костадинова Калчева

заседатели:Пламен Костов Панайотов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
и прокурора Орл. Д. К.
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Наказателно дело от общ
характер № 20223600200242 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:



ПРИЗНАВА подс. СТ. Н. Р. , ЕГН **********, роден на 10.02.1977 г. в
гр. Нови пазар, с основно образование, български гражданин, не работи,
неженен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.09.2021 г. в с. Тодор
Икономово обл. Шумен при условията на опасен рецидив отнел чужди
движими вещи - паричната сума от 200 лв. /четири банкноти от 50 лв./, един
брой златна обеца на стойност 93 лв., всичко на обща стойност 293 лв., от
владението на МЛ. М. АНТ. – ЕГН ********** от с. Тодор Икономово, с
намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила
/нанесъл удари по главата и тялото й/, като грабежа е придружен със средна
телесна повреда - изразяваща се в трайно затруднение в движението на горен
десен крайник за повече от един месец, поради което и на осн. чл. 199 ал. 1 т.
3 и т. 4 вр. с чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. “б“ и чл. 58а ал. 1 от НК го
осъжда на 6 /шест/ години лишаване от свобода.
И за това, че на 24.09.2021 г. около 00. 20 часа в с. Тодор Икономово,
обл. Шумен влязъл в чуждо жилище на ул.“Тодор Икономов“ № 8
1
собственост на МЛ. М. АНТ. ЕГН **********, като за това употребил сила и
деянието е извършено нощем, поради което и на осн. чл. 170 ал. 2 вр. с ал. 1 и
чл. чл. 58а ал. 1 от НК го осъжда на 2 /две/ години лишаване от свобода.
На осн. чл. 23 ал. 1 от НК определя общо наказание измежду
наложените до размера на по тежкото от тях, а именно 6 /шест/ години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
На осн. чл. 59 от НК зачита предварителното задържане на подс. СТ. Н.
Р. за 72 часа от 24.09.2021 г. и по мярката за неотклонение „Задържане под
стража” считано от 26.09.2021 г. до настоящия момент.
На осн. чл. 189 от НПК осъжда подс. СТ. Н. Р. да заплати на ОД МВР
гр. Шумен разноски по досъдебното производство в размер на 3 436. 55 лв. и
по сметка на Окръжна прокуратура гр. Шумен сумата от 273 лв. разноски от
досъдебното производство.
На осн. чл. 111 от НПК веществените доказателства по делото да се
пазят до влизане в сила на присъдата, след което:
1 бр. банкнота с номинал 50 лв. с № ГД 56207797 – на съхранение в
банкова касета в „Инвестбанк“ АД, клон Шумен и 1 бр. брадва да се върнат
на пострадалата А.;
2. ноктени изрезки от лява и дясна ръка на МЛ. М. АНТ. - два броя
хартиени пликове; хартиен плик с клетъчен материал на МЛ. М. АНТ.;
хартиен плик с нишковиден обект-косъм; артиен плик с нишковидни обекти
— кичур; 1 броя чук с дървена дръжка; флакон с кръвна проба от МЛ. М.
АНТ.; ноктени изрезки от лява и дясна ръка на СТ. Н. Р.-два плика; тупфер в
хартиен плик; тупфер с хартиен плик - образци за сравнително изследване от
слюнка и епителни клетки от СТ. Н. Р. – да се унищожат.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен
срок пред Варненски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 242/2022 г. на ШОС

Подс. С. Н. Р. е предаден на съд с обвинения в това, че на 24.09.2021 г. в
с. Т. И. обл. Шумен при условията на опасен рецидив отнел чужди движими
вещи - паричната сума от 200 лв. /четири банкноти от 50 лв./, едни брой
златна обеца на стойност 93 лв., всичко на обща стойност 293 лв., от
владението на М. М. А. – ЕГН ********** от с. Т. И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила /нанесъл удари по
главата и тялото й/, като грабежа е придружен със средна телесна повреда -
изразяваща се в трайно затруднение в движението на горен десен крайник за
повече от един месец – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 и т. 4 вр. с чл. 198
ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. “б“ от НК
и за това, че на 24.09.2021 г. около 00. 20 часа в с. Т. И., обл. Шумен
влязъл в чуждо жилище на ул.“Т. И.“ № 8 собственост на М. М. А., ЕГН
**********, като за това употребил сила и деянието е извършено нощем,
престъпление чл. 170 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
По делото не са предявявани граждански искове.
