РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 10773
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от № 340296 от 15.02.2018 г., постановено по
гр.дело № 24594/2016 г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в е отхвърлен предявеният от
„Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********срещу „Д.з.“ АД, ЕИК********иск с правно основание чл.
208, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1980 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие реализирано на 29.12.2015 г. застрахователно събитие – пожар
в застрахованото имущество – електрическо табло ниско напрежение, намиращо се в
трафопост в собствения на „Б.К.“ ЕООД, застрахован при ЗАД „В.“ АД – заличен
търговец с правоприемник „Д.з.“ АД, цех за печене и пакетиране на кафе, находящ
се в гр. София, кв. „Красна поляна“, м. „Трудови казарми“, УПИ X-162, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното плащане.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК „Б.К.“ ЕООД, ЕИК ********е осъдено да заплати в полза на „Д.з.“ АД, ЕИК********следните
суми: 1/ сумата от 250,00 лева, представляваща направени по делото разноски; 2/
сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба вх. № 5047975/21.03.2018 г. от „Б.К.“ ЕООД, чрез адвокат М.М. – САК, с
която се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с
който ответникът „Д.з.“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца „Б.К.“ ЕООД
претендираната в исковата молба сума, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие реализирано на
29.12.2015 г. застрахователно събитие – пожар в застрахованото имущество.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че видно
от събрания по делото доказателствен материал, а именно заключението на вещото
лице по изготвената и приета в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза и показанията на свидетеля Марков, се налага единствен правилен
извод, че процесното ел. табло, което е изгоряло е главно и неговото изключване
и/или демонтаж би довело до невъзможност същата да функционира, поради което
въззивникът счита, че настъпилото на 29.12.2015 г. събитие – пожар,
представлява застрахователно събитие и е покрит риск по полицата, тъй като е
настъпило в ел. табло, което е неразделна част от сградата.
В законоустановения срок въззиваемата страна „Д.з.“ АД,
ЕИК********е депозирала отговор на въззивната жалба. В същата се излагат
съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната срещу
първоинстанционното решение въззивна жалба. Поддържа се, че в обхвата на
застрахователната защита попада само застрахованото недвижимо имущество,
заприходено като такова към датата на сключване на застрахователния договор,
като се посочва, че други групи имущества, различни от недвижимото –
оборудване, обзавеждане, машини, съоражения и т.н., не са застраховани по
процесния застрахователен договор. В тази връзка се посочва, че процесното
електрическо табло е заприходено от ищцовото дружество в сметка 204 като
„съоражение“, т.е. като движимо имущество, поради което не е застраховано по
силата на сключения между страните в производството застрахователен договор.
Поддържа се, че съгласно т.1.1 от Общите условия на застраховката за част от
сградата се считат и вградените в нея инсталации, включително електрическите
такива, но без крайните устройства на тези инсталации. Излагат се съображения,
че дори да се приеме, че процесното ел. табло представлява част от сградата –
недвижимо имущество, то на основание т. 12.13 вр. с т. 12 от Общите условия на
застраховката, застрахователят не изплаща обезщетения при настъпване на вреда в
резултат на повреда на тези части от електрооборудването, които са предизвикали
пожар в резултат на самозапалване, пренатоварване или късо съединение, като в
този смисъл се поддържа, че в процесния случай е изгоряло само електрическото
табло, от което именно е тръгнал пожарът, поради което застрахователят не дължи
плащане.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 208,
ал. 1, КЗ – отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Ищецът „Б.К.” ЕООД твърди, че е сключил със ЗАД „В.” АД
– заличен търговец с правоприемник „Д.з.“ АД застрахователна полица
„Индустриален пожар” № 0820555150087 от 03.09.2015 г., чийто предмет бил цех за
печене и пакетиране на кафе с РЗП: 2080,50 кв. м., находящ се в гр. София, кв.
Красна поляна, местност „Трудови казарми“, ул. *********, със срок на покритие
от 00:00 часа на 06.09.2015 г. до 24:00 часа на 05.09.2016 г.
Твърди също, че на 29.12.2015 г. е настъпил пожар в
застрахованото имущество, а именно в електрическо табло ниско напрежение,
намиращо се в трафопоста в цеха за печене и пакетиране на кафе, както и че
настъпилият пожар представлявал застрахователно събитие, съгласно клаузите на
процесната застрахователна полица, сключена между страните по спора. За
настъпилото застрахователно събитие, ищецът съобщил в срок на ответника, във
връзка с което на 30.12.2015 г. е извършен оглед на изгорялото имущество от
страна на представители на ответното дружество. Възстановяването на изгорялото
ел. табло било възложено на фирма „М.Е.“ ЕООД, за което била издадена данъчна
фактура №7968 от 30.12.2015 г. на стойност 1980 лв. с включен ДДС. Твърди, че
изпълнил всичките си задължения по застрахователния договор, но въпреки това с
писмо от 26.01.2016 г., ответникът уведомил ищеца, че претенцията му за
изплащане на застрахователно обезщетение е неоснователна.
