РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. Варна , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20203110110514 по описа за 2020 година
Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********
срещу А.И. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. В. с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Ищецът излага, че по образувано ч.гр.д № 5506/2020г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми.
На 02.06.2020г. съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която разпоредил на Х. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 2156,17лв.,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.10.2011г.
до 04.11.2019г.; сумата от 1145,10лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 01.12.2011г. до 29.05.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-29.05.2020г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото
държавна такса в размер на 66,03лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
На 30.07.2020г. заявителят бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може
да предяви иск за установяване на вземането си.
Сочи, че претендираните суми за главници и лихви са за периода от 01.12.2011г. до
29.05.2020г. за реално доставени и отчетени В и К услуги за имот на адрес гр.В., които се
отчитат по партида с абонатен номер ***.
Ищецът уточнява, че съгласно чл.33 от Общите условия ответника е длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. След изтичане на който срок, той изпада в забава. Издадената на 05.05.2017 г.
фактура е била дължима в срок до 30 дни след датата на фактуриране. Същото е относимо и
за издадената на 02.06.2017 г. фактура.
1
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно:сума в общ размер на 2156,17лв.,
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
03.10.2011г. до 04.11.2019г. на адрес гр.В., които се отчитат по партида с абонатен номер
***, сума в общ размер на 1145,10лв. , представляваща сбор от обезщетения за забава върху
тези главници за периода от 01.12.2011г. до 29.05.2020г.; както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.05.2020г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 02.06.2020г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 5506/2020г. по описа на ВРС. Претендира и съдебно
деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначен от съда особен
представител оспорва иска.
Оспорва ответникът да е потребител на ВиК услуги. Твърди , че на този адрес не са
предоставени В и К услуги на ответницата за посочените периоди от време по справката.
Твърди, че адресът не е посещаван от инкасатор и не са засичани данни от водомера. Счита,
че съгласно Общите условия, дружеството е имало право да спре предоставянето на В и К
услуги при неплащане в срок от 30 дни на предоставените услуги, което не е сторило.
Оспорва, че в имота живее ответницата и че именно тя е получавала В и К услуги.
Прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответницата за
събиране на вземанията по представената справка за главница и лихва за периода от
01.11.2011г. до 29.05.2017г.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 5506/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане №261904/20г. срещу
А.И.Х. с ЕГН ********** с адрес гр. В. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация –
Варна“ ООД с ЕИК ********* сумата 2156,17 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № ***, дължима за периода от 03.10.2011г. до
04.11.2019г., за обект – имот, находящ се в гр. В., сумата от 1145,10 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2011г. до 29.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
29.05.2020г., до окончателното изплащане, сумата от 66,03 лв.– държавна такса, както и
сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски клиентски №
*** за периода 01.11.2011-05.11.2019г. с абонат Д.И.Х..
Видно от представена справка от СВ-Варна за А.И.Х.имот с идентификатор
10135.2575.672.1 с адрес в гр.В. е прехвърлен чрез покупко -продажба на 01.11.2019г.
ответницата е вписана като купувач на имота заедно с Д.Х.на 08.11.2011г.
По делото са представени карнети за аб.№*** с абонат И.Д.К.
2
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че размерът на
всяко едно от месечните задължения по главницата за ползваните ВиК услуги по партида с
абонатен №*** по издадени фактури в периода 01.11.2011г. - 05.11.2019г., за ползвани услуги в
периода от 03.10.2011г. до 04.11.2019г. са с общ сбор 2156,17 лв. Размерът на лихвата за забава
върху всяко едно от установените месечни задължения за ползваните ВиК услуги, считано от
съответния им падеж до 29.05.2020г за абонатен № *** и е изчислена е в общ размер на 1184,58 лв.
