№ 26
гр. София, 07.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по частен протест от 29.09.2021 г. на прокурор при СРП
срещу определение от 17.09.2021 г. постановено по НЧД № 11328/2021 г. по
описа на СРС, НО, 21 състав, с което е отменено постановление на СРП от
08.06.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15341/2020 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 29330/2020
г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
С частният протест се твърди, че определението на първият съд е
неправилно и незаконосъобразно. Прокурорът излага подробни съображения
на несъгласие с изводите на първия съд, касателно констатираната от този съд
необходимост от извършване на допълнителни процесуално следствени
действия с цел разкриване на обективната истина и установяване на
действителната фактическа обстановка по делото. Счита, че извършването на
посочените от съда в мотивите на атакуваното определение действия по
разследването, не биха допринесли до разкриване на нови факти,
различаващи се от установените до момента, както и до извеждане на
различна правна квалификация въз основа на тях. В подкрепа на доводите си,
прокурорът анализира събраната до момента доказателствена съвкупност,
след което заключава, че въз основа на нея не може да се изведе извод за
това, че в случая същата може да се субсумира под състав на престъпление по
чл. 209-211 НК или по чл. 212а НК или че по делото са налице данни за
извършено престъпление измама. На последно място излага своите
съображения относно възприетата правна квалификация в съставения от него
прокурорски акт, обосновавайки се с фактите и обстоятелствата
установяващи се по делото или касаещи според държавния обвинител
престъплението „обсебване“ по чл. 206, ал. 1 НК, при което и с оглед
стойността на сумата от 500 лева, счита че следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 218б НК. Моли атакуваното определение да бъде
отменено по изложените съображения в частния протест като неправилно и
незаконосъобразно, а постановлението, с което е прекратено наказателното
производство по делото да бъде оставено в сила.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията и доводите изложени в частния протест на прокурор при СРП,
1
както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частният протест е процесуално допустим поради това, че е депозиран в
законоустановения 7-дневен срок за протестиране на определението на
районния съд съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.
Разгледан по същество същия е неоснователен.
От данните по делото се установява, че досъдебно производство №
15341/2020 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 29330/2020 г. по описа на
СРП е образувано на 17.12.2020 г. с постановление на прокурор при СРП, с
оглед постъпил на 15.07.2020 г. сигнал от страна на свидетеля М.И.М. за
извършено спрямо него престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за това, че
противозаконно са присвоени чужди движими вещи – парична сума в размер
на 543,00 лева, които дееца владеел на правно основание.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели
М.И.М. и М. Г. П., както и са приобщени писмени документи относими към
процесния случай.
Въззивният съд подобно и на първата съдебна инстанция констатира, че
в хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на
обвиняем по реда на чл. 219 НПК.
С постановление от 08.06.2021 г. прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24 ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 9 и чл. 218б НК. В съставения прокурорски акт е
прието, че лицето М.М. е извършил от обективна и субективна страна деяние
по чл. 206, ал. 1 НК, което според прокурора представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. За да прекрати наказателното производство,
прокурорът е приел още, че в случая са налице и предпоставките за прилагане
на чл. 218б НК затова, защото М. не е осъждан, на същия не са налагани
административни наказания за същото деяние за период от 12 месеца
предшестващи датата на извършване на инкриминираното деяние, както и че
стойността на инкриминираната вещ е под размер на две минимални работни
заплати за страната към 2017-2019 г.
Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е
било обжалвано от свидетеля М. Г. П., който се явява лице пострадало от
инкриминираното деяние, което е предмет на разследване по настоящото
досъдебно производство.
С атакуваното пред настоящия съд определение е отменен
прокурорският акт от контролираната съдебна инстанция и делото е върнато
на държавния обвинител с указания по приложение на закона.
Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в
хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и
определението на районния съд намира, че последното следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Това е така, защото районният
съд е подходил изключително отговорно към задълженията си възложени му
от законодателят с процесуалната норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Така въз
основа на своето вътрешно съдийско убеждение и въз основа на закона,
районният съд е стигнал до законосъобразния извод, че постановлението на
СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебното производство следва
да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. До този извод
първият съд е стигнал изхождайки от основните принципи в наказателния
процес визирани от законодателят в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал.
5 НПК, при което правилно е констатирал, че в случая проведеното
разследване не е пълно, т.к. не са изследвани всички обстоятелства относими
за разкриване на обективната истина, както и че в подкрепа на крайния си
извод прокурора не е изложил никакви мотиви в съставения от него
2
прокурорски акт. В случая правилно е констатираното от първия съд, че
прокурорският акт е съставен преди да се съберат от прокурора и анализират
в пълнота всички относими доказателства за разкриване на обективната
истина, а на събраните до момента на произнасянето на прокурора е
придадена предварително установена сила, което предприето поведение от
държавния обвинител е процесуално недопустимо с оглед друг основен
принцип визиран в чл. 14, ал. 2 НПК. Действително, установената и
възприета от прокурора фактическа обстановка, която е намерила отражение
в съставения от него прокурорски акт е съответна на събраната до момента
доказателствена съвкупност, но независимо от това и по мнение на
въззивният съд е формирана при проведено непълно разследване, както и
липсва извършен в тази насока анализ на същата, при което и направените
крайни правни изводи касателно изхода на наказателното производство са
преждевременни. В тази връзка, въззивната съдебна инстанция намира за
неоснователни направените в частния протест доводи на прокурора, защото
същите се излагат за първи път пред въззивната инстанция. В случая прави
впечатление, че чрез частния си протест, прокурорът се е опитал да запълни
липсата на изложени от него мотиви в обжалвания пред първият съд съставен
от него прокурорски акт. Този процесуален подход не може да бъде споделен
затова, защото по този начин ще бъде санирано едно процесуално нарушение
допуснато от прокурора, а от друга страна и лицето, което е останало
недоволно от прокурорския акт ще бъде лишено от възможността да вземе
отношение по тези съображения и по този начин ще се допусне и
ограничаване на правото на защита на страна в процеса, която е активно
легитимирана в производството по чл. 243 НПК. Така изложените в частния
протест съображения е следвало да бъдат изложени в обжалвания пред
първия съд прокурорски акт, за да бъде същия съобразен с разпоредбата на
чл. 199, ал. 2 НПК, а не липсата на мотиви да бъде запълвана от съда чрез
постановен от него съдебен акт или чрез депозиране на частен протест срещу
съдебен акт, или както е в настоящия случай.