Разпитан на досъдебното подс. Р. се признава за виновен.
Подсъдимия Р. до даване ход на съдебното следствие се възползва от
възможностите предвидени в глава ХХVІІ от НПК и на основание чл. 371 т. 2
от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т.
2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение в съд. заседание от 26.07.2022 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия Р. наказание за
престъплението по чл. 199 от НК - 9 години лишаване от свобода, което на
осн. чл. 58а ал. 1 от НК да се редуцира на 6 г. лишаване от свобода и за
престъплението по чл. 170 от НК - 3 години лишаване от свобода, което да се
редуцира при условията на чл. 58а от НК на 2 г. лишаване от свобода, като на
осн. чл. 23 от НК бъде определено общо наказание до размера на по тежкото
от тях, а именно 6 години лишаване от свобода. Предлага подсъдимия да бъде
осъден да заплати разноските по д. п.
Служебния защитник на подс. Р. – адв. Ф. Л. излага довод, че при така
признатите факти от обстоятелствената част на обвинителния акт,
подсъдимия не признава правната квалификация на първото деяние. Счита, че
от събраните по делото доказателства следва извода, че подсъдимия не е
1
осъществил състава на престъплението по чл. 199 от НК, а такова по чл. 196
от НК. Излага подробни доводи в тази връзка. Моли съда за определяне на
наказание на подзащитния му около минимално предвидения размер за
престъплението по чл. 196 от НК, което да се редуцира на осн. чл. 58а ал. 1 от
НК.
Подс. Р. поддържа защитната реч на своя защитник. Твърди, че не е
извършвал грабеж, а само кражба. Изразява съжаление за стореното от него.
Иска наказание такова, каквото е поискал защитника му.

От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:

През 2021 г. пострадалата М. М. А. живеела сама в къщата си в с.Т. И.
общ. Каолиново на „Т. И.“ № 8. В коридорче между всекидневната и банята
на къщата си, А. оставила на стъпала брадвичка и уред за начукване на
пържоли.
От началото на 2021 г. подс. С. Н. Р. започнал работа като нощен пазач
в кравеферма и овцеферма на св. Н. К. Б. в с. Т. И.. Последната му
предоставила за живеене една стая. На 23.09.21 г. св. Б. платила на подс. Р. 35
лв., като банкнотите били от по 10 лв. и една от 5 лв. Подсъдимият познавал
пострадалата А..
Вечерта на 23.09.21 г. подс. Р. решил да отнеме пари и други вещи от
А.. За целта около 24 ч. отишъл до дома на пострадалата, като поставил на
лицето си маска. Отишъл до задната врата на къщата и с чук опитал да я
отвори. В това време пострадалата станала от леглото си за да провери дали е
угасила осветлението в гаража си, тъй като чула тракане. Отишла до вратата
на къщата водеща към гаража и я отключила. В този момент пострадалата
видяла подсъдимия и го попитала „Ти кой си“ и в този момент подсъдимия и
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. След това завлякъл А. в една от
стаите, а след това и в кухнята, където я съборил на земята и започнал да и
нанася удари с крака, без да говори. А. му казала „Абе тебе майка не те ли е
раждала? Защо ме биеш толкова жестоко“. След това пострадалата видяла, че
непознатият мъж е с маска и с лявата си ръка дръпнала и свалила маската,
като при това издрала подсъдимия по лицето. Тогава подс. Р. попитал
пострадалата дали го е познала и тя му отговорила, че го е познала. Подс. Р.
заявил на А. „Ако отидеш утре да ме издадеш, утре вечер ще дойда и ще те
заколя“. Тогава пострадалата му отговорила „Защо ме биеш бе? Ще ти дам
парите, като искаш пари. Не ме бий, бе“. Тогава подс. Р. я попитал къде са
парите. Пострадалата му казала, че парите и са в спалнята и подсъдимия
започнал да влачи към тази стая пострадалата. Минавайки по коридорче,
между всекидневната и банята, пострадалата решила да се отбранява, като
взела намиращата се на стъпалата брадва и замахнала да удари подсъдимия,
2
но той успял да хване ръката и. Тогава пострадалата казала на подсъдимия
„Ела моля ти се, заведи ме в спалнята, там са ми парите, да ти ги дам да ме
оставиш“. Бутайки пострадалата, двамата отишли в спалнята, където
пострадалата извадила портмонето си в което имала 200 лв. - 4 банкноти по
50 лв. и му ги дала. След това подсъдимия свалил обеците на А. и ги взел, но
изпуснал едната в къщата. След това той напуснал къщата и избягал, като се
прибрал в помещението предоставено му от св. Б..