Ищецът счита, че след като е представил всички нужни
документи, то ответникът бил длъжен в срок от 15 дни да му изплати дължимото
застрахователно обезщетение, поради което моли съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1980 лв. –
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът „Д.з.” АД оспорва предявения иск и моли съда
да го отхвърли. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Жалбата срещу първоинстанционното решение е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който
подлежи на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Безспорно е по делото, че между страните бил сключен
договор за застраховка по застрахователна полица „Индустриален пожар” №
0820555150087 от 03.09.2015 г., чийто предмет бил цех за печене и пакетиране на
кафе с РЗП: 2080,50 кв. м., находящ се в гр. София, кв. Красна поляна, местност
„Трудови казарми“, ул. *********, със срок на покритие от 00:00 часа на
06.09.2015 г. до 24:00 часа на 05.09.2016 г. Това обстоятелство се установява
от представените по делото писмени доказателства, а именно застрахователна
полица „Индустриален пожар“ № 0820555150087/03.09.2015 г., сключена между ищеца
„Б.К.“ ЕООД и ЗАД „В.“ АД - заличен търговец с правоприемник ответника „Д.з.“
АД и добавък № 1 към застрахователна полица № 0820555150087/03.09.2015 г. от
дата 11.01.2016 г. От приобщената към доказателства по делото застрахователна
полица „Индустриален пожар“ № 0820555150087/03.09.2015 г., сключена между ищеца
„Б.К.“ ЕООД и ЗАД „В.“ АД - заличен търговец с правоприемник ответника „Д.з.“
АД се установява още, че при сключването ѝ застрахованият е получил
Общите условия за застраховане на имущество „Пожар и природни бедствия“, както
и че същите представляват неразделна част от полицата.
Видно е от удостоверение от 31.12.2015 г., издадено от
Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението на 29.12.2015 г.
бил получен сигнал за пожар в електрическо табло, който бил ликвидиран от
СДПБЗН. От горепосоченото удостоверение се установява също, че предполагаемата
причина за пожара е възникнал авариен режим на работа в елементи от
оборудването на електрическото табло.
На 29.12.2015 г. ищецът уведомил ответното дружество за
настъпилия пожар и в тази връзка бил извършен оглед на застрахованото имущество.
При ответника била образувана преписка по щета № 08200115551500031 от
29.12.2015 г..
Ремонтът на изгорялото електрическо табло бил извършен
от сервиз „М.Е.” ЕООД, за което ищецът заплатил сумата от 1980 лева с ДДС. Тези
обстоятелства се установяват от приобщените към доказателствения материал по
делото Окончателен акт № 7311/29.12.2015 г., от фактура № 7968/30.12.2015 г.,
както и от платежно нареждане от 04.01.2016 г. за извършено плащане от ищеца „Б.К.“
ЕООД в полза на „М.Е.“ ЕООД.
С писмо „О.Б.“ АД, уведомила страните по делото, че няма
претенции като трето ползващо се лице и дава съгласието си застрахователното
обезщетение да бъде изплатено на „Б.К.” ЕООД.
С писмо от 19.01.2016 г. ответникът уведомил ищеца, че
липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като увреденото
електрическо табло не е част от застрахованата сграда.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е
допуснато, изслушано и прието заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза по делото се установява, че в счетоводните регистри от група 20
„Дълготрайни материални активи“ на „Б.К.“ ЕООД има заведени две електрически
табла ниско напрежение, като първото е заведено заедно с трафопост с
наименование „Трафопост, ел. табло“ в сметка 204 „Съоражения“, като завеждането
на актива е направено от „Б.К.“ ЕООД на основание фактура с №
**********/14.07.2010 г., издадена от изпълнителя „М.Е.“ ЕООД, а второто е
заведено в сметка 2099 „Други дълготрайни материални активи“ с наименование
„ЕЛ-ТАБЛО ВЪНШНО ТНН“ и завеждането на
актива е направено от „Б.К.“ ЕООД на основание фактура с №
**********/19.04.2007 г., издадена от доставчика „Ериксон – Хайк Казанджиян“.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че при
завеждане на горепосочените активи не са
спазени изискванията на чл. 6.1 и чл. 6.2 от НСС 16 „Дълготрайни материални
активи“ и същите не са заведени правилно.
В хода на производството пред първата инстанция са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.К.М., който считано от
2006 г. и до момента на провеждане на разпита заема длъжността „технолог“ в
ищцовото дружество и лично е възприел обстоятелства относно процесния инцидент
от дата 29.12.2015 г. От показанията на свидетеля М.по делото се установява, че
на процесната дата – 29.12.2015 г. започнал работа около 6:30 часа, като заедно
с останалите служители включили машините и започнали да печат и пакетират кафе.
Установява се също, че към 08:00 часа токът в цеха спрял и се чули гърмежи, при
което свидетелят проверил какво се случва и установил, че в помещението, в
което се намирало главното електрическо табло на цеха се чували гърмежи и
излизал гъст дим от врата на помещението, където било разположено същото
електрическо табло. Установява се още, че ако бъде изключено главното
електрическо табло цехът не може да функционира, тъй като това е централното
табло на фабриката и от него се разпределя електрическа енергия за всеки един
цех.