ССЕ извърши оглед на място като посети адреса: В.. Констатира се, че водомерът е сменен с
3
дистанционен и показнието е 154 м. Размерът на всяко едно от месечните задължения по
главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *** по фактури издадени след
05.05.2017г., включително и фактура от 05.05.2017г. съгласно Справката за недобора на частния
абонат са изчислени в колона 10 от Таблица 2 и са в общ размер на 426,83лв. Дължимото
обезщетение за забава по тези фактури, като съобрази уточнението на ищеца относно какъв е бил
срока за плащане на тези фактури е в общ размер на 76,17 лв. Размерът на лихвата за забава върху
всяко едно от установените в т. 5 месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от
съответния им падеж до 29.05.2020г., е в общ сбор е 76,07 лв.Титуляр според Справката за
недобора издадена от „ВиК" Варна ООД за частен абонат с № *** към 05.11.2019г. в периода
03.10.2011г.-05.09.2018 е И.Д.К., а в периода 05.09.2018г.-04.11.2019г. е Д.И.Х.. По карнетните
листи е записано името на И.Д.К.до м.01/2018г., а от 02/2018г. до 06.06.2020г. на Д.И.Х.. ВиК
операторът е начислявал ежемесечно цена /парична равностойност/ на предоставените ВиК услуги
в процесния обект на потребление в периода от 03.10.2011 г. до 04. 11.2019 г., но водомерът е във
външна шахта, която през зимата се зазимява, затова през месеците когато има достъп потребеното
количество се е изравнявало.В карнетните листи има подписи на абоната в някой от месеците, от
което следва, че водомерът е отчитан реално. От м.09/2019г. водомерът е дистанционен и има
отчетена консумация. В колона 2 на таблиците е отразено констатираното по карнети и начислено
потребление на вода. От м.09/2019г. водомерът е дистанционен и има отчетена консумация. Има
засичане на данните по карнета за този клиентски номер -*** с начисленото количество.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл.
415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет част от посочените в заповедта суми за главница и
лихви.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават
или погасяват това вземане.
Лицата, имащи качеството потребители на ВиК услуги, са определи нормативно в чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
3
ползване на тези услуги.
Видно от представената по делото официална справка от имотния регистър и НА за
покупко-продажба №154/2011г. на нотариус Кр.Кангалова, №513 в НК , се установява, че
Д.И.Х.и А.И.Х. са закупили имот с идентификатор 10135.2575.672.1 с адрес в гр.В. на
08.11.2011г.. Съобразно разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗС частите на съсобствениците се
считат равни до доказване на противното, поради което следва да се приеме, че ответницата
А.Х. е станала собственик на ½ ид.ч. от имота.
С оглед притежаваните от ответника вещни права върху имота, обект на потребление,
за периода от закупуването 08.11.2011г. до датата на продажбата на имота 01.11.2019г., то
А.Х. има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б."б" от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /в сила от 20.01.2005 г./, респективно
дължи заплащане на одобрена от ДКЕВР цена на потребени Вик услуги на оператора,
какъвто в случая се явява ищецът /чл. 2, ал.1 от ЗРВКУ/.
С оглед предприетото от ответника оспорване на факта на потребление на услугите в
тежест на ищеца - ВиК оператор е да представи доказателства за доставените в имота на
ответника количества вода, съответно за реалното потребление. Редът и начина на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата,
отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите
условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени
при сгради - етажна собственост. Като доказателство за извършените периодични отчети по
делото са представени карнетени листи /л.98-103 от делото/ за извършения отчет по
партидата. Ирелевантно за спора е дали ответникът лично е потребил услугата или член на
неговото семейство, близък, приятел.
Фактът на доставянето на ВиК услуги до абоната за процесния период се установява
от записванията в карнета, където са отчетите на показанията на процесния водомер.
Доставеното количество студена питейна вода, както и свързаните с това услуги по
отвеждане и пречистване на отпадъчните води, подлежи на заплащане на ВиК доставчика. В
представен по делото карнет са обективирани показанията на отчетеното количество
питейна вода по партида на потребителя. В същите периодично е полаган подпис на
абоната, респ. на негов представител, с което се удостоверява верността не само на
текущите, но и на всички предходни показания. Карнетите представляват хронологична
последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния период се
изчислява като разлика между отчетеното количество на съответната дата и отразеното за
предходния период. Същите не са оспорени досежно формалната и материалната
доказателствена сила, с която се ползват. Формалната доказателствената сила на документа
задължава съда да приеме, че подписът положен в карнета принадлежи на абоната или на
негов представител. Документът удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради което
се ползва с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в
карнетните листи отговаря на действително доставеното количество услуги. Полагането на
подпис за абонат срещу показанията, представлява извънсъдебно признание за верността на
всички предходни показания. В случая от представените карнети е налице удостоверяване
до 02.08.2019г.