Пострадалата А. се обадила по телефон на съседа си – св. Р. Ц. и му
съобщила какво се е случило с нея. Тъй като св. Ц. отсъствал в този момент от
селото, той се обадил на св. П. Х. К., който от своя страна се обадил на тел.
112 и съобщил за случилото се. На место пристигнали полицейски екип и
такъв на „Бърза помощ“.
При проведени оперативно издирвателни мероприятия подс. Р. бил
заловен в помещението предоставено му за ползване от св. Б..
При проведен оглед на местопроизшествие в помещението където е
намерен и заловен подсъдимия била намерена и иззета брадва с обща
дължина 40 см. и дължина на острието – 11. 5 см.
На 24.09.2021 г. при задържането му в РУ Каолиново на подс. Р. бил
извършен обиск при който бела намерена и иззета един брой банкнота с
номинал 50 лв. с № ГД 56207797. Впоследствие същата била предадена с
протокол за доброволно предаване на разследващ полицай по досъдебното
производство.

От заключението на ДНК експертиза № 21/ДНК-343/05.10.2021 г. се
установява, че: 1. По банкнота от 50 лв. с № ГД 56207797 е налице ДНК
профил от пострадалата А. и от подс. Р.; 2. По металната част на брадвата
иззета от помещението където е заловен подс. Р. и прилежащата и дървена
част, както и по ноктените изрезки от лявата ръка на пострадалата А. е налице
ДНК профил както на пострадалата, така и на подсъдимия; 3. По дръжката на
брадвата и ноктените изрезки от от двете ръце на подсъдимия е налице ДНК
профил на подсъдимия Р.; 4. По ноктените изрезки от дясна ръка на
пострадалата А. и кичур косми /обект 7 – кичур нишковидни обекти с вид на
косми, намерен и иззет от пода на коридора на частен дом в с. Т. Икономово
ул. Т. И. № 8/ е установен ДНК профил на пострадалата А..
От заключението на Съдебно психиатрична експертиза от 17.11.2021 г.
на в. л. д-р С. Н. се установява, че подс. Р. е можел да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си при осъществяване
на двете деяния и може да участва в наказателния процес.
От заключението на СМЕ по писмени данни № 22/2022 г. на в. л. д-р В.
В. се установява, че на пострадалата А. са причинени: Съчетана травма:
глава, крайници. Контузия на главата – разкъсноконтузна рана на главата.
Хематом в областта на двете очи, кръвоносядане на долната челюст в дясно.
Контузия на носа. Контузия на гръдния кош: Кръвоносядания в областта на
гърба, в областта на гръбначния стълб. Фрактура на 9-то ребро в ляво.
3
Контузия на крайниците: Транскондилна фрактура на дясната мишнична кост
с разместване. Палпаторна болка в дясна длан и предмишница. На
пострадалата е причинено трайно затруднение в движението на горен десен
крайник за срок по-голям от месец, средно 3-4 месеца. Останалите травми
сочат на временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
От протокол за освидетелстване на подс. Р. се установява, че по дясната
буза на около 1 см. в дясно от ноздрата е намерена драскотина със светло
червеникав цвят и дължина около 0.8 см.
От заключението на Оценителна експертиза на в.л. С. Б. се установява,
че стойността на отнетата обеца е 93 лв.
От справката за съдимост на подс. Р. се установява, че същия е осъждан
както следва: 1. С присда по НОХД № 24/99 г. на НПРС за престъпление по
чл. 195 от НК извършено на 11.03.99 г., на 6 м. лишаване от свобода с 3 г.
изпитателен срок; 2. С присъда по НОХД № 75/2000 г. на НПРС за деяние по
чл. 195 от НК, на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода и е приведено на осн. чл. 68
от НК наказанието по НОХД № 24/99 г. на НПРС; 3. С присъда по НОХД №
120/2000 г. на НПРС за деяния по чл. 195 от НК, са наложени две наказания
лишаване от свобода – 1 г. и 6 м. и 2 години; 4. С определение за одобряване
на споразумение по НОХД № 45/02 г. на РС-Девня за деяние по чл. 195 от
НК, на 1 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок; 5. С определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 215/07 г. на НПРС за деяние по чл.