При така установена по делото фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Спорният въпрос по делото се свежда до това дали е
законосъобразен отказът на ответника да заплати застрахователното обезщетение,
основан на клаузите на т. 1.1 и т. 12.13 от Общите условия за застраховане на имущества
„Пожар и природни бедствия“.
В тази връзка следва да се отбележи, че клаузата на т. 12.13 от раздел III „Общи изключения“
от Общите условия за застраховане на имущества „Пожар и природни бедствия“
определят кои са изключените от застраховката рискове /рисковете, които въобще
не се покриват от застрахователния договор/. При осъщественото тълкуване на
текстовете в Общите условия и допълващото ги Приложение № 1 – основно покритие
„А”, уреждащи покритите застрахователни рискове и общите изключения, както и
при съобразяване на легалните дефиниции, настоящият съдебен състав приема
следното:
Съгласно т. 1 от Общите условия по Приложение № 1
основно покритие „А”, застрахователят покрива вредите, които се изразяват в
пълно или частично увреждане на застрахованото имущество, в резултат на
следните рискове: пожар, мълния, експлозия, имплозия, сблъсък или падане на
пилотирано летателно тяло, негови част или товар.
В т. 2.1 от Приложение № 1 – основно покритие „А”
пожарът е определен като огън с поява на пламък, възникнал без съобразено за
целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез
собствена енергия; вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне,
обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или замърсяване от действието на вода,
пяна или препарати при гасенето на пожара.
Общите изключения по смисъла на т. 12.13 от Общите
условия установяват хипотези на настъпили щети, които не се покриват от
застраховката, а именно: повреда на тези части от
електрооборудването, които са предизвикали пожар в резултат на самозапалване,
пренатоварване, късо съединение, прегряване или протичане на електричество по
корпусите на машините, като в този случай застрахователят изплаща
обезщетение за щетите по останалата част от оборудването, причинени от пожар
или друго събитие, покрито по условията на застрахователния договор.
В този смисъл следва да се приеме, че застрахователна отговорност
се носи от ответното дружество, когато щетите се дължат на пожар, пряко
причинен от външен фактор, като съответно застраховката не покрива щети по
имущество, настъпили вследствие на пожар, причинен от вътрешен фактор, т.е.,
когато самото застраховано имущество е първопричината за пожара.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът трябва да установи наличието на застрахователно събитие, което е
предпоставка за заплащане на застрахователно обезщетение, а тежестта на доказване,
че е налице изключен риск по смисъла на т. 12.13 от Общите условия е върху страната, която се
позовава на нейното приложение – в случая застрахователят /ответникът/ трябва
да установи с допустимите доказателства, че настъпването на пожара се дължи на
„вътрешен фактор”.
СГС счита, че в разглеждания случай намира приложение
хипотезата на т. 12.13 от Общите условия, тъй като фактите по нея са доказани в
процеса.
Тези обстоятелства се доказват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно от удостоверение от 31.12.2015 г.,
издадено от Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението, от
което се установи по делото, че на 29.12.2015 г. бил получен сигнал за пожар в
електрическо табло в процесния цех за печене и пакетиране на кафе, находящ се в
гр. София, ул. *****, който пожар бил ликвидиран от СДПБЗН, както и че
предполагаемата причина за пожара е възникнал авариен режим на работа в
елементи от оборудването на електрическото табло. Установените въз основа на
удостоверението на Столична дирекция пожарна безопасност и защита на
населението обстоятелства относно причината за възникване на пожара в
електрическото табло, находящо се в процесния цех за печене и пакетиране на
кафе се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля В.М., който е пряк очевидец и лично е присъствал при реализирането на
процесния пожар в електрическото табло. От показанията на горепосочения
свидетел се установява по делото, че на процесната дата – 29.12.2015 г. е
изпълнявал служебните си задължения по печене и пакетиране на кафе, когато
ненадейно токът спрял, помещението, в
което се намирало главното електрическо табло на цеха се чували гърмежи и
излизал гъст дим от помещението, където било разположено същото електрическо
табло
Предвид установените по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав приема, че трябва да бъде основателно изключена възможността
пожарът да е възникнал от външен фактор, доколкото всички събрани в този смисъл
доказателства сочат като причина за реализиране на пожара възникнал авариен
режим в работата на елементи от оборудването на самото електрическо табло.
Ето защо не е налице предвидено в застрахователния
договор застрахователно събитие, тъй като се касае за изключен риск по т. 12.13
от раздел III „Общи
изключения“ от Общите условия за застраховане на имущества „пожар и природни
бедствия“, поради което ищецът не се легитимира като кредитор на вземане за
застрахователно обезщетение, като в този смисъл предявеният иск се явява изцяло
неоснователен.
Предвид гореизложените съображения, въззивната жалба е
неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която не е поискала присъждането на такива до приключване
на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, поради което не
следва да ѝ бъдат присъждани такива.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 340296 от 15.02.2018
г., постановено по гр.дело № 24594/2016 г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: