Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17 29. 01. 2020 година
град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
град Търговище
на двадесет
и осми януари
две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 176 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл.
63, ал.2 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“
–Варна в ЦУ на НАП,
против Решение № 292/ 03.12.2019 г., постановено по НАХД № 856/ 2019 г. по описа на РС-Търговище, с
което е отменено Наказателно постановление № 456656 - F497014
от 15.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна
в ЦУ на НАП, с което на „ЖИЕЛ“ ЕООД -
гр.Търговище, ЕИК ********* представлявано от Кр. Н. Н. с ЕГН ********** за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 800лв., като незаконосъобразно.
В жалбата е посочено за касационно основание
за оспорване – противоречие с материалния закон. В с.з. процесуалният представител на касатора
се явява, поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на първоинстанционното решение.
Ответникът, взема становище чрез
процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Търговище, дава заключение за основателност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на
решението по наведените касационни оплаквания
в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките
на касационната проверка,извършена съгласно чл.218 АПК, административен съд
намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок
от легитимна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Районният съд е установил от фактическа
страна, на
02.04.2019г. в 13.30ч. контролни органи от НАП извършили проверка на търговски обект
– бензиностанция,
находяща се в гр.Търговище, ул.“Велико Търново“ № 21, стопанисвана от
„ЖИЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********. При
проверката, за която бил съставен ПИП № 0307336/ 02.04.2019г. било установено,
че в обекта е въведена в експлоатация ЕСФП модел IFS с регистрационен номер в НАП 3758767/
10.10.2016г. и с инд. № на ФУ FS120164
и инд.№ на ФП 62120164. Било установено,
че за част от извършените доставки на гориво в бензиностанцията,
въведената в експлоатация ЕСФП не е подавала по изградената дистанционна връзка
с НАП въведените чрез клавиатурата данни за доставката. Били извършени следните
доставки, за които нямало постъпили
данни в НАП:
-
На 08.01.2019г.
били доставени 10000,00л. дизелово гориво в резервоар 2 по АДД №
01000000000004282790.
-
На
20.02.2019г. били доставени 8000,00л. дизелово гориво в резервоар 2 по АДД №
01000000000004371434.
-
На
27.02.2019г. били доставени 10613,00л. дизелово гориво в резервоар 2 по АДД №
01000000000004371434.
-
На
15.03.2019г. били доставени 18596,00л. дизелово гориво в резервоар 2 по АДД №
01000000000004422373.
-
На
18.03.2019г. били доставени 5005,00л. дизелово гориво в резервоар 2 по АДД №
01000000000004425635.
-
На
18.03.2019г. били доставени 5481,00л. бензин А-95 в резервоар 1 по АДД №
01000000000004425636.
-
На
25.03.2019г. били доставени 8000,00л. дизелово гориво в резервоар 2 по АДД №
01000000000004425635.
При проверката било установено, че
данните за всички изброени доставки са били въведени в ЕСФП и са налични
служебни бонове от въвеждането, издадени на съответните дати на доставка. При
тези данни, контролните органи приели,
че „ЖИЕЛ“ ЕООД е допуснало неподаването от ЕСФП на въведените данни за
извършените доставки по изградената дистанционни връзка с НАП. Поради това,
св.Петров - инспектор по приходите в ЦУ
на НАП съставил на дружеството АУАН № F 497014 / 01.07.2019г. за нарушение на
чл.118, ал.6 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, Началник отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 456656 - F497014 от 15.08.2019г. Посредством
същото, за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2 във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС наложил на
„ЖИЕЛ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 800лв.
При тази фактическа обстановка
районният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, видно от приложената
заповед № ЗЦУ –ОПР -17/ 17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП. Издадени са по предвидения от закона ред и в
предвидената от закона форма. Отчетено е,
че при издаване на НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като
не е спазена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. В случая са установени шест
доставки на горива, извършени на различни дати /08.01.2019г., 20.02.2019г.,
27.02.2019г., 15.03.2019г., 18.03.2019г. и 25.03.2019г./, за всяка от които
задълженото лице е следвало да предава
данни по дистанционната връзка с НАП.
Следователно с неподаването на данни за
всяка една от доставките е извършено
отделно нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС /доколкото ЗАНН не познава института
на продължаваното нарушение/, за всяко
от които е следвало, съгласно чл.18 от ЗАНН да се наложи отделно
административно наказание.
Отделно от изложеното, съдът е приел, че
административното нарушение не е
и доказано по безспорен начин. чл.118,
ал.6 от ЗДДС гласи: „ Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на
течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по
дистанционна връзка на НАП и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива“. От събраните доказателства безспорно
съдът е установил, а и не се спори,
че ответника по касация е стопанисвал
бензиностанцията – обект на извършената проверката от НАП и същият е бил субект на задължението по
чл.118, ал.6 от ЗДДС. Безспорно е установено също, че в посочения обект е
била въведена в експлоатация ЕСФП,
регистрирана в НАП, както и че за посочените по -горе доставки на гориво в
бензиностанцията, в НАП не са постъпили
данни по установената дистанционна
връзка с търговския обект.
Касаторът е изложил доводи пред съда, че това обстоятелство не му е било
известно, тъй като въведената в
експлоатация в обекта ЕСФП е
функционирала, без да дава индикации, че не предава данни на НАП. Към момента на въвеждане на данните за търговеца е липсвала
обективна възможност да проследява дали изпращаната от него информация достига
до НАП. Тези твърдения съдът е приел, че
не се опровергават от доказателствата по делото, а кореспондират с показанията на актосъставителя
- св.П., който е дал обяснения: „ Данните за всички изброени
доставки са въведени в ЕСФП, налични са служебни бонове от въвеждането,
издадени на съответните дати на доставка, но очевидно по някакви причини
системата не е предала данните към НАП“. Същият свидетел е обяснил,
че данните за процесните доставки не са постъпили в НАП, но данните за тях
от нивомерната система са били
доставени. Съдът е приел, е няма доказателства,
работата на ЕСФП да е била блокирана.
Свидетелят е заявил, че въз
основа само на информацията от
фискалното устройство в обекта не би могъл да установи, че данните за
процесните доставки не са постъпили в
НАП. От показанията му стана
ясно, че изводът за извършеното
нарушение е направен след получаване на
справка от НАП за непостъпилите данни, което е отразено и в самото
НП. С оглед всички тези обстоятелства
съдът е приел, че не може да се приеме за безспорно доказано, че търговецът,
респ. служителите му са били наясно, че изпращаната информация не е достигала
до НАП.
Недоказано от страна на АНО е
останала причината, поради която не е била осъществявана дистанционна
връзка с НАП. Респ. дали тази причина е свързана с допуснати пропуски в
организацията в търговския обект, на пропуски в дейността на приходната
администрация или на независещ от човешкия фактор технически проблем.
Касационният
съд възприема установената от първа съдебна инстанция фактическа обстановка,
като съответна изцяло на събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че за колко нарушения
АНО би образувал производство от административнонаказателен характер, то същото
е изцяло в негова компетентност.
Споделят
се изводите на районния съд. Извършването на нарушение не е доказано по
безспорен начин. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
При извършената служебна
проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от съда
нарушения, които да водят до невалидност или
недопустимост на атакуваното решение.
Водим от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във
връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292/ 03.12.2019 г., постановено по НАХД № 856/ 2019 г. по описа на РС-Търговище .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.