196 от НК, на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода; 6. С определение за одобряване
на споразумение по НОХД № 13939/07 г. на РС-София за деяние по чл. 196 от
НК, на 6 м. лишаване от свобода; 7. С присъда по НОХД № 104/08 г. на РС-
Провадия за деяние по чл. 196 от НТК, на 2 г. лишаване от свобода; 8. С
присъда по НОХД № 568/08 г. на НПРС за деяние по чл.196 от НК, на 4 г.
лишаване от свобода; 9. С присъда по НОХД № 3/12 г. на РС-Провадия за
деяние по чл. 196 от НК, на 2 г. и 11 м. лишаване от свобода; 10. С присъда по
НОХД № 1586/13 г. на РС-Шумен за деяние по чл. 196 от НК, на 2 г. и 4 м.
лишаване от свобода; 11. С присъда по НОХД № 383/15 г. на РС-Провадия за
деяние по чл. 196 от НК, на 2 г. лишаване от свобода, което е изтърпял
ефективно на 02.08.1017 г.
Горната фактическа обстановка съда приема за установена на първо
място от гласните доказателства по делото. От показанията на св. М. М. А.
дадени при разпита и пред съдия на д.п. се установява, че тя през м.
септември 2021 г. живеела сама в къщата си в с. Т. И. общ. Каолиново ул. Т.
И. № 8; че на 23.09.21 г. вечерта си легнала и гледала телевизия, когато около
23 ч. чула шум от тракане и станала да провери вратите дали са заключени и,
че същите били заключени; че след това чула отново хлопане и станала да
провери и видяла, че осветлението в гаража и свети; че решила да угаси това
осветление, като за целта отишла по коридор водещ до задна врата към
гаража; че отключила тази врата и като я отворила видяла човек срещу себе
си; че го попитала кой си ти; че в този момент човекът и нанесъл удар с
4
юмрук в лицето и започнал да я блъска, хващал я за косата и я дърпал навътре
в къщата и по този начин я завел в кухнята, където я съборил на земята и
започнал да я рита в гърба; че тя го питала защо я бие, но той продължил; че в
един момент тя видяла, че непознатият мъж е с обикновена синя маска за
лице, посегнала и му свалила маската, при което непознатият изохкал; че
тогава той я попитал дали го е познала и тя му казала, че го е познала; че
бутайки я към спалнята, където били парите и, в коридорче между
всекидневната и банята пострадалата взела „онова с което чукам пържолите“
и опитала да удари непознатия, но той хванал ръката и и тя не успяла; че
отишли в спалнята, където тя извадила изпод леглото си портмонето си в
което държала 200 лв. в банкноти по 50 лв. и му ги дала; че непознатия взел и
двете и обеци, но изпуснал едната и тя останала в дома и; че след това
непознатия си заминал, а тя се обадила на тел. 112, но объркала номера и на
телефона се обадил нейния познат – св. Р. Ц. на когото съобщила, че е
пребита и ограбена. От показанията на пострадалата А. дадени пред орган на
досъдебното производство от 24.09.2021 г. освен горните обстоятелства се
установява, че А. е взела брадвичка намираща се в коридора между
всекидневната и банята и с нея е опитала да удари подсъдимия. От
показанията на св. Р. Ц. Р. се установява, че на 23.09.21 г. бил на почивка в гр.
Варна; че около 00. 20 ч. на 24.09.21 г. по телефона му се обадила
пострадалата А. и му съобщила, че е пребита и ограбена; че Р. веднага се
обадил по телефона на св. П. К. Х. И и му казал какво е чул от пострадалата и
го помолил да се обади на тел. 112 и да отиде в къщата на пострадалата. От
показанията на св. П. К. Х. И се установява, че на 24.09.21 г. бил в дома си.
Около 00. 30 ч. по телефона му позвънил св. Р. Ц., който му съобщил, че
пострадалата М. А. му се обадила по телефона и му казала, че някой е влязъл
в къщата и, пребил я и я обрал. Св. И. незабавно подал сигнал на тел. 112 и
отишъл до дома на А.. Отключил входната врата и в дневната стая видял А.,
която била неадекватна, а по пода имало кръв. На свидетеля А. обяснила, че
непознат мъж с маска на лицето влязъл през задната врата на къщата, бил я,
съборил я на земята и я ритал, взел 200 лв. От показанията на св. Н. К. Б. се
установява, че тя е наела подсъдимия за нощен пазач, предоставила му е
помещение за живеене във фермата, на 23.09.21 г. сутринта дала на подс. Р.
35 лв. за да си купи дрехи. Парите били 3 банкноти по 10 лв. и една от 5 лв.