Съгласно чл. 6 от Общите условия потребителите са длъжни да осигуряват достъп на
инкасаторите за отчитане на средствата за търговско измерване, които са тяхна
индивидуална собственост. При невъзможност за отчитане на водомерните поради
4
отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитане
в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане
(съгласно чл. 22, ал.3 от Общите условия). В случая по делото не се установява ответникът
да е упражнил това си правомощие, с което възможността за оспорване на отразените в
карнета показания, е преклудирана.
Предвид направените отразявания в представения карнет, то същият не обхваща
целия процесен период, а удостоверява ползваните ВиК услуги и потребено количество вода
до 02.08.2019г. Поради което искът се явява основателен до размера на ½ от начислените
суми за потребени ВиК услуги за периода 08.11.2011г. до 02.08.2019г.
Безспорно се установява, че съобразно чл.33 ал.2 ОУ потребителите следва да
заплатят дължимата за ползваните услуги стойност в 30-дневен срок от фактурирането им.
Няма наведени твърдения, че сумата е заплатена от потребителя, поради което и за всяка
месечна фактура Х. е изпаднала в забава с изтичане на 30-дневния срок от издаването.
Съответно следва да се уважат исковете за обезщетение за забава предвид заключението по
ССЕ .
Поради основателност на исковете следва да се разгледа направеното от ответника
възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С три годишна давност
съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и вземанията за лихви.
Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД /давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо/ и съгласно чл.116 се прекъсва с подаването на иск.
Безспорно е, че заявлението по чл.410 от ГПК, подадено от ищецът е входирано в съда на
01.06.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение, което действие, принципно прекъсва
давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая погасени по давност са
вземанията за периода 03.10.2011г. до 04.04.2017г. Този извод съдът прави и за вземанията
за мораторни лихви.
Съответно искът следва да се уважи за периода 04.04.2017г. до 02.08.2019г. за сумата
188,65 лв. (1/2 от 377,29лв.), като искът следва да се отхвърли за горницата над 188,65 лв. до
2156,17 лв. и за периода 03.10.2011г. до 04.04.2017г. и за периода 02.08.2019г. до
04.11.2019г.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни в размер на 188,65 лв.,
това обуславя основателност и на акцесорните искове за законна лихва за забава върху
претендираните главници, съобразно претендирания размер от 188,65 лв. за претендирания
период от падежа на всяко едно вземане с начална дата 05.06.2017г. до 29.05.2020г. за
сумата от 36,59 лв. (½ от 73.18 лв) и отхвърли за горницата над 36,59 до претендираните
5
1145,10 лв. за периода от падежа на отхвърлените вземания до 29.05.2020г.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер от 66,03 лв. за
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждениеили съразмерно с уважената част
на исковете или сумата от 7,92 лв.
При този изход на спора, на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски д.т.-77,22 лв., депозит за в.л.200 лв. , 338,07 лв. депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК
вр.с чл.25 от НЗПП или общо 48,80 лв.
На ответникът не се присъждат разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска поради липса на такива.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 338,07 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че А.И.Х., ЕГН ********** дължи на “Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК поправена с разпореждане №261904/20г. по ч. гр. д. № 5506/2020 г. на ВРС
сумата от 188,65 лв. (сто осемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен №
***, дължима за периода от 04.04.2017г. до 02.08.2019г., за обект – имот, находящ се в гр. В.,
сумата от 36,59 лв. (тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко едно вземане с начална
дата 05.06.2017г. до 29.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 29.05.2020г., до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за главница за горницата над 188,65 лв. до претендираните 2156,17 лв.
за периодите от 03.10.2011г. до 04.04.2017г. и от 02.08.2019г. до 04.11.2019г. и обезщетение
за забава за горницата над 36,59 лв. до претендираните 1145,10 лв. за периода от падежа на
всякое от отхвърлените вземания до 29.05.2020г.
ОСЪЖДА А.И. Х., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК ********* сумата 7,92 лв. (седем лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5506/2020 г. на
ВРС.
ОСЪЖДА А.И. Х., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 48,80 лв. (четиридесет и осем лева и осемдесет
стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Д. А. от ВАК, възнаграждение в размер на 338,07
6
лв. (триста тридесет и осем лева и седем стотинки) за осъществено процесуално
представителство, в качеството му на особен представител на А.И. Х., за която сума е
внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7