Въззивният съд с оглед на гореизложеното изцяло споделя
фактическите и правни изводи на районния съд като счита, че в случая не е
проведено едно пълно, обективно и всестранно разследване, макар да са
извършени процесуално следствени действия в хода на досъдебното
производство. Настоящият въззивен състав изцяло споделя крайния извод на
първият съд, че следва да бъдат проведени допълнителни процесуално
следствени действия. Това е така, защото прокурора е пренебрегнал
задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК да събира доказателства, както в
подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на оправдаването на лицето,
което може да се определи като вероятен извършител на престъплението. В
случая са налице събрани по делото гласни доказателствени средства, които
са противоречащи си, а също и писмени доказателства, които не са обсъдени
от прокурора, за което и в прокурорския акт липсват мотиви, поради което
остава неясно, какво приема и какво не приема прокурора за да стигне до
крайния си извод. В случая остават непроверени данните в показанията на
двамата разпитани по делото свидетели, чрез събиране на допълнителни
доказателства, която констатация се затвърждава и чрез изложението в
частния протест, а именно, че прокурора не желае да събира доказателства.
Едва след събиране на всички доказателства по делото от държавния
обвинител, би могло да се прецени, кои са относими и кои са неотносими
доказателства към изясняване на правно релевантните за нуждите на
производството факти и обстоятелства, в противен случай би се стигнало до
предварително игнориране на доказателствени източници, информацията в
които към настоящия момент е неизвестна за органа на разследването.
Същевременно, когато е обсъждал законосъобразността на
постановлението, районният съд е предложил своя оценка на събраната
доказателствена съвкупност, но която е продиктувана именно от допуснатото
3
от прокурора съществено процесуално нарушение, тъй като не е извършен от
една страна цялостен анализ на относимия към предмета на доказване
материал, а от друга страна и поради липсата на събрани допълнителни
доказателствени материали с цел да се установи действителната фактическа
обстановка и разкрие обективната истина. В случая, именно неизяснените до
момента в хода на досъдебното производство фактически положения от
предмета на доказване е посочил първият съд в атакувания съдебен акт, при
което и е насочил вниманието на прокурора към тях. Тази процесуална
дейност на първият съд в случая не води до извод, че този съд е дал
задължителни за изпълнение указания на прокурора по оценка на
доказателствата, каквито определено не може да дава, а единствено води до
извод, че в случая процесуалната му дейност е насочена към необходимостта
да бъдат установени всички релевантни за предмета на доказване фактически
положения, въз основа на едно проведено обективно, всестранно и пълно
разследване. Видно е, че до този извод първия съд е стигнал след като е
констатирал избирателният подход при оценката на доказателствата от
прокурора и при липсата на проведено пълно, обективно и всестранно
разследване, защото превратното възприемане на доказателствените
материали винаги опорочават вътрешното убеждение и съставляват
основание за отмяна на оспорения акт. Ето защо указанията на съда не следва
да бъдат разбирани от СРП като предписание, а именно, на кои
доказателствени материали - гласни доказателствени средства и писмени
доказателства следва да се даде вяра и кои следва да бъдат дискредитирани,
още по-малко за това дали следва да се приеме, че определено лице следва да
бъде привлечено към наказателна отговорност по реда на чл. 219 НПК за
извършено деяние съставляващо престъпление и при каква правна
квалификация. От друга страна, при пълноценния анализ на събраните в
пълнота доказателства в хода на досъдебното производство, прокурорът би
могъл да стигне и до различен от така възприетия от него изход по делото,
доколкото в случая биха могли да се установят и налични между двамата
разпитани по делото свидетели граждански правоотношения предвид данните
съдържащи се в техните показания.
С оглед всички изложени съображения въззивният съд намира, че
крайният правен извод на първостепенния съд за отмяна на постановлението
за прекратяване на наказателното производство е правилен, тъй като при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото в хода на разследването не са изчерпани всички възможности за
събиране на относими доказателства. При така изложеното и след връщане на
делото, за прокурора възниква задължението да отстрани посочените в
настоящото определение пороци при формиране на вътрешното си убеждение
в съответствие с основните принципи в наказателния процес визирани в
разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 НПК. В
резултат на извършената въззивна проверка се налага закономерния извод, че
определението на първият съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а частният протест оставен без уважение като
неоснователен.
Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав на
основание чл. 243, ал. 8 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 17.09.2021 г. постановено по
НЧД № 11328/2021 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, с което е отменено
4
постановление на СРП от 08.06.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 15341/2020 г. по описа на 04 РУ
СДВР, пр.пр. № 29330/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл. 206, ал. 1 НК.
Връща делото на СРП за изпълнение на задължителните указания
относно прилагането на закона.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на свидетелят М. Г. П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5