Банкноти по 50 лв. не му е давала.
По отношение писмените доказателства - от протокола за оглед на
местопроизшествие извършен в помещението обитавано от подсъдимия се
установява, че е намерена брадва с обща дължина 40 см. и дължина на
острието – 11. 5 см., по която от заключението на ДНК експертизата е
установен ДНК профил на подс. Р. и пострадалата.
По отношение веществените доказателства – На първо място – по
брадвата намерена и иззета в помещението обитавано от подсъдимия е
установен ДНК профил както на подсъдимия така и на пострадалата. На второ
място – по банкнотата от 50 лв. също е намерен ДНК профил на подсъдимия и
5
пострадалата.
Горната фактическа обстановка съда приема и въз основа на
заключенията на назначените и изготвени на досъдебното производство -
заключение на ДНК експертиза № 21/ДНК-343/05.10.2021 г.; заключение на
Съдебно психиатрична експертиза от 17.11.2021 г. на в. л. д-р С. Н. и
заключение на СМЕ по писмени данни № 22/2022 г. на в. л. д-р В. В.

По обвинението за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 и 4 от НК.
Съда приема, че от обективна и субективна страна подс. Р. е осъществил
състава на престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 3 и 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, вр. с
чл. 18 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК. От обективна страна – на 24.09.21 г.
подс. Р. отишъл до дома на пострадалата, с цел да отнеме пари и ценни вещи
с които да се облагодетелства. На задната врата на къщата на пострадалата
нанесъл юмручен удар в лицето на пострадалата и я вкарал навътре в къщата,
където продължил да и нанася удари с цел да я принуди да му даде парите си.
За да престане да я бие, пострадалата се видяла принудена да му предложи да
му даде парите си, на което той продължавайки да и нанася удари я питал
къде са и парите. За да престане с побоя пострадалата го отвела в спалнята си,
където му дала 4 бр. банкноти по 50 лв., а след това подсъдимия взел и едната
обеца на пострадалата и си заминал. Относно квалификацията по т. 3 на чл.
199 ал. 1 от НК. От заключението на СМЕ по писмени данни № 22/2022 г. се
установява, че на пострадалата А. е причинена транскондилна фрактура на
дясната мишнична кост с разместване с което е причинено трайно
затруднение в движението на горен десен крайник за срок по-голям от месец,
средно 3-4 месеца. Относно квалификацията по т. 4 на чл. 199 ал. 1 от НК. От
справката за съдимост се установява, че подс. Р. е осъждан 11 пъти за
престъпления по чл. 195 и чл. 196 от НК. С присъда по НОХД № 1586/13 г. на
РС-Шумен за деяние по чл. 196 от НК, на 2 г. и 4 м. лишаване от свобода,
което е изтърпял на 25.09.15 г. С присъда по НОХД № 383/15 г. на РС-
Провадия за деяние по чл. 196 от НК, на 2 г. лишаване от свобода, което е
изтърпял ефективно на 02.08.1017 г. Следователно налице са предпоставките
визирани в чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК.
От субективна страна – деянието е извършено при пряк умисъл. Налице
е в съзнанието на дееца представа, че с действията си ще отнеме
противозаконно парите и златната обеца на св. А., като я принуди да му ги
даде, както и, че за отнемане на парите и вещите той ще употреби сила.
Предвиждал е настъпване на обществено опасните последици и е искал
настъпването им.
Причините за извършване на престъплението са ниската правна култура
на подсъдимия и желанието му да се облагодетелства от парите и вещите на
А..

По обвинението за престъпление по чл. 170 ал. 2 предл. І във вр. с ал. 1
6
от НК.
Съда приема, че от обективна и субективна страна подс. Р. е
осъществил състава на престъплението по чл. 170 ал. 2 предл. 1 във вр. с ал. 1
от НК. По основния състав на престъплението по чл. 170 ал. 1 от НК.
Подсъдимия е влязъл в чуждо жилище като е използвал сила. На първо място,
къщата представлява жилище на пострадалата А., тъй като тя живее там. Тази
къща е чуждо за подсъдимия жилище, тъй като той живее на друго място и
знае, че в тази къща живее пострадалата. Подсъдимия, за да влезе в къщата на
пострадалата с чук е опитал да отвори задната врата на къщата. Пострадалата
чула хлопане и решила да провери дали е угасено осветлението в гаража и
като видяла, че същото е включено, отключила задната врата на къщата, за да
отиде до гаража и да загаси осветлението. Отворила вратата, видяла
подсъдимия и го попитала „Ти кой си“ и тогава подсъдимия, за да влезе в
къщата е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалата. Хванал
пострадалата и я завлякъл в една от стаите. Следователно, подсъдимия е
използвал сила, за да влезе в чуждото жилище – един път нанасяйки удари с
чук по вратата. Втори път – след като пострадалата е отворила вратата,
подсъдимия е нанесъл удар с юмрук по лицето на пострадалата и е влязъл в
къщата. Т. е. подсъдимия е влязъл в къщата без разрешение на пострадалата
А.. За това говори и факта, че непосредствено след като пострадалата видяла
подсъдимия, тя го попитала „Ти кой си“. Ако пострадалата е била съгласна
подсъдимия да влезе в къщата, то тя би го поканила мълчаливо или с думи, да
влезе. По квалификацията по чл. 170 ал. 2 предл. 1 от НК. Деянието е
осъществено в тъмната част на денонощието – след 21 ч., поради което
същото се квалифицира по чл. 170 ал. 2 предл. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подс. Р.
е съзнавал, че къщата е на пострадалата А., че тя не желае той да влиза в
жилището и по това време и че със своите действия ще наруши
неприкосновеността на това жилище. Съзнавал е, че използва сила за
осъществяване на деянието, както и че извършва това нощем. Налице е и
искане на този резултат.
Обект на престъплението е неприкосновеността на жилището на
пострадалата А..
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване неприкосновеността
на това жилище, чрез влизане в същото от подсъдимия чрез използване на
сила и нощем.

По доводите на защитата. ШОС не приема доводите на защитата.
Според защитника при така признатите от подсъдимия факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, неправилна била
квалификацията на извършеното от него по чл. 199 от НК. В случая
защитника приема, че правилната квалификация на извършеното от подс. Р.
било кражба, тъй като противозаконното отнемане на вещите на пострадалата
7
не било станало чрез използване на сила и заплашване. Установените сила и
заплашване по време на деянието не са били предназначени да сломят
съпротивата на пострадалата или по някакъв начин да я мотивират да се
раздели с вещите си. В подкрепа на тезата си защитата сочи конкретни части
от показанията на пострадалата А. при разпита и пред съдия на д.п., а именно:
Първо - в частта на стр. 3 от протокола цитира думите на пострадалата, които
тя е казала на подсъдимия, след като той и е заявил „Ако отидеш утре да ме
издадеш, утре вечер ще те заколя“, „И това беше, а аз му викам, защо ме биеш
бе, ще ти дам парите като искаш пари, не ме бий бе,, а той /подсъдимия/ къде
са парите“. От тук защитата прави извод, че подсъдимия за първи път е
поискал парите след като пострадалата му ги е предложила доброволно, но не
за да ги вземе от нея чрез упражнено насилие, а за да прекрати насилието
спрямо нея. Следователно, според защитата до този момент пострадалата
никъде не била твърдяла, че подсъдимия нанасяйки ударите е искал да получи
пари и ценни вещи. Второ - все в тази връзка защитата цитира и думите на
пострадалата от показанията дадени пред съдия в частта им в която тя твърди
„Казах му ела моля ти се, заведи ме в спалнята, там са ми парите, да ги дам да
ме оставиш“, както и в частта им на същата страница „Вземи ги и ме остави,
моля ти се“. Защитата цитира и показанията на пострадалата на стр. 5 от
протокола и за разпит пред съдия „ Аз го попитах защо ме биеш бе, тебе
майка не те ли е раждала, защо ме биеш, ако е за пари, ще ти дам парите“. От
тези показания прави извод, че до този момент – изричането на тези думи от
страна на пострадалата, подсъдимия не бил поставял въпроса за пари или
някакви ценности, а предложението да даде тези пари идвало от
пострадалата. Трето - защитата цитира и показанията на пострадалата на стр.
6 от същия протокол в частта им „Знам, че ти си дошъл за пари, ще ти дам
парите, много те моля не ме бий бе. Много те моля не ме бий ще ти дам
парите“. Следователно, никъде пострадалата не твърдяла, че подсъдимия
първо е искал пари и за това и нанасял побой. От всичко това, защитата прави
извод, че в случая се касае за кражба при условията на опасен рецидив, като
упражненото насилие спрямо пострадалата било да я изплаши да не го
издаде. ШОС не приема тези доводи и изводи на защитата. Изпълнителното
деяние на грабежа включва два акта: упражняване на принуда - физическа
и/или психическа и отнемане на движими вещи. Тези два акта - принудата и
отнемането е необходимо да са функционално свързани, като принудата
трябва да е подчинена на отнемането, да служи като способ, улесняващ
реализирането му. Следователно упражняването на сила трябва да сломява
налична съпротива на пострадалия срещу лишаването му от съответните вещи
или да елиминира възможно такова противопоставяне от негова страна.
Отнемането на вещите трябва да съпътства упражняването на упражняването
на сила или непосредствено да я следва. Правната квалификация на деянието
грабеж се извежда не само от обективните действия на подсъдимия, а и от
субективното негово отношение към целения с упражняваната сила,
престъпен резултат. При грабежа упражняването на сила трябва не само
8
обективно да създава благоприятни условия за отнемането на вещите. Но тази
нейна роля трябва да съществува в съзнанието на дееца към момента на
предприемането или в процеса на упражняването й - той трябва да съзнава, че
чрез нея улеснява отнемането на вещи, към което се стреми в този момент. В
настоящия случай е несъмнено, че са налице и двата акта - упражнено е
физическо насилие над пострадалата (прераснало в причиняване на средна
телесна повреда) и от владението й са отнети вещи. Безспорно е и това, че
упражнената принуда фактически е улеснила отнемането на вещите, тъй като
с нея подсъдимия е елиминирал възможно противопоставяне от страна на
пострадалата на неговите цели, а именно отнемане на пари и ценни вещи.
Подсъдимия, при отваряне на вратата от страна на пострадалата и е нанесъл
юмручен удар лицето и я завлякъл навърте в къщата. Дори и в този момент
целта му да е била извършване на кражба на вещи, то след като е започнал да
нанася множество удари на пострадалата, при която тя го е молила да
престане, то неговия умисъл е прерастнал от умисъл за кражба, в умисъл за
грабеж. Именно в изпълнение на тази цел подсъдимия продължил да нанася
множество удари на пострадалата, за да сломи евентуална нейна съпротива на
желанието му да отнеме пари и вещи. Така упражнената от подсъдимия сила
спрямо пострадалата е мотивирала последната да му предложи да даде парите
си, само и само той да престане да и нанася удари. Накрая – за да престане с
нанасяне на повече удари пострадалата е дала на подсъдимия 200 лв. които е
държала в портмонето си, а той от своя страна е свалил двете обеци на
пострадала и е отнел едната от тях. След това подсъдимия е преустановил
нанасянето на удари и е напуснал къщата на пострадалата. Ето защо ШОС не
приема доводите на защитата, че правната квалификация на деянието на подс.
Р. е кражба по смисъла на чл. 194 от НК, а е грабеж по смисъла на чл. 198 от
НК. Съда не приема и довода за недоказаност на престъплението по чл. 199 от
НК, тъй като в показанията си пострадалата А. твърдяла, че се опитала да
удари подсъдимия не с брадвичка, а с уред за начукване на пържоли, какъвто
уред не е изземван като доказателство по досъдебното производство. От тук и
извод за недоказаност на това обвинение, тъй като по делото не е било
установено категорично, че намерената и иззета брадвичка от ползваното от
подсъдимия помещение е именно тази за която пострадалата твърди, че е
опитала да удари подсъдимия. Следователно намерения ДНК профил на
подсъдимия по тази брадвичка не доказвал осъщественото от него деяние.
Съда не приема този довод. От една страна – в протокола за разпит пред орган
на д.п. проведен на 24.09.21 г. от 9. 00 ч. до 9. 25 ч. пострадалата А. твърди,
че е опитала да удари подсъдимия с брадвичка, която се е намирала в
коридора между всекидневната и банята. От друга страна – в показанията си
при разпита пред съдия на 06.10.2021 г. пострадалата твърди, че е опитала да
удари подсъдимия с уред за начукване на пържоли. Но в този разпит
пострадалата твърди, че на това място в коридора е имало както брадвичка,
така и въпросния уред. Безспорно, налице е противоречие в показанията на
пострадалата по този въпрос. Но съда приема за достоверни показанията на
9
пострадалата дадени няколко часа след деянието, а не тези дадени след
няколко дни. Още повече, че по делото не са налице доказателства
подсъдимия да е отнемал тази брадва в предходни дни, както и пострадалата
да му е предоставяла тази брадва.
По отношение наказанието. Съда приема, че деянията са с висока степен
на обществена опасност, тъй като са осъществени по отношение на самотно
живееща възрастна жена. Обществената опасност на подс. Р. съда приема
също за висока, тъй като същия е с явно изградена престъпна нагласа –
осъждан е 11 пъти и то все за престъпления против собствеността. ШОС
приема, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Налице са
отегчаващи вината обстоятелства. На първо място това са предходните му
осъждания – 11 пъти и то все за престъпления по чл. 195 и 196 от НК. Второ –
прекомерната употреба на сила спрямо пострадалата. При определяне на вида
и размера на наказанието за всяко едно от престъпленията на подс. Р. съда взе
предвид факта, че за същите престъпления той е признат за виновен и осъден
с присъда по НОХД № 116/2022 г. на ШОС. За престъплението по чл. 199 от
НК на подсъдимия на осн. чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК е
наложено наказание 6 години лишаване от свобода. За престъплението по чл.
170 ал. 2 от НК на подсъдимия на осн. чл. 373 ал. 3 във вр. с чл. 58а ал. 1 от
НК е наложено наказание 2 години лишаване от свобода. Присъдата е
отменена с Решение № 105/30.06.2022 г. по ВНОХД № 157/2022 г. на АС –
Варна и делото е върнато на ШОС за ново разглеждане. ВНОХД № 157/2022
г. на АС-Варна е образувано по жалба на подс. Р.. При това положение е
налице законовата забрана при новото разглеждане на делото съда да
влошава положението на подсъдимия. Ето защо съда прие, че за постигане
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК и съобразно разпоредбата на
чл. 54 от НК на подс. Р. за престъплението по чл. 199 от НК следва се
определи наказание 9 години лишаване от свобода. Тъй като производството
по делото е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 и във вр. с
чл. 370 т. 2 от НПК, то следва така определеното наказание да се намали на
осн. чл. 58а ал. 1 от НК с една трета. Поради това съда радуцира така
определеното наказание като го намали с една трета и наложи на подс. Р.
наказание 6 години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 170 ал. 2
от НК съда приема, че за постигане целите на наказанието, следва при
условията на чл. 54 от НК на подс. Р. да се определи наказание от 3 години
лишаване от свобода, което на посочените вече основания и съобразно чл. 58а
ал. 1 от НК да се редуцира като се намали с една трета. Ето защо съда наложи
на подс. Р. за престъплението по чл. 170 ал. 2 от НК наказание от 2 години
лишаване от свобода.
Тъй като двете престъпления са извършени преди за което и да е от тях
да е осъдено с влязла в сила присъда, съда приема, че са налице основанията
на чл. 23 ал. 1 от НК, поради което групира така наложените наказания на
подс. Р. до размера на по тежкото от тях и определи общо наказание от 6
години лишаване от свобода, което на осн. чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС
10
съда постанови наказанието да се търпи при първоначален строг режим.
На досъдебното производство подс. Р. е бил предварително за държан за
72 часа от 24.09.2021 г. и на 26.09.2021 г. на същия е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража, поради това съда осн. чл. 59 от НК
зачете предварителното задържане на подс. С. Н. Р. за 72 часа от 24.09.2021 г.
и по мярката за неотклонение „Задържане под стража” считано от 26.09.2021
г. до настоящия момент.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди подс. Р. да заплати на ОД МВР гр.
Шумен разноски по досъдебното производство в размер на 3 436. 55 лв. и по
сметка на Окръжна прокуратура гр. Шумен сумата от 273 лв. разноски от
досъдебното производство.
По отношение веществените доказателства. Съда на осн. чл. 111 от
НПК постанови веществените доказателства по делото да се пазят до влизане
в сила на присъдата, след което:
1 бр. банкнота с номинал 50 лв. с № ГД 56207797 – на съхранение в
банкова касета в „Инвестбанк“ АД, клон Шумен и 1 бр. брадва да се върнат
на пострадалата А.;
2. ноктени изрезки от лява и дясна ръка на М. М. А. - два броя хартиени
пликове; хартиен плик с клетъчен материал на М. М. А.; хартиен плик с
нишковиден обект-косъм; артиен плик с нишковидни обекти — кичур ; 1 броя
чук с дървена дръжка; флакон с кръвна проба от М. М. А. ; ноктени изрезки от
лява и дясна ръка на С. Н. Р.-два плика; тупфер в хартиен плик; тупфер с
хартиен плик - образци за сравнително изследване от слюнка и епителни
клетки от С. Н. Р. – да се унищожат.
В този смисъл съда постанови присъдата си.
Съдия:
11
Съобщи за изтекли лични данни